Определение № 347 от 06.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5893/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. С. Е. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.Д., срещу решение от 22.07.2013г., постановено по гр.д.№1946/2013г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение от 23.05.2013г. по гр.д.№2934/2013г. на Районен съд - Варна за отхвърляне на предявените от С. С. Е. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и чл.128 КТ. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът Женя Г. Г., действаща като [фирма], не взема становище по жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1и т.3 КТ – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. В частта по иска с правно основание чл.128 КТ касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на иска е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК размер. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Предявеният иск за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение в размер на 907,55лв. е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, поради което производството е приключило с постановяване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на С. С. Е., извършено със заповед №131/08.02.2013г. и за заплащане на обезщетение по чл.325, ал.1 КТ. С влязлата в сила като необжалвана част на първоинстанционното решение, трудов договор №148/23.11.2012г. със страни С. С. Е. и Женя Г. Г., действаща като [фирма], е обявен за недействителен на основание чл.74, ал.1 КТ като противоречащ на закона поради липса на изразено съгласие в предвидената форма. С въззивното решение въпросът: „относно последиците от обявена недействителност на трудов договор”, е разрешен в противоречие с решение №251 от 25.05.2011г. по гр.д.№255/2009г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че ако работникът е действал добросъвестно при сключване на договора, законодателят приравнява отношенията между него и работодателя на тези, които биха били възникнали, ако трудовият договор бе действителен – чл.75 ал.1 от КТ. Работникът е добросъвестен по смисъла на цитираната разпоредба, когато условията по трудовия договор са му известни, той ги е приел и е изпълнил добросъвестно своята престация, изразяваща се в предоставяне на работна сила. Решението на ВКС е постановено в производство по чл.290 ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.290, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение