Определение № 2826 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1191/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 284/09.12.2025 г. по гр.д. № 651/2025 г., с което Окръжен съд – Шумен, потвърждавайки решение № 154/01.09.2025 г. по гр.д. № 213/2025 г. на Районен съд – Велики Преслав, е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, предявени от М. М. Ж. срещу „Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с деменция – 2“ [населено място]. Решението се обжалва от Центъра с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. При какви обстоятелства съдът е длъжен да приеме, че е бил недостатъчен даденият от работодателя срок за обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ? 2. Какви са правомощията на въззивния съд при искане в жалбата да допусне повторна експертиза, когато въззивникът своевременно е оспорил прието от първата инстанция заключение? 3. В кои случаи съдът следва да приеме, че нарушението на трудовата дисциплина е тежко и наложеното наказание дисциплинарно уволнение му съответства? и 4. За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да обсъди доводите и възраженията на страните, като изложи собствени мотиви по съществото на спора? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост, причина въззивният съд да приложи неправилно материалния закон. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касация М. Ж. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно претендира разноските пред настоящата инстанция. Касаторът възразява, че заплатеното възнаграждение е прекомерно в смисъла по чл. 78, ал. 5 ГПК. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че трудовият договор, по който ищцата М. Ж. е заемала при ответника длъжността „трудотерапевт“, е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. С връчената на 06.02.2025 г. заповед № 87/06.02.2025 г. директорът на Центъра е наложил наказанието „дисциплинарно уволнение“ за следното: „На 15.01.2025 г. г-жа Ж. заедно с дежурната на смяна медицинска сестра М. са извършили манипулация на настанената в дома потребителка г-жа П. П., която била неориентирана по време и място и в обективна невъзможност да вземе самостоятелно решение. Манипулацията била извършена чрез използване на следните технически средства – битова прахосмукачка с прикрепен към нея накрайник от уринаторна торбичка. Манипулацията е извършена чрез съединяване на торбичката с накрайника на прахосмукачката. Посочените действия са в пряко нарушение с функционалните задължения, посочени в утвърдената длъжностна характеристика на г-жа Ж.. Нарушен е раздел V, т. 21 от длъжностната характеристика, доколкото е допуснала уронване на престижа и достойнството на потребителката. Извършила е нарушение на чл. 15 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, като е подложила потребителката на нечовешко и унизително отнасяне. Нарушила и вътрешните актове на работодателя – чл. 7, ал. 2, т. 2 от Етичния кодекс на служителите, нарушавайки достойнството на потребителката. Нарушен е и чл. 8, т. 1 и т. 3 от Етичния кодекс - не е спазила законодателството за предоставяне на социални услуги, извършвайки медицинска интервенция, без да е квалифицирана и без да разполага с нужните средства да стори това и то по унизителен за потребителя начин.“ Въззивният съд е намерил, че работодателят е изискал с покана, връчена в 8:25 ч. на 05.02.2025 г., и е получил в дадения срок - до 16:00 ч. на същия работен ден, писмените обяснения на ищцата, че на 15.01.2025 г. потребителят г-жа П. П. получила поредното задавяне с храчки и обилно слюноотделяне в устната кухина, следствие на заболяването й; че поради невъзможност да преглътне секретите настъпила пристъпна кашлица, съпътстваща с невъзможност клиентката да си поеме въздух и по нейно предложение дала идея на медицинската сестра да облекчат състоянието на потребителя с импровизиран бебешки аспиратор. С връчената заповед работодателят приел, че с тези действия ищцата е извършила тежки нарушения на трудовата дисциплина - осъществила е съставите по чл. 187, ал. 1, т. 3, 5 и 10 КТ, и наложил наказанието „дисциплинарно уволнение“. Въззивният съд е намерил от събраните писмени и гласни доказателства да се установява, че на 15.01.2025 г. по инициатива на ищцата тя и медицинската сестра са направили опит за аспирация на гърлен секрет от потребителят П. П., която се е нуждаела от спешна помощ, с импровизиран уред, сглобен от уринаторна торбичка и прахосмукачка. От заключението на комплексна съдебно-медицинска експертиза се установявало, че потребителят П. П., на 84 години, поради своите заболявания била с продължително разстройство на съзнанието, лишаващо я напълно от годност да разбира свойството и значението на извършеното, правилно да възприема, анализира и оценява фактите от действителността, поради което била в невъзможност да даде информирано съгласие за интервенцията; че аспирацията на секрети с битов уред – прахосмукачка, не отговаря на медицинските стандарти, но този метод бил приложим в домашни условия. От заключението се установявало също, че при извършената манипулация не са причинени механични травми и увреждания на потребителя и вследствие на манипулацията допълнително не било увредено здравословното състояние на потребителя. При така установеното въззивният съд е приел, че с изисканите обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е дал недостатъчен срок - в рамките на няколко работни часа. Обясненията били поискани за нарушения, извършени в отдалечен период от време, в краткия срок ищцата практически била лишена от възможност да се консултира с адвокат, а работодателят - да събере и оцени посочените в обясненията доказателства за обстоятелствата по нарушението. С тези мотиви въззивният съд е намерил за осъществени предпоставките по чл. 193, ал. 2 КТ, но въпреки това е разгледал спора по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по същество. Приел е, че на 15.01.2025 г. ищцата, подпомогната от дежурната медицинска сестра – квалифициран служител на ответника за извършването на подобна манипулация, е действала по спешност, опитвайки да облекчи кризисното състояние, в което изпаднал 84-годишният потребител без при или вследствие на манипулацията допълнително да е увредила неговото здраве. Добавил е, че подобни действия не могат да бъдат окачествени като нечовешко или унизително поведение по отношение на потребителя, спрямо които са били предприети. Приел е, че използваният импровизиран уред е приложим в домашни условия, каквито са условията в Центъра. ЦНСТ е специализирана институция, която предоставя социални услуги в среда близка до семейната, а не здравно заведение. С тези мотиви въззивният съд е заключил, че с извършеното на 15.01.2025 г. ищцата не е нарушила задълженията в раздел V, т. 21 от длъжностната характеристика, нито чл. 15 КПХУ, нито цитираните в заповедта части от Етичния кодекс на служителите, т.е. не е осъществила посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение състави на нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3, 5 и 10 КТ. Добавил е, че дори да приеме, че са били осъществени, извършеното не съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание е несъответно на тежестта на нарушението. При тези мотиви, с които въззивният съд е приел, че работодателят незаконно е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, първият повдигнат въпрос не обуславя решението. Макар да е намерил за осъществени предпоставките по чл. 193, ал. 2 КТ, въззивният съд не е отменил дисциплинарното наказание само поради възприетото от него нарушение по чл. 193, ал. 1 КТ, а е разгледал трудовия спор и по същество. По първия повдигнат въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Тя е изключена и по втория въпрос. С определението по чл. 267 ГПК въззивният съд е приел за неоснователно искането в жалбата за допускане на повторна експертиза. Приел е, че в заседанието пред първата инстанция, в което е било прието заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, въззивникът е заявил да го оспорва, но не е мотивирал становище за необоснованост или недостоверност на заключението и при предоставената възможност, не е направил и искане за повторна експертиза. При тези мотиви в определението по чл. 267 ГПК настоящият състав намира, че тезата на ответника, която обяснява въпроса, е, че за да възникне задължението на първата инстанция по чл. 201, ал. 2 ГПК да допусне повторна експертиза, респ. за да възникне задължението на въззивния съд по чл. 266, ал. 3 ГПК да уважи това доказателствено искане в жалбата, е достатъчно страната да е заявила, че оспорва заключението в заседанието, в което е било прието, а не е необходимо да е мотивирала защо намира заключението необосновано и/или недостоверно. Тезата е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 201, ал. 2 и чл. 266, ал. 3 ГПК, установена след т. 3 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС. По повдигнатия въпрос са изключени общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Третият въпрос също не обуславя решението. Въззивният съд е приел, че с извършеното на 15.01.2025 г. ищцата не е нарушила трудовата дисциплина, респ. не е осъществила никой от съставите по чл. 187, ал. 1, т. 3, 5 и 10 КТ, визирани в заповедта за дисциплинарното й уволнение. Добавил е, че дори да приеме обратното, извършеното от нея – по спешност, за да облекчи криза на 84-годишен потребител на предоставяната социална услуга от Центъра, подпомогната от квалифициран служител на ответника, без по време или вследствие на манипулацията с импровизирания уред, употребяван често в домашни условия, да усложни здравословното състояние на потребителя, не съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. При тези равнозначни мотиви за основателност на иска по чл. 344, ал. 1 КТ третият въпрос се свързва единствено с извода на въззивния съд за несъответствие на извършеното от ищцата с наложеното й най-тежко дисциплинарно наказание. Касаторът не повдига въпрос, свързан с мотивите, при които съдът е приел, че нейното поведение от 15.01.2025 г. и обстоятелствата, при които е дала идеята и е подпомогнала извършената манипулация от дежурната медицинска сестра, изключват извода за дисциплинарно нарушение. По въпроса е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Тя не е налице и по последния повдигнат въпрос. Касаторът не изяснява кои негови доводи, респ. възражения и кои доказателства за релевантни факти въззивният съд е бил длъжен, но не е обсъдил, а при обсъждането им би достигнал до извод за законност на дисциплинарното уволнение, респ. за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят направените разноски от ответника по касация пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за неговата прекомерност. При повдигнатите четири въпроса, с които касаторът е обосновал искането си за допускане на касационния контрол, производството пред настоящата инстанция разкрива сложност, на която съответстват обема и характеристиката на предоставената защита в писмения отговор на жалбата, който е изготвил и представил адвоката на ответника по касация. При тези мотиви, съдът