Определение № 6 от 02.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4065/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. К. срещу въззивно решение № 181/04.05.2023 г. по в.гр.д. № 164/2022 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Дупнишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „ТЕЦ – Бобов дол“ АД искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Ответникът по касационната жалба „ТЕЦ –Бобов дол“ АД в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Работодателят е извършил реално съкращаване на щата, като с длъжностното разписание в сила от 01.06.2019 г. е премахнал от щатното разписание длъжността, на която е работела ищцата. След това е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.325, ал.1,т.9 КТ. С влязло в сила решение заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на това основание е отменена и ищцата е възстановена на работа, считано от 25.05.2021 г. на длъжността, от която е уволнена. С предизвестие от 06.07.2021 г., връчено на ищцата на 12.07.2021 г., ищцата е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение с нея на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата. От правна страна въззивният съд е приел, че предпоставките за извършване на уволнение на посоченото основание са налице: Извършеното съкращаване на щата е реално, с него е премахната съществувалата дотогава длъжност, на която е работела ищцата. Към момента на процесното уволнение на ищцата не е съществувала самостоятелна длъжност, характеризираща се и включваща само трудовите функции на заличената длъжност. Всички щатни бройки са съкратени, трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. Функциите на заличената длъжност са прехвърлени и вменени за изпълнение на работници, заемащи друга длъжност, която е посочена. Доколкото са премахнати всички бройки за длъжността, за работодателя не е съществувало задължение за извършване на подбор по реда на чл.329 КТ. Изложеното обуславя извод за законност на уволнението и за липса на основания за признаването му за незаконно и за неговата отмяна. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение – на извода на съда, че има съкращаване на щата, когато длъжността е съкратена, но нейните функции са преразпределени и поети от други работници. От доводите на жалбоподателката за неправилност на въззивното решение и от изложението и на основания за допускане на касационно обжалване от оплакванията на жалбоподателката (от доводите и за неправилност) могат да бъдат уточнени следните правни въпроси: Дали има съкращаване на щата, когато длъжността е съкратена, но нейните функции са преразпределени и поети от други работници; Налице ли е уволнение поради съкращаване на щата, когато работникът е бил възстановен на работа след отмяна на незаконно уволнение на длъжност, която била съкратена, той е продължил да работи повече от 2 месеца, независимо че трудовите функции на тази длъжност са прехвърлени на други работници и подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ. Жалбоподателката твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и посочва ТР № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г., на ОСГК на ВКС, решение № 312/17.02.2000 г., решение № 982/25.01.1995 г. по гр.д. № 735/1994 г. и представя решение № 29/08.02.2011 г. по гр.д. № 265 /2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 125/18.04.2013 г по гр.д. № № 832 /2012 г. на IV г.о. на ВКС и определение по гр.д. № 1251 /2010 г. на IV г.о. на ВКС. Въпросите са обуславящи, вторият от тях описва установената по делото фактическа обстановка, в която уволнението е извършено след съкращаване на щата, но не веднага, а след отмяна на предходно уволнение на ищцата и възстановяването и на заеманата преди уволнението и вече съкратена длъжност и след изтичане на период от време. Въпросите не са разрешени в противоречие с разрешенията в посочените решения на ВКС. Посоченото ТР № 5/21 г. е постановено по следния правен въпрос: Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или друго населено място? В мотивите на ТР № 5/21 г. при сравняване на основанията за уволнение е прието, че съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите. И че при премахване на определено звено в едно предприятие и дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите от това звено - прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ или на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ. В това тълкувателно решение не е обобщена практиката по всички хипотези на съкращаване на щата, тъй като не е установена противоречива практика по тях. В нито едно от посочените тълкувателно решение и решения на ВКС не е прието, че не е извършено реално съкращаване на щата, когато всички щатни бройки са съкратени, трудовите функции на съкратените длъжности са престанали да съществуват като единствено съдържание на отделна длъжност, но тези функции са разпределени между други длъжности и добавени към дотогавашните техни трудови функции. Установената практика на ВКС приема обратното разрешение – че когато съответната длъжност е премахната, но нейните функции са се запазили и са преминали към други длъжности, е извършено реално съкращаване на щата. Така с решение № 108/09.07.2018 по гр.д. № 4341/2017 г. на III г.о. на ВКС установената практика на ВКС е обобщена и е прието, че реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Така и с решение № 1218/31.05.2022 г. по гр.д. № 2888/2021 г., ІV г.о. на ВКС установената практика на ВКС също е обобщена и е прието, че е налице реално съкращаване в щата, изразяващо се в т. нар. "трансформиране" на длъжности, при което по щатното разписание е премахната заеманата от ищцата длъжност, като на нейно място са разкрити нови длъжности, на които са разпределени част от изпълняваните от нея задължения, но са включени и съществено нови по своята характеристика трудови функции. В нито едно от посочените тълкувателно решение и решения на ВКС не е прието, че когато уволнението е извършено на основание съкращаване на щата след реално съкращаване на щата, но не веднага, а след отмяна на предходно уволнение на ищцата и възстановяването и на заеманата преди уволнението, но вече съкратена длъжност и след изтичане на период от време, уволнението на това основание е незаконно. В посочените решения на ВС и ВКС не се установяват твърдените от жалбоподателката разрешения, в част от тях са разрешавани различни правни въпроси: В решение № 312/17.02.2000 г. на III г.о. на ВС е разяснено кога е налице основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работа (това решение е неотносимо, посочено е произволно и няма общо с делото). В решение № 982/25.01.1995 г. по гр.д. № 735/1994 г. също е разяснено кога е налице основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работа. Прието е, че: уволнението на основание "намаление на обема на работа" е сходно с това по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - "съкращение на щата". И в двата случая е налице намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Разликата е в количеството на същите. Намаляването на общия обем на работата обикновено води до по-масово уволнение на работници и служители, отколкото при съкращаване на щата. Разрешението по настоящото дело не противоречи на това разрешение. В решение № 29/08.02.2011 г. по гр.д. № 265 /2010 г. на IV г.о. на ВКС също е разяснено кога е налице основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работа, какво включва този фактически състав (това решение е неотносимо, посочено е произволно и няма общо с делото). В решение № 125/18.04.2013 г. по гр.д. № 832 /2012 г. на IV г.о. на ВКС е разяснено кога е налице основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работа и кога основанието по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, за което е прието, че се приема също, че основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини. Посоченото определение на ВКС, не може да обоснове наличието на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда. Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция. Воден от изложеното съдът