Определение № 60759 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2529/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 23.02.2021г. по гр.д.№171/20г. на ОС Видин, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят – „ВИК“-Видин, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът – Д. Е. М., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението на Д. Е., извършено със Заповед №29/30.07.2019г. на управителя на „ВиК“ Видин ЕООД, считано от 01.08.2019г, на основание чл. 190, ал.1,т.3 и т.7, във вр. с чл.188, т.3, във вр. с чл.187, т.3 и т.10 и във вр. с чл.330, ал.2,т.6 КТ, възстановил е Д. Е. на заеманата преди уволнението длъжност ”инкасатор плащания” и е осъдено дружеството да заплати на Д. Е. обезщетение за за времето 01.08.2019г до 30.01.2020г, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 3531,60 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска 30.09.2019г. до окончателното издължаване Прието е за установено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „инкасатор плащания“, като са сключили трудов договор №28 на 08.10.2018г., видно от трудова книжка и договор, изменен с допълнително споразумение от 01.01.2019г. за увеличаване размера на основното трудово възнаграждение. Установено е, че ищецът е наказан със Заповед №В/89 от 10.06.2019г. с „предупреждение за уволнение“, която заповед е връчена на 14.06.2019г. Установено е, че със Заповед №29/30.07.2019г. на управителя на „ВиК“ Видин ЕООД ищецът е уволнен дисциплинарно, като мотиви за това е посочено, че лицето системно не изпълнява трудовите си задължения, изразяващо се в отчетена ниска събираемост на задълженията за месеци юни 2019г.- 71.16 % и юли 2019г. -79.38 %, с което не са спазени изискванията на ВПРЗ- Приложение 3, за събираемост минимум 75 % за един месец или 85% за два месеца в годината. Прието е за установено, че видно от искане за даване на писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 КТ от 15.07.2019г., отправено до ищеца, е поискано даването на такива във връзка с неизпълнение на процент на събираемост за м.юни 2019г., като е посочено, че за инкасаторите в район Брегово процентът е 90, а в случая при ищеца е 71.16 за м.юни 2019 година. Констатирано е, че обяснения са дадени, като е изложено, че съгласно връчените му при сключване на трудовия договор нормативни документи няма задължения за проценти събираемост. Установено е от представена длъжностна характеристика, че ищецът е запознат със същата на 08.10.2019г., като в т.3 от същата са посочени задачи, включително да спазва изискванията за ежемесечно отчитане на клиентите и отчитане на инкасираните суми, но не е посочен процент на събираемост. Констатирано е в представената Инструкция за работа на инкасаторите от 01.01.2000г, /за която няма данни да е връчена на ищеца, с оглед утвърждаването и след сключването на трудовия договор/, че също не е посочен такъв процент. Установено е, че в чл.7, ал.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на „ВиК“ Видин ООД, в сила от 01.01.1994г. като задължение на работниците и служителите е посочено да спазват техническите и технологическите правила в работата си, респективно в чл.11, ал.3 неспазването на тези правила е въведено като нарушение на трудовата дисциплина, а видно от т.9.1, „в“ в Приложение №3- „Показатели за формиране на ИРЗ на работници и служители+ в ответното предприятие, към Вътрешни правила за работната заплата, в сила от 01.01.2017г., при изпълнение броя на отчетените абонати или задължения под 75 % за 1 месец или под 85% за два месеца в рамките на годината,съответният инкасатор се освобождава от работа. Констатирано е, че в докладна записка от А. Т.-р-л отдел Продажби, за достигнатия процент събираемост по райони и инкасатори, са посочени процентите събираемост за м.5,6 и 7 2019г., като е отбелязано, че процентът, който следва да се постига от инкасаторите по задължението за съответния месец е 90% видно от същата, от седемте района, за м.юни 2019г. само 1 е с достигнати 90.18 %, останалите са под 90%. Установено е от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че размера на обезщетението по чл.225 КТ за период от шест месеца от 01.08.2019г. до 30.01.2020г. е 3 531,60 лева. Съдът е приел, че съгласно чл.193, ал.1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, а съгласно ал.2, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Установено е, че в случая обяснения от ответника не са поискани за за всички твърдяни от работодатела нарушения, а именно недостигането на прага от 90 % за м.юли. С оглед на така установеното нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание съдът е приел, че уволнението е незаконно и го е отменил и с оглед на този извод е уважил и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въприси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички възражения на страните, за това следва ли преценката по чл.189 КТ за съотвествие между нарушението и наказанието да се съобразява с характера на заеманата длъжност, следва ли тежестта на нарушението да се съобразява с характера на извършваната работа, имат ли значение за приложението на чл.189 КТ вредоносните последици от нарушението, следва ли вътрешните актове на предприятието да се връчат лично на работника или същият следва само да е запознат с тях и за задължението на съда да се произнесе само по посочени в исковата молба основания за незаконност на уволнението. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решението е и очевидно неправилно,тъй като след като съдът е приел, че има нарушение на процедурата по чл.193 КТ се е произнесъл и по същество дали е извършено нарушението. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото основание. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал, и по свое вътрешно убеждение и съгласно разпореденото в закона е направил своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. В смисъла на изложеното е константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (решение № 643/12.10.2010 г. по гр. дело № 1246/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.). По въпроса за обстоятелствата, които следва да се преценят от работодателя при определяне на дисциплинарното наказание има формирана задължителна съдебна практика на ВКС, намерила израз, както в решение № 167/2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 3/2012 г. по гр. д. № 1325/2010 г. на ІV ГО на ВКС, така и в други решения по чл. 290 ГПК на състави от Върховния касационен съд. Тълкуването е еднозначно, непротиворечиво и напълно се споделя от настоящия състав, а именно, че при избора на наказание, съгласно чл. 189 ГПК, работодателят следва преценява тежест на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на служителя. Приема се, че за тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици (в този смисъл решение № 694/2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Но в случая преценката за тежестта на нарушението не се явява водеща в мотивите на въззивния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Въззивният съд е приложил точно и разпоредбата на чл. 193 въвеждаща задължение за субекта на дисциплинарната власт за изслушване или за приемане на писмени обяснения на нарушителя, като съществен елемент от дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание. В практиката са приема, че нормата е императивна и за прилагането и съдът следи служебно, а неизпълнението на посоченото задължение от органа на дисциплинарна власт е абсолютно основание за незаконност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание и за нейната отмяна. Споделя се разбирането, че се касае се до нарушение от процесуално естество - неизпълнение на елемент от дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарното наказание и поради това отменя заповедна на процесуално основание. Посочва се, че ако с исковата молба е оспорена законността на уволнението по фактическите основания въведени в заповедта за дисциплинарно уволнение и в процеса на делото ищецът се позове и на нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, това не води до изменение на иска, чрез въвеждане на друг юридически факт и до предявяване на нов иск, тъй като е задължение на съда служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на материалния закон. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, изискването към работодателя по чл. 193, ал.1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от конкретните обстоятелства. Безспорно е, че субектът на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения. След като такива обяснения не са поискани въззивният съд правилно е приел, че задължението по чл. 193 КТ не е изпълнено. С оглед на изложените съображения решението не е и очевидно неправилно, тъй като съдът е приложил точно закона и се е съобразил с трайно установената практика на ВКС относима към дисциплинарната отговорност на работника и служителя. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 200 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Воден от горното, съдът