Определение № 874 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4664/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Р. С. А., чрез адвокат А. Ч. от АК-Русе срещу решение № 573 от 04.05.2022 г. по в.гр.д.№ 2991/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 1267/22.07.2021 г. по гр.д.№ 4367/2021 г. на Районен съд Пловдив, за отмяна избора на Р. С. А. за ръководител на катедра „Урология и обща медицина" в Медицински университет - Пловдив, с решение на катедрения съвет от 16.03.2020 г. Касационната жалба съдържа доводи, че решението е процесуално недопустимо или нищожно, неправилно и незаконосъобразно, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнените при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС въпроси, за началния момент, от който възниква трудово правоотношение при избор и прилага ли се разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ в този случай; съобщаването на резултата от избора в присъствието на участниците и кандидатите в изборната процедура може ли да се приеме за обявяване по смисъла на чл.86, ал.1 КТ; за правомощията на съвета в процедура за избор на ръководител катедра по отношение на кандидатите и техните комплексни способности „с оглед въздействието върху обществения интерес", и следва ли съдът да извършва такава. Според касатора въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а обжалваното решение е очевидно неправилно поради липса на надлежна процесуална легитимация на ответника е произнасяне плус петитум. Ответникът по касационната жалба Л. Д. Д.-Т., чрез адвокат М. П. от АК-Пловдив, е подал писмен отговор, в който оспорва доводите, като счита, че жалбата е изключена от касационен контрол, не са налице основания за допускане на касационно обжалване и иска да й бъдат присъдени сторените разноски по делото. От Медицинския университет - Пловдив не е постъпил отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следните съображения: Съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК (ДВ, бр.86 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения п по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. От изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че делото е образувано по спор за законосъобразност на избора за ръководител на катедра „Урология и обща медицина" в МУ-Пловдив с решение на катедрения съвет от 16.03.2020 г., въз основа на което възниква трудовото правоотношение с избрания кандидат. Според разпоредбата на чл.357 КТ, трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, т.е. делото за оспорване законосъобразност на избора по реда на чл.87, ал.1 КТ е трудов спор относно възникването на трудовото правоотношение, а не за прекратяването му по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Касационната жалба на Р. С. А., чрез адвокат А. Ч. от АК-Русе, в случая, е подадена срещу решение по въззивно дело, с което съдът се е произнесъл по трудов спор, който не попада в изключенията на чл.280, ал.3, т.3 ГПК, поради което същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение