Определение № 2138 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4351/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 28.04.2023г. по гр.д.№888/2022г. ОС Благоевград, с което частично са уважени искове с правно основание чл.200 КТ. Жалбоподателят –„Метал груп Индърстри”ЕООД,чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване и излага съображения за неправилност на същото. Ответницата - М. Г. Ф., чрез прлоцесуалния си представител поддържа, че не са налице основания за допускане на касацинно обжалване на въззивното рлешение. Ответниците- В. Т. Ф. и Б. Г. Ф. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил решение № 900199 от 04.07.2022г., постановено по гр.д.№611/2020 г., РС - Сандански е осъдил „Метал груп индъстри“ ЕООД-гр.Сандански, ДА ЗАПЛАТИ на наследниците на Г. А. Ф., починал на 17.01.2020 год.: - на В. Т. Ф., - съпруга, сумата от 75 000,00 лева/седемдесет и пет хиляди лева/; - на Б. Г. Ф. - дъщеря, сумата от 55000,00 лева/петдесет и пет хиляди лева/, - на М. Г. Ф. -дъщеря, сумата от 55 000,00лева/петдесет и пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, психически и душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на Г. А. Ф., починал на 17.01.2020 год. при трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на събитието до окончателното й изплащане. РС – Сандански ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените искове за разликата над уважените размери до претендираните суми от по 120 000 лева/сто и двадесет хиляди лева/ за всяка от ищците. Съдът е установил, че по надлежния ред е констатирана трудова злополука– с разпореждане №5104-01-10 от 12.02.2020 год. ,на основание чл.60,ал.1 от КТ декларираната злополука вх. №5101-01-5/22.01.2020 год. се приема за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО. Установено е, че ищците са наследници на Г. А. Ф., починал на 17.01.2020 год., като Б. Ф. е негова съпруга, а Б. и М. Ф. - са негови дъщери. Установено е, че е съставен е протокол за извършена проверка от 29.01.2020 год. от Д“ИТ“ –Благоевград, изх.№ ПР 2002556/29.01.2020 год., в който е отразено, че пострадалият Г. А. Ф., при изпълнение на възложената работа, не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд и на 17.01.2020 год. около 21,00 часа е извършил неправомерни действия по зареждане на „Бандера“, съставна част от „Калибратор машина“ марка SIEI SISTEMI с арматурна тел ,чрез сваляне на същата на по-ниска височина, вместо да използва осигурената стълба, с което е нарушил разпоредбата на чл.126,т.6 КТ във връзка с Инструкциите за безопасна работа и Технологичната карта за работата с „Калибратор машина“. Установено е в посочения протокол,че при проверка по документи застрахователна полица и списък на застраховани служители, същата е сключена на 21.05.2019 го, но работника Г. А. Ф. не е застрахован. Установено е, че работодателят по смисъла на §1,т.2 от ДР към ЗЗБУТ е извършил нарушение на трудовото законодателство, като не е спазил правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и 17.01.2020 год. около 21,00 часа в цех за производство на арматурни скари за строителството, находящ се в [населено място], не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин от Г. А., в нарушение на разпоредбите по чл.16,ал.1,т.6 ЗЗБУТ, във вр. счл.275,ал.1 от КТ. Установено е, че пострадалият Г. А. Ф. е бил в трудово правоотношение с „МЕТАЛ ГРУП ИНДЪСТРИ“ ЕООД .По силата на сключен трудов договор от 22.05.2019 год. е изпълнявал длъжността „машинен оператор изтегляне на жица и тел“. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 201, ал.2 КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, като е изложил съображения за това, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява фактът, че с поведението си ищецът виновно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което възражението по чл. 201, ал.2 КТ е доказано и са налице предпоставките за намаляване на обезщетение за неимуществени вреди. С оглед конкретните обстоятелства, при които е настъпил инцидента и неблагоприятните последици от травматичните увреждания на работника и настъпилата смърт, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е в размер на 150 000 лева за съпругата / определено в хипотеза, предвидена с ТР № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС / и по 110 000 – за дъщерите на починалия работник. При определяне на този размер, съдът е взел предвид възрастта на пострадалия – 55 години, настъпилите изключително тежки последици за ищците в психологичен план, тяхната непреодолима мъка и емоционален срив, в резултат на внезапната загуба на съпруг и баща – лишаването им от топлите и близки отношения. След отчитане на процента на съпричиняване при груба небрежност от страна на работника, справедливото парично обезщетение, което се следва на ищците, съдът го е определил в размер на 75 000 лева за преживялата съпруга В. Т. Ф. в размер на по 55 000 лв. – за дъщерите на починалия работник - Б. Г. Ф. и М. Г. Ф.. То би трябвало да компенсира в необходимата степен нанесените им неимуществени вреди и е отхвърлил исковете до пълните им размери. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението съдът е разгледал следните въпроси от значение за спора: длъжен ли е съда да обсъди всички обстоятелства и фактически действия на пострадалия и настъпилите в следствие на тях последици от значение за прилагане принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, длъжен ли е съда да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, формиращи съдържанието на понятеието справедливост, както се включва в понятието справедливост по чл.52 ЗЗД, как следва да се извърши преценка за степента на съпричиняване на вредоносния резултат при грубо нарушаване на правилата за безопасност и въпреки инструктажа е предприел действия в противоречие с правилата за работа, как се определя степента на съпричиняване при допусната груба небрежност при условията на чл.201,ал.2 КТ и нарушен ли е принципа на справедливост при определяне обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, когато не са съобразени обективно установените действия на пострадалия за настъпване на злаполуката. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящия състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. По поставените група въпроси, касаещи преценката за определяне по стправедливост на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука не е налице противоречие с установената практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Същата е застъпена в ППВС № 4/1968г. И редица решения на състави на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. Приема се, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В случая размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е определен след посочване на установените от съда като релевантни обстоятелства, от значение за преценката на реално претърпените от претендиращото лице болки и страдания. Всички поставените от жалбоподателя въпроси доколкото касаят приложението на чл. 201, ал.2 КТ,са обуславящи, но не са разрешение в противоречие с практиката на ВКС. По приложението на чл. 201, ал.2 КТ е налице съдебна практика на ВКС (решение № 186/01.02.2019г. по гр.д.№ 4922/2017г. на ІV ГО; решение № 144 /19.07.2019г. по гр.дело № 2413 /2018г. на ІІІ ГО; решение № 58/20.04.2018г. по гр.д.№ 2037/2017г ІІІ ГО и посочените в него решения по чл. 290 ГПК; решение №187/29.10.2020г. по гр.д.№ 4559/2019г. на ІVГО; № 132/18.12.2020г. по гр.д.№ 4606/2019г., ІІІ ГО и др. ),, с която безпротиворечиво се приема следното: изводът за съпричиняване поради груба небрежност предпоставя установяване на механизма на увреждането, вкл. конкретното поведение на работника, което стои в каузална връзка с вредите, при доказателствена тежест на работодателя ответник. Когато е налице такова поведение ( действие или бездействие) се преценява дали то изпълва хипотезата на груба небрежност, като се има предвид, че грубата небрежност не се отличава по форма ( според субективното отношение към увреждането), а по степен от небрежността в гражданското право, както и че самонадеяността в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. Заключението за допусната груба небрежност се прави при сравнение на конкретното съпричинително поведение на работника с абстрактния модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия и ако това сравнение показва, че поведението на работника е проява на липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, следва извод за съпричиняване при допусната груба небрежност. Когато такава е установена, се поставя въпросът за намаляване отговорността на работодателя, за разрешаването на който от значение е виновното поведение на работодателя, на работника, тежестта и съотношението на причините, довели до увреждането при злополуката, като се следва принципа, че колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.Посочва се, че съпричиняването при допусната груба небрежност се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства - критерии за намаляване на обезщетението. Преценката е винаги конкретна по конкретното дело (в този смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 387/2010 г. на ВКС, 4 г. о.; решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, 4 г. о.; решение № 159 от 15.01.2018 по гр. д. № 251/2018 г. на ВКС, 3 г. о.; решение № 102 от 17.12.2020 г. по гр. д. № 4741/2019 г. на ВКС, 3 г. о.). Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата М. Ф. сумата 3800 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът