Определение № 2669 от 27.05.2025 г. на ВКС по д. № 462/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Общинско предприятие „Г. п.“, [населено място] /ОП/ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №5249/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от С. Д. срещу касатора искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност Ръководител „Г. п.“, извършено със заповед от 21.09.23 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следния материалноправен въпрос: Приложими ли са последиците в уредената фикция по чл.354, ал.1 КТ за признаването на трудов стаж на уволнения работник или служител от момента на незаконното уволнение до възстановяването му на работа със съдебно решение по чл.344, ал.1,т.2 КТ по отношение на задължението на работника или служителя по чл.126, т.9 КТ да не накърнява доброто име на работодателя и да не злоупотребява с доверието му? Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК във връзка с въпроса обосновава с липсата на съдебна практика по него, довела до прилагане на законовата разпоредба / на чл.354, ал.1 КТ/ с неточен смисъл при стеснително тълкуване. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение по тр.договор от 1.09.14 г. Трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работодателя със заповед от 9.08.21 г. на осн. чл.71,ал.1 КТ. Уволнението било отменено и служителят възстановен на предишната работа с влязло в сила съдебно решение от 14.02.22 г.. За възстановяването му на предишната работа работодателят е издал заповед от 15.09.23 г. Със заповед от 21.09.23 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл.190, ал.1,т.4 КТ, за злоупотреба с доверието на работодателя и уронване престижа на предприятието с изявленията му по посочените 3 н.ч.х.дела, по които ищецът се е явил в качеството на свидетел. Свидетелските показания са дадени на 14.02.23 г., 4.04.23 г. и 15.11.22 г. Според въззивния съд при изпълнение на работата по тр. правоотношение работникът или служителят е длъжен да е лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието – чл.126,т.9 КТ, но тези правила са приложими единствено за периода на съществуване на трудовото правоотношение между страните. За периода 9.08.21 -15.09.23 г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено, затова изложените от ищеца като свидетел факти по наказателните дела не могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарно нарушение, независимо дали обективно накърняват доброто име на предприятието. Ищецът през периода, в който тр. правоотношение с ответника не е съществувало, не е имал задължение за лоялност и опазване на престижа на предприятието. Отмяната на незаконното уволнение и възстановяването на служителя на предишната работа възстановяват тр. правоотношение на страните занапред, като в периода от извършването на уволнението до отмяната му работникът не полага труд и няма задължение да спазва трудовата дисциплина в предприятието. Затова, при констатираната липса на нарушение на трудовите задължения на ищеца, исковете му за отмяна на уволнението по чл.344, ал.1,т.1 КТ, с последиците по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ са приети за основателни и уважени. При тези решаващи изводи на въззивния съд не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.3 КТ за допускане на обжалването по поставения от касатора въпрос. В практиката на ВКС- ТР №2/12 г. ОСГК, е прието, че „ уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ има конститутивно действие и възстановява трудовоправната връзка занапред. Потестативното право на възстановяване на работа настъпва във вида, в който трудовото правоотношение е съществувало към момента на незаконното уволнение, т. е. законодателят е създал правна фикция, че в този случай трудовият договор продължава действието си така, сякаш изобщо не е прекратяван - арг. от чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 345, ал. 1, чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ. Затова и не е необходимо страните да сключват нов трудов договор, нито да определят неговите съществени параметри. Достатъчно е работникът или служителят да се яви на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, за да продължи изпълнението на трудовите си задължения.“ Фикцията на чл.354, ал.1 КТ не може да се тълкува разширително в предложения от касатора смисъл – че през този период трудовото правоотношение съществува с всички права и задължения по него. Напротив, в практиката на ВКС трайно се приема, че трудовото правоотношение не съществува между датата на уволнението и датата на възстановяване на работа, съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно има само последиците по чл.354, ал.1,т.1 КТ / р. по гр.д. №4638/17 г., четвърто г.о. на ВКС/. През посочения период работникът реално не престира труд /р. по гр.д. №3128/08 г. на трето г.о. на ВКС/ и съответно няма съдържащото се в реалното и пълноценно трудово правоотношение задължение да спазва трудовата дисциплина. Или въпросът е разработен в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства. Соченото от касатора основание за допускане на обжалването не се установява. Затова касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне, а на ответника по жалба следва да се присъдят поисканите с отговора деловодни разноски – 2500 лв. за адвокатско възнаграждение, чието заплащане е удостоверено с приложения договор за правна защита/л.28/. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.