Определение № 348 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3157/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалби на [фирма] срещу решение от №1017 от.13.02.2014г по гр.дело № 7317/2014г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната част е било потвърдено решение от 18.12.2013г по гр.д № 40434/2012г на Софийски районен съд, по уважени обективно съединени искове 128 т.2 КТ, чл. 245 ал.2 КТ, чл.224 ал.1 КТ и чл. 215 КТ. В изложение, касаторът на поставя два въпроса, които свързва с решаващите изводи на съда по иска с правно основание чл. 215 КТ. Поддържа ,че решението в тази част е произнесено от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В частта, с която е потвърдено уважаването на обективно съединен искпо чл. 215 КТ, касационно обжалване е допустимо по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед цената му. В касационната жалба не е посочено ,че решението се обжалва само в тази част ,т.е отн. потвърдено от въззивния съд присъжданена сумата 6297, 40 лева като обезщетение при командироване на ищеца за периода 03.04.2008- 04. 07.2008г. Искът по чл. 215 КТ е бил обективно съединен с други искове, като цената на последните е определяща за извода, че касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част не е допустимо. В изложението се поставя процесуално правен въпрос, според касатора обуславящ за изхода на делото в частта по уважения иск с правно основание чл. 215 КТ: може ли съгласно чл. 121 ал.1 КТ, чл. 215 КТ и чл. 235 ал.2 ГПК да се приеме ,че работникът действително е извършил международни превози в чужбина при направено от ответника оспорване на това ,при непроведено от ищеца пълно и главно доказване на това обстоятелство, като въпросът е допълнен с коментари на касатора по отношение изводите, които следва да се направят от представените в случая доказателства - заповедта за командироване е „бланкетна” ,в международните товарителници няма посочено името на ищеца, липсват пътни листа, подробно попълнен отчет и др. документи.Сочи се противоречие с реш. № 142 от 2012 по гр.д №1324/2011 ІІІ г.о,според което при иска по чл. 215 КТ ищецът доказва твърдението си, че е бил командирован пълно и главно,когато работодателят оспорва това. Вторият формулира въпрос е за приложимия по делегация на закона акт на МС в случая - коя наредба намира приложение при определяне размера на командировъчните пари. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решение №32 от 2010 по гр.д № 3592/2008 ІV г.о. Касационната жалба е процесуално допустима и отговаря на критерия по чл. 280 ал.2 ГПК в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска за неизплатени командировъчни, но обосновката по основанието за допускане на касационно обжалване ,по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не може да бъде възприето .Въззивният съд не е дал разрешение в противоречие на правилата относно доказателствената тежест, като е изтъкнал наличието на трудово правоотношение с ищеца като шофьор на товарен автомобил – международни превози и изрична заповед за командироването на същия с цел превоз на товари ,в която заповед конкретно е посочено и транспортното средство, с което да се извърши това, но без да е посочен периодът на командировката.Решаващият извод на съда по възраженията на ответника в тази връзка е, че този съдържателен пропуск в документа не може да рефлектира върху правата на работника и този извод не е в противоречие с приложеното реш. № 142 от 2012 по гр.д №1324/2011 ІІІ г.о предвид даденото разрешение за случай,при който заповед за командироване е липсвала изобщо и не е било доказано, че се касае за командироване. Чрез въпроса се оспорват фактическите изводи на съда,което не представлява правен въпроспо смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Писмените доказателства по делото са обосновали извод ,че превозите са били извършени с посоченото превозно средство за определен период, което ищецът, заедно с още един командирован шофьор е бил упълномощен да управлява. По правоизключващото възражение за липса на отчет съдът е приел, е отчет е бил депозиран, а и при липса на твърдения и доказателства от страна на работодателя за валутен аванс, това не рефлектира върху заявеното с иска право.За пълнота следва да се изтъкне,че за опровергаване на отрицателното твърдение на ответника ,че отчет липсвал ,в случая е било достатъчно наличието у ищеца и на неподписано копие от такъв, приложено по делото.Ищецът е провел своето доказване, работодателят не е провел обратно доказване по относимите към предмета на спора обстоятелства. Изложението неправилно отъждествява оплакването във връзка с доказателствените изводи на съда с обосновка на правен въпрос по доказателствената тежест, така основание по допускане на жалбата до разглеждане не се аргументира и не е налице. Вторият формулиран въпрос няма отношение към предмета на въззивното решение, като произнесено при условията на ограничен въззив .При положение, че размерът на командировъчните пари е бил определен с изрична заповед на работодателя съгласно диспозитивните рамки ,в които законът допуска това и при положение ,че така определеният размер на дневни пари ,съобразен и от ищеца при завеждане на иска не е бил оспорван - с въззивната жалба включително, въпросът е извън спорния предмет, съответно неотносимо се поставя при касационно обжалване. Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.