Определение № 60790 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2142/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Х. чрез адв. Х. против решение № 70/04.03.2021 г. по гр. д. № 47/2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново.

Ответникът – Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Велико Търново, чрез гл. юрк. Г. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 876/17.12.2020 г. по гр. д. № 1603/2020 г. на Районен съд – Велико Търново в частта за отхвърляне на предявените от Н. Й. Х. против ОДМВР - Велико Търново искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ за признаване уволнението на ищеца, извършено със заповед № 3663-1236/19.05.2020 г. на директора на ответната дирекция за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване му на заеманата до уволнението длъжност „техник, механик/технически контрол на МПС“ в Група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им и водачи“, Сектор „Пътна полиция“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение в частта на сумата до 650 лв. и за периода от 19.05.2020 г. до 01.06.2020 г. и са присъдени разноски на областната дирекция на МВР.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че по силата на валидно възникнало трудово правоотношение ищецът е изпълнявал длъжността „техник, механик/технически контрол“ в Група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им и водачи“ (РОППССВ), Сектор „Пътна полиция“, Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново. Със заповед № 3663-1236/19.05.2020 г. директорът на областната дирекция е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратил трудовия договор на същия за заеманата длъжност, считано от датата на връчване на заповедта. Дисциплинарното уволнение е обосновано с извършването на системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца, изразяващи се в неспазване на технологичните правила, разписани в Технологичен ред № 366р-16145/25.09.2015 г. и неизпълнение на трудови задължения, предвидени в Наредба № I-45/2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Решаващият състав е посочил, че в уволнителната заповед подробно са разписани случаите, при които е установено виновно неизпълнение на вменени на ищеца трудови задължения с изнасяне на конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението на трудовата дисциплина. Осъществените нарушения са квалифицирани от субекта на дисциплинарна власт като такива по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ. Инициираното уволнение е мотивирано с големия брой нарушения, извършени за период от една година, които са от естество да компрометират извършените регистрации, като за допълнително утежняващо обстоятелство е посочено, че с допуснатите такива при регистрацията на МПС, собственост на „Ваниз“ ЕООД (с едноличен собственик на капитала и управител Т. Н. Х. – дъщеря на ищеца и на М. Х. – също служител при ответника) се е целяло безпроблемно провеждане и финализиране на административните производства. Прието е в обжалваното решение, че работодателят е провел дисциплинарно производство в съответствие с разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ - преди налагане на наказанието е предоставил възможност на служителя да се запознае с обстоятелствата относно вменените му нарушения и да предостави писмените си обяснения във връзка с тях. Направен е извод, че от визираните в процесната уволнителна заповед три групи нарушения на трудовата дисциплина, свързани с осъществяване на действия по регистрация на превозни средства, е установено това по т. 2 (в нарушение на чл. 5, ал. 5 от Наредба № I-45/2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС във връзка с т. II. 11 от Раздел II „Идентификация и проверка на техническото състояние на ПС – работно място 2“ от Технологичен ред №366р-16145/25.09.2015г. при регистрация в периода от 15.04.2019 г. до 30.10.2019 г. на МПС, собственост на „Ваниз“ ЕООД, не изпълнил задължението си да провери за точното попълване на заявлението, отпечатано на РМ1 и съответствието на данните с тези в чуждестранното СРМПС по отношение на модела на МПС, както и не уведомил инспектор по регистрацията за несъответствията). Според втората инстанция в резултат от действията и бездействията на ищеца в системата за регистрация са въведени грешни данни за 11 превозни средства, които са пренесени и в издадените на собственика свидетелства за регистрация, а това му поведение е довело и до непопълване на номенклатурата на програмния продукт. Мотивирани са съображения, че така извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина осъществяват изискването за системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – касае се за повече от три нарушения, за които на лицето не е налагано дисциплинарно наказание и по отношение на които не са изтекли сроковете, предвидени в чл. 194, ал. 1 КТ. Изтъкнато е, че посочената системност при виновно неизпълнение на трудовите задължения е предпоставка за налагане от работодателя на дисциплинарно наказание „уволнение“. Развити са доводи, че наложеното наказание съответства на тежестта нарушението на трудовата дисциплина, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя – чл. 189, ал. 1 КТ. В тази връзка инстанцията по същество е отчела големия брой допуснати от ищеца нарушения в релевантния за делото период от една година, сочещ на трайното поведение при неизпълнение на трудовите задължения, както и липсата на самокритично отношение към извършеното. Прието е, че като последица от поведението на ищеца са издадени свидетелства за регистрация на МПС с неверни данни, което компрометира функцията за достоверност на съдържащите се в официалните регистри данни (тъй като това свидетелство служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата както в страната, така и в чужбина; че данните от него се ползват при осъществяването на контрол на пътя, че чрез него превозното средство участва в гражданския оборот). За допълнително утежняващо обстоятелство е счетено това, че нарушенията са допуснати при регистрацията на МПС, собственост на дружество, чиито едноличен собственик на капитала и управител е дъщерята на ищеца, а поведението на последния е способствало бързото и безпроблемно провеждане и финализиране на производствата по регистрацията им.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига правни въпроси, които поддържа да са обуславящи изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Счита също, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като предпоставка за достъп до касация на въззивното решение, поради очевидната му неправилност.

Поставените въпроси имат следното съдържание:

1. „Ако административната производства по регистрация на автомобили са приключили с издаване на талони за същите, може ли по – късно работодателят да наложи дисциплинарно уволнение на служителите, участвали в производството за нарушения, които работодателят счита, че са извършени, но тези нарушения не са довели до създаване на нови талони?;

2. „Когато в заповед за уволнение, нарушенията, които са вменени във вина на служителя се квалифицират по разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ, работодателят не следва ли да посочи кои примери визира, тъй като в т. 10 хипотезите са три и наказаният служител няма яснота в кои случаи и за какви нарушения на кои актове следва да отговаря?.“

3. „Когато друг служител при същия работодател е имал контролни функции спрямо работата на уволнения служител, и който при изпълнение на своите задължения не е открил нарушенията, за които по – късно работодателят е преценил да наложи дисциплинарно наказание то следва ли отговорността за тези нарушения да се понесе изцяло от наказания служител, доколкото същият е изпълнявал задачите си с увереността, че щом служителят след него не е открил нередности, то неговите трудови функции са изпълнени точно и съвестно?“;

4. „Доколкото въззивния съд е установил липса на доказателства да са извършени две от трите групи нарушения, за които служителят е наказан, то следва ли съдът да преценява дали наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е съответно на характера, степента и тежестта на така установеното нарушение на трудовата дисциплина ?“ – въпросът е уточнен и конкретизиран с оглед постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

5. „Може ли работодателят да наложи най – тежкото дисциплинарно наказание на служител без да излага твърдения и без да представи доказателства, че в резултат на неизпълнение на трудовите задължения, за което е наложил наказанието, е претърпял вреди или е бил поставен в ситуация от възможност да настъпят за него някакви вреди?“.

Касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска.

За да удовлетворява общо основание за селекция на касационната жалба формулираният материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е включен в предмета на спора и да обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания въззивен акт съгласно разясненията, дадени с т. 1 от цитирания по – горе тълкувателен акт. Повдигнатите в изложението въпроси не притежават посочените характеристики и не са релевантни. Те не са свързани с конкретни правни разрешения на въззивния съд, нито пък засягат неговата процесуална активност по разглеждане на спора. Въпросите произтичат от становище на страната по правилността на изводите на въззивния съд в обжалваната част от решението и изразяват несъгласието му с тях. Питания, които са от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, не осъществяват обща предпоставка. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая, по съществото си въпросите съставляват доводи за неправилност на въззивното решение, основани на отричаното от страната потестативно право на работодателя й да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат заявените допълнителни основания за това – вж. мотивите в съобразителната част към постановките по т. 1 от ТР 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Вън от горното, изложението в тази му част не е съобразено с указанията по т. 4 от разгледания тълкувателен акт, където е изяснено съдържанието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в двете му хипотези – на въпрос от значение за точното приложение на закона и въпрос от значение за развитието на правото. Според там даденото задължително тълкуване правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Подобни аргументи, с които да се обоснове допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК липсват. Затова достъп до касация на това основание по поставените въпроси не може да се осъществи.

Неоснователно е и искането за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидната неправилност на въззивното решение в обжалваната част.

Това основание съдържа фактически състав, чието приложение е предпоставено от обосноваване на особено тежък порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Констатирането на такъв порок не изисква извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се изтъкне и че очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Това, видно от съдържанието на изложението не е сторено в случая. Касаторът свързва наличието на разглежданото основание с порок на въззивното решение в обжалваната част, обуславящ неговата неправилност (поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост) и така релевира касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не мотивира предпоставки от състава по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с оглед на неговото съдържание, дефинирано по - горе.

В заключение следва да се посочи, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол на въззивния съдебен акт в обжалваната част.

С оглед изхода по делото на представляваната от юрисконсулт страна (ответник по жалба) ще следва да се присъдят поисканите разноски за настоящата инстанция. Същите са дължими на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) и се определят в размер на 100 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение