Определение № 1749 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 252/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. Н. ,чрез адв В.Волева от САК срещу решение №2920 от 26.10.2022г по в.гр.дело № 3208/2022г. на Софийски градски съд, постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение, прието от въззивния съд за законосъобразно извършено поради съкращение на щатната длъжност, заемана от ищцата като ръководител на отдел в ответното предприятие „Български институт за стандартизация”/БИС/поради закриване на целия отдел поради реорганизация .С обжалваното решение исковете с правно остнование чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени изцяло след частична отмяна на решение от 30.11.2021г по гр.д.17058/2020г на Софийски районен съд, който е постановил отмяна на уволнението с възстановяване на работа и частично е уважил иска по чл. 225, ал.1 КТ след като е приел ,че при уволнението радотодателят няма правопораждащо основание да се позове на закриване на част от предприятие – отделно основание по чл. 328,ал.1 т.2 КТ, след като е извършил вътрешна реорганизация и трудовите фунции на длъжността ,която ищцата е заемала, се поемат от друга длъжност която й е била предложена за заемане, но последната е отказала да я заеме .Докато първоинстанционният съд е приел ,че подбор по чл.329 КТ е следвало да бъде извършен, този извод е ревизиран от въззивният съд поради установеното по делото че, на заеманата от ищцата длъжност „ръководител отдел” не съществува в новото щатно разписание след закриването на ръководения от нея отдел „Външни и вътрешни връзки”, в който отдел освен нея са са работели още трима служители на длъжност „главен експерт”,на нейно подчинение .Съгласно решението за оптимизация,взето от УС на БИС - по същество вътрешна реорганизация, на служителите в закрития отдел са предложени за заемане длъжности на експертно ниво със сходни трудови функции, разкрити в друг отдел – „Информационни услуги ,продажби и библиотека” Длъжност „главен експерт” в същия отдел е предложена за заемане и на ищцата с уведомление от 18.03.2020г- подписано от последната с отбелязване „не приемам”, така и в предизвестието до нея по чл. 326 КТ, връчено на същата дата .В предизвестието общо е посочен състава на чл.328, ал.1 т.2 КТ, като в съдържанието му е отразено съдържанието на решение №553/2020 на УС на БИС за промяна в структурата на администрацията, т.е че в новата стуктура отдел „Външни и вътрешни връзки” не съществува, считано от датата на решението и че в тази връзка със заповед ,която е цитирана ,е утвърдено ново длъжностно и поименно щатно разписание в БИС ,като на ищцата е предложена посочената свободна позиция „главен експерт” в другия отдел ,която длъжност безспорно не е с ръководни функции/на пряко подчинение на ръководите на отдела, съгласно длъжностна характеристика ,както и другите длъжности в същия отдел /,с по-ниско възнаграждение е, като ищцата не се е съгласила да я заеме.При тези факти въззивният съд е изтъкнал ,че се касае за съкращение на заеманата от ищцата длъжност ,която е основно ръководна и поради това ,предвид естеството на изпълняваната работа ,не е идентична с наличните в отдел „Информационни услуги продажби и библиотека” експертни длъжности ,изследвани за сравнение. Реално съкратената длъжност на ищцата е и единствена, за работодателя не е възниквало задължение за подбор съгласно постановите на ТР №3/2012г по тълк.д № 3/2011г ОСГК. За неоснователно е прието оплакването ,че уволнението е незаконно поради непосчване изрично в предизвестието и заповедта в коя от двете хипотези на чл. чл.328, ал.1 т.2 КТ работодателят уволнява служителката ,те не се изключват взаимно и правото на защита на работника не е нарушено. Работодателят е доказал законността на уволнението - фактическият състав на прекратителното основание и когато се съкращава единствена щатна длъжност,тогава работодателят няма задължение за подбор.Въззивният съд е изтъкнал още, ,че е било недопустимо първоинстанционният съд да възлага на експертиза да отговори на въпроси по правния спор ,без нужда от специални знания, след като представените по делото длъжности характеристики имат ясно съдържание относно същността на възложените трудови функции .Въззивният съд е приел за неоснователен иска по чл.220, ал.1 КТ и за основателен иска по чл.222 КТ, като е уважил последния за сумата 1585,10лв. В касационната жалба се поддържа ,че уволнението е незаконосъобразно и решението за отхвърляне на исковете в обжалваната част е неправилно. В приложеното към жалбата изложение са поставят две групи въпроси и се поддържа очевидна неправилност на решението ,основание по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК С изтъкване на основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поставят въпросите за посочване в заповедта за уволнение на конкретната хипотеза за прекратяване на ЛТД и непосочването на конкретно основание нарушава ли защитата/т.1/; допуска ли се доказване на основанието да се извърши в хода на производството по оспорване на уволнението/т.2/; две различни основания ли са хипотезите в чл.328, ал.1 т.2 КТ и следва ли работодателят да посочи на коя от двете се позовава/т.3/, достътчно ли е съдържанието на изявеното до ищцата,че се касае за „оптимизация”,т.е реорганизация ,за да се приеме валидно решение за „съкращаване на щата” /т.4/;следва ли да бъде извършен подбор ,когато съкращението засяга една или повече от множеството еднородни, близки или сходне труд.функции /т.5/; относно критериите за опредеяне на идентитет на трудови функции и доказателствените средства за доказването им /т.6/ По първите пет въпроса като основание за допускане на касационно обжалване се изтъква противоречие с ТР №5 от 26.10.2021г г по т.д № 5/2019г на ОСГК и разясненото в мотивите на Търкувателното решение ,че закриване на част от предприятието е отделно основание от съкращението на щата и че реорганизацията не е основание за прекратяване на ТПО. Последният от въпросите /т.6/ защитата счита за разрешен в противоречие с установена практика на ВКС в реш. №7/2011г по гр.д № 954/2009г и реш. № 498/2012г по гр.д № 1561/2010 на Четвърто г.о на ВКС ,според които при преценката за идентичност при длъжности се изхожда от естеството на работата,а не от механичното сравнение по длъжностни характеристики и въззивният съд в противоречие с установената съдебна практика не е кредитирал съдебно- счетоводната експертиза.Поради това е изтъкнато и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е назначаване на експертиза,която да изследва задълженията, изискванията и трудовите функции и следва ли заключението да се обсъди заедно с целия доказателствен материал.Очевидна неправилност се сочи поради нарушена формална логика от въззивния съд. Въпреки че е констатирал сходство при сравняваните длъжости в същността на експертната работа, съдът изключва задължението за подбор. Ответникът по жалбата е заявил писмен отговор,чрез ю.к. В. И.- И..Закриването на отдела е чрез съкращение на щатните бройки в него,премахната е длъжността на ищцата и въззивният съд е приложил относимата задължителна практика на ВКС в този случай.Касаторът не е обосновал значението на последния въпрос за изхода на делото ,не се обосновава чл.280, ал.1 т.3 ГПК ,решението е конкретно,а въпросът е бланкетен .Претендира се юрисконсултско възнаграждение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На свързано поставените в изложението по т.1-4 въпроси въззивният съд е дал отговор съгласно трайно установената практика на ВКС ,в която водещо значение се отдава на задължението при упражняване на потестативното право работодателят да посочи основанието за уволнение ,предвидено в Кодекса на труда така ,че работникът или служителят да знае на какво законово основание се прекратява трудовия му договор и да може да се защити при оспорване законосъобразността на уволнението. В предизвестието до ищцата,чието съдържание се възприема и цитира непълно при поставянето на въпросите,работодателят релевантно е посочил фактическата хипотеза ,обемаща съкращаване на длъжността на ищцата,след като я уведомява за решение с което ръководения от нея отдел се закрива и в тази връзка за утвърдено ново щатно разписание/поименсно и длъжностно/ ,като същевременно й предлага назначаване на друга длъжност, в друг отдел. Не е налице противоречие с постановките на изтъкнатото ТР №5 от 26.10.2021г г по т.д № 5/2019г, ОСГК на ВКС по нито един от въпросите в първия раздел на изложението. В същото тълкувателно решение е посочено ясно ,че основанието за уволнение по чл.328, ал.1 т.2 предл второ КТ е налице винаги ,когато е извършено съкращение на щата ,независимо от обусловилите го причини и в този случай,при оспорване на законността на уволнението извършено на това основание ,предмет на установяване по делото е реалния му характер, а когато е налице и премахване на определено звено в едно предприятие ,право на работодателя е да се позове при уволнение и на двете възможности. В случая от решаващо значение е съобразеното от въззивния съд ,че съкращението е реално за длъжността на ищцата,която е ръководела закрития отдел и няма друга ръководна длъжност с функции като нейните .Форумираният по т.5 въпрос има диференциран правен отговор за случаи при които премахнатата щатна длъжност е единствена ,респ .когато тя е сходна ,или идентична по трудова функция с други длъжности,а в зависимост от особеностите на териториално или функционално обособената структура на същото предприятие и може да възникне задължение за подбор .Въззивният съд е съобразил приложими в случая разяснения в ТР №3/2012г по тълк.д № 3/2011г ОСГК и съответно на установената практика е съобразил кои фактически обстоятелства са от значение за преценката на съда в трудовия спор дали едно съкращение на щатна длъжност е реално и кога ,при положение че съкращението в щата е реално,работодателят е длъжен да извърши подбор. Съобразени са установените в съдебната практика на ВКС разрешения и правни критерии.( решение № 126 от 2011г по гр.д № 1227/2010 ІІІ г.о ВКС, решение № 752 от 2010г по гр.д. № 1095/ 2009г на ВКС ІV г.о ,реш.№246 от 2011 по гр.д № 1152/2010 ІІІ го., реш.№668 от 2010 по гр.д № 1582/2010 г ІІІ г.о ,реш. № 293 от 2012 по гр.д № 229 /2012 ІV г.о и др.,включително с разрешението на въпроса в ТР № 3/16.01.2012 на ОСГК). Критерият за това дали длъжността е единствена при работодателя,е трудовата функция като съдържание на отделната длъжност. Ищцата е ръководила експерти в едно направление (отдел) и в йерахично отношение длъжността й е различна от експертните длъжности. Специфичната,същностна трудовата функция на процесната длъжност не може да бъде разглеждана отделно от ръководната такава,заличена като съдържание на отделна длъжност.Касае се за функции, същностни за отделните видове работа. Въззивният съд е съобразил указанията в установената практика на ВКС при изследване на длъжностните характеристики за сочените в твърденията на ищцата други длъжности, при фактическото естество на работата е отчел йерархическото различие, за което не е имало спор.По назначената и приета от първоинстнационния съд експертиза не е имало констатации, различни от налагащите се въз основа на представени по делото писмени доказателства. При фактическите изводи на съда, които обемат установените, релевантни за изхода на спора обстоятелства, работодателят няма задължение за подбор. Съпоставката по трудова функция със сходни на ръководените от ищцата длъжности в друг отдел не би обусловила и други изводи ,съответно различен изход на делото, при положение че длъжност в сферата на професионална компетентност ,която не е ръководна, е предложена на ищцата, но тя е отказала да я заеме. Поставеният в т.6 от изложението процесуалноправен въпрос няма обуславящо за правните изводи на съда значение,тъй като решението на въззивния съд изтъква липсата на необходимост от специални знания на вещо лице в конкретния случай ,що се отнася до същностното различие с оглед йерархичното място на длъжността в стуктурата.Тъкмо различие от същото естество е било водещо отчетеното при отхвърляне на иск за незаконност на уволнение в соченото от защитата решение №498/13.01.2012г на Четвърто г.о на ВКС, без да е обсъждана експертиза и да е указвано в отговор на правен въпнрос допустима и необходима ли е тя. Указанието в отговора на правния въпрос е в доразвитие на разясненията в решение № 7/ 01.04.2011г на Четвърто г.о, като и в двете посочени решения не е изтъквана, нито е изключвана необходимост от назначаване на екпертиза при изследване идентичност в трудовите задължения и функции с оглед характера и естеството на възложена работа,респ. за други посочени като релевантни фактически обстоятелства.Ето защо не се обосновава и специалният критерии в чл. 280, ал.1 т.1 ГПК В случая при поставената на вещото лице задача не са били отграничени правните въпроси от въпросите, по които експертът е компетентен да даде заключение.Експертизата съдържа констатации, изводими от останалите доказателства по делото ,съответно обсъдени и преценени от въззивния съд. Въпросът за назначаването на съответната експертиза при необходимост от специални знания, с каквито съдът не разполага, е намерил разрешение в практиката на ВКС,включително тълкувателна. Обжалваното решение не опредметява различно виждане по този правен въпрос и не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, за да се очертава предметния обхват на онези въпроси, по които за съда може да възникне необходимост от специални знания при изясняването на опредени факти, или връзки между факти в трудов спор .Поради това не е налице основание за допускане до касационно обвалване на въззивното решение по въпроса,формулиран в т.7 от изложението. Не е налице и основание по 280, ал.2 предл трето ГПК. Очевидна неправилност,като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл,нарушени основополагащи за съдопроизводството правила ,или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението.Основополагащите за процеса правила са спазени,като изводите на съда не съдържат логическо противоречие,както счита защитата на касаторката. Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на ответника по жалбата, защитаван от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 ГПК, в размер на 250 лева. Воден от горното Върховен касационен съд, ІІІ г.о.