Определение № 60241 от 04.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1389/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Б. С. С. срещу решение № 260435/21.01.2021 г., постановено по въззивно гр. дело № 10384/2020 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 125547/18.06.2020 г. по гр. дело № 12039/2019 г. на Софийския районен съд (СРС) и са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу Народно читалище „Неофит Бозвели 1928“, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на касатора-ищец, наложено със заповед № 134/14.01.2019 г. на председателя на настоятелството на ответното читалище, и за възстановяване на ищеца на длъжността „секретар” при ответното читалище; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя-ищец С., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) възможно ли е работодателят сам да решава кога и на кого и кой да входира молби, становища, мнения, в настоящия случай – депозиране на писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, изискани от работодателя, и умишлено да не приема същите, и как следва да се оцени това му поведение по критерия по чл. 193, ал. 2 и 3, във вр. с чл. 189 от КТ; кое поведение се взема предвид при прилагането на този критерий – при извършването на нарушението и/или след извършването му; 2) какво е доказателственото значение на писмените обяснения при невъзможност (отказ) на работодателя да приеме дадените от служителя такива по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, след като при същия има определен служител, който попълва входяща и изходяща кореспонденция; отказът на служителя на работодателя да приеме тези писмени обяснения дадени по чл. 193, ал. 1 от КТ – как следва съдът да ги прецени и кредитира – в съвкупност с останалите доказателства, с оглед всички обстоятелства; и 3) относно приложението на разпоредбата на чл. 193 от КТ при определянето от работодателя на разумен срок за даване на писмени обяснения. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се произнесъл в противоречие практиката на ВКС, а именно: решение № 739/30.12.2010 г. по гр. дело № 1947/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 257/22.05.2012 г. по гр. дело № 985/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 563/12.01.2013 г. по гр. дело № 1747/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 272/03.10.2014 г. по гр. дело № 145/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 221/30.07.2014 г. по гр. дело № 7639/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 137/02.03.2010 г. по гр. дело № 20/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 330/05.11.2013 г. по гр. дело № 1220/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Ответното Народно читалище „Неофит Бозвели 1928“ в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца (сега касатор) е да докаже твърдението си, че от страна на ответника му е отказано приемането на писмените му обяснения, но такива доказателства не са представени по делото. Съдът е приел за безспорно, че ответникът е изискал обяснения от ищеца; намерил е и за недоказано свидетелката К.-С. да е отказала приемане на писмените обяснения на ищеца, тъй като показанията ѝ касаят отказ за приемане на членски внос и на молби за членство в читалището. Наред с това окръжният съд е посочил, че евентуалният ѝ отказ не може да ангажира ответника, защото тя е касиер, а не деловодител, а обясненията трябва да се депозират или лично на работодателя, или на оправомощено от него лице. Изтъкнато е и че е било възможно подаване на обясненията по пощата. Позовавайки се на трайно установената практика на ВКС (решение № 53/31.05.2017 г. по гр. дело № 2943/2016 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 493/21.01.2013 г. по гр. дело № 1771/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 248/18.10.2017 г. по гр. дело № 521/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС), съгласно която срокът за даване на обяснения трябва да е разумен, т.е. – служителят да не е лишен от фактическа възможност да изложи обяснения, въззивният съд е намерил, че даденият в случая на ищеца двудневен срок е разумен и достатъчен, като в тази връзка съдът е изтъкнал, че дисциплинарната процедура не е формална и двудневният срок е само за представяне на обяснения, а не за сочене и събиране на доказателства от служителя. По така изложените съображения, окръжният съд е приел, че чл. 193 от КТ е спазен и е разгледал останалите доводи и възражения на страните относно законосъобразността на процесното дисциплинарно уволнение. Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените фактически констатации и основаните на тях правни изводи на въззивния съд по приложението на чл. 193 от КТ, първите два правни въпроса, формулирани от страна на касатора-ищец, не съставляват основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като постановката на тези два въпроса изхожда единствено от тезата на жалбоподателя, че ответникът отказал да приеме писмените му обяснения, докато окръжният съд е приел това обстоятелство за недоказано по делото, респ. – съдът изобщо не е обсъждал тези два правни въпроса и не е давал разрешение по тях. При това положение тези въпроси не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и са без значение за изхода на правния спор по делото (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Третият правен въпрос в изложението на касатора е разрешен с обжалваното въззивно решение, като съдът е приел, че даденият в случая от ответника на ищеца-касатор двудневен срок за представяне на писмени обяснения е разумен и достатъчен. Това разрешение не е в противоречие с трайно установената практика на ВКС, посочена както от касатора (решение № 330/05.11.2013 г. по гр. дело № 1220/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 221/30.07.2014 г. по гр. дело № 7639/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 272/03.10.2014 г. по гр. дело № 145/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 137/02.03.2010 г. по гр. дело № 20/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 739/30.12.2010 г. по гр. дело № 1947/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС), така и от въззивния съд (решение № 53/31.05.2017 г. по гр. дело № 2943/2016 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 493/21.01.2013 г. по гр. дело № 1771/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 248/18.10.2017 г. по гр. дело № 521/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС), съгласно която преценката дали определеният от работодателя срок за представяне на писмени обяснения е разумен, т.е. – дали на работника или служителя е предоставена реална възможност да даде такива обяснения за вменените му дисциплинарни нарушения, се извършва от съда с оглед обстоятелствата при всеки конкретен случай. Именно такава преценка е извършена и в случая от въззивния съд. Отделно от това, този въпрос, макар и да е разрешен с обжалваното решение, също е без никакво значение за изхода на правния спор по делото, след като въззивният съд е установил, че ответникът е поискал писмени обяснения от ищеца и е определил двудневния срок за даването им, но съдът е приел за неустановено по делото, ответникът да е отказал да приеме такива писмени обяснения на ищеца. При това положение продължителността, респ. – разумността на срока е ирелевантна за спазването на изискванията на чл. 193 от КТ, респ. – за законосъобразността на процесното дисциплинарно уволнение. В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК; не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника, претендираните и направени от последния разноски за заплащането на адвокатско възнаграждение за защитата му пред касационната инстанция, а именно – сумата 840 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение