Определение № 197 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 171/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на А. С. Б. чрез адвокат Б. Д.-П. от АК-Варна срещу решение № 1024 от 02.10.2020 г. по в.гр.д. № 2431/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 3172/16.07.2020 г. по гр.д. № 886/2020 г. на Районен съд Варна и са отхвърлени исковете на А. С. Б. против Детска градина № 7 „А.С.Пушкин“ – [населено място], на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на Заповед № 106 от 28.11.2019 г., както и за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Старши учител“ при ответника. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност и необоснованост на решението, а в изложението към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнените при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, процесуалноправни въпроси, които се свеждат до задълженията на въззивния съд да съобрази всички релевантни за спора доводи и възражения на страните, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени мотиви за установени факти, защитните тези на страните и приложимите правни норми; Касаторът е поставил и материалноправни въпроси за приложението на чл.195 КТ за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание; за необходимостта при определяне на дисциплинарното наказание да бъдат съобразени характера на заеманата длъжност и последиците върху цялостната дейност на работодателя. Според касатора, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От Детска градина № 7 „А.С.Пушкин“ – [населено място] не е подаден отговор. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „Старши учител, подготвителна група“ при ответника, по трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 106/28.11.2019 г. на директора на Детска градина № 7 „А.С.Пушкин“, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на други задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред и Етичния кодекс на работещите в Детска градина № 7 „А.С.Пушкин“. Съдът е приел също, че по сигнали на родителите на децата, посещаващи детска градина, са проверени оплаквания срещу ищцата за недобро отношение към децата и проява на явно укорими методи на възпитание от нейна страна. Според въззивния съд, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е предоставил на ищцата възможност да даде обяснения по реда на чл.193 КТ. Във връзка с постъпилите жалби и сигнали били проведени среща с екипа на детската градина на 07.10.2019 г. и заседания на Комисията за жалби, сигнали и предложения на 06.11.2019 г. и 08.11.2019 г., в присъствието на ищцата, с което, според съда, работодателят е предоставил възможност за ефективна защита на наказаното лице, като му е изложил по достатъчно разбираем за него начин, за какво се искат обясненията. Съгласно мотивите на решението, заповедта за уволнение не страда от липса на мотиви, тъй като в нея са посочени както сигналите на родителите за извършените нарушения, така и конкретното неизпълнение на трудовите задължения. Дисциплинарното наказание е съразмерно на извършените в продължителен период от време тежки нарушения на трудовата дисциплина, с негативен ефект върху децата, посещаващи детската градина, което доказва сочените в заповедта нарушения по чл.187, т.3 и 10 КТ, поради което предявените искове са неоснователни. При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на решението до касация по поставените правни въпроси поради следните съображения: Поставеният правен въпрос за необходимостта при определяне на вида на дисциплинарното наказание да бъдат съобразени характера на заеманата длъжност и и последиците върху цялостната дейност на работодателя, не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като е разрешен в съответствие с практиката на ВКС - решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д. № 1040/2009г. на IV г.о. и решение № 516/28.06.2010 г. по гр.д. № 94/2009г. на ІІІ г.о., с които се приема, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовия договор, с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието, съобразяването с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол. В конкретния случай, съдът е изложил подробни съображения за значението и последиците от извършените нарушения, като е посочил, че непрофесионалното поведение на ищцата е продължило дълъг период от време и се е превърнало в система, уронваща престижа на детското заведение, поради което независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, тяхната повтаряемост обективно води до извод за съществено виновно неизпълнение на трудовите й задължения, което има пряко отражение върху психиката на децата, посещаващи детска градина. Тези изводи не са в противоречие с решение № 299/09.04.2020 г. по гр.д.№ 1503/2009 г. на ВКС, ІV г.о., в което посочва, че неизпълнението на трудовите задължения във връзка с ръководството и контрола в предприятието също е дисциплинарно нарушение, тъй като същото е неотносимо към установеното по делото съществено неизпълнение на трудовите задължения на ищцата за продължителен период от време. Процесуалноправните въпроси също не дават основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с обжалваното решение, въззивният съд е установил всички релевантни за изхода на делото фактически обстоятелства и въз основа на тях е формирал извод за неоснователност на оплакванията за допуснати нарушения в хода на дисциплинарното производство от работодателя, във връзка с мотивиране на заповедта за уволнение и установяване на нарушенията. Изводите на съда са направени след анализ на конкретните доказателства по делото и обсъждане на направените доводи и възражения на двете спорещи страни, в съответствие с разясненията в т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, в което се приема, че при разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд. В случая, изводите на въззивния съд се основават на събраните доказателства за извършените от ищцата тежки нарушения на трудовата дисциплина през времето, в което била на работа, на множеството сигнали против нея от страна на родителите, което наложило тя да бъде преместена в друга група до освобождаването й от длъжност чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Липсва противоречие с цитираното решение № 115/17.08.2018 г. по гр.д.№ 2150/2017 г. на ВКС, ІV г.о., тъй като изложените от касатора съображения по своята същност представляват оплаквания срещу преценката на съда за установените по делото факти и обстоятелства, т.е. доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, по които съдът ни може да се произнесе в производството по селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, а след допускане на касационно обжалване. Материалноправните въпроси, във връзка с приложението на чл.195 КТ, за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание и необходимостта към момента на искане на обясненията от служителя да му бъде разяснено какво нарушение се твърди да е извършил, не могат да обосновават допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1. т.1 ГПК. Според въззивния съд, дисциплинарните нарушения са достатъчно конкретизирани от приложените доказателства /протоколи за проведени срещи на ръководството на детската градина с родителите и с педагогическия персонал, протокол на заседанието на комисията за жалби, сигнали и предложения с комисията по етика, доклад на възпитателите /“информация“/ и становището на директора на ДГ № 7 „А.С.Пушкин“ до дирекция „Образование и младежки дейности“ [община]/, а работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал.1 КТ, тъй като на ищеца са поискани обяснения и той е изложил своята гледна точка за нарушенията. Както е изяснено в практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 544/06.01.2012 г. по гр.д.№ 1811/2010 г. и решение № 493/21.01.2013 г. по гр.д. № 1771/2011 г. на ІV г.о., достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно нарушение или ще приеме в разумен срок писмените му обяснения, т.е. работникът да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина са му поискани обяснения и те да са дадени преди връчването на заповедта за дисциплинарно наказание, както е приел и въззивният съд. В този смисъл, въззивното решение е постановено в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд, че когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин / решение № 747/18.02.2011 г. по гр.д. № 735/2009 г. на ВКС, ІV г.о.,/. В случая, съдът е достигнал до извод, че дисциплинарните нарушения са продължили дълъг период от време и са се превърнали в начин на поведение за учителя, т.е. независимо, че не са били описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в нея се съдържат данни за констатираните прояви на недопустимо грубо отношение към децата от поверената на ищцата група, с които тя е била запозната лично на срещите с ръководството на детската градина и е дала обяснения на 05.11.2019 г. и 27.11.2019 г. В този смисъл, не е налице противоречие и с решение № 82/21.07.2017 г. по гр.д.№ 3249/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. Предвид изложените съображения и наличието на безпротиворечива съдебна практика на Върховния касационен съд, която е съобразена от въззивния съд, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на доводи за необходимостта да бъде изменена или създадена нова съдебна практика по поставените въпроси не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,