Определение № 742 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4552/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БДЖ ПП“ЕООД, Поделение за пътнически превози Горна Оряховица, срещу решение №.278/13.07.22 по г.д.№.169/22 на ОС Велико Търново, с което, след отмяна на реш.№.80/ 7.02.22 по г.д.№.1956/21 на РС Горна Оряховица, предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са уважени. Ответната страна Г. Г. Г. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят не е упражнил законосъобразно правото си да уволни дисциплинарно ищеца на основание чл.330 ал.2 т.6 вр. с чл.188 т.3, чл.190 ал.1 т.4 и т.7 КТ. Първото визирано в заповедта за уволнение нарушение - грубо държане с пътник -госпожа Л., която псувал на майка и си позволил да я удря, рита и заплашва - само по себе си съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, противно на правно дължимото поведение по длъжностна характеристика /да проявява уважение към личността на пътниците и тяхното достойнство, като бъде с тях вежлив и толерантен и не се отнася грубо/ и по закон /да пази и не уронва доброто име на предприятието-чл.126 т.9 пр.3 вр. с чл.187 ал.1 пр.2 КТ/, но не е надлежно доказано предвид недостатъчност на събраните доказателства. Няма спор между страните и се установява от обясненията на ищеца в съответствие със съдържанието на писмения сигнал, че между него и подалата оплакване жена е възникнала шумна разправия заради факта, че тя, от стриктна гледна точна на вътрешните правила за обслужване на клиентите и ползване на превозната услуга, се е считала отчасти за нередовен пътник, тъй като не е платила дължимата добавка /такса/ към цената на билета за заетото от нея място във вагона. Описаното в заповедта, обаче, грубо и агресивно поведение /псуване, ритане, удряне, заплашване/ не може да се приеме за сигурно установено по косвен доказателствен път нито от обстоятелството, че жените са били развълнувани при началника на влака, нито от това, че са му казали, че кондукторът се е държал агресивно, за да си платят, нито от това, че разпитаният началник влак /св.И./ е чул по телефона оплакване от слязлата на гара З. жена, че е била ритана в стомаха. Самият сигнал е частен документ и само въз основа на него не може да се приеме наличие на фактическото основание, на което се позовава работодателят, след като подалата сигнала пътничка не е разпитана като свидетел, а св.И. не е присъствал на случката. Второто нарушение - грубо отношение към пътничката Ц. Ц. на 25.05.21, изразено във викове и крещене по повод искането й да й се издаде билет и запитването къде да седне във вагона - е установено по убедителен начин от показанията на св.И. Д. и е показател за неизпълнение на вмененото с длъжностната характеристика задължение за проявяване на уважение към личността на пътниците и тяхното достойнство, вежливост, толерантност и недопускане на грубо отношение. Третото описано нарушение - грубо държане на ищеца със служителката С. С., кондуктор от ПС Русе, като я обиждал с нецензурни думи и псувал пред пътниците от този влак - не е прието за установено в приписаната му множественост на прояви от груб характер. От показанията на потърпевшата се установява, че в посоченото време и място ищецът я е запитал как точно е личното й име, получил отговор, казал „Приятно ли е, С.“, след което я напсувал без причина на майка с нормален тон, което е чуто от пътниците. Тази постъпка, доколкото е извършена на обществено място, пред клиенти на „БДЖ ПП“ЕООД, би могла да се квалифицира като уронване на доброто име на работодателя, но сама по себе си би могла да е основание за налагане на най-лекото наказание - „забележка“. Същевременно, тъй като между предходните дисциплинарни наказания на ищеца „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ и настоящото е изтекла повече от една година, те са заличени занапред /чл.197 ал.1 КТ/ и не могат да се ценят като обстоятелства с добавъчна тежест към сбора от тежести в съвкупността от деяния, вменени му като нарушения на трудовата дисциплина. При тези обстоятелства е намерено, че неустановяването на всички визирани в заповедта нарушения води до извод за незаконосъобразност на уволнението, без да е необходимо да се обсъжда дали съдържанието на заповедта отговаря на чл.195 КТ /а то отговаря/. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК; формулира следните въпроси: 1.“Задължен би е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и доказателства, относими към съдържанието й?“/реш.№.323/181.05.10 по г.д.№.1338/09, ІV ГО, реш.№.180/25.06.14 по г.д.№.991/14, ІІІ ГО/; 2.“Законна ли е заповедта за дисциплинарно уволнение, когато изложените фактически основания не отговарят на дадената в нея квалификация?“/реш.№.318/21.06.10 по г.д.№.120/09, ІІІ ГО, реш.№.1383/14.07.06 по г.д.№.3160/03, ІІІ ГО, реш. №.55/1.03.11 по г.д.№.1972/09, ІV ГО/; 3.“Длъжен ли е работникът и служителят да пази доброто име на предприятието съгласно чл.126 т.9 КТ и уронването на доброто име на предприятието изразява ли се непристойно поведение на работника, злепоставящо го пред трети лица?“ /реш.№.1379/ 4.11.99 по г.д.№.238/99, ІІІ ГО/; 4. „Следва ли при преценка тежестта на нарушението да се вземе предвид характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение?“ /реш.№.227/29.06.12 по г.д.№.1417/11, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с четвъртия въпрос - за проверка съответствието с цитираната практика, съгласно която преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 208,20лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,