Определение № 3 от 06.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2973/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по механотехника [населено място] срещу решение №115 от 25.06.2020г по в.гр.дело № 177/2020г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение №80 28.01.2020г на РС Сливен ,постановено по трудов спор Уважени са искове на основание чл.344,ал.1, т.1 и т.2 КТ .Отменена е заповед №РД18-1/22.08.2019г на Началника на РУО-Сливен за налагане дисциплинарно наказание уволнение на ищцата като директор на Професионална гимназия по механотехника [населено място] и същата е възстановена на длъжността.

Като е приложил чл. 272 ГПК на свой ред въззивният съд е приел ,че заповедта на Началника на РУО-Сливен не отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ. Наказания са наложени за нарушения по пунктове 1,2,3,5,7 и 10 от заповедта за отделни нарушения на трудовата дисциплина,които не са индивидуализирани с посочване времеви момент на извършването им. Единствено и твърде общо в края на заповедта е посочен периода на съществуване на трудовото правоотношение в резултат на заемане длъжността след конкурс ,след м 12.2018г ,заедно с това е посочен и периода 02-04.07.2019г през който е текла проверката, възложена от МОН и приключила с доклад, а това не е прериода на извършване на сочените нарушения. Не е посочено основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - като словесно съдържание, или като числов израз на законов текст съгласно чл. 195, ал.1 предл. последно от КТ. Въззивният съд е приел ,че при посочено нарушение в т.5 от заповедта, квалифицирано от органа по чл.187 т.8 КТ ,не е изпълнено условието на чл. 190 ал.1 т.4 КТ,тъй като няма мотиви относно тежестта му. Посочването на квалификации по чл. 187, ал.1 т. 1, т.3, т.10 за останалите нарушения, които са възпроизведени заключения от доклада по проверката, също не отговаря на изискването чл.195, ал.1 предл. последно от Кодекса на труда,Не е отговорено и на условието да се посочи кога са извършени нарушенията.Така въззивният съд е направил извод,че заповедта не е мотивирана съгласно императивното изискване на закона.

В приложеното към жалбата изложение се възпроизвеждат оплакванията в касационната жалба относно преценката на съда че оспорваната заповед за уволнение е немотивирана .Цитирано е съдържанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК -противоречие със задължителна практика на ВКС и ВС в Тълкувателни решения и противоречие с практиката на ВКС.Тази практика не се сочи от касатора. Изтъква се и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по три въпроса, формулирани както следва:

1.При извършени нарушения на работник/служител за които няма сведения за точните дати на извършване ,а е налице само времеви период ,следва ли да се счита че е спазен реквизита на заповедта заналагане на дисциплинарно наказание-посочване на точния момент на извършване на деянието ,кога – като дата ?

2.Счита ли се за допуснато нарушение в заповедта, с която се налага наказание,когато е цитиран текста на извършеното нарушение на КТ ,но не е изписано с числото на нормата ?

3. Какви са пределите за да се определи една заповед за налагане на наказание дали е мотивирана?

В отговор ответницата по жалбата Т. М. П., чрез пълномощник адв С.Р. от АК Сливен изтъква ,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване .Изведени са правни въпроси без обосновка. В жалбата и изложението е цитирано съдържанието на оспорваното решение ,без да се прави коментар както в обосновка на касационните оплаквания,така и на основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Претендират се разноски.

Върховен касационен съд, 3-то г.о намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване

Формулираните въпроси за обусловили изводите на въззивния съд, но при различни от включените в условието на първия въпрос предпоставки. В случая въззивният съд е констатирал ,че нарушенията не са посочени дори като интервал от време /т.е като период/, а е цитиран интервала време ,свързан с работата на проверяващите органи на РУО Сливен ,което не е период на самата проверка и не се отнася до нейните констатации. Първият въпрос в изложението,доколкото е в правомощията на касационната инстанция да преформулира правното му съдържание, се свежда до индивидуализацията на нарушението в заповедта по чл. 195, ал.1 КТ, с посочване кога е извършено. По този въпрос е налице обилна и последователна практика на ВКС включително за случаите,при които определени нарушения могат да се посочат като период от време, или да се посочи момента на откриването им(реш.№946/2010 гр.д 127/2009 ІІІ г.о, реш №.432/2011 гр.д 65/2011 ІV г.о, реш. 322/2012 по гр.д №278/2011 ІІІ г.о, реш.№ 169 от 21.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5769/2013 г., IV г. о., ГК реш. № 282 от 10.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2218/2014 г, IV г.о., ГК и др. ). Дали посочване на нарушение във времеви интервал отговаря на изискването в чл. 195, ал.1 КТ зависи от естеството на нарушението,както е подходил при преценката си и въззивния съд.С оглед характера на извършваната работа при повторяемост на нарушението, както и поради по-късното им откриване, е възможно за някои дисциплинарни нарушения да не се посочат дати на извършването им, но период следва да се посочи / Решение № 30 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 388/2011 г., III г. о. Решение № 102 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о и др/ След като на въпроса е даден ясен и последователен отговор в съдебната практика на ВКС, не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК

Вторият въпрос,доколкото има правно съдържание и връзка с приетото въззивния съд в решението ,се свежда до квалификацията на нарушението в заповедта по чл.195,ал.1 КТ,нейното обективиране и нейното значение.По този въпрос също е налице трайна и установена съдебна практика на ВКС (реш. № 1533/1999г на ІІІ г.о, ВКС, реш. №464 от 2010г по гр.д. № 1310/2009г ІV г.о ,реш.№ 395 от 2010г по д.№1629/2009 ІІІ г.о, реш. № 304 от 2010г по гр.д№ 723/2009 ІV г.о,реш. № 322 от 2012г по гр.д № 278/2011, ІІІ г.о,реш. №676 от 2010 гр.д №999/2009 ,ІV г.о, реш. № 127/2013г на ІІІ г.о, реш. № 572/2010г на ІІІ г.о, реш. № 722 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 518/2009 г., IV г. о, реш. № 464 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009 г., IV г. о., ГК на ВКС и др) Законова квалификация на нарушението с оглед посочените в КТ основания за налагане на дисциплинарно наказание се извършва от решаващия съд в трудовия спор, а нейно неточно ,или непълно посочване от работодателя не е формално основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна,но само когато нарушението е индивидуализирано по ясен за работника или служителя начин. Следва да е посочено в какво се състои нарушението на трудовата дисциплина,а работодателят следва да е упражнил правото си в съответствие с императивната норма на чл.190 КТ,която допуска дисциплинарно наказания „уволнение“ да се налага и за други тежки нарушения на трудовата дисциплина освен формално посочените в чл.190 КТ,стига те да са посочени в заповедта с фактическите си признаци.

Третият въпрос се свежда до критериите за надлежна мотивираност на заповедта по чл.195, ал.1 КТ, по който правен въпрос,обемащ и поставените по- горе два въпроса,също е налице трайна и установена съдебна практика на ВКС.Съгласно константната практика на касационната инстанция налагането на дисциплинарното наказание се извършва с мотивирана заповед, Разпоредбата на чл. 195,ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание,въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна,тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна.Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение,каквото е и трудовото. Задължението по чл.195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното производство.Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ ./ Решение № 45 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 344/2009 г., III г. о Решение № 201 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 38/2009 г., IV г. О, Решение № 257 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3681/2008 г., III г. О, Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 102 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. О, Решение № 177 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7430/2013 г., III г. о ,Решение № 164 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6474/2014 г., III г. о., ГК Решение № 43 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 195 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 698/2009 г., III г. о на ВКС и много други /.

За допускане на въззивно решение до касационно обжалване е необходимо да се изпълни не само общото изискване за формулиране на правен въпрос, произнесен от въззивния съд в решаваща за изхода на делото насока, а също така следва да се обоснове и посочен от жалбоподателя допълнителен селективен критерии по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК,както е разяснено в ТР №1/19.02.2010г на ОСГТК на ВКС.

В случая касаторът дори не е направил и опит за подобна обосновка.

Следва да бъдат присъдени разноски на ответницата по жалбата в размер на 600 лева, за адвокатска защита

Предвид гореизложеното, ВКС ,състав на ІІІ г.о.