Определение № 609 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 282/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 30.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 12195 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „г” възз. с-в., с което е потвърдено решение от 29.06.2011 г. по гр.д. № 52486 /2009 г. на Софийски районен съд, 63 с-в. в обжалваната част, с която са уважени искове на Б. К. С. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ – признато е за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед от 16.09.2009 г. на изпълнителните директори на жалбоподателя, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „транжор месо и месни продукти” при ответника и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1,250 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 06.10.2009 до 24.11.2009 г. и разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Насрещната страна Б. К. С. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първият и вторият иск са неоценяеми, а третият иск е обусловен. Ищецът е наказан и уволнен на основание чл.190,ал.1,т.4 и т.7 вр. чл.187,т.3, 8 и 10 и др. посочени от КТ за това, че на 06.08.2009 г. като транжор на месо взел две опаковки колбас от витрина без да ги заплати и ги разфасовал за консумация. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са спазени изискванията на чл.193, чл.194, чл.195 КТ, но е нарушена императивната правна норма на чл.190,ал.2 КТ - работодателят е длъжен да съобрази критериите на чл.189,ал.1 КТ, преценката за което се обективира в заповедта и съдът следи служебно за нея, съдът е приел, че в случая наказанието „уволнение” е несъответно с тежестта на нарушението, т.к. не се установява работникът да има предходни нарушения и от сведението се касае за два продукта с ниска стойност; следователно дори да се приеме, че нарушението е извършено, то не обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание; констатираното несъответствие между тежестта на нарушението и наложеното наказание е основание за отмяна на уволнението като незаконно, т.к. се касае за нарушение на императивна правна норма - чл.190,ал.2 КТ вр. чл.189,ал.1 КТ, основателни са и другите два акцесорни иска. Жалбоподателят е извел материално-правния въпрос: Как се преценява „тежест на нарушението” по смисъла на чл.189,ал.1 КТ – дали от стойността на продуктите (стоките, материалите), с които работникът се е разпоредил в нарушение на задълженията си, или от степента на противоправност на деянието, което е извършено от работника на работното му място, на което има достъп до продукти (стоки, материали). Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд този въпрос е обусловил крайния извод за основателността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, а следователно и на останалите два иска. Настоящият състав намира за основателен доводът, че въпросът има значение за точното прилагане на цитираната правна норма и за развитието на правото и представлява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускането на решението до касационно обжалване. Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 85 леваза разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното съдът