Определение № 60493 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1415/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДП“НПЦ“ СП“Опитна станция земеделие-Видин“ срещу решение №.353/14.12.20 по г.д.№.533/20 на Окръжен съд Видин – с което е потвърдено решение №.383/17.07.20 по г.д.№.392/19 на РС Видин за осъждане на касатора да плати на основание чл.128 КТ 18939,51лв. неплатено трудово възнаграждение за периода м.02.16-28.12.18, на основание чл.221 ал.1 КТ 580,18лв., на основание чл.224 ал.1 ГПК 316,46лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.01.19 до окончателното изплащане. Ответната страна В. И. В. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е допустима само в частта по претенцията с правно основание чл.128 КТ. Размерите на исковете по чл.221 ал.1 КТ и чл.224 ал.1 КТ са под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тези му части не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща горните части, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че през процесния период страните са били обвързани от трудово правоотношение – по силата на сключен трудов договор №.14/30.12.11 с Опитна станция по земеделие [населено място] ищецът изпълнявал длъжността „техник механизация на селско стопанство“ с място на работа СП“Опитна станция по земеделие“ Видин; със Заповед №.7-ІІ/28.12.18, издадена от Директора на ДП“НПЦ“, СП „Станция по земеделие-Видин“, трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ; в съставените от работодателя ведомости /чиято истинност, в това число относно вписванията, касаещи положения извънреден труд, се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели/ му е било начислено трудово възнаграждение, което не е било заплатено изцяло /плащани са само аванси – не и всички дължими суми, вкл. за положения извънреден труд/. При тези обстоятелства претенцията по чл.128 КТ за неиздължената част от трудовото възнаграждение е намерена за основателна и уважена. Възражението за недопустимост на иска - с твърдения, че е предявен срещу ненадлежна страна - Специализирано поделение „Опитна станция по земеделие – Видин“, е намерено за неоснователно. Съдът е посочил, че съгласно пар.15 от Закона за изменение и допълнение на Закона за селскостопанската академия /ЗИД ЗССА/ от деня на вписването му в търговския регистър Държавно предприятие „Научно-производствен център“ е правоприемник на активите и пасивите на 15 изброени в разпоредбата държавни предприятия, сред които и Опитна станция по земеделие – Видин; регистрацията на тези държавни предприятия се заличава от датата на вписването в регистъра на ДП“Научно-производствен център“ - която е 23.11.18. Съгласно чл.9 ал.3 ЗССА, обаче, ДП“Научно-производствен център“ има двустепенна структура - централно управление и специализирани поделения; Опитната станция по земеделие Видин е специализирано поделение на ДП“Научно-производствен център“ /съгласно устройствения правилник на академията/, а в случая приложение намира разпоредбата на чл.9 ал.6 т.4 ЗСА, съгласно която специализираните поделения са работодатели по смисъла на пар.1 т.1 ДР КТ. При това положение Специализирано предприятие Опитна станция по земеделие Видин е работодател и пасивно легитимирано да отговаря като ответник по трудови дела. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК и твърди, че атакуваното решение е вероятно недопустимо, тъй като е постановено срещу ненадлежен ответник. Настоящият състав намира, че твърдяната хипотеза на чл.280 ал.2 пр.2 ЗЗД не е налице. Безспорно трудовото правоотношение на ищеца е възникнало с работодател Опитна станция по земеделие [населено място]. Същият, обаче, е престанал да съществува от момента на вписване в регистъра на ДП „Научно-производствен Център“ – което е правоприемник на активите и пасивите му. Същевременно, последното има двустепенна структура, специализираните му поделения имат структурна и финансова обособеност и са работодатели по смисъла на § 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда /чл.9 ал.6 т.4 ЗССА/, респективно директорът на специализираното поделение е работодател на служителите в него по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ /чл.64 ал.2 т.7 от Устройствения правилник на ССА/. Именно директорът на Специализирано поделение „Опитна станция по земеделие – Видин“ е и издал заповедта за уволнение на ищеца. При това положение предявяването на иска срещу същото като специализирано поделение на ДП“Научно-производствен център“ не е извършено срещу ненадлежна страна, респективно не е довело до недопустимост на постановените спрямо нея решения. С оглед всичко изложено по-горе касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,