Определение № 277 от 25.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3508/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Д. Г. Д., чрез адв.С. С. срещу въззивно решение № 707/19.04.2018 г. по в.гр.дело № 369/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5211/13.12.2017 г. по гр.дело № 4386/2017 г. на Варненския районен съд в частите, с които са отхвърлени предявените от Д. Г. Д. против „Булминерал” АД искове за солидарното му осъждане да заплати на ищеца наред с ответника „ВМ Интернешънъл” ЕООД на основание чл.128,ал.2 КТ сумата 6747.71 щатски долара неплатено трудово възнаграждение за положен труд през периода от 18.04.2015 г. до 03.07.2015 г., от които: 574.26 щатски долара дължимо трудово възнаграждение за месец април 2015 г., 2873.45 щатски долара дължимо трудово възнаграждение за месец май 2015 г., 3000 щатски долара дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2015 г., 300 щатски долара дължимо трудово възнаграждение за месец юли 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2016 г. до окончателното изплащане и на основание чл.86 ЗЗД сумата 631.05 щатски долара, сбор от обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно възнаграждение за периода от 04.07.2015 г. до 03.06.2016 г. Първоинстанционното решение в частите, с които „ВМ Интернешанъл“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. Г. Д. на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 6708.60 щатски долара – сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения за положен извънреден труд през периода от 18.04.2015 г. до 03.07.2015 г. и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 631.05 щатски долара – сбор от обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно възнаграждение за периода от 04.07.2015 г. до 03.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлен искът по чл. 128, т. 2 КТ срещу „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за разликата до пълния претендиран размер от 6747.71 щатски долара, представляваща претендирано възнаграждение за месец юли 2015 г., е влязло в сила като необжалвано на основание чл. 296, т. 2 ГПК. Поддържаните в жалбата основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове от Д. Г. Д. срещу „Булминерал” АД се уважат. В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена с разпоредбата на чл. 199з от К. отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба; 2. допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 от К., да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. – допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице, да бъде наемател, респ. – пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг; и 3. длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните. По отношение на първите два правни въпроса жалбоподателят поддържа допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по третия правен въпрос противоречие с практиката на ВКС, като сочи решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. на ІV-то г.о. на ВКС, решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, решение № 10/01.02.2012 г. по гр.д. № 130/2011 г. на І-во г.о. на ВКС и решение № 341/11.11.2011 г. по гр.д. № 992/2010 г. на І-во г.о. на ВКС. Поддържа се в изложението, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Булминерал“АД не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 15.04.2015 г. ищецът е сключил индивидуален трудов договор с ответното дружество „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, представлявано от управителя си Г. Г. Г., по силата на който е заемал длъжността „втори помощник капитан“ на м/к „Батя“, IMO 8000836, като при сключването му не било посочено дружеството „ВМ Интернешанъл“ ЕООД да е действало като пълномощник. Приел е, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 03.07.2015 г. със заповед № 335/03.07.2015 г.. Прието е, че според издадена от работодателя „ВМ Интернешанъл“ ЕООД справка № 449/09.07.2015 г. на ищеца са били дължими следните суми: 574.26 долара за месец април 2015 г. и 2873.45 долара за месец май 2015 г., като в нея било посочено, че заплатите за м. юни ще бъдат изготвени до 25.07.2015 г. Съдът приел за установено, че с договор за стандартен беарбоут чартър от 06.01.2012 г. корабособственикът „Индивидуал Технолоджи С.А.“, М. острови е предоставил под наем на беърбоут чартьора „Булминерал“ ООД /преобразувано в АД/ м/к „Батя“ за период от 5 години, който от своя страна го предоставил под наем с договор за пренаемане на кораба от 07.05.2013 г. на „Шипинг Лоджистик С.А.“, М. острови, м/к „Батя“ за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. Приел съгласно писмо изх. № B – В - 2994/02.02.2016 г. на ИА „Морска администрация“, че в периода от 18.04.2015 г. до 03.07.2015 г. в регистъра на корабите, вписани към пристанище В., морският кораб „Батя“ е плавал под български флаг; като корабособственик е вписан „Индивидуал Технолоджи С.А.“, М. острови; за беърбоут чартьор – „Булминерал“ ООД, а за под-бербоут чартьори са вписани „Еурокуест Шипинг“, САЩ и „Шипинг Лоджистик С.А.“, М. острови. Прието е, че на 17.11.2015 г. м/к „Батя“ е заличен от българския регистър на корабите, наети на беърбоут чартър, по молба на корабособственика поради продажбата на кораба и прекратяване на договора за беърбоут чартър, сключен с „Булминерал“ ООД. Въззивният съд е приел за установено, че между „Шипинг Лоджистик С.А.“ и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД е сключен договор за корабен мениджмънт на 07.03.2013 г. Според представено генерално пълномощно, заверено на 11.04.2013 г. в гр. Пирея, Република Гърция, законният представител на „Шипинг Лоджистик С.А.“ Д. Д. Р. е упълномощил К. И. да подписва, извършва и представя всякакви споразумения, договори и други документи от името на дружеството, да извършва всякакви действия от името на дружеството. Съдът е посочил, че в корабния дневник на м/к „Батя“ за първото полугодие на 2015 г. като корабособственик (наемател) е вписан „Bul mineral“. Констатирал е, че по делото са представени писмени доказателства (фактури и платежни нареждания) за извършени в периода м. ноември 2014 г. – м. юли 2015 г. разходи от подбеърбоут чартьора „Шипинг Лоджистик С.А.“ по повод експлоатацията на кораба, включително доказателства, установяващи извършени плащания към корабния мениджър „ВМ Интернешанъл“ ЕООД по повод експлоатацията на м/к „Батя“, в това число и за възнаграждения на персонала. Приел е за установено от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че брутният размер на неизплатените трудови възнаграждения на ищеца в периода от 18.04.2015 г. – 03.07.2015 г. е в размер на 7037.14 щатски долара, а нетният в размер на 6687.74 щатски долара; обезщетението за забава за процесния период за посоченото брутно трудово възнаграждение е в размер на 667.11 щатски долара, а върху нетното трудово възнаграждение е в размер на 625.44 щатски долара. От правна страна съдът е приел, че основният спорен въпрос по делото е дали ответникът „Булминерал“ АД е солидарно отговорен с другия ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД за заплащане на дължимо, но неплатено трудово възнаграждение на ищеца. Обосновал е, че съгласно чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква, само когато е уговорена. Позовал се е на дадените § 1, т.17 и т.25 от ДР К. и чл. 199а К. дефиниции, според които „беърбоут чартър” представлява договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, а „беърбоут чартьор” е лице, наело кораб за определен срок по договор за беърбоут чартър. Съдът е изложил съображения, че ако не е уговорено друго, наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или за част от него (чл. 199г К.). Приел е, че в конкретния случай под-беърбоут чартьор е „Шипинг Лоджистик С.А.“, М. острови, но съгласно ал.3 на чл. 199г К. първоначалният наемател продължава да отговаря за изпълнението на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключване на договора за пренаемане. Прието е, че задълженията на наемателя по договора за беърбоут чартър са установени в разпоредбата на чл. 199ж К. и същите са приложими и за договора за под-беърбоут чартър. Според тази разпоредба търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка. Според чл. 199з от К. наемателят носи отговорност пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества. Съдът е съобразил, че съгласно дефиницията на договор за управление на кораб – договор за корабен мениджмънт по чл. 225а К., корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя една или повече от изброените в същия текст услуги, включително да комплектува корабния екипаж с правоспособни морски лица. Позовал се е на нормативната уредба, съдържаща се в кодекса за търговското корабоплаване, в който е дадена легална дефиниция на понятията „корабособственик” и „корабопритежател” при проведено ясно разграничение между тях. Според чл. 9, ал. 3 К. корабопритежателят е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание. Съобразявайки в тази връзка, че корабособственикът „Индивидюъл технолъджи СА“ е предоставил м/к „Батя“ под наем на „Булминерал“ ООД с договор за беърбоут чартър от 06.01.2012г., който от своя страна на 07.05.2013 г. е преотдал под наем кораба на „Шипинг Лоджистик С.А“ за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г., който пък сключил с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД договор за корабен мениджмънт на м/к „Батя“, а трудовият договор на ищеца е сключен с корабния мениджър „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, е приел, че „Булминерал“ АД не е солидарно отговорен, наред с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД – В., за задълженията за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца. За неотносими съдът е счел доводите на ищеца, че договорът за под беърбоут чартър между „Булминерал“ АД и „Шипинг Лоджистик С.А.“ е симулативен, доколкото трудовият договор на ищеца е сключен с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД. Извода си за липса на солидарност съдът обосновал с аргумента, че с преотдаването под наем на кораба ответникът „Булминерал“ АД е придобил качеството на наемодател, а новият наемател – на корабопритежател, по смисъла на чл. 9, ал. 3 К.. Посочил е, че за да възникне пасивната солидарност помежду им трябва да е предвидена в закона или изрично да е уговорена. В конкретния случай е приел, че нито в закона е предвидена възможност наемодателя, наред с работодателя, да отговаря за трудовите възнаграждения на екипажа на кораба, нито от трудовия договор на ищеца може да бъде изведена такава солидарна отговорност. Разяснил е, че трудовите договори с членовете на корабния екипаж могат да бъдат сключени, както от корабопритежателя, така и от негов представител, респективно мениджър, предвид правомощията на мениджъра съгласно договора за корабен мениджмънт и разпоредбите на чл. 225а К., като корабният мениджър има право да сключва трудови договори с членовете на корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя. Обосновал е, че когато трудовият договор е сключен в рамките на представителната власт на корабния мениджър, правата и задълженията възникват направо в правната сфера на представлявания корабопритежател. Когато обаче трудовият договор е сключен от корабния мениджър от негово име, същият дължи изпълнение по този договор към своя контрахент, т. е., задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудовото възнаграждение се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт. Прието е, че след като правата и задълженията по трудовия договор на ищеца са възникнали в правната сфера на „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, който от свое име като работодател, е сключил договора, то не е налице предвидена в закона солидарност между корабния мениджър и първоначалния беърбоут-чартьор. За неприложима съдът е приел разпоредбата на чл.199з от К., тъй като касае отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, а членовете на екипажа нямат качеството на трети лица по смисъла на чл. 199з К.. Въззивният съд е приел, че липсата на договорно или законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Булминерал“ АД за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца обуславя неоснователността на исковете на ищеца против този ответник. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по третия въпрос от изложението „длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“. С решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. на ІV г.о. на ВКС е дадено разрешение на правния въпрос в следния смисъл: съдът по същество е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото и върху закона. Това разрешение съответства на разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 и чл.12 ГПК, както и на тази на чл.188,ал.1 ГПК от 1952 г.(отм.). С решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че в задължителната практика на ВС и ВКС е застъпено становище, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти. Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. Това правно разрешение е възприето и с решение № 10/01.02.2012 г. по гр.д. № 130/2011 г. на І г.о. на ВКС, според което: въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, както и в решение № 341/11.11.2011 г. по гр.д. № 992/2010 г. на І. на ВКС. Въззивният съд не е обсъдил в мотивите на своето решение въведените с въззивната жалба доводи, че в корабния дневник е вписан като корабопритежател на процесния кораб „Булминерал” АД, който е осъществявал и реално експлоатацията на кораба; че вписването в Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър, на договора с „Шипинг Лоджистик” С.А. е в нарушение на българското законодателство, поради което не е породило правно действие. Не е обсъдил представените в подкрепа на тези доводи доказателства. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по първи и втори въпрос от изложението, тъй като същите не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. По подадената частна жалба от Д. Г. Д., чрез адв. С. С. против определение № 1945/31.07.2018 г. по в.гр.дело № 369/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 19471/28.06.2018 г., подадена от Д. Г. Д., чрез адв.К. М. за изменение в частта за разноските на решение № 707/19.04.2018 г. по в.гр.дело № 369/2018 г. на Варненския окръжен съд, която с определение № 106/06.03.2019 г. по ч. гр.д. № 3507/2018 г. на ВКС, IV г.о., е присъединена към настоящото производство, съдът ще се произнесе с решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение