Определение № 1363 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3489/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС“ ООД, представлявано от адв. Л. Т., срещу въззивно решение № 256/03.05.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 1122/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което като е потвърдено решение № 667/ 18.11.2022 г. по гр. д. № 1260/2021 г. на Районен съд – Благоевград, е уважен предявеният от М. А. П. против жалбоподателя иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението й за незаконно и отмяната му. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят поддържа, че на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне въпросите: 1) длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните; 2) налице ли е дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя“, когато служителят е извършил действия, с които компрометира оказаното му от работодателя доверие. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата М. А. П., чрез адв.А. М., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение е прието, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС“ ООД - [населено място], на длъжност „отчетник, оценка и рискове и застраховки“. Със заповед № 14/06.04.2021 г., връчена чрез куриер на 07.04.2021 г., на П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и с нарочна заповед № 48/08.04.2021 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Работодателят е изложил мотиви, че в нарушение на задълженията си служителката извършвала конкурентна дейност в полза на друг застрахователен брокер - „Дженерал Брокер“ ООД, с което нарушила задълженията си по чл. 1.5.1 и чл. 1.5.3 от трудовия договор; сключвала застрахователни договори от името на трето лице с клиенти на работодателя; приемала плащания на застрахователни премии по личната си банкова сметка, като не ги отчитала по клиентската сметка на работодателя; склонявала други служители на работодателя да извършват същите нарушения, като ги убеждавала да сключват договори от името на „Дженерал Брокер“ ООД; давала указания на други служители на работодателя да извършват преводи на застрахователни премии по нейната лична сметка, вместо директно по клиентската сметка на работодателя, от където да бъдат изплатени към съответните застрахователи; не уведомила работодателя си за обстоятелства относно предоставените й отчетни бланки, не е посочила начина, по който са използвани тези бланки; унищожавала предоставените й бланки на застрахователни полици. Съдът е посочил, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивните изисквания на чл. 193 и чл. 195 КТ - изискал е писмени обяснения от ищцата преди налагане на наказанието, заповедта е мотивирана и съдържа описание на нарушенията, спазени са и сроковете по чл. 194 КТ за ангажиране на дисциплинарната отговорност. След анализ и оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертни заключения е прието, че работодателят, в чиято тежест е да установи законността на уволнението, е доказал извършването на едно от нарушенията - преводи на суми от премии по застрахователни полици по личната сметка на служителката, вместо по клиентската сметка на работодателя. Въззивният съд е посочил, че действително с действията си ищцата е допуснала нарушение на задълженията си по чл. 68.5 от длъжностната характеристика и по чл. 3.3 от указанията за работа, приети от работодателя, предвиждащи, че суми от внесените застрахователни премии да се събират по два начина – на каса от съответния служител на работодателя, или по банков път - по клиентската сметка на брокера. Счел е обаче, че нарушението не обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В тази връзка е посочено, че преценката по чл. 189, ал. 1 КТ следва да се формира с оглед всички релевантни обстоятелства, в т.ч. характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, субективното отношение на служителя към извършеното и др. В случая, начина на внасяне и отчитане на сумите от получените застрахователни премии за офиса, обслужващ района на Благоевград, е бил отдавна известен на работодателя, бил е установен като практика и поради това, че в някои от населените места не е имало банков клон, респ. застраховки са сключвани и застрахователни полици са издавани и в събота и неделя. Такава организация на работата е била наложена от години, със знанието и без противопоставянето на работодателя, включително тези действия не са отчетени като нарушения при извършваните от него проверки на дейността на офиса, в който е работила П.. За ответното дружество не са настъпили вреди, доколкото от събраните по делото доказателства са опровергани твърденията за неотчетени вноски от сключваните от ищцата застраховки, както и за отклоняване на клиенти и извършване на същата дейност в полза на трети застрахователни брокери. Отчетено е също, че служителката е била с чисто дисциплинарно минало и дисциплинарни наказания не са й налагани. В заключение е направен извод, че уволнението е незаконно, тъй като тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищцата не обуславят налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос в изложението, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, няма претендираното от страната значение. В съдебната практика, включително цитираната от касатора, безпротиворечиво се приема, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка фактите и доказателствата, обсъди защитните тези на страните и формира собствени правни изводи по спора, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба и отговора предели на въззивна проверка. В съответствие с чл. 236, ал. 2 ГПК съдът следва да изложи мотиви към решението си, които да отразяват осъществената от него, в рамките на правомощията му по чл. 269 ГПК, самостоятелна решаваща дейност на инстанция по съществото на спора. Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения. В пространно изложените мотиви към въззивното решение са анализирани всички събрани доказателства, като е посочено кои доказателства и защо се кредитират, както и на кои от тях съдът не дава вяра и защо. В рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК са обсъдени доводите и възраженията на страните, като в решаващите си изводи съдът е посочил кои правнорелевантни факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и кои счита за недоказани, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Несъгласието на касатора с анализа и оценката на доказателствата и с крайния резултат по делото съставляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на проверка във фазата по чл. 288 ГПК. Вторият поставен въпрос е фактически, а не правен. Същият е зададен в контекста на защитната теза и твърденията на касатора, че служителката е сключвала застрахователни договори и в полза на трето лице – „Дженерал Брокер“ ООД. Въпросът предпоставя факти и обстоятелства, които въззивният съд не е приемал, че са установени и доказани по делото от ответника -работодател, чиято е доказателствената тежест да установи законосъобразността на уволнението. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която трябва да може да бъде установена пряко от съдържанието на самото решение, без то да се подлага на допълнителна проверка. В случая, жалбоподателят не сочи (извън аргументацията по формулираните въпроси) никакви доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. След като и поставените въпроси не обуславят допускането на касационния контрол, обжалваният акт не може да бъде разглеждан като очевидно неправилен. При този изход на спора, касаторът следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 1 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение