Определение № 101 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3667/08.06.2021 г. на Комплекс за социално-здравни услуги „Света Петка“ – П., чрез адв. С. Паров, срещу въззивно решение № 57/25.05.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1031/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260466/16.02.2021 г. по гр. д. № 15118/2020 г. на Районен съд – Пловдив, с което са уважени предявените от Д. К. Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението за половин щатна бройка за незаконно и отмяната му; и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ на пълно работно време в Комплекс за социално-здравни услуги „Света Петка“ – П.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) може ли работодателят да прекрати трудово правоотношение с работника/служителя едностранно в хипотеза на съкращаване на щата чрез трансформиране на длъжността „счетоводител“ на половин щат и в длъжността „Т.“ на половин щат, съобразно утвърдено щатно разписание; 2) може ли да бъде възстановен работник на длъжност на пълно работно време в предприятието, след като е извършена реорганизация и по щатно разписание същата длъжност е на половин щат; 3) длъжен ли е съдът да обсъди всички релевирани от страните факти и обстоятелства. Сочи се практика, на която според касатора въззивното решение противоречи. Ответната страна по жалбата – Д. К. Д., чрез адв.К. Г., в писмен отговор изразява становище за становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение е прието, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „счетоводител“ в Комплекс за социално-здравни услуги „Света Петка“ – П., при 8-часов работен ден. Със заповед № 234/28.09.2020 г. е извършена трансформация на единствената щатна бройка „счетоводител“, заемана от ищцата, в 0,5 щ. бр. за „счетоводител“ и 0,5 щ. бр. за „специалист - труд и работна заплата“. Видно от представеното допълнително споразумение от 28.09.2020 г., трудовото правоотношение между страните се изменя, като на основание чл.67, ал. 1, т.1, вр. с чл. 119 КТ длъжността на ищцата ще се изпълнява на непълно работно време – 4 часа, при петдневна работна седмица, и се намалява размера на заплатата. Съдът е посочил, че споразумението не е подписано от ищцата, т.е. - тя не е дала съгласие за изменение на трудовото й правоотношение. По този начин същото е останало непроменено, тъй като липсва взаимно писмено съгласие, а разпоредбата на чл.118, ал. 1 КТ въвежда забрана за едностранно изменение на съдържанието на трудовото правоотношение, освен в изрично предвидените в закона случаи - чл. 120, чл.120а и чл. 121 КТ, каквато хипотеза в случая не е налице. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че оспорената заповед, с която е прекратен трудовия договор със служителката, поради „съкращаване на 0,5 щ.бр.“ за длъжността „счетоводител“, е незаконосъобразна. Основанието чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.2 КТ не е налице, тъй като за да има реално съкращаване на щата следва длъжността да е премахната като бройка и трудовата й функция да е престанала да съществува. В случая се касае за трансформиране чрез отделяне на част от функциите за длъжността „счетоводител“ в новосъздадената длъжност „специалист - труд и работна заплата“, но при запазване на останалата част от тях в старата длъжност. Предприетото от работодателя сочи, че трудовата функция за длъжността „счетоводител“ в същественото й съдържание не е отпаднала, поради което липсва реално съкращаване на щата. В заключение е направен извод, че прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е незаконосъобразно и са основателни предявените от ищцата искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Първият формулиран в изложението въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е фактически, а не правен въпрос. Същият изцяло касае анализа и оценката на доказателствата по делото и обосноваността на изводите на съда относно това, дали е налице реално съкращаване чрез трансформиране на длъжността „счетоводител“ в същата на половин щат и в длъжността „експерт-труд и работна заплата“ на половин щат, съобразно утвърдено щатно разписание. Развитите в тази връзка доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са изцяло относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и касаят правилността на решението, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Извън това следва да се посочи, че въззивното решение е съобразено с константната практика на ВКС по приложението на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, която приема, че съкращаване на щата е налице тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност има и когато част от трудовите функции се запазват и преминават към друга длъжност, или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице също и когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции. Когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то налице е реално съкращаване на щата (вж. - решение № 19/18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г., IV г. о., реш. по гр.д. № 1561/2010 г., IV г.о. и др.). Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа и от свойствените задължения за длъжността. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Няма реално съкращаване на щата, когато за изпълнение на същата трудова функция по съкратената длъжност, работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник и когато по своето естество, новото правоотношение, независимо от възприетото от страните наименование, е трудово (вж. - решение № 17/31.01.2013 г. по гр. д. № 1168/2012 г., IV г. о., решение № 222/31.07.2014 г. по гр. д. № 5394/2013 г., IV г. о. и др.). Приетото по спора от въззивния съд не противоречи на тези правни разрешения. По втория поставен въпрос въззивното решение не противоречи, а съответства на установената съдебна практика (вж. - решение от 14.11.2013 г. по гр. д. № 69/2013 г., IV г.о.). Приема се, че с влизане в сила на решението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, прекратеното трудово правоотношение с работника/служителя се възстановява за заеманата до уволнението длъжност. Този ефект настъпва и тогава, когато тази длъжност вече не съществува по щата на предприятието или то, или част от него, е закрито. Разяснено е, че в подобни хипотези, работодателят има само задължение да допусне възстановения работник (служител), щом се е явил на работа в срок. Може, но няма задължение да му предложи да заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия работодател. Въпрос на работодателска преценка по целесъобразност е и дали да бъде променено действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността, заемана преди уволнението от възстановения работник/служител, но последното не следва императивно от възстановяването на трудовото правоотношение. Последният въпрос в изложението също не обуславя селектирането на жалбата. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС (т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК), нито с цитираните от касатора в изложението му решения на състави на ВКС. Съгласно приетите правни разрешения, като инстанция по съществото на правния спор въззивният съд е длъжен в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, след обсъждане на всички доказателства по делото, на доводите и възраженията на страните, да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото и в зависимост от възприетото становище за крайния резултат по спора - да потвърди или да отмени първоинстанционното решение. В случая, въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, като мотивите му съдържат подробен анализ и оценка на всички правнорелевантни факти, доказателства, доводи и възражения на страните; посочено е кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, кои се считат за недоказани и защо. При този изход на спора, касаторът дължи на пълномощника на ответницата по жалбата сумата 500 лв. - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение