Определение № 121 от 08.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Адвокатско дружество “ Р., Й. и партньори”, представлявано от адв. М. Р. и С. Й. като пълномощници на Н. Н. Г., срещу определение № 319 от 01.11.2012 г. по гр.д. № 587/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на процесуалния закон и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима подадената касационна жалба от Н. Н. Г. против въззивното решение, постановено на 22.02.2010 г. по в.гр.д. № 2930/06 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото пред ВКС. Прието е, че въззивното решение е постановено по два обективно съединени иска, всеки от които с цена под 5 000 лв., поради което на основание чл. 280, ал.2 ГПК същото не подлежи на касационно обжалване. Видно от данните по делото, жалбоподателят в настоящото производство е предявил против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] при условията на обективно съединяване искове по чл. 128 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за времето от м.юли до м. август 2004 г. в размер общо на 4 913 лв./ 2 000 лв. за м. юли и 2913 лв. за м. август/ и за заплащане на обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 4 913 лв. Искът по чл. 128 КТ е бил уважен за сумата 1 019.68 лв. и е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер. Искът по чл. 224, ал.1 КТ е уважен за сумата 552.38 лв. Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба от Н. Н. Г. срещу решението на Софийски районен съд в частта, с която исковете са били отхвърлени. Касационната жалба против въззивното решение е подадена на 25.05.2010 г. Към този момент е била в сила разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, преди изменението й в ДВ бр. 100/ 2010 г., според която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с обжалваем интерес 1 000 лв. В случая обжалваемият интерес за касатора пред въззивната инстанция се съизмерва с неуважената част от претенциите му за парични вземания- 3 893.32 лв. за иска по чл. 128 КТ и 4 360.62 лв. за иска по чл. 224, ал.1 КК. Следователно, и по двата иска обжалваемият интерес е над 1 000 лв., поради касационната жалба е допустима. Предвид датата на подаване на касационната жалба и с оглед разпоредбата на § 25 от ЗИД на ГПК, при преценка за допустимост на касационното обжалване в случая намира приложение чл. 280, ал.2 ГПК в редакция преди изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на състава на ВКС за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК. Водим от гореизложеното съдът