Определение № 1756 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4679/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. А., чрез адв. Д. С. от АК - Благоевград, против въззивно решение № 243/27.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 146/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 566/17.10.2022 г., /допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 647/10.11.2022г./, постановено по гр.д. № 920/2022 г. по описа на Районен съд- Благоевград, с което са отхвърлени предявените от Т. И. А. против „ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ - БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД гр. Благоевград обективно съединени искове с правно основание по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда: за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с ответника за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „главен счетоводител“, както и за присъждането на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното й уволнение за периода от 15.02.2022 г. до 15.08.2022 г. в размер на 11 031 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „При преценка на наличие или сходство на длъжностите с оглед разпоредбата на чл. 329 от КТ, от какво следва да бъде изходено: от формално възложените по длъжностните характеристики трудови задължения или от неформалното възлагане и изпълнение на трудовите функции ?“; 2. „Обстоятелството, че в щатното е имало една единствена длъжност „Главен счетоводител“, която не съществува в новото разписание на длъжностите, освобождава ли съда от задължението да извърши преценка за наличие или сходство или идентичност с други длъжности, при изрично въведено възражение за това като част от предмета на делото?“; 3. „При преценка дали подборът е право или задължение за работодателя в хипотезата на съкращаване в щата, от какво следва да се изходи: от наименованието на длъжността, от формално възложените по длъжностна характеристика функции или от фактическото разпределяне, възлагане и изпълнение на трудовата функции? И ако от значение е фактическото изпълнение, на база какво следва да се „извлича“ сходството/идентичността - от всяка (съществена и несъществена) трудова функция или само от съществената такава?“; 4. „Ако по длъжностни характеристики трудовите задължения са различни, но ищцата фактически е изпълнявала трудовите функции на несъкратената длъжност - налице ли е сходство и работодателят имал ли е задължение за извършване на подбор?“; 5. „Следва ли в акта на работодателя за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ да се посочи изрично на коя от двете хипотези се позовава работодателят? И ако това не е посочено, може ли тази непълнота да се преодолее като причината за това /хипотезата - основанието/ се посочи в друг документ (заповед), който обаче е връчен впоследствие след прекратяване на договора (на другия ден)?“; 6. „В хипотезата на прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ към кой момент работодателят дължи излагане на мотиви, конкретното основание за това: при прекратяване на договора или след това?“ и 7. „Формалното сключване на граждански договор за съкратената длъжност сочи ли на реално съкращаване на трудовата функция?“. По тези въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: решение № 1157/14.08.2001 г. по гр.д. № 2212/2000 г.; решение № 572/06.04. 2006 г. по гр.д. № 2374/2003 г.; решение № 179-97- III г.о. решение №197-97- III г.о.; решение №352-98- III г.о.; решение № 396-98-III г.о.; решение № 354-99- III г.о.; решение № 1157-01- III г.о.; решение № 1769-01- III г.о.; решение № 572-06- III г.о.; решение № 643-06- III г.о.; решение № 1588-07- III г.о.; решение № 667-07- III г.о.; определение № 172/11.03.2021 г. по гр. д. № 3087/2020 г., IV г.о; определение № 349/16.05.2018 г. по гр.д. № 987/2018 г., III г.о.; решение № 42/15.07.2021 г. по гр.д. № 203/2020 г., III г.о. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ - БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. По делото от страна на Т. И. А. е депозира касационна жалба и срещу решение № 373/21.06.2023 г., постановено по реда на чл.247 ГПК по в.гр.д. № 146/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което съдът по молба на ответника е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 243/27.04.2023 г., в частта му за разноските, като е постановил погрешно изписаната цифра „1400“ лв. да се чете „1420“ лв. Твърди се, че решението е неправилно. Според касатора независимо от това дали съдът погрешно е посочил сумата на разноските, пропуснал е да се произнесе по същите или е формирал неправилни изводи относно тяхната дължимост или размер, редът е по чл.248 ГПК, чрез подаване на искане за изменение на акта на съда в частта на разноските, а не за поправка на явна фактическа грешка. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са поставени следните въпроси: 1. „За приложимия процесуален ред за поправка на решението в частта за разноските?“ и 2. „Присъждане на по-малка от претендираната сума за възнаграждение за адвокат представлява ли очевидна фактическа грешка и подлежи ли същата на поправяне по реда на чл. 247 от ГПК?“. Сочи се, че въпросите са от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото- основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Заявено е и основанието по чл. 280, ал. 2, и 3-то ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: За да постанови решение № 243/27.04.2023 г. от фактическа страна въззивния съд е приел, че по делото е безспорно установено, че ищцата е работила при ответника на длъжност "главен счетоводител”, въз основа на сключен между страните трудов договор № 102/30.10.2012 г. Според утвърдената за длъжността длъжностна характеристика, основните длъжностни задължения били: да организира, планира, ръководи и контролира цялостната финансово счетоводна дейност на предприятието, да съставя и подписва годишния финансово счетоводен отчет, да изготвя необходимите справки във връзка с финансово счетоводната дейност и ги предоставя на ръководството при вземане на управленски решения, да ръководи планирането на финансовата дейност и участва при разработването на счетоводната политика на предприятието, да контролира дейността на подчинените служители във връзка с финансово счетоводната дейност на предприятието, да осъществява вътрешен финансов контрол, да подписва трудовите книжки, да организира и отговаря за съхранението на счетоводната информация, за сметните взаимоотношения с кредитори, банки, данъчни и осигурителни институции и други, да организира годишните инвентаризации, да разработва вътрешните нормативни документи на предприятието, да предлага назначаване, освобождаване, награждаване или налагане на дисциплинарни наказания на подчинените му служители, да предоставя информация на юрисконсулта при сключване на сделки, както и да изпълнява допълнително възложена от ръководителя на предприятието работа във връзка с финансово счетоводната дейност. Длъжността йерархически била подчинена на управителя на предприятието. Според допълнение към длъжностната характеристика, на ищцата били възложени и задължения на финансов контрольор в дружеството, да осъществява предварителен финансов контрол, съгласно действащите законови и подзаконови нормативни документи и да спазва издадените от управителя вътрешни документи, свързани с вменените й функции на финансов контрольор. С утвърдено щатно разписание на длъжностите при ответника и утвърдено поименно щатно разписание, считано от 04.01.2022 г. е предвидена една щатна бройка за длъжността „главен счетоводител“, която е заета от ищцата Т. И. А. /Заповеди с №№ 2/04.01.2022 г. и 3/04.01.2022 г./. Със заповед Заповеди №№ 5/14.02.2022 г. и 6/14.02.2022 г., издадени от управителя на „Паркинги и гаражи- Благоевград“ ЕООД, е утвърдено длъжностно разписание на персонала и поименно разписание на длъжностите в „Паркинги и гаражи- Благоевград“ ЕООД, считано от 15.02.2022 г., в които липсва щат за длъжността „главен счетоводител“. На 14.02.2022 г. на ищцата било връчено предизвестие № 18, с което работодателят е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1,т.2 КТ, като е посочил, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено, считано от 15.02..2022 г., като за неспазване на предизвестието, ще и изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Издадена била и заповед № 5/15.02.2022 г. според текста на която, считано от същата дата, е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор № 102/30.10.2012г. с Т. И. А. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - съкращаване на щата. Заповедта била връчена на ищцата на връчена на 15.02.2022 г. Прието е от въззивния съд, че във връченото предизвестие, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.02.2022 г. е изписано - чл. 328, ал.1, т.2 /КТ/, без да се посочи конкретната хипотеза, но с връчването веднага на следващия ден на заповедта за прекратяване на трудовия договор, тази непълнота била отстранена, като е направен извод, че считано от датата на прекратяване на трудовия договор, ищцата е имала яснота относно прекратителното основание. На 15.02.2022 г. между „Паркинги и гаражи- Благоевград“ ЕООД и „Ти Ейч Акаунт“ ЕООД бил сключен договор за счетоводно обслужване, с предмет на договора възлагане от ответника, в качеството на възложител на дружеството „Ти Ейч Акаунт“ ЕООД, в качеството на изпълнител срещу възнаграждение да извършва писмени и устни счетоводно консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство и да извършва счетоводно обслужване съгласно Закона за счетоводството, националните счетоводни стандарти и материалните закони на страната. На основание посочения договор, управителят на ответното дружество разпоредил на три лица служители на „Ти Ейч Акаунт“ ЕООД да се осигури достъп до работните места, до информационните счетоводни софтуери и до всички първични счетоводни документи, справки, декларации и други за изпълнение на задълженията по договор за счетоводни услуги, както и да обработват, изготвят и подават всички необходими счетоводни документи в удобно за тях време в рамките на законовите срокове. Съдът е приел, че фактическият състав на уволнението поради съкращаване на щата предвижда установяване на реално премахване, считано от определен момент за в бъдеще, на отделни бройки /длъжности/ от утвърдения общ брой на служителите за заеманата длъжност, което се извършва от работодателя по съответния ред. Мотивите на работодателя да извърши съкращаването на този щат са свързани с управленско решение и същите не подлежат на съдебен контрол. Преценка на работодателя по целесъобразност е какви длъжности са му необходими за осъществяване предмета на дейност на ръководената от него структура. Законът не предвижда изисквания за форма на действителност на щатното разписание, нито форма за доказването му. Такива изисквания няма и по отношение на волеизявлението на работодателя за промяна в щата, поради което фактът на съкращаване може да бъде доказван с всички допустими по процесуалния закон доказателствени средства. Прието е, че в конкретния случай, е доказано, че съкращаването е извършено с утвърждаването на новото щатно разписание към 15.02.2022 г., обективиращо волята на работодателя за съкращаване на щатната бройка за длъжността „главен счетоводител“. Посочено е, че към момента на прекратяване на трудовия договор имало данни за взето решение за съкращаване на щата на длъжността, заемана от ищцата. Към момента на прекратяването на трудовия договор - считано от 15.02.2022 г., щатът бил реално съкратен. За законосъобразността на акта за уволнение /независимо кога е изготвен/ било необходимо моментът на уволнението и на фактическото премахване на трудовата функция да съвпадат или уволнението да следва съкращаването на длъжността. Прието е, че със сключения граждански договор не се прикрива трудово по своя характер правоотношение, нито се установява чрез този договор, че единствената цел на изменението в щата е уволнението на ищцата. Посочено е, че съставител на финансови отчети може да бъде физическо лице или специализирано счетоводно предприятие, когато отговаря на изискванията на ЗСч., и че когато финансовият отчет се съставя пряко от физическо лице, то трябва да бъде в трудовоправно, служебно или облигационно правоотношение със съответното предприятие. Финансовите отчети се подписвали от физическите лица, които управляват и представляват предприятието и физическото лице - съставител на финансовия отчет, наето по трудово, служебно или облигационно правоотношение, съответно от физическото лице, което управлява и представлява специализирано счетоводно предприятие, на което е възложено съставяне на финансови отчет. Направен е извод, че в полза на работодателя е възникнало потестативното право на уволнение и то е било надлежно упражнено, с оглед основанието за уволнение - съкращаване на щата. Позовавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, въззивният съд е приел, че работодателят не е имал задължението да извършва подбор, тъй като такова задължение възниквало при прекратяване на трудово правоотношение на основание съкращаване в щата само в случаите, когато остават на работа същите или сходни по трудови функции длъжности, но не и в случаите когато се съкращава единствена щатна длъжност. В последния случай преценката дали да се извърши или не подбор била изцяло на работодателя, и правото му, да не го упражни не касаело законосъобразността на уволнението. В случая при работодателя имало само една щатна длъжност „главен счетоводител“, каквато в последно утвърденото длъжностно разписание в сила към датата на прекратяване на уволнението длъжност няма, поради което за работодателят не е възникнало задължението да извършва подбор. Не се установело по делото наличието на преразпределение на функциите на длъжността „главен счетоводител“ върху други щатни длъжности. По въпроса за идентичност на длъжностите „касиер-счетоводство“ и „главен счетоводител“, съдът се е позовал и на заключението на вещото лице, приемайки, че се касае за различни длъжности, включително и във връзка с изпълнението на предварителния финансов контрол. По изложените съображения, предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ са отхвърлени като неоснователни. За да постанови решение № 373/21.06.2023 г., въззивният съд е посочил, че е бил сезиран с молба от ответника „ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ - БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД [населено място] за отстраняване на очевидна фактическа грешка изразяваща се в различно записване в мотивите и диспозитива на съдебното решение на сумата на присъдените в полза на ответника разноски. Съдът е счел е молбата за основателна, посочвайки че формираната му воля относно размера на дължимите разноски е посочена в мотивите на решението, като се касае за определени разноски в размер на 1420 лв., но в диспозитива на решението, имащ характер на определение за разноските е отразено неправилно цифрово – 1400 лв. Посочил е, че се касае за несъответствие между формираната от съда воля и нейния външен цифров израз, което налага допускане на поправка на очевидната фактическа грешка. Пропускът, не бил свързан нито с неправилна оценка на доказателствата, нито с неправилни правни изводи. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение № 243/27.04.2023 г. е валидно и допустимо. Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя, за да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност, а предпоставя необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Поставените от жалбоподателката въпроси от първи до четвърти се свеждат да въпроса за необходимостта от извършването на подбор при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ- „съкращаване на щата“ и кръга на лицата, които трябва да участват в него. Същият обуславя решението по делото, но въззивният съд е отговорил съгласно установените в съдебната практика на ВКС разрешения и правни критерии. Съгласно чл. 329 КТ при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. За да е възможно упражняването на „правото на подбор”, трудовата функция на съкращаваната длъжност трябва да е сходна с тази на несъкръщаваните, в противен случай не може да бъдат сравнени квалификацията и качеството на работа на заемащия съкращаваната длъжност със заемащите несъкращаваните длъжности при извършването на подбора, а и предпочетеният работник от съкратената длъжност няма как да изпълнява занапред задълженията на уволнения работник от несъкратената длъжност. За да бъде упражнено „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности. В решение № 246/23.06.2011 г. по гр.д. № 1152/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 668/26.11.2010 г. по гр.д. № 1582/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 625/01.10.2010 г. по гр.д. № 1773/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 7/01.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и др. се приема, че работодателят няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл.329, ал.1 КТ. Работодателят винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на щата премахва част от бройките за една длъжност, както и когато се възползва от правото на подбор. Задължение за подбор има и когато работникът или служителят изпълнява идентични или сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. В тези случаи работодателят е длъжен да извърши подбор, за да може да определи кои работници да уволни и кои да запази на работа. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжност с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. За да бъде изпълнено „задължението за подбор”, в него трябва да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции. Критерият за това дали длъжността е единствена при работодателя, е трудовата функция като съдържание на отделната длъжност. Ищцата е работила на длъжност „главен счетоводител“ /единствена щатна длъжност/ и длъжността й като ръководна, в йерахично отношение и като трудова функция не е съпоставима с длъжността „касиер-счетоводство“ на нейно подчинение, независимо дали заемащият длъжността „главен счетоводител“ е имал или не качествата да върши и дали фактически е вършил и част от работата на касиер. Посочената в длъжностна характеристика основна трудова функция на длъжността е да ръководи, организира и контролира и отговаря за цялостната финансово- счетоводна дейност на предприятието, да прави икономически анализ на стопанската дейност, да осъществява вътрешен финансов контрол да съставя и подписва годишния финансов счетоводен отчет- трудови функции различни по естеството си от тези за длъжността „касиер-счетоводство“ или други длъжности при ответника, имащи изпълнителски характер, което решаващо е съобразено от въззивния съд. Направения от въззивния съд извод, че в предприятието на работодателя не са съществували идентични длъжности и за работодателя не е възниквало задължение за провеждане на подбор по чл. 329, ал.1 КТ не е в отклонение, а е в съответствие с установената съдебна практика. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, също не е налице. Правния въпрос разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящия случай не е такъв, тъй като е налице създадена задължителна и трайно установена съдебна практика. Въпроси четвърти и пети не могат да се определят като обусловили изхода на делото. Въпросите са изведен от становище на страната, поддържано в процеса- че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като в отправеното до служителя предизвестие, работодателят се е позовал на разпоредбата на чл.328 ал.1 т. 2 КТ без да направи уточнение в коя от двете хипотези е извършено уволнението, а това било съществено нарушение, накърняващо правото на защита на уволнения работник. Безспорно, във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение, следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. Следователно, от значение е акта за прекратяване на трудовото правоотношение да е мотивиран, като е възможно и посочване на повече от едно основание за уволнение. Няма законова пречка мотивите в хипотезите на чл.328 ал.1 т. 2 КТ да се изчерпват и с цитиране на правната норма. В новата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК: решение №145/18.02. 2010 г. по гр. д. № 565/09 г. на ВКС, III г.о.; решение № 205/02.08.2013 г. по гр. д. № 1244/12 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 52/08.07.2020 г. по гр. д. № 4013/2019 г. на ВКС, III г.о., се приема, че ако работодателят не е изпълнил задължението си да уточни в заповедта за уволнение правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но работникът или служителят го е узнал към връчването на заповедта, целта на закона е постигната - интересите на уволненото лице са защитени. То не е поставено в положение на неизвестност, срещу кое от двете различни основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да се брани, не е в положение на "процесуална изненада" или "процесуално неравенство", тъй като предметът на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено. Разбирането за несъвместимост на двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поддържано в по-старата практика е изоставено, като е прието, че дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание. Двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания. Въззивният съд не се е отклонил от посочените разрешения. Установил е, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била уведомена писмено с връчената й на 15.02.2022 г. заповед за конкретното основание за уволнението й, поради което не е била поставена в неизвестност срещу кое от двете различни основания да се брани и интересите й са защитени. Приел е за установени и предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2 пр.2 КТ „съкращаване на щата“ за длъжността на ищцата. Седмият поставен въпрос представлява питане, налице ли е реално съкращаване на щата, ако функциите на съкратената длъжност продължават да се изпълняват от друго лице, наето по граждански договор. Отговора на въпроса се съдържа в решение № 17/31.01.2013 г. по гр.д. № 1168/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 222/31.07.2014 г. по гр.д. № 5394/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и др., в които се приема, че реално съкращаване на щата няма, когато за изпълнение на същата трудова функция по съкратената длъжност, работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник, но само, когато по своето естество, новото правоотношение, независимо от възприетото от страните наименование, е трудово. Посочено е, че трудов е договорът, когато рискът се носи от възложителя на работата, а изпълнителят дължи спазване на трудова дисциплина и изпълнение на нарежданията на възложителя, при уговорено твърдо възнаграждение. Поради това във всеки конкретен случай, трябва да се изходи от естеството на новото правоотношение – какви са правата и задълженията на страните по него и дали то не прикрива действително трудово, по своя характер, правоотношение. В последния случай, няма да е налице реално съкращаване на щата. Прието е също, че няма пречка работодателят да прехвърли част от дейността си и на външен изпълнител, по което последният да поеме риска и да се яви възложител на работа, в отношенията с лицето, което конкретно я извършва. В този случай, физическият изпълнител е в трудови правоотношения с предприятието – външен изпълнител, не и с предприятието – възложител. Приетото от въззивния съд е, че в случая съкращаването на бройката „главен счетоводител” е несъмнено установена, тъй като тя не фигурира в новото щатно разписание. Съкращават се щатове, а не дейности, които могат да бъдат реализирани и по друг начин – чрез възлагането им на някой друг или чрез разпределение на функциите между други длъжности в рамките на предприятието или извън него. Наличието на сключен граждански договор с дружество- счетоводно предприятие по смисъла на §1 т.27 от ДР на ЗСч., в чийто предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети, което да изпълнява дейността на съкратената длъжност „главен счетоводител", не води до извод за фиктивно съкращаване на щата, както е прието и с обжалваното решение. Причините, поради което работодателят е предприел съкращаване на щатната бройка са без правно значение. Те са въпрос на преценка за целесъобразност и ефективност на производствената или служебната дейност. В случая единствената щатна бройка за длъжността „главен счетоводител" е премахната от длъжностното щатно разписание, факт достатъчен да обоснове реално съкращаване на щата, като основание за уволнението на жалбоподателката, съображения изключващи приложното поле за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, също не е налице. По отношение на решение № 373/21.06.2023 г., постановено по реда на чл.247 ГПК. Същото е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Същите са свързани с приложението на чл.247 ГПК и възможността на съда да извърши поправка на допуснатата в решението очевидна фактическа грешка. Въпросите са обосновани от касатора с твърдение, за неправилно приложение на нормата на чл.247 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение в атакуваното решение не е в противоречие с практиката на ВКС, според която очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват: 1. погрешно посочване имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума в решението на съда; 2. погрешни пресмятания на суми; 3. пропусканията да се отразят в решението на съда, личащи от мотивите, /например произнасянето по отхвърлената част от иска, по един от исковете, по солидарния характер на осъждането и т.н./. Такива грешки по смисъла на чл. 247 ГПК са неточности в текста на диспозитива, които не променят волята на съда, обективирана в мотивите. Поправка се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда, която следва от мотивите на съдебния акт и нейното външно изразяване в писмения текст в диспозитива на решението. За да са налице условията по чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда. Не представляват очевидна фактическа грешка и не могат да бъдат поправени по реда на чл.247 ГПК, грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля /в т.ч. пропуснал е да се произнесе по искане на страна за разноски по делото или е формирал неправилни изводи относно тяхната дължимост или техния размер/ и не е допустимо, чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка, да се замести формираната воля на съда. Констатацията направена от въззивния съд сочи на допусната грешка в диспозитива на решението, респ. наличие на предпоставки за приложение на чл. 247 ГПК, с оглед установеното несъвпадение на волята на съда отразена в мотивите на съдебния акт и тази вписана в диспозитива на съдебното решение, касаеща присъдените разноски на основание чл. 78 ГПК в полза на ответника по делото. Няма предпоставки за достъп до касация и поради твърдяната от страната очевидна неправилност на решението – по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваните решения. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 1420 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.