Определение № 720 от 10.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5137/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 332/30.06.2015 г. по ч.гр.дело № 3346/2015 г. на ВКС, Първо гражданско отделение е потвърдено определение № 433/26.03.2015 г. на тричленен състав на ВКС, IV г.о., постановено по гр. дело № 7368/2014 г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на В. М. Д. от [населено място] срещу решението на Плевенския окръжен съд от 28.05.2014 г. по гр.дело № 307/2014 г. в частта по претенцията по чл.224,ал.1 КТ и е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 5028/29.04.2015 г. и частна жалба вх.№ 5037/29.04.2015 г., подадени от В. М. Д. срещу определение № 433/26.03.2015 г. по гр.дело № 7368/2014 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 28.05.2014 г. по гр.дело № 307/2014 г. на Плевенския окръжен съд в частта по претенциите по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ и е осъдена жалбоподателката на осн.чл.78,ал.3 ГПК да заплати на И. С. И., действащ като [фирма] сумата 300 лв. представляваща направените по делото разноски. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е за отмяна и постановяване на друго, с което делото да се върне на съответния състав на ВКС за произнасяне по подадената касационна жалба от В. Д.. Ответникът по касационната жалба [фирма] не е изразил становище по жалбата. Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката и съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва определението на състава на ВКС в частта, с която е потвърдено определение № 433/26.03.2015 г. по гр.дело № 7368/2014 г. на ВКС, IV г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на В. Д. срещу решение от 28.05.2014 г. по гр.дело № 307/2014 г. на Плевенския окръжен съд в частта по претенцията по чл.224,ал.1 КТ. В посочената част с обжалваното определение съдът е преценил за правилни изводите на състава на ВКС по претенцията по чл.244,ал.1 КТ, с които е прието, че въззивното решение в частта по посочената претенция е с цена на иска до 5000 лв., поради което не подлежи на касационно обжалване. С последното определение процесуалният ред за обжалване на определението на състава на ВКС от 26.03.2015 г. по гр.дело № 7368/2014 г., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на ищцата по претенцията по чл.244,ал.1 КТ е изчерпан. Съгласно разпоредбите на чл. 274,ал.2 ГПК определенията по ал.1, постановени от състав на ВКС подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Определението от 26.03.2015 г. по гр.дело № 7368/2014 г. на ВКС IV г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на В. Д. по претенцията по чл.244,ал.1 КТ е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274,ал.1 ГПК и същото подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. В тази част същото е обжалвано и с определение № 332/30.06.2015 г. по ч.гр.дело № 3346/23015 г. съставът на ВКС го е потвърдил. Както се отбеляза по-горе с постановяване на последното определение процесуалния ред за обжалване е изчерпан. С оглед на тези съображения се налага извода, че подадената частна жалба е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва определението на състава на ВКС по ч.гр.дело № 3346/2015 г. в частта, с която е потвърдено определение № 433/26.03.2015 г. по гр.дело № 7368/2014 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на В. М. Д. срещу решение от 28.05.2014 г. по гр.дело № 307/2014 г. на Плевенския окръжен съд в частта по претенцията по чл.224,ал.1 КТ. В тази част частната жалба следва да се остави без разглеждане. В останалата част частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу определение, подлежащо на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба в същата част е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че подадените частни жалби от В. Д. срещу определение от 26.03.2015 г. по гр.дело № 7368/2014 г. на състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 28.05.2014 г. по гр.дело № 307/2014 г. на Плевенския окръжен съд по претенциите по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 ГПК е процесуално недопустима. Прието е, че определението по чл.288 ГПК е окончателно, че не е преграждащо развитието на делото, нито е предвидено изрично в закона, че подлежи на обжалване. С оглед на това съдът е направил решаващия извод за процесуална недопустимост на подадените частни жалби в посочената част. Настоящият съдебен състав споделя изводите на състава на ВКС в обжалваното определение. С определение № 433/26.03.2015 г. по гр.дело № 7368/2014 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 28.05.2014 г. по гр. дело № 307/2014 г. на Плевенския окръжен съд по претенциите по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ. Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.1, т.1 и т.2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Настоящото определение не е от кръга на предвидените в чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, подлежащи на обжалване с частна жалба. Осъществената правораздавателна дейност от ВКС с определението по чл. 288 ГПК, с което е извършена преценка за наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК е от такова естество, че не се дава конкретно разрешение на процесуален или материално правен спор на страните по делото, а е предварителен етап на касационното производство по подадена касационна жалба, чиято цел е да се разреши въпроса дали решението на Плевенския окръжен съд по претенциите с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ следва да се разгледа от трета редовна инстанция – от ВКС или не, при наличие или не на предпоставките, установени в процесуалния закон. С оглед на това отказът на състава на ВКС с обжалваното определение да се допусне касационно обжалване по претенциите с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване на тези определения не е предвидена от законодателя, нито същите имат преграждащо развитието на делото значение. Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадените частни жалби срещу определение по гр.дело № 7368/2014 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 28.05.2014 г. по гр.дело № 307/2014 г. на Плевенския окръжен съд в частта по претенциите по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, каквито са и изводите на състава на ВКС в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди в тази част. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са изцяло неоснователни. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение