Определение № 84 от 26.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5917/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №6091 от 24.08.2015 г. по гр.д. №3505/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 02.12.2013 г. по гр.д. №31483/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени исковете на Л. К. Ч., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца е издадена в нарушение на императивната норма на чл.193,ал.1 КТ. На 08.04.2013 г. ищецът се е явил в ответното дружество в срока по чл.345, ал.1 КТ около 16.00-16.30 ч. Бил е допуснат до работа от ответника – работодател на посочената дата и е уведомен от последния, че трябва да се яви на следващия ден - 09.04.2013 г. в 11 ч., за да започне да изпълнява ефективно трудовите си задължения. На датата, на която ищецът е следвало да започне да изпълнява трудовите си задължения - 09.04.2013 г., от работодателя е изпратена нотариална покана с рег.№ 11550 по описа на нотариус И. Л., с която ищецът се уведомява, че следва да се яви на работа на 09.04.2013 г. в 11 ч., като в случай, че не желае да се явява на работа – да даде писмени обяснения в тридневен срок за неявяването му на работа по реда на чл.193 КТ. Други искания за обяснения от ищеца по реда на чл.193 от КТ, извън посочената нотариална покана, не са изисквани преди издаване на процесната заповед за уволнение. Ето защо в случая има допуснато от ответника-работодател нарушение на императивната норма на чл.193,ал.1 КТ. Посочената правна норма изисква след извършване на нарушението на трудовата дисциплина, работодателят да изиска обяснения от работника или служителя във връзка с това нарушение, като с оглед тези обяснения следва да бъдат оценени и всички релевантни доказателства и едва тогава да бъде наложено дисциплинарното наказание. Към деня когато работодателят е отправил искането си за обяснения до ищеца с нотариална покана, той не е извършил нарушението на трудовата дисциплина, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност с процесната заповед, а именно - това по чл.190, ал.1, т.2 КТ- неявяване на работа в два последователни дни. След 09.04.2013г. от ищеца е извършено нарушението на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 КТ, но за това нарушение не са изискани обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ. Поради това и на формално основание в съответствие с разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ процесната заповед за дисциплинарно уволнение е незаконна Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма], [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за това от кой момент се счита, че работодателят е поискал обяснения от работника или служителя по чл.193, ал.1 КТ – от момента на изпращане на нотариалната покана или от момента на получаването и. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са три решения и едно определение на ВКС. Ответникът по касационната жалба Л. К. Ч., [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатя въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като той обуславя крайното решение на съда и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 120 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.