Определение № 3145 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. С. С., чрез адв. М. П., срещу решение № 55/02.02.2023 г. по в.гр.д. № 873/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено изцяло решение № 61/06.06.2022 г. по гр.д. № 114/2022 г. на Районен съд – Разлог и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от касатора против „Хот Спрингс - Баня“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Л. С. С., наложено със заповед № 71 от 29.11.2021 г. на управителя на дружеството и за възстановяването й на работа на заеманата от нея длъжност преди уволнението – „сервитьор“ при ответника. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от личното уведомяване на работодателя от работник/служител за извършено нарушение от друг работник/служител, или от депозиран по-късно нарочен доклад, съдържащ данни за същото извършено нарушение от същия работник/служител? – твърди се противоречие с решение № 256 от 2012 г. по гр.д. № 1036/2011 г. на ВКС и решение № 1506 от 1999 г. по гр.д. № 408/99 г. на ВКС; 2/ „Относно приложението на правилото на чл. 195, ал. 1 КТ и задължителните реквизити, посочени в чл. 195, ал. 1 КТ, като липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна“ – твърди се противоречие с решение № 201 от 2010 г. по гр.д. № 38/2009 г. на ВКС, решение № 256 от 2012 г. по гр.д. № 1036/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1506 от 1999 г. по гр.д. № 408/99 г. на ВКС; 3/ Относно задължението на съда да указва на страните, че по някои медицински въпроси няма нужните специални знания, така че да се даде възможност на страните да поискат назначаване на вещо лице, което да отговори на зададени му от съда въпроси, както и за задължението на съда служебно да назначи експертиза за факт, установяването на чието съществуване е от съществено значение за изхода на делото – твърди се противоречие с решение № 314 от 2011 г. по гр.д. № 392/2011 г. на ВКС, решение № 346/2018 г. по гр.д. № 619/2017 г. и ТР № 1/2013 г. на ВКС; 4/ За задължението на съда да обсъди във взаимната им връзка всички доказателства по делото и доводите на страните, които са от значение за спорното право, а не само някои от тях – твърди се противоречие с решение № 60301/2022 г. по гр.д. № 479/2021 г. и ТР № 1/2001 г. на ВКС; 5/. Допустимо ли е писмените обяснения по чл. 193 КТ да бъдат поискани от работодателя, без поканата за тяхното искане да е подписана от същия? Липсата на подпис на работодателя може ли да се приравни на липса на покана за даване на обяснения и представлява ли документ неподписаната покана?; 6/. При позоваване на закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ и изследване на въпроса дали работничката/служителката е в напреднал етап на лечение „ин-витро“ по смисъла на §1, т. 13 от ДР на КТ, следва ли съдът да изследва въпроса дали е извършен ембриотрансфер и кога при представени доказателства за извършена фоликуларна пункция? Има ли значение за закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ дали ембриотрансферът е извършен от замразени или незамразени ембриони, доколкото законодателят не го въвежда като изрично изискване? Доколкото в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания, по делото задължително ли следва да се изслуша експертно заключение и чие е задължението за това? и 7/. В кой момент възниква задължението на работничката/служителката за уведомяване на работодателя по чл. 313а КТ при уволнение без предизвестие предвид личния характер на това обстоятелство? Последните три въпроса се поставят в контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не се обосновава конкретно соченото основание, а се излагат съображения за неправилност на въззивното решение. Касаторът счита и че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Хот Спрингс - Баня“ ЕООД взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: По делото е установено, че ищцата е работила при ответното дружество въз основа на трудов договор, сключен на 26.06.2020 г., на длъжността „сервитьор“ в Хотел Хот Спрингс, както и че със заповед № 71/29.11.2021 г., издадена от управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта, като на ищцата е наложено дисциплинарно наказание – уволнение заради извършени деяния, представляващи злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието. Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение съдържа всички изискуеми от закона реквизити – посочено е ясно, че работничката се наказва за това, че е предлагала на други работници в хотела/Г. и К./ срещу заплащане фалшиви сертификати за ваксинация против Covid-19/ без извършване на самата ваксинация/ за сума от 500 лв. на сертификат/, получила е половината сума от Г., нарушението е било установено от органите на реда, които са я задържали на територията на хотела при получаване на втората вноска. Освен това работодателят е посочил, че с нарушението се уронва доброто му име и е налице злоупотреба с доверието му, поради което на наказания работник е наложена най-тежката санкция. При налагането й е прието, че са спазени и императивните разпоредби, регламентиращи срокове за налагане на наказанията – чл. 194 КТ. Прието е, че датата на извършване на нарушението не е посочена като точно определена, като за такава следва да се приеме тази, на която работодателят е узнал за извършените нарушения – при представянето на докладна записка от заместник-управителя на хотела на 15.11.2021г. Според съдебния състав от събраните по делото доказателства преди издаване на заповедта работодателят е изискал писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ, но такива не са ангажирани. Писмото, с което са искани обяснения, е връчено лично на ищцата, като е прието за ирелевантно, че то не е подписано от работодателя, след като не е спорно, че изхожда и е връчено именно от негово име. По доводите на ищцата за незаконосъобразността на извършеното уволнение, поради това, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е била в напреднал етап на лечение ин-витро и се е ползвала от закрилата по чл.333, ал.5 КТ, въззивният съд е разгледал доводите и разпоредбата на чл. 333, ал. 5 КТ, съгласно която бременна работничка или служителка, както и работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде дисциплинарно уволнена по смисъла на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ само с предварително разрешение на инспекцията по труда. В конкретния случай обаче е приел, че работодателят от една страна е изпълнил задължението си и е изискал доказателства дали ищцата се ползва от закрила по смисъла на чл. 333 КТ, но тя категорично е отказала да даде такива сведения. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 313а КТ работничката или служителката уведомява работодателя с надлежен документ за обстоятелството, че е в напреднал етап на лечение ин-витро, за да ползва правото по чл. 333, ал. 5 КТ. След като е получила заповедта и я е взела със себе си, за да се консултира с адвокат, ищцата изобщо не е ангажирала доказателства за това, че се ползва от закрила, тъй като е в процедура за лечение ин-витро. В този момент тя е разбрала за намерението на работодателя да прекрати правоотношението и е следвало да представи съответните доказателства, още повече, че при разговор със свидетеля Панков преди настоящата заповед за уволнение е молила след случая на задържането й да прекратят правоотношението по взаимно съгласие. Съдът е счел поведението на работничката за изричен отказ за представяне на каквито и да било документи, което представлява недобросъвестно упражняване на правото по чл. 333, ал. 5 КТ. Затова според въззивният съд работодателят е изпълнил всички законови изисквания преди налагане на дисциплинарната санкция. Но също така въззивният съд е приел, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не се е ползвала от специалната закрила по чл. 333, ал. 5 КТ, като да е била в напреднал етап на лечение ин-витро и какъвто извод на първоинстанционният съд е приел, че е неправилен и не е съобразен с доказателствата по делото. Напротив от представената от ищцата по делото епикриза е приел, че се изяснява само, че на 10.11.2021 г. и е извършена фоликуларна пункция, а на 12.11.2021 г. пациентката е изписана, но без наличие на ембриони за ембриотрансфер, което е отбелязано изрично в епикризата. Закрилата обаче се преценява към момента на уволнението – в случая към момента на връчване на заповедта. Съдът е посочил, че и да се приеме и максимално предвиденият срок за закрила от не повече от 20 дни, от фоликуларна пункция до ембриотрансфер, по смисъла на пар.1,т.13 ДР на КТ отново не е било необходимо разрешение на Инспекцията по труда, тъй като този срок е започнал да тече на 10.11.2021 г. и е изтекъл на 30.11.2021 г., а заповедта е връчена при условията на отказ, оформен с подписа на двама служители, на 02.12.2021 г. Относно извършеното от ищцата нарушение въззивният състав е приел, че за осъществяването му са ангажирани категорични доказателства с оглед на събраните по делото свидетелски показания/ свидетелите Г., К., Панков и Цъклеева / и след като свидетелите са присъствали при задържането на ищцата от органите на полицията и деянието може да се определи като такова, с което се уронва доброто име на работодателя. Поради изложеното съдът е приел предявените искове за неоснователни и ги е отхвърлил. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: По първия въпрос, относно срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194, ал.1 КТ, същия в случая е поставен изцяло в конкретиката на процесното дело и с разясненията към въпроса се цели да се наложи възприемане на друга фактическа обстановка, тъй като се твърди, че работодателят е разбрал за нарушението по-рано и преди двумесечния срок, в който следва да се наложи дисциплинарното наказание и което са доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт следва да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Независимо от това и за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не е налице по първия въпрос несъответствие на приетото от въззивния съд с цитираната в изложението практика. В решение №256 от 2012 г. по гр.д. № 1036/2011 г. на ВКС, ІV г.о. е прието във връзка приложението на чл.194, ал.1 КТ относно сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, че следва да се има в предвид, че наказанието се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като откриването на нарушението означава узнаване именно от субекта на дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци, които го квалифицират. В случая от съвкупната преценка на доказателствата, включително и на свидетелските показания въззивният съд е приел, че е спазен срокът за налагане на наказанието с оглед на чл.194, ал.1 КТ след като управителят на ответното дружество, работодател е уведомен за нарушението, чрез докладна записка от заместник-управител на хотела /свидетелят Панков/ от 15.11.2021г., съставена след запознаване на последния от свидетелите, служители в хотела /К. и Г./ в началото на ноември за извършено от ищцата. Последната е предложила да ги снабди с фалшиви сертификати, без да е извършена реално ваксинация, срещу пари и за което са уведомени и органите на полицията, осъществена е полицейска акция на територията на хотела за залавяне на ищцата в момента на получаване на парите, при която е била задържана. След като е уведомен управителя на ответното дружество, работодател през ноември същата година с докладна, проведено е вътрешно разследване, осъществена е полицейската акция на територията на хотела през същия месец, при която е задържана ищцата при получаване на втора част от сумата, която е искала за предоставен фалшив сертификат, на 29.11.2021г. е издадена заповедта за уволнение, което е в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението. По отношение на втория въпрос относно приложението на правилото на чл. 195, ал. 1 КТ и задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за уволнение, не е налице несъответствие на приетото от въззивния съд с цитираните в изложението решения. В цитираните решения, както и в трайната практика е прието, че изискванията в чл.195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен с оглед на защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен съдебния контрол за законност на наложеното наказание. Заповедта в случая е мотивирана и ясно е описано поведението на ищцата с предлагането от нейна страна на колеги /Г. и К./-сервитьори в хотела, в който са работили, при въведени мерки за защита против Covid-19 и осигуряване на фалшиви сертификати за ваксинация, без извършване на самата ваксинация, срещу пари, при което след уведомяване на управителя на хотела и при полицейска акция през ноември е задържана при взимане на втората част от парите срещу фалшивия сертификат. Третия, четвъртия и част от шестия въпроси в изложението са свързани със задълженията на въззивния съд да назначи служебно експертиза, както и за задълженията да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора, са обуславящи за спора, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора. Съгласно практика на ВКС въззивният съд следва да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото./решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Във връзка с необходимостта от ползване на експертни знания, съдът преценява доказателствата, като когато е налице необходимост от специални знания изисква заключение на вещо лице, която също не е длъжен да възприема, а с оглед на чл.202 ГПК да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. В случая въззивният съд освен, че е анализирал доказателствения и фактически материал по делото, по отделно и в съвкупност е изложил и подробни самостоятелни мотиви по всеки един от доводите на страните както в исковата молба на ищцата за релевираните от нея доводи, защо смята уволнителната заповед за незаконосъобразна, така и по доводите във въззивната жалба, а и в отговора на исковата молба от ответника. С оглед на анализа на съдържанието на приложената от ищцата епикриза, издадена на 12.11.2021г. от медицински център ин-витро, чиито текст съдът е приел, че ясен и не се нуждае от специални знания на вещо лице, за да се приеме отразеното в него съдържание и е констатирал, че по отношение на ищцата на 10.11.2021 г. е извършена фоликуларна пункция, а на 12.11.2021 г. пациентката е изписана, без да е извършен ембриотрансфер, което е отбелязано в епикризата. С оглед на което при така установеното от епикризата и което не е било спорно между страните, при наличие на данни за фоликуларна пункция, но без осъществен към датата на документа ембриотрансфер, правилно съдът е пристъпил към анализ на разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на КТ и изследване на въпроса дали работничката/служителката е в напреднал етап на лечение „ин-витро“ по смисъла на разпоредбата. Последните три въпроса /пети, шести и седми/ са поставени в контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не се обосновава конкретно соченото основание, а се излагат съображения за неправилност на въззивното решение. Също така по петия въпрос от изложението относно искането от работодателя на писмени обяснения по чл. 193 КТ от работника за извършеното нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание има трайна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ императивно изисква преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, но разпоредбата не въвежда изисквания за форма на искането на обяснения и в практиката трайно се приема, че, искането на обяснения може да се направи както устно, така и писмено, стига да се установи, че същото е стигнало до знанието на работника. Не е предвиден и ред и начин на връчване на писменото искане /решение №96/22.07.2019г. на ВКС, постановено по гр.дело №2116/2018г. трето г.о./. Необходимо и достатъчно за изпълнението на задължението по чл. 193 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска по разбираем за работника или служителя начин обяснения за действията или бездействията, които счита за нарушения на трудовите му задължения./решение №198/02.10.2019г., по гр.д.№1480/2019г. на ВКС четвърто г.о./. След като по делото са събрани доказателства, включително и гласни, че по възлагане на управителя на дружеството работодател са изискани от ищцата преди налагане на дисциплинарното наказание обяснения за извършеното нарушение, като и е връчена за целта лично покана в тази връзка и в последствие е съставен протокол, събрани са свидетелски показания, че ищцата не се е явила да даде обяснения и няма представени писмени обяснения от нея, въззивният съд е приел, че е спазено изискването по чл.193, ал.1 КТ. При наличието на задължителна практика, която според настоящия състав не се нуждае от осъвременяване се изключва поддържаното от касатора специално основание по чл.280, ал.1т.3 ГПК По шестия въпрос при позоваване на закрила по чл. 333, ал. 5 КТ, поставен за отговор във връзка с това извършен ли е ембриотрансфер в случая при ищцата, същия е поставен изцяло в конкретиката на процесното дело и с обосновката към него се цели да се наложи възприемане на друга фактическа обстановка. Същия също така не се явява и обуславящ след като решаващите мотиви на въззивния съд са, че към момента на връчване на заповедта за уволнение на 02.12.2021г. е изтекъл и максимално предвиденият срок от 20 дни по смисъла на пар.1,т.13 ДР на КТ- след като напредналият етап на лечение ин витро, включва периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни и не е налице състояние на напреднал етап на лечение ин-витро, независимо от въпроса за ембриотранфера. Седмият въпрос в изложението относно това в кой момент възниква задължението на работничката/служителката за уведомяване на работодателя по чл. 313а КТ при уволнение без предизвестие предвид личния характер на това обстоятелство, също не е обуславящ за изхода на делото след като въззивният съд, за да отхвърли иска за отмяна на уволнението и да счете, че не са налице основания за закрила по чл.333, ал.5 КТ е приел, че не е налице такова здравословно състояние, което да се определи като напреднал етап на лечение ин-витро по смисъла на чл.313а КТ, вр. пар.1,т.13 ДР на КТ, за да е следвало да се прилага закрила, респективно да се дължи уведомяване за такива състояние от работника и да е от значение от кога възниква задължението му за уведомяване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното решение не страда от подобен порок. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,