Определение № 1657 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3526/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. срещу решение №139/10.04.24г. на Русенски окръжен съд в частта, в която е обезсилено решението на първоинстанционния съд по иска по чл. 344, ал.1, т.4 КТ и е прекратено производството по този иск, както и в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 220, ал.1 КТ за неспазено 3- месечно предизвестие при прекратяване на трудовия договор, в размер на 3236,88лв.. ВКС счита, че касационното производство е недопустимо по следните съображения: Ищцата твърди в исковата молба, че е работила по трудов договор при ответника на длъжност „продавач- консултант“, но била дисциплинарно уволнена. Уволнението било незаконно тъй като не са й искали обяснения по чл. 193 КТ и не била извършила нарушение на трудовата дисциплина. Предявила е три иска- по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на незаконното уволнение, по чл.344, ал.1, т.4 КТ- за поправка на основанието за уволнение, посочено в трудовата книжка и по чл. 220, ал.1 КТ- за плащане на обезщетение за неспазено 3- месечно предизвестие. В исковата молба ищцата изрично е поискала да бъде осъден ответника да плати 2130лв., представляващи неизплатено 3- месечно предизвестие. В доклада по делото Районния съд е квалифицирал иска по чл. 220, ал.1 КТ и е възложил в тежест на ищцата да докаже наличието на трудово правоотношение и размера на обезщетението. В съдебно заседание на 07.12.23г. ищцата с писмена молба е направила увеличение на иска по чл. 220, ал.1 КТ като изрично е заявила, че „по отношение иска за обезщетение по чл. 220 от КТ за неспазено предизвестие- моля да допуснете увеличение на претенцията ни, като вместо сумата от 2130лв., искът да се счита предявен за сумата 3236, 88лв.“. В писмените бележки пред първа инстанция ищцата е заявила, че „предявеният иск относно дължимото обезщетение поради неспазено предизвестие е основателен, тъй като срокът за прекратяване на трудовия договор с предизвестие е 3 месеца, ответникът е прекратил без да спази договорения срок, размерът на обезщетението е изяснен от вещото лице“. Първоинстанционният иск е уважил и трите иска. По жалба на работодателя обаче, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение по отношение на иска по чл. 344, ал.1, т. 4 КТ и е прекратил производството по делото в тази част като недопустимо, поради липса на правен интерес, доколкото е предявен иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта относно иска по чл. 220, ал.1 КТ като е постановил неговото отхвърляне, доколкото не се дължи обезщетение за неспазено предизвестие при дисциплинарно уволнение. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта относно иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. В касационната си жалба ищцата иска отмяна на въззивното решение в частта относно исковете по чл. 344, ал.1, т.4 КТ и по чл. 220, ал.1 КТ. Касаторката твърди, че не е предявила иск по чл. 220, ал.1 КТ, а иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за плащане на обезщетение за оставане без работа от незаконното уволнение. ВКС намира, че предявеният от ищцата иск за плащане на обезщетение е по чл. 220, ал.1 КТ, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, цитираните дословно изявления на ищцата в исковата молба и допълнителни писмени молби и писмени бележки. По този иск е направен доклада по делото и по него е разпределяна доказателствената тежест. По искане на ищцата е назначена ССчЕ за определяне размера на обезщетението за неспазено 3- месечно предизвестие. Въззивното решение по този иск обаче не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.3 ГПК, тъй като цената му е под 5000лв.. Не подлежи на касационно обжалване и въззивното решение относно иска по чл. 344, ал.1, т.4 КТ на същото основание- чл.280, ал.3, т.3 ГПК, доколкото този иск не е сред посочените изключения в хипотезата на нормата. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО