Решение № 942 от 7.10.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 4432/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 т.2 вр.чл.270 от КТ, чл.344, ал. 1, т. 1 , както и иск с правно основание чл. 221, ал.1 КТ.

Постъпила е искова молба от В. А. В., който твърди, че по силата на трудов договор № 18 от 16.10.2024г. заемал длъжността „Шофьор" в „Пътстрой - С" ЕООД, гр.Стара Загора. С допълнително споразумение от 02.01.2025г. трудовото правоотношение на В. А. В. с „Пътстрой - С" ЕООД било изменено по отношение на заеманата длъжност, като бил преназначен на нова длъжност „Началник ремонтно звено, транспорт" с код по НКПД: 13247009. Чрез допълнителното споразумение бил определен нов размер на основното трудово възнаграждение в размер на 2 000.00 лв. По време на действие на трудовото правоотношение, същият добросъвестно и в пълен обем изпълнявал възложената работа и произтичащите от трудовия договор задължения. Въпреки това, за периода от месец май 2025г. до месец октомври 2025г. включително ответникът не заплащал дължимото на В. А. В. трудово възнаграждение. Ответникът „Пътстрой -- С" ЕООД изпаднал, в забава и не бил заплатил следните, дължими на В. А. В. трудови възнаграждения: За месец май 2025г. в размер на 2 000.00 лв., за месец юни 2025г, в размер на 2000.00лв., за месец юли 2025г. в размер, на 2000.00лв., за месец август 2025г. в размер на 2000.00 лв., за месец септември 2025г. в размер на 2000.00 лв., за месец октомври в размер на 1000.00 лв. При направена справка в ТД на НАП, офис Стара Загора, установил, че за горепосочения период ответникът не бил внасял и дължимите за негова сметка и за сметка на ищеца осигурителни вноски. Поради настъпилата забава в изплащането на трудовите възнаграждения и осигурителни вноски, писмено заявил пред управителя на „Пътстрой - С" ЕООД, че на основание чл.327, ал.1, т.1 от Кодекса на труда едностранно прекратява трудовото си правоотношение с това дружество. Законният представител на „Пътстрой - С" ЕООД отказал да удостовери с подписа си получаването на връченото заявление, като забранил на служителите, работещи в административната сграда на дружеството, находяща се на адреса му на управление, да получават и да входират каквито и да било молби или заявления, подадени от В. А. В.. Поради тази причина, от името на ищеца било изпратено заявлението му за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ чрез куриер на „Спиди", като адресирал пратката до адреса на управление на „Пътстрой-С" ЕООД в гр. Стара Загора зона Голеш. Пощенската пратка била изпратена на 14.10.2025г. чрез товарителница № 51946828755. На 15.10.2024г. изпратеното чрез товарителница 5194682875 5 заявление на В. А. В. било върнато от „Пътстрой - С" ЕООД с товарителница №5154596 583 2. След разговор на ищеца с управителя на „Пътстрой - С" ЕООД, последният му заявил, че отказал да входира полученото чрез пратката заявление. Няколко дни, по-късно на ищеца е била връчена Покана с изх.№ 29-009 без дата за представяне на писмени обяснения за неотчетен служебен аванс за периода от 21.03.2025г. до 24.09.2025г. и неявяване на работа от 29.09.2025г. до 06.10.2025г. В указания в поканата срок ищеца не бил дал писмени обяснения. На първо място, защото на работодателя било добре известно, че ищеца нямал неотчетена суми по изплатения служебен аванс, на следващо място, че същият редовно изпълнявал всички свои трудови задължения, включително тези за периода от 29.09.2025г. до 06.10.2025г. и не на последно място, защото трудовото му правоотношение било вече прекратено. На 29.10.2025г. ответникът издал Заповед № 034 от 29.10.2025г., с която повторно прекратил трудовото правоотношение на ищеца, налагайки му дисциплинарно наказание „Уволнение". Заповед № 034 от 29.10.2025г. била издадена в нарушение на Кодекса на труда, тъй като същата била издадена след извършено от ищеца едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника. Предвид посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовия договор и произтичащото от него задължение за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, за ищеца възникнал правен интерес да оспори Заповед № 034 от 29.10.2025г. като неправилна и незаконосъобразна. За ищеца бил налице правен интерес да претендира и заплащането на неизплатените от работодателя му трудови възнаграждения. Предвид изложеното, моли съда да призове страните на съд и след като се убеди в основателността на изложените твърдения да постанови съдебно решение, въз основа на което:

• Да отмени Заповед № 034 от 29.10.2025г. на управителя на „Пътстрой - С“ ЕООД за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудово правоотношение на В. А. В. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда като неправилна и незаконосъобразна;

• Да осъди „Пътстрой - С“ ЕООД да заплати на В. А. В. следните суми:

• Трудово възнаграждение за месец май 2025г. в размер на 2000.00 лв., ведно със сумата от 150.00 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000.00 лв., считано от 01.06.2025г. до датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата от 2000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане;

• Трудово възнаграждение за месец юни 2025г. в размер на 2000.00 лв., ведно със сумата от 127.21 лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000.00 лв., считано от 01.07.2025г. до датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата от 2000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане;

• Трудово възнаграждение за месец юли 2025г. в размер на 2000.00 лв., ведно със сумата от 104.00 лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000.00 лв., считано от 01.08.2025г. до датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата от 2000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане;

• Трудово възнаграждение за месец август 2025г. в размер на 2000.00 лв., ведно със сумата от 80.27лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000.00 лв., считано от 01.09.2025г. до датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата от 2000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане;

• Трудово възнаграждение за месец септември 2025 г. в размер на 2000.00 лв., ведно със сумата от 57.55лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000.00 лв., считано от 01.10.2025г. до датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата от 2000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане;

• Трудово възнаграждение за месец октомври 2025г. в размер на 2000.00 лв., ведно със сумата от 34.08., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 000.00 лв., считано от 01.11.2025г. до датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата от 2000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане;

• Да осъди „Пътстрой - С“ ЕООД да заплати на В. А. В. дължимото на основание чл. 221, ал.1 от КТ обезщетение в размер на 2 000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Оспорва претенциите на ищеца и по основание, и по размер. Не оспорва, че трудовото правоотношение между „ПЪТСТРОЙ - С" ЕООД и ищеца В. А. В. е възникнало на основание сключен трудов договор от 16.10.2024г., с договорено основно трудово възнаграждение от 950 лева, както и, че с Допълнително споразумение към трудовия договор, считано от 02.01.2025 година основното трудово възнаграждение на ищеца било увеличено на 2000 лева месечно. Оспорва твърденията за срока, в който се дължало трудовото възнаграждение. Съгласно клауза на трудовия договор, която уговорка не била изменена с допълнителното споразумение, трудовото възнаграждение се изплащало „до 90 календарни дни от месеца, следващ този на полагане на труда от 25 до 30 число“. Не оспорва, че трудовият договор е прекратен със Заповед № 034/29.10.2025 година за налагане на дисциплинарно наказание - уволнение. При издаването на Заповедта била спазена изискуемата от КТ процедура. На 29.09.2025г. била предоставена докладна записка от служител в дружеството - отчетник, в която било изложено, че служителят В. А. В. имал неотчетени суми за предоставени му служебни аванси за периода 21.03.2025г. до 24.09.2025г., възлизащи в общ размер на 7359.04 лева, както и, че през месец август 2025г. отчел заредено гориво за сумата от 1502.92 лева - приблизително 672 литра гориво, достатъчни за изминаването на близо 8 400 км - разстояние, надхвърлящо значително обичайните разходи за гориво на ищеца, свързани с работата му, включително за път от дома му до работното място и обратно. Било разпоредено да бъде указано г-н В. да обясни на какво се дължало описаното в записката. На 06.10.2025 година било докладвано, че г-н В. от предния понеделник (29.09.2025 година) не се бил явявал на работа и нямал информация за наличието на основателни причини за това, тоест се касаело за самоотлъчка. Предвид това било указано да бъде изготвена покана до г-н В. за предоставяне на писмени обяснения по посоченото в докладната записка, включително в поканата изрично да бъде посочено да даде обяснения по каква причина бил отсъствал от работа в периода 29.09.2025 - 06.10.2025г. Поканата за предоставяне на обяснения била изпратена на ищеца чрез куриер - „Спиди" на 14.10.2025г. и връчена лично на ищеца на 21.10.2025г. Ищецът не само не оспорвал, че е получил поканата, но и представял препис от нея. Срокът за обяснения изтекъл на 23.10.2025г. (петък). Обяснения, макар и след изтичането на срока, не били предоставени от ищеца - нито устно, нито в писмен вид. Не били предоставени и документи, които да оправдават отсъствието на ищеца от работа (напр. болничен). Констатираната самоотлъчка на ищеца не било изолиран случай - ищецът и друг път не бил идвал на работа без да посочи извинителни причини за това. На 29.10.2025г. била издадена Заповед № 034/29.10.2025 година за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на ищеца г-н В. А. В. за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в течение на 6 последователни работни дни, за периода от 29.09.2025г. до 06.10.2025г. Съгласно разпоредбата на чл.190 от КТ, неявяването на работник/служител на работа за два последователни работни дни съставлявало дисциплинарно нарушение, за което се налага най-тежкото наказание - уволнение. Дисциплинарното наказание било наложено с мотивирана Заповед от работодателя „Пътстрой - С" ЕООД, чрез управителя Стойчо Иванов, след като на служителя била дадена възможност да даде обяснения за провинението си, но такива не били постъпили. Самата Заповед за уволнение била атакувана от ищеца в исковата молба единствено във връзка това, че била издадена след твърдяно от него за извършено едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Липсвало оспорване на основанието и на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, относно извършено от него прекратяване на трудовото правоотношение, което предхождало уволнението му. Тези твърдения не били подкрепени от каквито и да е доказателства. В тази връзка оспорва и претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ като недължимо. На първо място в исковата молба липсвала информация кога точно ищецът писмено е заявил, че прекратява трудовото си правоотношение с дружеството. Не отговаряли на истината изложените в тази насока и други твърдения на ищеца - че било забранявано на служителите да получават и входират документи и други подобни, за което също нямало информация кога точно твърди ищеца да се е случило това. На второ място - приложеното към исковата молба заявление, с което ищецът твърдял, че бил прекратил трудовото си правоотношение, също нямало дата - нито дата на изготвяне, нито пък били представени доказателства за наличие на достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК. В съдържанието на самото заявление също не се съдържали данни, от които да можело поне да се предположи кога точно било изготвено. Напротив - записано било, че трудовото правоотношение се прекратявало поради неплащане на трудови възнаграждения от месец май 2025 година „до настоящия момент", но кой бил този „настоящ момент" само можело да се гадае. Освен това прикрепеното към изпратената искова молба копие било с неясен подпис, положен след „С уважение", предвид което нямало възможност да се прецени и доколко изобщо същото е подписано от ищеца. На трето място - в представеното към исковата молба заявление било записано, че прекратяването на правоотношението настъпва „считано от датата на получаване на настоящото заявление". Представителя на дружеството, такова заявление не бил получавал. В тази връзка, оспорва твърденията, че е получавал каквито и да е документи от В. В., изпратени чрез Спиди на 14.10.2025 година, още по-малко твърдяното в исковата молба заявление за прекратяване на трудово правоотношение. Видно от представената товарителница за пратката, в която се твърдяло да се е съдържало заявлението, същата била с подател не ищеца, а някаква жена - Н. М.. В товарителницата никъде нямало данни, от които можело да се заключи, че съдържащото се в пратката е изпратено от В. В. или от името на В. В., нито данни, от които да става ясно, че съдържанието на пратката е въпросното заявление. Като съдържание на пратката в товарителницата било посочено „документи", без повече описания. В този ред - нямало основание ищецът да му вменява, че е получил, но отказал да входира заявление за напускане, което се съдържало в пратката, или че, разбирайки от кого е пратката и какво съдържала, бил отказал да я получи. Действително на 15.10.2025 година имало пратка до дружеството, но адресирана от неизвестно лице, с неясно съдържание. Нямало задължение да получава пратки от неизвестни лица и с неизвестно съдържание. Предвид посоченото било отказано получаването и пратката била върната на подателя в цялост, без да се отваря. Предвид изложеното, претенциите на ищеца за отмяна на Заповед № 034/29.10.2025 година за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на ищеца г-н В. А. В. били изцяло неоснователни, както били неоснователни и претенциите за присъждане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. На следващо място - оспорва твърденията на ищеца, че не бил получил дължимите му трудови възнаграждения и в този смисъл оспорва като неоснователна претенцията за заплащане на трудови възнаграждения, включително и относно претенциите за присъждане на законна лихва. Основното трудово възнаграждение не било сумата, която работникът/служителят получавал фактически за положения от него труд. В този смисъл и претенцията на ищеца за присъждане на сумата от по 2000 лева за процесните месеци била необоснована и изцяло неоснователна. Трудовото възнаграждение било престация за положен труд. Предвид това и когато работникът/служителят не бил престирал труд, трудово възнаграждение не му се дължало. В конкретния случай ищецът В. В. не бил изпълнявал ежедневно задължението си да се явява на работа (бил в самоотлъчка). Поради тази причина и трудово възнаграждение не му се дължало в пълен размер, а единствено за дните на реално престирания в полза на работодателя труд. На следващо място, от трудовото възнаграждение, изчислено за времето, в което работникът реално полагал труд в полза на работодателя, се правили и задължителни удръжки за дължимите от работника осигурителни вноски и данък общ доход. Получената като краен резултат сума съставлявала трудовото възнаграждение, което работодателят следвало да изплати на работника. По време на трудовото си правоотношение, ищецът получил суми за заплати в общ размер на 42063.59 лева. Тези суми били изплатени на ищеца срещу подпис, положен от ищеца на разходни касови ордери (за сумата от 40563.59 лева), както и чрез парични преводи до ищеца чрез Изи пей (за сумата от 1500 лева). Видно, изплатените му суми били много повече от следващото му се трудово възнаграждение и платеното покривало изцяло претендираните в исковата молба за „неизплатени" трудови възнаграждения - за периода от м. май до м. октомври 2025 година (включително). Поради неоснователността на претенциите за изплащане на трудови възнаграждения, били неоснователни и претенциите за акцесорното плащане - законна лихва. Тези претенции били неоснователни и на още едно, отделно основание - съгласно трудовия договор, която уговорка не била изменена с допълнителното споразумение, трудовото възнаграждение се изплащало „до 90 календарни дни от месеца, следващ този на полагане на труда от 25 до 30 число“. Тоест падежът за изплащане на трудовото възнаграждение настъпвало три месеца след месеца, за който възнаграждението се дължало, предвид което и без основание ищецът претендирал мораторна лихва върху възнаграждението за месец май – от 01.06.2025 година, за юни - от 01.07.2025г., за юли - от 01.08.2025г., за август - от 01.09.2025г., за септември - от 01.10.2025г. и за октомври - от 01.11.2025 г., тъй като към така посочените дати падеж не бил настъпил. Още повече, че претендираните от ищеца възнаграждения за посочените месеци му били платени с предоставените му с лично подписаните от ищеца разходни касови ордери суми за заплати. Предвид изложеното, претенциите на ищеца, изложени в исковата молба за дължимост на трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли, август, септември и (частично) октомври 2025 година, били напълно неоснователни, тъй като към датата на предявяване на иска всички дължими трудови възнаграждения му били изплатени от работодателя „Пътстрой-С" ЕООД. Така предявените от ищеца претенции били неоснователни. Претенциите на ищеца били недоказани и по размер - сумата от 2000 лева била основно трудово възнаграждение, което подлежало на удръжки за дължимите осигурителни вноски и данъци, тоест не било дължимо в посочения размер. Още повече, че трудово възнаграждение се дължало за отработеното от ищеца време, а видно от приложените към настоящия отговор присъствени листове, ищецът бил отсъствал без причина от работа. С оглед изложеното, моли съда да остави изцяло без уважение претенциите на ищеца, обективирани в исковата молба и да отхвърли предявените искове.

Претендира направените в настоящето производство разноски.

От фактическа страна:

Приложен по делото в копие е трудов договор №18/16.10.2024г. сключен между ищеца и ответната страна. По силата на същия договор ищеца приел да изпълнява длъжността „шофьор“ с място на работа: на обект, за неопределено време, отбелязано е, че трудовия договор се сключва в полза на работодателя. Работникът постъпил на работа на 17.10.2024г. Налице по делото е Допълнително споразумение към трудов договор №005/15.10.2024г. от 02.01.2025г. подписано между страните, с което се споразумели и работодателя преназначил ищеца да изпълнява длъжността „Началник на ремонтно звено транспорт“ с код по НКПД13247009, екземпляр от споразумението бил връчен на ищеца на 02.01.2025г.

Приложено по делото е Заявление от ищеца до ответната страна, с което на осн. чл.327 ал.1 т.2 от КТ заявява, че прекратява трудовото си правоотношение с ответника, като причина сочи, че от м.05.2025г. до настоящия момент не му били заплащани трудови възнаграждения и осигурителни вноски. Налице по делото е системен бон за куриерска услуга по тов. 51946828755от 14.10.2025г.

Налице по делото е Заповед №34/29.10.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание: уволнение. Изложено в заповедта е, че В. А. В. е извършил нарушение на трудовата дисциплина:неявяване на работа в течение на 6 последователни дни за периода от 29.09.2025г. до 06.10.2025г., на 14.10.2025г. на служителя била изпратена покана, с която му бил даден двудневен срок за даване на писмени обяснения, поканата за писмени обяснения била изпратена с куриерска фирма „Спиди“ и получена от служителя на 21.10.2025г. В указания срок ищеца не дал обяснения. На осн. чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение.

Приложена по делото е Докладна записка от В. П. К.-отчетник в „Пътстрой-С“ ЕООД.

Видно от заключението по Съдебно-икономическата експертиза приета по делото е, че през периода м.05-м.10.2025г. е било в сила Допълнително споразумение към трудов договор №005/15.10.2024г. от 02.01.2025г.-на ищеца се дължи общо 10869,56лв-брутно възнаграждение. Мораторната лихва е в размер на 360,75лв. Вещото лице е дало втори вариант в заключението си: за периода на действието на трудовия договор от 16.10.2024г. до 08.10.2025г. по присъств. форми съобразено с данните от справките за отчетени присъствия на ищеца е следвало да получи общо 10759,73лв, при този вариант лихви не се дължали тъй като ищеца следвало да получи за целия период на действие на трудовия договор общо 10759,93лв-нетен размер, а по платежни документи представени по делото е получил 41923,59лв като били надплатени 31213,66лв.

Видно от допълнително заключение по Съдебно-икономическата експертиза е, че съгласно приложеното по делото извлечение от единен електронен трудов запис за ищеца лицето е започнало работа при ответника на 16.10.2024г. Видно от представената справка от ТД на НАП Пловдив офис Хасково справка данни за осигуряване в периода от 01.01.2024г. до 30.06.2026г. ищеца е осигуряван по трудово правоотношение при 8 часов работен ден по подадени данни от ответника през периода от м.10.2024г. до м.10.2025г. вкл.

В показанията си св. М. Т. Т. твърди, че е работила в „Пътстрой-С“ ЕООД от м.10.2024г. до 01.02.2025г. на длъжност касиер, познавала ищеца, който първоначално работел като шофьор, впоследствие като началник Механизация. Дружеството имало финансови затруднения, и се изплащали заплатите със затруднения, от м.12.2024г. ги изплащала свидетелката от касата, получавала от управителя пари заприходявала ги в касата и ги изплащала с касови ордери. Тези документи не ги представяли в счетоводството. На В. били изплащани много служебни аванси, защото той зареждал горива.

От правна страна:

Не се спори по делото относно това, че ищеца и ответната страна са се намирали в трудово правоотношение, като същото е възникнало на основание трудов договор № №18/16.10.2024г., по същото ищеца започнал работа в „Пътстрой-С“ ЕООД на длъжностшофьор, с Допълнително споразумение към трудов договор №005/15.10.2024г. от 02.01.2025г. подписано между страните, се споразумели и работодателя преназначил ищеца да изпълнява длъжността „Началник на ремонтно звено транспорт“.

Видно от доказателствата по делото е, че са приложени в копия системен бон и документ от куриерска фирма „Спиди“, за пратка от 14.10.2025г. с подател Н. М., с получател „Пътстрой-С“ ЕООД с отбелязано съдържание: документи, налице по делото е документ от куриерска фирма „Спиди“ по тов. 51946828755 с подател ответното дружество и получател Н. М., тоест установява се, че документи подадени от лице Н. М. са достигнали до работодателя, но ответникът е върнал пратката. В случая съдът намира, че трудовото правоотношение между страните не следва да се счита за прекратено вследствие предприетите действия на ищеца. Прекратяването на трудовия договор по чл. 327, ал. 1 от КТ е едностранно субективно преобразуващо право (потестативно право) на работника. Като всяко едностранно волеизявление, за да породи правно действие, то трябва да бъде извършено лично от носителя на правото (или от изрично упълномощено лице) и да бъде ясно, недвусмислено и доведено до знанието на другата страна (работодателя). Когато подател на пратката е лице с различно име, за работодателя липсва каквото и да е правно основание да предполага, че вътре се съдържа волеизявление на неговия работник. Съгласно императивната разпоредба на чл. 327, ал. 2 от КТ, трудовият договор се смята за прекратен от момента на получаването на писменото изявление на работника от работодателя. В конкретния случай е налице хипотеза, при която пратката е върната на подателя. Щом пратката е върната и работодателят не се е запознал с нея (и е имал пълното право да я откаже/върне поради непознат подател), волеизявлението не е достигнало до адресата. Без получаване на изявлението от работодателя, неговият преобразуващ ефект не може да настъпи.

По исковете по чл.128 от КТ

Претенцията на ищеца е за периода м. 05 – м. 10. 2025г. Изготвена и приета по делото е съдебно-почеркова експертиза, видно от която е, че ръкописния подпис положен в реквизита получил сумата на РКО от 24.01.2025г. на фирма „Пътстрой-С“ ЕООД е изпълнен от В. А. И.. Според заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза ищеца е осигуряван по трудово правоотношение при 8 часов работен ден по подадени данни от ответника през периода от м.10.2024г. до м.10.2025г. вкл., според заключението на вещото лице за периода на действието на трудовия договор от 16.10.2024г. до 08.10.2025г. по присъств. форми съобразено с данните от справките за отчетени присъствия на ищеца е следвало да получи общо 10759,73лв, при този вариант лихви не се дължали, тъй като ищеца следвало да получи за целия период на действие на трудовия договор общо 10759,93лв-нетен размер, а по платежни документи представени по делото е получил 41923,59лв, като били надплатени 31213,66лв. Тоест тъй като получената от работника сума според заключението на вещото лице, надвишава неколкократно всичко дължимо по трудовия му договор за цялото му времетраене, работодателят няма остатъчни задължения за заплати към това лице. По акцесорния иск за мораторна лихва: Тъй като главните искове по чл. 128 от КТ са неоснователни акцесорните претенции за мораторна лихва също следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По иска по чл.221 ал.1 КТ

Съгласно чл.221 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327 т.2, 3 и 3а КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Правопораждащ факт за възникване правото на обезщетение по чл.221 ал.1 КТ е прекратяването на трудовото правоотношение. Този вид обезщетение се заплаща при прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работника без предизвестие, когато: работодателя забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт; в резултат на извършена промяна по чл.123 ал.1 и чл.123а ал.1 КТ значително се влошат условията на труд при новия работодател. Предвид на това, че правото на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ възниква в патримониума на работника само и единствено при условие, че трудовият договор е бил действително и валидно прекратен от него по реда на чл. 327 от КТ, а същевременно по делото се установи, че изпратеното от ищеца писмено изявление не е достигнало до ответника-работодател, преобразуващият ефект на волеизявлението не е настъпил. Поради липсата на валидно прекратяване по чл. 327 от КТ, предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл.344 ал.1 т.1КТ

За работника/служителя съществува ежедневно правно задължение да се явява на работа и да изпълнява трудовите си функции. В случая видно от документ: присъствена форма за отчитане на явяването и неявяването на работа за 2025г. касаещ ищеца, представен от ответната страна има период на неявяване на работа на последния от 29.09.2025г. По делото е приложена Покана за обяснения по реда на чл.193 ал.1 КТ отправена от ответната страна до ищеца и документ от куриерска фирма „Спиди“, видно от който поканата била получена от последния на 21.10.2025г. Съгласно чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, неявяването на работа в продължение на 2 последователни работни дни е основание за налагане на найтежкото дисциплинарно наказание. Видно от доказателствата по делото са налице шест дни от дата 29.09.до 06.10.2025г. отбелязани в присъствената форма, като самоотлъчка на ищеца, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Поканата е връчена лично на работника срещу подпис на 21.10.2025г. Даден е 2-дневен срок за обяснения. Заповедта за уволнение е издадена на 29.10.2025 г. – т.е. работодателят е изчакал да изтече срокът за обяснения (който е изтекъл на 23.10.2025г.) и едва тогава е пристъпил към уволнение.

Не се изнасят в исковата молба данни за връчване на Заповед №34/29.10.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание, същевременно обаче копие от тази заповед се представя с исковата молба. Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето, или чрез пощенска услуга, за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо връчването да е лично на получателя, редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила уредени в чл42 и 44 ГПК. С достигане на изявлението до работника, работодателя е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение и тя е породила правно действие.

Процесната заповед е редовна от формална гледна точка, като същата съдържа всички нормативно предвидени реквизити - издадена е от компетенен орган, в кръга на службата му, в предвидената от закона писмена форма.

Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на Заповед №34/29.10.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание: уволнение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Тъй като се касае за трудов спор ищеца е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото, на осн. чл.78 ал.3ГПК следва да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски, но не се представят доказателства за извършени такива, нито пък се представя списък на разноски следователно не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран Старозагорски районен съд