Решение № 14040 от 14.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6176/2026 г.

дело № 20261110106176 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ.

Образувано е по искова молба на Д. Р. Н. срещу „Б.П.“ ЕАД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед № •• от 07.01.2026 г. на главния изп. директор на „Б.П.“ ЕАД, за незаконно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност като „Главен експерт“ Отдел „Продажби“ в Дирекция „Търговска дейност и маркетинг“ на „Б.П.” ЕАД и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за изплащане на обезщетение в размер на 7 874.30 евро за времето от 08.01.2026 г. до 08.07.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2026 г., до окончателното изплащането на сумата.

В исковата молба ищцата Д. Р. Н. твърди, че е дългогодишен служител на „Б.П.“ ЕАД. На 01.06.2016 г. сключила Трудов догово𠹕• с ответното дружество „Б.П.“ ЕАД, като била назначена на длъжност „Главен експерт“, първоначално в Отдел „Технологична модернизация и Системно администриране“ към Дирекция „Информационни и комуникационни технологии, а впоследствие, с Допълнително споразумение № •••/26.03.2024 г. била преназначена на същата длъжност в Отдел „Продажби“, Дирекция „Търговска дейност и маркетинг“ в Централно управление на „Б.П.“ ЕАД. Твърди, че на 07.01.2026 г. и била връчена Заповед № •• за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Връчването е било минути, след като посочените като свидетели в заповедта, й предложили прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331 от КТ, срещу изплащане на обезщетение в размер на пет брутни заплати. След като ищцата поискала време, за да обмисли направеното й предложение, от страна на работодателя незабавно й била връчена процесната заповед, предварително изготвена и подписана от Главния изпълнителен директор. Оспорва заповедта като немотивирана, тъй като липсвал словесен текст, който да сочи причините за уволнението в изпълнение на принципа за законоустановеност на основанията за уволнение. Поддържа, че в заповедта са посочени единствено разпоредбите от договори за управление, с които не била запозната, като текстовете им не били възпроизведени, нито договорите били публично достъпни. Поддържа още, че не са били налице материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, доколкото не било ясно дали посочените договори за управление съдържат конкретна бизнес задача и икономически показатели, нито дали е било възложено управлението на предприятието при условията, визирани в закона. Твърди, че заеманата от нея длъжност „Главен експерт“ не представлява ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ, тъй като съгласно длъжностната характеристика не осъществявала ръководство на трудовия процес, нямала подчинени служители й не и били възложени ръководни или контролни функции, поради което не попадала в категорията служители от ръководството на предприятието, спрямо които било приложимо основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ. Вследствие на уволнението ищцата останала без работа, за което претендира обезщетение на основание чл. 225 от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за периода 08.01.2025 г. – 08.07.2025 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба 07.03.2026 г. до окончателното изплащане. С исковата молба е направено искане за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2026 г. по описа на ВКС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговора на исковата молба, с който ответното дружество „Б.П.“ ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответникът поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е извършено законосъобразно на основание чл. 328, ал. 2 КТ, при наличие на всички предвидени в закона предпоставки за това. Твърди, че между министъра на транспорта и съобщенията и член на Съвета на директорите на ответното дружество бил сключен договор за възлагане управлението на дружеството, по силата на който на последния било възложено управлението на стопанската дейност на предприятието и постигането на определени икономически резултати. Поддържа се, че от сключването на договора бил започнал да тече деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ, в рамките на който работодателят упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. Ответникът излага, че ищцата заемала длъжността „Главен експерт“ в отдел „Продажби“ към Дирекция „Търговска дейност и маркетинг“, която длъжност имала ръководен характер по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ. В тази връзка сочи, че ищцата осъществявала координация на процесите по продажби на пощенски услуги и взаимоотношенията с клиенти, участвала в разработването на планове и стратегии, изготвяла анализи, становища и предложения, имащи значение за управленските решения, както и съдействала за реализиране на стратегическите цели на дружеството. Поддържа още, че заеманата от ищцата длъжност включвала организационни, координационни и контролни функции, поради което същата е била част от ръководния екип на предприятието. Ответникът сочи, че уволнението е извършено от компетентен орган – изпълнителния директор на дружеството, който разполагал с работодателска власт и правомощия да сключва и прекратява трудови правоотношения. Оспорват се твърденията на ищцата за допуснати нарушения при връчването на заповедта за уволнение, както и възраженията за липса на мотиви в същата. Поддържа се, че при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ е достатъчно в заповедта да бъдат посочени правното основание и договорът за управление, обусловил прекратяването. Ответникът моли съда да отхвърли предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1–3 КТ като неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане на размера на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ с изплатеното от ответника през месец януари 2026 г. на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че през процесния период между тях съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов догово𠹕•/01.06.2016 г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 във вр. чл.70, ал.1 от КТ, с който ищцата приела да изпълнява в Отдел „Технологична модернизация и Системно администриране“ към Дирекция „Информационни и комуникационни технологии длъжността „Главен експерт“, категория персонал: Специалисти, с код по НКПД: ••••••••••-*-••.* на пълно работно време от 8 часа дневно или 40 часа седмично, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 870 лева. Впоследствие с Допълнително споразумение № ••• от 26.03.2024 г., влязло в сила на 01.04.2024 г. страните изменили трудовото правоотношение, като променили мястото на работа на ищцата в Отдел „Продажби“, Дирекция „Търговска дейност и маркетинг“ в Централно управление на „Б.П.“ ЕАД.

С доклада по делото, изготвен по реда на чл.312 ГПК, съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов догово𠹕•/01.06.2016 г., по което ищцата е заемала длъжността „Главен експерт“, както и че същото е прекратено със Заповед от 07.01.2026 г. за прекратяване на трудовия договор на главния изп. директор на „Б.П.“ ЕАД на основание чл. 328, ал. 2 КТ.

Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността екземпляр от която е връчен на ищцата срещу подпис, преките й задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността са да координира процесите по продажби и взаимоотношенията с клиенти на всички нива, на които те се осъществяват; да разкрива потенциални възможности за обхващане на нови пазарни ниши и разширяване пазарния дял от предоставяне на пощенски услуги, предоставяни чрез ресурсите на „Б.П." ЕАД; да участва в разработването на планове за увеличаване на продажбите на пощенски услуги, в разработването и прилага продажбени стратегии за определен профил клиенти; да работи за подобряване взаимоотношенията с клиентите на дружеството; да анализира информация за нива на продажбите; да изготвя и предоставя оферти за пощенски услуги и дейности; да изготвя писма и указания до структурните звена на "Б.П." ЕАД, съобразно действащата нормативна уредба; да участва в разработването, изменението и допълнението на нормативната база, специфична за дейността на "Б.П." ЕАД; да контактува с клиенти на дружеството с цел изучаване нужди и очаквания относно пощенски услуги; да контактува с представители на външни организации, настоящи и потенциални клиенти с цел осъществяване на продажби, изучаване на нужди очаквания, популяризиране на предлагани услуги и привличане партньори в сферата на свързан бизнес. Основни отговорности по длъжностна характеристика са: да опазва имуществото и активите на фирмата, да опазва фирмената тайна и да не разгласява друга служебна информация до която има достъп, да спазва трудовата дисциплина, да познава добре изискванията на Интегрирана система за управление на "Б.П." ЕАД и стриктно да използва в своята работа нейните конкретни документи.

Длъжността е йерархично подчинена на ръководител сектор „Неуниверсални пощенски услуги" (пряко), на Ръководител отдел „Продажби, национални и международни договори", на Директор на дирекция „Търговска дейност и маркетинг" и на Главния изпълнителен директор.

От представената по делото Заповед от 07.01.2026 г. на главния изпълнителен директор на „Б.П.“ ЕАД се установява, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ, поради сключване на договор за управление на предприятието. Заповедта е връчена на ищцата на 07.01.2024 г.

От приетия договор за възлагане на управлението и представителството на „Б.П.“ ЕАД се установява, че е сключен с председателя на Съвета на директорите – И.И.Е. и новия изпълнителен член на Съвета на директорите – главен изпълнителен директор З.А.А. от 09.10.2025 г., по силата на който вторият е приел по възлагане на първия да управлява и представлява едноличното акционерно дружество с държавно участие в капитала „Б.П.“ ЕД, да организира, ръководи и контролира оперативно дейността му съобразно действащото законодателство, устава, решенията на едноличния собственик на капитала и на Съвета на директорите.

Видно от препис-извлечение от протокол № •• от 16.10.2025 г. на Съвета на директорите на „Б.П.“ ЕАД е взето решение за приемане на концепция за развитие на „Б.П." ЕАД (2025-2027), неразделна част от Договор № ••-••/08.10.2025 г., сключен между министъра на транспорта и съобщенията и член на Съвета на директорите на „Б.П.“ ЕАД.

По силата на договор № ••-••/08.10.2025г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, сключен между министъра на транспорта и съобщенията и член на Съвета на директорите е възложено управлението на стопанската дейност на „Б.П." ЕАД - във вр. с чл. 4, т. 2 от Договор за възлагане на управлението и представителството на „Б.П. ЕАД от 09.10.2025 г., подписан от председателя на Съвета на директорите и изпълнителния член и главен изпълнителен директор на дружеството. Съгласно раздел IV, чл. 6 от Договор за възлагане на управлението и представителство на „Б.П." ЕАД от 09.10.2025 г. главният изпълнителен директор представлява дружеството еднолично, включително и в качеството му на работодател. Договорът за възлагане на управлението и представителство с изпълнителния член на Съвета на директорите (СД) на „Б.П." ЕАД, вменява като задължение в чл. 4 т. 3 и т. 4 на Довереника да разработва и предоставя на Доверителя проекти на организационна и на управленска структура на Дружеството, дългосрочни и текущи програми и планове за дейността на дружеството, организира и осигурява, в съответствие с организационната структура на дружеството, сключването на колективни и на индивидуални трудови договори, както и тяхното прекратяване в системата на дружеството.

От приетата по делото бизнес програмата на „Б.П." ЕАД за периода 2025 г. – 2027 г. одобрена с решение от СД на „Б.П.” ЕАД - неразделна част от Договора за възлагане на управлението и представителството - по т. 1 от Протокол № •• от заседание на Съвета на директорите, проведено на 16.10.2025 г., се установява, че на главния изпълнителен директор е поставена бизнес задача, с оглед постигане на определени икономически и стопански резултати. Договорът за възлагане на управление е сключен в съответствие с изискванията на чл. 10 (3) от Устава на еднолично акционерно дружество с държавно имущество - „Б.П.“ ЕАД - за концентриране на представителната власт от Съвета на директорите в изпълнителния член, чл. 17, ал. 1, 2, 4 т. 2, 3, от Устава което дерогира диспозитивните норми на общото търговско законодателство. Приложена е концепция за развитие на „Б.П." ЕАД (2025-2027), ведно с приложенията.

От приетата по делото Концепция за развитие на „Б.П.“ ЕАД (2025-2027) се установява, че основната цел е трансформация чрез стабилизация, дигитализация и доверие. В т.3 са посочени основните цели за периода 2025-2027 г., а именно: 1. Финансова стабилизация - чрез контрол на разходите и повишени приходи; 2. Пълна дигитализация на клиентските и логистичните процеси до 2027 г.; 3. 4. Оптимизация на съществуващата логистична база - без нови хъбове, с надграждане на наличното; Развитие на партньорски услуги - чрез интеграция с онлайн платформи и държавни системи, 5. Подобряване на условията на труд и мотивация на служителите; 6. Повишаване на клиентското удовлетворение и надеждността на услугите. Констатирано е наличие на тревожен натиск върху рентабилността - разходите за персонал, логистика и енергия надвишавали растежа в приходите. За решаване на проблема е предвидена вътрешна трансформация и технологично обновяване. От гледна точка на човешки ресурси и условия на труд е констатирана възрастовата структура (над 50 г. средна възраст) и ниската мотивация, налагащи незабавна намеса; и въвеждане на система за резултатно възнаграждение; Ключови показатели за ефективност до 2027 г. са време за доставка в големи градове - 24 ч. Клиентска удовлетвореност (анкети) - ≥85% Дял на дигитални заявки - ≥60% EBITDA - Положителен от 2026 - Средно обслужване на клиент в офис 5 мин. - Обработени пратки на служител / месечно +30% Обновени станции ≥800. Очаквани резултати през 2027г. са повишени приходи от куриерски услуги с над +28%; Финансова стабилност и положителен нетен резултат в края на периода; Над нови работни места, особено в логистика и клиентско обслужване; Обновени над 800 пощенски станции с модерни условия; Национална мрежа от достъпни, дигитализирани и надеждни услуги.

Представен е договор № ••-•• от 8.10.2025 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, сключен между Г.К., в качеството му на министър на транспорта и съобщенията, като орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Б.П.“ ЕАД и З.А.А. с предмет управление и представителство на дружеството. Представен е договор за възлагане на управлението и представителството на „Б.П.“ ЕАД от 9.10.2025 г., видно от който управлението и представителството на дружеството е възложено на З.А.. Представена е концепция за развитие на „Б.П.“ ЕАД 2025 – 2027 г. Същата е приета с решение на Съвета на директорите, видно от извлечение от протокол № •• от заседание на Съвета на директорите на „Б.П.“ ЕАД, проведено на 16.10.2025 г.

Представен е устав на „Б.П.“ ЕАД, като съгласно чл. 1 от същия, дружеството е юридическо лице – търговец, отделно от държавата.

Представено е специално пълномощно, в полза на ищцата Н. от директора на дирекция „Търговска дейност и маркетинг“ Г.С. за достъп до цялата кореспонденция, адресирана до дирекцията.

Представен е фиш за заплата за м.01.2026 г. за сумата за получаване в общ размер от 1889.09 евро, видно от който на ищеца е начислено обезщетение по чл. 220 КТ в размер от 1312.39 евро.

Представено е платежно нареждане в полза на Д. Р. Н. за сумата от 1889.09 евро, с основание „заплата м.01.2026“.

За периода след уволнението от 07.01.2026 г. до приключване на съдебното дирене пред тази съдебна инстанция ищецът не е постъпил на друга работа видно от приложените по делото справка от НАП за регистрирани трудови договори и от Агенция по заетостта за наличие на активна регистрация към датата на изготвяне на справката, приети в о.с.з. на 09.07.2024г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

1. По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.

Безспорно е между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че ищцата към датата на уволнението е заемала длъжността „Главен експерт“ в Отдел „Продажби“, Дирекция „Търговска дейност и маркетинг“ в Централно управление на „Б.П.“ ЕАД. Не е спорно и че със Заповед от 07.01.2026 г. на главния изпълнителен директор на „Б.П.“ ЕАД трудовото отношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ без предизвестие от работодателя, поради сключване на договор за управление на предприятието считано от деня, следващ деня на връчване на заповедта, като заповедта е връчена на ищцата срещу подпис на 07.01.2026 г.

По смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ, безспорно главният изпълнителен директор представлява работодателя – „Б.П.” ЕАД и му е вменено задължението да сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в „Б.П." ЕАД- раздел III, чл. 4, т.4 от Договора за възлагане на управлението и представителство.

Съгласно чл. 328, ал. 2 КТ служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

Фактическият състав на процесното прекратително основание включва кумулативното наличие на следните материални предпоставки: сключен договор за управление с новоизбран или новоназначен управляващ предприятието на работодателя; на управляващия предприятието да е поставена бизнес задача, с конкретни икономически показатели, които той трябва да постигне; правото на уволнение да е реализирано спрямо работник или служител, който заема и изпълнява ръководна длъжност; уволнението да е извършено от новоназначения управител в срок от девет месеца от започване изпълнението на договора за управление.

От сключване на договора за възлагане на управлението започва да тече 9 (девет) месечния срок, в който може да бъде извършено уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ. Упражнявайки потестативното си право работодателят на 07.01.2026 г. прекратява трудовия договор между ищцата и ответното дружество, считано от същата дата

Единствените спорни въпроси по делото са дали е сключен договор за управление с новоизбран или новоназначен управляващ предприятието на работодателя; на управляващия предприятието да е поставена бизнес задача, с конкретни икономически показатели, които той трябва да постигне и дали заеманата от ищцата длъжност „Главен експерт“ в Отдел „Продажби“ е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ.

По наличието на останалите елементи от горния фактически състав не е формиран спор между страните, поради което и същите не са предмет на изследване от съда.

С оглед диспозитивното начало, установено с чл. 6, ал. 2 ГПК , в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска.

Неоснователно е наведеното от ищцата възражение за незаконност на уволнението поради липса на мотиви в уволнителната заповед. Не е необходимо заповедта да е мотивирана с фактически основания за уволнението на конкретния ръководен служител, тъй като преценката за освобождаването му, в случай, че са установени кумулативните предпоставки на нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. За пълнота, съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, вкл. формираната в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 346 от 23.07.10 г. по гр. дело № 468/09 г. на ВКС, IV г. о., решение № 314/30.10.2014 г. по гр. д. № 840/2014 г., IV г.о., няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя, какъвто именно е процесният случай. В случая в уволнителната заповед субектът на работодателска власт е посочил, че трудовият договор се прекратява поради сключен договор за управление, като е индивидуализиран и самия договор. Специално изискване за мотивираност е нормативно предвидено само по отношение на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на дисциплинарно уволнение – чл. 195, ал. 1 КТ, която в случая не е налице.

На следващо място предвид липсата на оспорване от ищцата, че заповедта е била сведена до знанието й, и представянето и с исковата молба от страната, водят до извод, че волеизявлението на работодателя е достигнало до адресата си – чл.335, ал.2, т.3 КТ. Въпреки липсата на твърдения за връчването и при отказ, приподписването на заповедта от двама свидетели не води до опорочаването и.

По довода за незаконосъобразност поради липса на сключен договор за управление с новоизбран или новоназначен управляващ предприятието на работодателя:

От представените по делото доказателства се установи сключването на нов договор за управление на ответното дружество с изложените по-горе параметри, част от който е и Концепция за развитие на „Б.П.“ ЕАД (2025-2027). ВКС в своята практика разяснява, че фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ се състои от един единствен елемент – да е сключен договор за управление на предприятието. Има се предвид предприятие, което развива стопанска дейност, независимо от собствеността на капитала – държавен, частен, смесен; § 1, т. 2 ДР на КТ и чл. 1, ал. 1 КТ.В тази връзка с решение № 190 от 26.03.2024 г. по гр. д. № 1995/2023 г. на ВКС, IV г.о., се приема, че публичните предприятия са юридическите лица по чл. 2, ал. 1 ЗПП. Те се създават и управляват в интерес на гражданите и обществото за постигане на целите по чл. 5 ЗПП, които обслужват публичен интерес. Органите им за управление и контрол са предвидените в приложимия закон според организационната форма на тяхното учредяване. В глава V ЗПП и ППЗПП са специалните изисквания към управителя, респ. към управляващия член на колективния орган, с когото се сключва договорът за управление на публичното предприятие - за несъвместимост (чл. 20 ЗПП) и конкурс (чл. 21, ал. 1 ЗПП). Те са гаранция, че управлението се възлага на лице с висок професионализъм и нравствени качества и от нормативен акт не произтичат пречки за изпълнението на договора. Съдът по иска за незаконно уволнение не разполага с компетентност да ги провери. Това е правомощие на органа, оправомощен да сключи договора за управление. Договорът за управление е винаги срочен. Срочен е и договорът за управление на публично предприятие (чл. 53, ал. 1 ППЗПП). Законът допуска да е под прекратително условие, включително с цел да се проведе изискването за конкурс по чл. 21, ал. 1 ЗПП, но правото по чл. 328, ал. 2 КТ възниква и когато лицето, с което е сключен, е назначено временно, до сбъдване на бъдещо събитие/до провеждане на конкурса. Всеки договор за управление на предприятие е двустранен и каузален. Неговото основание/кауза/целта, към която е насочен, е лицето, на което е възложено управлението, на свой риск и с грижата по чл. 281 ЗЗД да постигне оптимален резултат. Договорът за управление на публично предприятие е със специфичното основание/кауза – постигане на финансовите и нефинансови цели, заложени в бизнес програмата. Това е и основното задължение на лицето, на което е възложено управлението. Виновното неизпълнение е основание за предсрочно прекратяване и за освобождаване от длъжност (чл. 24, ал. 2 ЗПП и чл. 53, ал. 4 ЗПП).

По довода за незаконосъобразност на уволнителната заповед, че заеманата от ищцата длъжност не е ръководна:

Преценката дали длъжността, изпълнявана от служителя, е ръководна, се прави въз основа на съвкупен анализ, като от значение е както какви са задълженията на служителя, съгласно длъжностната характеристика, така и спрямо кои лица е подчинен и в каква йерархична зависимост се намира, както и какви са отношенията с подчинените на неговата длъжност.

В случая длъжността, изпълнявана от ищцата е йерархично подчинена пряко на ръководител сектор „Неуниверсални пощенски услуги“, както и на ръководителя на отдел „Продажби, национални и международни договори“ директора на дирекция „Търговска дейност и маркетинг“, които именно осъществяват ръководство по отношение дейността на съответния сектор, отдел и съответната дирекция. Ищецът не е бил в пряка йерархична зависимост с изпълнителния директор на дружеството, а в опосредена такава. На следващо място, липсват данни спрямо ищеца да има подчинени длъжности, спрямо които той да има ръководни функции, включително да организира и ръководи трудовия процес в съответните отдел и дирекция. Всъщност от основните му задължения, посочени в длъжностната характеристика, може да се направи извод, че ръководни функции имат преките му ръководители, доколкото тя следва да съгласува именно с тях координацията на процесите по продажба и разработените планова за увеличаване на продажбите на пощенски услуги и продажбени стратегии за определен профил клиенти.

От анализа на длъжностната характеристика за длъжността и основните задължения, не се установяват задължения, които да обосноват понятието „главен“ към длъжностната характеристика на ищцата. Тези задължения не предполагат ръководни функции, нито от тях могат да се изведат такива. Именно ръководителите на сектор, отдел и дирекция вземат крайните решения по въпросите, по които на ищеца е възложено изработването на планове и стратегии. Видно от самата длъжностна характеристика, длъжността се характеризира с изпълнителни и подпомагащи функции, без същите да се свързани с планиране, ръководство и контрол на трудовия процес. Работата на главния специалист има принос към стопанския резултат, но няма определящо значение предвид строго изградената йерархична структура на „Б.П." ЕАД. Така изложените обстоятелства, преценени в съвкупност, водят до извод, че длъжността, заемана от ищеца, не е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ – същата е йерархично подчинена едновременно на директора на дирекцията, на ръководителя на отдела и на директора на дирекция, което опосредява йерархична връзка с изпълнителния директор, същевременно спрямо тази длъжност няма подчинени лица, по отношение на които да се осъществява дейност по ръководство и организация на трудовия или производствения процес, а основните задължения на длъжността не са ръководни, а се съсредоточават около извършване на експертна дейност, като служителят не взема самостоятелни решения относно ръководството и организацията на предприятието или самостоятелно обособено поделение в него. Може да се направи извод, че тя е извършвала единствено експертна дейност, но крайните решения са били вземани от преките ръководители. Действително шщцата е участвала в разработването на планове и стратегии, изготвяла анализи, становища и предложения, имащи значение за управленските решения, както и съдействала за реализиране на стратегическите цели на дружеството, но само като подпомагащ персонал, без ръководни функции.

С оглед изложеното съдът приема, че по делото не е установено, че длъжността на ищцата попада в кръга на ръководния екип по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ . В този кръг попадат само онези длъжности, от които зависи успеха на управлението, тоест постигането на конкретните целите на бизнес-плана. Ограниченията за кръга на лицата, които могат да бъдат уволнение са въведени от законодателя с оглед целта на уволнителното основание – да се даде възможност на управителя да сформира свой ръководен екип. Това уволнително основание е приложимо за всички лица, заемащи длъжности, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно звено на предприятието, от което зависи стопанския резултат в предприятието, посочен в бизнес-задачите по договора за управление. Приносът на различните звена в предприятието за постигане на поставените бизнес-задачи е различен. Трудовите функции по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в структурата на предприятието обосновават извод, че функциите й са експертни, организаторски, но не са ръководни такива. Функциите на длъжността не са насочени пряко към постигане на цели, свързани за производителност, рентабилност, обем на работа, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Безспорно отдел „Продажби“ е ключов за реализиране на икономическата стратегия на новия управител на ответника, но тези цели следва да бъдат постигнати от служители имащи функции по планиране, ръководство и контрол на трудовия процес, каквито ищцата не притежава по длъжностна характеристика. Извършваната от ищцата дейност има значение за постигането на определени стопански резултати, но самата длъжност има експертен, а не ръководен характер. В отговора на исковата молба ответникът навежда наличие на връзка между изпълняваната от ищцата длъжност и чл.3,т.6 от Концепцията за развитие, която е формулирана твърде общо – Повишаване на клиентското удовлетворение и надеждност на услугите.

Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в "бизнес плана, респ. концепцията" стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, от които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, от които постигането на тези резултати не зависят. Това е специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, като при съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т.е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да се съобразят задълженията му по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. От значение за тази преценка са специфичните трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената бизнес - цел. За да бъде едно лице служител от „ръководството на предприятието“ е достатъчно да му бъде възложено ръководството, дори само на един етап (или фаза) от трудовия процес, независимо от това има ли подчинени и колко са те. /решение № 78 от 11.02.1995г. по гр.д. № 1168/94г. III ГО на ВС/.

В полза на извода, че заемана от ищцата длъжност не е ръководна е и приетото специално пълномощно, в полза на ищцата Н. от директора на дирекция „Търговска дейност и маркетинг“ Г.С. за достъп до цялата кореспонденция, адресирана до дирекцията. От факта, че на ищцата е необходимо специално пълномощно за достъп следва извода, че ищцата е на по-ниско ниво в йерархията на дирекцията и зависи от решенията на ръководителите над нея, доколкото пълномощното като едностранна сделка може да бъде оттеглено от упълномощителя по всяко време.

2. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/23.10.2012 г. по тълк. д. № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Това право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване. Обусловеността на иска по чл. 334, ал. 1, т. 2 КТ от изхода на спора по предявения иск по чл. 334, ал. 1, т. 1 КТ, предопределя и уважаването на иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

3. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже, че в резултат от уволнението е останал работа за процесния период, поради което е претърпял имуществена вреда, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

По делото е установено, че за периода, за който претендира обезщетение, ищцата е останал без работа, поради което е претърпяла вреда в размера на брутното трудово възнаграждение, което би получила, ако не беше незаконното уволнение. Установява се, че размерът на обезщетението за процесния период е 7 874.30 евро брутен размер, поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът е основателен до този размер.

Доколкото съдът прие, че претенцията на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер, то се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на направеното от ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане с негово насрещно вземане за изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1312.29 евро до размера на по-малкото.

Направеното от ответника възражение за прихващане е валидно и допустимо, тъй като е направено във висящ процес и изхожда от легитимирано лице – носителя на вземането (работодателя по трудовото правоотношение), налице са изискванията за компенсация – наличие на два дълга, две насрещни задължения, идентичност на субектите, еднородност и заместимост на насрещните задължения. В тази връзка следва да се има предвид, че съдебна компенсация е допустима и когато насрещните вземания или едното от тях са неликвидни.

По основателността на възражението съдът намира следното:

Обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие преди да изтече срокът на предизвестието. С предявяването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който в настоящото производство съдът намери за основателен, ищецът е поддържал, че е налице незаконосъобразно уволнение, поради което задържането на изплатеното от работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, с оглед правомерно прекратено трудово правоотношение би било недобросъвестно. Обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ се дължи при законно уволнение, а когато уволнението бъде отменено като незаконно, основанието за заплащането му отпада. Ето защо съдът намира, че полученото от ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ подлежи на връщане и направеното от ответника възражение за прихващане в тази насока е основателно. Доколкото размерът на вземането на ищеца е по-висок от размера на платеното обезщетение, същото се погасява частично до размера на направеното прихващане, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от ищеца, следва да се уважи за сумата 6562.01 евро и за разликата до пълния размер от 7 874.30 евро, да се отхвърли като погасен чрез прихващане.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК, видно от който претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 650 евро. Представен е договор за правна защита и съдействие, който съдържа и разписка за платената в брой сума, поради което следва да се присъди в полза на ищеца. Присъдените на ищеца разноски не следва да се изчисляват съразмерно с отхвърления поради прихващане иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. При уважаване на възражение за прихващане съдът установява, че претендираната сума се дължи, вземането съществува и предявеният от ищеца иск е основателен, но следва да се постанови отхвърлителен диспозитив, поради извършено прихващане с насрещно вземане на ответника. Тъй като в хода на производството е установена основателност на ищцовата претенция, правният спор е предизвикан от поведението на ответника, който е оспорил изцяло предявения иск, поддържал е, че вземането не съществува, и в условията на евентуалност е предявил възражение за прихващане. Доколкото вземането на ищеца е признато от съда, но искът следва да бъде отхвърлен единствено поради извършената компенсация, то ответникът, който е предизвикал правния спор, следва да понесе отговорността за разноските (вж. определение № 150 от 04.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2349/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.). С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Б.П.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимите такси по делото в размер на 344.29 евро общо държавна такса, дължима по всеки един от уважените искове.

Ръководен от гореизложеното, съдът