Решение № 4026 от 11.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3115/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 22538/09.12.2025 г. по гр.д. 42181/2025 г. по описа на СРС съдът е признал за незаконно и отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Д. П. Г., ЕГН ••••••••••, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ със Заповед № 632/13.06.2025 г. на Председателя на Народното събрание на Република България. Съдът е възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д. П. Г., ЕГН ••••••••••, на заеманата до уволнението длъжност „главен експертен сътрудник към Комисия по електронно управление и информационни технологии. Осъдил е Народното събрание на Република България да заплати на Д. П. Г., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 13 123 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 13.06.2025 г. до 19.11.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 10.07.2025 г. до окончателното плащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 13 123 лв. до пълния предявен размер от 14 316 лв. Настоящият съд е сезиран с въззивна жалба вх. № 1061/05.01.2026 г. от Д. Г., чрез адв. С. Г. срещу решение № 22538 от 09.12.2025 г., постановено по гр.д. № 42181/2025 г. на СРС в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за разликата над уважения размер от 13 123 лв. до пълния предявен от 14 316 лв. за периода 20.11.2025 г. до 13.12.2025 г. В нея са изложени съображения, че решението на СРС следва да бъде отменено в частта, с която исковете са отхвърлени. Отправено е доказателствено искане за приемане на нови доказателства – справка от единен електронен трудов запис за всички регистрирани трудови договори на ищеца, както и копие на трудова книжка. Сочи, че следва да бъдат приети на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК. Постъпила е още въззивна жалба на Народното събрание на Република България, представлявано от И.С. – процесуален представител. С нея се обжалва решението в частта, с която е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищеца, както и в частта, с която ищецът е възстановен на работа, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 13 123 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 13.06.2025 г. до 19.11.2025 г. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски Подаден е и отговор на въззивна жалба от Д. Г.. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Предмет на въззивна проверка е и Определение на СРС № 3444/26.01.2026 г., постановено по делото по реда на чл. 248 ГПК. Подадена е частна жалба от адв. Г. срещу определение в частта, с която са отхвърлени претендираните разноски над размера от 3100 лв. до 3800 лв. Моли да бъде отменено и да се присъди пълният претендиран размер от 3800 лв. Подаден е и отговор на частна жалба от Народното събрание на Република България. Моли молбата да бъде оставена без уважение. С въззивната жалба са приложени справка от Единен електронен трудов запис за регистрираните трудови договори, както и копие на трудова книжка, които настоящия съд е приел като относими касаещи касаят нововъзникнали факти, а именно липсата на сключени трудови договори за ищеца след периода на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Настоящият съд намира, че решението на първоинстанционния е правилно и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му. В отговор на отправените с въззивните жалби оплаквания, както и новоприетите доказателства пред настоящата инстанция съдът следва да отчете и следното: Между страните не е било спорно, че са се намирали в трудово правоотношение, като същото е било прекратено със заповед на работодателя поради изтичане на уговорения срок. По законността на уволнението (чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ) Първоинстанционният съд правилно е приел, че уволнението, извършено със Заповед № 632/13.06.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ (изтичане на уговорения срок), е незаконно. Трудовото правоотношение със служителя е възникнало като срочно по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 5 от КТ, като срокът му е обвързан с мандата на 51-вото Народно събрание и поконкретно – до пет работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народно събрание. Съгласно чл. 64, ал. 4 КРБ, с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание, което активира и изтичане на срока на сключения трудов договор. В действителност при действието на трудовия договор е настъпило изменение в чл. 33, ал. 4 от Правилника за работа на администрацията на Народното събрание /ПРАНС/, утвърден от председателя на Народното събрание с вх. № АД-850-09-4 от 02.05.2018 г. Това е така, тъй като посочената разпоредба, в приложимата си към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните редакция, гласи, че служителите към кабинета на председателя на Народното събрание, към кабинетите на заместник-председателите на Народното събрание, към парламентарните групи и към постоянните комисии се назначават на срочни трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ. Същата норма е изменена със Заповед № АД-51-550-05- 118/05.06.2025 г . на председателя на Народното събрание, издадена на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 ПОДНС: „Срокът им е съгласно чл. 8, ал.1, т. 10 ПОДНС, но не по-късно от пет работни дни от датата на избиране на нов председател, зам.- председател на Народното събрание, председател на парламентарна група/постоянна комисия, или от преустановяване съществуването на парламентарна група/постоянна комисия, в рамките на мандата на съответното Народно събрание.“ Извън основанията посочени от СРС, които препятстват приложение на така изменената разпоредба, следва да се добави и обстоятелството, че промяната на правилника касателно срокът на трудовите договори на служителите, по своето естество представлява едностранно изменение на трудовите им договори по въпрос, за който законът не позволява да бъде променян без съгласие и на двете страни. С подобна промяна се цели заобикалянето на императивната забрана, установена в чл. 118 КТ. Изискванията за писмена форма съгласно чл. 119, вр. чл. 62 КТ, касае изменението на всяка от клаузите вкл. и чл. 66, т. 4 КТ, която касае срокът на трудовия договор. При липса на твърдения, а и доказателства за взаимно съгласие между страните по чл. 119 КТ, то съдът съобразява посоченият срок съобразно допълнителното споразумение към трудовия договор. Към датата на издаване на заповедта (13.06.2025 г.) 51-вото Народно събрание е било действащо и не е било конституирано следващо (52-ро) такова. Както правилно отбелязва районният съд, промяната в личността на председателя на постоянната комисия в рамките на същия мандат на Народното събрание не съставлява юридически факт, който да води до изтичане на срока по чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПОДНС. Подзаконови изменения в Правилника за работата на администрацията на НС не могат да дерогират волята на страните, материализирана в трудовия договор, нито да противоречат на актове от по-висока степен. Ето защо решението в частта, с която уволнението е признато за незаконно, следва да бъде потвърдено. По иска за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ) В тази част решението на районния съд се явява неправилно поради настъпили в хода на въззивното производство нови обстоятелства. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в мотивите на ТР № 2/2012 г. от 23 октомври 2012 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС, както и Определение № 5665 от 4.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3819/2024 г., III г. о., когато се касае за срочно трудово правоотношение и срокът на договора е изтекъл преди постановяване на съдебното решение, възстановяване на предишната работа не може да бъде постановено. Към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, не съществува материалното потестативно право на ищеца за възстановяване на предишната работа, макар уволнението да е незаконно извършено. Към настоящия момент е общоизвестен фактът, че мандатът на 51-вото Народно събрание е прекратен и е конституирано 52-ро Народно събрание с полагане на клетва на 30.04.2026 г.. Тъй като срокът на трудовия договор на ищеца е бил изрично обвързан с конституирането на следващия парламент и избора на нови органи в него, този срок обективно е изтекъл. При изтекъл срок на договора, дори уволнението да е било незаконно към момента на извършването му, материалното потестативно право на работника да бъде възстановен на работа отпада, тъй като самото правоотношение би се прекратило автоматично на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. Поради това искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Решението на СРС в тази част следва да бъде отменено поради нововъзникнали обстоятелства във въззивното производство. По иска за обезщетение (чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ) Въззивният съд намира за основателна въззивна жалба на ищеца. Районният съд е присъдил обезщетение само до датата на приключване на съдебното дирене пред него (19.11.2025 г.), като е отхвърлил иска за останалата част до пълния шестмесечен период. В настоящото производство се установи, че ищецът не е започнал работа по друго трудово правоотношение през целия шестмесечен период от уволнението му (от 13.06.2025 г. до 13.12.2025 г.) по пердставените от него писмени доказателства, които не бяха оспорени от насрещната страна. С оглед настъпилия факт на изтичане на този период и липсата на доказателства за реализирани други доходи от труд, ищецът има право на обезщетение в пълен размер съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ. Брутното трудово възнаграждение от 2386 лв. за шест месеца възлиза на сумата от 14 316 лв. Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта, с която искът от присъдения до пълния претендиран размер е бил отхвърлен, отново поради новонастъпили обстоятелства. По частна жалба по чл. 248 ГПК: Отправени са възражение с оглед присъдените от СРС разноски на ищеца, които с решението са били в размер на 1900 лв., а с определение на съда по реда на чл. 248 ГПК същите са били увеличени с още 1200 лв., като общият присъден размер възлиза на 3100 лв., различаващ се от претендирания такъв от 3900 лв. Настоящата инстанция намира, че присъдения от СРС размер е законосъобразен и справедлив такъв, като са взети предвид фактическата и правна сложност на делото, ангажираността на процесуалния представител, както и времетраенето на производството пред районният съд. Доколкото с настоящото съдебно решение настъпват промени в присъдения размер за обезщетение, същото следва да намери отражение и в размера на адвокатското възнаграждение, който е бил ценен съобразно и отхвърлената част на иска. Същото обаче ще бъде разгледано в разноските в настоящия съдебен акт. По разноските: Право на разноски в настоящото производство на основание чл. 78 ГПК има ищецът. Същият претендира такива за адвокатски хонорар в размер на 1940 евро. Своевременно от насрещната страна бе отправено възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва да бъде уважено. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, фактът, че обстоятелствата по него са били изяснени в първа инстанция, както и, че във въззивната такава се е провело едно съдебно заседание, намира за справедлив размер този от 700 евро. Що се касае до разноските пред СРС и предвид уважаване на целия иск от настоящата инстанция, то присъденото адвокатско възнаграждение в общ размер от 3100 лв. или 1585 евро, настоящия съд следва да увеличи с 144 евро присъдения размер, като в този случай общия такъв възлиза в размер от 1729 евро. С оглед гореизложеното, съдът