Решение № 2424 от 15.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 6548/2024 г.
Районен съд - Варна15.06.2026 г.докладчик Моника Жекова
Диспозитив
ОСЪЖДА ответника „••• “ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С. Р. О., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, по предявените от ищцата обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 и чл.200,ал.3 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД СЛЕДНИТЕ ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ : СУМАТА от 7669,38 евро (15 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от С. Р. О., ЕГН ••••••••••, болки и страдания, в следствие на счупване на гръбначния стълб в поясната област - L1, в следствие на трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, приета с Разпореждане № ••• от •••г. на НОИ, ТП- Варна, на 29.05.2021 г. около 14,25 часа - претърпяно ПТП в превозно средство, като пътник в автобус, при пътуване по обичайния път от постоянното й местоживеене към работното й място •••, чрез организиран от работодателя транспорт, осъществяван от „•••“ ЕООД, ЕИК •••, с ППС с рег. №•••, марка „Мерцедес“, в •••, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта за разликата от определения размер на неимуществени вреди от 15 000 лв. до заявения размер от 51129,19 eвро (100 000 лева), като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН; СУМАТА от 2632,27 eв р о (5148.27 лв.) представляваща мораторна лихва върху сумата от 15 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 29.05.2021г. /датата на увреждане на здравето на работника/ до 28.05.2024г. /датата на подаване на исковата молба/; КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта за разликата от присъдения размер на мораторна лихва от 5148.27 лв. до търсения размер на мораторна лихва от 17548,41 eвро (34321,70 лева), претендират върху главница от 100 000 лв. за периода от 29.05.2021 г. до 28.05.2026 г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН ; СУМАТА от общо 199,19 евро (389.59 лв.) - главница за разходи за лечение (включена в общата сума от 2026,17 лева - обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби за платени здравни осигуровки и лечение) КАТО ОТХВЪРЛЯ иска от присъдения размер от 389.59 лв. до заявения размер от 220,00 евро (430,29 лв.) за разходи за лечение, като недоказан; СУМАТА от общо 68,37 eвро (133.72 лв.), мораторна лихва върху главницата от 389.59 лв. за периода от 29.05.2021 г. до 28.05.2024 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху търсеното обезщетение от 430.29 лв. за разходи за лечение за разликата от присъдения размер на мораторна лихва от 133.72 лв. до търсения от 75,50 евро (147.67 лв.) като неоснователен и недоказан (мораторната лихва е търсена върху общ размер върху главницата от 2026,17 лв. в търсен размер от общо 695,35 лв. за периода от 29.05.2021- 28.05.2024 г.); ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на ищцата С. Р. О., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••• ПРОТИВ ответника „ * * * “ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от К. Д. К. в частта в която ищцата претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби за платени здравни осигуровки (включено в общата сума от 2026,17 лева ) в размер на СУМАТА от общо 788,86 eвро ( 1542,88 лв.) ведно със мораторна лихва върху тази сума от 29.05.2021 г. до 28.05.2024 г. от 270,75 eвро (529.54 лв.) ведно със законната лихва върху главницата от 1542,88 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 28.05.2024 г. и до окончателното изплащане на вземането като неоснователен и недоказан. (мораторната лихва е търсена върху общ размер върху главницата от 2026,17 лв. в търсен размер от общо 695,35 лв. за периода от 29.05.2021- 28.05.2024 г.). ОСЪЖДА ответника „••• “ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С. Р. О., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••• и следните парични вземания: СУМАТА 185,29 е в р о (362,40 лв.) представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи /разликата между 2600 лева - БТВ от по 650 лева месечно, които би получила ищцата за периода от 29.05.2021г. до 29.09.2021 г. и 2237,60 лева - паричното обезщетение, което е получила за временна неработоспособност за периода 29.05.2021г. до 29.09.2021 г./; СУМАТА 63,52 eв р о ( 124,24 лв), представляваща мораторна лихва върху претендираната сума за обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи, за периода о т 29.05.2021г. /датата на увреждане на здравето на работника/ до 28.05.2024г. /датата на подаване на исковата молба/,ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Обявява , че на основание чл. 127, ал.4 ГПК ,паричните вземания ищцата желае да й да бъдат заплатени по банков път по следната банкова сметка: IBAN: ••• SWIFT: ••• при Обединена българска банка /ОББ/, /стар IBAN: ••• BIC: ••• при Райфайзен банк, който ще бъде валиден до 29.11.2024г., предвид интеграцията на ОББ и доскорошната КВС Банк България, с бивше наименование Райфайзенбанк, със статут на клиентска и титуляр Адвокатско съдружие „К., П., А., З.“, за което Адвокатското съдружие е упълномощено от ищцата, видно от представеното по делото адвокатско пълномощно. ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответника „••• “ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М. А. от АК Варна , ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес ••• СУМАТА от 736,26 eвро (1440 лв.) за осъщественото от адв.Д.А. процесуално представителство на ищцата чрез оказване на безплатна правна помощ пред настоящата инстанция, съразмерно на уважената част на исковете . ОСЪЖДА ищцата С. Р. О., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••• ДА ЗАПЛАТИ на ответника „••• “ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от К. Д. К., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК СУМАТА от общо 3966,65 евро (7758.10 лв. )- сторените от ответника съдебно деловодни - разноски пред настоящата инстанция съразмерно на отхвърлените части на исковете . ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК „••• “ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна СУМАТА от общо 514,32 евро (1005.93 лв.) - дължими такси съобразно размерите на уважените искове. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТРЕТИ ЛИЦА ПОМАГАЧИ на страната на ответника, конституирани по реда на чл. чл.219 от ГПК: "•••"ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от управителя С. П. С.; " ••• „ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. „•••", административна сграда, представлявано от управителя К. О. К. и "•••"АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. „•••", представлявано от изпълнителния директор К. О. К.. Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа от страните. Препис от Решението да се връчи на страните по делото. Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Мотиви
Производството е образувано по предявени искове с пр.осн.чл.200 КТ от ищцата С. Р. О., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, представлявана от Адвокатско дружество „К., П., А., З.“, БУЛСТАТ •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от адв. Д. М. А. - ВАК, против ответника „А. *“ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от К. Д. К.. Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: С. О. сочи, че е имала сключен Трудов договор № 69/26.05.2021г. с ответника, съгласно който е изпълнявала длъжността миячка, звено кухня, с място на работа •••, на пълно работно време 08:00 часа, с основно месечно трудово възнаграждение: 650,00 /шестстотин и петдесет/ лева. На 29.05.2021г., около 14,25 часа, при пътуване по обичайния път от постоянното й местоживеене към работното й място, чрез организиран от работодателя транспорт, осъществяван от „•••“ ЕООД, ЕИК •••, с ППС с рег. №•••, марка „Мерцедес", в •••, в превозното средство С.О. претърпяла ПТП, при което получила контузия на гърба в поясната област. За ПТП-то бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 686 от 29.05.2021г., изготвен от Н. Г. Т., дежурен ПТП при ОД на МВР Варна - Пето РПУ. Водачът на автобуса, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия /с релефа на пътя/ преминал през неравност на пътя. Пострадалата О. се возела на последната седалка в автобуса. При преминаването на автобуса през неравността на пътното платно С. Р. О. отскочила нагоре от седалката, на която стояла и отново седнала /доколкото си спомняла не веднъж/, при което при сядането ударила тялото си в ръба на седалката и усетила силни болки в гърба. В следствие на удара, твърди ищцата, че получила счупване на гръбначния стълб в поясната област (L1) и останала неподвижна на пода. След оказана първа медицинска помощ от ЦСМП Варна ищцата била откарана и приета по спешност в МБАЛ „Света Анна – Варна“. Оперирана била на 01.06.2021г. в Клиниката по неврохирургия под обща анестезия, като под интраоперативен рентгенов контрол била направена перкутанна вертебропластика на L1 билатерално с помощта на костен цимент по 4сс. На 02.06.2021г. ищцата била изписана, като била извозена в инвалидна количка . По случая сочи ищцата, че било образувано ДП №172 / 29.05.2021г. по описа на Пето РУ - ••• при ОД на МВР Варна и ДП № 189 /2022г. по описа на ОСлО- ОП-Варна за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. 342, ал.1 от НК. Въз основа на Декларация за трудова злополука, подадена от ответника с вх.№ 510103-77 от 04.06.2021г., досие № 81 на ТП на НОИ, с Разпореждане № ••• от •••г. на НОИ, ТП- Варна декларираната трудова злополука била приета за трудова злополука по чл.55, ал. 1 от КСО. Към момента на постъпване в болницата ,твърди още ищцата, че била с прекъснати здравноосигурителни права и взела 1542,88 лева на заем, които внесла, чрез баща си, с Платежно нареждане от 31.05.2021 г. в ••• АД по сметка на НАП, с основание здравноосигурителни вноски, за да си възстанови правата и за да можело да бъде оперирана по предвидената клинична пътека по здравна каса. След изписването от болница , сочи ищцата, че ползвала 180 дни болнични за временна нетрудоспособност - от 29.05.2021 г. до 24.11.2021 г., след което била насочена към ТЕЛК с оглед освидетелстване. Твърди се още в исковата молба, че с Експертно решение № •••г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ Варна С.О. била освидетелствана с 50 /петдесет/ процента трайна неработоспособност за 1 година с водеща диагноза счупване на гръбначния стълб в поясната област- фрактура вертебре L 1 Ст пост операционем - циментация на прешленното тяло Вертебрален синдром тежка степен след фрактура. Мотивите на ТЕЛК за експертното решение цитира ищцата, че били следните : „компресионна фрактура на първи лумбален прешлен след оперативна циментация при походка с две помощни средства при незавършен период на лечение и възстановяване се об. 50% ТНР по ч 1 р 4 т. 5.2 S32,0, вертебрален синдром тежка степен след фрактура об 30% ТНР по ч7 т 15.2 М51.1, процент за трудова злополука 50% ТНР с дата на ивалидизацията датата на прекратяване на паричното обезщетение по БЛ дава се съкратен срок на инвалидизацията от една година с оглед продължаващото лечение и евентуално подобряване на състоянието, лицето се е явило на преглед на определената дата. Дата на инвалидизацията: трудова злополука: 25.11.2021г.. Обективно: Походка с две помощни средства с ограничения на движенията в лумбален отдел на гръбначен стълб и изразен вертебрален синдром тежка степен.“ Твърди се още от ищцата, че със Заповед № 123 / 27.09.2021г., издадена от „•••“ ЕАД трудовото правоотношение със С. Р. О. било прекратено, на основание чл. 325, ал.1, т.3 с изтичане на уговорения срок. По същество на спора ищцата сочи, че трайната й неработоспособност е в резултат от описаното по-горе ПТП. След спирането на обезщетенията за временна нетрудоспособност ищцата твърди, че останала без никакви доходи, не й се полагала инвалидна пенсия, тъй като нямала 5 години реален трудов стаж и не можела да работи. Поради липса на доходи не заплащала здравни осигуровки и била с прекъснати здравноосигурителни права. Тъй като ищцата била с прекъснати здравноосигурителни права, не й се полагали медицински направления, нямала средства да се лекува платено и не можела да се яви на ТЕЛК за продължаване на определения срок трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане/. От датата на увреждането 29.05.2021г. , и до момента на подаване на исковата молба , ищцата сочи, че не може да работи, поради влошеното й здравословно състояние, което и към сезирането на съда било влошено и не напълно възстановено. Твърди се в исковата молба, че за ищцата възникнала вреда, изразяваща се в пропуснати ползи в размер на брутно трудово възнаграждение, което би получила, като за периода на неработоспособност при действие на трудовия договор 4 месеца,вредата възлизала в размер на общо 2600 лева / 4 месеца х 650 лева БТВ/. Извън загубата на трудовото възнаграждение, за ищцата възникнали и имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, свързани с разходите, които направила за плащане на здравни осигуровки и лечение в размер на 2025,91 лева. Освен това увреждането на здравето, което ищцата получила в резултат на трудовата злополука , се твърди в исковата молба, че било свързано със значителни физически и психически страдания и болки, които ищцата търпяла ежедневно и до момента : негативни психически изживявания, тежък емоционален стрес, намалено самочувствие и увереност в собствените си сили. В началото, след инцидента се сочи в исковата молба, че ищцата била напълно обездвижена, на легло, като не била в състояние да се придвижва и обслужва самостоятелно. Необходимият период за възстановяване на О. по лекарско предписание бил 6 /шест/ месеца, но до датата на сезиране на съда с исковата молба, близо три години след настъпване на събитието, С.О. не била напълно възстановена и според мнението на медици, състоянието й след толкова продължителен период от настъпване на нараняването било оптималното, което би могло да се постигне като ниво на възстановяване. Твърди се в исковата молба, че ищцата С. Р. О. е трудно подвижна, изпитвала остри, прорезни болки, както в покой, така и при елементарни движения и при промяна на метеорологичните условия в областта на кръста и долните крайници, не била в състояние да стои дълго време в изправено положение на краката си и имала нарушения на съня. След множество консулти с различни специалисти се установило, че в следствие на продължителното обездвижване О. натрупала допълнителна телесна маса / килограми/, което затруднявало нормалното функциониране на други важни системи на нейният организъм, като сърдечно съдовата система - започнала да вдига високо кръвно, ендокринната система и психиката й - в следствие на стреса от инцидента отключила диабет и психично разстройство на здравето. Предписани на С.О. били съответните терапии и за лечение на развилите се в последствие заболявания. Преди инцидента, О. твърди, че е имала нормално телосложение, била много жизнена и подвижна млада жена. Към датата на сезиране на съда, обаче ищцата била трудно подвижна, с наднормено тегло, с няколко възникнали след инцидента заболявания, депресирана и лишена от възможността да извършва елементарни човешки дейности, като полагане на грижи за себе си, за своето семейство, деца, внуци и близки. При нейното придвижване дори на кратки разстояния, винаги била съпровождана от друго лице, което да я подпира и пази от падане или се придвижвала с помощни средства. В исковата молба се твърди, че и към датата на сезиране на съда ищцата е в тежест на семейството си и не се чувства активна и работоспособна от момента на настъпване на увреждането на здравето й и невъзможността да предоставя работна сила в резултат на трудовата злополука. Това съставлявало за нея претърпени неимуществени вреди в размер на 100000 лв. Ето защо,ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на настоящия иск. В изпълнение на дадените от съда указания ищцата е депозирала уточнителна молба в която е прецизирала фактическите си твърдения относно начина на определяне на размера и периода на претърпените от нея имуществени вреди и и прецизирала и исканията си до съда. /л.100-108 - уточнителна молба ведно с удостоверение от НОИ, разпечатка на изчисление на мораторна лихва и копие от Решение № 5 /2.2.1995г.по гр.д.№ 565/94 по описа на Четвърто г.о., ГК на ВКС /. Исканията, с които ищцата сезира съда са следните : Ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество„•••“ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление : •••, представлявано от К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С. Р. О., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••• : СУМАТА 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания, в следствие на счупване на гръбначния стълб в поясната област - L1, в следствие на трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, приета с Разпореждане № ••• от •••г. на НОИ, ТП- Варна, на 29.05.2021 г. около 14,25 часа - претърпяно ПТП в превозно средство, като пътник в автобус, при пътуване по обичайния път от постоянното й местоживеене към работното й място •••, чрез организиран от работодателя транспорт, осъществяван от „•••“ ЕООД, ЕИК •••, с ППС с рег. №•••, марка „Мерцедес“, в •••; СУМАТА 34321,70 лева /тридесет и четири хиляди триста двадесет и един лева и седемдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху претендираната сума за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 29.05.2021г. /датата на увреждане на здравето на работника/ до 28.05.2024г. /датата на подаване на исковата молба/; СУМАТА 2026,17 лева /две хиляди двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби за платени здравни осигуровки и лечение; СУМАТА 695,35 лева /шестстотин деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху претендираната сума за обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, за периода от 29.05.2021г. /датата на увреждане на здравето на работника/ до 28.05.2024г. /датата на подаване на исковата молба/; СУМАТА 362,40 лева /триста шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи /разликата между 2600 лева - БТВ от по 650 лева месечно, които би получила ищцата за периода от 29.05.2021г. до 29.09.2021 г. и 2237,60 лева - паричното обезщетение, което е получила за временна неработоспособност за периода 29.05.2021г. до 29.09.2021 г./; СУМАТА 124,24 лева /сто и двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва върху претендираната сума за обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи, за периода от 29.05.2021г. /датата на увреждане на здравето на работника/ до 28.05.2024г. /датата на подаване на исковата молба/, както и законната лихва върху всяко главно вземане от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Паричните вземания ищцата желае да й да бъдат заплатени по банков път по следната банкова сметка: IBAN: ••• SWIFT: ••• при Обединена българска банка /ОББ/, /стар IBAN: ••• BIC: ••• при Райфайзен банк, който ще бъде валиден до 29.11.2024г., предвид интеграцията на ОББ и доскорошната КВС Банк България, с бивше наименование Райфайзенбанк, със статут на клиентска и титуляр Адвокатско съдружие „К., П., А., З.“, за което Адвокатското съдружие е упълномощено от ищцата, видно от представеното по делото адвокатско пълномощно. Пресметнат от съда сбора на търсените обезщетения възлиза на общо 137529,86 лв. ( 3208,16 лв. за имуществени вреди и лихви и 134 321,70 лв. за неимуществени вреди ведно с лихви ) . Ищцата моли съда да й присъди и направените по делото разноски, като посочва в уточнителната си молба и банкова сметка, по която ответника би могъл да извърши плащане по осъдителните искове. В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила искания за събиране на доказателства. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил по ел.път отговор от ответника, чрез надлежно упълномощен процесуален представител-адвокат К. Ж.. Ответникът счита, че исковата молба, допълнена и уточнена с уточняваща молба от 05.08.2024 г., е неоснователна, а претендираният размер на обезщетението в размер на 100 000 лева, съставляваща претърпени неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания за периода на настъпване на злополуката - 29.05.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба, претендираната сума в размер на 2 026,17 лева-претърпени загуби за платени здравни осигуровки и лечение, сума от 362,40 лева, представляваща пропуснати ползи в размер на брутното трудово възнаграждение от 29.05.2021 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение-29.09.2021 г., заедно с претендираната лихва за забава, представляващи, както следва: лихва в размер на 34 321,70 лева, претендирана като лихва за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 29.05.2021 г. до датата на исковата молба, лихва за забава в размер на 695,35 лева, претендирана като лихва за обезщетение на имуществени вреди за периода 29.05.2021 г. до датата на исковата молба и лихва за забава в размер на 124,24 лева, претендирана като лихва за обезщетение за пропуснати ползи за периода от 29.05.2021 г. до датата на исковата молба, че се претендират в прекомерен размер и исковата претенция не следва да бъде уважавана. Съображенията на ответника за горните твърдения са следните: По отношение на претенцията за заплащане на сума в размер на 2 026,17 левапретърпени загуби за платени здравни осигуровки и лечение: Неизпълнението на лицето /ищцата/ да внесе задължителните здравно осигурителни вноски, които всяко лице следва да внася във връзка с разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, счита ответника, че не може да бъде вменявано в тежест на ••• ЕАД. В тази връзка ответника се позовава на чл.1, ал.2 от Закона за здравното осигуряване, подчертавайки, че здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори. По силата на ал.3 на цитираната разпоредба Здравното осигуряване е задължително и доброволно. Съгласно чл. 5 от ЗЗО, подчертава ответника, че задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: т.1-задължително участие при набирането на вноските и т. 4 - отговорност на осигурените за собственото им здраве. Доколкото липсвали данни и твърдения от страна на ищцата да е била ангажирана в рамките на трудово правоотношение /извън това с работодателя „••• „ ЕАД/ или на друго основание да е подлежала на здравно осигуряване, то счита ответника, че за нея съществува също задължение да внася здравни осигуровки на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО. Неизпълнението на това административно задължение било скрепено със санкция /аргумент от чл.106, ал.3 от ЗЗО/. С оглед на горния анализ, поради неизпълнение на задължението си ищцата да внася задължителните здравни осигуровки, извежда изводи ответника, че веднъж същата подлежала на административно наказание, поради нарушение на установени с нормативен акт задължения и втори път, с оглед на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗО (съгласно която „Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса",) същата не следвало да има свободен достъп до медицинска помощ, какъвто биха имали здравноосигурените лица, които внасят своите здравноосигурителни вноски. Доколкото трудовото правоотношение с ищцата възникнало на 26.05.2021г., до този момент работодателят и ответник в настоящото производство, нямал задължение да внася здравни осигуровки за ответницата. Това свое задължение работодателят изпълнил след възникването на трудовото правоотношение, а именно, след датата 26.05.2021 г. Претендирайки ответникът да заплати дължимите от ищцата здравно осигурителни вноски в размер на 1 542,88 лева, които ищцата не е внесла по своя вина, счита ответника, че ищецът злоупотребява с права и се домогва да получи плащане, което не му се следва, както се домогва да черпи права и от своето недобросъвестно поведение. Аналогичен е и коментарът на ответника относно претенцията за заплащане на сумата от 483,29 лева, които се претендират като заплатени разходи за лечение. В случай, че здравните осигуровки били платени от ищцата, въз основа на задължението й, установено с нормативен акт, то твърди ответника, че тя нямало да заплаща и разходите за лечение. След учредяването на трудовото правоотношение, считано от дата 26.05.2021 г., работодателят и ответник в настоящото производство, твърди, че добросъвестно заплатил дължимите здравни осигуровки за лицето, така, както законът повелява. Въпреки, че лицето полагало труд за работодателя само три дни, а именно от 26.05.2021 г. до 28.05.2021 г., поради настъпване на злополука на 29.05.2021 г., работодателят добросъвестно твърди, че е внасял здравните осигуровки на лицето за периода, в който е било учредено трудовото правоотношение. Доказателство за това сочи ответника, че е и представеното от ищцата Удостоверение № 003-00188291/15.07.2024 г. на ТП на НОИ-Варна, от което било видно, че на ищцата били изплатени обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 2237.60 лева за периода месец 06/2021 г. до месец 09/2021 г. Обезщетенията били изплатени именно защото работодателят внасял задължителните осигурителни вноски, нещо, което ищцата изобщо не била правила С оглед на горното, ответникът счита претенцията на ищцата за заплащане на сума в размер на 2 026,17 лева - претърпени загуби за платени здравни осигуровки и лечение, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В този смисъл напълно неоснователна за ответника е и претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 695,35 лева, претендирана като лихва за обезщетение на имуществени вреди за периода 29.05.2021 г. до датата на исковата молба . Според ответника нямало как да се претендират имуществени вреди, които ищецът сам си е причинил с неговото бездействие и неизпълнение на задължението си да внася здравни осигуровки. Това не било задължение на работодателя преди датата на възникване на трудовото правоотношение. В условията на евентуалност: ако поради някаква причина съдът прецени, че искането за присъждане на обезщетение за претърпени вреди е основателно, то ответникът оспорва размера на претендираната лихва. В уточняващата молба ищцата посочила точните дати, на които сторила съответните разходи. Това за ответника означава, че датата на забавата следва са се изчислява от датата, на която съответното лекарствено средство е закупувано, а не към датата 29.05.2021 г. Отделно от това, ответникът сочи, че като лице които не притежава специални знания, няма информация дали всички закупувани лекарствени средства за били предназначение за именно за лечение на ищцата. П о отношение на претенцията за заплащане на сума в размер на 362,40 лева, претендирана като пропуснати ползи в размер на брутното трудово възнаграждение за периода 29.05.2021 г. до 29.09.2021 г., претендирана в исковата молба като сума от 2 600 лева, уточнена с уточняваща молба от 05.08.24 г. като сума от 362,40 лева ответникът твърди следното: Съгласно Удостоверение № 003-00188291/15.07.2024 г. на ТП на НОИ-Варна на ищцата били изплатени обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 2237.60 лева за периода месец 06/2021 г. до месец 09/2021 г., ищцата била частично компенсирана за времето, в което била във временна неработоспособност за периода на трудовото правоотношение. Именно тази информация идвала да покаже, че работодателят, в лицето на ответното дружество, изпълнил добросъвестно и точно своите задължения за внасяне на съответните вноски в държавното обществено осигуряване, поради което и ищцата имала възможност да се възползва от системата на здравното осигуряване. Именно добросъвестните действия на работодателя за внасяне на необходимите вноски за целия период на трудовото правоотношение, твърди ответника , че спомогнали ищеца да се лекува адекватно. Коментарът по настоящата точка ответникът е направил във връзка с претенцията, описана в т.1, която отново сочи като напълно неоснователна. Невнасянето на осигурителните вноски от ищцата преди възникването на трудовото правоотношение подчертава ответника, че е изцяло задължение на ищцата, и не може да бъде вменено като задължение на работодателя преди възникването на трудовото правоотношение. В този смисъл ответника счита, че ищцата се домогвала да злоупотреби с права и да се домогне до облага, която не й се следва. По отношение на претендираните неимуществени вреди в размер на 100 000 лева: Така заявената претенция за заплащане на сума в размер на 100 000 лева, претендирана като претърпени неимуществени вреди от ответника - болки и страдания, ответникът намира за неоснователна, недоказана и прекомерна. Ответникът твърди същото и по отношение на претендираната лихва за забава в размер на 34 321,70 лева, за периода от 29.05.2021 г. до датата на исковата молба.Счита, че присъждане на подобна сума не отговаря на критериите по чл. 52 от ЗЗД. От друга страна, след като ищецът твърдял, че е имал нужда от лечение и че здравословното му състояние било влошено след инцидента, логично за ответника възниквал въпросът, при положение, че инцидентът възникнал на дата 29.05.2021 г., поради каква причина вредите се претендират цели 3 години след инцидента. Тук отново допуска ответника, че ищцата се домогвала да получи дори по-големи лихви, отлагайки завеждането на делото, с цел да получи прекомерна облага. Ако наистина ищцата имала толкова голяма нужда от лечение, счита ответника, че нормално би било да претендира парични средства по-рано през годините, а не три години по-късно. Съображенията за горното оспорване на ответника са следните: На първо място счита ответника, че изтъкнатите аргументи от ищцата, че не й се полага инвалидна пенсия, поради това, че същата няма 5 години реален трудов стаж, не могат да бъдат тълкувани в ущърб на ответника. Към датата на инцидента, а именно 29.05.2021 г. ищцата навършила 45 годишна възраст. Обстоятелството, че лице на 45 години няма реален трудов стаж буди учудване у ответника, който твърди, че това по никакъв начин не може да бъде тълкувано в негова вреда.Ответникът дори допуска, че ищцата не е започнала работа след инцидента по причини в нея самата, а не и в следствие на инцидента. Очевидно невъзможността й да предоставя работна сила , за ответника, била в сила и преди възникването на инцидента. В тази връзка ответника сочи, че в приложения с исковата молба Трудов договор № 69/26.05.2021 г., ищцата е с основно образование, като било записано обаче, че към момента на сключване на договора - 26.05.2021 г., ищцата имала 15 години трудов стаж, противно на твърденията в исковата молба за по-малък стаж. Отделно от горното: ответникът намира, че било видно от приложения от ищцата Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление, съгласно чл.6, ал.1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на формуляр за правата на пострадалите от престъпления, че за ищцата било записано, че е неграмотна. Т.е счита ответника, че твърде вероятно оставането без работа на ищцата да се дължи на нейни лични състояния и качества, а да не е в следствие на претърпения инцидент. На следващо място ответника счита, че от представените медицински документи по никакъв начин не се установяват твърдените от ищцата високо кръвно налягане или захарен диабет. В конкретика, от представената Епикриза от Клиника по неврология при МБАЛ „Света Анна", гр.Варна с дата 29.05.2021 г. и Лабораторни изследвания от 03.04.2023 г. от СМДЛ „Рамус" се установявала кръвна захар съответно 6,75 mmol/1 и 6,5 mmol/1 - нива,които ответника намира за напълно нормални и вероятно повлияни и от възрастта на пациента. Също така нямало и разлика в нивата на кръвната захар на пациента към датата на инцидента- 29.05.2021 г. и направените през 2023 г. изследвания две години по-късно. В представените документи нямало заключение за заболяване захарен диабет, нямало медицинско заключение з а сърдечно-съдово заболяване, каквото ищцата твърдяла да има.Не били представени съответните медицински изследвания, които да потвърдят, че ищцата страда от захарен диабет. В нито един от представените медицински документи и амбулаторни листи не било отбелязано наличие на придружаващи заболявания. От представените медицински документи: Заключение от 01.11.2021 г. на доц.д-р Й. П., д-р Д. С. и д-р Н. Р. към дата 01.11.2021 г. отчита още ответника, че било посочено, че пациентката се придвижва самостоятелно и е налице подобрение. Същите данни се съдържали и в Амбулаторен лист № 000559/28.10.2021 г. на д-р Д. Х. и Амбулаторен лист № 401863 /01.11.2021 г. на доц.Й. П.. В този смисъл счита ответника, че твърденията в исковата молба за наличие на влошаване на здравословното състояние, ..отключване на последващи заболявания като захарен диабет и високо кръвно налягане, са неоснователни и недоказани. С оглед на горното, ответника намира претенцията за заплащане на сума от 100 000 лева за претърпени имуществени вреди за прекомерна, неоснователна и недоказана и като такава следвало да бъде отхвърлена. Краткият преглед на съдебната практика, направен от ответника, твърди последния че показвал, че подобни обезщетения /дори и в по-малък размер/ се присъждали при смърт на пострадалия, какъвто за щастие не бил настоящият случай. Ответника счита претенцията за заплащане на такава голяма сума за обезщетение за прекомерна и неоснователна. Счита, че в хода на делото, след като бъдат разпитани свидетели обстоятелствата във връзка с твърдените от ищцата неимуществени вреди ще придобият по-голяма конкретика, поради което и сочи, че ще коментира отново прекомерната претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по същество. Отново сочи ответника, че ищцата преднамерено отлагала завеждането на исковата молба с повече от 3 години, с цел да се домогне, както до по-голяма лихва, така и до по-големи суми, тъй като била останала без работа. Оставането без работа още веднъж посочва ответника, че се дължало на причини у ищцата и нейни лични качества или липсата на такива и невъзможност да се реализира на пазара на труда, но не поради нейното заболяване. Както ставало ясно за ответника, от приложените медицински документи, още към месец 11.2021 г. състоянието на ищцата било подобрено и същата се е придвижвала самостоятелно. Отделно от изложеното по-горе ответникът релевира възражения за съпричиняване и груба небрежност. Ответникът счита, че ищцата допринесла за настъпването на инцидента, като в това число проявила груба небрежност, поради следното: Станало ясно от приложените към исковата молба доказателства, а и от изявлението на самата ищца, че инцидентът е настъпил по време на придвижването й към работното място, с организиран от работодателя транспорт, осъществяван от „•••" ЕООД, а именно инцидентът е настъпил в автобуса. Твърди се от ответника, че ищцата, като пътник в автобуса не била поставила наличния в превозното средство обезопасителен колан и не спазила задължителните мерки за безопасен транспорт в автобуса. Съгласно чл.137 а, ал.1 от Закона за движение по пътищата , подчертава ответника, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и Ml, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В тази връзки се твърди от ответника, че ищцата не е използвала наличния в автобуса обезопасителен колан, поради което счита, че е налице съпричиняване и груба небрежност. В случай, че ищцата била поставила колана, то с голяма степен на вероятност , според ответника, било възможно инцидентът изобщо да е могъл да бъде предотвратен или увреждането на здравето на ищцата да бъде с по-малък интензитет, степен и трайност. На следващо място и за пълнота на изложението, ответникът сочи и следното: Видно било за ответника от приложения от ищцата Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление, съгласно чл.6, ал.1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на формуляр за правата на пострадалите от престъпления , че на ищцата били разяснени правата й да потърси финансова и друга подкрепа съгласно цитирания закон. По този начин същата можела да се подпомогне финансово във връзка с претърпения инцидент. По делото нямало данни ищцата да е потърсила такава помощ. След като имала право на това, тя насочила цялата си претенция към работодателя, който от своя страна не проявил действие или бездействие, което да е в причинно-следствена връзка с инцидента, съответно с уврежданията на ищцата. Подобно поведение за ответника , можело да се квалифицирана като злоупотреба с права. С оглед на гореизложеното, ответникът моли съда да приемете, че е налице съпричиняване поради проявената груба небрежност от страна на ищцата, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди бъде съобразен с това обстоятелство. В т.5 от ОИМ на страници от 6 до 10 ответникът е обективирал искане за привличане на трети лица - помагачи по реда на чл.219 от ГПК: "•••"ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от управителя С. П. С.; "••• „ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. „•••", административна сграда, представлявано от управителя К. О. К. и "•••"АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. „•••", представлявано от изпълнителния директор К. О. К..Ответникът е навел твърдения, че за горепосочените лица са налице основанията на чл.219 от ГПК поради това, че същите имат правен интерес да встъпят и да помагат на ответника. Доколкото действията и бездействията на тези трети лица имали причинноследствена връзка с възникването на инцидента, обстоятелства, които ответникът е анализирал в отговора на искова молба, а с оглед на разпоредбата на чл.223 от ГПК, при едно евентуално осъдително решение спрямо ответника, вече са съобразени от настоящия състав при постановяване на определението с което е допуснато участие на подпомагаща ответника страна , а именно конституираното и на трите посочени юридически лица в качество на ТЛП на страната на ответника, поради което и твърденията на ответника за наличие на правен интерес от привличането на ТЛП съдът повторно не сочи в определението за насрочване. По същество ответникът твърди, че процесното ПТП се е състояло с участието на ППС рег.№ •••, марка Мерцедес, собственост на „•••"ЕООД, ЕИК •••, с водач М. С. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес •••. Установено било, че за въпросното ППС налице „Застраховка гражданска отговорност“ с полица № •••1, и застраховател „••• „ АД. В протокола за ПТП било посочено, че ищцата е пострадала от произшествието. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП" било посочено следното: Участник 1 /"•••"ЕООД/ поради движение с несъобразена с пътните условия скорост на пътя, преминава през неравност на пътя.Ответникът представя Договор от 01.04.2021 г., с възложител „••• „ ЕАД и Изпълнител „•••"ЕООД, по силата на който Изпълнителят се задължавал да осигури дейността по транспортно обслужване /превоз/ на работниците и служителите на Възложителя от местоживеене до месторабота и обратно. Договорът бил подписан със срок от 1 година, считано от датата на сключването му, т.е към момента на инцидента договорът бил в сила. При допускане на инцидента от страна на превозвача ответника счита, че същият нарушил на първо място сочените в отговора на искова молба разпоредби на Закона за движение по пътищата. Видно било от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 686/29.05.2021 г., съставен от Н. Г. Т.,че като причина за ПТП било посочено следното: Участник 1 /"•••"ЕООД поради движение с несъобразена с пътните условия скорост на пътя, преминава през неравност на пътя. В тази връзка ответникът цитира чл.137а, ал.1 ЗДП и чл. 76 ЗА като счита, че инцидентът е причинен в следствие на действията или бездействията на служителя на фирмата-превозвач, на първо място, тъй като автобусът бил управляван с несъобразена скорост, както и тъй като водачът не съобразил особеностите на пътната настилка, тъй като имало неравност по пътя. На следващо място счита, че водачът допуснал пътниците в автобуса да се возят без обезопасителни колани, като допуска, че не бил осъществен достатъчен контрол върху пътниците, с оглед на задълженията на превозвача да спазва Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и другите нормативни актове, регламентиращи превозната дейност.Счита, че в настоящия случай инцидентът и съответно причинените вреди на ищцата са в причинно - следствена връзка с поведението на превозвача. На второ място /все във вр.с исканията за привличане на ТЛП и по същество / ответникът твърди, че Съгласно коментирания протокол на ОД на МВР-Варна, инцидентът станал на алея пред хотел „•••", к.к. „•••", за което била изготвена и схема, част от съдържанието на протокола. Справка в Кадастъра посочвала, че алея пред хотел „•••" представлява поземлен имот с идентификатор •••, с площ от 18 765 кв.м., с начин на трайно ползване:за второстепенна улица. Същата алея била съседна на хотел „•••", който попадал в поземлен имот с идентификатор •••, като, видно справката, на изток хотел „•••" граничел именно с поземлен имот с идентификатор •••. В тази връзка ответникът прилага справка от кадастрална карта относно поземлен имот с идентификатор •••, в който попада хотел "•••". Съгласно справка от Кадастъра, като собственик на имота сочи още ответника, че е вписано „••• •••"ООД, за което прилага Копие от кадастрална карта с данни от КРНИ относно поземлен имот с идентификатор •••. Във връзка с изложеното ответникът сочи, че съгласно чл.8, ал.1 от Закона за пътищата Пътищата са публична и частна собственост, като съгласно ал.4 частните пътища са собственост на отделни физически или юридически лица. Съгласно чл.19, ал.1, т.3 частните пътища се управлявали от техните собственици. Съгласно ал.2 управлението на пътищата включвало поддържането на пътищата, организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, а съгласно чл.32 изграждането, ремонтът и поддържането на частните пътища се осъществявали от техните собственици. Съгласно чл.36б Управлението на безопасността на пътната инфраструктура включвало задължително провеждането на следните процедури: 1. цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа; 2. оценка на въздействието върху пътната безопасност; 3. одит за пътна безопасност; 4. целенасочени инспекции за пътна безопасност; Анализът на горните разпоредби сочел според ответника, че собственикът на пътя, в случая „••• •••"ООЛ имал задължение да поддържа пътя в изправност и при необходимост да предприема действия по ремонтирането. Твърди се от ответника, че на пътя, където е възникнал инцидентът към момента на възникването му, както и преди този момент, имало неравност, която пречела на нормалното придвижване на пътните превозни средства и била предпоставка за възникване на ПТП и увреждания по превозните средства, които се придвижват по този път. Твърди, че пътят не е бил поддържан от собственика му и това бездействие е било налице както към момента на инцидента, така и преди и след това. По отношение на правото на собственост на пътя /алеята/, ответникът прилага следните документи, с които снабдил от публичните регистри: Протокол № 08/09.09.2002 г. от Общото събрание на съдружниците на дружество „•••"ООД, съгласно който дружество „•••"ООД се преобразува чрез отделяне на две нови дружества, както следва „••• •••" ООД и „••• •••"ООД, като във всяко от двете дружества се отделя имущество, съгласно разделителен протокол по баланса съм 31.08.2002 г. В дружество „•••" ООД се отделяли земята, върху която са изградени алеи, алеи за движение на пешеходци и моторни превозни средства, предназначени за общо ползване и други. Прилага Разделителен протокол-опис на имуществото, което се отделя от „•••" ООД в „••• •••"ООД във връзка с Решение на Общото събрание на „•••"ООД от 09.09.2002 г. Ответника се позовава на Раздел II от протокола, от който било видно, че в дружество „••• •••"ООД се отделят алеи, тротоари, пътеки и други. (В случай, че „••• •••”ООД бъде привлечено като трето лице-помагач и същото оспори, че е собственик на поземлен имот с идентификатор••• или в случай, „•••"АД не бъде конституирано като трето лице-помагач, ответникът формулира доказателствени искания ). Ответникът счита, че бездействието на собственика на пътя в лицето на „•••- •••"ООД да поддържа пътя в изправност и да не ремонтира неравностите на пътя, както преди инцидента, така по време на инцидента и след това, е в причинноследствена връзка с причинената вреда на ищцата. На трето място /във вр.с искането с пр.осн.чл.219 ГПК/ ответникът е представил Договор за поддръжка на общата инфраструктура в к.к."•••"АД № 598/17.11.2003 г., сключен между „•••" АД като Първа страна и „•••" ЕООД като Втора страна. Дружество „•••" ЕООД сочи ответника, че било преобразувано чрез вливане в „••• „ ЕАД, за което представя Договор за преобразуване чрез вливане на „•••" ЕООД в „ ••• „ЕАД, рег.№ 8726/04.10.2011 г. по описа на нотариус С.на Д.. Преобразуването било вписано в ТРРЮЛНЦ с акт на длъжностното лице по регистрацията с № •••. С оглед на гореизложеното „••• „ ЕАД се явявало универсален правоприемник на преобразуваното дружество „•••" ЕООД, като в това число встъпвало в правата и задълженията на преобразуващото се дружество, включително и по Договор за поддръжка на общата инфраструктура в к.к."•••"АД № 598/17.11.2003 г. Съгласно цитирания договор за инфраструктура Първата страна -„•••"АД, като собственик на общата инфраструктура на територията на курорт „•••", извършвала комплекс от услуги с оглед на нормалното функциониране на общата инфраструктура в курортния комплекс, а Втората страна дължала възнаграждение за тези услуги /аргумент от Раздел I от договора/.Съгласно Раздел II, т.1 Първата страна поемала задължения относно поддръжката на пътища, паркинги, пешеходни алеи и тротоари на територията на комплекса. Съгласно Раздел IV договорът имал неопределен срок на действие, с оглед на което е действал и през 2021 г., към момента на инцидента, както и действа към момента на подаване на отговора на искова молба. „•••“ ЕАД твърди да изпълнява точно задълженията си по договора, като заплащало в срок дължимото възнаграждение по договора. Съгласно Раздел III, т.2 от договора, цената по договора била размер на 18 000 щатски долара, като се заплащало ежегодно на две вноски, а именно сума в размер на 50 % от цената или 9 000 щатски долара, се заплащала в срок до 30.04 на текущата година, а остатъкът от сумата, в размер на 50 % или 9 000 щатски долара, се заплащал в срок до 30.08 на текущата година.Твърди се, че за процесната 2021 г. „А. *" ЕАД заплатило изцяло и в срок дължимото възнаграждение. За задължението на „•••“ ЕАД за 2021 г. била е издадена фактура № 000014013/30.04.2021 г.и фактура № 1142591/30.08.2021 г. за сумата от 9 000 щатски долара, които фактури били заплатени с платежно нареждане № П 28950103/16.06.2022 г. „••• „ ЕАД твърди да е заплащало добросъвестно всички свои задължения по договора, не само задълженията за 2021 г., а и тези преди тази година и след това до настоящия момент. (В случай, че „ •••”АД бъде конституирано като трето лице-помагач, и в случай, че оспори, че „•••"ЕАД е изпълнявало точно и в срок своите задължения по договора, тогава ответното дружество е посочило, че ще поиска съдебно-счетоводна експертиза за установяване на тези обстоятелства). Оветното ЕАД счита, че бездействието на стопанина на инфраструктурата и задълженото лице по Договора за инфраструктура, е в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент. При тези твърдения и по същество ответникът е обосновал правния си интерес от конституиране на трите трети лица помагачи на негова страна. С отговора на искова молба ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата молба на С. Р. О. за заплащане на обезщетение за твърдени от ищцата претърпени неимуществени вреди, в размер на обезщетението в размер на 100 000 лева, съставляваща претърпени неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания за периода на настъпване на злополуката- 29.05.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба, претендираната сума в размер на 2 026,17 лева - претърпени загуби за платени здравни осигуровки и лечение, заедно с претендираната лихва за забава в размер на 695,35 лева; сума от 362,40 лева, представляваща пропуснати ползи в размер на брутното трудово възнаграждение от 29.05.2021 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение- 29.09.2021 г., заедно с претендираната лихва за забава в размер на 124,24 лева. По отношение на претенцията за заплащане на 100 000 лева, претендирани като неимуществени вреди, заедно с претендираната лихва за забава в размер на 34 321,70 лева, ответникът счита тази претенция за неоснователна и недоказана. В случай, че съда приеме, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, то счита ответника, че претенцията е прекомерна, също така отговорността на работодателя следвало да бъде намалена поради проявената груба небрежност от страна на ищцата и неспазването на правилата за пътниците в обществения транспорт. При определянето на размера на отговорността на работодателя за така претендираните неимуществени вреди, следвало да се държи сметка и за личността, качествата и поведението на ищцата. Ответникът счита, че предявяването на претенция 3 години след инцидента, се прави преднамерено и целенасочено, с цел домогване до по-голямо обезщетение, което не се следва на ищцата. Моли, за произнасяне в горния смисъл. Моли, с оглед на становището на ищеца или на третите лица-помагачи, в случай, че такива бъдат конституирани в настоящото производство, да му бъде дадена възможност да изрази становище, да направим нови доказателствени искания или да допълним вече направените такива. Моли, да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно представения списък с разноски. В подкрепа на всички твърдения и възражения в отговора на искова молба ответникът е формулирал доказателствени искания. В рамките на предоставения от съда на ТРЕТИТЕ ЛИЦА ПОМАГАЧИ последните са депозирали отговори и становища както следва : Адв. Г. А., ВАК, •••- пълномощник на „•••" ЕООД със седалище и адрес на управление ••• , вписано в ТРРЮЛНЦ, воден при Агенцията по вписванията с ЕИК •••, представлявано от управителя С. П. С. в качеството му на трето лице помагач, от името на третото лице - помагач „•••" ЕООД, изразява следното становище: По допустимостта на исковете: Исковете ТЛП „•••" ЕООД намира за допустими. По основателността на исковете: Исковете и ТЛП „•••" ЕООД намира за неоснователни, като моли съда да бъдат отхвърлени както следва: искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, предявен за сумата от 100 000 лева - да бъде отхвърлен изцяло, съответно, изцяло да бъде отхвърлен и искът за присъждане на мораторна лихва в размер на 34 321, 70 лева; искът за присъждане на от 1 542, 88 лева, представляващи заплатени от ищцата здравноосигурителни вноски и за заплащане на сумата от 483,29 лева - направени разходи за лечение да бъде отхвърлен изцяло. Съответно, да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху общия размер на претендираната сума от 2026, 17 лева в размер на 695,35 лева; искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на сумата от 362,40 лева като неоснователен -да бъде отхвърлен. Съответно, да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху претендираната сума в размер на 124, 24 лева; ТЛП„•••" ЕООД ЕООД оспорва твърденията в исковата молба досежно следните обстоятелства: че на 29.05.2021 г. около 14,25 ч. водачът на автобуса с рег. № ••• е преминал през неравност на пътя с несъобразена скорост; че ищцата се е возила седнала на седалката при настъпване на инцидента и при преминаване през неравността на пътя същата е отскочила неколкократно от седалката и при сядането е ударила гърба си в ръба на седалката. Евентуално твърди, че ако ищцата в някакъв момент е била седнала на седалката, същата не е била със закопчан предпазен колан; че след инцидента ищцата е останала неподвижна на пода; че трайната неработоспособност на ищцата е в резултат на претърпяното ПТП; че от датата на увреждането до настоящия момент ищцата не може да работи поради влошено здравословно състояние в резултат на инцидента; че ищцата е претърпяла имуществена вреда - пропуснати ползи в размер на брутното трудово възнаграждение, което би получила за периода на неработоспособност; че ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на здравни осигуровки и разходи за лечение в твърдяния размер на 2 025, 91 лева; че ищцата е претърпяла описаните в исковата молба болки и страдания с описания интензитет, както и твърденията, че ищцата не се е възстановила напълно; че в резултат на инцидента ищцата е заболяла от диабет, психично разстройство на здравето, високо кръвно налягане и пр.; че в резултат на инцидента ищцата е трудно подвижна, с наднормено тегло и не е в състояние да се грижи за себе си и близките си, както и че в резултат на инцидента същата е в невъзможност да предоставя работна сила. че размерът на неимуществените вреди - претърпени болки и страдания в резултат на инцидента възлиза на 100 000 лева. Твърди се от ТЛП „•••" ЕООД следното: На 29.05.2021 г. действително е възникнало ПТП при превоза, осъществяван с автобуса на „•••" ЕООД с рег. № •••, но то не било резултат на управление на автобуса с несъобразена скорост. Не били налице никакви доказателства, установяващи превишаване на скоростта от страна на водача на автобуса. В представения констативен протокол за ПТП било посочено единствено: „ Участник 1 поради несъобразен с пътните условия (релефа на пътя) преминава през неравност на пътя". В протокола не било посочено, че инцидентът се дължи на несъобразена скорост. Следователно, инцидентът представлявал случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и възникването му не можело да бъде определено като резултат от умишлени или непредпазливи действия на водача на автобуса. Инцидентът се дължал изключително на състоянието на пътната настилка и по никакъв начин не бил свързан с противоправно поведение на водача на автобуса. За такова противоправно поведение не били налице никакви доказателства. Поради обстоятелството, че инцидентът не можело да се вмени във вина на водача на автобуса, не било налице основание за ангажиране на обективната отговорност на „•••" ЕООД, поради което всяка претенция към третото лице - помагач за заплащане на вреди в резултат на инцидента следвало да бъде отхвърлена. Твърди се още, че ищцата не е спазвала изискванията за безопасност при пътуването си с автобуса с рег. № ••• на 29.05.2021 г. Същата се возила права, което било в абсолютно противоречие със законоустановените изисквания, а ако в някакъв момент все пак била седнала, същата не била със задължителния за употреба предпазен колан. Това поведение на ищцата представлявало груба небрежност и било в абсолютен разрез с правилата за безопасен транспорт, поради което, ако въобще злополуката възникнала в резултат на ПТП, то било налице съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда. Всички изложени в исковата молба твърдения относно начина, по който ищцата претърпяла увреждането, ТЛП „•••" ЕООД намира за неверни и логически изключващи се. От една страна се твърдяло, че ищцата била седнала по време на инцидента и отскочила неколкократно от седалката, като отново сяда, а от друга страна се твърдяло, че при сядането си ударила гърба в ръба на седалката. При отскачане от седалката и сядане отново на нея, намира ТЛП, представлявано от адв. А., че е невъзможно който и да е пътник да си удари гърба на ръба на седалката, тъй като ръбът на седалката бил разположен по начин, че граничел с долната част на краката, а не с гърба на пътника. Т.е., за да си удари един пътник гърба в ръба на седалката, пътникът трябвало не да отскача и да пада отново на нея, а да е паднал от седалката на пода на автобуса, каквато ситуация не била описана в исковата молба. Следователно, ако ищцата действително си била ударила гърба в ръба на седалката, тя вероятно паднала, като гърбът й бил срещу ръба на седалката, което означавало, че същата стояла права пред седалката и загубила равновесие, в резултат на което паднала. В хипотезата, в която ищцата е била седнала, твърди „•••“ ЕООД че било невъзможно същата да си удари гърба по описания начин и да претърпи такъв инцидент, тъй като при отскачането от седалката и сядането отново на нея бил налице контакт между ръба на седалката и гърба на ищцата.Ако ищцата все пак била седнала в някакъв момент от превоза и по време на инцидента, та тогава, твърди „•••" ЕООД, че същата не била със закопчан предпазен колан, тъй като ако била със закопчан предпазен колан, подобно отскачане от седалката, както и евентуално падане от нея и удар в гърба, не биха били възможни.Следователно, във всеки случай, за да претърпи травматичен удар в гърба, ищцата или била права (в противоречие с правилата за возене в автобус) или била седнала, но без закопчан предпазен колан (също в противоречие с правилата за возене в автобус). И в двата случая претърпения травматичен удар бил изключително в следствие от неспазването на правилата за возене в автобус, т.е., резултат от грубата небрежност на ищцата. „•••" ЕООД твърди, че след настъпването на инцидента ищцата не била неподвижна на пода. Тя слязла сама от автобуса и няколко часа по-късно била приета по спешност в МБАЛ „Света Анна - Варна", което било видно от епикризата, ищцата била приета в 17.21 ч., т.е.. около три часа след настъпване на инцидента. Интервалът във времето от настъпване на инцидента до приемането й в болницата не навеждал до извод за спешно състояние, тъй като, ако случаят бил такъв, тя щяла незабавно да бъде откарана в болницата. Този факт поставял под съмнение и останалите твърдения на ищцата, а от друга страна - правел вероятно твърдението, че тя получила увреждането на друго място и при други обстоятелства. Получената травма, за която се е наложило оперативно лечение, според „•••" ЕООД можело и да е била в резултат както на твърдяния от нея инцидент, така и в следствие на здравословното състояние на ищцата преди него. Предвид възрастта й, в тялото й били налице промени в опорно- двигателния апарат, които се дължали на възрастови изменения, характерни за нея и в резултат на липсата на адекватна здравна грижа. На тези изменения се дължало и продължителното възстановяване в следоперативния период. По отношение на платените от ищцата здравноосигурителни вноски с цел да й бъдат възстановени здравноосигурителните права, „•••" ЕООД сочи, че те са резултат единствено от неправомерното поведение на ищцата.В тази връзка третото лице помагач, представлявано от адв.А. подчертава, че никой не следва да носи отговорност за това дали едно лице е било здравноосигурено освен самото лице. Съответно, обезщетения за това плащане не се дължало нито от тогавашния й работодател, нито от когото и да било друг. Работодателят на ищцата към датата на инцидента не носел отговорност за нейните здравноосигурителни права, доколкото същият изпълнявал добросъвестно задълженията си съгласно възникналото между него и ищцата трудово правоотношение. Поради това, платената от ищцата сума за възобновяваване на здравноосигурителните й права не подлежала на обезщетяване от никого. По същия начин стоял и въпросът с платените от ищцата суми за лечение. Ако ищцата била положила необходимите усилия и била извършила необходимите действия за да има редовни здравноосигурителни права, то тя не би направила тези разходи. В здравословното състояние на ищцата според ТЛП „•••" ЕООД не били настъпили твърдяните в исковата молба неблагоприятни промени в резултат на инцидента. От никое от представените доказателства не се установявали твърденията за възникнал диабет в резултат на инцидента, а досежно твърденията за развито психическо разстройство се сочи от същото ТЛП, че такова било налице и преди инцидента - това било видно от амбулаторен лист № 001853 от 29.07.2021 г., в който било записано , че ищцата „съобщава за стар суициден опит с лекарства, вероятно лутафорен преди десет години". От това изявление, което направила самата ищца, счита посоченото ТЛП, че ставало ясно, че тя поначало имала суицидни наклонности далеч преди да претърпи инцидента, така че, каквото и да е психичното й състояние, то не се дължало на инцидента. ТЛП „•••" ЕООД твърди още, че ищцата не е претърпяла посочените в исковата молба болки и страдания с описания интензитет. Нейното състояние в постоперативния период се дължало до голяма степен на собственото й нежелание да се възстанови и да възобнови двигателната си активност, както и на нормалните възрастови изменения. Претърпените от ищцата болки и страдания със сигурност не надхвърляли обичайните такива, които биха били характерни за непродължителен период от време след инцидент от този вид. Изпадането на ищцата в депресия и злоупотребата й с храна (ако било вярно) при застоелия й начин на живот се дължали на собственото й поведение и нямали никаква връзка с претърпяната травма. Също така, очевидно намира ТЛП „•••" ЕООД, че при липсата на трудов стаж от 5 години при навършена възраст от 45 години, ищцата не била полагала особено много труд в годините преди инцидента. Същата била и нискоквалифициран работник, без образование и съответно годен да извършва само типът труд, който тя реално искала да полагала преди инцидента. Твърди се от ТЛП „•••" ЕООД, че ищцата не е имала никаква мотивация да започне отново да полага работна сила след инцидента, а се осланяла единствено на възможността да й бъде изплатено някакво обезщетение за претърпяната трудова злополука, което дало и съответното отражение върху здравословното й състояние. За получените увреждания ТЛП „•••" ЕООД твърди , че узнал едва в началото на 2023 г., когато бил потърсен от органите на досъдебното производство, които всъщност търсили водачът на автобуса, за да го разпитват като свидетел по жалбата на ищцата. Веднага след като „•••" ЕООД узнал нейните твърдения, той уведомил своя застраховател „•••" АД. Претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди ТЛП „•••" ЕООД намира , че значително надхвърля справедливото такова, което би могло да й бъде присъдено предвид интензитетът на действително претърпените болки и страдания. Налице било и съпричиняване на вредата, поради което всяко дори справедливо обезщетение трябвало да бъде намалено поради проявената от ищцата груба небрежност, допринесла за настъпването на инцидента. ТЛП „•••" ЕООД оспорва основателността на исковете и обстоятелствата, на които те се основават, като твърди, че: исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло. Третото лице помагач не носело отговорност за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, тъй като описаното в исковата молба ПТП, в резултат на което се твърдяло, че е възникнал инцидентът, не се дължало на виновни действия и бездействия на водача на автобуса, а представлявало случайно деяние, дължащо се на непредвидимо обстоятелство - наличието на дълбока яма (дупка) на пътната настилка, което не могло да бъде предвидено.Ищцата допринесла значително за настъпване на вредоносния резултат, като се возила в автобуса в нарушение на правилата за безопасност, проявила груба небрежност и именно нейното поведение било причина за настъпване на вредоносните последици. Налице било съпричиняване на трудовата злополука по смисъла на чл. 201, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда.В тази връзка е ТЛП отбелязва и обстоятелството, че в автобуса имало и други пътници, но никой от тях не пострадал по никакъв начин. За да възникнела каквото и да е отговорност за „•••" ЕООД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, сочи ТЛП , че било необходимо да се установи виновно поведение на служителите на дружеството, по-точно - на водача, извършил превоза. Такова виновно поведение не било установено - нямало данни за наложени административни санкции, отнемане на свидетелство за правоуправление, дори не били налице данни и доказателства, установяващи каквото и да е превишаване на скоростта. Протоколът за ПТП твърди на следващо място ТЛП „•••" ЕООД , че не бил съставен на мястото и по времето на настъпване на инцидента и посоченото в него се основавало вероятно на твърденията на ищцата. Отделно от това : ищцата се опитвала да черпи благоприятни за себе си последици от собственото си неправомерно поведение - исковете за обезщетяване на твърдяните имуществени вреди - суми за заплащане на здравноосигурителни вноски с цел възстановяване на здравноосигурителни права и суми за лечение били дължими поради собственото нехайство на ищцата да положи дължимите грижи за това да си осигури редовни здравноосигурителни права. Тези разходи по никакъв начин не можело да бъдат в тежест на ответника по делото, нито в тежест на която и да е от страните по него. Поведението на ищцата било изцяло в противоречие с общия принцип на забрана за злоупотреба с права, прогласен в чл. 8, ал. 2 от ЗЗД - ищцата се възползвала от възникналото между нея и работодателя трудово правоотношение , но не за да защити свои законни права и интереси, а за да увреди ответника, опитвайки се да се възползва неправомерно от законовото задължение на работодателя да заплати обезщетение при възникнала трудова злополука. Независимо, че такова задължение действително съществувало, то не можело да обхваща и вредите, претърпени от работника в резултат на собственото му неправомерно поведение, нито пък да покрива несъществуващи вреди, каквито били твърдяните болки и страдания в посочения размер и интензитет. Доказателство за злоупотребата с права на ищцата, намира ТЛП „•••" ЕООД, че представлява обстоятелството, че макар според собствените твърдения на ищцата да е имала належаща нужда от средства за лечение и за покриване на житейските си разходи, тя предявила иска след изтичане на повече от три години след инцидента, единственото обяснение за което било целта й да получи по-голяма мораторна лихва върху присъдените й суми.Не на последно място, при съобразяване на справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, ако се приемело, че такова е дължимо, сочи ТЛП „•••" ЕООД, че следва да бъдат взети предвид не само твърденията на ищцата, а всички обстоятелства, за които може да се направи очевиден извод от събраните доказателства - нестабилното й психическо състояние преди инцидента, липсата на мотивация да се възстанови бързо и да започне работа, липсата на трудов стаж, образование, неполагане на усилия за укрепване на здравословното състояние след инцидента. Тези „особености" в характера на ищцата можело и да обуславят бавен и мъчителен период на възстановяване, но със сигурност не давали основание за вменяване в тежест на работодателя да заплати прекомерно по размер обезщетение само за да бъде компенсирана ищцата за собственото й безволево и нехайно поведение. Във всеки случай обаче претенцията от 100 000 лева, особено при условията на съпричиняване на вредата, намира посоченото трето лице помагач, че далеч надхвърляла всякакво справедливо обезщетение за болки и страдания в резултат на злополука от този тип, възприемано от съдебната практика. С оглед на изложеното, ТЛП „•••" ЕООД, моли съда за отхвърли исковете като неоснователни. ТЛП „•••" ЕООД е изразило становище по доказателствените искания на ищцата и ответника, обективирало е искания за събиране на доказателства. В допълнителен отговор, ТЛП, представлявано от адв.А. е направило искане за привличане на ТЛП на страната на ответника -••• АД ,ЕИК ••• , с което дружество „•••" ЕООД има договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите № BG /22/120003419101/14.12.2020 г. , действаща към момента на настъпването на събитието, от което се твърди, че е пострадала ищцата. В условията на евентуалност, ако съда счита, че това е невъзможно, ТЛП„•••" ЕООД , моли съда да уведоми страните по делото , че „•••" ЕООД има сключена такава застраховка , като им бъдат дадени указания, че могат да поискат привличането на застрахователя като трето лице помагач на страната на ищеца или на ответника. Съображенията на „•••" ЕООД са, че никой от тях не би могъл да знае ,че превозвача има сключена такава застраховка , нито точни данни за застрахователя , дари и да е могъл да предполага за това.Към допълнителния отговор ТЛП „•••" ЕООД прилага заверени за вярност с оригинала копия от :Застрахователна полица за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите № BG /22/120003419101/14.12.2020 г.; доказателства за плащане на застрахователна премия ; абонаментен застрахователен договор №0301 8159/BG/22221000003991 по задължителна застраховка „"Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт „ сключен на 23.2.2021 г.,Абонаментен застрахователен договор № 0301 8159/B G /220000004536 по задължителна застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз, сключен на 244.02.2020 г. , предложение за сключване на задължителна застраховка „Злополука „ на пътниците в средствата за обществен транспорт и пълномощно. С Молба № 100572 ТЛП „•••" ЕООД, в изпълнение на указанията на съда с Разпореждане № 49054/29.11.2024 г. ТЛП е представило преписи от Отговора на искова молла и доказателствата към него за връчване на другите страни, преписи от допълнителния отговор ведно с приложенията за връчване на другите страни.На последно място ТЛП „•••" ЕООД, представлявано от адв.А. сочи ,че не поддържа искането за привличане на ••• АД от името на ТЛП, но поддържа искането си главните страни да бъдат уведомени , че „•••" ЕООД има действаща застраховка със ••• АД, т.к. само главните страни могат да предявяват искове срещу застрахователя и да го привличат като ТЛП на една от страните . В срока предоставен на ТЛП са постъпили почти идентични по съдържание СТАНОВИЩА от ТЛП „ ••• „ АД и „••• - •••" ООД. ТЛП„•••" АД ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, к.к. „••• •••", представлявано от директор на Дирекция „Правна"- Е. Ив. М., е депозирало писмено становище с вх.№ 93426 в което: ТЛП „•••" АД се присъединява към възраженията срещу исковете, наведени с отговора на ответника „••• „ ЕАД които възражения счита за основателни. Претенцията за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди намира ТЛП „•••" АД за прекомерна. Твърди се, че ищцата допринесла за настъпилото увреждане на нейното здраве, тъй като не поставила обезопасителен колан като пътник в автобуса, в който е настъпило произшествието. Претенцията за плащане на имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, намира ТЛП „•••" АД за неоснователна. Сумата за здравноосигурителни вноски в размер на 1542, 88 лв. била платена поради неизпълнение на нейни задължения съгласно законодателството за здравно осигуряване. Претендираната сума в размер на 483,29 лв. за платени разходи за лечение била недоказана по основание и размер. Представените фискални бонове, издадени от фискални устройства в аптеки, не доказвали извършени от ищцата плащания. Относно отговора на исковата молба в частта за привличане на трети лица по чл. 219 от ГПК: Основателни намира ТЛП „•••" АД твърденията на ответника за настъпване на произшествието като следствие на несъобразено с изискванията на закона поведение на служителя на превозвача „•••" ЕООД водач на автобуса, в който пътувала ищцата. Автобусът следвало да бъде оборудван с обезопасителни колани, водачът бил длъжен да контролира изпълването на коланите от пътниците. Водачът бил длъжен да съобрази скоростта на движение на превозното средство със състоянието на пътя с оглед твърдението за наличие на неравност на пътното платно. Увреждането на здравето на ищцата бела в причинно-следствена връзка с поведението на служителя на превозвача, водач на автобуса. Относно твърденията за неизпълнение на задължения на „ •••" ООД становището на ТЛП „•••" АД е следното : Съгласно данните от КККР дружеството „ •••" ООД било собственик на поземлен имот с идентификатор •••, с начин на трайно ползване за второстепенна улица. Твърденията, че дружеството, като собственик на пътя, не изпълнявало задълженията си по Закона за пътищата, ТЛП „••• „ АД намира за неоснователни. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП, този закон не се прилагал за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. Курортен комплекс „•••" сочи ТЛП „•••" АД, че селищно образувание по смисъла на чл. 3, ал. 4 от ЗАТУРБ, а според Решение № 45 на МС от 25.01.2005 г. е селищно образувание с национално значение. Алеите за движение на превозни средства или улиците, според КККР, в курортния комплекс не представлявали участъци от републикански или общински пътища. Твърдението, че произшествието е настъпило поради неподдържането на пътното платно в изправност, намира ТЛП „•••" АД за неоснователно. Посочената неравност в представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 686/29.05.2021 г., съставен от Н. Г. Т., представлявала според ТЛП „•••" АД изпъкнала изкуствена неравност с кръгъл профил, разположена напречно на пътното платно, изградена като средство за ограничаване на скоростта на движение на моторните превозни средства по смисъла на Наредба № РД-02-20-10 от 5.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях , действала към деня на произшествието. Изкуствената неравност е била изградена преди години, съществувала и към момента на подаване на становището от ТЛП „•••" АД С изкуствената неравност било обезопасено намиращото се непосредствено след нея, в посока центъра на к.к. „•••, кръстовище на улицата, представляваща ПИ ••• с улицата, представляваща ПИ •••, до хотел „•••". Кръстовището било с изключително оживено движение на пешеходци, тъй като алеята/ улица ПИ ••• била път към морския плаж за голяма част от хотелите от втора и трета линия на курортния комплекс. Устроено било с пешеходни пътеки. Изкуствената неравност обезопасявала и централната алея на курорта, тъй като след посоченото кръстовище хотелите на първа линия били разположени непосредствено покрай тази алея. Целта на изграждането на изкуствената неравност била повишаване на безопасността на пешеходното движение. Относно неизпълнение на задължение на „•••" АД по договор ТЛП „•••" АД сочи в становището си , че : Не се спори , че между „•••" АД и ответника съществуват отношения, породени от договор. Не се спори също, че по силата на този договор „•••" АД получава плащане и поема задължение да поддържа инфраструктурата в к.к. „•••". Както било изложено по-горе, улицата в частта, в която настъпило произшествието с автобуса, не била с компрометирана настилка, нямало неравност в резултат на неподдържане на пътното платно. От правна страна от значение за отговорността за настъпилите вреди сочи ТЛП „•••" АД , че е основанието на тази отговорност. В случая фактическият състав като източник на задължение за непозволено увреждане, бил свързан с вреда, произлязла от вещ. По силата на закона задължението за обезщетяване на вредата тежало върху собственика или върху лицето, под чиито надзор се намира вещта. „•••" АД твърди , че не е собственик на вещта, представляващ ПИ с идентификатор •••, в начин на трайно предназначение второстепенна улица, нито лице, под чиито надзор е тази вещ. Претенцията за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди намира и ТЛП „••• -•••" ООД за прекомерна. Ищцата била допринесла за настъпилото увреждане на нейното здраве, тъй като не била поставила обезопасителен колан като пътник в автобуса, в който е настъпило произшествието. Претенцията за плащане на имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, ТЛП „••• -•••" ООД намира за неоснователна. Сумата за здравноосигурителни вноски в размер на 1 542, 88 лв. била платена поради неизпълнение на нейни задължения, породени от разпоредбите на законодателството за здравно осигуряване. Претендираната сума в размер на 483,29 лв. за платени разходи за лечение била недоказана по основание и размер. Представените фискални бонове, издадени от фискални устройства в аптеки, не доказвали извършени от ищцата плащания. Относно отговора на исковата молба в частта за привличане на трети лица по чл. 219 от ГПК: Основателни намира ТЛП „••• -•••" ООД твърденията на ответника за настъпване на произшествието като следствие на несъобразено с изискванията на закона поведение на служителя на превозвача „•••" ЕООД, водач на автобуса, в който пътувала ищцата. Автобусът следвало да бъде оборудван с обезопасителни колани, водачът бил длъжен да контролира изпълването на коланите от пътниците. Водачът бил длъжен да съобрази скоростта на движение на превозното средство със състоянието на пътя с оглед твърдението за наличие на неравност на пътното платно. Увреждането на здравето на ищцата било в причинно-следствена връзка с поведението на служителя на превозвача, водач на автобуса. Относно твърденията за неизпълнение на задължения на ..•••" ООД : ТЛП „••• -•••" ООД не оспорва твърдението, че дружеството е собственик на поземлен имот с идентификатор •••, който съгласно КККР е с начин на трайно ползване за второстепенна улица. Твърденията, че дружеството, като собственик на пътя, не било изпълнявало задълженията си по Закона за пътищата, ТЛП „••• -•••" ООД намира за неоснователни. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП този закон не се прилагал за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. Курортен комплекс „•••" бил селищно образувание по смисъла на чл. 3, ал. 4 от ЗАТУРБ, а според Решение № 45 на МС от 25.01.2005 г. е селищно образувание с национално значение. (Каквото бил и к.к. „•••") Алеите за движение на превозни средства или улиците, според КККР, в курортния комплекс не били участъци от републикански или общински пътища. Твърдението, че произшествието настъпило поради неподдържането на пътното платно в изправност, ТЛП „••• -•••" ООД намира за неоснователно. Посочената неравност в представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 686/29.05.2021 г., съставен от Н. Г. Т., представлявала изпъкнала изкуствена неравност с кръгъл профил, разположена напречно на пътното платно, изградена като средство за ограничаване на скоростта на движение на моторните превозни средства по смисъла на Наредба № РД-02-20-10 от 5.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях (отм ), действала към деня на произшествието. Изкуствената неравност била изградена преди години, съществувала и към момента на подаване на становището от ТЛП „••• -•••" ООД . С изкуствената неравност било обезопасено намиращото се непосредствено след нея, в посока центъра на к.к. „•••, кръстовище на улицата, представляваща ПИ ••• с улицата, представяща ПИ •••, до хотел „•••" Кръстовището било с изключително оживено движение на пешеходци, тъй като алеята/ улица ПИ ••• била път към морския плаж за голяма част от хотелите от втора и трета линия на курортния комплекс. Кръстовището било устроено с пешеходни пътеки. Изкуствената неравност обезопасявала и централната алея на курорта, тъй като след посоченото кръстовище хотелите на първа линия бил разположени непосредствено покрай тази алея. Целта на изграждането на изкуствената неравност била повишаване на безопасността на пешеходното движение. ТЛП е изразило становище по доказателствата . В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ТЛП „•••“ ЕООД- адв.А. допълва възраженията си, като прави възражение за изтекла погасителна давност. По принцип смята, че това възражение е допустимо, защото третото лице - помагач не дължи подаването на отговор на исковата молба, а може да изрази становище по подадения отговор. Независимо от това счита, че са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ и претенцията е погасена по давност. В същото о.с.з. и адв.Н. в качество на процесуален представител на ответника заявява , че се присъединява към възражението на ТЛП за изтекла погасителна давност В проведеното по делото открито съдебно заседание от 15.05.2026 г. ищцата не се явява, представлява се от адв. А. поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи като и определи и присъди адв.възнаграждение . В о.с.з. адв.Ж. в качество на процесуален представител на ответника моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани ведно с присъждане на сторените от ответника съдебно деловодни разноски. В о.о.з. адв.А. в качество на представител на ТЛП „•••“ ЕООД моли съда да отхвърли исковете като излага подробни правни доводи. В о.с.з. на 15.05.2026 г. ТЛП „ ••• ••• „ ООД и „ ••• „ АД не са изпратили представител. В рамките на предоставения от съда на страните срок за писмени бележки по делото са постъпили на 29.05.2026 г. писмени бележки от адв.К. Ж. – процесуален представител на ответника и на 29.05.2026 г. писмени бележки от Е. М. в качество на процесуален представител на ТЛП „ ••• ••• „ ООД и „ ••• „ АД. СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, събраните доказателства, приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА : С доклада по делото , обявен за окончателен в първото проиведено открито съдебно заседание съдът е дал правна квалификация на предявените от ищцата против ответника искове, разпределил тежестта на доказване и отделил безспорните от спорните факти и обстоятелства . Предявените от ищцата искове съдът е квалифицирал като : -осъдителен иск с пр.осн. чл.200, ал.1 КТ , -осъдителен иск с пр.осн. чл.200, ал.3 КТ ведно с акцесорни искания за присъждане на мораторна лихва върху главните вземания до датата на сезиране на съда и от датата на подаване на исковата молба за заплащане на законна лихва с пр.осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общото правило на чл.154 ГПК, съдът е указал на страните по делото, че всяка страна да установи и докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи за себе си положителни права. В конкретното производство тежестта на доказване съдът е разпределил по следния начин : На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът е указал на ищцата, че носи доказателствената тежест да докаже, че е била във валидно трудово правоотношение с ответника при настъпване на злополуката, че на 29 май 2021 г. е станала злополуката с ищцата по време място и начин описани в исковата молба ,, че посочената злополука е трудова, че именно в резултат и в следствие на трудовата злополука от 29 май 2021 г. на ищцата са причинени неимуществени и имуществени вреди . В тежест на ищцата е възложено да установи и докаже : характера и вида на всяка една претендирана в резултат на трудовата злополука вреда и че търсеният техният размер е съобразно претенцията. В тежест на ищцата съдът е възложил още да докаже, че всички претендирани от нея за рерапиране от работодателя вреди са настъпили именно от трудовата злополука от дата 21.5.2021 г.,да установи и твърденията си за интензитета и характера на неимуществените вреди и пряката причинно следствена връзка между всички вреди и злополуката .В тежест на ищцата е възложено да докаже претенциите си в частта относно търсените имуществени вреди като установи и докаже при условията на пълно и главно доказване размер, вид, стойност на всеки един разход за лечение и възстановяване от трудовата злополука , да установи и докаже какви размерите на пропуснатите от нея ползи .В тежест на ищцата е възложено още и да докаже, че ответника се намира в забава, началната дата на изпадане в забава, респ. размерите на акцесорните си претенции и началния момент от който счита, че ответникът й дължи законна лихва върху всяко едно главно вземане. На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест да докаже, че ищцата е допринесла за настъпване на злополуката, т.е. че е налице съпричиняване на вредоностния резултат от страна на ищцата и или че ищцата е допуснала груба небрежност или че са налице други правопогасяващи факти. С доклада по делото съдът е указал на ТЛП на страната на ответника ,конституирани в хода на производството по делото като подпомагаща страна, че имат възможност да установят и докажат възраженията си затова, че ищцата е съпричинила вредоностния резултат, проявила груба небрежност, както и да установят и докажат възраженията си, че всеки един от тях е изпълнявал пълно и точно договорните си задължения с ответника. Указано е било още на ТЛП, че имат и възможност да докажат възраженията си затова, че вредите претендирани за репариране от ищцата са обусловени от поведението и действията на ищцата, вкл. и че здравословното състояние на ищцата е било влошено и преди трудовата злополука. С доклада по делото съдът е обявил на страните за безспорно и ненуждаещо се от доказване помежду йм : че към датата 21.05.2021 г. ищцата С. О. е била във валидно трудово правоотношение с ответника-работодател „•••“ ЕАД, че на посочената дата , в гр.Варна, в кк ••• , ••• „•••" е станало ПТП с пострадала С.О., което е прието за трудова злополука с Разпореждане на ТП на НОИ-Варна, че злополуката е станала с участието на водач на ППС с рег.№ ••• , който водач е работил при ТЛП „•••“ ЕООД че към 29.5.2021 г. ответника и „••• „ЕООД са имали сключен договор за превоз на пътници че към 29.5.2021 г. ответника и ТЛП „ •••" АД ЕИК ••• са били в договорна връзка; че към 29.5.2021 г. ответника и ТЛП „••• -•••" ООД са били в договорна връзка и че „••• -•••" ООД е собственик на поземлен имот с идентификатор •••. С доклада по делото е прието за разглеждане възражението, заявено от третото лице - помагач на страната на ответника „•••” ЕООД, към което се солидализира и което се поддръжа от ответника „•••” ЕАД за погасяване на исковата претенция по давност, съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. При така маркираното по-горе е видно, че основните подлежащи на доказване факти , относими към фактическия състав на исковете по чл.200 КТ са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване. Безспорно е , че към 29.05.2021 г. ищцата С. О. е била във валидно трудово правоотношение с ответника-работодател „•••“ ЕАД, че на посочената дата , в гр.Варна, в кк ••• , ••• „•••“ е станало ПТП с пострадала С.О., което е прието за трудова злополука с Разпореждане на ТП на НОИ-Варна,че злополуката е станала с участието на водач на ППС с рег.№ ••• , който водач е работил при ТЛП „•••“ ЕООД ; че към 29.5.2021 г. ответника и „••• „ЕООД са имали сключен договор за превоз на пътници; че към 29.5.2021 г. ответника и ТЛП „ •••" АД ЕИК ••• са били в договорна връзка;че към 29.5.2021 г. ответника и ТЛП „••• -•••" ООД са били в договорна връзка и че „••• -•••" ООД е собственик на поземлен имот с идентификатор •••. Така отделените за безспорни факти са доказани и на база писмените доказателства по делото. От приложеното на л.13 заверено копие на трудов договор се установява, че на 26.05.2021 г. ищцата и ответника са встъпили в трудово правоотношение като е съставен Трудов договор № 69 .Трудовия договор е сключен при условията на чл. 68, ал. 1 т.1 и ал.3 КТ за сезонна заетост, със срок считано от 27.05.2021 г. до 30.09.2021г. Съгласно трудовия договор ищцата е приела да работи на длъжност миячка с място на работа – кк •••, хотел ••• , звено кухня, на пълно работно време от 8.00 ч., категория персонал : ниско квалифицирани работници , код по НКПД 9412-001, с ОТВ от 650 лв. Видно от приобщените на л. 14 и15 заверени копия от медицинско удостоверение – при постъпване на работа ищцата е представила пред работодателя медицинско в което е вписано , че е клинично здрава. От приобщения на лист 16 -17 в заверено копие констативен протокол за ПТП с пострадали лица ведно със схема се установява безспорния факт , че на 29.05.2021 г. Н. Т. – дежурен ПТП при ОД МВР Варна е посетил местопроизшествието и съставил посочения протокол. В протокола са вписани участници 1 и 2 . В графа участник 1 е посочено ППС с рег. № ••• марка Мерцес, собственост на ••• ЕООД, водач М. С. Д. , а в града участник 3 е посочен пътник С. Р. О.. В протокола за ПТП е отразено , че видими щети по ППС няма, но е пострадала пътничката С. О.. Вписано в протокола за ПТП е , че участник 1 поради движение с несъобразена с пътните условия / релефа на пътя / скорост преминава през неравност на пътя , като спрямо водача на ППС е образувано ДП 172 от 29.05.2021 г. Видно от л.20 на ищцата е бил връчен Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление , съгласно чл. 6 , ал.1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на формуляр за правата на пострадалите от престъпления, като този протокол е връчен на 31.1.2023 г. от следовател при ОСлО – ОП Варна , т.к. ищцата е имала качество пострадал от престъпление по чл. 343 , ал.1 б. „б“ вр. чл. 342 , ал.1 НК. Установено е по делото от приобщената на л. 21 – ви епикриза издадена от МБАЛ Света Анна Варна АД , че на 29.05.2021 г. в 17:21 ч. ищцата С.О. е била приета в посоченото лечебно заведение , хоспитализирана и изписана на 02.06.2021 г. Поставена с епикризата е окончателна диагноза : S32.0 счупване на гръбначния стълб в поясна област – Л1 .Съгласно анамнезата снета по данни на пострадалата и от дежурните по СПО , С.О. е посочила пред лекарите , че на същата дата претърпяла ПТП като пътник в автобус .С.О. е била оперирана на -1.06.2021 г., извършена е била вертебопластика Л1 и съставен опретивен протокол № 160. В епикризата са вписани още направените в болничното заведение изследвания и предписана медикаменозна терапия. С Разпореждане № ••• от ••• г. на НОИ – ТП Варна на основание чл. 60, ал.1 КСО декларираната злополука с вх. № 5101-03-77 от 04.06.2021 г. на ТП Варна от осигурителя ••• ЕАД , станала със С. Р. О. е приета за трудова злополука на основание чл. 55, ал.1 КСО /л.22 ,л.23/ Със Заповед № 123/27.09.2021 г. на основание чл. 325, ал.1 т.3 КТ работодателят – ответник е прекратил ТПО с ищцата С.О. / поради изтичане на уговорения срок на трудовия договор / , като е вписано изрично, че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 7 дни.Заповедта е връчена на ищцата на 30.09.2021 г. срещу подпис /л.25/ . С ЕР на ТЕЛКК № 0144 от 18.01.2022 г. / л.29,30/ издадено от УМБАЛ Св.Марина – Варна ЕАД на ищцата С.О. е определена временна нетрудоспособност за периода от 29.05.2021 до 24.11.2021 г. с 50 % ТНР и дата на инвалидизацията – датата на трудовата злополука 29.05.2021 г. В ЕР на ТЕЛ е вписана водеща диагноза : счупване на гръбначния стълб в поясната област ; трудова злополука : фрактура вертебре L 1 Ст пост операционем . циментация на прешленно тяло Вертебрален синдром тежка степен след фрактура , отразено е и обективното състояние на С.О. „ походка с две помощни средства с ограничения на движенията в лумбален отдел на гръбначен стълб и изразен вертебрален синдром тежка степен“. На листи от 31 до 91 е приобщена в заверено копие представената от ищцата медицинска документация вкл. болнични листи, издадени рецепти, касови бонове за закупени лекарства , извлечение от ЛАК , изследвания . На л.45 е приложено копие от преводно нареждане което отразява плащане на здравноосигурителни вноски, към НЗОК от С. Р. О. в полза на ТД на НАП Варна, в общ размер на 1542.88 лв. по банков път , на дата 31.05.2026 г. Установено е от лист 92 - ри /пощенски плик / , че исковата молба ищцата е предявила в съда чрез пощенски услуги, като клеймото на изпращане на исковата молба е от 29.05.2024 г., а вече в съда исковата молба е входирана на 30.05.2024 г.Този факт съдът ще обсъди при произнасяне по правоизключващото възражение на ТЛП ••• ЕООД и ответника за погасяване на правото на иск поради изтекла давност. За цялостното изясняване на фактическата страна на спора са събрани писмени и гласни доказателства, допуснати и проведени са КСМАТЕ и ССчЕ. Разпитани пред съда свидетелите дават следните показания : Св.Р. А. ( дъщеря на ищцата ) разказва пред съда, че дядо й Р. /баща на майка й / взел 1600 лв. с които платили осигуровките и станала операцията на майка й. След като платили осигуровките, на втория ден направили операцията на С. О., кръста й оперирали, целия кръст, от там /от болницата / взели бинт, конци, без да ги карат да купуват нещо . Освен осигуровките, дядото на свидетелката не бил плащал нещо друго. Св.Р. А. споделя, че като отишла в Окръжна болница, при майка си , влязла вътре и я видяла след катастрофата. Св.Р.А. , че майка й имала много болки, крещяла, плачела, била свита от болката, имало хора в стаята й, много я боляло и много плачела, нищо не можела да каже от болка, а свидетелката взела малко мокри кърпи да й помогне, после я оставила там за операция. Докато С.О. била в болницата, дядо на свидетелката и баща й били там, така било 3 дена след операцията. След операцията от болницата С.О. била взета от баща си и съпруга й , с инвалидна количка, но св.Р.А. не била там. От болницата ищцата, баща й и съпруга й се прибрали в дома на ищцата, на стария хлебозавод, като тогава С.О. не можела да седне на количката и баща й и съпруга й я пренесли на ръце. Твърди се от дъщерята на ищцата , че когато майка си била у тях имала много болки , давали й течен ангалин, аулин и нимезил , но нищо не помагало. С.О. ,споделя св. Р.А. , че пиела много хапчета на ден , като свидетелката й давала само течен аналгин, С.О. била с памперс и не можела са стане въобще и така било 6-7 месеца без да става от леглото и после с патерица, с бастун ищцата малко по малко започнала да ходи , като на доктор ходела с количката, а сега вече ползвала патерицата .От тогава сочи св.Р.А. че минали четири-пет години , но и сега майка й С.О. ползвала патерицата. Първо С.О. ползвала бастуни, сега патерица, трябвала й, не можела да стои, боляло я и нито на работа отивала, нито никъде. Веднага след катастрофата С.О. сочи дъщеря й св.Р.А., че спряла да ходи на работа.Същата свидетелката дава показания , че майка й пиела лекарства за кръвно, вдигаше, тогава била 75 кг, сега станала 120 кг от лекарствата, не само от аналгина, пиела лекарства и за кръвно и сърце. До тогава не вдигала много кръвно - 160/130, а после - 180/150. Кръвното ищцата сваляла с лимон, сочи св.Р.А. , като самата тя давала на майка си лимон и той действал, но С.О. и пиела лекарства за кръвно. Св.Р.А. сочи пред съда, че майка й сега има, но не знае захарта колко й е точно. Същата свидетелката е пояснила, че сега майка й живее на стария хлебозавод с баща й, баща й бил инвалид, свидетелката Р.А. ,двете децата на свидетелката - всички живеели заедно. На конкретно поставени въпроси свидетелката Р.А. е отговорила, че тя гледа и майка си и баща си, сестра й също , двете гледали родителите си. Св.Р.А. твърди, че след операцията краката на майка й се надули, болели я, а и станала много нервна , водили С.О. на кардиолог и при доктора който гледал за кръста и краката в Окръжна болница , на друг доктор не се налагало да ходят . В показанията си пред съда Р.А. твърди, че майка и имала кръвно след операцията, вдигала кръвно и преди това, обаче след операцията почнала повече да вдига, пиела и преди това хапчета за кръвно.С.О., твърди дъщеря и Р.А., че имала и диабет, споделя пред съда ,че не знае какво е диабет, твърдейки , че преди това майка и нямала диабет.По повод диабета С.О. отишла на доктор и той казал, че тя има диабет, като и дал инсулин за диабета, обаче С.О. не искала да го приема, не го искала . Р.А. разказва още , в къщи купили инсулина на хапчета , но майка и не ги искала . Сега С.О. ,според свидетелката св.Р.А. била много нервна, откакто стана случката, била нервна, не можела и да спи , почнала да се храни отдавна, 75 кг била, сега станала 112; кг, не се виждала с приятелки, нямала такива, роднини идвали при нея, майка й и баща й идвали, братовчеди също. В момента уточнява св.Р.А., че майка и С.О. си е вкъщи със сестрата на свидетелката и децата на свидетелката, тя не можела да готви и не можела да шета, сестрата на свидетелката готвела и шетала, С.О. не можела да стои права затова ползвала на патерицата,излизала с патерицата, до магазина отивала, децата малко да играят навън, с децата излизала.В края на показанията св.Р.А. заявява, че майка и не говори за катастрофата, страхувала се и преди катастрофата пиела хапчета за кръвното, други - не. В качество на свидетел по делото е разпитана К. Х.. Пред съда св.Х. сочи, че си спомня за инцидент с нейна колежка, като разказва, че отивала на работа втора смяна, пътували с автобус - служебен, на ,•••”, св.Х. била бях вътре в този автобус и видяла как пострадала колежката й С. О.. Шофьорът според св.Х. карал е с висока скорост, С. О. била седнала на седалката, когато шофьорът минал през пътя с висока скорост, от рикошета от удара С. О. си ударила гърба в седалката и пострадала в областта на таза. Св.Х. и С.О. пътували заедно, като С.О. била седнала на лявата седалка, до прозореца мястото а св.Х. видяла това, после С.О. почувствала болки в областта на таза, автобусът спрял и те се обадили на Бърза помощ да дойдат да й помогнат, С.О. много я боляло. Бърза помощ дошли. Категорично потвърждава св.Х., че ищцата не можела да да стане сама от седалката, лицето й било бледо, станала бледа,много я боляло, превивала се от болка, държала се за кръста и не можела да стане, казала, че много я боли. Тази случка , сочи св.Х., че се случила в к.к. „•••”, до хотел „•••”, малко преди хотел „•••”, там имало един „легнал полицай” и автобусът минал през него с висока скорост, над допустимата. Когато автобусът се движел по пътя, хотел „•••” се падал отляво, на може би около 1-2 м вляво или 100 м се падал хотел „•••”. След хотел „•••” било работното място на св.Х. и на ищцата О., близко било. Когато Бърза помощ дошли разказва св.Х., че натоварили , взели пострадалата от автобуса, сложили я на носилка, хората от линейката влезли в микробуса, за да могат да й помогнат да я качат на носилката, взели я с носилка и я закарали в Спешния център. На конкретно поставени въпроси св.Х. е отговорила, че автобусът набил спирачки, защото се движел бързо, карал бързо, имало гърбица на пътя, „легнал полицай”, автобусът мина през „легналия полицай”, тоест прелетял, не намалил, потвърждавайки, че не намалил преди „легналия полицай”. Може би с60-70 км/ч, 80 км/ч карал автобусът, според св.Х., без да е сигурна , но на ней й се сторило, че кара много бързо а и тя самата съвсем леко си ударила гърба в седалката, малко я заболяло. Пострадалата С. твърди св.Х., че нямала колан, потвърждавайки категорично, че нямала сложен предпазен колан на седалката. Всяка седалка имала предпазен колан, но когато влезли в автобуса, никой не йм казал да ги сложат, св.Х. също била без колан и не си спомняла дали шофьорът бил с колан, но по принцип те винаги слагали колани. На поставени от процесуалния представител на ответника въпроси св.Х. е отговорила, че не е забелязала пострадалата С. да се движи из автобуса, стояла съвсем спокойно на седалката. Седалките на този транспорт не били много тесни, те били една до друга, направени са според човека.Пострадалата С. определя св.Х. като едра жена, потвърждава, че е едра жена, но седалките били направени така, че да побират и едри хора,.не било трудно на пострадала да стои на тази седалка, категорично не. Според свидетелката Х. към онзи момент може би С. тежала около 100-110 кг , едра била , потвърждавайки че е едра жена. В края на показанията си св.Х. обяснява, че не са били толкова близки с пострадалата С., отношенията им били работни и не знае дали С.О. е пиела някакви хапчета. След това св.Х. нямала никакви контакти със С., нито работни, нито лични отношения с въпросната жена. В хода на производството по делото са събрани и гласни показания чрез разпита на св. С. Г.. На поставени от съда въпроси свидетелката Г. е отговорила, че няма завършен клас , не отишла на училище. За ищцата С. О. св.Г. сочи, че и е комшийка, която завела делото, и е по-голяма от нея. С.О. според показанията на съседката и св.Г., работела на „•••те „, станал инцидент с нея. Заедно двете с нея били на буса, като отивали на работа. Заедно работели на „•••”-те, „•••”. Него ден св.Г. и ищцата С.О. били заедно, качили се на автобуса от мол-а на гробищата, около 1:30 ч. на обяд и тръгнали.В буса разказва св.Г., че били тя, М., С., Ш. бил с тях , колега, с когото работели сервитьора, и К. била с тях, те били само на буса. Шофьорът св.Г. не знаела как се казва,но бил един нисък, с бяла коса беше. Като си тръгнали от тук, като стигнали, 2-3 спирки оставали за работата вече на хотела, точно там един бордюр имало, където станало обяснява св.Г. , казали на шофьора за спира , като се ударила отзад С. /в кръста, в ляво, според показаното с ръце от свидетелка/, той не спрял , а продължил и пак същото нещо станало : скочила С. , пак се ударила, жената вече не можела да говори и почнала да вика .С.О. много я боляло , св.Г. била до нея , отзад на седалката – свидетелката била наляво , пострадалата по средата, М., били трите , по средата, където е най- широкото била пострадалата. После св.Г. казала на шофьора да спре, но той не спрял и , като почнала да вика пострадалата, да крещи, накрая той спрял. Автобусът спрял нищо не направил шофьорът, чудел се какво станало на жената, гледал, ама той не помагал нищо, не я питал въобще как е. Помагали на пострадалата свидетелката Г. и другите пътници в автобуса, С.О. не пила нищо - ни вода, ни нищо, не можели да я мръднат, тя била тежка жена, от 100 кг нагоре. Св.Г. сочи, че пристигнала и Бърза помощ, взели С. , като не знае кой извикал Бърза помощ, не видяла, свидетелката Г. била вътре в автобуса с пострадала С. .Бързата помощ според същата свидетелката дошла след около час и нещо и С. стояла така отзад, без да мърда, а като дошла Бърза помощ, помагали всичките сервитьори, К. помагала също да свалят пострадалата С. от буса., а Бърза помощ не се качили да я вземат. Като слезли долу, тогава от Бърза помощ взели С., приели я в болницата жената, от там насам останалите пътници се върнали на работа, били втора смяна. В показанията си пред съда св.Г. сочи, че пострадалата С. пак имала болки, с бастун вкъщи била сега. Счупено било гръбначето (свидетелката е показала гръбначния стълб в областта на опашката, в лявата част на тялото). Много било счупено, според св.Г., т.к. С.О. не можела въобще да мърда, доста време било - час - час и половина имало като била на автобуса. После на С.О. направили операция, но пак с болки била жената, с бастун вървяла, „къде да става“. От тогава св.Г. не отрича, че не помни колко време минало, но твърди , че и сега С.О. още я боли. За болките на поставени на свидетелката въпроси свидетелката задава въпроси какво да пие С. „ като няма пари, с какво да си взема лекарствата…от къде да взима - мъжът й е инвалид, дъщеря й се грижи за нея, дъщеря й не работи, къде, с две деца е, къде да работи, майчински си взима…. „. След случката, сочи същата свидетелка, че С. била в болнични, но не знае колко време била в болничен, двете повтаря свидетелката , че са комшии и последно преди 7-8 дена свидетелката видяла ищцата, отишла да я види, носила й нещо да хапне, понеже ищцата нямала пари. По отношение на състоянието на ищцата свидетелката твърди, че ищцата говори, ама не „предишната С.“, имала болки жената, не можела а преди случката ищцата била весела жена, добра. Св.Г. и ищцата С.О. работели заедно колко време,като свидетелката на „•••” имала 10 г. работни, а С. преди случката работила 1 месец, миячка била, като св.Г. миячки. От целия автобус само на С. О. сочи св.Г. , че „така станало“. След операцията, твърди св.Г., че С. била на легло, дъщеря й я гледала, имала мъж, ама човекът бил инвалид, „краката му рязали „ .Ищцата казвала, че има много болки, друго нямало, други болести според св.Г. ищцата нямала. Същата свидетелката сочи, че С. сега станала повече килограми, като лежала .Освен с бастун, св.Г. виждала С.О. с патерица да ходи до двора, до тоалетната, С.О. не можела да шета, да готви, дъщеря й правела това. Разлика в поведението на С.О. св.Г. сочи, че е забелязала, но допълва , че С. била по-тиха преди. Същата свидетелка сочи , че не знае в коя болница била закарана С. от Бърза помощ, не знае точно на кое място се случило това , но там имало хотел. Бордюрът бил на пътя, на самия път, цимент май било това нещо. Когато се ударил автобусът, той доста силно карал, той не спрял въобще, силно караше. Когато автобусът се ударил в нещо, два пъти скочила С., ударила се много лошо, викала, но шофьорът въобще не обърнал внимание, той си гледал пътя. Св.Г. е заявила категорично, че отзад в автобуса нямало колан, не били пътували с този шофьор с друг път и минали около четири години от случката. В края на показанията св.Г. сочи, че от както се случило това нещо със С. тя „ има захар „,преди това нямала .Свидетелката е заявила пред съда, че не знае С. какви хапчета взема, заявява че не е лекар, а са комшии с ищцата, казва още :„ама какво да ми споделя всичките лекарства, аз съм неграмотна, от къде да знам какви лекарства са. С. преди не работеше, с нас работи един сезон. Преди „•••” нищо не работеше, вкъщи беше жената. Преди „•••” не е работила на друго място. „. В хода на производството по делото е разпитана и свидетелката Р. Б.. Св.Б. сочи пред съда, че няма завършен клас, не е учила , оженила се на 16 години, като до тяхната махала живее ищцата , а свидетелката живее на ••• , двете живеели близо през три – четири къщи, във Варна до стария хлебозавод.Св.Б. споделя , че тя е по-голяма от ищцата, но не знае ищцата С. на колко години е , предполага че е на 30 или повече ,двете били само комшии . Със С. разказва св.Б., че били заедно на работа, отишли втора смяна на работа, на обяд, 2 ч. било и като тръгнали на работа, още не влезли на работа, в автобуса били, С. била на средата, на задната, последната седалка и другата С. от тази страна била и свидетелката от тази страна, С. О. била в средата. Един път С. О. в автобуса скочила, ударила се в гърба, в опашната област, изпитала болка и поле втори път пак се блъснала и после паднала долу на автобуса вътре, с линейка я взели. Като паднала ищцата, разказва св.Б., че ищцата викала, дето болка имала : „Майко”.. „Майко, гърба ме боли”.По този повод обяснява същата свидетелка , че пътниците казали на водача на автобуса: „Спирай, жената има болка”, той не го чул, не спрял , втори път като викали, крещели всичките, той пак така направил и жената пак така ударило, така ги блъснало, втори път водачът на автобуса ги блъснал. Автобусът по думите на св.Б. дръпнал кормилото пътниците отишли назад, но пострадалата не можела да стане, стояла и по едно време дошла линейката, с носилката взели пострадалата С.О. . Носилката била на пътя, а пътниците били вътре в автобуса, момчето от Бърза помощ взело С. и я изкарали вън и те, като тръгнали да я карат, останалите пътници продължили да отиват на работа. При този инцидент сочи св.Б., че С. си счупила гърба, все болка имала, сега, в момента дъщеря й я гледала, дъщеричката й имала две малки деца, била на 30 г. млада, две момичета имала.. С. сега имала болка, сериозно казва на съда св.Б. , подчертавайки, че не лъже, С. все имала болка, като сяда, не можела да става, краката я болели .С. сочи още св.Б. че влязла в болница след това, май имала операция, лежала на легло, но колко време - 2 или 3 месеца без да става , не може да каже точно и тогава с бастун ходела. Сега пак с бастун ходела ищцата. Св.Б. определя ищцата С. като „много дебела, 100 кг може да е „, уточнявайки, че откакто жената се разболяла, по-тежка станала, коремът й бил много тежък. В показанията си пред съда св.Б. твърди, че ищцата има кръвно, за захар не знае дали има, но все вдигала кръвно. Преди случката С. сочи св.Б., че ищцата била“ добричка жена“, но сега „главата й не е добре“, все я боляло главата вдигала кръвно, все с гърба имала оплакване, взимала лекарства постоянно, взимала нещо, мажела, пиела хапчета, някой път нямала парацетамол, нямала парички от къде да вземе, мъжът й бил болен, той нямало къде да отива и те/семейството на св.Б. / и давали , близо били .Апарат й дали да гледа кръвното, нямала жената, мъжът й бил болен и св.Б. носела техния апарат за кръвно. В семейството на С. О. споделя още св.Б., че никой не работи, а преди да работи та заедно с ищцата , С. не работила. Допуснат до разпит е и свидетелят С. С.. В показанията си пред съда св.С. сочи, че служител при ТЛП „••• „ЕООД и работи като шофьор на автобус. От разпита на св.С. се установява, че същият се е качил на процесната дата в процесния автобус от първа спирка „Летище „ за да може да вземе от последната спирка в ••• автобуса и да осъществи поредния рейс като прибере редовната смяна работници от ••• до Варна.Тогава автобусът бил управляват от шофьора М. – служител с около 6-7 години стаж към него момент.Според св.С. пострадалата ищца заедно с други пътници е била на последната седалка в автобуса и инцидента станал преди хотел •••. Св.С. твърди, че отсреща на х-л ••• имало бабунка , която не била асфалтова , а от блокчета .При преминаването на автобуса през въпросната бабунка, обяснява св.С., че автобусът подскочил и му излязла въздушната възглавница и автобусът блокирал.Свидетелят казва, че се е водил на втората седалка зад водача М., не е видял самия инцидент, но чул писъците от задната седалка на автобуса , че жената се ударила.Тогава твърди св.С., че М. карал с скорост около 30 км./ч и 20 метра преди бабуната намалил, но не рязко , скоростта и минал през бабуната без спира. При възприетите от шофьора викове същият сочи св.С., че се обадил на 112 за да дойде линейка. На място действително пристигнали линейка и КАТ, но св.С. не останал на местопроизшествието, т.к. трябвало да вземе същия автобус от последна спирка и да осъществи превоз на редовната смяна от курортния комплекс към града.Св.С. твърди, че автобусът е бил изправен и в движение, но поради това че се е отворила въздушната възглавница отишли на място механиците, които оправили възглавницата след което свидетелят продължил работата си със същия автобус. В показанията си пред съда св.С. сочи, че оплаквания от работата на шофьора М. не е имало , но той починал след боледуване в болницата . Извън изложеното по-горе същият свидетел дава показания, че времето през което е станал инцидента е било хладно, но не помни когато точно се е случило , но помни че е след пандемията . На поставени конкретни въпроси свидетелят твърди, че не е виждал въпросната бабуна преди и че този тип препятствия се слагат от тези ,които поддържат пътя , с цел да не се кара с висока скорост. На поставени въпроси дали ищцата е била с колан св.С. казва :Не мога да Ви кажа дали С. О. е била с колан, то и да им казваме, те колани не слагат, иначе всички автобуси са с колани, но никой не слага и аз нямах колан... “. С Определение № 6678/20.05.2025г. съдът е допуснал провеждане на комплексна съдбно медицинска и автотехническа експертиза , възложена на вещите лица доц. д-р. В. В. Д. д.м., доц. д-р С. В. В. и инж. С. Я. М.. От заключението на вещите лица по допуснатата КСМАТЕ / приобщена на листи от 657 – 676/ се установява , че въз основа на представената медицинска документация /цитирана в обстоятелствената част на експертизата / на дата 29 май 2021 г. С. Р. О. на 45г. е получила: Умерена компресионна фрактура /счупване/ на краниалния (горния) сегмент на тялото на първи поясен пршлен /L1/, съчетан с дорзална /от към гърба/ травматична дискова протрузия /изпъкване на междупрешленен диск без скъсване на фиброзния пръстен/ и без засягане на гръбначния мозък. След получената травма О. била приета на лечение в клиника по неврохирургия където била извършена неврохирургична операция - перкутанна вертебропластика на първи поясен прешлен двустранно с помощта на костен цимент. Травмата,според КСМАТЕ не е обусловила реална опасност за живота на С.О. , а извършената оперативна намеса подобрила възможностите на О. да се предвижва, навежда и движи тялото в страни, но и без извършването на оперативната интервенция този тип травми позволявали макар и по-бавно да възстановят по-голяма част от възможността за движение. Умереното компресионното счупване на тялото на първи поясен прешлен , заключват вещите лица , че е довело довел до затруднение движението на снагата в конкретния случай за период от 5-6 месеца. Това поясняват вещите лица, че е медикобиолгична квалификация включена към средна телесна повреда по НК. Болеви усещания заключават вещите лица, че е възможно периодично да се усещат продължителен период от време в рамките на години, като е възможно възстановяване и без оперативна намеса. След извършването на операцията пациентката била вертикализирана на следващия ден. Връщането към леки ежедневни дейности сочат вещите лица, че е в рамките на 2-3 седмици, а пълно функционално възстановяване обичайно след 5-6 месеца. В медицинската документация отчитат вещите лица, че е посочено че при О. е бил налице Вертебрален синдром тежка степен описан в медицинската документация и през 2023г. Вертебралният синдром след компресионна фрактура на L1 поясняват вещите лица, че представлява комплекс от болкови, функционални и мускулно-рефлекторни нарушения, произтичащи от самото увреждане на прешлена и съседните структури, без задължително да има тежък неврологичен дефицит.Този синдром включва: локална болка в поясната област която се засилва при движение, стоене, натоварване по силно изразена при навеждане и ротация. Има болка при натиск в областта. Тази болезненност води до „втвърдяване“ на гърба и ограничена подвижност. Пациентът често заема щадяща (анталгична) поза. Тези оплаквания водят до намалена физическа работоспособност, издръжливост при стоене и ходене. Вещите лица се спират в КСМАТЕ на данните вписани в амбулаторен лист от д-р Н. К. (психиатър) с посочена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“. Предвид обективната ситуация и описаното състояние на О. към него момент, както и при анализа на данните от проведеното психиатрично изследване, настоящата експертиза счита, че покоректна би била диагнозата „Разстройство в адаптацията. Смесена тревожно-депресивна реакция“ (F43.22. по МКБ-10). Посочените в исковата молба заболявания: Хипертонична болест –заключават вещите лице в КСМАТЕ , че няма пряка причинно-следствена връзка между травма и хипертонична болест. Освен това по свидетелски показания хипертонията е предхождала инцидента. По отношение на развитие на диабет – заключават в.л., че няма медицинска документация която да го доказва, то и дори С.О. и да боледува от диабет, той също според експертизата няма пряко отношение към травмата. По отношение на счупения прешлен – заключават вещите лица, че костните структури са възстановени. В конкретния случай Вертебралният синдром, поясняват в.л., по комплексната експертиза, че може да продължи и напред в годините, като сочат, че за проявите му голямо значение има наднорменото тегло на пострадалата и установените и съществуващи преди травмата дегенеративни промени в гръбначния стълб / Стеснено дискално пространство на ниво L5-S1 с остеосклеротично променени повърхности - остеохондроза. Ръбови остеофити по телата на прешлените/, които сами по себе си също могат да водят до тези оплаквания. Диагностицираното психично разстройство като реакция на стресогенното житейско събитие понастоящем заключава комплексната експертиза , че не е актуално. (болеви оплаквания в поясната област могат да продължават с години, те могат да са следствие както на получената травма, така и на съществуващите дегенеративни промени в гръбначния стълб, както и в комбинация между двата фактора). По принцип вещите лица от КСМАТЕ заключават, че г-жа О. е работоспособна с възможности да упражнява дейности не свързани с продължителен престой в изправено положение и натоварване на гръбначния стълб. Възстановителния процес по отношение травмата на гръбначен стълб е приключил. Въпреки това, и в момента, според комплексната експертиза , е налице описаният по- горе Вертебрален синдром изразен с болеви оплаквания в поясната област, които могат да продължават с години. Те могат да са следствие както на получената травма, така и на съществуващите дегенеративни промени в гръбначния стълб, както и в комбинация между двата фактора. По отношение на психичното състояние на ищцата, понастоящем заключението на комплексната експертиза е, че ищцата е психично здрава. В медицинската документация, подчертават вещите лица, че няма описани травми характерни за поставен обезопасителн колан. Вещите лица дават в комплексната експертиза и следното съществено за спора на делото заключение : Механизма на получената травма според КСМАТЕ е следния : Силно вертикално натоварване (аксиална компресия) - сила, предавана по оста на гръбначния стълб отгоре надолу с едновременно сгъване напред (флексия) на гръбнака при което се увеличава натоварването върху предните и горни части на прешленното тяло. Това не би се получило, според експертизата, при правилно поставен предпазен колан. Вещите лица са цитирали свидетелките показания и сочат , че показанията на разпитаните свидетели, които твърдят, че С.О. е била без предпазен колан са именно в тази насока. Гореописаният механизъм според експертизата е възможно да се получи както при седнало на седалката тяло /без поставен правилно предпазен колан/, така и при изправено положение на тялото. Видно е от КСМАЕ , че вещите лица са отчели факта, че по делото няма медицинска документация по отношение за наличен захарен диабет. За наднормено тегло съобщавали свидетели били на инцидента. За наличие на високо кръвно налягане преди инцидента също сочели свидетелски показания. В медицинска документация от 2023г. била посочена хипертонична болест и предписано медикаментозно лечение. Данните по делото според вещите лица по комплексната експертиза сочели, че анатомично възстановяване е било в рамките на 5-6 месеца. Вертебралния синдром /описан подробно по-горе като прояви и причини/ може да продължи с години, наднорменото тегло на пострадалата и установените и съществуващи преди травмата дегенеративни промени в гръбначния стълб са допринесли за развитието на вертебралния синдром при пострадалата. Видно от част авто - техническа от КСМАТЕ / л.674-675/в.л.М. дава следните отговори на поставени въпроси : Съгласно свидетелството на регистрация на процесния автобус - СРМПС № 006155356, намиращо се в кориците на приобщеното към настоящото дело ДП 189/2022г. по описа на ОСлО при ОП - Варна (в което се съдържа ДП 172/2021г. на 5-то РУ „Полиция“ к.к. „•••“ към ОД на МВР - Варна ) процесния автобус е : категория М3, оборудван с двуточкови предпазни колани на всички седалки за пътниците. В.л.М. се позовава на писма с изх. № на РД „Автомобилна администрация“, съответно № 17- 00-51 217/1/02.08.2022г. и № 17-00-51- 217/3/20.12.2022г. (намиращи се в кориците на приобщеното към настоящото дело ДП 189/2022г. по описа на ОСлО при ОП - Варна (в което се съдържа ДП 172/2021г. на 5-то РУ „Полиция“ к.к. „•••“ към ОД на МВР - Варна), с които са представени протоколите от извършените годишни технически прегледи на процесния автобус - съответно протокол № 27429410/11.12.2021г. и протокол № 24276446/16.12.2020г., като и в двата протокола сочи в.л. М., че е видно, че срещу позиция „7.1. Обезопасителни колани/ключалки, системи за обезопасяване“ е отбелязана позиция „Да“. На четвърто място в.л. М. препращайки към по - подробно изясненото в медицинската част, полученото увреждане е в резултат на силно вертикално натоварване (аксиална компресия) - сила, предавана по оста на гръбначния стълб отгоре надолу с едновременно сгъване напред (флексия) на гръбнака при което се увеличава натоварването върху предните и горни части на прешленното тяло. Това не би се получило при правилно поставен предпазен колан. В тази насока подчертава и автоексперта, че са и показанията на разпитаните свидетели, които твърдят, че С.О. е била без предпазен колан.Ако ищцата е била с правилно поставен предпазен колан, същия би удържал тялото от подскачане нагоре и процесните телесни увреждания не биха възникнали, дава заключение в.л. М.. На пети въпрос вещото лице М. дава отговор, че в протокола за оглед на ПТП от 29.05.2021г. изготвен от разследващия орган не са описани пътни знаци за ограничение на скоростта. Такива не били открити и при огледа на района на ПТП от вещото лице към датата на изготвяне на експертизата. Съответно при така събрания доказателствен материал, вещото лице авто - експерт дава заключението, че разрешената за движение скорост в района на ПТП е била 50 km/h. При така събрания доказателствен материал към датата на инцидента , заключава автоексперта, че е имало изкуствена неравност тип „легнал полицай“ (с изпъкнал профил) на пътното платно, през която автобуса преминал. В случая увреждането не било причинено от удар в гърба на седалката, а от вертикалното движение на тялото нагоре (при отскачането му) и надолу (при падането), при което настъпила аксиална компресия в прешлена довела до увреждането. Увреждането възникнало именно поради отскачане на тялото нагоре от седалката и падане върху нея. Увреждането според в.л.М. е причинено от силно вертикално натоварване (аксиална компресия) - сила, предавана по оста на гръбначния стълб отгоре надолу с едновременно сгъване напред (флексия) на гръбнака при което се увеличава натоварването върху предните и горни части на прешленното тяло. Това заключава в.л. М., че не би се получило при правилно поставен предпазен колан. В тази насока вещото лице сочи, че са и показанията на разпитаните свидетели, които твърдят, че пострадалата е била без предпазен колан. Ако ищцата е била със закопчан предпазен колан, процесното увреждане не би настъпило,заключава в.л.М., тъй като колана ще удържи тялото от отскачане нагоре и респективно падане надолу във вертикално направление. Увреждането според автоексперта е възникнало именно поради отскачане на тялото нагоре от седалката и падане върху нея ,а гореописаният механизъм било възможно да се получи както при седнало на седалката тяло /без поставен правилно предпазен колан/, така и при изправено положение на тялото. Като е посочено и по-горе по делото е приобщено в заверено копие ДП № 189/2022 г. , пр. пр. № 6869/2021 г. по описа на РП Варна. На л. 541- 544 е приобщено копие от Заключително постановление за прекратяване на наказателно производство от дата 14.08.2023г. ДП е изпратено на РП Варна с мнение за прекратяване , на осн. чл. 24, ал.1 , т.1 НПК. Видно от мотивите на следователя комуто е било възложено разследването по досъдебното производство – прието , е че водачът на процесния автобус М. Д. е бил правоспособен такъв , с валидно СУМПС, но с поведението си по време на управление на 29.05.2021 г.Д. не нарушил правилата за движение по пътищата, т.к. се движел с допустимо разрешена скорост на движение , за пътния участък, в който се намирал непосредствено преди настъпване на злополуката . Т.к.Д. в конкретния ден бил заместващ основния водач на процесния автобус , следователят е извел извод, че Д. не е познавал в детайли особеностите на пътната настилка, по конкретния маршрут по който е трябвало са превози пътниците на посочената дата.Предвид липсата на знаци и пътна маркировка, която да сигнализира приближаващата изкуствена неравност на пътя , последната била „ своеобразна изненада „ за водача в първия момент, в който той я е възприел и намалил скоростта , с която се движел от 40 км/ч на такава от 25 км/м , за да може да премине безопасно през асфалтовата неравност . При така изложеното следствието е приело , че те е налице нарушение на чл.20 , ал.2 от ЗДвП , т.к. в рамките на обективните възможности Д. се съобразил както с атмосферните условия , релефа на местността ,така и със състоянието на пътя и на преводното средство , предвид че той разполагал със знанието , че автобусът е технически изправен и появилата се опасност на платното за движение била неочаквана за него , поради това той успял да реагира и да сведе скоростта до безопасна за преминаване през такъв тип неравност при обичайни ситуации . По същество разследстващият следовател е споделил виждането , че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК и предложил наказателното производство да бъде прекратено на осн. чл.24, ал.1 т.1 НК , подчертавайки, че претърпяната от С.О. трудова злополука по КТ не е предмет на наказателно преследване. Относимо към спора по същество е и приложеното на л. 545 писмено доказателство - уведомително писмо от МП, от което е видно, че С. О. не е подавала молба за финансова компенсация и не извършвана финансова компенсация по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпление . Относимо към спора е и приложеното на л. 623 уведомително писмо на ОД МВР Варна от което е видно, че в сектор ПП не се съхраняват проекти за организация на движението за процесния пътен участък, като същите следва да се съхраняват в администрацията обслужваща уличната мрежа на к.к. ••• , а именно „••• ••• „ ООД. В аналогичен смисъл е и приложеното на л. 624 уведомително писмо на Община Варна в което се сочи, че след справка в АГКК се установило, че посочения имот с ид. № ••• е частна собственост, с оглед на което РС Варна е информиран , че следва да се обърне за предоставяне на необходимата информация към собственика на имота . За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допусната и проведена съдебно –счетоводна експертиза възложена на вещото лице Р. С. .От заключението на в.л.С. по ССчЕ / л. 643 – 644 / се установява и изяснява следното : По т. 1 : Какъв е размера на пропуснатите ползи, представляващи неполучени трудови възнаграждения от момента на сключване на трудовия договор до прекратяването му? Размерът на неполученото брутното трудово възнаграждение от ищцата за периода от 29.05.2021 г. до 30.09.2021 г. е в размер на 2 638.24 лева, а нетния размер е 2 047.24 лева./ таблица първа стр.2 от ССчЕ –л.643 гръб/. По т. 2 : Какъв е размера на лихвите върху сумите за разходите за здравни осигуровки и лечение от датата на която сумите са разходвани до подаване на исковата молба? Размерът на законната лихва върху 1 542.88 лева от 31.05.2021 г. до 30.05.2024 г. пресмята в.л. С., че възлиза на 529.87 лева. В заключението си в.л.С. отчита, че съобразно представените по делото документи ищцата е внесла 1542.88 лв. за здравни осигуровки, като размера на законната лихва от 31.05.2021 г. до 30.05.2025 г. върху горната сума възлиза на 529,87 лв. Относно платените лекарствени препарати, в.л.С. препраща към заключението на доц.д-р В.Д. , съгласно което не всички лекарства са закупувани във връзка с претърпяната травма от ПТП . Конкретните данни за закупени лекарства, медицински изделия , лечението и изчислена законна лихва вещото лице С. е посочило в таблица втора на стр.2 от ССчЕ , л. 643 гръб (Закупени лекарства/изделие/медицински процедури,Изчисляване на законна лихва). 01.06.2021 г.: Конфиденс спинал цимент - 150.00лв. , законна лихва от 02.06.2021 г. до 30.05.2024 г.- 51.44лв. 02.06.2021 г.- Клиника неврохирургия- 23.20лв., законна лихва от 03.06.2021 г.до 30.05.2024 г.- 07.96 лв. 05.07.2021 г.-Потребителска такса-2.90 лв., законна лихва от 06.07.2021 г.до 30.05.2024 г.-0.97 лв. 08.07.2021 г.-Потребителска такса -2.90 лв., законна лихва от 09.07.2021 г.до 30.05.2024 г.-0.97 лв. 08.07.2021 г.-Цялата рецепта- 14.53 лв.- законна лихва от 09.07.2021 г.до 30.05.2024 г.- 4.82 лв. 29.07.2021 г.- Потребителска такса - 2.90 лв., законна лихва от 30.07.2021 г.до 30.05.2024 г.-0.95 лв. 26.08.2021 г.-Потребителска такса- 2.90лв., законна лихва от 27.08.2021 г. 30.05.2024 г.- 0.93лв. 27.08.2021 г.-Потребителска такса- 2.90лв. , законна лихва от 28.08.2021 г.до30.05.2024 г.-0.93 лв. 30.09.2021 г.-Потребителска такса-2.90 лв., законна лихва от 01.10.2021 г.до 30.05.2024 г.- 0.90 лв. 30.11.2021 г.-Цялата рецепта- 90.26 лв., законна лихва от 01.12.2021 г.до 30.05.2024 г.- 26.38лв. 03.2022 г.- Цялата рецепта- 44.29лв. – законна лихва от 01.04.2022 г. 30.05.2024 г.-11.45 24.04.2023 г.-Цялата рецепта- 27.13лв., законна лихва от 25.04.2023 г.до 30.05.2024 г.- 3.98лв. 03.05.2023 г.-Теспадан-19.75лв. , законна лихва от 04.05.2023 г.до 30.05.2024 г.-2.82лв. 2023 г.-Паратрамол-3.03лв., законна лихва от 01.01.2024 г.до 30.05.2024 г.-0.18 лв. Или общо разходи за лечение от 389.59лв. и общо законна лихва от 114.68лв. По т.3: Какъв е размера на лихвите върху неполучените трудови възнаграждения от датата на която би ги била получила ищцата до подаване на исковата молба вещото лице С. дава заключението, че размерът на законната лихва върху неполучените брутни трудови възнаграждения за периода от евентуалната дата на получаването до датата на исковата молба е в размер на 831.91 лева./ таблица 1 и таблица 2 от ССчЕ , стр.3 от експертизата , л. 644 –ти от които е видно, че в първата таблица за периода от м. май 2021г. – м. септември 2021 г. при общо БТВ 2638,24 лв. лихвата от 26.06.2021 до 30.05.2024 г. е 831,91 лв., а от втората таблица за същия период при БТВ от общо 2047,24 лв. законната лихва е от общо 645,53 лв. Видно от л. 375-ти С. О. не получава пенсия и към 18.07.2025 г. няма подадено заявление за отпускане , поради което и НОИ са информирали съда , че информация относно трудов и осигурителен стаж на ищцата не може да бъде предоставена. Установено е на база представено от ищцата и приложено на л. 104 –ти удостоверение от НОИ, че през периода 25.05.2021г. до 29.09.2021 г. ищцата е получила парично обезщетение за временна нетрудоспособност в общ размер на 2237,60 лв. / м. 06.2021 г. – 473,57 лв., платено на 30.06.2021 г. ; м. 07.2021 г. – 47,36 лв. платено на 95.07.2021 г. ; м. 06.2021 г. 59,19 лв., платено на 26.07.2021г., м. 07.2021 г. 438,68 лв. , платено на 26.07.2021 г. ; м. 08.2021 г. 586,04 лв., платено на 18.08.2021 г. и за м. 09.2021 г. 532,60 лв. – платено на 20.09.2021 г. На листи 568 и 569 са представени официални данни от ТД на НАП Варна от които е видно, че С. О. е имала осигуряване по ТПО към ••• ЕООД а именно за периода от м. май 2021 г. до м. септември 2021 г., с отработени 2 дни през м. май 2021 г. На л. 569 е приложена справка от ТД на НАП Варна от която е вино, че С.О. за периода от м.юли 1999 г. до м.12.1999 г. е била осигурявана от осигурителя •••, за периода м.юли 2013 г./за 3 дни / от осигурителя ••• ЕООД . При така изложеното по-горе, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА : Предявените от ищцата с исковата молба искове са осъдителни, обективно кумулативно съединени с правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.200, ал.3 КТ , ведно с акцесорни искания за присъждане на мораторни лихви и законна лихва. Съгласно чл. 200 КТ
За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Съгласно чл.200,
КТ : Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.В ал.
е разписано , че дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Ищцата е основала исканията си присъждане на имуществени и неимуществени вреди именно на посочените разпоредби на чл.200 ал.1 и ал.3 КТ . Исковете са допустими, поради което и съдът следва да ги разгледа по същество. На първо място преди съдът да се произнесе по въпроса доказани ли са елементите от фактическия състав на чл.200 , ал.1 и ал.3 КТ дължи произнасяне по релевираните от третото лице помагач –превозвач и ответника възражения за изтекла погасителна давност. Тези възражения биха били основателни ,ако не се вземе предвид факта, че исковата молба е подадена чрез куриерски услуги .Видно от л. 92 –ри на пощенския плик има клеймо 29.05.2024 г. , а в съда исковата молба е регистрирана на 30.05.2024 г. Съгласно Решение№ 336 от 23.11.2012 г. по гр. д. № 303/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС : тригодишният давностен срок за погасяване на вземането за обезщетение по чл. 200 от КТ за вреди, причинени от трудова злополука тече от датата, на която злополуката е призната за трудова. Товара решение произтича от установената по реда на чл. 290 от ГПК практика/например решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ІІІг.о./, съгласно която установяването на трудовата злополука може да става само по надлежния административен ред/по чл. 57 от КСО и Наредбата за установяване,разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки-ДВ бр. 6/2000 г./, като е недопустимо установяването й по общия исков ред. Доколкото наличието навлязъл в сила индивидуален административен акт за установяване на трудова злополука е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ/ а процедурата по издаването му отнема време/- приема съставът на ВКС: „ че началният момент, от който възниква вземането за обезщетение е датата на влизане в сила на този акт. Тъй като това е деня, в който правото предмет на иска е могло да бъде упражнено по смисъла на чл. 358, ал. 2, т. 3 от КТ, от него следва да тече тригодишния давностен срок. В настоящия случай е безспорно, че трудовият характер на злополуката от 29.05.2021 г. е установен с Разпореждане № ••• от ••• г. на НОИ по чл.60, ал.1 КСО , исковете са предявени на 28.05.2024 г. и давностния срок по чл. 358, ал.2 т.3 КТ не е изтекъл. На база представените писмени доказателства от ищцата приложени към исковата молба и отделените за безспорни факти, съдът приема че по делото е доказано несъмнено , че в периода от 27.05.2021 г. до 30.09.2021 г. ищцата е била в трудово правоотношение с ответника“ •••“ ЕООД, приела да изпълнява длъжност миячка в хотел ••• кк „•••“ с договорено трудово възнаграждение от 650 лв.месечно. Видно е от копието на трудов договор/л. 13/, че ищцата е постъпила на работа на 26.05.2021 г. Трудовата злополука е станала на дата 29.05.2021 г. или три дни след като ищцата е работила при ответника . Злополуката както бе посочено по-горе е призната за трудова с Разпореждане № ••• от ••• г. на НОИ по чл.60, ал.1 КСО . Механизма на настъпване на трудовата злополука съдът приема, че следва да се изведе на база цялостния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, протокол за ПТП с пострадали лица, заключенията на вещите лица по допуснатите по делото КСМАТЕ. Спор по делото няма , че трудовата злополука е настъпила в автобус собственост на ТЛП на страната на ответника „••• „ ЕООД, управляван от водача М.Д. ( починал след образуване на досъдебното производство против него, разпитван в ДП като свидетел ). Спор няма по делото, че именно превозвачът „•••“ ЕООД е извършвал с негови автобуси превоз на сезонни работници от град Варна до курортния комплекс ••• Варна по силата на договор за превоз на пътници сключен между ответника и превозвача и именно поради това превозвача е привлечен като ТЛП. Възраженията на ТЛП – превозвач са, че водачът на автобуса не е виновен за настъпилото ПТП, налице било случайно деяние по чл.15 НК , вината била изключително на ищцата или в голям процент на съпричиняване от нейна страна. Мястото на възникване на трудовата злополука е описано в протокола за ПТП /л 16, 17от делото / поради което и т.к. процесното ПТП от 29.05.2021 г. е станало на пътното платно на което е имало неравност (обозначена на схема в протокола за ПТП на л.17 ) , собственикът на пътя - имот № 10135.513.413 с начин на трайно предназначение за второстепенна улица - „ ••• – ••• „ ООД е привлечен в качество на ТЛП на страната на ответника . В качество на ТЛП на страната на ответника е привлечено и трето трето лице помагач - „ ••• „ АД , т.к. „ ••• – ••• „ ООД към датата на трудовата злополука е имало сключен договор за поддръжка на инфраструктурата в курортния комплекс ••• със „ ••• „ АД . Третите лица помагачи „ ••• – ••• „ ООД и ••• „ АД – първия като собственик на пътя на който е станала трудовата злополука, а вторият като лице, което поддържа пътя оспорват исковете като твърдят, че вината е изцяло на пострадалата и на водача на автобуса на „•••“ ЕООД изразяваща се в неизползване на обезпасителен колан от страна на С.О. и в това, че водачът на автобуса М.Д. не предупредил пътниците да поставят колани . Третите лица помагачи „ ••• – ••• „ ООД и ••• „ АД навеждат твърдения , че автобусът на „•••“ ЕООД не бил преминал през посочената на схемата в протокола за ПТП неравност, а през друга . При тези групи възражения съдът намира , че следва да прецени е ли е налице фактическия състав първо на нормата на чл.200, ал.1 КТ , налице ли основание за освобождаване от отговорност на работодателя ответник ••• ЕАД , налице е съпричиняване от пострадалата и от третите лица помагачи и в каква степен . Съдът се ръководи от обективните данни по делото, фактът , че исковата молба е предявена почти три години след трудовата злополука, задължителната съдебна практика : Тълкувателно Решение 1/2023 г. гр. София, 05 март 2026 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия в съдебно заседание на 12 февруари 2026 год., по тълкувателно дело № 1 /2023 ; на практика на ВКС по чл.290 ГПК, като приема следното от правна страна :
Съгласно трайната съдебна практика обективирана в решение № 94 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 2649/2018 г. на IV г. о., решение № 50254 от 22.12.2022 г. по гр. д. № 1032/2022 г. на III г. о. и, решение № 29 от 28.07.2022 г. по гр. д. № 1478/2021 г. на IV г. о., създадена по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ - относно критериите за грубата небрежност и относно задължението на съда при определяне степента на съпричиняване, съдът преценя тежестта на допринасяне на всеки от факторите, довели до настъпването й, както и съотношението между тях, когато са повече от един, т. е. - степенува съпричиняването в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретно установени факти и обстоятелства,.
Съдът приема, че трудовата злополука при която е пострадала ищцата С.О. не е причинена от един, а от множество фактори които имат пряко отношение към настъпване на фрактурата на прешленното тяло на ниво L1 на ищцата, причинено в резултат на процесното ПТП.
Съгласно трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд, отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна /безвиновна/ гражданска отговорност и има за цел пълна обезвреда на претърпените вреди: имуществени и неимуществени. Тя може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия. Отговорността обаче може да се намали при съпричиняване, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност. Грубата небрежност се определя като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Тя е форма на вината и е налице когато работникът или служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил.
В случая от съвкупния анализ на гласните доказателства, заключението по КСМАТЕ, съдът извежда извод, че трудовата злополука е станала по описания в протокола за ПТП време, място и начин, като е настъпила в автобус а, собственост на фирма „••• „ ЕООД, управляван от водача М.Д. и по механизма описан от вещите лица по комплексната експертиза проведена по делото.
Безспорно съдът намира, че ищцата се е возила в автобуса управляван от М.Д. без предпазен колан, а ако е имала такъв то едва ли би получила травматично увреждане . Този извод следва от анализа на гласните доказателства и заключението на вещите лица съдебен медик и автоексперт изложено в КСМАТЕ. Съдът намира, че ищцата е проявила груба небрежност като в нарушение на чл. 137а,ал.1 ЗДвП не е поставила обезопасителен колан на задната седалка на която се возила. Същото нарушение е извършено и от водача на автобуса . Съгласно чл.137а, ал.1 ЗДвП : 1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Поставянето на колан от страна на пътник в автобус съдът счита, че би гарантирало собствената безопасност на пътника именно с цел избягване на удар при евентуална промяна в скоростта на движение на автобуса или рязко спиране . Това обаче очевидно не е било направено от ищцата според гласните показания на свидетелите които сочат, че С.О. е била без колан . Извод затова, че С.О. е била без колан следва и от комплексната експертиза – част медицинска и част автотехническа .
Поведението на водача на автобуса М.Д. обективно е отразено в протокола за ПТП с пострадали лица, като на схемата на протокола е очертана неравността на пътя . Съдът приема, че при преминаването през процесната неравност, макар и преди това водачът на автобуса да е намалил скоростта е възникнало подскачането на автобуса, а от там и ищцата която е била без колан двукратно се е ударила . При съобразяване от страна на водача на автобуса с пътната настилка , която очевидно е имала „легнал полицай „ или „бабунка „ водачът на автобуса е могъл да избегне проценото ПТП. Ето защо, независимо от факта, че не може да се определи дали водачът на автобуса е карал с 20, 50 или 70 км./ч , при лиса на спирачен път, и на база свидетелските показания и комплексната експертиза, съдът приема, че и водачът на автобуса собственост на „•••“ ЕООД също има вина за настъпване на произшествието – неспазване на нормите на чл.137 а , ал.1 ЗДвП и чл.20 ЗДвП като не е съобразил спецификата на релефа на пътя пред хотел •••.
Отговорността на злополуката съдът намира,че не е само на ищцата и ТЛП превозвач, а и на останалите две трети лица помагачи .
Съгласно чл. 24а ЗДвП
За ограничаване на скоростта на движение се използват изкуствени неравности или други средства, които се изграждат или монтират на платното за движение.ал.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи определят с Наредба условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях.ал.
Не се допуска изграждане или монтиране на изкуствени неравности върху платното за движение по републиканските пътища извън населените места. Наличието на неравност на пътя, собственост на ТЛП „••• ••• „ ООД , възлагането на поддръжката на пътя от страна на собственика на пътя на ТЛП „•••„ АД, заключението на в.л.М. по част автотехническа от комплексната експертиза, данните от КАТ и Община Варна, обосновават извод, че процесната неравност на пътя ,пред хотел ••• в кк ••• е станала причина за ПТП и е била налична към датата на ПТП, необезопасена, не е имало и пътни знаци. Ето защо отговорност за наличието на въпросната неравност носят и собственика на пътя и лицето, на което е възложено поддържането на пътя – т.е. и двете трети лица помагачи „••• ••• „ ООД и „•••„ АД. При така изложеното и по същество, съдът приема, че е налице доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, превозвача , собственика на пътя и лицето, отговарящо за поддръжката на пътя . Спорно е какъв е обема на съпричиняване. Според настоящия съдебен състав процента на съпричиняване от страна на ищцата следва да се определи на 70 %, а разликата от 30 % - по равно между трите ТЛП . Видно е от целия събран доказателствен материал, че ищцата наистина е проявила груба небрежност, като още на третия ден от трудовото си правоотношение поради непоставяне на иначе наличните в автобуса двуточкови обезопасителни колани е допринесла за настъпване на трудовата злополука. От КСМАЕ която съдът кредитира напълно следва единствения извод, че ищцата била без колан, но ако е имала такъв е нямало да получи травма. Извод за проявена груба небрежност определяща толкова висок процент съпричиняване, съдът прави като взема предвид данните по делото събрани чрез гласните показания затова, че към датата на инцидента ищцата е била с хипертония и наднормено тегло. Спецификата на здравословното състояние на ищцата е налагало ищцата да положи сама грижата за себе си като една от проявните форми на тази грижа е била да пътува с предпазен колан. Свидетелските показания събрани по делото сочат на извод, че ищцата е била без предпазен колан, което е довело до инцидента. Ако не бе проявена груба небрежност от ищцата, то би следвало и друг или други пътници от същия автобус да получат наранявания, но такива няма. Ето защо и съдът приема 70 % съпричиняване от страна на ищцата. По отношение на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на трите трети лица помагачи, съдът приема, че процента на съпричиняване е общо 30%, разпределен по равно. Отговорността на превозвача, на собственика на пътя и на поддържащия пътя съдът намира че е по равно и от по 10 % съпричиняване, т.к. ако не е имало неравност на пътя,очевидно поставена не по правилния начин, ако водачът на автобуса е бил съобразил релефа на пътя, ако пътят е бил поддържан в изправност, то не би се стигнало до процусната трудова злополука . Съдът не споделя становището на разследващия следовател по воденото ДП, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК поради което и следва да се изключи отговорността на водача на автобуса. Вярно е, че за реализиране на наказателна отговорност не може и да се говори по обективни данни, но от целия съвкупен доказателствен материал по делото , в частност КСМАТЕ се налага извод, че е налице нарушение на чл.20 ЗДвП и чл. 137а ал.1 ЗДвП от страна на М.Д. - водач на автобуса собственост на ТЛП „•••“ ЕООД . В процент на по 10 % съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на ТЛП „ ••• ••• „ ООД , и от страна на ТЛП „ ••• „ АД предвид факта, че са допуснали нарушение на нормата на чл.24а от ЗДвП като не са отстранили неравността на пътя и не са обозначили същата със знаци. Приемайки, че е доказан фактическия състав на чл.200, ал.1 КТ съдът дължи произнасяне по въпроса какъв размер на неимуществени вреди следва да се определи в полза на ищцата, който да е справедлив съгласно чл. 52 ЗЗД. Трайната съдебна практика повелява съдът да определи не абстрактно, а на база данните по делото справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, в който смисъл е изричното искане на ответника в писмените бележки по делото. По същество на спора ищцата е доказала факта на трудова злополука, получаването на фрактура на прешленно тяло на ниво L 1 при злополуката , наличието на пряка причинновръзка между трудовата злополука и увредата на здравето й /фрактура напрешленно тяло на ниво L 1/, своевременно извършване на оперативна намеса и претърпени болки от счупването. Завения размер от 100 000 лева за неимуществени вреди съдът намира за изключително завишен. Видно е от съдебната практика, че такъв размер на обезвреда се присъжда от съдилищата не при средна или тежка телесна повреда, а при летален изход. Отчитайки факта, че чрез СМЕ е установено, че след получената травма ищцата е можела да се върне към обичайни дейности след 2-3 седмици , а пълното възстановяване е след 5-6 месеца, пълното възстановяване на счупения прешлен , съдът приема, че максималното обезщетение което се следва на ищцата за всички претърпени от нея болки и страдания с оглед периода на възстановяване е в размер на 50 000 лв.От този размер съдът намаля със 70 % обезщетението за неимуществени вреди , като присъжда в полза на ищцата обезщетение по чл.200,ал.1 КТ за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. , като уважава иска за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и отхвърля иска за разликата до 100 000 лв. Безспорно съдът приема, че ищцата е изпитала силна болка при настъпване на злополуката, болковия синдром е продължил месеци, но в резултат на злополуката ищцата не е отключила твърдените в исковата молба съпътстващи заболявания а именно хипертония и диабет, а вертебралния синдром не може да се свърже само със злополуката. Съдът намира, че е налице претърпяна от С.О. неимуществена вреда, изразяваща се основно в болков синдром от счупване на прешленно тяло, но именно на база на обективното заключение на КСМАТЕ съдът приема, че пряката причинно следствена връзка между трудовата злополука и вредите от неимуществен характер се състои във фрактурата на прешленно тяло на ниво L1, болките от тази фрактура, но т.к. е проведено адекватно и своевременно оперативно лечение и фрактурата е зарастанала отдавна, то други вреди които ищцата твърди да е претъпяла като високо кръвно и диабет не са в пряка връзка със зполопуката.Ето защо съдът взема предвид интензитета на болките от счупване на прешленно тяло , възстановителния период и доказаното на база водените от ищцата свидетели не особено добро отношение на ищцата към собственото й здраве (същата не е искала да приема инсулин, не се установява и какви точни лекарства е пиела за обезболяване и колко време ), че посочения общ размер от 50 000 лв. е справедливия за този вид травма , който размер съдът редуцира със 70% отчитайки съпричиняването от страна на ищцата . С оглед акцесорния характер на искането за законна лихва съдът присъжда и законна лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателтното изплащане на вземането. Ищцата е претендирала мораторна лихва върху сумата от 100 0000 лв. в размер на 34321,70 лв. считано от 29.05.2021 г./датата на увреждането на здравето на ищцата / до дата 28.05.2024 г./ датата на подаване на исковата молба в съда . Така предявения иск е неоснователен по размер, т.к. мораторна лихва се дължи върху главницата от 50 000 лв. считано от 29.05.2021 г. до 28.05.2024 г. Върху сумата от 15 000 лв., за периода от 29.05.2021 г. до 28.05.2024 г. съдът посредством онлайн калкулатор пресмята размера на мораторната лихва от 5148.27 лева.До този размер искът за мораторни лихви е основателен , а за разликата до пълния заявен размер следва да се отхвърли . Предявени са от ищцата и искове за присъждане на имуществени вреди, като при тях преценката за основантелността й доказаността им съдът прави на база заключенията на вещите лица по КСМАТЕ, и писмените доказателства. Съгласно съдебната практика в разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ, е посочено, че : "Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда -неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.". Развитие на тази правна норма в контекста на поставения въпрос са отговорите, дадени с решение № 492/19.7.2010 г. по гр. д. № 1114/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., и решение № 548/06.12.2010 г. по гр. д. №1119/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., с които е прието, че вредата трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка.", и разликата между получаваното трудово възнаграждение, което би било получавано, ако не е налице професионалното заболяване и възнаграждението за по - ниско платената длъжност, следствие трудоустрояването. Ищцата търси за заплащане следните суми под формата на имуществени вреди от работодателя, а и именно :
СУМАТА 2026,17 лева /две хиляди двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби за платени здравни осигуровки и лечение;
СУМАТА 695,35 лева /шестстотин деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху претендираната сума за обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, за периода от 29.05.2021г. /датата на увреждане на здравето на работника/ до 28.05.2024г. /датата на подаване на исковата молба/;
СУМАТА 362,40 лева /триста шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи /разликата между 2600 лева - БТВ от по 650 лева месечно, които би получила ищцата за периода от 29.05.2021г. до 29.09.2021 г. и 2237,60 лева - паричното обезщетение, което е получила за временна неработоспособност за периода 29.05.2021г. до 29.09.2021 г./;
СУМАТА 124,24 лева /сто и двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва върху претендираната сума за обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, за периода от 29.05.2021г. /датата на увреждане на здравето на работника/ до 28.05.2024г. /датата на подаване на исковата молба/,
както и законната лихва върху всяко главно вземане от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
На първо място : доказано по делото, че ищцата не е била здравно осигурено лице преди да сключи на 29.05.2021 г. срочен трудов договор с ответника ••• ЕООД за сезонна работа като мияч в хотел ••• в к.к.••• .
Доказано на база събраните по делото гласни и писмени доказателства, че бащата на ищцата е взел на заем пари за да може да бъдат платени неплатените от ищцата здравно осигурителни вноски. Видно от л. 45 – ти на 30.04.2021 г. от името на ищцата е платена сума в общ размер на 1542.88 лв. с посочено основание „ вноски за НЗОК „ . За плащането на тази сума, обаче работодателят не следва да носи отговорност , т.к. плащането на същите е следвало да бъде извършено от ищцата. Ето защо тази претенция е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Извода за неоснователност на имуществената претенция за сумата от 1542,88 лв. обоснова и извод за неоснователност на претенцията за мораторна лихва от 29.05.2021г. до 28.05.2024г. и искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба.Пресметнат от съда посредством онлайн калкулатор размера на мораторната лихва върху сумата от 1542,88 лв. за периода от 29.05.2021 до 28.05.2024 г. възлиза на общо 529.54 лева. С оглед извода, че не може от собственото си бездействие ищцата да търси репариране на имуществени вреди от работодателя за късно заплатени от нея здравни осигуровки, съдът отхвърля иска за главницата от 1542,88 лв., мораторната лихва от 529.54 лв. за периода от 29.05.2021 г. до 28.05.2024 г. ведно с искането за присъждане на законна лихва , считано от датата на подаване на исковата молба като изцяло неоснователни.
Доказано по делото е на база заключението на в.л. д-р Д. и на в.л.С., че само част от направените от ищцата разходи по лечението й са в пряка връзка с трудовата злополука. Пресметнати от в.л. С. тези разходи са общо 389.59лв. и общо законна лихва от 114.68лв./посочени в табличен вид . Или от сумата от 2026,17 лева като се приспадне сумата о т 1542,88 лв. се получава сумата от 483.29 лв. – главница претендирана като разходи за лечение/платени потребителски такси , лекарства и др./. Разликата между 430.29 лв. и реално сторените разходи за лечение на ищцата от 389.59 лв. във връзка със трудовата злополука не следа да се присъжда в полза на ищцата, т.к. не е доказано тя да е във връзка с трудовата злополука. Ето защо съдът уважава искането на ищцата като и присъжда сума от общо 389.59 лв. – главница за разходи за лечение и отхвърля иска за разликата до заявения размер от 430,29 лв.Върху сумата от общо 389.59 лв. съдът пресмята чрез онлайн калкулатор дължимата се моторна лихва за исковия период от 29.05.2021 г. до 28.05.2024 г. от 133.72 лева, като присъжда мораторна лихва в посочения размер ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба. Върху сумата от 430.29 лв.: за посочения период би се дължала лихва от 147.67 лева, поради което и съдът отхвърля иска за мораторна лихва върху търсеното обезщетение от 430.29 лв. в за разликата от 133.72 лв. до 147.67 лв.
Ищцата претендира и имуществени вреди в размер на СУМАТА 362,40 лева /триста шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи /разликата между 2600 лева - БТВ от по 650 лева месечно, които би получила ищцата за периода от 29.05.2021г. до 29.09.2021 г. и 2237,60 лева - паричното обезщетение, което е получила за временна неработоспособност за периода 29.05.2021г. до 29.09.2021 г./; СУМАТА 124,24 лева /сто и двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва върху претендираната сума за обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, за периода от 29.05.2021г. /датата на увреждане на здравето на работника/ до 28.05.2024г. /датата на подаване на исковата молба/,ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба.
Предяваната имуществена претенция с цена 362,40 лв. ведно с акцесорната претенция за мораторна лихва 124,24 лв. и законна лихва съдът намира за доказани по основавания.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Тази разпоредба е въведена отзаконодателя като развитие на правилото за недопускане на неоснователно обогатяване - да не се плаща два пъти за едно и също нещо. В този см. е и ТР № 1/2023 г. от 05 март 2026 год.на ВКС.
Безспорно ищцата е работила на трудово правоотношение при ответника като е отработила 3 работни дни , след което на 29 май 2021 г. е претърпяла трудова злополука . Данните на лист 104 предоставени от НОИ доказват , че на ищцата е изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност от общо 2237,60 лв. за период от м.06.2021 г. до м. 09.2021 г. В случай, че ищцата би работила при работодателя си в посочения 4 месечен период , то би получила трудово възнаграждение от общо 2 600 лв. Разликата между 2600 лв. и 2237,60 лв. възлиза на точно 362,40 лв. – посочения от ищцата размер на претенция поради което и искът следва да се уважи като основателен и доказан в тази част .Това е така , т.к. ищцата ако би работила при ответника би получила пълното си трудово възнаграждение , но поради трудовата злополука е получила обезщетение за временна нетрудоспособност, а разликата между двете суми е пропусната полза. Върху сумата от 362,40 лв. се дължи мораторна лихва за исковия период от 29.05.2021 г. до 28.05.2024 г. Пресметнат от съда с онлайн калкулатор размера на мораторната лихва възлиза на общо : 124.37 лева.Ищцата е посочила размер на мораторна лихва от 124,24 лв. или с три стотинки по-малко, поради което и съдът воден от диспозитивното начало и присъжда мораторна лихва в заявения размер от 124,24 лв. ведно със законната лихва върху главницата .
С оглед изхода на спора съдът дължи произнасяне по въпроса за отговорността за разноски.
Ищците по трудови спорове са освободени от плащане на държавни такси, поради което и на осн. чл. 78, ал.6 ГПК съдът следва да определи и възложи в нежест на ответника работодател дължимите се такси върху уважения размер на осъдителните искове за неимуществени и имуществени вреди .
Предвид изявлението на процесуалния представител на ищца и приложеното по делото пълномощно за процесуално представителство от ищцата към упълномощеното от нея адв.дружество, съдът намира, че ищца е неграмотна и материално затруднена , поради което и съгласно чл.38,ал.2 ЗАдв съдът следва да определи справедлив размер на възнаграждение което да присъди в полза на процесуалния представител на ищцата, но съразмерно и на уважената част на исковете.
Частичното отхвърляне на исковете води до извод, че и на ответника се дължат разноски за процесуално представителство на осн. чл. 78, ал.3 ГПК съразмерно на отхвърлената част на исковете .
От общия размер на заявените претенции от ищцата по чл.200,ал.1 и ал. 3 КТ 137529,86 лв. ( 3208,16 лв. за имуществени вреди и лихви и 134 321,70 лв. за неимуществени вреди ведно с лихви ), съдът уважава исковете за 15 000лв., 5148,27 лв., 389.59 лв., 133,72 лв., 124,24 лв. или за сумата от общо 21 158.22 лв. или в полза на ищцата следва да се присъдят 16 процента от сторените от нея разноски, а в полза на ответника 84 процента.
Съгласно чл. 7, ал. 2 т.5 ГПК дължимото се възнаграждение за процесуално представителство по делото възлиза на общо сумата от 10 151.19 лв. без ДДС.
В представения от ответника надлежен договор за правна защита и съдействие на утвърден образец на лист 684 е отразен претендирания от ответника разход за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 9000 лв.
Воден от принципите на справедливост, съдът определя в полза на ищцата на основание чл.38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за цялостна защита и процесуално представителство по делото в общ размер от 9000 лв. и съразмерно на уважената част на исковете присъжда сума от 1440 лева в полза на адв. Д.А. осъществила правната помощ на ищцата .
В списъка по чл.80 ГПК представен от ответника и приложен на л. 680 ведно с доказателства за реалните разходи е посочен общ размер на сторените от ответника разходи за такси, депозити и адв.възнаграждение от 9235.84 лв.Съразмерно на отхвърлената част на исковете и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК съдът присъжда разноски в полза на ответника в общ размер на 7758.10 лв.
На третите лица не се държат разноски.
Както бе посочено и по-горе,върху уважените части на предявените ОСИ съдът следва да определи дължимата се от ответника държавна такса съгласно чл. 78, ал.6 ГПК.Сборът от държавните такси върху уважените части на исковете е равен на : 600+205,93 +50+50+50 +50 = 1005.93 лв.
И на последно място , съгласно промените в страната , считано от 1.1.2026 г. приети със ЗВЕРБ съдът превалутира всички суми от лева в евро в диспозитивите на решението.
Воден от горното, Варненският районен съд
Цитирани разпоредби
57- чл. 200, ал. 1
- чл. 200, ал. 3 КТ
- чл. 219 ГПК
- чл. 137, ал. 1 ЗДвП
- чл. 55, ал. 1 КСО
- чл. 200 КТ
- чл. 38, ал. 2
- чл. 290 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 24 ЗДвП
- чл. 52 ЗЗД
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 60, ал. 1 КСО
- чл. 200, ал. 1 КТ
- чл. 358, ал. 2, т. 3 КТ
- чл. 15 НК
- чл. 343, ал. 1
- чл. 6, ал. 1
- чл. 127, ал. 4 ГПК
- чл. 131 ГПК
- чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК
- чл. 154 ГПК
- чл. 223 ГПК
- чл. 236 ГПК
- чл. 7, ал. 2, т. 5 ГПК
- чл. 78, ал. 6 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 76 ЗА
- чл. 3, ал. 4 ЗАТУРБ
- чл. 20 ЗДвП
- чл. 20, ал. 2 ЗДвП
- чл. 137, ал. 1 ЗДП
- чл. 8, ал. 2 ЗЗД
- чл. 106, ал. 3 ЗЗО
- чл. 4, ал. 1 ЗЗО
- чл. 40, ал. 5 ЗЗО
- чл. 5 ЗЗО
- чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗП
- чл. 57 КСО
- чл. 201, ал. 2 КТ
- чл. 224 КТ
- чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ
- чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ
- чл. 24, ал. 1, т. 1 НК
- чл. 342, ал. 1 НК
- чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 1, ал. 2
- чл. 137
- чл. 19, ал. 1, т. 3
- чл. 200
- чл. 201, ал. 2, т. 1
- чл. 235
- чл. 32
- чл. 325, ал. 1, т. 3
- чл. 36
- чл. 68, ал. 1, т. 1
- чл. 8, ал. 1