Решение № 1590 от 10.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8647/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 9013 от 17.05.2025 г. по гр.д. № 52164/2024 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от Д. А. А. срещу 32 СУИЧЕ „Свети Климент Охридски”, гр. София, искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 от КТ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на 32 СУИЧЕ „Свети Климент Охридски” да заплати на Д. А. А. следните суми:

• сумата 2519,06 лв., представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение по трудово правоотношение с трудов договор № 2647/11.07.2017 г. въз основа на Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г., който договор е прекратен със Заповед № 2743/22.06.2023 г. на директора на 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски”, за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 03.09.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата 162,36 лв. – мораторна лихва за периода от 18.03.2024 г. до 02.09.2024 г.;

• сумата 4186,06 лв., представляваща неизплатена част от обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, вр. чл. 13, ал. 3, т. 2 от КТД от 19.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата 269,79 лв. – мораторна лихва за периода от 18.03.2024 г. до 09.02.2024 г.;

• сумата 1437,82 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ по прекратен със Заповед № 2743/22.06.2023 г. на директора на 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски” трудов договор № 2647/11.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 03.09.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата 92,62 лв. – мораторна лихва за периода от 18.03.2024 г. до 02.09.2024 г.

Ищцата Д. А. е осъдена да заплати на ответника 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски” на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1140 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищцата Д. А. като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в противоречие на принципа за правна сигурност по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. В жалбата се излагат възражения срещу решаващия извод на първоинстанционния съд, че предвид прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, считано от 01.07.2023 г., тя не попада в кръга от лицата, по отношение на които намира приложение изменението, направено с Анекса към КТД от 10.08.2023 г. Изтъкват се подробни съображения в подкрепа на тезата на въззивницата, че увеличението на заплатите на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал – съобразно увеличението на работната заплата, обективирано в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г., се прилага и по отношение на работници и служители, които към датата на подписване на анекса са били с прекратени трудови правоотношения. Сочи се, че както в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., съгласно която от 01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, така и в анекса към КТД, не е предвидено увеличението на възнагражденията да касае единствено и само заетите лица към момента на издаване на наредбата, респективно сключването на анекса, поради което стеснителното тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно действие, не следва да се прилага. Поддържа, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г. се прилага за всички работници и служители в сферата на предучилищното и училищното образование – синдикални членове, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. С този анекс се преуреждали отношенията относно работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование със задна дата и такова преуреждане било допустимо. Изтъква се, че нито в анекса, нито и в други разпоредби, се предвижда изрично изключване на лицата, чиито трудови правоотношения са били прекратени към датата на сключването му – 10.08.2023 г. Обратно тълкуване, според въззивницата, би било несправедливо и би довело до неравно третиране на работниците и служителите, полагали труд при същия работодател на равна или сходна длъжност след 01.01.2023 г., но чиито трудови правоотношения а прекратени към датата на сключване на анекса. Навежда се довод се, че отказът за изплащане на полагащото се трудово възнаграждение е израз на дискриминационно третиране, в нарушение на чл. 6 от КРБ, чл. 18 и чл. 4 от ЗЗДискр. и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, което е и форма на злоупотреба с права по чл. 8 от КТ. Иска се да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго от въззивния съд, с което се уважат предявените искове.

С писмения си отговор въззиваемата страна 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски”, представлявано от директора, оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че посочената в анекса към КТД дата – 01.01.2023 г. не представлява датата на влизане в сила на договорените клаузи, а началният момент, от който се увеличават заплатите на лицата, които притежават качеството на работници и служители към момента на постигане на договореното – 10.08.2023 г., поради което основанието за увеличаване на заплатата възниква на 10.08.2023 г. с подписването на анекса към КТД и към този момент следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Основанието за увеличение на заплатите се отнасяло само и единствено за служителите, които продължават да работят в ответното училище по трудов договор, сред които не била ищцата, тъй като към тази дата трудовото й правоотношение е било прекратено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Д. А. А. е предявила срещу 32 СИУЧЕ „Свети Климент Охридски”, гр. София, искове за осъждане да й заплати следните суми:

• сумата 2519,06 лв. /след допуснато увеличение на размера на иска/, представляваща неизплатена част от дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

• сумата 162,36 лв. /след допуснато увеличение на размера на иска/, представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение от 2519,06 лв., за периода от 18.03.2024 г. до 02.09.2024 г.;

• сумата 4186,06 лв., представляваща неизплатена част от обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ – при прекратяване на трудовото правооотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

• сумата 269,79 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, за периода от 18.03.2024 г. до 02.09.2024 г.;

• сумата 1437,82 лв., представляваща неизплатена част от обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, за периода 2022-2023 г. ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

• сумата 92,62 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, за периода от 18.03.2024 г. до 02.09.2024 г.

Ищцата твърди в исковата молба, че е работела като старши учител в 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски”, гр. София, на основание трудов договор от 11.07.2017 г., като трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1 от КТ със заповед № 2743/22.06.2023 г. на директора на училището. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата било изплатено обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 9585,49 лв., като и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 27907,05 лв. Твърди се, че към 01.01.2023 г. брутното трудово възнаграждение на ищцата било в размер на 2426,70 лв. Съобразно увеличението с 15% по анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ, бр. 75 от 2023 г./ възнаграждението й, считано от 01.01.2023 г. е в размер на 2790,70 лв. /2426,70+364 лв./. Ищцата подала до ответника заявление вх. № 399/17.10.2023 г. с искане да бъдат преизчислени и изплатени разликите между заплатените й работни заплати за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., както и обезщетенията съгласно увеличените размери, въз основа на анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД. Ответникът отказал да й заплати претендираните суми, представляващи разликите между реално изплатените и дължими работни заплати за периода от 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., както и обезщетенията по чл. 224, ал.1 и чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличените им размери с 15%, считано от 01.01.2023 г. Изтъква се, че в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД не е посочено, че увеличението на работните заплати се отнася само за заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти към 10.08.2023 г., но не и за тези с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и договаряне на увеличените работни заплати. Страните по колективното трудово договаряне изрично уговорили увеличението на работните заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса – 10.08.2023 г. В Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ, бл. 75/2023 г./ също не било посочено, че увеличението действа занапред – само за заетите педагогически специалисти към деня на обнародването й, а същата / в § 2 и § 3/ придавала обратно действие на увеличението на работните заплати, т.е. увеличението влиза в сила от 01.01.2023 г. за всички педагогически специалисти, които са били трудовоправни отношения след тази дата. Ищцата излага довод, че отказът на ответника да й заплати дължимите суми е в нарушение на чл. 8 от КТ и тя е била третирана по-неблагоприятно в сравнение с лицата, които са били трудово правоотношение и след 10.08.2023 г.

В писмения си отговор ответникът оспорва исковете. Излага довод, че в колективния трудов договор договореното увеличение на работните заплати е относимо единствено и само за работещите в системата на образованието, а не и за работилите. Сочи, че на практика разминаването в тълкуването на тази клауза на КТД било в резултат от по-късното договаряне на увеличението и по-късното сключване на ДС, касаещи това индексиране на работните заплати. Изтъква се, че в КТД не е визирано заплащане на увеличението, касаещи лицата с прекратени трудови правоотношения, а по направено от ответника запитване до МОН той получил изрично указание, че не няма правна възможност за заплащане на претендираната сума. Ответникът навежда аргумент, че заплащането на претендираната сума на ищцата би довело до нарушение на финансовата политика на училището и именно МОН е институцията, която одобрява и контролира всички плащания от предоставения на учебните заведения делегиран бюджет.

Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 2743/22.06.2023 г. на директора на 32 СИУЧЕ „Свети Климент Охридски” трудовото правоотношение с ищцата, заемала длъжността „старши учител” по силата на трудов договор от 11.07.2017 г., е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, считано от 01.07.2023 г. Със заповедта е разпоредено на ищцата да се изплатят: 1. обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 79 дни в размер на 9585,49 лв. ; 2. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и във връзка с анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 27.10.2020 г. - поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното трудово възнаграждение за 11,5 месеца – в размер на 27907,05 лв. Страните не спорят, че тези суми са били изплатени на ищцата.

С писмо вх. № 1844/18.03.2024 г. ищцата е отправила покана до директора на ответното училище да й бъдат заплатени неизплатените части от обезщетенията по чл. 224 от КТ и чл. 222, ал. 3 от КТ, и неизплатената част от трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., дължими въз основа на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД.

Съгласно удостоверение изх. № 13/05.08.2024 г., издадено от председател на Общ. КС на СБУ р-н „Възраждане”, ищцата Д. А. е била синдикален член на СО на СБУ при 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски” за периода от 01.10.2020 г. до 30.06.2023 г.

С Анекс № Д-01-192/10.08.2023 г., подписан от МОН, СРСНПБ и СБУ, е изменен чл. 27 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., като са определени по-високи размери на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Съгласно изменението на чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД, индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, разликата между полученото брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. и увеличението от 15% съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. възлиза на сумата 2519,06 лв. Разликата между полученото от ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ и увеличението на работната заплата съгласно посочения анекс възлиза на сумата 1437,82 лв. Разликата между полученото от ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличението на работната заплата съгласно анекса е в размер на 4186,06 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:

Предявени са искове, както следва:

1. Иск с правно основание чл. 128, ал.1 от КТ – за заплащане на увеличения размер на трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., дължим съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата;

2. Иск с правно основание чл. 224, ал. 1 – за заплащане на частта от обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, дължима съобразно увеличения размер на трудовото възнаграждение, за периода 2022 г. – 2023 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до изплащането на сумата;

3. Иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ – за заплащане на частта от обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение, след като ищцата е придобила на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължима съобразно увеличения размер на трудовото възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата;

4. Искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху горните суми за периода от 18.03.2024 г. до 02.09.2024 г.

Безспорно е по делото, че ищцата е полагала труд при ответника от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал.1 т. 1 от КТ със заповед № 2743/22.06.2023 г. на директора на училището.

С оглед посоченото в заповедта за прекратяване на трудовия договор следва да се приеме за безспорно също, че ищцата при прекратяване на трудовото й правоотношение е имала право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 2022 г. и 2023 г. - общо в размер на 79 дни, както и на гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - за 11,5 месеца.

Спорен по делото е въпросът дали по отношение прекратеното на 01.07.2023 г. трудово правоотношение с ищцата е приложимо предвиденото със сключения Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор от 06.12.2022 г. в системата на училищното и предучилищното образование от 10.08.2023 г. увеличение на трудовото възнаграждение на педагогическия персонал за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., както и съответно – завишения размер на обезщетенията по чл. 224, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 от КТ.

Според настоящия състав изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. се прилага и по отношение на работниците и служителите, по отношение на които трудовото правоотношение е прекратено към датата на подписване на анекса, тъй като в него са предвидени нови размери на основните възнаграждения със задна дата - от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т. е. преуредени са и вече възникналите в предходен момент правоотношения между страните по КТД. По същия начин е процедирал и законодателят с приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. /обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г./ и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката /обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г./, като е предвидил същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г. Съобразно § 3 от посочената Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. /обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г./, същата влиза в сила от деня на обнародването й в ДВ, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. А именно § 2 предвижда нови увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични с предвидените с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование. Съобразявайки съдържанието на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. /обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г./ и Анекс № № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД и обстоятелството, че те са приети, респ. сключени в резултат на по-късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. /обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., в сила от 01.01.2023 г./, следва да се приеме, че и двата акта следват една обща, идентична законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на заетите към и след 01.01.2023г. в сферата на образованието, като ги изменят в по - благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата. Всички лица, полагали труд като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., имат едно и също правно положение в посочения период и на всички тях се дължи увеличения размер на трудовото възнаграждение, считано от 01.01.2023 г., без оглед на това дали трудовите им правоотношения са били прекратени към 10.08.2023 г., като няма законово основание за нееднаквото им третиране само поради факта, че увеличението на размерите на заплатите е прието по-късно – след като трудовите им правоотношения са били вече прекратени. От значение за прилагането на увеличението на заплатите на работниците и служителите в системата на образованието е единствено реалното полагане на труд по трудово правоотношение в периода след 01.01.2023 г., от която дата действат новоутвърдените размери на работната заплата в тази сфера.

С оглед на горното изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г. следва да се прилага за всички работници/служители в сферата на предучилищното и училищното образование, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. След като през процесния период от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. ищцата е работила по трудово правоотношение при ответното училище и в този период същата е била член на синдикална организация в системата на образованието, тя е имала право да получи увеличения размер на трудовото възнаграждение от 15%, уговорен в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД. При това увеличение на размера на работната заплата със задна дата работодателят следва да преизчисли вече начисленото и изплатеното трудово възнаграждение, респ. начислените и изплатени обезщетения на база на трудовото възнаграждение.

Съобразно приетото като неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, разликата между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. и увеличението от 15% съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. възлиза на исковата сума от 2519,06 лв. Следователно, искът по чл. 128, ал. 1 от КТ е основателен в предявения му размер.

Както бе посочено, по делото не е спорен броят на работни дни, за които ищцата е имала право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото й правоотношение по чл. 224, ал. 1 от КТ /79 дни/, както и фактът, че при прекратяване на трудовото правоотношение тя е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от КТ, и за срока, за който има право на това обезщетение /11,5 месеца/. Тези обстоятелства са посочени в издадената от работодателя заповед № 2743/22.06.2023 г. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, разликата между полученото от ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ и увеличението на работната заплата съгласно Анекс Д01-192/10.08.2023 г. към КТД възлиза на исковата сума от 1437,82 лв. Разликата между полученото от ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличението на работната заплата съгласно анекса е в размер на исковата сума 4186,06 лв. Следователно, исковете по чл. 224, ал.1 и чл. 222, ал. 3 от КТ са основателни в предявените им размери.

Върху горепосочените суми за неплатена част от трудовото възнаграждение, от обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ и обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на получаване на отправената от ищцата покана за заплащане на тези суми – 18.03.2024 г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба – 02.09.2024 г. Съгласно експертното заключение, размерът на законната лихва върху дължимата сума за трудово възнаграждение за посочения период на забава възлиза на сумата 162,36 лв.; размерът на законната лихва върху дължимата сума за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ възлиза на сумата 92,62 лв.; размерът на законната лихва върху дължимата сума за обезщетение по чл. 22, ал. 3 от КТ възлиза на сумата 269,79 лв. Следователно, акцесорните искове са основателни в предявените в им размери.

Поради несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се осъди ответното училище за заплати на ищцата претендираните суми.

С оглед уважаването на предявените искове в пълните и размери решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски на ответника.

При този изход на делото и направеното от ищцата искане за разноски, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 900 лв., и за въззивното производство размер на 2000 лв. Или общо разноски за двете инстанции възлизат на 2900 лв., съответно 1482,75 евро.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Софийски градски съд сумата дължащите се такси за разглеждане на делото в двете инстанции, които общо възлизат на сумата 475,71 лв., съответно 243,23 евро, както и в полза на Софийски районен съд платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 400 лв., съответно 204,52 евро.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд