Решение № 10646 от 2.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 7724/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на Р. Й. Ц. срещу „Хаджигрудев и син“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2023 год. до окончателното плащане на сумата. Ищецът-Р. Й. Ц. твърди, че е работил при ответника, като е заемал длъжността „автомонтьор“ в „Хаджигрудев и син“ ЕООД. Излага, че на 20.10.2023 год., при изпълнение на трудовите си задължения, е паднал от покрива на камион от 2 метра височина, в резултат на което е претърпял трудова злополука, вследствие на която е получил височинна политравма, черепно-мозъчна травма, подкожен хематом вдясно париетотемпорално, периорбитален хематом вдясно, аневризмална субарохноидна хеморагия в лява голямомозъчна хемисфера, малък субдурален хематом и малко контузионно огнище вляво темпорално, фрактури на черепни кости, фрактура на процесус транзверус на Тх5 вдясно и други наранявания. Твърди се, че вследствие на злополуката е претърпял болки и страдания за продължителен период от време, станал е меланхоличен, асоциален, раздразнителен, загубил е усещане за щастие в живота си, престанал е да полага грижи за семейството си и е станал безразличен към нещата, които са го радвали преди злополуката. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 70 000 лева /въз основа на молба с вх. № 242605/25.07.2024г. и с протоколно определение от 19.10.2024г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на размера от 60 000 лева на 70 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от настъпване на трудовата злополука-20.10.2023 год. до окончателното плащане. Претендират сторените в производството разноски. Ответникът-„Хаджигрудев и син“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че при изпълнение на трудовите си задължения ищецът се е качил на стълба по свое усмотрение, за да извърши работа, която не му е възложена. Навежда доводи, че ищецът е допуснал груба небрежност, като не е спазил предписаните правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд. Поддържа, че Р. Ц. има предхождащи заболявания, които са допринесли за настъпване на инцидента и са стани причина за задълбочаване на проявленията от нараняванията получени при злополуката. Твърди, че след инцидента ищецът не е предприел никакви действия, с които да положи грижа, за да се възстанови, като е извършвал и дейности, които са влошили здравословното му състояние, а именно скъсване на ставния хрущял на коляното. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: В производството не е спорно обстоятелството, че към момента на настъпване на трудовата злополука между „Хаджигрудев и син“ ЕООД и Р. Й. Ц. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността „Автомонтьор“. Този факт се установява и от Трудов договор №034/24.01.2023 год. В длъжностна характеристика за длъжността „Автомонтьор“, в Раздел II „Основни длъжностни задължения“ фигурират: организира и извършва технически прегледи и ремонти на автомобилите собственост на предприятието; да спазва нормите, правилата и изискванията за безопасна работа, по които е обучен и инструктиран; да използва коректно машините, съоръженията и средствата за индивидуални и колективна защита; да уведомява съответните длъжностни лица за всеки случай на повреда, аварии и други, които създават опасност за неговото или на други хора здраве, така също и за възникналите трудови злополуки; да оказва съдействие за реализирането на всички мерки, свързани с осигуряване на безопасността и опазване на здравето на хората и за контрол в тази насока. В Раздел „Основни длъжностни права“ е посочено, че работникът има право да откаже и да преустанови изпълнението на възложена задача, работа или дейност при възникване на сериозна опасност за живота и здравето му, като за целта уведоми прекия си ръководител. Доколкото под длъжностната характеристика фигурира подпис в графа работник, а и този факт не се оспорва съдът приема, че тя е връчена на ищеца. Видно от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, на Р. Й. Ц. е проведен първоначален инструктаж-на 15.09.2023 год. и периодични-на 02.05.2023 год. и 02.08.2023 год.. От страна на ищеца е подписана и декларация №034/24.01.2023 год., че е запознат с правилата за безопасност на труда в предприятието и със задължението му да ги спазва стриктно. Приета като доказателство по делото е Епикриза от 24.10.2023 год. издадена от Военно-медицинска академия, Катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение, от която се установява, че на 20.10.2023г. Р. Й. е докаран от екип на бърза помощ в противошокова зала след височинна травма /падане от 2 метра в автосервиз/ в увредено общо състояние, като му е поставена диагноза височинна политравма, ЧМТ, подкожен хематом вдясно париетотемпорално, периорбитален хематом вдясно, САХ в лява голямомоъзъчна хемисфера, малък субдурален хематом и малко контузионно огнище вляво темпорално, фрактури на черепни кости, фрактура на процесус транзверзус на Тх5 вдясно. Във връзка с инцидента, на 07.11.2023г., пред ТП на НОИ е депозирана декларация за трудова злополука от ответното дружество и с Разпореждане № 33664 от 19.12.2023г. на ТП на НОИ – София град, и на основание чл. 60, ал. 1 КСО злополуката с Р. Й. Ц. на 20.10.2023г. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че Р. Й. Ц. е получил следните травматични увреждания: множествена травма /политравма/, черепно-мозъчна травма, състояща се от следните наранявания: контузия на мозъка средна по степен тежест, остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален/ хематом вляво темпорално с ширина до 6 мм, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки /субарахноидален/ в лява хемисфера, малко контузионнокръвоизливно огнище в левия слепоочен/темпорален дял на мозъка с перифокален едем, без компресионно-дислокационен синдром, счуване на дясна слепоочна / темпорална кост/ до нивото на пирамидата, травматичен подкожен кръвоизлив в дясна слепоочна-теменна област на главата, травматичен кръвоизлив на тъканите в дясна орбита-периорбитален хематом, травматични хематоми на горните клепачи на двете очи по-изразен вдясно с интензивно морав цвят, травматичен подкожен кръвоизлив в дясна слепоочно-ябълчена област, травматичен кръвоизлив под конюнктививата на дясна очна ябълка, палпаторна болезненост и уплътнение на площ 8 см в диаметър в дясна слепоочно-теменна област на главата, лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на латералната стена на дясна орбита, счупване на дъгата на дясна ябълчена/зигоматична/ кост без фрагменти, травма на гръдния отдел на гръбначния стълб, състояща се от: счупване на напречния израстък на пети гръден прешлен Тн5, травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в луксация на акромиокалвикуларната става, лентовидно кръвонасядане с мораво-бледо-зеленикав цвят с размери 15/6/8 см. по горна и задна повърхност на дясно рамо към плешката, травматично кръвонасядане в лакътната свивка на лява ръка с размер 4/2 см., в средна трета на двете подбедрици отпред по едно охлузване с кафеникава коричка вдясно с размери 2/0,3 см. диаметър и вляво с 1 см. в диаметър. Черепно-мозъчната травма е реализирала медико-биологичния критерий временно разстройство на здравето, опасно за живота поради развия се остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и травматичния кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в лява хемисфера. Останалите травми покривали признака на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се, че Р. Й. Ц. е търпял болки и страдания за период от 20-25 дни, първите 15 от които са били най-интензивни, като към настоящия момент се появявало еднократно месечно главоболие и болки в дясно рамо при движение. В първия месец от инцидента ищецът е имал ограничения в нормалната си физическа активност поради множеството контузии в главата и тялото. Вследствие на инцидента са налице остатъчни последици в зоната на фокална мозъчна атрофия след резорбцията на контузионно-кръвоизливното огнище в левия слепоочен/темпорален дял на мозъка и ограничена и болезнена аддукция на дясната ръка в рамото от сублуксацията на акромио-клавикуларната става. Повърхностните наранявания са изчезнали. За претърпяната черепно-мозъчна травма било препоръчително електрофизиологично изследване, тъй като слепоочният/темпорален дял е предразположен към поява на епилептиформени разряди след контузия. При изслушване на заключението вещото лице посочва, че в резултат на внезапното травматично увреждане е настъпила контузия в левия слепоочен дял, в който част от мозъка е унищожен, и е образувана енцефаломалатична зона, която създава риск за получаване на епилептични припадъци в бъдеще. Установено е, че липсват данни за високо кръвно лягане преди травмата, като такава диагноза е поставена и лечение е предприето едва след злополуката. От допълнителното заключение по съдебно-медицинската експертиза се установява, че не може да се направи обоснован извод, че скъсването на ставния хрущял на коляното е вследствие на процесния инцидент, доколкото увреждането се получава най-често при директна или усукваща травма на коляното с висок интензитет. От разпита на свидетеля Д. Я. К.ов се установява, че работи в „Хаджигрудев и син“ ЕООД и в деня на настъпване на злополуката е бил на работа, но в друго помещение. Установява се, че е видял, че ищецът е мете мокра маса, като му е обяснил, че ще ремонтира фургона на камион. В показанията си свидетелят твърди, че е отправил съвет до ищеца да използва вишка, тъй като е по-удобно, но Р. Ц. го уверил, че ще се справи и го помолил да го остави. Установява, че по-късно е извикан от друг служител, тъй като ищецът е паднал на земята, с глътнат език, поради което му оказал първа помощ. Установява се, че на мястото на инцидента е имало вишка, маса и стълба, която била повалена на земята, а вишката не била използвана. Установява се, че ищецът и друг път се е качвал на стълба за извършване на такъв вид дейности. В показанията си свидетелят излага, че преди злополуката ищецът се оплаквал от подагра, но не е чувал от него да страда от други заболявания. Установява се, че известно време след инцидента Р. Ц. се върнал работа, като не след дълго напуснал. От показанията на свидетеля Асен П. Мирчев се установява, че познава ищеца от 2019 год., тъй като са били колеги в „Хаджигрудев и син“ ЕООД. В показанията си свидетелят твърди, че след злополуката от енергичен, весел и отзивчив човек ищецът се променил – станал бавен, заядлив, в лошо настроение, имал проблеми с паметта. Заявява, че около 2 месеца същият бил в отпуск за временна неработоспособност, като след този период го посещавал и му помагал в поделението „Малашевци“. От свидетелските показания на Мартин Руменов Бръдянов, се установява, че докато работел в ответното дружество Р. Ц. е работил и в автосервиз, и железария, находящи се в квартал „Малашевци“, заедно с бивш служител на „Хаджигрудев и син“ ЕООД - Асен. Твърди, че 20 дни след злополуката е видял ищеца да работи в автосервиза, като не е забелязал същият да куца, да залита или да има някакви външни белези, промяна в походката. От разпита на свидетеля С. В. С.а – снаха на ищеца се установява, след инцидента, около два месеца, Р. Ц. е живял с нея и сина си, тъй като не е можел да се обслужва сам и е трябвало да бъде под наблюдение, тъй като е приемал силни медикаменти. Твърди, че се е грижила за ищеца като е приготвяла храна, давала му е лекарствата и му е помагала при извършването на ежедневни битови дейности. Установява, че се е изправял трудно, бил в невъзможност дълго време да стои на краката си, поради което предимно лежал, изпитвал болки в рамото, лакътя и коляното. Освен болките от травматичните увреждания Р. Ц. изпитвал и безпокойство за здравословното и финансовото си състояние. Твърди, че след инцидента е започнал да забравя и вече не бил човека, на когото преди това можело да се разчита. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя. С цитираната разпоредба е регламентирана обективна, гаранционно-обезпечителна имуществена отговорност на работодателя, чрез която се репарират всички имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на някой от посочените осигурителни рискове. От събраните по делото доказателства се установява, че при съществуването на трудово правоотношение с ответника, ищецът е претърпял трудова злополука, която е довела до временна неработоспособност. Трудовата злополука е установена след разследване по реда на чл. 57, ал.2 от КСО, като резултатите от него са отразени в Протокол, който доказва настъпването на събитието. Злополуката е квалифицирана като трудова със стабилен административен акт – разпореждане на НОИ № 33664 от 19.12.2023г., който не е оспорен от страните по съответния ред. От приетите съдебно-медицински експертизи, неоспорени от страните, се установява, че в следствие на трудовата злополука Р. Й. Ц. е претърпял твърдените в исковата молба травматични увреждания, с изключение на скъсване на ставния хрущял на коляното, които увреждания са довели до временна неработоспособност. Ценени съобразно чл. 202 ГПК, заключенията следва да се кредитират като изготвени компетентно, предоставящи пълни и обосновани отговори на формулираните въпроси и кореспондиращи със събраните писмени доказателства. Отговорността на работодателя е обективна, доколкото законът му е възложил риска от настъпване на вреди за работника или служителя при изпълнение на трудовите му функции. В тази връзка е необходимо злополуката да е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Както беше посочено, ищецът е заемал длъжност „Автомонтьор“ в ответното дружество, като съгласно раздел II, т. 1 основните му задължения включват организиране и извършване на технически прегледи и ремонти на автомобилите, собственост на предприятието, в това число гресиране, миене, почистване, диагностика, техническо обслужване, текущ или основен ремонт, а при необходимост съобразно т. 5 изпълнява и други задачи, възложени във връзка с изпълнение на длъжността. От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че процесната злополука е във връзка с изпълнението на работата му по трудовото правоотношение. Дали поправката на камиона е била възложена от работодателя на ищеца или последният я е предприел по собствена инициатива е ирелевантно, тъй имуществената отговорност на работодателя може да бъде ангажирана при внезапно увреждане, настъпило при всяка работа в интерес на предприятието. По тези съображения възражението на ответника, че не е възлагал ремонт на камиона е неоснователно. Както беше посочено по-горе отговорността на работодателя е обективна, като по реда на чл. 201, ал. 2 КТ е предвидена възможност да бъде намалена имуществената отговорност на работодателя в изключителни случаи - а именно само ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в процесния случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р. Й. Ц.. В раздел II, т. 5 и т. 6 от длъжностната характеристика за длъжност „Автомонтьор“ са предвидени основни задължения на работника, сред които и да спазва нормите, правилата и изискванията за безопасна работа, по които е обучен и инструктиран и да използва коректно машините, съоръженията и средствата за индивидуална и колективна защита. В производството са ангажирани доказателства, от които е видно, че в изпълнение на изискванията по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ и ал. 3 ЗЗБУТ на ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, при неговото назначаване на 24.01.2023г., което обстоятелство е удостоверено в декларация № 034/ 24.01.2023г., както и периодични такива на 02.05.2023г. и на 02.08.2023г. Извършеното от компетентните органи на ТП на НОИ разследване не е установило нарушение на нормативни актове, в това число на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. По делото също не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че работодателят не е изпълнил вмененото си задължение по чл. 127, т. 3 КТ да осигури здравословни и безопасни условия на труд. От показанията на свидетеля Драгомир К.ов се установява, че за ремонтирането на товарния автомобил ищецът е ползвал стълба, която е разположил върху маса. Установява си и че в предприятието е било осигурено техническо съоръжение–вишка, което се използва за ремонтни дейности на високо. Ценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, на свидетелските показания следва да се даде вяра, тъй като са последователни, логични и непосредствено възприети. С оглед на изложеното и при съобразяване с обстоятелствата, че ищецът е запознат с инструкциите за безопасност и съгласно чл. 8, ал. 2 ЗЗБУТ и чл. 126, т. 6 КТ в задължение на работника е вменено да избере работното оборудване съобразно специфичните условия и характеристики на работата за намаляване на съществуващите в предприятието рискове за здравето и опасностите, произтичащи от ползването. В настоящата хипотеза от събраните доказателства се установява, че работникът е пренебрегнал това свое задължение, като би следвало да съзнава опасността от злополука, избирайки да осъществи възложения ремонт не чрез техническото съоръжение за височинни ремонти, а чрез преносима стълба, поставена върху нестабилна маса, чиято повърхност е хлъзгава. Тези действия на ищеца, извършени при пълно пренебрегване на правилата за безопасност, следва да се окачествят като груба небрежност при неизпълнение на вмененото му задължение по чл. 126, т. 6 КТ да спазва правилата за безопасност на труда. Поради изложените съображения съдът приема, че Р. Ц. се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си, преимуществено в резултат на собственото си поведение. Действията му водят до висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили в резултат на проявената от него груба небрежност, изразяваща се в използването на разположена върху маса преносима стълба за осъществяването на височинен ремонт, поради което съдът намира, че приносът на съпричиняване на вредоносния резултат е 50 %. При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените в резултат на трудова злополука вреди следва да намери съответно приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразно която обезщетението следва да бъде определено с оглед принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Целта на обезщетението не е да се поправят вредите, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт на осъждане на ответника. При определяне на размера на паричното обезщетение, съдът взема предвид последиците от злополуката, а именно настъпилите тежки травматични увреждания, с изключение на скъсването на ставния хрущял и техните негативни остатъчни последици - зона на фокална мозъчна атрофия, болезнена аддукция на дясна ръка в рамото от сублуксацията на акромио-клавикуларната става. От значение са и продължителността и интензивността на претърпените физически болки – 20-25 дни, от които през първите 15 по-интензивни, както и обстоятелството, че претърпените травматични увреждания са възпрепятствали в продължение на месец самостоятелното придвижване и обслужване на пострадалия. В тази връзка съдът приема, че показанията на свидетеля М. Б., според които 20 дни след злополуката е видял ищеца да работи в гараж без видими външни белези като куцане, залитане и т.н. не кореспондират със заключението на съдебно-медицинската експертиза и с показанията на свидетелите Силвия С.а и Асен Мирчев, според които в период от около 2 месеца Р. Ц. не полагал труд, а предимно лежал. От свидетелските показания на Силвия С.а се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, безпокойство и социална изолираност. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид и заключението по съдебномедицинската експертиза, в която са посочени остатъчните последици от инцидента, а именно мозъчна атрофия, както и риска от бъдещи епилептични припадъци. Настоящият състав намира, че в хода на настоящото производство не се установи в условията на пълно и доказване злополуката да е настъпила вследствие на проява на хронично заболяване – високо кръвно налягане, което работникът да е знаел, но да не е лекувал, за да се намали отговорността на ответното дружество. В заключението си вещото лице изготвило съдебномедицинската експертиза е посочило, че липсват данни, преди реализиране на инцидента, Р. Ц. да е страдал от хипертония, а високо кръвно налягане е констатирано при постъпването му в лечебното заведение на 20.10.2023г. вследствие на падането, притеснението и удара. Същевременно вещото лице е посочило, че ако е била налице скрита хипертония, без да е лекувана, то заболяването е съпроводено със симптоми като болка в тила, световъртеж, гадене или повръщане, за каквито не са ангажирани доказателства по делото. Според показанията на свидетеля Драгомир К.ов ищецът е страдал от подагра, от която често се оплаквал и която препятствала явяването му на работа в някои случаи. На свидетелските показания следва да се даде вяра, тъй като кореспондират с писмените доказателства, от които е видно, че действително през месец юни 2022г. служителят е диагностициран с идиопатична подагра. Следва да се вземе предвид обаче, че не са ангажирани доказателства, че в деня на злополуката ищецът е имал здравословно неразположение, което да е допринесло за настъпването й. Само при наличието на такива симптоми следва да се приеме, че като не е преустановил дейността си, работникът не е положил дължимата грижа, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия /в този смисъл е Решение № 391 от 30.06.2025г. по гр.д. № 3858/2024г. на ВКС, IV г.о./. При определяне на паричното обезщетение следва да се изходи о т характерът на неимуществените вреди, интензитета им, както и жизнения стандарт в страната като база за паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди. При отчитане на спецификата на конкретния случай, настоящият състав счита, че справедливият размер на обезщетението, който съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД е в размер на 60 000 лева. Съобразно приетото от съда съпричиняване от 50 % от страна на пострадалия този действителен размер на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, следва да бъде намален с 50 % до сумата от 30 000 лева и до който иска следва да се уважи и отхвърли за разликата до пълния предявен размер. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2081,69 евро, представляваща сторените в производството разноски съразмерно с уважената част от претенциите. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1751,54 евро, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 1 048 лева, представляваща дължима държавна такса и депозит за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза. Воден от горното, съдът