Решение № 68 от 15.2.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 883/2022 г.

Производство по реда на чл.258 от ГПК. С Решение№1188/07.11.2022г. по гр.дело№2261/2022г. на ВТРС, съдът е: -отменил, на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, уволнението на М. С. Д., извършено със Заповед№480/6.7.2022г. на Директора на ПГЕ„А.П.” гр.В.Т.; -възстановил, на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, М. С. Д., на заеманата преди уволнението длъжност „Завеждащ административно-техническа служба“; - осъдил, на основание чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ, ПГЕ„А.П.” гр.В.Т. да заплати на М. С. Д. сумата 4632.30лв., представляваща обезщетение за оставане на ищцата без работа в резултат от незаконното уволнение за периода: 06.07.2022г.-24.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.09.2022г., като отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер 7680.00лв.; -осъдил, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ПГЕ„А.П.” гр.В.Т. да заплати на М. С. Д. сумата 616.06лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете; -осъдил, на основание чл.78 ал.3 oт ГПК, М. С. Д. да заплати на ПГЕ„А.П.” гр.В.Т. сумата 238.10лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете; -осъдил, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ПГЕ„А.П.” гр.В.Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата 345.29лв., представляваща дължимата държавна такса за производството. Против решението(за неговата отмяна изцяло, респ. отхвърляне на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ) е подадена въззивна жалба от ПГЕ“А.С.П.“ гр.В.Т.(чрез адв.Б. Н.Н. от ВТАК – редовно упълномощен). Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК. В отговора си М. С. Д.(чрез адв.И. Б.Б. от ВТАК – редовно упълномощен) оспорва жалбата. Също така, против решението(в частта относно частичното уважаване на претенцията по чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ) е подадена въззивна жалба от М. С. Д.(чрез адв.И. Б.Б. от ВТАК) с искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта относно присъждане на обезщетението и уважаване на претенцията в пълния и предявен размер. Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК. В срока не е депозиран отговор от страна на ПГЕ“А.С.П.“ гр.В.Т.. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от ПГЕ“А.С.П.“ гр.В.Т.(чрез адв.Б. Н.Н. от ВТАК) против Решение№1188/07.11.2022г. по гр.дело№2261/2022г. на ВТРС. Счита, че работодателят на ищцата издал процесната Заповед№480/06.07.2022г. и с която заповед Д. отказала въобще да се запознае със съдържанието и в 10.32ч. на 06.07.2022г., както и да я получи срещу подпис.(за установяване и доказване на това обстоятелство са положили своите подписи свидетели). Вследствие това поведение на Д., с придружително писмо№767/ 07.07.2022г. била изпратена въпросната заповед на Д. чрез куриерска услуга. Счита, че безспорно било доказано от ответника, досежно незаконосъобразното поведение и тежко нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата, извършено от на 04.07.2022г. в абсолютен разрез със Заповед№43/15.09.2021г. на работодателя, заверено копие от която по реда на чл.32 от ЗАдв. приложихме по делото и в която изрично е упоменато какви задължения са били вменени на М. Д., цитира заповедта: “изпитните варианти да се съхраняват от госпожа М. Д. - ЗАТС в канцеларията на отговорно пазене“. Безспорно било установено от ответника, че поведението и действията на ищцата на 04.07.2022г. са били продиктувани и основани на нейно изключително погрешно разбиране въобще по отношение законосъобразното изпълнение на трудовите и задължения. Нещо в повече - същата е целяла и практически е саботирала трудовия процес и нормална дейност на работа в ПГЕ, при това с ясно изразена причина и нескрит нарочен мотив - предходно прекратяване на трудовото правоотношение на сина и Д.Е.Д. с ответника и неговото освобождаване от работа. Оспорват се твърденията на ищцата в писмените и обяснения от 05.07.2022г. досежно обстоятелството, че “тестове не се съхраняват и никога не са се съхранявали в канцеларията“, като жалбоподателят заявява, че именно отговорността за това е била вменена единствено и само на М. Д.. От страна на жалбоподателя се оспорва неаргументираността в решението на ВТРС относно некредитирането на едни показания на свидетели(св.С.К.К.), за сметка на други показания(св.М.Н.), като за последните се твърди, че били „противоречиви и заинтересовани“. На 04.07.2022г. св.С.К.К. била пред канцеларията, в която работи ищцата, при което е „чула как същата казва на директора, че не разполага е билети, тъй като синът и ги е накъсал“. Въпросното обстоятелство - че при поискване от директора ищцата не предоставила изпитни билети, не се спорело от последната. Ответникът представил Заповед№43/15.9.2021г. на директора на учебното заведение, в която изрично били упоменати задълженията на ищцата по повод изпитния процес, които задължения включвали и съхраняването на изпитни варианти. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че същата не била достигнала до знанието на ищцата - поне не и по установения за това служебен ред. Св.М.Н. давала разнопосочни и уклончиви отговори, като заявила, че „няма спомен заповедта да е била връчвана на ищцата Д.“. Така, според работодателя, съдът неправилно приел, че ищцата не е имала задължение да съхранява и пази изпитни варианти по учебен предмет „химия и опазване на околната среда“, предназначени за провеждане на изпит по посочения предмет, както и задължение да съхранява и пази изпитни варианти по каквито и да било други учебни предмети. Ако не била своевременно оказаната помощ и съдействие от страна на св.М.Н.(въпреки че била с прекратено трудово правоотношение), то ищцата Д. практически е била изпълнила целите си да не предостави изпитните варианти за изпита. По повод нарушението на 05.07.2022г. от показанията на св.С.С. се установило, че на посочената дата свидетелката на два пъти е запитала ищцата дали е виждала хигиенистката на училището, но последната не и отговорила, като свидетелката заявява, че няколко минути по-късно е чула крясъци, идващи от директорската стая, при което е влязла в същата и там е заварила директорът да иска писмено обяснение от ищцата за обидното и отношение към нея и колегите. Твърди се, че такова обяснение ищцата е отказала да даде въобще и че същата е обиждала както св.С., така и директора, след което е напуснала стаята. По този начин ищцата съвсем умишлено сама се поставила в ситуация да не изпълнява добросъвестно трудовите си и служебни задължения и да прави опити да саботира цялостния трудов и служебен процес в ПГЕ“А.С.П.“ гр.В.Т. на 04.07.2022г., като на следващия ден 05.07.2022г. вече си позволила да обижда и да се държи провокативно и демонстративно спрямо самия неин пряк ръководител и работодател, нещо което било абсолютно недопустимо. Според жалбоподателя, налице е неприложимост на чл.193 ал.2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника/служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В действителност следвало приложението на чл.193 ал.3 от КТ - разпоредбите на чл.193 ал.2 от КТ не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина“. Моли съда да отмени решението на ВТРС, като отхвърли претенциите по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл.344 ал.1 т.2 от КТ и чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ. Претендират се направените разноски пред двете инстанции. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна М. С. Д.(чрез адв.И. Б.Б. от ВТАК), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. По делото не било приложено искане за писмено обяснение, каквото има за дисциплинарното нарушение от 04.07.2022г., още по-малко пък е налице удостоверяване на отказ на Д. да го получи, напр. по начина, по който е удостоверен отказ да получи обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение. Твърди се, че не били поискани обяснения във връзка с открито дисциплинарно производство и респ. не е налице отказ да бъдат дадени такива. Счита, че правилно първоинстанционният съд констатирал, че дори твърдяното поведение на ищцата, описано в заповедта за дисциплинарно нарушение, да се разгледа по същество, което не било нужно предвид процедурното нарушение, същото не представлявало нарушение на трудовата дисциплина, камо ли такова, което да доведе до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Що се отнася до твърдяното деяние, извършено на 05.07.2022г., същото било описано най-общо като скандал между служители в училището, възприет за дисциплинарно нарушение. Моли съдът да остави без уважение депозираната жалба. Претендира съдебни разноски за въззивното производство. Във въззивната жалба, подадена от М. С. Д.(чрез адв.И. Б.Б. от ВТАК) се навеждат доводи, че макар към датата на постановяването на цитираното решение, същото е било правилно, доколкото обезщетението е изчислено от датата на оставане без работа до датата на устните състезания, към момента Д. продължавала да бъде без работа, което предпоставяло нейния интерес за настоящата жалба. Основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ обуславя основателността и на иска по чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, тъй като обуславящата предпоставка е незаконността на уволнението. С признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за незаконно уволнения работник възниква правото да получи обезщетение за времето, през което поради уволнението е останал без работа или е работил на по-ниско платена работа, но за не повече от шест месеца, считано от датата на прекратяването на трудовия договор. Моли съдът да отмени решението на ВТРС в частта относно присъденото обезщетение и уважи претенцията в пълния и предявен размер. Претендира съдебни разноски за въззивното производство. В съдебно заседание ПГЕ“А.С.П.“ гр.В.Т.(чрез адв.Б. Н.Н. от ВТАК поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена(да бъдат отхвърлени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ), респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата и доразвити в представена писмена защита. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание М. С. Д.(чрез адв.И. Б.Б. от ВТАК), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно в частта относно предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ за сумата 4632.30лв., представляващи обезщетение за оставане на М. С. Д. без работа за периода: 06.07.2022г.-24.10.2022г., като бъде да отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за обезщетение за времето, през което М. С. Д. е останала без работа, вследствие на незаконно уволнение, за разликата от уважения размер на иска, възлизаща на 3047.70лв. и вместо него бъде уважен в пълния му претендиран размер 7680.00лв. Претендира разноски за въззивното производство. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение. С въззивните жалби и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството. Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба на ПГЕ“А.С.П.“ гр.В.Т., настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. В тази връзка, съдът намира въззивната жалба на ПГЕ“А.С.П.“ гр.В.Т. за неоснователна. Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Следва да се отбележи, че подлежащите на установяване обстоятелства при така дадената от въззивния съд правна квалификация са същите, като тези, указани от районния съд при доклада му по чл.146 от ГПК, като съдът е дал възможност на страните за ангажиране на доказателства, съобразно правилно разпределената им доказателствена тежест. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството. Основните и значими за очертания от исковата молба и отговора предмет на трудовия правен спор, факти по делото като явления от обективната действителност са безспорни и доказателствено установени в своята пълнота по смисъла на чл.154 от ГПК от първоинстанционния съд чрез събраните нарочни писмени документи/лично трудово досие на М. С. Д., в т.ч. и трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди, искане за даване на писмени обяснения, писмени обяснения, Разпореждане на ТП на НОИ гр.В.Т. и др./ и показанията на изслушаните свидетели М.Г.Н., С. Г.С., С.С.К.К. и Д.Л.. Спорни са техните трудовоправни последици. Между страните не е спорно, че М. С. Д. е в трудово правоотношение с ПГЕ„А.П.” гр.В.Т., съгласно Трудов договор№223/04.10.2000г., като М. С. Д. е работила на длъжност „завеждащ административно-техническа служба“, код по НКПД: 41102001. Към посочения трудов договор са сключени множество допълнителни споразумения. Не е спорно, че със Заповед№480/06.07.2022г. на Директора на ПГЕ„А.П.” гр.В.Т. на М. С. Д. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, за това, че на 04.07.2022г. в 08: 45часа е отказала да предостави на директора на училището изпитен вариант по учебен предмет „химия и опазване на околната среда“, който е предназначен за провеждане на изпит по „химия и опазване на околната среда“ на ученици за определяне на срочна оценка. В заповедта се сочи, че “с действията си, изразяващи се в неизпълнение на задължението да „опази“ изпитния вариант по учебния предмет „химия и опазване на околната среда“, Д. е създала риск от незаконосъобразно протичане на изпита, риск за неговото отлагане и е затруднила работата на учителите, ангажирани с провеждането на този изпит; за това, че на 05.07.2022г. Д. е попитана от г-жа С. - медиатор, къде се намира на първия етаж в сградата тяхна колежка, но същата не е отговорила по никакъв начин; както и за това, че при опит на директора да изслуша устните обяснения на М. С. Д., същата е отговорила с обидни квалификации спрямо директора и нейни колеги, които са прераснали в хистерични викове и крясъци”. Първото деяние е описано като нарушение на чл.2 ал.1 от ЗПУО – системата на предучилищно и училищно образование включва участниците в образователния процес и и институциите, както и отношенията и връзките между тях за постигане на целите на образованието. Действията на Д. нарушавали и задълженията по „Основни функции“ от Длъжностната характеристика – т.е. „подпомага дейността на директора и образователната институция“ - чл.187 ал.1 т.3 от КТ неизпълнение на възложената работа и чл.187 ал.1 т.10 от КТ неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение. Второто деяние е описано като нарушение на чл.7, чл.9 от Етичния кодекс на работещите в гимназията, неразделна част от длъжностната характеристика. С това и поведение Д. уронва достойнството на работодателя и показва явно неуважение, декларирайки, че „прави това, което реши“. „Агресивното и поведение е заплаха и за работещите в училището. Oбобщено е, че това представлява неизпълнение на служебните задължения – отказ от предоставяне на документ за учебен изпит, както и отказ за съдействие на директора. Грубото, цинично, заплашително и арогантно поведение на Д. спрямо директора е удостоверено с подадени сигнали и има вредоносни последици за гимназията“. Работодателят е счел, че е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, представляващо „злоупотреба с доверието на работодателя“ по смисъла на чл.190 ал.1 т.4 от КТ. Цитираната Заповед№480/06.07.2022г. е връчена при отказ от страна на адресата М. С. Д. н а 06.07.2022г. 10: 32часа, който факт е удостоверен с подписите на четирима свидетели. Впоследствие, заповедта е изпратена с придружително писмо№767/07.07.2022г. на Д. чрез куриерска услуга. Доказването на правомерността на уволнението с оглед разпределението на доказателствената тежест в производството по трудовия спор се възлага на работодателя. Във всички случаи обаче упражняването от страна на работодателя на това потестативно по естеството си право е свързано с получаването от работника на адресираното до него писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение, от който момент и занапред настъпва прекратяването. КТ не установява някаква особена форма досежно връчването на това изявление, като най-често това става чрез удостоверяване на връчването чрез подписа на работника/служителя/ върху документа, в който се съдържа изявлението на работодателя. Не се предвижда изискване отказът на работника/служителя/ да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.335 от КТ задължително да бъде отразен върху самата заповед, а този отказ може да бъде установен с всички доказателствени средства. Допустимо е отказът на работника/служителя/ да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде оформен с подписите на двама свидетели, които най-често също са работници/служители/ при същия работодател. Важното е обаче какво е съдържанието на удостоверителното изявление – напр. че заповедта е връчена или че е предоставена на работника/служителя/, но той е отказал да я получи. С оглед изложеното, съдът счита, че връчването на заповедта е станало при отказ на 06.07.2022г., удостоверено по надлежния ред - с подписите на четирима свидетели, като Д. е била запозната с текста на заповедта. Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно Законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя. В случай, че работник/служител има поведение, което е в разрез със задълженията, които има съгласно закона, подзаконови нормативни актове, длъжностната си характеристика и т.н., вкл. в противоречие с общоприетите норми на етиката и морала, то същият/независимо от сферата, в която работи/ следва да подлежи на санкция, осъществена в рамките на производство по налагане на дисциплинарно наказание. Не е достатъчно, обаче само по себе си да бъде открито такова дисциплинарно производство и да се посочи, че съответният работник/служител е извършил едно или няколко нарушения. Нужно е преди това работодателят да се убеди и да може да докаже, че конкретен служител е извършил конкретно нарушение, да посочи кога е извършено и как е установено. Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, която трябва да съдържа описание на нарушението с обективните и субективни признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното основание. Що се отнася до съдържанието на акта, съдът приема, че същият е в достатъчна степен мотивиран, доколкото се създава яснота относно обстоятелствата, обуславящи прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. Това е така, тъй като съдебната практика допуска мотивите на заповедта да се изчерпват дори само с цитиране на правната норма тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, или ако от съдържанието следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, на което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът/служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали те са се осъществили или не(Решение№314/30.10.2014г. по гр.дело№840/2014г. - IVг.о. ВКС). В случая, съдът намира, че с процесната заповед това е сторено, доколкото в мотивите и изрично се посочва, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата се основава на разпоредбата на чл.190 ал.1 т.4 от КТ „злоупотреба с доверието на работодателя“, предвид извършените нарушения по чл.187 ал.1 т.3 от КТ - неизпълнение на възложената работа и чл.187 ал.1 т.10 от КТ - неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение, както по чл.7, чл.9 от Етичния кодекс на работещите в гимназията, т.е. налице е достатъчна конкретика относно фактите в обективната действителност, поради което правото на защита на работника/служителя не е било нарушено. Не се спори от страните, че е изпълнена процедурата по чл.193 ал.1 от КТ по отношение на първото нарушение от 04.07.2022г.(мотивирано искане с изх.№755/5.7.2022г. за даване на писмени обяснения от М. С. Д. във връзка със сочения отказ на Д. да предостави изпитни билети по учебния предмет „химия и опазване на околната среда“). Самата Д. е дала писмени обяснения на 05.07.2022г. Според Заповед№468/30.06.2022г. на Директора на ПГЕ„А.П.” гр.В.Т. е определен редът и организацията на провеждане на изпити за определяне на срочна оценка за първия срок на учебната 2021г./2022г. – за учениците от IX-XI клас, като е посочено, че изпитът по предмета „химия и опазване на околната среда“ следва да се проведе на 04.07.2022г. Във въпросната заповед не са посочени имената на членовете на комисията по оценяването, респ. на нейния председател. Работодателят е представил Заповед№43/15.09.2021г. на Директора на ПГЕ„А.П.” гр.В.Т., с която е определен график за провеждане на редовните изпитни сесии на учениците, обучавани в дневна и самостоятелна форма на обучение през учебната 2021г./2022г. – самостоятелна форма на обучение и дневна форма на обучение(поправителни изпити и изпити за определяне на годишна оценка - след приключване на учебната година). В заповедта е посочено, че „изпитните варианти да се съхраняват от г-жа М. Д. - ЗАТС в канцеларията на отговорно пазене. Съобщението за датата, мястото и началния час на изпитите да бъде поставено па общодостъпно място в училището. Заповедта да се сведе до знанието на учениците и учителите за сведение и изпълнение“. Указано е, че „контрол по изпълнение на заповедта се възлага на г-жа М.Н. – ЗДУД“. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че Заповед№43/15.09.2021г. на Директора на ПГЕ„А.П.” гр.В.Т. не е достигнала до знанието М. Д.. Това не се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелски показания, писмени доказателства(напр. длъжностна характеристика, заповеди, указания и др. с което да е вменено на Д. задължение за съхранение и отговорно пазене на изпитни варианти), като следва да се отбележи, че М. Д. на длъжност „завеждащ административно-техническа служба“ дори не попада в определения кръг адресати на заповедта. Ангажираните по делото гласни доказателства също не внасят яснота относно съхраняването и предоставяне в деня на изпита на писмените варианти/билети. Няма спор и по отношение на обстоятелството, че при поискване от директора М. Д. не предоставила изпитни билети. Във въззивната жалба от страна на ПГЕ„А.П.” гр.В.Т. се сочи, че първоинстанционният съд си „противоречал и не аргументирал защо не кредитира показанията на св.С.К.К.“ и съответно не кредитирал Заповед№43/15.09.2021г. „базирайки се единствено и само на заинтересоваността и противоречивите показания на св.М.Н., която вече към процесната дата е била с прекратено трудово правоотношение“. Съгласно чл.172 от ГПК, показанията на заинтересованите в полза или във вреда на една от страните, следва да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Това означава, че не е установена забрана въз основа на показанията на заинтересовани свидетели да се приемат за установени факти, ползващи страната, спрямо която свидетелят е заинтересован, или които вредят на противната страна, но преценката им следва да се облегне на други доказателства по делото, изключващи възможността достоверността на показанията да е повлияна от заинтересоваността на свидетеля. Във всички случаи свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност(хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или др. зависимост и т.н.). В показанията си св.М.Н. не установява факта на връчване на Заповед№43/15.09.2021г. изпитите за определяне на срочна оценка за първия срок на учебната 2021г./2022г. самостоятелна и дневна форма на обучение, в т.ч. и свидетелката не твърди да е осъществявала контрол по изпълнението на самата заповед. Изложени са и твърдения относно създадено отклонение със тази заповед в практиката във връзка със провежданите досега подобни изпити. От показанията на св.С.К.К. се установява, че на 04.07.2022г. свидетелката е била пред канцеларията, в която работи Д., при което е чула как същата „казва на директора, че не разполага с билети, тъй като синът и ги е накъсал“. И тъй като имала билети за изпита в своя кабинет, на посочената дата - 04.07.2022г. св.С.К.К. не била търсила билети от Д.. В същото време, според св.С.К.К. „квесторите трябваше да отидат и да си проведат изпита. В тази ситуация билетите се вземат от канцеларията на училището - от тази на г-жа Д.“. Възможно било „квесторите да са казали на директорката, че няма билети“. Същата свидетелка определя ситуацията като „извънредна“ - комисията по оценяването се назначава в деня на самия изпит. Пак според св.С.К.К. протоколът за изпита по „Химия и опазване на околната среда“ го разпечатали без имената на проверяващите(т.е. на оценителите), тъй като титулярът-преподавател по тази дисциплина бил напуснал. „Това бил приравнителен изпит, който трябвало да се проведе през м.февруари.2022г. и се установило, че г-жа М.Н. го е била пропуснала през учебната година“. Така или иначе, изпитът бил проведен, като св.М.Н. намерила изпитни билети. Свидетелското показание се явява по своята логическа същност мнение, резултат на една логическа операция на силогизъм, като впрочем в основата си e и всяко съдебно решение. Следва да се зададе въпросът не дали свидетелят правилно е разсъждавал при възприемане на известни явления, а дали той казва право, т.е. действително ли е възприел факта и така ли го той предава, както го е възприел. Преценката на съда за достоверността на такива показания следва да бъде обоснована с оглед останалите събрани по делото доказателства и на изключване на възможността заинтересованост на свидетеля да е повлияла на обективността на показанията му. Съдът не намира за основателно становището на жалбоподателя за заинтересованост и противоречиви показания на св.М.Н.(към 04.07.2022г. е с прекратено трудово правоотношение с ответника), както и за заинтересованост в показанията на св.С.К.К.(с оглед на заеманата впоследствие длъжност „заместник-директор“, считано от 08.07.2022г.). За съда и двете свидетелки излагат факти и обстоятелства във връзка с фактическото провеждане на изпитите на 04.07.2022г., съпоставяйки ги и с установената в учебното заведение практика на тяхното провеждане досега, в т.ч. и характеризирайки(св.С.К.К.) ситуацията като „извънредна“(приравнителният изпит е трябвало да се проведе през м.февруари.2022г.; не била определена комисията по оценяването, която да предостави изпитните варианти). Предвид изложеното и това, че не са ангажирани други доказателства, удостоверяващи задължения за М. Д. да съхранява и пази изпитни варианти по учебен предмет „химия и опазване на околната среда“, предназначени за провеждане на изпит по посочения предмет, както и задължения да съхранява и пази изпитни варианти по каквито и да било други учебни предмети, настоящият състав следва да приеме, че ищцата не е имала такива задължения. Това обуславя и обективната невъзможност на М. Д. да съхранява и пази изпитни варианти по учебен предмет „химия и опазване на околната среда“ във връзка с нареждането на директора на учебното заведение и съответно за това неизпълнение не би могло да се ангажира дисциплинарната отговорност на М. С. Д.. Съществуването на трудови отношения между страните, предопределя регулацията им от трудовото законодателство, конкретизирането на трудови задължения и тяхното стриктно изпълнение от работника/служителя. Дисциплинарната отговорност не е свързана с неизпълнение на задачи, поставени от прекия ръководител на работника/служителя, а с нарушение на конкретните задължения на служителя по длъжностната му характеристика и именно тяхното неизпълнение се санкционира по реда на чл.190 от КТ. За така описаното нарушение на 05.07.2022г. - на чл.7, чл.9 от Етичния кодекс на работещите в гимназията, неразделна част от длъжностната характеристика, в атакуваната заповед се твърди, че поведението на Д. уронва достойнството на работодателя и показва явно неуважение и е заплаха и за работещите в училището. Задължението за изслушване или приемане на писмените обяснения на нарушителя, е съществен елемент от дисциплинарната процедура. Значението му е работодателят да събере доказателства, относно извършеното нарушение, да изясни отношението на работника/служителя към извършеното, да му даде възможност да се защити. В този смисъл, ако бъде наложено дисциплинарното наказание без поискване на обяснения, то същото се явява незаконно. Непоискването на обяснения, респ. липсата на покана за изслушване, съгласно разпоредбата на чл.193 ал.2 от КТ е абсолютно отменително основание. Тежестта да докаже, че такива обяснения за изискани от работника/служителя и че тези обяснения са именно във връзка с намерението на работодателя да инициира дисциплинарна процедура срещу работника, е на работодателя- ответник. Т.е. следва да се представят в процеса доказателства, че са изискани обяснения от работника именно във връзка с факта, че спрямо него започва дисциплинарно производство, като фактът на поискване на обясненията, респ. на поканването на работника/служителя да бъде изслушан, може да се установява с всякакви доказателства. В случая ответната страна-работодател не ангажира такива доказателства - искане, с което недвусмислено да и е станало ясно, че даването на обяснения се иска по повод на намерение на работодателя да ангажира дисциплинарната отговорност на Д. за допуснато нарушение на трудовата дисциплина(конкретно описано – в случая за деяние от 05.07.2022г.), за да и наложи дисциплинарно наказание. След не са ангажирани доказателства за прецизно осъществена процедура по чл.193 от КТ и конкретно, че преди налагането на дисциплинарното наказание са били надлежно поискани конкретни обяснения, в рамките на предприетото дисциплинарно производство и във връзка с конкретно посоченото в заповедта нарушение. Единствено ангажираните показания на св.С. Г.С. „…заварих г-жа Николова(директор на ПГЕ“А.С.П.“) да иска писмено обяснение от г-жа Д. за отношението и към мен…“ не дават основание за извод за изискани обяснения и дори формално осъществена процедура по чл.193 от КТ. С само на това основание Заповед№480/6.7.2022г. на Директора на ПГЕ„А.П.” гр.В.Т. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно непълно изведената аргументация на работодателя при квалифициране на деянието на 05.07.2022г., като нарушение на трудовата дисциплина и съответно определяне на наказание в съответствие с изискванията на чл.189 ал.1 от КТ. М. Д. била попитана от св.С. Г.С.(медиатор), къде се намира на първия етаж в сградата тяхна колежка, но същата не е отговорила по никакъв начин; както и за това, че при опит на директора да изслуша устните обяснения на М. С. Д., същата е отговорила с обидни квалификации спрямо директора и нейни колеги. В заповедта е посочено грубото и арогантно държане от страна на работника/служителя спрямо директора на учебното заведение - „обидни квалификации спрямо директора и нейни колеги, които са прераснали в хистерични викове и крясъци“. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание грубото и арогантно държане на ищцата не се извежда от други обстоятелства освен цитираните нейни изявления, т.е. не се сочи, че освен словесно тя под друга форма, например с действия и жестове, е изразила неуважително и безцеремонно отношение към своя работодател. Изложеното би могло да се отнесе към хипотезата на уронване доброто име на учебното заведение, доколкото именно директорът олицетворява последното, бидейки негов представителен орган и лице, осъществяващо функциите на работодател. Тази квалификация следва да почива на реални факти, на които работодателят придава горното значение и които също следваше да бъдат изложени в заповедта и които отсъстват. Все пак, отказът на Д. да отговори на своята колежка св.С. Г.С. при зададен въпрос, посочен като едно от нарушенията в заповедта за уволнение, не може да бъде квалифициран като нарушение на трудовата дисциплина, още по-малко да бъде квалифициран като нарушение, за което да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Въззивната инстанция намира, че правната квалификация, под която работодателят е ангажирал дисциплинарната отговорност на своя служител, не съответства на вменените на М. Д. провинения, преценени в светлината на твърденията на органа на дисциплинарна власт, съдържащи се в заповедта за налагане на оспореното по съдебен ред наказание. Относно съдържанието на понятието по чл.190 ал.1 т.4 от КТ „злоупотреба с доверието на работодателя“ съдебната практика приема, че е вид нарушение на трудовата дисциплина/осъществено чрез действие или бездействие/, което причинява неизпълнение на трудово задължение. Негов характерен признак е, че работникът/служителят е действал недобросъвестно, в противоречие на доверието, което работодателят му е оказал при сключване на трудовия договор, разчитайки на неговата добросъвестност, по смисъла на чл.8 от КТ. В мотивите си работодателят допуска възможността тези действия на Д. да накърнят на репутацията му, да уронват доброто му име и да са заплаха за работещите в училището, но не изразява твърдение, че в резултат на действията на М. Д., той е претърпял реални вредоносни последици, нито че в мотивацията на неговата служителка се е установило наличието на намерение да го увреди. Поради тези причини съдът намира, че не е осъществен състава на тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.4 от КТ. Доколкото изводите на въззивната инстанция съответстват на тези, изградени от първоинстанционния съд, на основание чл.271 ал.1 от ГПК, обжалваното решение на ВТРС(в частта, с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл. 344 ал.1 т.2 от КТ), следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано, а въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, тъй като позованите с нея оплаквания за неправилното приложение материалния закон са неоснователни. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба на М. С. Д., настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства и новонастъпили факти, след провеждане на устните състезания пред първоинстанционния съд, съобразно чл.235 ал.3 от ГПК, намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от страна на М. С. Д. против ПГЕ„А.П.” за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за разликата над уважения размер от 4632.30лв. до пълния предявен размер от 7680.00лв. и за периода от 24.10.2022г. до 06.01.2023г. За да бъде уважен предявения иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа(чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ), в тежест на ищеца е да докаже фактът на безработица, продължила в шестмесечен период след незаконното уволнение. В случая исковата претенция е доказана чрез служебна констатация от извлечение с оригинала на трудовата книжка на ищцата, а също и представено Разпореждане№041-00-2403-1/15.07.2022 г. на ТП на НОИ гр.В.Т., от която е видно, че в посочения период липсва вписване на последващо трудово правоотношение, както и чрез доказателства за регистрацията му в Дирекция „Бюро по труда“ гр.В.Т.. Размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ се изчислява, съгласно условията на чл.228 ал.1 от КТ и чл.17 ал.1 от НСОРЗ, като за база при изчислението взема брутното трудово възнаграждение на М. Д.. Същата е приела за база в своите искания основното трудово възнаграждение (в размер на 1280.00лв.) и съдът дължи произнасяне в рамките на чл.6 ал.2 от ГПК. Районният съд е отхвърлил иска частично, тъй като към момента на приключване на устните състезания(24.11.2022г.) пред първата инстанция, шестмесечният срок все още не е бил изтекъл. Представените в рамките на въззивното производство документи, установяват новонастъпили факти, които следва да бъдат взети предвид както от гледище на чл.235 ал.3 от ГПК, така и от това на чл.225 ал.1 от КТ относно срока на дължимото обезщетение. В тежест на работодателя е да установи, че ищецът е постъпил на работа, ако твърди след уволнението служителят да не е останал безработен. Всъщност, от страна на работодателя такова твърдение не е изложено. В тази връзка представените Справка за актуалното състояние на трудовите договори към 10.01.2023г. на М. С. Д., издадена от НАП, както и регистрацията и в Дирекция „Бюро по труда“ гр.В.Т.(регистрационна карта и служебна бележка от 10.01.2023г.), обуславят извод за изтекъл шестмесечен срок, считано от 06.07.2022г., през който Д. е останала безработна. Така, към момента на разглеждане на спора пред въззивната инстанция(31.01.2023г.), този срок вече е изтекъл, безработицата е продължила до края му и с оглед на тези новонастъпили факти жалбата на М. С. Д. се явява основателна и решението на ВТРС следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.225 ал.1 от КТ за разликата над уважения размер о т 4632.30лв. до пълния предявен размер от 7680.00лв. и за периода oт 24.10.2022г. до 06.01.2023г. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което да бъде присъдено обезщетение от още 3047.70лв. за периода oт 24.10.2022г. до 06.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 02.09.2022г. до окончателното и изплащане. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, пълното уважаване на исковете и съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, деловодните разноски следва да бъдат поети изцяло от работодателя. При това положение първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която ПГЕ„А.П.” е осъдено да заплати на М. С. Д. деловодни разноски в размер на 616.06лв. и отменено в частта, в която М. С. Д. е осъдена да заплати на ПГЕ„А.П.” 238.10лв., представляваща направените разноски(за адв.възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете) по гр.дело№2261/2022г. на ВТРС. Вместо това на ищцата следва да бъде присъдена сумата 93.94лв., представляваща разликата между пълния размер на направените пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение от 710.00лв. и присъдените от районния съд деловодни разноски в размер на 616.06лв. В полза на Д. следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата съдебна инстанция разноски(за адвокатско възнаграждение) в размер на 1000.00лв. С оглед допълнително присъдения пред настоящата инстанция размер на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, ПГЕ„А.П.” следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната система по сметка на Окръжен съд В.Т. сумата 121.90лв., представлява ДТ върху допълнително уважената част от оценяемия иск, съгласно чл.1 от Тарифата за ДТССГПК. Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 пр.I, пр.III от ГПК, чл.280 ал.1, ал.2 ввр. ал.3 т.3 от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, Великотърновският окръжен съд,