Решение № 344 от 12.6.2026 г. на Районен съд - Разград по дело № 291/2026 г.

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл.225, ал. 1 от КТ Делото е образувано по искова молба на Ц. Н. Х. срещу „АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград, с която е предявила конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 2025-0380 от 17.12.2025 г., обективно кумулативно съединен с иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната работа на длъжност „••••••••••••••••••“ и с осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца, в размер на 8 001,92 евро или съответно дължимото такова за времето от прекратяването на трудовия договор - 19.12.2025 г. до приключване на съдебното дирене за това, че останала без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху определеното обезщетение, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното му изплащане. Претендира разноски. Твърди, че с ответника имали сключен трудов договор № 2020-0328 от 16.10.2020 г., като от 19.10.2020 г. заемала длъжността „••••••••••••••••••“ с месторабота гр. Разград, отдел „Логистика, автокантар“. Съгласно длъжностна характеристика, връчена на 19.10.2020 г. изпълнявала трудови функции, изразяващи се в регистриране в компютърната система на кантара влизането и излизането на всички транспортни средства, осъществяващи транспорт на продукти, произведени от Амилум България ЕАД; регистриране в компютърната система на кантара влизането и излизането на всички транспортни средства, осъществяващи транспорт на продукти, закупени от Амилум България ЕАД; регистриране в компютърната система на кантара влизането и излизането на всички транспортни средства, доставящи основната суровина; извършване на начален анализ на основната суровина; осигуряване оптимален режим на работа, като използва в максимална степен възможностите на работното място; надлежно водене на изискваната документация/записи в съответната компютърна програма; изрядно поддържане и почистване на работното място; лоялност към предприятието чрез готовност и ефективност, с които да изпълнява трудовите си задължения и др. Освен ищцата, тази длъжност заемали още 11 работници, като работели на 4 вида смени: смяна „А“, смяна „В“, в която работела ищцата, смяна „С“ и смяна „Е“, т. нар. „лидери“, които работели само дневна смяна. Дневната смяна започвала от 08,00 ч. до 16,00 ч., вечерната от 16,00 ч. до 00,00 ч., а нощната от 00,00 ч. до 08,00 ч. Непосредствен ръководител била Ертен Юсеинова, старши оператор, която изготвяла графиците и следяла за изпълнението на трудовите задължения. На 18.12.2025 г. на ищцата било връчено Предизвестие изх. № 2025- 0378/17.12.2025 г., с което работодателят я уведомил, че трудовия договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване в щата и т. 3, поради намаляване обема на работа. Заедно с предизвестието й била връчена и Заповед № 2025-0380 от 17.12.2025 г., с която трудовото й правоотношение било прекратено на посочените основания. Последният й работен ден бил 18.12.2025 г. Изплатени й били обезщетение на чл. 220 от КТ за неспазен срок на предизвестие, обезщетение по чл. 21 от КТД и обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 13 дни. Счита, че така извършеното прекратяване на трудовия договор на основание намаляване обема на работа и съкращаване в щата е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, да бъде възстановена на работа и осъден ответникът да й плати обезщетение за това, че е останала без работа. Счита, че не било налице намаляване обема на работа към датата на уволнението. От м. 10.2020 г. до м. 12.2025 г. вкл. не била забелязала драстичен спад в броя на транспортните средства, преминаващи през кантара на вход и изход, за който отговаряла. Средно на смяна през кантара преминавали около 40-50 камиона. Налице била различна натовареност, но тя зависела от сезона, от това откъде се закупува и доставя основната суровина - царевицата, която се обработвала в завода, т.е. дори да имало намаляване на обема на работа, то било спорадично и кратковременно. Не било налице трайно и устойчиво намаляване обема на работа, налагащо съответно намаляване и на необходимия персонал, което било видно и от публикуваните годишни доклади за дейността на „АМД Разград“ ЕАД в ТР за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., според които финансовите и нефинансови показатели с годините вървели в посока увеличаване на приходите, респективно и печалбите на дружеството, които подробно описва в исковата молба. Счита, че не било налице намаляване обема на работата и през 2025 г. и дружеството работело на пълен капацитет, в частност не било налице намаляване обема на работата, която ищцата и колегите й изпълнявали, тъй като броят на транспортните средства, които обработвали на вход и на изход на кантара през 2025 г. не бил много по-малък в сравнение с броят им през 2024 г. и 2023 г. Не било налице и второто основание по т. 2 на чл. 328, ал. 1 от КТ, тъй като нямало реално съкращаване в щата. За законосъобразността на уволнението на това основание следвало да са налице следните предпоставки - взето решение за съкращаване в щата от компетентния орган, съкращаването на щата да е налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, да е налице действително съкращаване на заеманата от уволнения длъжност. В настоящия случай съкращаването в щата би трябвало да бъде пряко обусловено от намаляване обема на работа. Ако не било налице намаляване обема на работа, не била налице и необходимост от съкращаване в щата. В момента, нейните колеги били много по-натоварени с работа, отколкото преди нейното уволнение, вместо натовареността им да е същата независимо от съкратените 2 щатни бройки. Освен това старши операторът, която преди не изпълнявала техните трудови функции, сега се налагало да изпълнява работата на „••••••••••••••“, именно поради поголямата натовареност и липсата на достатъчен персонал, в резултат на съкращаването. Сочи, че ответникът не изпълнил и задължението си по чл. 329 от КТ да извърши подбор измежду 12-те работника, изпълняващи една и съща длъжност „••••••••••••••••••“, съобразно законово заложените критерии - квалификация и ниво на изпълнение на работата. В настоящия случай подборът се явявал задължителен за извършване от работодателя. При връчването на заповедта за уволнение й било посочено, че причината за това била предходно дисциплинарно наказание - „предупреждение за уволнение“, което изненадало ищцата, защото такова дисциплинарно наказание имал и друг колега през м. 11.2024 г. Други причини за уволнението не й били изтъкнати. Не й били предоставени и карти за подбор, от които да е видно по какви критерии бил извършен той и кой работник какви оценки е получил, съответно, че тя е получила най-ниската оценка. Счита, че истинската причина за прекратяване на трудовия й договор не било това, че се справя найзле с работата си, а личното, тенденциозно и негативно отношение на старши оператора към нея. В този смисъл при прекратяване на трудовото правоотношение било налице и злоупотреба с право, тъй като не била спазена разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от КТ, при осъществяване на трудовите права и задължения да не се допуска пряка или непряка дискриминация. Не била спазена и разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ, според която, когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. След уволнението й, в разговор с председателя и секретаря на синдикат „Бира, храни и напитки“ към КНСБ, в който членувала, разбрала, че те също са учудени, че бил прекратен нейният трудов договор, тъй като с тях не било провеждано такова обсъждане. По техни твърдения работодателят обсъждал със синдиката съкращаването на други работници, които били назначени на работа към „МЕН ПАУЪР“ ООД, дружество, което се явявало подизпълнител на ответника, но чиито работници работели с място на работа АДМ Разград, именно с цел да се запазят трудовите правоотношения с назначените от ответника работници. В този смисъл счита за нарушена и тази разпоредба за закрила на КТ, което също правело уволнението незаконосъобразно. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ мотивира с факта, че от прекратяване на трудовото правоотношение до настоящия момент била без работа, поради което иска да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за времето, през което останала без работа, поради уволнението, но за не повече от 6 месеца, като представя Регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“ Разград, че е регистрирана на 22.12.2025 г., както и копие от трудовата си книжка стр. 2, 3, 12 и 13 за това, че не била започнала друга работа. Ответникът й изплатил обезщетение по чл. 220 от КТ за неспазен срок на предизвестие, което се изчислявало на основание чл. 228, ал. 1 от КТ в размер на 2 608,40 лв., съответно – дължимото обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ било в размер на 15 650,40 лв., или 8 001,92 евро. Евентуално - ако до постановяване на съдебното решение не е изтекъл максимално предвидения 6-месечен срок, моли да бъде уважен искът, като се присъди обезщетение за времето от прекратяване на договора - 19.12.2025 г. до датата на последното съдебно заседание, ведно със законна лихва за забава върху определеното обезщетение от датата на исковата молба, до окончателното му изплащане. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани и моли за отхвърлянето им. Претендира разноски по делото. Твърди, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на две самостоятелни основания - поради намаляване обема на работа и съкращаване на щата, което било допустимо при настъпили правнорелевантни факти за това, като в тази връзка сочи съдебна практика - Решение № 183 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7042/2013 г., III г. о., ГК. Работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване на обема на работа, законосъобразно и при спазване изискванията на чл. 329 от КТ, извършил подбор въз основа на обективни и еднакви за всички работници на съответната длъжност критерии. С оглед твърдяното, прилага протокол от заседание на управителния съвет на „АДМ Разград“ ЕАД от 08.12.2025 г., заповед за назначаване на комисията по подбор № 2025-0358 от 08.12.2025 г. и протокол от заседанието на комисията по подбор от 17.12.2025 г., от които документи ответникът констатирал намаляване обема на работа в периода от 2022 г. до 2025 г., като за период от 3 години производствените обеми намалели между 1/3 и 1/2. Намаляването на обема на работа се отразило пряко на изпълняваните от работника трудови функции. Това намаление се отразявало на автомобилния трафик през автокантарите на завода, за което прилага справка-извлечение на данни от компютърната система на ответника, съдържаща данни за преминали превозни средства вход-изход на автокантари на „АДМ Разград“ ЕАД за период 2022 г. – 2025 г. Като сравнение с найнатоварената година – 2022 г., намалението на преминалите превозни средства през автокантарите през 2025 г. било с 11 185 и оставало значително и при сравняване на 2025 г. с предходната 2024 г., спрямо която превозните средства намалели с 6 243 броя. Тези обективни факти били достатъчно законово основание работодателят да предприеме мерки, свързани с оптимизацията на работния процес, включително и с цел запазване на работата на работниците в предприятието чрез извършване единствено на необходими съкращения. Ответникът извършил подбор на базата на обективни и равни за всички работници критерии, а именно: намален обем на работата на предприятието; лично представяне и поведение; изпълнение на поставените ежедневни задачи от прекия ръководител и по длъжностна характеристика; дисциплинарни наказания, като ищцата показала по-ниски резултати в сравнение с останалите работници. От значение при извършването на подбора било и наличието на предходно наказание, като тя била единственият работник от 12 служители на автокантарите с наложено наказание „предупреждение за уволнение“. Твърди, че липсва нарушение на чл. 333, ал. 4 от КТ, защото в действащия КТД не било предвидено задължение за работодателя да може да уволни работник или служител, поради съкращаване на щата или при намаляване обема на работата, след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Оспорва твърдението, че и друг работник от назначените на работа на автокантарите има предходни дисциплинарни наказания. Ищцата била единствения работник с дисциплинарно наказание. Не била налице и злоупотреба в право по реда на чл. 8, ал. 3 от КТ. В тази връзка ищцата не представяла конкретни твърдения за такава злоупотреба, нито доказателства за наличието й, а видно от протокола за извършен подбор, работници на длъжността •••••••••••••••••• били и мъже, и жени, като работодателят не събирал каквито и да било данни в нарушение на чл. 51 от ЗЗЛД. Приходите и разходите на дружеството за посочените в исковата молба финансови години не били в пряка и непосредствена връзка с обема на работата, изразяваща се в конкретната производствена дейност на „АДМ Разград“ ЕАД, нито били във връзка с трудовите функции, изпълнявани от ищцата. Върху тях пряко влияние имали цените на суровини и стоки, участието в други търговски сделки, несвързани в производството и други търговски договори, оформящи крайния му финансов резултат. Работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 - при съкращаване на щата, законосъобразно и при спазване изискванията на чл. 329 от КТ, като извършил подбор на базата на обективни и еднакви за всички работници на съответната длъжност критерии. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ било налице винаги, когато се извършвало съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и при оспорване законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото било извършено ли е реално съкращаване на щата, без да се изследват причините, наложили съкращаването. Сочи, че работодателят извършил реално съкращаване на щата, обусловено единствено от обективни икономически причини с цел оптимизация на работата на предприятието. Щатните бройки „••••••••••••••••••“ в актуалното щатно разписание били намалени от 12 на 10. Поради това, че работодателят извършил законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение счита, че искът за обезщетение поради незаконно уволнение също е неоснователен. Не оспорва математическите изчисления в исковата молба за размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата, че за 6 месечен период възнаграждението й би било 8001,92 евро. В условията на евентуалност, в случай на уважаване на предявените искове, въвежда искане за прихващане между сумата претендирана от ищцата с недължимо платените обезщетения от ответника при прекратяването на трудовото правоотношение. Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата било изплатено обезщетение чрез две плащания в размер на 8 932,05 лв. или 4 566,88 евро - по точки/позиции 73, 78 и 321 по фиш за заплата за м. 12.2026 г. и 1 130,04 евро по позиции 75 от фиш за работна заплата за м. 01.2026 г., или общо 5 696,92 евро, представляващо обезщетение, след приспадане на данък и осигуровки за: неспазване на срока за предизвестие - една месечна брутна заплата; по реда на чл. 21 от Колективния трудов договор - 3 основни месечни работни заплати; по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ - за неползван платен годишен отпуск от 13 дни и на основание чл. 222, ал. 1 от КТ - 1 месечна брутна заплата. В случай, че уволнението на ищцата бъде обявено за незаконно, гореописаните плащания към него се явявали недължими, поради отпаднало основание. Поради това прави изявление за прихващане между претендираната от ищцата сума от 8 001,92 евро със сумата дължима от нея на ответника в размер на 5 696,92 евро и моли съда да извърши съдебно прихващане до размера на по-малката сума. По отношение искането на ищцата за представяне на карти за оценки на всички работници на длъжността •••••••••••••••••• сочи, че работодателят не изготвял индивидуални оценки освен в случай на изключително представяне на негови работници или служители. При липса на такова, същите получавали в началото на месец март уведомления относно увеличението на работната заплата, каквото се извършвало общо за всички работници. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: От представения трудов договор № 2020-0328/16.10.2020 г., сключен между ответника като работодател и ищцата като работник се установява, че ищцата е заемала длъжността „••••••••••••••“ в отдел „Логистика, автокантар“ на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ. Договорът е сключен като безсрочен, с уговорен 6- месечен срок за изпитване в полза на работодателя. Страните са уговорили основно месечно трудово възнаграждение на работника в размер от 1 315 лв. месечно. Посочено е, че работникът се задължава да постъпи на работа на 19.10.2020 г. Представена е длъжностна характеристика за длъжността „••••••••••••••“, връчена на ищцата на 19.10.2020 г., в която са описани изпълняваните от нея основни функции и задължения. На 18.12.2025 г. на ищцата е връчено предизвестие изх. № 2025-0378/17.12.2025 г., с което работодателят я уведомил, че трудовият договор ще бъде прекратен, считано от 19.12.2025 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ – поради съкращаване на щата, както и поради намаляване обема на работата. На същата дата на ищцата е връчена и Заповед № 2025-380 от 17.12.2025 г., с която трудовото й правоотношение е прекратено на горните основания, считано от 19.12.2025 г., като са посочени и обезщетенията, които следва да й се изплатят – по чл. 220 от КТ за неспазен срок на предизвестието една месечна брутна заплата, по чл. 21 от КТД три основни месечни заплати и по чл. 224, ал. 1 от КТ за 13 дни неползван платен годишен отпуск за 2025 г. От представената регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Разград, копие от трудова книжка и актуално състояние от НАП се установява, че ищцата е регистрирана като безработна и няма данни за сключен друг трудов договор след 19.12.2025 г. Представена е членска карта на КНСБ, видно от която ищцата е член на синдикат „Бира, храни и напитки“. От приложения по делото протокол от заседание на УС на „АДМ Разград“ ЕАД от 08.12.2025 г. е видно, че е взето решение да се съкрати работният състав в отдели и цехове на дружеството, в това число и в отдел „Автокантар“ с две щатни бройки, прието е и ново щатно разписание, в сила от датата на вземане на решението. Със заповед на председателя на УС от същата дата е възложено извършването на подбор за позицията „••••••••••••••••••“, съгласно следните критерии: образование и професионална квалификация – отговаря ли на изискванията за длъжността; ниво на изпълнение на трудовите задължения; поведение и лично представяне – съответства ли на очакванията на компанията; наложени дисциплинарни наказания, включително и заличени. Представен е протокол от заседание на комисията по подбор от 17.12.2025 г., в който са отразени резултатите от проведения подбор при съкращаване на две щатни бройки от позиция „••••••••••••••••••“, видно от които ищцата е получила най-ниска оценка по критериите: лично представяне и поведение, изпълнение на поставените задачи, дисциплинарни наказания. Въз основа на представените резултати е взето единодушно решение за съкращаване на две позиции, една от които е с титуляр Ц. Н. Х.. В съдебно заседание ищцовата страна направи изрично изявление, че не оспорва този протокол като частен документ, изходящ от ответната страна. От представеното трудово досие на ищцата се установява, че със заповед № 2024- 0276/10.10.2024 г. на същата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, което няма данни да е обжалвано и отменено. Видно от приложения Колективен трудов договор за периода от 09.04.2025 г. до 08.04.2027 г., в чл. 20, ал. 1 от същия е предвидено при възникване на необходимост от уволнение на работник или служител, член на ръководството на синдикална организация, поради съкращение в щата или намаляване обема на работа, несправяне със задълженията или дисциплинарни нарушения, работодателят уведомява за решението си синдикалното ръководство. От длъжностното разписание към 01.03.2025 г. е видно, че щатната численост е 378, като в звено „Логистика, автокантар“ за длъжността „••••••••••••••••••“ е предвидена численост от 12 работника. Щатното длъжностно разписание към 08.12.2025 г. е намалено на 368 работници и служители, като конкретно в звено „Логистика, автокантар“ за длъжността „••••••••••••••••••“ е предвидена численост от 10 работника, т. е. намалението е с две бройки за тази длъжност. Представени са фишове за работна заплата за м. септември, октомври, ноември и декември 2025 г., в които е посочено, че договорираната работна заплата на ищцата е в размер на 2 174 лв. Представени са още справки от годишните доклади и финансовите отчети на ответното дружество от 2019 г. до 2024 г. От приетото и неоспорено от страните заключение по извършената съдебносчетоводна експертиза се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълен работен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, е 2 564,21 лева. Вещото лице е изчислило два варианта на обезщетението по чл. 225 от КТ, като е взело предвид, че съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. При вариант I брутното трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетението по чл. 225 от КТ е на база месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за това обезщетение, т. е. за м. ноември 2025 г. и е в размер на 2 333,83 лева. Така брутният размер на претендираното от ищцата обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 19.12.2025 г. до 19.06.2006 г. е в размер на 14 002,98 лева или 7 159,61 евро, а нетният размер за получаване от ищцата на обезщетението за същия период е 12 602,68 лева или 6 443,65 евро. При вариант II брутното трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетението по чл. 225 от КТ е на база последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение за отработен пълен месец, т. е. за м. септември 2025 г. и е в размер на 2 564,21 лева. Така брутният размер на претендираното от ищцата обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 19.12.2025 г. до 19.06.2006 г. е в размер на 15 385,26 лева или 7 866,36 евро, а нетният размер за получаване от ищцата на обезщетението за същия периода е 13 846,73 лева или 7 079,72 евро. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че среднодневното брутно трудово възнаграждение за м. ноември е 137,28 лв. и при 19 работни дни по график за месеца брутното трудово възнаграждение е 2 608,40 лв. Така за обезщетението по чл. 225 от КТ за шест месеца изчислява сумата от 15 650,40 лв., върху която не се дължи данък, а само осигурителни вноски. От 19.12.2025 г. до 29.05.2026 г. (последното съдебно заседание по делото) вещото лице пресметна брутния размер на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за 5 месеца и 7 работни дни в размер на 14 002,96 лева/7 159,60 евро. Общият брутен размер на начислените обезщетения от работодателя на работника на основание Заповед № 2025-0380/17.12.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, заплатен с платежни нареждания от 09.01.2026 г. и 12.02.2026 г., е в размер на 6 914,45 евро, от които: за неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ – 1 333,65 евро, за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ за 13 дни – 912 евро, обезщетение по КТД – 3 334,65 евро и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа в периода от 19.12.2025 г. до 19.01.2026 г. – 1 333,65 евро. Общият нетен размер на горните обезщетения е в размер на 5 911,81 евро, в т.ч.: по чл. 220 от КТ – 1 200,29 евро, по чл. 224 от КТ – 821,25 евро, по чл. 21 от КТД – 2 760,23 евро и по чл. 222, ал. 1 от КТ – 1130,04 евро. Според вещото лице всички обезщетения при работодателя са правилно и надлежно начислени и съответно - правилно са удържани върху тях осигурителните вноски и данъци от лицето. Вещото лице е посочило в заключението си количествата суровини и продукция на ответното дружество за календарните 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. по показатели общо мелене на суровини и по видове произведена продукция - нишестета, фруктоза (Ф55) и глюкоза, на годишна база, от които се установява спад на количествата, като единствено през 2024 г. се наблюдава завишаване на отчетените количества продукция спрямо 2023 г., като спадът при годишния обем от мелене на царевица е със 75 373 тона (481 441 тона за 365 дни на 2025 г. при 556 814 тона за 366 дни на 2024 г.). Броят на моторни превозни средства преминали през автокантарите на вход и изход в „АДМ Разград“ ЕАД за периода 2022 г. - 2025 г. са общо 219 004 бр., както следва: за 2022 г. – 61 152 бр., за 2023 г. – 51 675 бр., за 2024 г. – 56 210 бр. и за 2025 г. – 49 967 бр., следвайки тенденция, аналогична на показателите за мелене на суровини и произведена продукция. От заключението се установява, че е налице редовност на извършените вписвания в счетоводството на ответника по повод горните данни, поради факта, че дружеството работи в затворен цикъл и служителите на отделите/звената на „АДМ Разград“ ЕАД извършват всички действия, като работят в една единна компютърната система SAP/САП (Systems, Applications & Products in Data Processimg/Системи приложения и продукти в обработка на данни). При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнението, респ. че трудовото правоотношение с ищцата е надлежно прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ поради съкращаване на щата и намаляване на обема на работа, носи ответникът. В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства категорично се установи, че между ищцата и ответника е било налице трудово правоотношение, породено от безсрочен трудов договор № 2020-0328/16.10.2020 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, по силата на който ищцата е заемала длъжността „••••••••••••••“ в отдел „Логистика, автокантар“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1 315 лв. Със Заповед № 2025-0380/17.12.2025 г., издадена от ответника, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 19.12.2025 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, поради съкращаване на щата и намаляване на обема на работа, във връзка с извършен подбор на основание чл. 329 от КТ. Спорни се явяват въпросите дали са налице посочените в уволнителната заповед основания за уволнение – реално намаляване обема на работа и съкращаване в щата, както и дали подборът е извършен законосъобразно. В процесната заповед № 2025-0380/17.12.2025 г. в достатъчна степен е индивидуализирано основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото същото е посочено цифрово, а с думи е пояснено, че се касае до намаляване обема на работа и съкращаване на щата, считано от 19.12.2025 г. За да е налице намаляване обема на работа, съдебната практика трайно приема, че следва да е налице намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота или обема на услугите. Това състояние трябва обективно да съществува и не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадената трудова функция. Следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес - било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, било като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между намаления обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. Ако връзката е налице и работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение е законно упражнено и уволнението не подлежи на отмяна. За да е налице съкращаване в щата, премахването на съответната щатна бройка трябва да е реално, да е налице фактическо премахване на съответната трудова функция, да бъде извършено по установения ред – взето валидно решение от легитимирано лице, което следва да бъде направено преди уволнението. Съгласно представената с исковата молба длъжностна характеристика за заеманата от ищцата преди уволнението длъжност „••••••••••••••“ основните вменени на работника задължения са били регистриране в компютърната система на кантара влизането и излизането на всички транспортни средства, осъществяващи транспорт на продукти, произведени от Амилум България ЕАД; регистриране в компютърната система на кантара влизането и излизането на всички транспортни средства, осъществяващи транспорт на продукти, закупени от Амилум България ЕАД; регистриране в компютърната система на кантара влизането и излизането на всички транспортни средства, доставящи основната суровина; извършване на начален анализ на основната суровина; осигуряване оптимален режим на работа, като използва в максимална степен възможностите на работното място; надлежно водене на изискваната документация/записи в съответната компютърна програма; изрядно поддържане и почистване на работното място; лоялност към предприятието чрез готовност и ефективност, с които да изпълнява трудовите си задължения. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице е видно, че количествата суровини и продукция на ответното дружество за календарните 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. по показатели общо мелене на суровини и по видове произведена продукция - нишестета, фруктоза (Ф55) и глюкоза, на годишна база, бележат спад, но през 2024 г. се наблюдава завишаване на отчетените количества продукция спрямо 2023 г., като спрямо 2024 г. през 2025 г. годишният обем от мелене на царевица е намалял със 75 373 тона (481 441 тона за 2025 г. при 556 814 тона за 2024 г.). Броят на моторни превозни средства преминали през автокантарите на вход и изход в „АДМ Разград“ ЕАД за периода 2022 г. - 2025 г. е общо 219 004 бр., както следва: за 2022 г. – 61 152 бр., за 2023 г. – 51 675 бр., за 2024 г. – 56 210 бр. и за 2025 г. – 49 967 бр., следвайки тенденция, аналогична на показателите за мелене на суровини и произведена продукция. За прецизност следва да се посочи, че данните от заключението на вещото лице намират опора и в данните, публикувани по партидата на ответното дружество, съгласно които приходите от продажби в периода от 2022 г. до 2024 г. намаляват от 1 156 211 хил. лв. за 2022 г., 1 094 311 хил. лв. за 2023 г. до 947 312 хил. лв. за 2024 г. Печалбата след данъци също бележи спад – от 74 530 хил. лв. през 2022 г. до 64 816 хил. лв. през 2024 г. Независимо от горните данни съдът счита, че не е налице намаляване на обема на работа по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Законодателната идея, вложена в процесното уволнително основание, е обективното намаляване на обема на работа в предприятието (независимо дали е свързано с намаляване на приходите, макар това да е закономерен, обичаен резултат), да има пряко отражение върху трудовата функция на съответния служител, т. е. същият да е пряко ангажиран с работата, чийто обем е намалял и това от своя страна да обоснове нуждата от реорганизация на работния процес, вкл. чрез прекратяване на съответното трудово правоотношение, а не обратното - работодателят, воден от желанието за възстановяване или подобряване на финансовия резултат, да предприеме организационни промени, както и промени в стратегията си за финансиране, в резултат на които да отпадне необходимостта от дадена трудова функция. Намаляване на обема на работа би се явило законово основание за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците само в случаите, при които финансовото състояние на работодателя, в следствие на този намален обем, води до загуби. В настоящия случай, макар и бележещи спад, са налице печалби. От данните за преминалите през автокантарите на вход и изход в „АДМ Разград“ ЕАД моторни превозни средства, въпреки констатирания спад на техния брой, не може да се изведе извод, че работодателят не получава приходи от дейността на работниците на длъжност „••••••••••••••“, както и че същите бездействат, поради намаления обем, което да оправдае намаляване на разходите за работна заплата, евентуално – съхраняване на предприятието. От представените по делото доказателства – протокол от заседанието на УС на „АДМ Разград“ ЕАД от 08.12.2025 г., Заповед № 2025-0360/08.12.2025 г., щатно разписание към 01.03.2025 г. и щатно разписание към 08.12.2025 г., се установи, че в разглеждания случай е налице реално съкращаване в щата, доколкото с посочения протокол и заповед от 08.12.2025 г. е взето решение да бъде извършено съкращаване на две щатни бройки в отдел „Логистика, автокантар“ на длъжността „••••••••••••••“ в съответствие с приетото ново щатно разписание от 08.12.2025 г., в което за длъжността са предвидени 10 щатни бройки, а в това от 01.03.2025 г. за същата длъжност са били предвидена 12 щатни бройки, респ. не се установи за същата трудова функция да е разкрита щатна бройка под друго наименование в същия или друг отдел на ответното дружество. От посочените писмени доказателства се установи и че процедурата по съкращаване в щата относно сочената длъжност предхожда уволнението на ищцата. Не се установява да е налице нарушение на чл. 333, ал. 4 от КТ, тъй като чл. 20, ал. 1 от действащия КТД предвижда при възникване на необходимост от уволнение на работник или служител, но който е член на ръководството на синдикална организация, поради съкращение в щата или намаляване обема на работа, несправяне със задълженията или дисциплинарни нарушения, работодателят да уведомява за решението си синдикалното ръководство. Няма нито данни, нито твърдения от страна на ищцата, същата да е член на ръководството на синдикална организация, поради което не се налага работодателят да я уведомява В разглеждания случай обаче прекратяването на трудовото правоотношение задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение, доколкото се съкращават две от няколко щатни бройки за една и съща длъжност при ответника. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Извършената от работодателя злоупотреба с правото на подбор при преценка, кой работи по-добре, не е критерий за упражняване на съдебен контрол по отношение на извършения подбор. Липсва нормативно установена форма за валидност или форма за доказване на извършвания подбор, следователно извършването на подбор може да се доказва с всички доказателствени средства – писмени доказателства, свидетелски показания и т. н., в какъвто смисъл е налице трайна практиката на ВКС (напр. Решение № 137 от 19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2018 г., III г. о., ГК). В разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ са регламентирани обективните критерии, въз основа на които се извършва подборът, а именно: професионалната квалификация (кои служители имат по-висока такава) и качеството на изпълнение на съответната трудова функция (кои служители работят по-добре). В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка на работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат повисока квалификация и работят по-добре. Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. Затова преценката му не е субективна и правно значение имат направените оценки и взетото решение по всеки от горните въпроси. С оглед изложеното съдът следва да провери само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. В разглеждания случай работодателят е извършил подбора, като е определил следните показатели за оценка по поставените законови критерии: 1. Лично представяне и поведение, включващо оценка на екипна работа и комуникационни умения, лоялност и ангажираност към предприятието, адаптивност и готовност за промяна; 2. Изпълнение на поставените ежедневни задачи от прекия ръководител и по длъжностна характеристика; 3. Дисциплинарни наказания и предупреждения. Тези показатели несъмнено имат значение за изпълнението на съответната трудова функция и касаят законово регламентираните критерии за извършване на подбора, съгласно чл. 329, ал. 1 от КТ, липсват обаче данни да е съобразен критерия образование, според диплома за завършена образователна степен и професионалната квалификация на отделните работници. По делото не се установи и обстоятелството, дали определените от комисията оценки от 1 до 5 по отделните показатели се дължат на обективни данни, доколкото липсва изложение на съображенията, поради които комисията е дала конкретния брой точки за съответния показател по отношение на всеки служител, участващ в подбора. Единствено по показателя дисциплинарни наказания са посочени конкретни точки по отделните подкритерии, които обаче също са неясни и напълно незаконосъобразно не е взето предвид от комисията по подбора, че съгласно чл. 197 от КТ дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им. В този смисъл, наложеното на ищцата дисциплинарно наказание с представената заповед № 2024-0276/10.10.2024 г., към датата на извършване на подбора не следва да води до неблагоприятни за нея правни последици. Посоченото компрометира обективността на извършения подбор и навежда на извод, че процедурата е била проведена формално, за да бъде документално обосновано решението на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на посоченото основание. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че подборът е извършен обективно и законосъобразно. При уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ решението на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на съответния работник или служител следва да се основава на резултатите от извършения подбор, а в разглеждания случай се установи, че това изискване не е изпълнено, доколкото решението за уволнение на ищцата е взето въз основа на неясни критерии за извършване на подбора, т. е. няма как то да се основава на обективно проведена и завършена процедура по чл. 329, ал. 1 от КТ. В този смисъл, ответникът не ангажира каквито и да било други доказателства относно качествата на ищцата, както и тези на останалите участници в подбора, за да може съдът да прецени дали подборът е извършен законосъобразно и действително ли на работа са останали тези, които работят по-добре и имат по-висока квалификация. Предвид изложеното съдът намира, че заложените от законодателя критерии в разглеждания случай не са намерили конкретно обективно измерение, респ. не се установи при условията на пълно и главно доказване, че оценката по приетите от работодателя показатели обективно съответства на действителните качества на ищцата. Следователно, налага се извод, че извършеният подбор е незаконосъобразен, а ответникът не е прекратил законосъобразно трудовото правоотношение на ищцата. По изложените съображения съдът намира за незаконно уволнението, поради съкращаване на щата и при намаляване на обема на работата, при извършен подбор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 329, ал. 1 от КТ, извършено със Заповед № 2025-0380 от 17.12.2025 г. на „АДМ Разград“ ЕАД, представлявано от председателя на УС Н.Ц. и члена на УС Ц.Ц., поради което същата следва да се отмени. От крайния извод за незаконността на уволнението, извършено с процесната заповед се извежда извод и за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Ето защо исковата претенция се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена. За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се установи осъществяването на следните факти: 1. да е налице установена незаконност на извършеното прекратяване на трудово правоотношение на ищцата; 2. същата да е останала без работа в исковия период, респ. да е претърпяла вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение в продължение на не повече от шест месеца след уволнението – в конкретния случай за периода от 19.12.2025 г. до 29.05.2026 г.; 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от нея последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението. Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Предпоставките по т. 2 и 4 следва да се установят от ищцата при условията на пълно и главно доказване. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Съгласно мотивите към това решение доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищцата, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищцата в бюрото по труда като безработна или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя. Предвид задължението на работодателя за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение. От представеното по делото извлечение от трудовата книжка на ищцата, от регистрационната карта от Дирекция „Бюро по труда“ Разград, както и от приложените справки от НАП се установи, че след вписаното прекратяване на процесното трудово правоотношение не са вписани други трудови правоотношения, а ищцата е регистрирана като безработно лице. От преценката на посочените писмени доказателства следва категоричен извод, че в исковия период ищцата е останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение, което се дължи на незаконното уволнение. От заключението на вещото лице се установи, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е било в размер на 2 608,40 лв., а за заявения периода на оставане без работа от 19.12.2025 г. до 29.05.2026 г., който не е повече от 6 месеца, трудовото възнаграждение на ищцата, респективно брутният размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ възлиза общо на 14 00296 лв., чиято равностойност е 7 159,60 евро. Ето защо исковата претенция се явява установена по основание и размер. Това налага да бъде разгледано и своевременно направеното с отговора на исковата молба възражение с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ с изплатените от ответника на ищеца обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестието – 1 месечна брутна заплата, по чл. 21 от КТД – три основни месечни работни заплати, по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 13 дни и по чл. 222, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа - 1 месечна брутна заплата, общо в нетен размер на 5 911,81 евро, съгласно заключението на вещото лице и изменението в съдебно заседание относно размера на сумата, с която иска прихващане на изплатените обезщетения. Основателността на възражението за прихващане е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на насрещно вземане на ответника от ищеца; това вземане следва да е изискуемо, т. е. да е възможно кредиторът да иска реално изпълнение; вземането трябва и да е ликвидно, т. е. безспорно, установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение или ищецът да не го оспорва. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства се носи от ответника. Възражението за прихващане е основателно както по отношение на обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ, така и относно обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, тъй като са налице предпоставките за извършване на компенсация. С отмяната на уволнението като незаконно, отпада основанието за заплащане на обезщетение за неспазеното предизвестие, а заплащането на обезщетението за оставане без работа предпоставя правомерно прекратяване на трудовото правоотношение. Недължимо платено от работодателя се явява и обезщетението по чл. 21 от КТД. Недопустимо е посочените обезщетения да се кумулират с обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. В този смисъл е и практиката на ВКС. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 13 дни, обаче, което е в размер на 821,25 евро не подлежи на връщане, респективно – на прихващане. По делото не е спорно, а и от доказателствата се установи, че на ищцата е изплатена сумата от 1 200,29 евро обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, сумата от 1 130,04 евро обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, както и сумата от 2 760,23 евро обезщетението по чл. 21 от КТД, или общо сумата от 5 090,56 евро, която подлежи на връщане. Ето защо от вземането на ищцата за оставане без работа в размер на 7 159,60 евро следва да се приспадне сумата за тези обезщетения и искът да се уважи до размера на 2 069,04 евро, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 7 159,60 евро да се отхвърли като погасен чрез прихващане с вземането на ответника. Сумата следва да се присъди със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК право на разноски имат и двете страни, за което всяка от тях прилага списък по чл. 80 от ГПК. Ищцата претендира 900 евро адвокатско възнаграждение, а ответникът претендира 1 848 евро адвокатско възнаграждение и 120 евро депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 260,09 евро. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 399,27 евро. Доколкото ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Разград сумата от 82,76 евро държавна такса и сумата от 23,12 евро разноски за вещо лице, платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от предявените искове. Така мотивиран, съдът