Решение № 1015 от 20.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6992/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С първоинстанционното решение № 5383/26.03.2024 г., постановено по гр.д. № 43 896/2022 г. на СРС, ГО, 145 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Р. Д. В. срещу Българска академия на науките иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 338 КТ във връзка с чл. 43, ал. 1, т. 3 и чл. 43, ал. 2 от Устава на БАН за признаване за незаконно и отмяна на уволнението от длъжност „Директор“ на Института по физиология на растенията и генетика към БАН, извършено със заповед № 188/23.06.2022 г. на Председателя на БАН въз основа на Решение на УС на БАН, обективирано в т. 18.1 от Протокол № 14 от заседание на УС на БАН от 23.06.2022 г., иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 194, 74 лв., представляваща обезщетение за периода от 23.06.2022 г. до 28.06.2022 г., съизмеряващо се с разликата между получаваното от ищцата брутното трудово възнаграждение като „Доцент“ в Института по физиология на растенията и генетика към БАН и получаваното брутно трудово възнаграждение като „Директор“ на Института по физиология на растенията и генетика към БАН, иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 16 933, 20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от 28.07.2022 г. до 23.12.2022 г. и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 75, 26 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за обезщетение от 16 933, 20 лв. за периода от 28.07.2022 г. до 12.08.2022 г. Образувано е по въззивна жалба вх. № 150292/ 08.05.2024 г. на Р. Д. В.ска - И. срещу решението.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Излага в жалбата, че СРС е следвало по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се оспорва отзоваване по чл. 338 КТ, да извърши проверка дали решението по отзоваване е взето надлежно при изискуемия кворум, мнозинство, както и дали е спазена процедурата по свикване на заседанието, на което е взето решението. Позовава на нарушенията на процедурата, изложени в исковата молба. Неправилно СРС бил отказал да обсъди показанията на разпитаната свид. Е.П. – „зам.- председател“ на БАН, на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК. Уставът не предвиждал представителни функции за свид. Е.П. – „зам.- председател“ на БАН. Сочи и че не е взето предвид, че в разрез с правилата за заседанието от 23.06.2022 г. на УС на БАН не е воден стенографски протокол и липсва аудиозапис /това оспорване е своевременно сторено пред СРС, след като с молба от с.з. от 23.03.2023 г. ответникът БАН е посочил по чл. 190 ГПК, че стенографски протокол не е воден, както липсва запис, а ищецът е навел довода с молба от 03.04.2023 г./. Преповтаря и останалите доводи от исковата молба.

Твърденията на въззивника – ищец във въззивната жалба, стр. 20 /или 22 от в.гр.д./ относно часа на подписване на покана от 22.06.2022 г. от Председателя на БАН са преклудирани. Те са сторени за пръв път във въззивната жалба /сравн. л. 177 дело СРС и изявления в последно с.з. пред СРС/. Преклудирано е и оспорването, че изпратените покани за заседанието на 23.06.2022 г. на УС на БАН са тези, регистрирани в деловодната система БАН.

Въззиваемият БАН оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ са предявени срещу надлежния ответник – работодател, а именно БАН, а не срещу съответния институт.

Вярно е, че според чл. 11а от Устава на БАН /л. 107/ постоянните научни звена са юридически лица, а според чл. 32, ал. 1 от Устава институтите /вкл. процесният Институт по физиология на растенията и генетика/ са постоянни научни звена. Според чл. 1, ал. 1 ЗБАН обаче БАН е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена. Българската академия на науките е юридическо лице – чл. 1, ал. 3 ЗБАН и следователно работодател на ищцата.

В този смисъл е и споразумение от 29.10.2018 г./л. 30/, с което след проведен избор и вече конституирано трудово правоотношение по см. на чл. 86, ал. 1 КТ са уредени отношенията между работодател - БАН, и служител – доц. д-р Р. В.ска – И. /ищцата/. В този смисъл е и Определение № 349 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 894/2020 г., IV г. о. по казус със страна БАН.

Така с обжалваното решение СРС се е произнесъл по предявени срещу надлежния ответник исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.

Решението е правилно и следва да бъде потвърдено. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Ищцата с исковата молба, уточнителна молба от 26.08.2022 г. на л. 63, уочнителна молба от 13.09.2022 г. на л. 72 и молба от 23.09.2022 г. на л. 89 оспорва с предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението, сторено на осн. чл. 338 КТ /отзоваване/ съгласно Протоколно решение № 18 на Управителния съвет на БАН, съдържащо се в т. 18.1 от Протокол № 14/23.06.2022 г. на Управителния съвет на БАН. С това решение ищцата е била отзована от длъжността „Директор“ на Института по физиология на растенията и генетика към БАН.

Оспорва и последваща „уволнителна“ заповед № 188/23.06.2022 г. на Председателя на БАН, връчена й на 24.06.2022 г., издадена въз основа решението на УС на БАН за отзоваването й.

Предявени са и искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че с Решение на Управителния съвет на Българска академия на науките, отразено в Протокол № 19 от 18.10.2018 г., и на основание проведен избор по реда на Правила за провеждане на избор на директори на самостоятелни звена на БАН е била избрана на длъжността „Директор“ на Института по физиология на растенията и генетика към БАН. Условията за заемането на изборната длъжност били уредени със Споразумение № 1316 от 29.10.2018 г. /л. 30/. Посочва, че е встъпила в длъжността „Директор“ на Института по физиология на растенията и генетика към БАН на 01.11.2018 г. в срока по чл. 86, ал. 2 КТ.

С Протоколно решение № 18 на Управителния съвет на БАН, отразено в Протокол № 14/23.06.2022 г., т. 18, 1, ищцата била отзована от длъжността „директор“ считано от датата на взимане на решението. Сочи, че за отзоваването си е получила Заповед № 188/23.06.2022 г., издадена от Председателя на БАН – акад. Ю.Р., която била незаконосъобразна.

Твърди, че уволнението е незаконосъобразно поради следните нарушения в процедурата относно заседание от 23.06.2022 г. на УС на БАН, а именно:

1. Нарушения при свикване на събранието: не било изпълнено задължението за оповестяване на дневния ред, часа на провеждане на заседанието от 23.06.2022 г. и за потвърждаване на датата на провеждане на заседанието /обявена на 16.06.2022 г./ и изпращане на поканите, материалите за заседанието и проекта на дневния ред в сроковете и по реда на Правилата за дейността на УС на БАН – не по-късно от 5 работни дни преди датата на заседанието;

2. Нарушения относно включване на решение за изслушване на ищцата/ за отзоваването й в дневния ред на заседанието: проектът на дневен ред за заседанието не е бил публикуван на официалната страница на Академията нито преди, нито по време, нито след провеждане на заседанието на Управителния съвет на БАН /чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Правила за дейността на УС на БАН/. Дневният ред бил допълнен с процесната т. 9 от протокола за изслушването на ищцата в деня, предхождащ деня на провеждане на заседанието. Приемане на актуализирания дневен ред не е било извършено от Управителния съвет на БАН в началото на заседанието в нарушение на чл. 11, ал. 5 от Правила за дейността на УС на БАН. Точката за предсрочно прекратяване на мандата на директора на ИФРГ към БАН е била предложена за включване на по - късен етап от заседанието, което било недопустимо. Правилата за дейността на УС на БАН не допускали извънредно внасяне на нови точки по време на заседание; предложението не е регистрирано в дневника. Подточките – съответно точки 18.2, 18.3 и 18.4 във връзка с освобождаването не са били изобщо включени в предложението за разширяване на дневния ред;

3. Нарушения при провеждане на заседанието: а/ На процесното заседание на 23.06.2022 г. не била спазена задължителната процедура по утвърждаване на протокола от предходното заседание – Протокол № 13/16.06.2022 г., което съставлявало нарушение по чл. 16, ал. 1 от Правила за дейността на УС на БАН; б/ изслушването на ищцата е било извършено незаконосъобразно и в грубо нарушение на императивните правила за извършване на изслушване на външни лица в заседанията на Управителния съвет на БАН, тъй като е било отнето правото й за подготовка по конкретните въпроси, по които ще бъде изслушана. Решението за поканата на ищцата да бъде изслушана било еднолично и самоволно действие на Председателя на УС на БАН в разрез с чл. 20 от Правилника - липсвало решение на УС на БАН за изслушване на ищцата. Било нарушено правото й на защита. Ищцата била поканена за изслушване по въпроси, които са различни от въпросите, разгледани на заседанието на Управителния съвет. До датата на провеждане на заседанието на ищцата не били надлежно предоставени копия на сигналите срещу нея. На проведеното заседание писмата в нейна защита, които тя е представила, не са били прочетени на глас в заседанието, както и не са били връчени на всеки един от членовете на Управителния съвет на БАН. Тези писма не били вписани в регистърния дневник.

4. Нарушения относно приемане на решението за отзоваване: а/ решението за отзоваване на ищцата от поста „Директор“ на ИФРГ е немотивирано, не било проведено обсъждане; б/ твърди, че точката, с която е прието назначаването на проф. В. В.а за изпълняващ длъжността „Директор“ на ИФРГ, е била приета в пълно нарушение на действащите процедурни правила, тъй като не е проведено обсъждане на възможността за предлагане на кандидатури, както и не е предоставена възможност за представяне на различни кандидатури. Освен това не бил внесен проект на нова точка с проект на решение. УС на БАН нямал правомощия да назнача вр. и. д. „Директор“;

5. Нарушения във връзка със Заповед № 188/23.06.2022 г.: Заповед № 188/23.06.2022 г. на Председателя на БАН в частта, с която ищцата е освободена от длъжност „Директор“ на ИФРГ към БАН, е издадена от орган без овластяване и правомощия, определени в нормативен акт или по акт на колективен орган. Също така Председателят на БАН се е отклонил от взетото от Управителния съвет решение, като по своя инициатива е допълнил основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с разпоредбите на чл. 338 и чл. 340 КТ без тези основания да са посочени в решението на Управителния съвет на БАН.

Други оспорвания относно процедурата по отзоваване не са наведени. Според посоченото в молба от 13.09.2022 г./л. 72/, то оспорваното с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ решение за отзоваване на лице по чл. 338 КТ е произвело конститутивния си ефект вследствие на формираната воля на избирателното тяло. Решението се оспорва единствено по гореизложените подробни доводи.

Относно бюлетините за гласуване защитната линия на ищцата е следната. С исковата молба по чл. 190 ГПК се прави искане да се представят същите от ответника. Искането е уважено с определението по чл. 140 ГПК. В първо с.з. от 23.03.2023 г. ответникът сочи, че е в държане на бюлетините относно отзоваването, но тях може да ги представи свид. Е.П. – технически сътрудник на главния научен секретар на БАН. В това с.з. от 23.03.2023 г. /л. 151/ ищцата не оспорва, че резултатът от гласуването по решението за отзоваване, отразен в протокола, съответства на подадените бюлетини за гласуване. Не оспорва това обстоятелство и с.з. от 18.05.2023 г./л. 278/.

Ищцата сочи, че след 23.06.2022 г. е запазила научната си длъжност „доцент/професор“ в процесния Институт, което било оформено със споразумение № РД-02-140/23.06.2022 г. към трудов договор № 861/15.07.1985 г. Последното БТВ за пълен отработен месец преди уволнението било в размер на 3 452, 40 лв. Това трудово правоотношение на ищцата на длъжност „доцент/професор“ в процесния Институт от своя страна било прекратено на 28.06.2022 г. на осн. чл. 339 вр. чл. 328, т. 10 КТ - навършване на 65 - годишна въъзраст за професори, доценти и доктори на науките.

Ответникът е оспорил исковете. Сочи, че взетото решение на Управителния съвет е валидно, извършено от орган, определен съгласно Устава, при спазването на съответния ред за това. Оспорва претенциите по чл. 225 КТ по размер, както и иска за обезщетението за забава, като сочи, че брутното трудово възнаграждение, което следва да служи като основа за изчисляване на обезщетението, е това за длъжността „директор“, а не сбора от възнагражденията за длъжност „директор“ и „доцент“.

Като безспорно с приетия без възражения от страните доклад е отделено, а и се установява, че ищцата Р. Д. В.ска - И. е встъпила в трудово правоотношение въз основа на избор като „Директор“ на Института по физиология на растенията и генетика към БАН съгласно протоколно решение по т. 1.1 на УС на БАН, обективирано в Протокол № 19 от 18.10.2018 г.; че по смисъла на чл. 86, ал. 2 КТ избраното лице – ищцата, е постъпило на работа в законоопределения срок и е започнала изпълнение на задълженията си; че по силата на протоколно решение № 18 на Управителния съвет, отразено в Протокол № 14/23.06.2022 г., т. 18, 1, ищцата е отзована от длъжността „Директор“ считано от датата на взимане на решението; че за отзоваването е издадена последваща Заповед № 188/23.06.2022 г. от председателя на БАН, връчена на ищцата на 24.06.2022 г. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника работодател е да докаже законността на уволнението: че са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение чрез отзоваване по чл. 338 КТ или че е прието валидно решение на компетентния орган за отзоваване при спазване на изискванията по провеждане и вземане на решение от УС на БАН.

Напълно се споделят доводите от обжалваното решение, че протоколно решение № 18 на Управителния съвет, отразено в Протокол № 14/23.06.2022 г., т. 18, 1, с което ищцата на осн. чл. 338 КТ е отзована от длъжността „Директор“, е валидно прието от компетентния орган – УС на БАН, при спазване на процедурата за това, при наличие на необходимия кворум и мнозинство на заседанието от 23.06.2022 г., поради което решението за отзоваване е произвело действие считано от приемането си.

В тази връзка са събрани писмени доказателства, както и е разпитан свид. П. - технически сътрудник и протоколчик от процесното заседание на избирателното тяло – УС на БАН. Правилно показанията на свидетеля са били кредитирани като последователни, без съществени противоречия и намиращи опора в останалия доказателствен материал.

Разпитаната е и свид. чл. - кор. Е.П., която не е представител на ответнтика. Тя дава показания, че на заседанието ищцата била изслушана и след това била отзована от длъжността. Ищцата разполагала със сигнала, довел до изслушването й, и го цитирала по време на изслушването. Съдът кредитира показанията на този свидетел.

Установява се от доказателствата по делото, че преди провеждане на заседание на УС на БАН от 23.06.2022 г. съгласно Протокол № 14/23.06.2022 г. ищцата доц. д-р Р. В.ска – И. е заемала длъжността „Директор“ на Института по физиология на растенията и генетика към БАН въз основа на избор по см. на КТ.

Тя е била избрана на длъжността „Директор“ на ИФРГ с решение по протокол № 19 от 18.10.2018 г. на Управителния съвет на БАН. Не е било спорно, че по смисъла на чл. 86, ал. 2 КТ избраното лице – ищцата, е постъпила на работа в законоопределения срок и е започнала изпълнение на задълженията си.

Съгласно чл. 83 КТ длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. В случая според чл. 6, ал. 2 ЗБАН директорите на институтите и другите самостоятелни звена се избират чрез конкурс при условия, определени от устава, а според чл. 42, ал. 3 и ал. 4 от Устава /л. 107 и сл./ то Директор на звено се избира от Управителния съвет на БАН чрез избор. Изборът се произвежда от избирателно тяло, установено в закон, в акт на Министерския съвет или в устав - чл. 85, ал. 1 КТ. Според чл. 42, ал. 3 от Устава компетентният орган да проведе избора е Управителният съвет на БАН.

Според чл. 86, ал. 1 КТ трудовото правоотношение въз основа на избор възниква от обявяване на кандидата за избран, а всички други писмени съглашения между страните имат значение на споразумение по чл. 107 КТ без оглед на това как са озаглавени и какви законови текстове са цитирани в тях.

Според трайната съдебна практика /вкл. Решение № 456 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 463/2011 г., IV г. о., ГК и Определение № 948 от 4.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2593/2018 г., IV г. о., ГК / правоотношението, възникнало от избор, е винаги срочно и максималната му продължителност е пет години - чл. 83, ал. 2 от КТ. След този срок то може да бъде продължено при условията на чл. 86, ал. 4 и ал. 6 от КТ /съответно чл. 337, изр. 2 от КТ/, но не може да се трансформира в безсрочно.

Възникналото от избор трудово правоотношение се прекратява с решение на избирателното тяло /чл. 339, ал. 2 от КТ/ при специфичните условия на чл. 337, изр. 1 и чл. 338 КТ /отзоваване/, но може да бъде прекратено и на предвидените в закона основания за прекратяване на трудовия договор, доколкото е възможно съответното им прилагане към избора.

Избирателното тяло може всякога да отзове избраното лице предсрочно съгл. чл. 338 КТ, като съществуването на сочената разпоредба е обусловено от особеностите на ТПО от избор. При тези отношения е от особено значение волята на избирателното тяло и доверието, което то има към избрания. Когато това доверие бъде разрушено и волята на избирателното тяло е да бъде сменено лицето, очевидно тази воля не може да бъде подлагана на съдебен контрол относно причините, поради които се е стигнало до нейното формиране. Волята на избирателното тяло за отзоваването обаче следва да бъде външно надлежно обективирана. По този начин нейното наличие под формата на решение или друг акт може да бъде проверено, което става именно по пътя на исковата защита по чл. 344 КТ. Ако се констатира наличие на валиден акт на избирателното тяло за отзоваване на съответното лице то неизбежен е изводът за законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение по този ред. Причините за отзоваването не са посочени в КТ. Те може да са посочени в съответния нормативен акт или устав, но във всички случаи наличието и основателността им изисква преценка за целесъобразност, която е извън предмета на съдебен контрол. Често / но невинаги/ в основата на отзоваването стои виновното поведение на изборния служител, с което той не е оправдал доверието на избирателното тяло в неговите професионални или нравствени качества. В този смисъл отзоваването може да има и санкционен характер и напомня дисциплинарното уволнение. Според чл. 339, ал. 1 КТ относно трудово правоотношение, възникнало въз основа на избор, не е приложимо основание за прекратяване на правоотношението „дисциплинарно уволнение“.

Съгласно чл. 338 КТ отзоваването произвежда действието си веднага след като решението за отзоваване бъде прието по съответния ред, без да е необходимо решението да бъде съобщено на лицето или да бъде издавана последваща заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Изискванията закона са спазени и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ би бил неоснователен, ако е налице валидно решение на компетентния орган за отзоваване, надлежно протоколирано и прието при спазване на процедурата за това. Законността на това решение е предмет на спора и подлежи на изследване от съда, но не и причините/мотивите за приемане на решението. Така Определение № 1193 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2830/2023 г., III г. о., ГК. Изключена е компетентността на съда да проверява мотивите на така взетото решение от Управителния съвет на БАН. Съдът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 338 КТ КТ може да провери само дали е била спазена процедура по вземането на решението – така Определение № 349 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 894/2020 г., IV г. о.

Съдът при формиране на решението си СГС съобразява именно тази константна практика на ВКС.

Тук е мястото да се посочи, че цитираното в обжалваното решение на СРС Определение № 828 от 22.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2629/2017 г., III г. о., ГК е постановено в различна хипотеза. В този случай ищецът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, отзован по чл. 338 КТ, е оспорвал уволнението при твърдения, че макар формално да е назначен по силата на решение на Бюрото на ИК на БФС, то трудовото правоотношение не е възникнало от избор, а по трудов договор, поради което не е могло да бъде отзован на осн. чл. 338 КТ. Настоящият казус е съществено различен от споменатия - страните по делото не спорят, че ищцата е била назначена на длъжност „Директор“ на Института по физиология на растенията и генетика към БАН съгласно протоколно решение на УС на БАН на осн. чл. 83 и сл. КТ – избор. Спорът между страните е съсредоточен относно законосъобразността на решението за отзоваване по чл. 338 КТ.

С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се оспорва от ищцата протоколно решение № 18 на Управителния съвет, отразено в Протокол № 14/23.06.2022 г., т. 18, 1, с което ищцата е отзована по см. на чл. 338 КТ от длъжността „Директор“ на Института по физиология на растенията и генетика към БАН.

Съдържанието на протокола от 23.06.2022 г. /несъкратен л. 217 – л. 227 и извлечение на л. 36 – л. 37/ не се оспорва от ищцата. Видно от протокола същият е надлежно утвърден от акад. Ю. Р. – Председател на БАН.

Ищцата оспорва законосъобразността на решението за отзоваването й по подробни съображения, изложени по – горе, които могат да се систематизират в следните групи:

1. нарушения при свикване на събранието;

2. нарушения относно включване на решение за изслушване на ищцата/ за отзоваването й в дневния ред на заседанието;

3. нарушения при провеждане на заседанието; 4. нарушения относно приемане на решението за отзоваване; и 5. нарушения във връзка със Заповед № 188/23.06.2022 г. на Председателя на БАН.

Според горецитираната практика на ВКС то по иска подлежи на изследване от съда единствено дали е налице валидно прието от компетентния орган – в случая УС на БАН, решение за отзоваване, при спазване на процедурата за това, при наличие на необходимия кворум и мнозинство на заседанието от 23.06.2022 г. Не следва да бъдат обсъждани поради липса на пряка връзка с предмета на спора оспорванията на ищцата, както следва: по пункт 3, б. „А“ или нарушения при провеждане на заседанието – че на процесното заседание на 23.06.2022 г. не била спазена задължителната процедура по утвърждаване на протокола от предходното заседание – Протокол № 13/16.06.2022 г.; по пункт 4, б. „Б“ а именно че точката, с която е прието назначаването на проф. В. В.а за вр. и.д. „Директор“ на ИФРГ, е била приета в пълно нарушение на действащите процедурни правила.

Наведените факти относно последващ освобождаването на ищцата избор на вр. и. д. „Директор“ не са относими към спора, а и за ищцата липсва правен интерес да атакува решението по съответните точки, относими към правната сфера на друго лице. Също така за пълнота следва да бъде посочено, че според чл. 43, ал. 4 от Устава при прекратяване на мандата на Директор на научно звено се назначава временно изпълняващ длъжността Директор.

Относно възраженията по пункт 5 - нарушения във връзка със Заповед № 188/23.06.2022 г. /л. 37/ на Председателя на БАН, съдът намира следното. Съгл. чл. 338 КТ възникналото на основание избор трудово правоотношение се прекратява на специалното основание отзоваване веднага след като решението за отзоваване бъде прието по съответния ред. За произвеждане ефекта на отзоваването по чл. 338 КТ не е необходимо решението да бъде съобщено на лицето или да бъде издавана последваща заповед. Поради това посочените основания в Заповед № 188/23.06.2022 г. на Председателя на БАН не обвързват съда. Заповедта е издадена по почин на Председателя на БАН и няма съществено или решаващо за спора правно значение.

Относно доводите по пункт първи - нарушения при свикване на събранието, понеже не било изпълнено задължението за оповестяване на дневния ред, часа на провеждане на заседанието от 23.06.2022 г. и за потвърждаване на датата на провеждане на заседанието /обявена на 16.06.2022 г./ и изпращане на поканите, материалите за заседанието и проекта на дневния ред в сроковете и по реда на Правилата за дейността на УС на БАН – не по-късно от 5 работни дни преди датата на заседанието.

Съдът намира, че процедурата по свикване на заседанието е относима към законосъобразността на решението за отзоваване само доколкото са спазени обявените дата и час на провеждане на заседанието. Останалите доводи на ищцата са относими относно изпращане на материали, вкл. първоначалния дневен ред, в определен срок на членовете на УС на БАН. Самата ищца обаче с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ оспорва законосъобразността на едно от решенията по протокола – това по т. 18, 1 за отзоваването й, а останалите точки от дневния ред са по напълно различни въпроси, които не са свързани с предмета на делото. Самата т. 18, 1 от протокола, в която е обективирано решението за отзоваването, е включена в дневния ред в един последващ момент – по време на самото заседание.

Според Правила за дейността на Управителния съвет на БАН /л. 125 – л. 128/ избирателното тяло УС на БАН се състои от основен състав / с право на глас/ от 27 члена – учени. Ищцата не оспорва това обстоятелство Заседанията на УС на БАН биват редовни, извънредни и „на подпис“ – чл. 8, ал. 1 от Правилника. Не е спорно, че процесното заседание от 23.06.2022 г. е редовно, поради което на осн. чл. 9 и сл. от Правилника то се свиква от Председателя на БАН, като датата и часа му се оповестяват поне пет дни преди провеждането му /чл. 9, ал. 3/, а технически сътрудник /чл. 9, ал. 4/ изпраща проект за дневния ред и други материали на членовете на УС на БАН не по-късно от пет работни дни преди заседанието /чл. 11, ал. 2/. В случая срокът по чл. 11, ал. 2 от Правилника за изпращане на материалите е 16.06.2022 г. и техническият сътрудник /разпитаната свид. П. – л. 277/ е изпратила своевременно материалите. Също така датата и часът на заседанието са оповестени своевременно на членовете на УС на БАН, а именно пет работни дни преди заседанието /което в случая е по-дълъг период от пет дни преди датата на заседанието/. Това се установява от неоспорени и потвърдени от свидетеля като дата на изпращане и-мейли от 16.06.2022 г./л. 231/. Към тях е приложен дневен ред /л. 233/ и други книжа /л. 234 – л. 280/. Видно от Заповед № V- 323/01.11.2011 г. на л. 276, а и не се спори, на Е.П. на длъжност „технически сътрудник“ е възложено да осъществява административното обслужване по организиране и провеждане на заседанията.

Заседанието от 23.06.2022 г. е проведено на посочената дата и час в съобщенията при наличен кворум. На заседанието от 23.06.2022 г. са присъствали 22 членове от 27 членове по списъчния състав на УС на БАН. Следователно спазен е кворумът за процесното решение за отзоваване по чл. 10 от Правилника - 2/3 от списъчния състав или поне 18 члена, което е завишен кворум в сравнение с кворума, необходим за приемане на други решения.

Според чл. 12 от Правилника всички искания за разглеждане на въпроси от компетентността на УС на БАН се завеждат в особен регистърен дневник. Видно от входящите номера на първоначалния дневен ред /л. 233/, то той и останалите книжа са надлежно заведени по този ред. Това се установява и от справка на л. 290, неоспорена относно часа своевременно от ищцата. В този смисъл са и показанията на свид. П., която е била и протоколчик на заседанието. Заседанието е проведено на посочените дата и час.

Относно пункт втори от оспорванията - нарушения относно включване на решение за изслушване на ищцата/ за отзоваването й в дневния ред на заседанието. Съдът намира, че следва да извърши преценка дали точката – предложение за отзоваване, е надлежно включена в дневния ред.

Според Устава и Правилника изслушването на ищцата не е пряко свързано с отзоваването й. Изслушването не е част от процедурата по отзоваване на лицето. В случая не е необходимо като задължително условие при отзоваване да присъства лицето, което се отзовава, поради което обстоятелството, че ищцата е била поканена да бъде изслушана, е в полза на ищцата. Проведеното изслушване обаче не е пряко процедурно свързано с отзоваването на ищцата.

Вярно е соченото от ищцата, че дневният ред е претърпял промени два пъти след 16.06.2022 г., но това не е забранено според Устава и Правилата. Според чл. 18, ал. 1, т. 1 от Правилата предложения за решения на УС на БАН могат да се внасят от членовете на УС. Доводите на ищцата, че допълнително включване на въпроси в дневния ред е недопустимо и при по - късно включване на точка в дневния ред срокът по чл. 11, ал. 2 от Правилника за изпращане на материали винаги ще се явява неспазен, са неоснователни. Включването допълнително на точки в дневния ред не е забранено. Според чл. 18, ал. 1, т. 1 от Правилата могат да се внасят нови предложения относно разширяване на дневния ред на заседанието.

В случая промените в дневния ред са наложени от това, че на дата 20.06.2022 г. постъпва сигнал от служители в Института по физиология на растенията и генетика към БАН против начина, по който ищцата като директор ръководи звеното. Това е надлежно регистриран сигнал вх. № 32-41-37/20.06.2022 г. /л. 266 – л. 268/. Постъпва и втори сигнал рег. № 74-02-663/22.06.2022 г. /л. 271/. Своевременно с писмо изх. № 32- 41-38/21.06.2022 г./л. 269/, което ищцата не спори да е получила преди датата на заседанието, ищцата е уведомена за сигнала. В писмото е обобщено и съдържанието на сигнала.

На осн. чл. 20 от Правилника ищцата е поканена да присъства на заседанието, за да бъде изслушана по сигналите. В дневния ред е включена т. 9 /л. 252/, а именно изслушване на ищцата като директор. Изменението на дневния ред е надлежно регистрирано с вх. № 09-00-19-1/22.06.2022 г. в дневника видно от самия входящ номер /л. 252/ и от нарочна справка на л. 291.

Дори формално в протокола от 23.06.2022 г. да не е обективирано нарочно решение на УС на БАН ищцата да бъде допусната до изслушване, което е изискване на чл. 20 от Правилника, то на първо място това не е пряко свързано с последвалото отзоваване. На второ място се установява, че ищцата е поканена своевременно, изслушана е, представила е документи в своя защита, като по този начин й е предоставена възможност да се защити в същото заседание. Не са накърнени правата на ищцата – тя е била изслушана преди отзоваването й. Изслушването не е част от процедурата по отзоваването.

Както се посочи, то според чл. 18, ал. 1, т. 1 от Правилата е допустимо да се изменя и допълва дневният ред. Заседанието е проведено именно по този дневен ред /сравн. л. 218 и л. 253 до т. 17/ до включване на точката относно отзоваването.

Точки 18.2, 18.3 и 18.4 от протокола съставляват възпроизвеждане на текст на закона /т. 18.2/ или не касаят ищцата /т. 18.3 и т. 18.4.

По пункт 3, б. „Б“ от оспорванията относно изслушването. Същото не е пряко свързано процедурно с отзоваването. За пълнота - ищцата се е явила на заседанието, била е изслушана, представила е документи – писма за подкрепа, надлежно регистрирани в дневника – писмо вх. № 74-02-680/23.06.2022 г. на л. 273 и вх. № 74- 02-681/23.06.2022 г. на л. 273. Противно на соченото ищцата писмата са сведени до знанието на членовете на избирателното тяло.

След изслушването на основание чл. 43, ал. 1, т. 3, пр. второ от Устава повече от 1/5 от членовете на УС на БАН /или 7 от членовете при списъчен състав от 27 души/ са предложили предсрочно прекратяване на мандата на ищцата поради „отзоваване“. Според чл. 43, ал. 1, т. 3, пр. второ от Устава 1/5 от членовете на УС на БАН могат да правят такова предложение, както е станало в случая. Гласувано е явно за включване на точката в дневния ред. Решението по включване на т. 18, 1 – отзоваване, е прието с 21 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

Обстоятелството, че това разширяване на дневния ред няма данни по делото да е с придаден входящ номер от регистърния дневник съставлява несъществено нарушение. Взето е с почти пълно мнозинство валидно решение за включване на т. 18, 1 – отзоваване на ищцата, в дневния ред. Протоколът е надлежно съставен.

Според протокола, а и показанията на свид. П., това гласуване е било проведено явно - с вдигане на ръка, поради което ответникът не пази бюлетини. Такива не са били изобщо създадени.

След включване в дневния ред на т.18, 1 – отзоваване на ищцата от длъжността „Директор“ на ИФРГ, е пристъпено към гласуване на това решение.

Гласуването е проведено тайно на осн. чл. 24, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 1, т. 3 от Устава.

Прието е процесното решение по отзоваване /л. 226/, според което се прекратява предсрочно мандатът на ищцата като „Директор“ на ИФРГ. Решението е взето с 20 гласа „за“, нула гласа „против“ и две бели бюлетини. Това е необходимото мнозинство според чл. 24, ал. 2 от Устава.

В с.з. от 23.03.2023 г. /л. 151/ ищцата не оспорва, че резултатът от гласуването по решението за отзоваване, отразен в протокола, съответства на подадените бюлетини за гласуване. Не оспорва това обстоятелство и с.з. от 18.05.2023 г. /л. 278/.

Обстоятелството, че не е воден стенографски протокол и аудио запис, както и че включването на т. 18, 1 в дневния ред няма данни да е регистрирано в дневник, съставляват несъществени нарушения на процедурата. Те не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на решението за отзоваване.

Както се посочи, решението по отзоваване по чл. 338 КТ не е задължително да се мотивира, понеже отзоваването представлява акт по снемане на доверието от лице, за което закон или устав е определил, че по изключение се назначава на длъжност по КТ въз основа на избор. Извън компетентността на съда е да изследва мотивите за отзоваване.

Следователно прието е валидно решение по отзоваване на ищцата от компетентния орган - УС на БАН, при спазване на изискванията за това, вкл. кворум и мнозинство за приемане на решението, като решението е надлежно протоколирано.

Мандатът на ищцата от 4 години съгласно чл. 42, ал. 3 от Устава към датата на отзоваването 23.06.2022 г. не е бил изтекъл – оставали са около 4 месеца.

Предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ са неоснователни и решението следва да бъде потвърдено.

По разноските. Дължими са разноски според изхода на спора на ответника за въззивното производство, а именно сумата от 1 753, 83 лв. без вкл. ДДС /това е изрично посочено в договора/– адвокатско възнаграждение по всички искове, заплатено по банков път според платежно нареждане от 18.06.2024 г. Така мотивиран, Софийски градски съд