Решение № 816 от 5.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4159/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение №22759/16.12.2024г. по гр.д. № 52459 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 177-ми състав са отхвърлени исковете предявени с искова молба вх. № 281674/04.09.2024г. на В. Х. В., ЕГН •••••••••• срещу „Аккодис България“ЕООД, ЕИК 204952162 с правно основание чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9583,56лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.09.2024г., до изплащането й, представляващи незаплатени суми за дневни командировъчни пари при командироване за 1400 дни в периода от 08.03.2021г. до 29.08.2021г. по трудово правоотношение, възникнало на основание на трудов договор № 181/18.02.2021г. за длъжността „координатор логистика и оператори“, като В. Х. В., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на „Аккодис България“ЕООД, ЕИК 204952162 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2000лв ., представляващи съдебни разноски. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №57680/11.02.2025г. по регистъра на СРС от ищеца В. Х. В., ЕГН •••••••••• в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че в договорът му изрично било посочено, че мястото на работа е в гр. София, договорът бил сключен на основание на чл. 121, ал.1 , т.1 от КТ. Така в случая било задължително да се подпише допълнително споразумение по чл. 2 и чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги. В случая нямало споразумение , което да определя характер и място на работа, времетраене на изменението на правоотношението чрез посочване на начална и крайна дата на командироването, размер на основно и допълнително трудово възнаграждение, условията за нощен и извънреден труд и заплащането им, продължителност на работния ден и седмица, на почивките, на отпуска, условията за жилищно настаняване, финансови условия на командировката, вид на транспортни средства и маршрута. Свидетелските показания установявали правото му на командировъчни за процесните 140 дни и размера им.СРС не обсъдил свидетелските показания и длъжностната характеристика, сочеща изисквания да притежава свидетелство за управление на МПС и възможност да вдига на ниво на главата оборудване около 35 кг. Нарушаването на реда за командироване имало за последица незаконност на действията на работодателя, но не и до отпадане на задължението му да пати командировъчни пари. Установено било че изпълнявал задълженията си извън мястото на работа. Дължими били по 35 евро на ден съобразно Приложение № 3 към чл. 31 от Наредбата. Правилата на раздел 4 от Наредбата били специални по отношение на раздел 3 и следвало да се приложат. Ищецът упражнявал трудовата си дейност като оперирал с лек автомобил, превозвал оборудване в чужбина, изпълнявал трудови функции без да е надлежно командирован.Следвало да се съобрази и разпоредбата на чл. 5а от Наредбата, съгласно която се заплащат командировъчни по законодателството на приемащата държава-членка , ако работникът изпълнява част от работата извън населеното място, на което първоначално е командирован. Разпоредбата на чл. 7 от Наредбата не допускала командироване, ако не се сключи допълнително споразумение за същото със съответните реквизити. Разпоредбата на чл. 121а от КТ уреждала две разлини хипотези на командироване, задължително споразумение било необходимо при т.1 от тази разпоредба. Претендирал е разноски. Въззиваемият- ответник по исковете „Аккодис България“ЕООД, ЕИК 204952162 е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно. Релевантно било да се установи по кой ред е командирован ищеца , документирането на същото било изпълнение на административни задължения. Командироването на ищеца в случая било законосъобразно, то било извършено още с трудовия договор. Този договор сочел, че ищецът е нает да работи по конкретен проект, който обхваща територията на няколко държави. Ищецът полагал труд на територията на Унгария, Хърватска, Полша, Нидерландия, Швейцария както ищецът сочел. По необходимост проектът налагал командироването на ищеца, той изначално бил нает за да работи извън РБългария, така командироването било извършено със самия трудов договор, който бил по чл. 121а, ал.1, т. 1, буква 4а“ от КТ. Длъжностната характеристика на ищеца сочела същото. Крайната дата била определена с договора – завършването на проекта. При така сключен договор не се дължали дневни за командировъчни. Да се сключи допълнително споразумение означавало да се повторят клаузите по договора, което било лишено от правна и житейска логика. Споразумението имало за цел да измени правоотношението , а такова не било необходимо в случая. Изплатеното възнаграждение дори надхвърляло необходимите нива в приемащите държави. За командироването били уведомени приемащите държави, където това било необходимо. При осигуряване на условия, еквивалентни на тези в приемащите държави не се дължали командировъчни за дневни пари. Командироването за предоставяне на услуги било съществено различно от командироване в чужбина по чл. 121 от КТ в частта за задължението на работодателя за изплащане на командировъчни Разпоредбите на чл. 121а от Кт и на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги били специални. В случая с договора страните уговорили, че не се дължи заплащане на дневни, пътни и разходи извън обсега на предоставяната услуга. Аккодис не бил предоставял транспортна услуга на Епъл, ищецът не бил извършвал превоз на товари. Това било въведено едва с въззивната жалба, представлявало изменение на основанието на иска, а и твърденията за фактите не били верни. Ищецът не управлявал автомобил по време на мисиите, нито извършвал превоз на товари или пътници Обстоятелството, че ищецът е управлявал автомобил при форсмажор не го правело шофьор, още по-малко на пътници и на товари. За безспорно било отделено пред СРС обстоятелството, че ищецът не е управлявал автомобил. Отделно, дори да се приемело, че дейността на ищеца е в обхвата на Наредбата за командировки на шофьори и стюардеси в чужбина, то и тогава дневни пари за командироването не се дължали защото разпоредбата на чл. 121а от КТ била специална и за командироване в държави-членки и в Швейцария тази наредба не се прилагала. С въззивната жалба за първи път се сочела за приложима чл. 5а от Наредбата, която била за прекомандироване, не можело да се изменя основанието на претенцията на този етап от производството. Отделно ищецът не бил командирован на различно място от първоначално посочените, нямало прекомандироване. Задълженията били погасени по давност, срок на която била 3 години и започвала да тече от 08.03.2021г, защото вземането било безсрочно и изискуемостта била момент на началото на давностния срок. Размер на дължимите дневни ако се приемело че такива се дължат бил 7701,08лв. съгласно чл.22 от Наредбата за командировките в чужбина. Причината да се сключва допълнително споразумение за Швейцария бил по-високия стандарт на живот в тази държава. Претендирал е разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 281674/04.09.2024г. на В. Х. В., ЕГН •••••••••• срещу „Аккодис България“ЕООД, ЕИК 204952162 , с която е поискал от съда на основание на чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9583,56лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.09.2024г., до изплащането й, представляващи незаплатени суми за дневни командировъчни пари при командироване за 140 дни в периода от 08.03.2021г. до 29.08.2021г. по трудово правоотношение, възникнало на основание на трудов договор № 181/18.02.2021г. за длъжността „координатор логистика и оператори“. Навел е твърдения, че ответникът бил с предишно наименование „Модис България“, на 10.02.2021г. сключили трудов договор на основание на чл. 68, ал.1, т.2 вр. с чл. 121а , ал.1, т. 1 буква „а“ от КТ за длъжността „координатор логистика и оператори“, срокът бил до завършване на работа по координиране на лица и техните служебни задачи по време на т.нар. „мисии и други оперативни действия по зададени от работодателя параметри. Договорът бил прекратен на 30.09.2021г. В договора било посочено място на работа в гр. София, 40 часова работна седмица и възнаграждение основно от 5000лв. , не му била предоставена длъжностна характеристика на български език. По искане на работодателя на 08.032021г. ищецът отпътувал за Унгария без да е подписано допълнително споразумение по чл. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на служители и работници в рамките на предоставяне на услуги /НСРКИРСРПУ/. Ищецът бил командирован самостоятелно в чужбина, където за изпълнение на задълженията управлявал автомобил. Приложими били § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, сочеща в раздел 4, чл. 31 че се дължат командировъчни от по 35 евро на ден. За периода от 08.03.2021г. до 29.09.2021г. ищецът бил 140 дни в командировка от които 44 дни в Унгария, 45 дни в Хърватия, 30 дни в Полша, 18 дни в Нидерландия, от 23.07.2021г. до 27.09.2021г. в Швейцария и 3 дни в Нидерландия. Така му се дължала сума от 9583,56 лв. , равностойността на които в евро била 4900 евро. Командироването в Унгария, Хърватия, Полша и Нидерландия било неправомерно защото не било сключено споразумение по чл. 2 от НСРКИРСРПУ, но това не водело до отпадане на задължението на работодателя за заплати командировъчните. Уговореното място на работа било в гр. София, само ако договор бил по чл. 121а, ал.2 от КТ било допустимо трудовият договор да съдържа съглашенията по командироването, какъвто не бил случая. В длъжностната характеристика на ищеца се изисквало да има поне 2 години шофьорски стаж и да може да повдига до нивото над главата товар от 35 кг. Претендирал е разноски. Ответникът „Аккодис България“ЕООД, ЕИК 204952162 (с предишно наименование „Модис България“) в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че ищецът бил нает за работа по конкретен проект, който по необходимост налагал командироване в държави-членки и Швейцария, като действително ищецът осъществил дейността си в посочените от него държави и дни Изначално ищецът бил нает да работи зад граница и командироването било извършено по силата на самия трудов договор, сключен на основание на чл. 121, ал.1, т.1, буква „а“ от КТ. Това било записано и в длъжностната характеристика. Трудовия договор очертавал предмета на дейността на ищеца, правоотношението не се простирало извън командироването, уговорени били всички необходими елементи за командироването и така не било необходимо да се сключва допълнително споразумение за същото. То само щяло да повтори трудовия договор Уговореното трудово възнаграждение и пакет условия на труд напълно покривали законоустановените прагове в приемащите държави. Само за достигане на нивата на възнагражденията в Швейцария се наложило да се сключи допълнително споразумение. Ищецът с исковата молба тенденциозно смесвал два режима на командироване, които обаче се прилагали алтернативно, защото различни били условията за същото. Приложимият в случай режим бил този по чл. 121а от КТ, той осигурявал равноправно третиране на командированите с тези, които изпълняват същата или сходна работа в приемащата държава и при който не му се дължат дневни пари. Извън обхвата на този режим било командироването по чл. 121 от КТ и НСКСЧ, който бил приложим за командироване извън държави-членки на ЕС и Швейцария и командироване, което не включва трудова дейност, а например участие в конференции. За командироването на ищеца уведомил компетентните органи в приемащите държави, където това било необходимо- Швейцария. Такова уведомяване не се изисквало при командироване по чл. 121 от КТ. Отделно при командироване по чл. 121а, ал.1, т.1 от КТ не се дължали пари за дневни командировъчни, защото задължителните нива на заплащане в приемащата държава били достигнати с уговореното възнаграждение.- аргумент от чл. 121а и от чл. 215 от КТ. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на НСКСЧ не била приложима, защото ищецът дори не управлявал автомобил за изпълнение на задълженията си, още по-малко превозвал пътници или товари. Дори да се приемело обратното то режимът на чл. 121а от КТ бил специален и по отношение на Наредбата за служебните командировки а шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници.. Тази наредба била приложима само ако не се касае за държава-членка на ЕС или Швейцария. Претендираният размер бил неправилно изчислен, защото ако се приложила разпоредбата на чл. 22 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, то дължимата сума би била 7701,08лв. Незаконосъобразното документиране –липса на сключено допълнително споразумение, нямало отношение към гражданския спор. Допълнително споразумение било необходимо при изменение на трудово правоотношение, а в случая с трудовия договор било извършено командироването. Задълженията били погасени по давност, те били без определен падеж, погасителната давност била 3 години и началото й била първият ден от процесния период. В първото проведено пред СРС публично съдебно заседание е посочил, че не оспорва твърденията на ищеца, че е бил 140 дни извън граница в изпълнение на задълженията му по трудовия договор с ответника, формирани като сбор от дните, посочени в исковата молба. Претендирал е разноски. С определение от 25.11.2024г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че трудовата дейност на ищеца при ответника е била предоставяне на специфична услуга чрез координиране на лица и техните служебни задачи по време на т.нар „мисии и други оперативни дейности по зададените от работодателя параметри“. По делото е приет неоспорен от страните трудов договор № 181/18.02.2021г., носещ подпис на страните, съгласно който на 18.02.2021г. страните са се съгласили считано от 01.03.2021г. В. Х. В. да работи по трудов договор с Модис България“ЕООД /ново наименование Аккодис България/ на длъжността „координатор логистика и оператори“ при основно месечно възнаграждение от 5000лв. платимо до 15-то число на следващия месец за който е дължимо, с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца. В чл. 3.1. от договора е посочено, че място на работа е в гр. София, но служителят ще изпълнява в следствие на характера на работата му трудовите си функции в държави-членки на ЕС и в Швейцария по предварително определен график – Белгия, Австрия, Унгария, Швейцария, Швеция, Норвегия, Финландия, Словения, Словакия, Хърватска, Полша, Холандия , Чехия. Съгласно чл. 4 от договора същият се сключва за срок „за завършване на определена работа-предоставяне на специфична услуга по координиране на лица и техните задачи по време на т.нар. „мисии“ и други оперативни действия по зададени от работодателя параметри спрямо определени интервали по Приложение № 1“ по чл. 68, ал.1, т.2 вр. с чл. 121а, ал.1, т.1, буква „а“ от КТ, но не повече от 12 месеца. В чл. 5.1. от договора е посочено че по време на командироване в Швейцария работодателят ще изплаща на служителя възнаграждение не по-малко от установеното в държавата, включително и допълнителни възнаграждения, ако такива са предвидени в приемащата държава,Съгласно чл. 5.2. извънреден труд и труд, полаган на национален празник допълнително възнаграждение се изплаща по часова ставка съобразно минималното възнаграждение на приемащата държава. Съгласно чл. 5.3. от договора работодателят осигурява на служителя във връзка с изпълнение на задълженията му настаняване/квартира и пътни разходи, но не се заплащат командировъчни на дневна база, нито се възстановяват пътни лични разходи и разходи, които по естеството си са извън обсега на извършваната от служителя работа. Съгласно чл. 6 от договора работното време е 40 часа седмично или съобразно нормалната продължителност на същото в приемащата държава, през времето, в което служителят е командирован, има право на 25 дни платен годишен отпуск. Прието е неоспорено от страните допълнително споразумение от 14.07.2021г., носещо подписи за тях, съгласно което за времето през което служителят изпълнява задълженията си в Швейцария му се дължи основно трудово възнаграждение от 8400лв. Приета е длъжностна характеристика на английски език, носеща подпис за ищеца положен на 19.02.2021г., както и превод на същата на български език, съгласно която за длъжността „координатор логистика и оператори“ се изискват пътувания 100%, че работата следва да бъде изпълнявана на 100% работейки от чужбина на територията на ЕС , че служител следва да има поне 2 години шофьорски стаж и да може да повдига товар от 35кг от пода до над главата; да работи с iOS и да отстранява неизправности, задължително да владее английски език – писмено и говоримо. Посочено е, че координатора ще действа като лице за контакт за оператори и шофьори по технически въпроси , инциденти, изпращане на пратки и изпълнение на работа, свързана с хардуерни проблеми, взаимодейства ежедневно с член на екипа от полевия оперативен състав и с ръководителя на автопарк. Основните задължения на длъжността са посочени като: обучава и ръководи екип от специализирани шофьори и международни оператори , да ги контролира съобразно стратегията, изискванията на клиента и възможностите за доставки на местните офиси; действа като лице за контакт на шофьорите и операторите; насърчава ефективността и непрекъснатото управление на услугите; идентифицира и отстранява оперативни проблеми с производителността, оптимизира продуктивността, проследява екипите да се придържат към приложими процеси и политики за регионите вкл. и при наемане, обучение и работа с данни на клиентите; носи отговорност за активите в рамките на определената област от проекта, да включват превозни средства, оборудване, безопасни складови помещения и офис консумативи; пряко управлява/ръководи отделни лица и екипи с цел спазване на изискванията по програмата на проекта; регулира казуси с оборудването и условията , като напр. климатични, ъгъл на слънцегреене, пътна обстановка, строителни дейности и др.; управлява комуникация във връзка със състоянието на оборудването, обучението ; проверява качество като наблюдава индивидуалния8екипет прогрес по време на деня и предоставя обратна връзка , указания , възлага задачи на отдени екипи и лица. Посочено е, че длъжността е подчинена на ръководителя на автопарк. Приети са неоспорени от страните фишове за заплати, съгласно които на ищеца ежемесечно е начислявано брутно основно месечно трудово възнаграждение от по 5000лв. , ваучер за храна от по 75лв., през различните месеци са начислявани допълнително трудово възнаграждение за работа през национален празник, съобразно отработени дни, отделно са начислявани суми за други допълнителни възнаграждения обозначени като „допълнително възнаграждение 3“ и кор. Допълнително възнаграждение, но за периода от 01.07.2021г. до 31.07.2021г. основното месечно възнаграждение е 6236,37лв; за периода от 01.08.2021г. до 31.08.2021г. основното месечно възнаграждение е 6109,09лв.; за периода от 01.09.2021г. до 30.09.2021г. основното месечно възнаграждение е 7720лв. Приети са писма от Служба за миграция и интеграция, кантон Aaргау, Швейцария, и от Кантонална служба за промишленост, стопанска дейност и труд съгласно които съответно на 29.07.2021г. и на 02.08.2021 е потвърдено че „Модис България“ е подало уведомление за трудова заетост на командировани служители сред които е В. В. от България. Разпитан по делото св. С.Р. е посочил, че с ищеца се запознал, когато започнали да работят заедно при ответника през 2021г., работили по проекта на Епъл , снимали карти в Европа. Ищецът работел на длъжност „кампкоординатор“, координирал работата свидетеля - на шофьорите и на операторите-раздавал им мисии, които трябвало да изпълнят, координирал ги, уведомявал ги къде ще пътуват, имал връзка по телефон и по и-мейл с офиса в София и предавал информацията на шофьорите и на операторите. Мястото на работа на свидетеля по договор било в гр. София. За чужбина заминал на 14.03., а ищецът заминал седмица преди това. Свидетелят имал само трудов договор и допълнително споразумение за Швейцария, не помнел дали имало командировъчни заповеди. Камп-овете представлявали работни групи от около 20 човека, базирани на едно място. Свидетелят и ищецът били в един камп. В Унгария например били базирани на едно място, но мисията била на друго място и така всеки ден пътували между 30км. и 100 км. във всяка посока, понякога и повече. Ищецът управлявал автомобил и преминавал границата, имало резервен автомобил към координаторите, но понякога им се налагало и те да шофират, когато някой се разболеел или бил в почивка. Не бил чел трудовия договор на ищеца, знаел че има допълнителни задължениянапример ако се напълнят хард-дисковете на системата, трябвало да ги изпратят в друга държава, но не бил много сигурен. Координаторите излизали от камп-а, пътували до други градове, изпращали тези хард-дискове. В повечето време ищецът бил в камп-а. Разпитана по делото св. А.Ж. е посочила, че работи при ответника като програмен мениджър от почти 5 години, ищецът работел там като координатор логистика и оператор по проект за клиента Епъл – заснемане и картографиране на градове и държави. Заявила е, че всички служители по проекта се наемали само и единствено в рамките на този проект и за предоставяне на услугата по договора сключен от ответника и Епъл. Трудовото правоотношение се простирало само с оглед на този проект. Държавите всяка година били различни, но всички били в рамките на ЕС и Швейцария. Тези служители не полагали труд в България, а изпълнявали трудовите си функции в държавите, посочени предварително от Епъл. Командироването било част от трудовото правоотношение, в договора било посочено, че работата ще е на територия на държави в ЕС или Швейцария. Процесът бил комплексен, като в началото на всяка година се изготвял списък на държавите, в които ще се работи по проекта, отделът на свидетеля проучвал регулациите за работа, минималните заплати, работно време, почивки и т.н. , като това се съобразявало при сключване на трудовия договор и посоченото в него възнаграждение било съобразено с нивата в приемащите държави. Само за Швейцария се сключвало допълнително споразумение, защото там стандарт на живот бил по-висок и възнагражденията били по-високи. Служителите не били командировани извън ЕС и Швейцария. „Камп“ бил хотелът в който всички пребивавали, работният ден на всички стартирал там. Едно от задълженията на ищеца било в началото на работния ден да проведе оперативна среща с всички участници в екипа, като предостави информация какво следва за деня, какво трябва да се свърши, коментирали се и специфични неща, ако има такива. След това ищецът оставал в кампа, от там с предоставена от клиента техника ищецът можел да наблюдава хората и операторите на терен, които заснемали информацията и картографирането. Ищецът не управлявал автомобил, но му била предоставен такъв с цел ако се случи форсмажорно обстоятелство - например оператор не се чувства добре или да има нужда от пътна помощ. В такива ситуации ищецът следвало да отиде на място да помогне на съответния екип и заедно да се приберат в хотела. Трудовият договор между страните бил сключен на основание командироване с цел извършване на определена услуга в конкретни приемащи държави, посочени в договора. Допълнителни споразумения се сключвали само за Швейцария и то само за трудовото възнаграждение поради завишения там стандарт на живот. В договора било посочено как се командироват служителите, те били запознати с цялата налична информация от самото начало-че в рамките на договора ще посещават различни държави в ЕС и в Швейцария. Работата била специфична и не можело да се каже от самото начало по колко време ще се работи в отделните държави-зависели и от метеорологични условия , от мащаб на мисия и т.н.Изискването за опит в шофирането било заради възможно възникване на необходимост координаторите да помогнат на екипите, за които отговарят –например имало случай на спукана гума. Тогава координаторът трябвало да отиде и да помогне на оператора на място. Имало случаи ,в които някой по време на работния процес се почувства неразположен и тогава координаторът отивал да го прибере. Затова на ищецът бил предоставен автомобил. Изискването за вдигане на товар от 35 г. не било задължително изискване а желателно, то било включено , защото при необходимост от смяна на инвентар , предоставен от клиента, теглото му било около 30 кг. Служителите ги събирали в офиса в София и работодателят организирал превоза им до камп - с автобус, влак или самолет. Свидетелят била посещавала кампове, това било част от задълженията й. Координаторът какъвто бил ищецът стоял в кампа, излизали операторите, отговорни за картографирането и заснемането. Ищецът стоял в хотела, излизал само при форсмажорни обстоятелства. Не била сигурна дали ищецът е напускал камп, имало случай в Швейцария на спукана гума, но не била сигурна дали ищецът или друг отишъл да помогне на екипа., тогава с ищеца имало и друг служител-координатор. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Предявените искове са с правно основание чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на дневни командиворъчни за 140 дни командировка в периода от 08.03.2021г. до 29.09.2021г., ведно с обезщетение за забава на плащането им от подаване на исковата молба до изплащането им. Съдът приема за установено по делото, че за процесния период страните са били обвързани от валидно правоотношение по трудов договор, съгласно който ищецът е работил при ответника на длъжността „координатор логистика и оператори“ при основно месечно възнаграждение от 5000лв. платимо до 15- то число на следващия месец за който е дължимо, място на работа е в гр. София, но служителят ще изпълнява в следствие на характера на работата му трудовите си функции в държави-членки на ЕС и в Швейцария по предварително определен график – Белгия, Австрия, Унгария, Швейцария, Швеция, Норвегия, Финландия, Словения, Словакия, Хърватска, Полша, Холандия , Чехия, като основното трудово възнаграждение за времето, през което трудовите функции са осъществявани в Швейцария е в размер на 8400лв. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото неоспорени от страните трудов договор и допълнително споразумение към него към него. Съдът приема, че задълженията на ищеца по договора му с ответника са били да е лице за контакт за оператори и шофьори по технически въпроси , инциденти, да изпраща пратки и изпълнение на работа, свързана с хардуерни проблеми, взаимодейства ежедневно с член на екипа от полевия оперативен състав и с ръководителя на автопарк; обучава и ръководи екип от специализирани шофьори и международни оператори , да ги контролира съобразно стратегията, изискванията на клиента и възможностите за доставки на местните офиси; идентифицира и отстранява оперативни проблеми с производителността, оптимизира продуктивността, проследява екипите да се придържат към приложими процеси и политики за регионите ; носи отговорност за активите в рамките на определената област от проекта- да включват превозни средства, оборудване, безопасни складови помещения и офис консумативи; пряко управлява/ръководи отделни лица и екипи с цел спазване на изискванията по програмата на проекта; регулира казуси с оборудването и условията; управлява комуникация във връзка със състоянието на оборудването, обучението ; проверява качество като наблюдава индивидуалния/екипен прогрес по време на деня и предоставя обратна връзка , указания , възлага задачи на отдени екипи и лица. Тези обстоятелства се установяват от приетата по делото неоспорена от страните длъжностна характеристика, събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като логични и последователни, резултат от личните впечатления на свидетелите. Действително, длъжностната характеристика с подпис на ищеца е представена на английски език., като същата е приета и в превод на български език. Не е представена длъжностна характеристика с подпис на ищеца на превода й на български език. По делото обаче не се спори, че ищецът владее английски език до степен да разбере съдържанието на длъжностната характеристика, изискване за заемане на длъжността е било да се владее този език писмено и говоримо. Така съдът приема за установено, че ищецът е бил запознат със съдържанието на длъжностната характеристика преди започване на изпълнението на трудовия договор. По делото не се спори, че през целия период на трудовото правоотношение между страните, което е било сключено със срок „ до завършване на проекта“, посочен в длъжностната характеристика, като проект на Епъл, ищецът е изпълнявал трудовите си функции извън границите на РБългария- в Унгария, Хърватия, Полша, Нидерландия, Швейцария. Спорен въпрос по делото е дали за командироването от 140 дни на ищеца се полага заплащането на дневни командировъчни пари и размер на същите. Съдът приема, че за дейността на ищеца по договора му с ответника не е приложима § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/. Това е така, защото длъжността на ищеца и трудовите й функции не установяват той да е бил част от състав на екипажа на въздухоплавателните средства, на морски и речни кораби, на международни влакове , на автомобилни превози на товари и пътници зад граница, нито контролни органи по експлоатационната дейност и друг експлоатационен състав. Действително, изискване за заемане на длъжността е опит в шофирането от 2 години и възможност за повдигане на товар от 35 кг. от пода до над главата , като се установи от гласните доказателства, че на ищеца е бил предоставен служебен автомобил. Ползването на автомобила обаче, както и необходимостта от повдигане на товари не е пряко свързано със съществено задължение по длъжностната характеристика на ищеца. Установи се от свидетелските показания, които съдът кредитира по съображения, изложени по-горе, че същото е въведено само с оглед на възможност да възникнат извънредни обстоятелства, налагащи координатора да помогне на екипа, който е на терен – например член на екип се е почувствал неразположен или е възникнала неизправност на автомобили на екипа, който е на терен или друго такова. Двамата разпитани по делото свидетели са посочили, че работата на ищеца е била организационна и координационна, че по правило той оставал в т.нар.“ камп“ – хотелът в който е настанен екипа, че работата му е било да проведе оперативна среща на екипа сутринта в хотела, като след това екипът заминава на терен, а ищецът остава в хотела и ги наблюдава чрез предоставените технически средства за същото, поддържа връзка с тях и с офиса в София, само понякога и по изключение ищецът е шофирал предоставения резервен автомобил. Установи се от показанията на св. Ж., че изискването на възможност за повдигане на товар е било с оглед на възникване на необходимост от смяна на предоставен от клиента Епъл инвентар. Това не е свързано със съществена част от задълженията на ищеца по договора с ответника. Това е така, защото нито се твърди, нито се установява това да е било обичайна част от ежедневната работа на ищеца, приетата длъжностна характеристика не позволява такъв извод, защото не сочи такова основно задължение. При така събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът не е бил персонал „ по смисъла на §1,т. 3 от ДР на НСКСЧ и доводи на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал.1 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Тази разпоредба след влизане в сила на измененията обнародвани с ДВ от 30.12.2016г. се прилага само за командироването по чл. 121, ал.1 от КТ. От влизане в сила на промените обнародвани на 30.12.2016г. съгласно разпоредбата на чл. 215, ал.2 от КТ при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по чл. 121а, ал. 2, т. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл. 121а, ал. 8 от КТ. Съдът приема, че в случая командироването на ищеца е било при условията на чл. 121а, ал.1, т.1, буква „а“ от КТ. Тази разпоредба е посочена изрично в трудовия договор между страните - чл. 4.1.от договора. За приложимостта на тази разпоредба извод следва и при съобразяване на клаузите по договора , на длъжностната характеристика и на установеното по делото от свидетелките показания фактическо изпълнение на задълженията по договора. Командироване по чл. 121а, ал.1, т.1 буква „а“ от КТ има тогава, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите. В случоая съдът приема за установено, че между ответника и Епъл е имало договор, по който ответникът е следвало да извърши заснемане и картографиране. Това обстоятелство неспорно по делото, а и се установява от приетата по делото длъжностна характеристика на ищеца, сочеща че проект е на Епъл. В същия смисъл са и събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като резултат от личните впечатления на свидетеля, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Установява се от трудовия договор , длъжностната характеристика, фишовете за заплати и от гласните доказателства, че ответникът е командировал ищеца за своя сметка и е ръководил работата на ищеца. Трудовият договор и фишовете за заплати сочат задължение на ответника към ищеца да му заплаща възнаграждение, задължение на ответника за заплащане на разходи за пътни при командироването, както и за настаняването на ищеца на квартира. Длъжностната характеристика установява координираност и субординация на ищеца със служители на ответника . Свидетелските показания установяват, че ищецът е бил в постоянна връзка със служители на ответника в офиса в България, че е отговарял за служители на ответника, които са заедно с него в чуждата държава, че ответникът е организирал пътуването и настаняването на ищеца в държавата, в която е командирован. Установено е по делото, че трудовите си функции ищецът през целия договор с ответника е изпълнявал в държави –членки на ЕС и Швейцария. Не е установено по делото ищецът да е бил изпратен от ответника в предприятие ползвател по смисъла на чл. 121а, ал.2 от КТ. Действително, установено е по делото, че работата, която е извършвана е била по проект на Епъл. Не е установено обаче, че ищецът е работил в предприятие-ползвател Епъл. Последният само е възложил на ответника изпълнение на конкретна работа и ищецът по трудов договор с ответника е участвал в изпълнението й. При така възприетото съдът приема, че в случая командироването на ищеца е било при хипотезата на чл. 121а, ал.1, т.1, буква „а“ от КТ. За същото не е имало пречка, доколкото установено е по делото, че за целия срок на командироването между страните е съществувало трудово правоотношение, тоест изискването на чл. 121а, ал.3 от КТ е изпълнено. Съдът приема за установено по делото и че в случая за срока на командироването са били осигурени най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Тези обстоятелства не са спорни по делото. Събраните по делото гласни доказателства установяват, че преди сключване на трудовия договор ответникът е проучил тези минимални изисквания и договорът е сключен при параметри , които ги изпълняват. Уговореното основно месечно трудово възнаграждение за служителя за държавите от ЕС е 5000лв. месечно като основно възнаграждение, а за Швейцария е в размер на 8400лв. Не се твърди и не се установява тези суми да са под минималното за съответната държава през процесния период. Изрично в договора в чл. 5 е посочено, че работодателят ще заплаща не по-малко от минималното възнаграждение – основно и допълнително, в приемащата държава, че се заплащат квартирни и пътни разходи, но не и дневни командировъчни. При така направените изявления от страните по трудовия договор съдът приема за установено по делото, че волята им е била за командироване по чл. 121а, ал.1, т.1, буква 4а“ от КТ. Трудовият договор съдържа всички задължителни реквизити за трудовия договор и за командироването по чл. 121а, ал.1, т.1, буква „а“ от КТ. Действително, същото не сочи изрично кои са националните празници на държавата, в която ще бъде командирован ищеца за конкретен период, но с оглед на спецификата на работата, която е следвало да се изпълнява от ищеца, това не е било и възможно да се направи. Съглашението за заплащане на извънреден, допълнителен труд, за почивки и отпуски е достатъчно, за да се приеме, че е постигнато съгласие в определяеми параметри за тези елементи от трудовото правоотношение. Неоснователни са доводите на въззивника, че в случая, за да е налице командироване по чл. 121а, ал.1, т.1 от КТ е било необходимо сключването на отделно допълнително споразумение за същото. Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за условията и реда ц за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/ изисква сключване на такова споразумение, но само тогава, когато се налага изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. В случая преди командироването на ищеца от ответника между тях не е съществувало трудово правоотношение. Установява се от сключения договор и събраните по делото гласни доказателства, че трудовото правоотношение между страните е възникнало, за да изпълни ответникът поето от него задължение към Епъл, като същото е изисквало изпълнение на трудовите функции на ищеца изцяло извън територията на РБългария – в държави членки на ЕС и в Швейцария. Трудовият договор с разпоредбата на чл. 3.1. изрично сочи, че в следствие на характера на работата му ищецът ще изпълнява трудовите си функции в държави членки на ЕС/ЕИП и в Швейцария по график определен от работодателя . Длъжностната характеристика сочи изрично, че работата следва да бъде изпълнявана на 100% работейки от чужбина на територията на ЕС. Трудовият договор сочи срок – до завършване на определена работа, като не се спори по делото че това е бил проект на Епъл. Свидетелят Ж. е посочила, че трудовия договор с ищеца е сключен само с оглед на проекта, за изпълнение на което е била нужна трудовата функция на ищеца.Тези показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни,подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. При така събраните по делото доказателства съдът приема за установено по делото, че трудовото правоотношение между страните е възникнало със съдържание, включващо командироването по чл. 121а, ал.1, т.1, буква „а“ от КТ , продължителността на същото идентично с това на командироването. Така съдът приема, че за да е налице командироване по чл. 121а, ал.1, т.1, буква „а“ от КТ в случая не е било необходимо първо да се сключи трудов договор, а след това да се сключи споразумение за командироването. Това е така, защото всички трудови функции по правоотношението между страните е следвало да се изпълняват в условията на командироване и то за целия срок на трудовото правоотношение между страните. Няма пречка в един документ да се съдържат съглашения както по трудовия договор, така и по споразумението за командироването. Да се изисква съставянето на два отделни документа е формален подход, който не съответства на целите, за които е въведено изискването за сключване на допълнително споразумение. Последното е необходимо само тогава, когато между страните съществува правоотношение, което страните в последствие са се съгласили да променят, а случая не е такъв. Приетият по делото трудов договор съдържа съглашения за всички елементи посочени в чл. 2 от НУРКИРСРПУ и чл. 66 от КТ поради което и съдът приема че установява сключване на валиден трудов договор съглашение по чл. 121а, ал.1, т.1 буква „а“ от КТ вр. с чл. 2 от НУРКИРСРПУ. Разпоредбата на чл. 5а от НУРКИРСРПУ е неприложима за случая, защото ответникът не е работодател, осигуряващ временна работа по смисъла на чл. 121а, ал.2 от КТ, което е първото условие за приложимостта на разпоредбата. Не е налице и второ условие на чл. 5а от НУРКИРСРПУ - изпълнение от ищеца на част от работата си извън населеното място, на което първоначално е командирован или изпратен. Работата на ищеца в различни държави за конкретни периоди по график, определен от работодателя, е било отнапред уговорено между страните с трудовия договор и длъжностната характеристика. Не се твърди и не се установява по делото в последствие да се е наложило допълнително командироване на ищеца за други периоди и в други държави. При така възприето съдът приема, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 215 , ал.2 от КТ и ищецът няма право да получи дневни командировъчни. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 215, ал.2 от КТ. Този извод следва и при съпоставянето й с разпоредбата на чл. 215, ал.1 от КТ и на трудовите възнаграждения, които се полагат на служителя при командироването по чл. 121 от КТ и при това по чл. 121а, ал.1, т.1, буква „а“ от КТ. Този извод следва и при съобразяване на целта на законодателя при уредбата на дължимостта на дневни командировъчни - да компенсират неудобствата, които работникът понася поради това, че е извън местоживеенето си/мястото на работа, както и по-неблагоприятните за него условия в сравнение с местните служители. При командироването по чл. 121а, ал.1, т.1, буква „а“ от КТ работникът/служителят има право на трудово възнаграждение и условия на труд, които не са по-неблагоприятни от тези, които са установени в приемащата държава за същата или сходна дейност . Така командированият по чл. 121а, ал.1, т.1, буква „а“ от КТ не изпитва неудобства, за компенсирането на които законодателят е уредил дължимост на дневни командировъчни. Затова и законодателят с разпоредбата на чл. 215, ал.2 от КТ е изключил заплащането на такива за командированите по чл. 121а, ал.1, т.1, буква „а“ от КТ. Неоснователни са доводите на въззивника за приложимост на разпоредбата на чл. 121 от КТ, обосновани с оглед на посоченото в договора място на работа. Мястото на работа е териториално определеното пространство, където работникът предоставя работната си сила на работодателя. Възможни са няколко начина за определяне на място на работа – то може да е: 1. седалището и адреса на управление на работодателя , където обичайно са служебните и производствените му помещения; 2. поделение на работодателя в границите на седалището му – такива са случаите на големи предприятия в различните поделения на които условията на труд са различни; 3. обусловено от трудовата функция място на работа; 4. Друго, определено от страните по взаимно съгласие. Мястото на работа обхваща работното място, но между двете няма пълно съвпадение. Мястото на работа е по-широко понятие, докато работното място съгласно § 1, т. 4 от ДР на КТ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. Мястото на работа се определя от страните по взаимно съгласие, докато работното място се определя едностранно от работодателя. Страните могат да договорят място на работа и работното място да са извън седалището на работодателя. Командироването е промяна на място на работа, независимо дали това се прави в хипотеза на чл. 121 от КТ или на чл. 121а от КТ. Основанието за командироването е необходимостта определени трудови функции да се осъществяват извън определеното с договора място на работа. Тази необходимост е наложена от дейността на работодателя. Същността на командироването е да се изпълнява трудовата функция извън уговореното място на работа. В случая страните са уговорили място на работа в гр. София, както и командироване при условията на чл. 121а, ал.1, т.1, буква „а“ от КТ . Така постигнатите съглашения не са взаимоизключващи се. Напротив, уговорено е място на работа и командироване извън това място на работа, като това само по себе си не обосновава извод, че командироването е по чл. 121 от КТ. Коя от разпоредбите е приложима за командироването зависи от останалите предпоставки за приложимостта им и за наличието на тези по чл. 121а, ал.1,т.1, буква „а“ от КТ съдът изложи подробни съображения по-горе. Неоснователно е позоваването на ответника на Решение № 3232/31.05.2024г. на СГС, 2-Г състав. Същото е постановено при участието на други страни, не е задължително за настоящия състав. С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно районният съд е приел иска за главница и акцесорния му иск за лихва за неоснователен и го е отхвърлил. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото разноските по делото следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1173,50лв. представляващи съдебни разноски за възнаграждение за адвокат за производство пред СГС. Сумата следва да се присъди в евро по курса на БНБ , тоест сума в размер на 600 евро. Така мотивиран, Софийският градски съд