Решение № 10075 от 30.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 30830/2021 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. И. П. срещу „У. Е. У.“ Црт., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215 КТ вр. чл. 31 Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, чл. 177 КТ, чл. 264 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 29.03.2016 г. сключил с ответното дружество трудов договор, по силата на който бил назначен на длъжност: „пилот на самолет, капитан“. С договора било постигнато съгласие, че брутната заплата на ищеца ще включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими съгласно КТ. Според съдържанието на договора, след всеки планиран и приключен сектор работодателят следвало да заплаща на служителя т.нар. „секторно плащане“, като сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден щели да се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя. Между страните било постигнато съгласие, че размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден, в допълнение на първите два сектора, ще бъде на стойност 75, 40 евро – бруто, като тази сума щяла да бъде допълнително изплащана от работодателя всеки месец. Предвидено било, че служителят ще има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. Условията на трудовия договор били ревизирани посредством сключени между страните анекси от 09.04.2018 г., 19.07.2019 г. и 29.04.2020 г. Съгласно постигнатите между страните уговорки, ответникът бил длъжен да заплаща на ищеца ежемесечно „плащания за разстояние“ и „плащания за кацане“, които имали характера на възнаграждение по чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съответно били дължими след всеки изпълнен „сектор“. Ищецът излага съображения, поради които счита, че клаузата по договора, предвиждаща следното: „Ако в съответствие с приложимия закон заплащането на ден (платими дневни пари) би трябвало да бъде платено по отношение на такова заплащане за кацане, това възнаграждение се включва в размера на заплащането на кацане“, е недействителна, тъй като протИ.речи на императивните изисквания по чл. 16, ал. 2, т. 2 НСОРЗ вр. чл. 247, ал. 2 КТ. Твърди, че работодателят не му е заплатил дължимите плащания за кацане, определени на база на общия броя изпълнени сектори през съответния месец, в общ размер на 37 490, 13 лв. Сочи, че предвид факта, че работодателят не е изплащал в пълен размер дължимите допълнителни възнаграждения е получил и по-ниско по размер възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които е ползвал платен годишен отпуск, поради което работодателят му дължи заплащането на обезщетение в общ размер на 30 410, 96 лв. Твърди, че в периода от влизане в сила на Анекс № 1 към договора – 01.04.2018 г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 04.05.2020 г., работодателят му е изплащал дължимото възнаграждение за разстояние в намален размер, поради което същият му дължи сумата от 9942, 93 лв. Счита, че в периода от 01.04.2018 г. до прекратяване на действието на трудовия договор, е полагал труд по време на официални празници, като работодателят му дължал в допълнение към основната му заплата и включените възнаграждения с фиксиран размер, поради което било налице неизплатено възнаграждение по чл. 264 КТ, в общ размер на 4002, 70 лв. Ищецът счита, че работодателят следва да му заплати и сумата от 7546, 69 лв., представляваща неизплатената част от дължимите командировъчни пари. Излага доводи, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, същият му е изплатил дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, без да съобрази стойността на дължимите допълнителни възнаграждения за разстояние и кацане, което имало за последица изплащането на обезщетение в по-малък размер, съответно разполагал с непогА.о вземане за сумата от 16 492, 98 лв. По изложените съображения, моли съда да осъди ответника да му заплати вземанията, както следва: 1/ 37 490, 13 лв. – сбор от неизплатени от работодателя „плащания за кацане“, дължими за периода от 01.05.2018 г. до 04.05.2020 г.; 2/ 30 410, 96 лв. – сбор от неизплатени от ответника възнаграждения по чл. 177 КТ за дните, през които ищецът е използвал платен годишен отпуск, в периода от 01.10.2018 г. до 04.05.2020 г.; 3/ 9942, 93 лв. – сбор от удръжките от възнагражденията за разстояние, извършени от ответника в периода от 01.08.2018 г. до 04.05.2020 г.; 4/ 4002, 70 лв. – сбор от неизплатените от ответника възнаграждения за работа през дните на официални празници, в периода от 01.12.2018 г. до 04.05.2020 г.; 5/ 7546, 69 лв. – сбор от неплатените от ответника командировъчни пари за периода от 01.06.2018 г. до 04.05.2020 г.; 6/ 16 492, 98 лв. – неизплатена част от дължимото от ответника възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск; 7/ 7945, 45 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху главницата от 37 490, 13 лв. за периода от 11.06.2018 г. до 28.05.2021 г.; 8/ 1946, 71 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху главницата от 9942, 93 лв. за периода от 10.09.2018 г. до 28.05.2021 г.; 9/ 734, 16 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху главницата от 4002, 70 лв. за периода от 10.01.2019 г. до 28.05.2021 г.; 10/ 1521, 02 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху главницата от 16 492, 98 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 28.05.2021 г. Претендира изплащането на вземанията за главници ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното им погасяване. Обективира искане за разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост на предявените искове, тъй като били насочени към ненадлежна страна. Счита, че ищецът бил в трудово правоотношение с „У. Е. У. Кфт.“ – клон България. Излага съображения, поради което счита, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че на ищеца са надлежно заплатени дължимите възнаграждения за кацане. Счита, че съгласно приложимите към договора анекси било уговорено, че в случай, че се дължат „дневни“ пари, то плащането за кацане се намалява съответно. Твърди, че възнагражденията за „плащане на кацане“ и „плащане на разстояние“ не следва да бъдат включвани в базата за изчисляване на възнаграждението за отпуск. Поддържа, че посочените плащания нямат постоянен характер. Отбелязва, че в трудовия договор се съдържа изрична клауза за заплащането на фиксирана сума, която покрива работата на официални празници. Счита, че ищецът неправилно се позовава на размерите на командировъчните пари, посочени в НСКСЧ, доколкото същите са приложими единствено по отношение на екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България. Оспорва търсените акцесорни вземания като неоснователни. Претендира разноски. В открито съдебно заседание на 20.10.2023 г. ответникът е направил допълнително възражение по отношение на претендираните от ищеца суми за дневни пари, като твърди, че е предоставял храна на ищеца, съответно на същия се дължат само 30% от претендираните дневни пари, съгласно чл. 20 НСКСЧ. С молба с вх. № 313284/06.11.2023 г. ищецът е взел становище по направеното от ответника възражение относно дължимите командировъчни пари. Излага твърдения, че по време на полетите работодателят не му е осигурявал храна и напитки, които имат за цел да бъде избегнато неблагоприятното въздействие върху работата на член на екипажа, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 965/2012 г. Счита, че предоставяната от ответника храна представлява изпълнение на задължението му за осигуряване на безплатна храна на служителите, чиято работа има специфичен характер и организация. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215 КТ вр. чл. 31 Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, чл. 177 КТ, чл. 264 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По релевирания от ответника отвод за недопустимост на предявените искове: Като писмено доказателство по делото е приет препис от трудов договор от 29.03.2016 г., сключен между „У. Е. У. Кфт., действащо чрез „У. Е. У. Кфт.“ – клон България и А. И. П., съгласно който ищецът е назначен на длъжност „Пилот на самолет. Капитан“, за неопределено време, считано от 22.04.2016 г., срещу заплащането на трудово възнаграждение в общ размер на 39 000 евро, платимо на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на месеците, действително отработени при работодателя. В чл. 5, б. б) страните са уговорили, че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане“, като първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Страните са се споразумели, че към момента на подписване на договора сумата за всеки стандартен сектор от секторите, приключени от служителя в рамките на определен ден в допълнение към първите два сектора (т.е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и тн. сектор за деня) е 75, 40 евро бруто, като сумата се заплаща допълнително от работодателя на месечна база. Уговорено е също така, че служителят има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, определени с изрична заповед от работодателя. В чл. 9 от договора е посочено, че служителят приема, че изпълнителният директор на „У. Е. У. Кфт.“ – клон България, ръководителят на „Човешки ресурси“ и назначените от тях лица упражняват правата на работодателя. С Анекс от 09.04.2018 г. сключеният между страните трудово договор бил изменен, като в полза на служителя било уговорено заплащането на годишна брутна заплата, в размер на 53 000 евро, платима на 12 равни месечни суми, в зависимост от действителния брой месеци работа при работодателя. С посочения анекс към договора страните са се съгласили да заменят разпоредбата на трудовия договор относно секторните възнаграждения, както следва: „Работодателят изплаща бонус след всеки завършен полет от служителя на неговата длъжност (наричано по-долу „заплащане на разстояние“). Брутната сума на заплащането на разстояние е 0, 062 евро за всеки километър на всеки полет, изпълнен от служителя на неговата длъжност.“ Страните са уговорили, че „Работодателят изплаща бонус след всеки планиран и изпълнен стандартен сектор, което означава завършването на едно излитане и едно кацане на полет от страна на служителя, наричано „заплащане на кацане“. Брутната сума на заплащането за кацане в размер на 30 евро на сектор. Ако в съответствие с приложимия закон заплащането на ден (платими дневни пари) би трябвало да бъде платено по отношение на такова заплащане за кацане, това възнаграждение се включва в размера на заплащането на кацане. Като писмени доказателства по делото са представени Анекс от 12.14.2018 г., сключен между „У. Е. У. Кфт.“ – клон България и А. И. П., както и последващи анекси към трудовия договор от 19.07.2019 г., от 30.03.2020 г. и от 29.04.2020 г., сключени между „У. Е. У. Црт.“, чрез „У. Е. У. Црт.“ – клон България и ищеца. По силата на Заповед № 21115/04.05.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ, считано от 04.05.2020 г., трудовото правоотношение между А. И. П. и ответното дружество е прекратено. Като писмено доказателства по делото е представен и препис от трудовата книжка на служителя, в която като работодател е вписано „У. Е. У. Црт.“ – клон България. Представена е и справка към НАП за уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, подадена от „У. Е. У. Црт.“ – клон България, в качеството му на работодател на ищеца. Ответникът оспорва да е надлежна страна в производството, доколкото сочи, че работодател по трудовото правоотношение на ищцата е „У. Е. У. Кфт.“ – клон България. В тази връзка, следва да бъде съобразено, че клонът на търговско дружество не е самостоятелен правен субект, а е част от търговското предприятие, която се персонифицира единствено чрез собственика си - търговско дружество. Макар да са налице елементи на известна правна самостоятелност, те не водят до обособяване на клона като правен субект, той не е самостоятелен носител на права и задължения, а страна по сключените чрез клона сделки е търговецът. Поради това се приема, че клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в гражданския процес. В хипотезата на специалната работодателска правоспособност по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, клонът, като организационно обособената структура на търговеца, може да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо него решение обвързва юридическото лице, в чиято организационна структура той е включен. Затова в този случай като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради призната от Кодекса на труда правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е клонът и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението В този смисъл са и разясненията, дадени с Решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, Определение № 204 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5022/2008 г., II г. о. и др. По делото действително се установява, че в процесното трудово правоотношение работодателските права и задължения са упражнявани от “У. Е. У. Кфт. – клон България”. В случая обаче в трудовия договор, сключен между страните, ведно с последващите анекси към него, като работодател на ищеца е посочено ответното дружество „У. Е. У. Црт.”, което е и страна по трудовото правоотношение. В този смисъл възражението за ненадлежна легитимация на ответното дружество – „У. Е. У. Црт.” се явява неоснователно. По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Ищецът претендира заплащането на сумата от 37 490, 13 лв. – сбор от неизплатени от работодателя „плащания за кацане“, дължими за периода от 01.05.2018 г. до 04.05.2020 г., ведно с дължимото мораторно обезщетение, начислено върху посочената главница за периода от 11.06.2018 г. до 28.05.2021 г., в размер на 7945, 45 лв., както и за сумата от 9942, 93 лв. – сбор от дължимите от работодателя възнаграждения за разстояние, за периода от 01.08.2018 г. до 04.05.2020 г., ведно с дължимото мораторно обезщетение, начислено върху посочената главница за периода от 10.09.2018 г. до 28.05.2021 г., в размер на 1946, 71 лв. Ответникът оспорва дължимостта на претендираните възнаграждения, като счита че е изплащал надлежно в полза на служителя уговореното трудово възнаграждение, съобразно договора. Посочва, че съгласно приложимите към договора анекси, възнаграждението за кацане представлява специфично допълнително плащане, което следва да бъде намалено съответно, в случай на служителя са изплащани дневни пари. Твърди, че е изплатил надлежно уговореното възнаграждение за разстояние, с множител 0.9, съгласно политиката за трудовите възнаграждения на работодателя. С оглед изложените фактически данни, следва че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение с ответника, полагането на труд през твърдения период, настъпването на предпоставките за начисляване на допълнителните възнаграждение за кацане и за разстояние, съответно техния размер, както и падежа на посочените вземания. Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяване наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дължимите допълнителни плащания на падежа. В настоящия случай, от приетите по делото писмени доказателства се установява наличието на трудово правоотношение между страните и положения от ищеца труд. Според разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Следва да бъде съобразено, че основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда. Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания - за трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън територията на предприятието и др. В настоящия случай, с Анекс от 29.04.2020 г., сключеният между страните трудов договор от 29.03.2016 г. е изменен, като страните – У. Е. У. Кфт., действащ чрез „У. Е. У. Кфт. – клон България“ и А. И. П. са уговорили, че считано от 01.05.2020 г., за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., на основание чл. 119 КТ, заменят разпоредбите на трудовия договор относно размера на дължимото трудово възнаграждение, като за изпълнение на задачите на служителя на длъжност „пилот на самолет, командир“, същият има право да получи следните суми: годишна брутна заплата от 45 750 евро, платима на 12 равни месечни вноски, която включва следното: основна годишна брутна сума от 28 822, 50 евро, 2287, 50 евро годишно – брутно еднократно обезщетение за всякаква извънредна работа, 4575 евро годишно – брутно еднократно обезщетение за всички периоди на разположение на работодателя и на повикване, 6862, 50 евро годишно – брутно еднократно обезщетение за всякаква работа на смени, 3202, 50 евро годишно – брутно еднократно обезщетение за прослужено време и професионален опит на служителя. С Анекс от 09.04.2018 г. страните са се съгласили да заменят разпоредбата на трудовия договор относно секторните възнаграждения, както следва: „Работодателят изплаща бонус след всеки завършен полет от служителя на неговата длъжност (наричано по-долу „заплащане на разстояние“). Брутната сума на заплащането на разстояние е 0, 062 евро за всеки километър на всеки полет, изпълнен от служителя на неговата длъжност.“ Страните са уговорили, че „Работодателят изплаща бонус след всеки планиран и изпълнен стандартен сектор, което означава завършването на едно излитане и едно кацане на полет от страна на служителя, наричано „заплащане на кацане“. Брутната сума на заплащането за кацане в размер на 30 евро на сектор. Ако в съответствие с приложимия закон заплащането на ден (платими дневни пари) би трябвало да бъде платено по отношение на такова заплащане за кацане, това възнаграждение се включва в размера на заплащането на кацане. С Анекс от 29.04.2020 г. страните се споразумяват, че работодателят заплаща трудов доход след всеки полет, изпълнен от служителя на неговата длъжност, нар. „плащане на разстояние“. Брутният размер на плащането на разстояние е 0.0595 евро за всеки километър на всеки полет, изпълнен от служителя. Предвидено, че работодателят заплаща трудов доход след всеки планиран и изпълнен стандартен сектор, което означава извършването от служителя на едно излитане и едно кацане на полет, нар. „плащане на кацане“. Брутният размер на плащането за кацане е в размер на 30 евро на сектор. Между страните е уговорено, че ако в съответствие с приложимото законодателство дневни пари би следвало да бъдат платени по отношение на такова плащане за кацане, това плащане е включено в размера на плащането за кацане. Като писмено доказателство по делото е представен "Общ преглед на възнагражденията за пилоти", представляващ изготвени от работодателя вътрешни правила за определяне на работната заплата. В съдържането на посочения документ са описани променливи елементи на възнагражденията, измежду които и възнагражденията за приземяване и възнагражденията за разстояние, които се изчисляват с коефициент за съответната държава, както и съобразно старшинството на капитаните. Посочено е, че прилагането на различни коефициенти за различните държави цели компенсиране на разлики в данъчното облагане в различните държави. В графа „Коефициенти за държави“ е посочено, че в случай на пилоти, базирани в България, плащанията за разстояние и за кацане се изчисляват с коефициент от 0.90. Видно от приложените вътрешни правила за работната заплата е, че годишната заплата и бонуси за старшинство се изчисляват за целия месец, докато променливите елементи на възнагражденията винаги се изчисляват за периода от 21- ви ден на предходния месец до 20-ия ден на текущия месец, като заплатите се изплащат до десето число на месеца, следващ съответния месец. Според вътрешните правила на работодателя, пилотите, които трябва да нощуват извън домашната си база имат право на дневна надбавка след всяка вечер – с изключение на настаняването в хотела и транспорта, осигурени от компанията, като възможни причини за такива нощувки са тренировки, полети извън базата и т.н. С посочените правила работодателят е определил условията за получаване и размера на допълнителното трудово възнаграждение, съобразно положения труд от служителя. Липсва законова пречка основната работна заплата да бъде разделена на две или повече части, като едната част е сигурния минимум на отработеното време, а другата/другите/ част да се определя според извършената работа /в случая брой извършени полети/, както и извършеното над нормата. В същия смисъл е постановеното Решение № 50233/06.06.2023 г. по гр. д. № 330/2022 г. на ВКС, IV ГО. – по арг. Решение № 419 от 22.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 4986/2024 г. Съгласно чл. 15 НСОРЗ, допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. При извършено тълкуване на уговорените между страните клаузи по трудовото правоотношение относно дължимите „плащания за кацане“ и „плащания за разстояние“, съдът счита, че възнагражденията за кацане и разстояние представляват плащания по чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ. Те са регламентирани от работодателя (съгласно чл. 22 от НСОРЗ) във вътрешните правила и се разпределят между неговите служители по определение критерии, като например брой кацания и др. Следователно не се касае за допълнителни трудови възнаграждения по чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ, а за възнаграждения над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното. Това е така, защото критерият за изплащане е извършената работа е не само времето, през което работникът е предоставил работната си сила. Посочените допълнителния плащания са сигурни и предвидими, като са поставени в зависимост от възложените от работодателя полети. - по арг. Решение № 419 от 22.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 4986/2024 г. От приетата по делото като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза са установява, че сумите за допълнителните „плащания за кацане/приземяване“ са изплащани отделно от нетното трудово възнаграждение, но са включени в платежния фиш за работна заплата с различни основания. Вещото лице е посочило, че общият размер на възнагражденията за кацане за периода от месец юни 2018 г. до месец април 2020 г., при съобразяване на уговорената брутна сума за плащане в размер на 30 евро на сектор, възлиза на 37 490, 13 лв. Видно от данните в допълнителното заключение по приетата по делото ССчЕ от 21.03.2025 г. е, че за процесния период на ищеца не е изплащано възнаграждение за кацане, като по отношение на дължимите плащания работодателят е прилагал следната формула: възнаграждение за кацане за деня = уговорена сума за възнаграждение за кацане – платени „дневни пари“, поради което възнаграждението за кацане е равно на 0. От данните в експертизата се установява, че общият размер на възнаграждението за кацане, съобразно приложимия коефициент от 0.9 към дължимото възнаграждение за кацане (30 х 0.9=27 евро), възлиза на 12620.873 лв., съгласно приложимия към процесния период курс евро/лев /239 полетни дни х 27 евро или 239 полетни дни х 52.807лв./ стр. 2 от експертизата на л. 766 от делото. Вещото лице не е приложило коефициентът за преобразуване и е изчислило, че за всеки полетен ден се дължат 30 евро на ден или за 239 полетни дни се дължат 14022.13лв. /239 полетни дни х58.67 лв., съгласно приложимия към процесния период курс евро/лев. В случая следва да се приложи коефициентът за преобразуване, тъй като разпоредбите от анексите, сключени между страните по делото, съдържащи регламентация на възнаграждението за разстояние, предвиждат възможност за работодателя да определя допълнителни условия за заплащането на възнаграждението за разстояние в политика. От представения "Общ преглед на възнагражденията за пилоти" е предвидено някои променливи елементи на възнагражденията, измежду които и възнагражденията за разстояние, да се изчисляват с коефициент за съответната държава. Посочено е, че прилагането на различни коефициенти за различните държави цели компенсиране на разлики в данъчното облагане в различните държави. За пилотите в България се прилага коефициент 0, 9 за плащанията за разстояние и кацане Видно от заключението от ССЕ /л. 766от делото/ от работодателя били изплатени командировъчни пари на стойност от 33 743, 93 лв. Експертът е посочил, че възнаграждение за кацане не е изплащано, а реално са изплащани командировъчни (дневни пари). При съобразяване на изложеното, настоящият съдебен състав, счита че с оглед размера на уговореното възнаграждение за кацане, ведно с приложимия коефициент от 0.9, установен от работодателя, се налага извод, че макар работодателят да е изплатил посочената сума като командировъчни (дневни) пари, то посочената стойност представлява уговореното възнаграждение за кацане/приземяване, което представлява компонент от трудовото възнаграждение на ищеца, който има постоянен характер. При командироване в страната работникът или служителят има право на пътни, дневни и квартирни пари при условия и ред определени в Наредбата за командировките в страната. Заплатените от работодателя "командировъчни" обаче нямат такъв характер, което налага извод, че претендираните от ищеца възнаграждения за кацане са му били изплатени под формата на командировъчни. В тази връзка, при съобразяване на изчисленото от съда възнаграждение за кацане, изчислено с приложен коефициент за преобразуване от 0.9, възлизащо в размер на 12620.873 лв., а не както е посочило вещото лице – в размер на 14022.13лв., тъй като не е приложило релевантния коефициент за преобразуван от 0.9, то изплатените от работодателя пари в общ размер от 33 743, 93 лв./стр. 2 от експертизата на л. 766 от делото/ покриват изискуемите вземания за възнаграждения за кацане, поради което предявения по иск по чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Разликата между изплатените от работодателя средства в размер на 33743.93лв. като командировъчни пари и дължимите възнаграждения за кацане в размер на 12620.873лв. възлиза на 21123.052лв., която сума е изплатена от работодателя на служителя като дължими командировъчни пари за периода. Липсата на главен изискуем дълг обуславя и неоснователността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно претендираната лихва за забава, начислена върху главницата за търсените възнаграждения за кацане. По отношение на претендираните плащания за разстояние: С Анекс от 09.04.2018 г. страните са се съгласили да заменят разпоредбата на трудовия договор относно секторните възнаграждения, както следва: „Работодателят изплаща бонус след всеки завършен полет от служителя на неговата длъжност (наричано по-долу „заплащане на разстояние“). Брутната сума на заплащането на разстояние е 0, 062 евро за всеки километър на всеки полет, изпълнен от служителя на неговата длъжност……Работодателят може да регулира всички останали условия на плащането за разстояние в политика.“ С Анекс от 29.04.2020 г. страните се споразумяват, че работодателят заплаща трудов доход след всеки полет, изпълнен от служителя на неговата длъжност, нар. „плащане на разстояние“. Брутният размер на плащането на разстояние е 0.0595 евро за всеки километър на всеки полет, изпълнен от служителя. По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав, счита че уговорените „плащания за разстояние“ са елемент от трудовото възнаграждение, с постоянен характер, за изчисляването на които се съобразява уговорения брутен размер за километър, както и приложимия коефициент съгласно вътрешните правила на работодателя за определяне на размера на трудовото възнаграждение. От приетото по делото допълнително заключение към ССчЕ се установява, че по данни от фишовете за работна заплата, удържаните суми (общо и по месеци) от възнаграждението за разстояние, представляващи коефициент за държава, за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., са в общ размер на 9959, 81 лв. Видно от заключението от ССЕ /стр. 9, л. 774 от делото/ изплатените на ищеца възнаграждения за разстояние за процесния период са в размер на 97285.08 лв., като вещото лице е изчислило, че след преобразуване с приложимия за страната коефициент разликата между реалното изплатеното възнаграждение за разстояние и стойността, получена след прилагане на приложимия коефициент от 0.9 възлиза на сумата от 9959.81лв. /таблица на стр. 9 от ССЕ, л. 774 от делото/. С оглед заключението от вещото лице по ССЕ и установените от работодателя вътрешните правила за формиране на работната заплата и постигнатите между страните договорки относно начина формиране на работната заплата и нейните компоненти, инкорпорирани в подписаните от тях анекси, съдът счита, че извършеното от работодателя изчисляване на дължимите плащания за разстояние в размер на 9959.81лв. е правомерно, с оглед установеното в трудовия договор и приложимия коефициент от 0.9, съобразно вътрешните правила на работодателя. При тълкуване на посочените разпоредби от приложимите към договора анекси се установява, че същите предвиждат възможност за работодателя да определя допълнителни условия за заплащането на възнаграждението за разстояние в политика. В представения по делото "Общ преглед на възнагражденията за пилоти" е предвидено някои променливи елементи на възнагражденията, измежду които и възнагражденията за разстояние, да се изчисляват с коефициент за съответната държава. Посочено е, че прилагането на различни коефициенти за различните държави цели компенсиране на разлики в данъчното облагане в различните държави. За пилотите в България се прилага коефициент 0.9 за плащанията за разстояние и кацане. Ето защо настоящият съдебен състав, счита че работодателят е изчислил правилно размера на дължимите в полза на ищеца плащания за разстояние, съобразно приложимия коефициент от 0.9, поради което искането по чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ за сумата от 9942, 93 лв. – сбор от удръжките от възнагражденията за разстояние, извършени от ответника в периода от 01.08.2018 г. до 04.05.2020 г., следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Липсата на главен изискуем дълг обуславя отхвърлянето и на претендираното мораторно обезщетение, начислено върху посочената главница. По иска с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ: Ищецът претендира осъждането на ответника за сумата от 30 410, 96 лв., представляваща сбора от неплатените от работодателя възнаграждения по чл. 177 КТ, дължими за дните, през които е използвал платен годишен отпуск в периода от 01.05.2018 г. до 04.05.2020 г. Ответникът оспорва претендираното вземане, при твърдение, че дружеството е изплатило надлежно дължимото възнаграждение за отпуск по чл. 177 КТ, при което не следвало да бъдат съобразявани уговорените „плащания за кацане“ и „плащания за разстояние“. За основателността на иска по чл. 177, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже ползването на платен годишен отпуск и размера на търсеното обезщетение. При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираното вземане. Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 177 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с Наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени възнаграждения. В чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са посочени тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. За да може това допълнително възнаграждение да се вземе предвид и да се включи при определянето на брутното трудово възнаграждение, въз основата на което се определя дължимото възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск, същото следва да е с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ. По въпроса за определянето на възнаграждението като такова с постоянен характер има формирана съдебна практика - Решение № 540/07.07.2010 г. по гр.д. № 895/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 847/14.01.2011 г. по гр.д. № 1558/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 167/24.07.2013 г. по гр.д. № 1372/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО и др. Основният извод, направен от ВКС съобразно цитираната практика е, че за основа за определянето на възнаграждението по чл. 177 КТ, се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, които са предвидими и сигурни и са определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. В настоящия случая се установи, че уговорените плащания за кацане и разстояние представляват компоненти от брутното трудово възнаграждение, които следва да бъдат съобразени при определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по реда на чл. 177 КТ, тъй като имат характер на допълнително трудово възнаграждение по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 вр. чл. 15, ал. 2 НСРОЗ. Посоченото е обусловено от факта, че заплащането им е сигурно и предвидимо, въпреки поставянето им в зависимост от възлаганите за изпълнение от работодателя полети. Заплащането на посочените възнаграждения не е еднократно и няма характер на обезщетение, съответно следва да бъде взето предвид при определяне на базата за възнаграждението за използван платен годишен отпуск. В приетото по делото допълнително заключение на ССчЕ вещото лице е посочило, че работодателят е изплатил дължимите възнаграждения по чл. 177 КТ в пълен размер, като за исковия период е изплатил сумата в общ размер на 33 137, 87 лв., като при определяне на базата за изчисляване не е взел предвид уговорените плащания за кацане и за разстояния. От изложените по-горе съображения, следва че при определяне на базата за изчисляване на дължимите възнаграждения по чл. 177 КТ се вземат предвид и уговорените допълнителни възнаграждения над основната заплата. Съгласно данните от експертизата, в случай че същите бъдат съобразени при определяне на дължимото възнаграждение по чл. 177 КТ, с оглед реално заплатените плащания за кацане и за разстояние с фишовете за работна заплата, то общият размер на възнаграждението по чл. 177 КТ е на стойност от 62 804, 04 лв. В тази връзка, от експертизата се установява, че разликата между изплатената сума и дължимата е в размер на 29 666, 17 лв. Съдът счита, че изплатените допълнителни възнаграждения в полза на ищеца следва да бъдат изчислени с приложимия коефициент от 0.9, поради което кредитира даденото от вещото лице заключение по вариант “b”. Настоящият състав намира, че следва да се кредитира вариант b от допълнителната експертиза и да се приложи коефициент 0. 9 поради обсъдените по – горе съображения. Както беше посочено по – горе разпоредбите от анексите, сключени между страните по делото, съдържащи регламентация на възнаграждението за разстояние, предвиждат възможност за работодателя да определя допълнителни условия за заплащането на възнаграждението за разстояние в политика. От представения пред СРС "Общ преглед на възнагражденията за пилоти" е предвидено някои променливи елементи на възнагражденията, измежду които и възнагражденията за разстояние, да се изчисляват с коефициент за съответната държава. Посочено е, че прилагането на различни коефициенти за различните държави цели компенсиране на разлики в данъчното облагане в различните държави. За пилотите в България се прилага коефициент 0, 9 за плащанията за разстояние и кацане. От изложеното следва, че искането на ищеца по чл. 177 КТ е основателно за сумата от 29 666, 17 лв., като за горницата над уважения размер до пълно предявения на стойност от 30 410, 96 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По исковете с правно основание чл. 264, ал. 1 КТ, вр.