Решение № 3964 от 22.12.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 7545/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. С решение № 20021380 от 15.03.2022 г., постановено по гр. д. № 29214/2020 г. на Софийски районен съд, 59 състав, е признато за незаконно уволнението на Д. В. В. с ЕГН •••••••••• и е отменена заповед № 21099 от 04.05.2020 г. на "У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ с ЕИК ••••, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ е прекратено трудовото правоотношение, като работникът е възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност "старши стюард" в "У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ и работодателят е осъден да заплати на Д. В. В. сумата в размер на 10 318, 32 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа по реда на чл. 225, ал. 1 КТ за периода 05.05.2020 г. - 05.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба - 06.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - "У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че заповед № 21099 от 04.05.2020 г. е незаконосъобразна поради липсата на извършен подбор. В тази насока се посочва, че районният съд незаконосъобразно е отказ да извърши разпит на свидетели за установяването на извършения подбор. Излагат се съображения, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивира и законосъобразна. Изтъкват се редица съображения за и неправилно изчислено и завишено обезщетение по чл. 225 КТ. В тази връзка се посочва, че в базата за формиране на това обезщетение неправилно са включени месечни плащания (комисионни, секторни плащания и дневни), които не са с постоянен характер. Моли се да се уважи въззивната жалба, като решението на районен съд бъде отменено, а предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Прави се и искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. Ответникът по въззивната жалба - Д. В. В., действащ чрез процесуалния си представител, я оспорва с писмен отговор. В него се твърди, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство: Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необхоД. да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни. За да постанови решението си, районният съд е приел, че не е доказано от страна на работодателя, че е извършен подбор, както се твърди от него, поради което и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен. Пред районния съд са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ: за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна заповед № 21099 от 04.05.2020 г. на ответника, с която ТПО е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ вр. с чл. 326, ал. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ— „съкращаване на щата“; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "старши стюард" в "У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ и за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа след прекратяването на ТПО в размер на 10 318, 32 лева за шест месечен период, считано от 05.05.2020 г. до 05.11.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 06.07.2020 г., до окончателното заплащане на задължението. Видно е от протокол от 12.04.2020 г., че У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ, представлявано от законния си представител С.Д., утвърждава ново щатно разписание на длъжностите в клона съгласно Приложение №1, представляващо неразделна част от същия протокол. С него е наредено също така да бъдат прекратени трудовите правоотношения на длъжностите, които са съкратени съгласно новото щатно разписание. От сравнение между действащото щатно разписание на клона към 09.04.2020 г. и новото такова в сила от 14.04.2020 г. става ясно, че са съкратени 11 щатни броя от длъжността "старши стюард/стюардеса". По делото не се спори, че със заповед № 21099 от 04.05.2020 г., подписана от О.Ч. като пълномощник на законния представител на У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ вр. с чл. 326, ал. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ— „съкращаване на щата“ е прекратено, считано от 04.05.2020 г. трудовото правоотношение с Д. В. В., заемащ към този момент длъжността „старши стюард/стюардеса“ по безспорен трудов договор и с място на работа – София. С цитираната заповед е поставено на служителят да се изплатят обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за периода на неспазено предизвестие. За безспорно е прието между страните с нарочно определение от 01.10.2020 г. на съда, че като дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и по чл. 220, ал. 1 КТ на Д. В. В. е изплатена нетна сума в размер на общо 4082, 36 лева. Районният съд с разпореждане от 10.09.2020 г., в което е обективиран доклада по чл. 146 ГПК вр. с чл. 312, ал. 1 ГПК, след разпределянето на доказателствената тежест в процеса, е указал на ответника да представи в първото съдебно заседание по делото цялото трудово досие на ищеца, ведно с преписката към процесната заповед № 21099 от 04.05.2020 г. В проведеното съдебно заседание на 01.10.2020 г. са приети като доказателства представените от ответника документи, които са копия от трудовото досие на ищеца. С нарочна молба от 21.10.2020 г. са представени във връзка с дадена допълнителна възможност още документи от неговото трудово досие. Съгласно заключението на приетата от районния съд съдебно- счетоводна експертиза, която въззивният съд кредитира като компетентно и обективно изготвена, последният отработен пълен месец от Д. В. В., който да послужи за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е месец юли 2019 г. Изчисленият размер от вещото лице на брутното трудово възнаграждение е 3037.16 лева за месец юли 2019 г., което е получено на две вноски по банков път от работника. Всички суми, които формират този размер са с постоянен характер според вещото лице, защото се дължат след извършен труд или спрямо отработено време, а не по преценка на работодателя, като се заплащат задължително всеки месец (постоянно). На Д. В. В. през м. май и м. юни 2020 г. е изплатено обезщетение в размер на 4082, 36 лева, представляващо сбор от обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3601, 77 лева и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 1200, 59 лева. На първо място въззивният съд намира, че при преценката за законосъобразност на процесната заповед в процесното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, следва да бъде проверено обстоятелството дали тя е издадена и подписана от надлежен представител на ответника на „У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ. Към момента на издаване на заповедта (04.05.2020 г.0 негов законен представител е С.Д.. Процесната заповед е издадена и подписана от лицето О.Ч., действаща като пълномощник на законния представител на „У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ. В хода на първоинстанционното производство не е представено пълномощно за уредена представителна власт в полза на О.Ч.. Районният съд изрично е указал на ответника със свое разпореждане от 10.09.2020 г. да представи пълната преписка по издадената заповед № 21099 от 04.05.2020 г. Въпреки тези указания пълномощно за представителство на О.Ч. не е представено, ето защо въззивният съд приема, че процесната заповед е издадена от лице без представителна власт, което я прави незаконосъобразна. В гражданското право, част от което е трудовото, всяко правоспособно лице може да бъде представлявано от друго дееспособно лице по волята на представлявания, освен когато законът изрично забранява това (при сключване на брак, извършване на завещание и др.). При доброволното (договорното) представителство пълномощието трябва да бъде извършено предварително във формата, която се изисква за сделката (когато изискваната форма е нотариална, достатъчна е нотариална заверка на подписа и евентуално на съдържанието) или правните действия в упражнение на представителната власт. За сключването и прекратяването на трудово правоотношение законът изисква писмена форма за валидност, такава е и изискуемата форма за валидност на пълномощието от работодателя. В разглеждания случай, въпреки изричните указания на районния съд, не са представени документи по издаването на заповед № 21099 от 04.05.2020 г., включително не е представено и пълномощно от работодателя в полза на представителя О.Ч.. Друго основание за незаконосъобразността на процесното прекратяване на трудовото правоотношение е липсата на осъществен подбор по смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ, който в разглеждания случай е било задължително да бъде извършен поради съкращаването само на част от щатната бройка за длъжността "старши стюард/стюардеса". В чл. 329, ал. 1 КТ е уредено правото на работодателя чрез подбор, в интерес на производството или службата, да уволни работници и служители, чиито длъжности не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по- добре. По аргумент от чл. 329, ал. 1 КТ следва, че когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването на щата засяга една или повече, но не всички щатните бройки за длъжността, подборът е задължителен. Липсата на подбор, когато той е задължителен, води до признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Доказателствената тежест за доказване извършването и законосъобразността на подбора е на работодателя. Спорен в настоящото производство на първо място е дали въобще е осъществен подбор от работодателя. В отговора на исковата молба от него се твърди, че е осъществен подбор, за което е назначена нарочна комисия съгласно заповед и е съставен протокол за резултатите от подбора. Документи в подкрепа на тези твърдения не са представени и след изричните указания на районния съд ответникът променя твърденията си, като заявява, че документи за подбора не са съставени, като за доказването му желае допускане на разпит на двама свидетели в режим на довеждане. Такива са допуснати, но не са доведени от работодателя, като след отлагане на делото на няколко пъти за тяхното довеждане, е променено искането, като ответникът е поискал разпит на един свидетел – Томаш Ковач пред компетентния съд в Република Унгария по реда на чл. 614 ГПК. Това доказателствено искане първоначално е уважено от районния съд, като впоследствие по реда на чл. 253 ГПК е отменено определението за неговото допускане. Въззивният съд намира, че описаното процесуално поведение от ответната страна в първоинстанционното производство представлява опит за злоупотреба с процесуални права и е довела до шиканиране на процеса. Действително в по-новата си практика ВКС без колебание прима, че законът не предписва начина и формата на извършване на подбор и това е въпрос на работодателска преценка. Извършеният подбор следва да бъде доказан в съда и това може да се извърши с всички доказателствени средства. Това обаче са само принципни постановки, като допустимите доказателствени средства следва да се преценяват във всеки конкретен случай. Ето защо, в разглеждания случай след като работодателят твърди, че разполага с писмени доказателства за подбора (заповед за назначаване на комисия и протокол за резултатите), то същият следва да представи тези документи, като свидетелските показания биха били допустими в подкрепа на тяхното съдържание или за неговото опровергаване. Промяната на неговите твърдения за наличие на писмени доказателства и искането да бъде допуснат разпит по делегация на един свидетел са проявление на злоупотреба с процесуални прави, което е отчетено от въззивния съд, който също е оставил без уважение направеното пред въззвината инстанция искане в тази насока. Освен това чрез запит на един свидетел е невъзможно в случая установяването при условията на пълно и главно доказване на осъществен подбор, критериите за подбор на лицата, обхванати от него (в случая 71 броя служители) и резултатите от този подбор. Житейската и правна логика изключва изначално и обективно възможността чрез разпита на един свидетел да бъдат установени изброените обстоятелства. За липсата на осъществен подбор в разглеждания случай е показателна и липсата дори на твърдения какви са били критериите, по които е извършен подбора, от кое лице/лица е осъществен, кои служители са били обхванати от подбора и какви са резултатите от него. С оглед на всичко гореизложено уважаването на искането и допускането на разпит по делегация на посочения свидетел би довело до напълно излишно забавяне на съдебното производство и би било пример за формално правораздаване. Поради всички изложени съображения за липсата на упълномощаване на издалия заповедта за уволнение от страна на работодателя и липсата на извършен подбор, уволнението, извършено с процесната заповед, е незаконно и правилно е било отменено от районния съд. С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и правилно е уважен от районния съд и обусловеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди незаконното уволнение длъжност. Във въззивната жалба са налице оплаквания относно фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което същите са предмет на въззивната проверка. По делото е безспорно доказано, след извършване на констатация по трудовата книжка, че ищецът е останал без работа по трудово правоотношение през периода от уволнението - 05.05.2020 г. до 05.11.2020 г. Налице е фактическият състав на вземането за обезвреда по чл. 225, ал. 1 КТ - ищецът е претърпял вреди от оставането си без работа в рамките на законоустановения 6-месечен срок в размер на неполученото брутно трудово възнаграждение. Съгласно заключението на съдебно-счетоводна експертиза, прието в първоинстанционното производство, което въззивният съд кредитира, размерът на обезщетението за шестте месеца следва да бъде в размер на 18 222, 96 лева или по 3 037, 16 лева месечно. Неоснователни са възраженията на въззивника за неправилно изчислен размер на брутно трудово възнаграждение в процесния случай. Според въззивния съд в базата за формиране на размера на брутното трудово възнаграждение правилно са включени и месечни плащания (комисионни, секторни плащания и дневни), които са с постоянен характер на допълнителни трудови възнаграждения по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Същите се дължат след извършен труд или спрямо отработено време, а не по преценка на работодателя, като се заплащат задължително всеки месец (постоянно). Действително възможно е разлика в техния размер за всеки отделен месец, но тази разлика не ги превръща в допълнителни трудови възнаграждение с временен (непостоянен характер). Цитираната и представена от въззивника съдебна практика в обратната насока е с незадължителен за съда характер и не се споделя от настоящия въззивен състав. В разглеждания случай от страна на ответника е било направено своевременно евентуалното възражение за прихващане на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ с негово насрещно вземане за платени обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие и оставане без работа. Районният съд правилно е разгледал и уважил това възражение за прихващане. Обезщетенията за неспазено предизвесите и оставане без работа са дължими при законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. С признаване на уволнението за незаконно и с отмяната му отпада с обратна сила основанието за изплащане на посочените обезщетения, поради което и ищецът следва да ги върне – в този смисъл решение № 623/24.06.2002 г. по гр. д. № 933/2011 г., ВКС, ІІІ г. о.; решение № 432/21.05.2010 г. по гр. д. № 1134/2009 г., ВКС, ІІІ г. о. и др. Следователно налице са предпоставките за уважаване на заявеното от ответника възражение за прихващане с негово насрещно вземане за връщане на полученото от ищеца обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ. По делото се установява, че на ищеца са изплатени 4 082, 36 лева, която и сума подлежи на връщане. Ето защо от вземането на ищеца за оставане без работа (18 222, 96 лева) законосъобразно са приспаднат платените му обезщетения (4 082, 36 лева), като в резултат се получава остатък на дължима сумата в размер на 14 140, 60 лева. Уваженото възражение за прихващане обаче обосновано не се е отразило на реално присъдения размер на обезщетение от чл. 225, ал. 1 ГПК от 10 318, 32 лева, предвид диспозитивното начало в процеса и липсата на искане по чл. 214 ГПК за увеличаване на размера на иска по чл. 225, ал. 1 КТ. Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК. По разноските за въззивната инстанция: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева. Воден от изложеното, Софийски градски съд