Решение № 192 от 8.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 758/2025 г.

следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 460001 от 26.01.2023 г. по НОХД № 896/2018 г., Софийски Градски съд, НО, 17-ти състав /СпНС закрит/ е признал подсъдимия А. Е. З. роден на •••••••• г. в гр. •••, Русия, ЕГН ••••••••••, руски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ чужденец в България, с висше образование, работещ, неосъждан, женен, с адрес: •••, за виновен в това, че в периода от неустановена дата през месец ноември 2011 г. до 22.04.2014 г. в гр. Плевен, в условията на продължавано престъпление - с 16 /шестнадесет/ деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••-••• по „Финанси“ при Община Плевен/, поискал от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер от 10 % /десет процента/ до 15% /петнадесет процента/ от общата сума по фактурите, издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и ремонт на обществено осветление на територията на гр. Плевен“, сключен на 18.01.2011 г. между Община Плевен като „Възложител“ и дружеството като „Изпълнител“, за да извърши действие по служба - да разпореди на М. К. В. да разпечатва на хартия и да пуска за изпълнение платежни нареждания за изплащане на суми по фактури, издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД и приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 40 530.00 лева /четиридесет хиляди петстотин и тридесет лева/, представляваща част от общата сума, изплатена от Община Плевен по фактури, издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и ремонт на обществено осветление на територията на гр.Плевен“, сключен на 18.01.2011 г. между Община Плевен като „Възложител“ и дружеството като „Изпълнител“, загдето е извършил действия по служба - разпоредил на М. К. В., да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежни нареждания за изплащане на суми по фактурите в полза на получателя „Пауер Инженеринг“ ЕООД, като подкупът е в големи размери, както следва:

1. На неустановена дата през месец ноември 2011 г. в гр.Плевен, ул.„Кирил и Методий“, в кафене, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••- ••• по „Финанси“ при Община Плевен/, поискал от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 15% /петнадесет процента/ от общата сума по фактури, издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и ремонт на обществено осветление на територията на гр. Плевен“, сключен на 18.01.2011 г. между Община Плевен като „Възложител“ и дружеството като „Изпълнител“, за да извърши действие по служба - да разпореди на М. К. В. да разпечатва на хартия и да пуска за изпълнение платежни нареждания за изплащане на суми по фактури, издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД;

2. На неустановена дата през месец декември 2011 г. в гр. Плевен, пл. „Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56 като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••-••• по „Финанси“ при Община Плевен/ приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 4 600,00 лева /четири хиляди и шестстотин лева/, загдето е извършил действия по служба - разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза на „Пауер Инженеринг“ ЕООД за изплащане на сумата по фактура № 1852/01.11.2011 г., издадена от Дружеството;

3. На неустановена дата през месец януари 2012 г. в гр. Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56 като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••-••• по „Финанси“ при Община Плевен/, приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 2730,00 лева /две хиляди и седемстотин и тридесет лева/, загдето е извършил действия по служба - разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза на „Пауер Инженеринг“ ЕООД за изплащане н сумата по фактура № 1867/01.12.2011 г., издадена от Дружеството;

4. На неустановена дата през месец юни 2012 г. в гр. Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••- ••• по „Финанси“ при Община Плевен/, приел от С. Х. Р. като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 2700,00 лева /две хиляди и седемстотин лева/, загдето е извършил действия по служба – разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза на „Пауер Инженеринг“ ЕООД за изплащане на сумата по фактура № 2186 от 01.06.2012г., издадена от Дружеството;

5. На неустановена дата през месец юли 2012 г. в гр. Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••- ••• по „Финанси“ при Община Плевен/, приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 2 500,00 лева /две хиляди и петстотин лева/, загдето е извършил действия по служба - разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза на „Пауер Инженеринг“ ЕООД за изплащане на сумата по фактура № 2197 от 02.07.2012 г., издадена от Дружеството;

6. На неустановена дата през месец септември 2012 г. в гр. Плевен, пл. „Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••-••• по „Финанси“ при Община Плевен/, приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 2 100,00 лева /две хиляди и сто лева/, загдето е извършил действия по служба – разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза на „Пауер Инженеринг“ ЕООД за изплащане на сумата по фактура № 2202/01.08.2012 г., издадена от Дружеството;

7. На неустановена дата през месец януари 2013 г. в гр. Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••-••• по „Финанси“ при Община Плевен/, приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 1 700,00 лева /хиляда и седемстотин лева/, загдето е извършил действия по служба - разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза на „Пауер Инженеринг“ ЕООД за изплащане на сумата по фактура № 1000000142/03.12.2012 г., издадена от Дружеството;

8. На неустановена дата през месец януари 2013 г. в гр. Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••-••• по „Финанси“ при Община Плевен/, приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 4 000,00 лева /четири хиляди лева/, загдето е извършил действия по служба - разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза на „Пауер Инженеринг“ ЕООД за изплащане на сумата по фактура № 1000000150/03.01.2013 г., издадена от Дружеството;

9. На неустановена дата през месец юни 2013 г. в гр. Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••- ••• по „Финанси“ при Община Плевен/, приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 2 600,00 лева /две хиляди и шестстотин лева/, загдето е извършил действия по служба - разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза на „Пауер Инженеринг“ЕООД за изплащане на сумите по фактури с № 1000000160/01.02.2013 г. и № 1000000298/01.03.2013 г., издадени от Дружеството;

10. На неустановена дата през месец август 2013 г. в гр. Плевен, пл. „Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••-••• по „Финанси“ при Община Плевен/, приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 2 800,00 лева /две хиляди и осемстотин лева/, загдето е извършил действия по служба - разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза на „Пауер Инженеринг“ ЕООД за изплащане на сумата по фактура №1000000331/03.06.2013 г., издадена от Дружеството;

11. На неустановена дата през месец октомври 2013 г. в гр. Плевен, пл. „Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••-••• по „Финанси“ при Община Плевен/, приел от С. Х. Р. като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 1 300,00 лева /хиляда и триста лева/, загдето е извършил действия по служба - разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза на „Пауер Инженеринг“ ЕООД за изплащане на сумите по фактури с № 1000000341 от 02.09.2013 г. и № ••••••••••/10.09.2013г., издадени от Дружеството;

12. На неустановена дата през месец ноември 2013 г. в гр.Плевен, пл. „Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••-••• по „Финанси“ при Община Плевен/, приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 1000,00 лева /хиляда лева/, загдето е извършил действия по служба - разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза на „Пауер Инженеринг“ЕООД за частично плащане по фактура № 1000000347 /08.10.2013 година.

13. На неустановена дата през месец януари 2014 г. в гр. Плевен, пл. „Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••-••• по „Финанси“ при Община Плевен/, приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 1500,00 лева /хиляда и петстотин лева/, загдето е извършил действия по служба – разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза на „Пауер Инженеринг“ ЕООД за частично плащане фактура с № 1000000347 /08.10.2013 г., издадена от Дружеството;

14. На неустановена дата през месец февруари 2014 г. в гр.Плевен, пл. „Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••-••• по „Финанси“ при Община Плевен/, приел от С. Х. Р. като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 1000,00 лева /хиляда лева/, загдето е извършил действия по служба - разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза „Пауер Инженеринг“ ЕООД за частично плащане по фактури с № 1000000347/08.10.2013 г. и № 1000000350 /01.11.2013 г., издадени от Дружеството;

15. На неустановена дата през месец март 2014 г. в гр. Плевен, пл. „Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••-••• по „Финанси“ при Община Плевен/, поискал от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 10 % /десет процента/ от общата сума по фактури с № 1000000354/04.12.2013 г. и № 1000000357/03.01.2014 г., издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и ремонт на обществено осветление на територията на гр. Плевен“, сключен на 18.01.2011 г. между Община Плевен като „Възложител“ и дружеството като „Изпълнител“, за да извърши действие по служба - да разпореди на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежни нареждания за изплащане на суми по фактурите, издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД, и на неустановена дата в края на месец март 2014 г. в гр. Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 6000,00 лева /шест хиляди лева/, загдето е извършил действия по служба - разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза „Пауер Инженеринг“ ЕООД съответно за частично плащане по фактура № 1000000354/04.12.2013 г. и пълно плащане по фактура № 1000000357/03.01.2014 г., издадени от Дружеството;

16. На неустановена дата през месец април 2014 година в гр.Плевен, пл. „Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /•••-••• по „Финанси“ при Община Плевен/, поискал от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 10 % /десет процента/ от общата сума по фактури с № 1000000362/03.02.2014 г., № 1000000503/04.03.2014г. и № 1000000510/01.04.2014 г., издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и ремонт на обществено осветление на територията на гр.Плевен“, сключен на 18.01.2011 г. между Община Плевен като „Възложител“ и дружеството като „Изпълнител“, за да извърши действие по служба - да разпореди на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежни нареждания за изплащане на суми по фактури, и на 22.04.2014 г. в гр. Плевен, пл. „Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56 приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203369435, дар, който не му се следва - парична сума в размер на 4000,00 лева /четири хиляди лева/, загдето е извършил действия по служба - разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане в полза на „Пауер Инженеринг“ ЕООД за плащане по фактури с № 1000000362/03.02.2014 г., № 1000000503/04.03.2014 г. и № 1000000510/01.04.2014 г., издадени от Дружеството - престъпление по чл.302, т.1 и т.4, б.“а“, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което на това основание и чл.54, вр. чл.57, ал.2, вр. чл.36, вр. чл.37, ал.1, т.1а, т.4, т.6 и т.7 от НК, първоинстанционният съд му е наложил следните наказания:

„лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС;

„Глоба“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева;

„Лишаване от право да се заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ за срок от 3 /три/ години;

„Лишаване от право да се упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ за срок от 3 /три/ години.

На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал от определеното наказание „лишаване от свобода“, времето, през което подсъдимият З. е бил задържан и е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Съдът, на основание чл.189, ал.3 от НПК, е възложил в тежест на подсъдимия З. сторените по делото разноски, възлизащи в размер на 385.25 лева.

С присъдата си съдът не се е произнесъл по визираните в чл.307а от НК въпроси.

В законоустановения срок, тази присъдата е протестирана от прокурор при Софийска градска прокуратура и обжалвана както от защитника на подсъдимия З., така и лично от самия подсъдим, с доводи за неправилност и незаконосъобразност.

В протеста, представителят на СГП счита, че присъдата е неправилна. Според прокурора, в частта относно наказанието било допуснато нарушение на материалния закон, тъй като при правилната му индивидуализация, при условията на чл.54 от НК, неправилно размера на това наказание, не бил определен при превес на отегчаващите вината обстоятелства, което било довело и до явна несправедливост на наложената санкция.

Според прокурора, размера на наказанието на подсъдимия З., е следвало да бъде отмерен при превес на отегчаващите вината му обстоятелства в рамките на около и над средния размер на предвидената в материалния наказателен закон санкция за престъплението подкуп по чл.302, т.1 и т.4, б.“а“, вр.чл.301, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, а именно между 5 и 6 години лишаване от свобода, като същият подход и същият срок бъдат приложени и по отношение на наказанията по чл.37, ал.1, т.4, т.6 и т.7 от НК.

В заключение, прокурорът предлага изменение на първоинстанционната присъда, в частта на наложеното на подсъдимия З. наказание, в посока увеличаването му, между 5 и 6 години „лишаване от свобода“, като същото бъде индивидуализирано при превес на отегчаващите вината му обстоятелства, като със същия размер да бъдат завишени и санкциите по чл.37, ал.1, т.4, т.6 и т.7 от НК.

С въззивната жалба, защитникът на подсъдимия З. – адв.С., претендира незаконосъобразност и необоснованост на атакуваната присъда, налагащи нейната отмяна от апелативния съд. Защитникът твърди и наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата, нарушение на материалния закон и превратно тълкуване на доказателствата по делото.

Защитникът моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият А. Е. З. да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. В условията на алтернативност, защитникът прави искане за отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, в случай на констатирани, от въззивния съд, допуснати съществени нарушения на процесуални правила, отстраними от първата инстанция.

Доводите на защитника са доразвити в депозираното допълнение към въззивната жалба.

Относно установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка. Защитникът, позовавайки се на публичните данни от Търговския регистър, сочи, че „ПАУЪР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 203369435, с което свидетелят С. Р., като негов управител, сключил договор с Община Плевен през 2011 г. и процент от изплатените от Общината пари, свързани с договора, били давани на подсъдимия З. като подкуп, било учредено на 05.01.2015 г., от което следвало, че към инкриминирания период посочената в обвинителния акт фирма „Пауер Инженеринг“ ЕООД с ЕИК 203369435 не съществувала и не би могла да има договорни отношения с Община Плевен, да извършва дейност и да издава фактури в периода 2011-2014 г., да получава суми от община Плевен. Този факт изключвал, сключването на договор с Община Плевен, с предмет „Поддръжка и ремонт на общественото осветление на територията на община Плевен“. Поради това цялото обвинение срещу А. З. за престъпления, извършени между 2011 г. и 2014 г. във връзка с „Пауер Инженеринг“ ЕООД с ЕИК 203369435, било фактически невъзможно, поради липса на правосубектност на търговското дружество в инкриминирания период (не е съществувало такова дружество), което сочело на липса на осъществен фактически състав на престъплението, посочено в обвинителният акт. Според защитника, съдът е следвало да установи съществено различните факти и да върне делото на прокуратурата за ново разследване или да постанови оправдателна присъда за това обвинение.

Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, нарушили правото на защита на подсъдимия, намирали израз, на първо място в несъобразяването на присъдата със задължителните указания в отменителното решение на ВКС от 7 юни 2016 година.

На второ място, според защитника, първоинстанционната присъда страда от липса на мотиви по ключови елементи на престъпния състав, защото в по-голямата си част представлявали буквален препис на обвинителния акт. Присъдата съдържала две страници същински мотиви, които по същество представлявали декларативни заключения, без анализ на доказателствата по делото, без обсъждане на аргументите на защитата, без обосновка защо съдът приема подсъдимия за виновен в извършване на деянията (16 на брой), предмет на обвинителния акт.

Първоинстанционният съд не се бил съобразил с отменителното решение на ВКС от 7.06.2016 г., където било констатирано, че предходният съдебен състав на въззивната инстанция не бил конкретизирал: "какви конкретни служебни действия е предприел подсъдимият З., които са били свързани с получения дар". ВКС указал изясняване как точно З. е осигурявал "навременното и по-бързо подписване и изплащане на платежни нареждания", дали е нареждал отделни плащания, дали е действал в отсъствие на кмета и т.н. Подчертана била и амбивалентността в обвинението относно "навременно" или "побързо" плащане. В Обжалваната присъда отново липсвала достатъчна конкретика относно специфичните служебни действия на А. З., които пряко да са свързани с всяко от 16-те инкриминирани деяния. Освен използвания израз „давал указания на В.“, липсвало детайлно изясняване на механизма, начина и конкретната власт, с която З. е осигурявал тези плащания, особено предвид факта, че платежните нареждания били подписвани от други лица (главен счетоводител и кмет), както бил констатирал и ВКС. Съдът отново не бил изяснил съществен елемент от обективната страна на престъплението подкуп - конкретните служебни действия, за които е даден или приет дар. Общото твърдение, че подсъдимият бил „давал указания“, без изясняване механизма на тези указания, тяхната задължителност и правни последици, както и без да се разграничи дали става въпрос за "навременно" или "побързо" плащане (т.е. извън обичайния ред), довело до липса на мотиви в първоинстанционната присъда. Не било обяснено по какъв начин действията на З. попадат под дефиницията на „служебни действия“ в контекста на подкупа, което било от съществено значение за съставомерността на деянието. В тази връзка първоинстанционният съд само написал, че „Подсъдимият обаче като ••• именно в ресор „ Финанси “ е могъл да извършва преценка кога, на кои съконтрагенти и по кои фактури следва да се предприеме дължимото плащане. Основното е, че именно той е отговарял и той е осъществил контрол в този ресор.“ Тези бланкетни, според защитника, твърдения, не можели да запълнят състава на престъплението подкуп, защото не било конкретно идентифицирано съответното действие по служба, а не да се предполага по подразбиране в контекста на длъжността на подсъдимия. В случая не било уточнено конкретното поведение на А. З. - как, по какъв начин е резултирало плащанията към фирмата на свидетеля Р.. Преценката на З. относно плащанията, не означавало, че тази негова преценка била за всяко едно от инкриминираните 16 плащания, както и какви конкретни действия/бездействия той е извършил за всяко едно от тези плащания, за да попадне то под квалификацията подкуп.

В жалбата се сочи, че според категоричното становище на ВКС, разрешението за използване на СРС по настоящото дело, било дадено от "некомпетентен орган", в лицето на зам.-председателя на Софийски градски съд, вместо от председател или упълномощен зам.- председател на Окръжен съд – Плевен, което довело до „недвусмислена негодност на събраните чрез СРС доказателствени материали" и, че "нарушенията на компетентността при прилагане на СРС, включително и на правилата за местна подсъдност, са абсолютни". Независимо от това указание на ВКС, присъдата продължавала да се базира на данни, събрани чрез СРС, формирали вътрешното съдийско убеждение.

Като грубо процесуално нарушение и пряко неизпълнение на задължителните указания на ВКС, защитата сочи използването на негодни доказателства /събрани в нарушение на закона/, които били събрани чрез СРС-та и били изключително инвазивни по отношение на личните права. Използването на негодни доказателства било равносилно на липса на доказателства за съответните факти, водещо до опорочаване на цялата доказателствена основа на присъдата. Поради незаконността им, експлоатацията на СРС, не подлежала на валидизиране посредством свидетелските показания на експлоатиращия ги – свидетеля Г., който, според показанията му, извършвал действия по разследването, което автоматично изключвало свидетелската му годност.

По същата причина следвало да се изключи от доказателствената маса и физикохимичната експертиза на Р. П., поради това, че била базирана на незаконно събрани първични данни.

В мотивите на присъда, липсвал анализ кои доказателства, какви факти и обстоятелства установяват. Защитникът отправя упрек и към безкритичното кредитиране на противоречивите показания на свидетеля Р., който бил заинтересован от изхода на делото, като в тази връзка цитира констатации на ВКС, касаещо предходното решение по това дело относно неяснотите около срещите на Р. със служители на ДАНС; аргумента за провокация към подкуп; непоследователност в анализа на показанията на свидетел Ц.; липса на представени, от страна на прокуратурата, доказателства, установяващи предаването на парите на подсъдимия.

Мотивите на присъдата не съдържали убедителен отговор на тезата за провокация към подкуп, както и не било отговорено на алтернативната версия на защитата за появата на парите. Не била извършена обективна и всестранна оценка на доказателствения материал, повтаряйки същите грешки, които били посочени в решението на ВКС.

На трето място, във връзка с твърденията за нарушение на материалния закон, необоснованост и неправилност на обжалваната присъда, защитника излага следните доводи:

Нарушението на материалния закон, изразило се в неправилно установената от съда правна квалификация на деянието, базирана на невярно установена фактическа обстановка и негодни доказателства. Фактическата обстановка пък била установена в нарушение на процесуалните правила (надхвърляне на обвинението, използване на недопустими доказателства, неправилна оценка на свидетелски показания).

Доколкото в присъдата не били конкретизирани служебните действия на З., за които бил получен подкуп, каквито били указанията на ВКС, невъзможно било и обосноваването на извод, за наличието на престъпление по чл.301 от НК. Липсата на ясна връзка между дара и конкретно служебно действие, както и неяснотата дали става въпрос за "навременно" или "по-бързо" плащане, довела до необоснована и несъставомерна правна квалификация, т.е. при недоказано конкретно служебно действие, липсвал и подкуп.

Не било уточнено дали А. З. е имал правомощия да извършва твърдените действия по служба, защото по делото не била приложена длъжностна характеристика, установяваща конкретните му права и задължения, както и, че именно в неговите правомощия е било разпореждането с общински средства в интерес на трето лице. В мотивите на присъдата липсвал коментар от кои доказателства по делото, съдът е извел заключението, че длъжността на подсъдимия му дава правомощия: „...да извършва преценка кога, на кои съконтрагенти и по кои фактури следва да се предприеме дължимото плащане“.

В обвинителният акт, във връзка с механизма на разплащанията на Община Плевен, правомощията на подсъдимия З. били очертани в една фраза – „активиране“ на платежните нареждания, но изрично било посочено, че правомощия за нареждане за активиране, са имали кмета, заместник кмета, Л. М. и Е. Г., а самото „активиране“ се е извършвало от свидетеля М. В., след получаване на нареждане от някое от посочените четири лица.

Според защитника, за да бъде извършено плащане въобще, не било достатъчно платежните да бъдат разпечатани, а трябвало да бъдат подписани от две лица - кмета и главния счетоводител. Нито едно представено по делото платежно не било подписано от •••а, от което следвало, че З. не е имал каквато и да било роля в плащането на задълженията на фирмата на свидетеля Р., защото разпореждането за разпечатване на платежно, не означавало, че то ще бъде платено.

Предвид повдигнатото обвинение за 16 деяния, обосноваващо квалификацията продължавано престъпление, прокуратурата не била доказала, че именно във всеки от тези 16 случая, З. е разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежното нареждане. Защитникът твърди, че дори и подсъдимият да е имал някакви правомощия по отношение на процедурите по плащане на задължения в общината, те не били от такова естество, че да доведат до плащане на конкретни задължения. Липсвала каквато и да е връзка между твърдяното даване на суми и изпълнението на служебни задължения, за да се приеме наличието на извършено престъпление пасивен подкуп. В подкрепа на това твърдение защитникът цитира показанията на свидетеля В., дадени в съдебно заседание на 7.11.2019 г. - единствената дата, за която си спомня, че подсъдимият му се е обадил да плати, била 18.04. /Разпети петък/ и то като част от масово плащане; че по принцип и друг път имал нареждания от З. по отношение на тази фирма; че е започнал да пише платежните нареждания едва след април 2013 година. З. не бил разпореждал на М. В. нищо преди април 2013 г. (първите осем твърдени периода), тъй като последният изобщо не бил имал служебни задължения, свързани с тези плащания. Идентични отговори този свидетел дал и при разпита му на 27.01.2020 г., където обяснил как по принцип се правят масови плащания.

Единствената сума, която се споменавала от В. по делото била 4000 лева от месец април 2014 г., която не представлявала "голям размер" по смисъла на НК. Според защитника, деянието от м. април 2014 г., разкривал белезите на провокация към подкуп, които били детайлно обсъдени в Р. № 189 / 03.02.2015 г. на ВКС, 2-ро НО и Постановление № 8/30.11.1981 г. по н. д. № 10/1981 г. Пленумът на ВС. Събраните по делото доказателства, в частност свидетелските показания на основния свидетел на обвинението - Р. сочели именно към провокация, тъй като се установило, че служителите на ДАНС са излезли извън рамката на пасивното разследване и са инициирали срещата между З. и Р., с целения от тях резултат. В тази връзка защитникът цитира свидетелските показания на С. Х. Р. в съдебно заседание на ОС-Плевен от 03.12.2014 година.

В тъй наречената „Справка ОБ“ от компютъра на Й. М., липсвали каквито и да било данни за автентичността на този документ, както и за датата на неговото съставяне, като до този момент не било установено кога точно е съставен документа и на какъв технически носител. Липсвали дати и подписи, поради което било невъзможно автентичността му да бъде изследвана посредством съдебно-техническа експертиза. Особени съмнения в достоверността на това доказателство внасяли и показанията на св. Б., дадени в съдебното заседание от 12.12.2019 г., която заявява, че е правила на своя компютър подобна справка, дописана от плащанията от банките. В същото съдебно заседание от разпита на двете свидетелки и при предявяването на справката, не станало ясно коя справка от кого е изготвена. Т.е., не било ясно кой точно, в кой времеви период, какво точно е изготвил.

Обвинението се базирало на съществуването на търговско дружество, което е нямало правосубектност в инкриминирания период. Според Обвинителният акт, подкупите били поискани и приети във връзка с договор за обществена поръчка, сключен между Община Плевен и „Пауер Инженеринг“ ЕООД с ЕИК 203369435, и че сумите били процент от плащанията по този договор. Данните от Търговския регистър, сочели, че това дружество е учредено на 5.01.2015 г., т.е. след края на инкриминирания период (ноември 2011 г. до 22 април 2014 г.). Т.е., това дружество не би могло да бъде страна по договор с общината, да издава фактури или да получава плащания, от които уж бил произлязъл подкупът. Така описания в обвинителния акт, фактически състав на престъплението, бил неосъществим.

Показанията на свидетеля С. Р. дадени пред съда на 11.06.2018 г. и на 16.09.2020 г., били вътрешно противоречиви относно ключови дати, събития и участници в предполагаемата престъпна схема. Твърденията му били основани на „данните“ от „Справка ОБ“, което още веднъж компрометирало цялата информация от тази „справка“.

Според защитника, изложеното в жалбата сочело на необоснованост на присъдата, защото не почивала нито на достоверни доказателствени източници, нито на достатъчно убедителни мотиви.

Твърдението си за явната несправедливост на наложените на подсъдимия З.

наказания, защитникът обосновава с неправилно установената фактическа обстановка, предпоставила и неправилна правна квалификация, както и на допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на присъдата. Твърди се, че наложените наказания не отговарят на принципа за пропорционалност. Въпреки, че съдът отчел смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало, семейно положение, добри характеристични данни, заетост, висше образование, наложените на подсъдимия наказания били прекомерно тежки. Сериозното нарушение на принципа за разумен срок по делото на А. З., не било отчетено като изключително смекчаващо вината му обстоятелство, макар това забавяне, което се наблюдавало във всеки етап на съдебния процес, да било изцяло по вина на съда и прокуратурата. Делото било образувано на 22.04.2014 г. с първоначалното задържане на А. З.. Към месец юли 2025 г., било вече с продължителност повече от 11 години. Тази изключително дълга продължителност грубо нарушавала принципа за разумен срок, залегнал в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и чл.22 от НПК. От момента на постановяване на присъдата на 26.01.2023 г. до юли 2025 г. (моментът на подаване на въззивната жалба) били изминали 2 години и 4 месеца, без изготвени и обявени мотиви. Цялото триинстанционно производство било проведено при порочен обвинителен акт. Това обстоятелство било констатирано и от ВКС.

Прекомерната продължителност на наказателното производство, която надхвърлила 11 години, довела до нарушаване правото на А. З. на процес в разумен срок, представляващо фундаментално процесуално нарушение, довело до накърняване основните права на гражданите. Това, според защитника, при определяне на наказанието, следвало да бъде отчетено като изключително смекчаващо вината обстоятелство, което да доведе до значително по-леко наказание /Р. № 247 от 05.07.2023 г. ВКС, 1-во НО/. Изложеното, според защитника, е основание да се приеме, че наложените от първоинстанционния съд наказания: 3 години лишаване от свобода при реално изтърпяване на наказанието; глоба в размерна 5 000 лева; лишаване от право да се заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия за срок от 3 години; лишаване от право да се упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия за срок от 3 години са несправедливи и прекомерни. Защитникът апелира за цялостна отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, оправдателна такава, по отношение на подсъдимия А. Е. З..

В условията на алтернативност, защитникът моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание, с оглед необходимостта от отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и изпълнение на задължителните указания на ВКС, посочени в Решение № 26 от 07.06.2016 г. по КНД № 450/2015 година. Като втора алтернатива, защитникът претендира изменение на присъдата в частта относно наложеното наказание, в посока намаляването му или определяне на по-леко наказание, съобразено с принципите на справедливост и съразмерност, и при отчитане на всички смекчаващи обстоятелства.

Депозираната лично от подсъдимия А. Е. З. въззивна жалба, съдържа идентични с въззивната жалба на защитника му възражения и искания.

Доказателствени искания не са направени.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, представителят на Софийска А. пледира за потвърждаване протеста на Софийска градска прокуратура и отхвърляне въззивната жалба на подсъдимия З.. Намира постановената присъда по НОХД № 896/2018 г., на Софийски градски съд /СпНС - закрит/, 17 състав, за правилна. Счита делото за изяснено напълно от фактическа и правна страна; че липсват допуснати в двете фази на наказателния процес, процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да са накърнили правото на защита или други процесуални права на подсъдимия и неговите защитници, и които да са основание за връщане делото на прокуратурата или на първоинстанционния съд; че първостепенният съд е направил обективен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства, което му е дало възможност да интерпретира по правилен начин релевантните факти и обстоятелства, сочещи съпричастността на подсъдимия към инкриминираното престъпление, поради което правилно и законосъобразно СГС възприел за доказано повдигнатото обвинение.

СГП не е съгласна със санкционната част на присъдата, по отношение на определения на подсъдимия размер на наказанието „лишаване от свобода“. Според прокурора, СГС е надценил значението и относителната тежест на приетите от него смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, като същевременно е подценил значението на отегчаващите вината обстоятелства. При определяне размера на наказанието, не са били отчетени от съда и други отегчаващи вината обстоятелства, каквито са броят на осъществените от подсъдимия деяния – 16 такива, стойността им и времето през което са били извършени - в период от три години, което навежда на извод за престъпна упоритост на дееца. Пледира за изменение на присъдата в санкционната й част, в посока увеличение размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Защитникът на подсъдимия З. – адв. С., моли протеста на СГП да бъде оставен без уважение, поради дългата продължителност на наказателното производство от 11 години, което в голямата си част било изцяло по вина на прокуратурата, поради което искането за увеличение на ефективното наказание, било прекалено.

Защитникът пледира за уважаване на въззивната жалба, като преповтаря съдържанието й – за наличие на фундаментална грешка както в обвинителния акт, така и в постановената присъда, изразяваща се в несъществуването на процесното дружество към инкриминирания период, което водело до невъзможност подсъдимият да е осъществил каквито и да е било деяния срещу управител на несъществуващо юридическо лице; за наличието на отменително решение на ВКС, подробно указващо на долните инстанции какво трябва да съдържат техните мотиви, които първоинстанционният съд не изпълнил и на практика присъдата била лишена от мотиви. Иска се постановяване на съдебен акт, съобразен с подробно изложените съображения във въззивните жалби и допълнението към тях.

Вторият защитник – Н. З., поддържа пледоарията на адв. С. и заявява, че няма какво да добави.

В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият З., поддържа пледоарията на адв. С.. Заявява, че няма какво повече да каже.

В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият А. З. поддържа изложеното във въззивната жалба - да бъде оправдан или алтернативно да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане, и като втора алтернатива, наказанието да бъде изменено.

С оглед пределите на въззивната проверка по чл.314 от НПК, съставът на Софийски апелативен съд, след като изслуша становищата на страните в съдебно заседание, обсъди събраните по делото доказателства и провери атакуваната присъда, във връзка с протеста и въззивните жалби, както и служебно изцяло, и намира за установено следното:

Настоящото производство пред апелативен съд, като въззивна инстанция е второ по ред.

По внесен на 24.10.2014 г. от Софийска градска прокуратура обвинителен акт в Окръжен съд – Плевен, е било образувано НОХД № 928/2014 година. Това дело е приключило с присъда № 19 от 17.02.2015 г., с която подсъдимият А. Е. З. е бил признат за невиновен в това, че за периода от началото на месец април 2014 г. до 22.04.2014 г. в гр. Плевен, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - •••-••• на община Плевен с ресор „Финанси”, да е поискал дар, който не му се следва - 10% от общата сума по фактури № 1000000362/03.02.2014 г. на стойност 13631.75 лв., № 1000000503 от 04.03.2014 г. на стойност 18165.61 лв., № 1000000510/01.04.2014 г. на стойност 16688.63 лв., по която е било извършено частично плащане в размер на 8 202.64 лева, издадени от търговско дружество „Пауер Инженеринг” ООД, и на 22.04.2014 г. да е приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 4000 лева от управителя и представител на търговското дружество „Пауер Инженеринг” ООД С. Х. Р., която получил лично в кабинета си, находящ се в гр. Плевен, площад „Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, загдето е извършил действие по служба - осигурил своевременно и по-бързо подписване и изплащане на платежните нареждания от съответните длъжностни лица от община Плевен по фактури № 1000000362 от 03.02.2014 г., № 1000000503 от 04.03.2014 г. и № 1000000510 от 01.04.2014 г. на обща стойност 40 000 лева, издадени от „Пауер Инженеринг” ООД, въз основа на което е бил осъществен паричен превод в размер на 40 000 лева към търговското дружество „Пауер Инженеринг” ООД по договор от 18.01.2011 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Поддръжка и ремонт на обществено осветление на територията на община Плевен” със страни община гр. Плевен и „Пауер Инженеринг” ООД, поради което и на основание чл.304 от НПК, е бил оправдан по обвинението по чл.302, т.1, вр. чл.301, пр.1 и пр.2 от НК. С присъдата си Плевенски окръжен съд се е произнесъл по веществените доказателства и е постановил, на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

По протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу оправдателната

присъда на Плевенски окръжен съд е било образувано ВНОХД № 107/2015 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, като с нова присъда № 187 от 28.09.2015 г. въззивният съд на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.2 от НПК е отменил изцяло присъдата на ПлОС и е признал подсъдимия А. Е. З. за виновен в извършването на престъпление по чл.302, т.1, вр. чл.301, пр.1 и пр.2 от НК и при условията на чл.54 от НК, го е осъдил на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл.59, ал.1, вр. чл.61, т.3 от ЗИНЗС, глоба в размер на 8 000 лева и лишаване от право да заема ръководна длъжност в администрацията на държавни и общински учреждения за срок от 4 /четири/ години. На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият З. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража. С присъдата си съдът се е произнесъл по веществените доказателства и на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

По касационен протест на апелативния прокурор при Апелативна прокуратура Велико Търново и касационна жалба от защитника на подсъдимия З., срещу осъдителната присъда № 187 от 28.09.2015 г. на АС – Велико Търново, постановена по ВНОХД № 107/2015 г., пред ВКС е било образувано наказателно дело № 1626/2015 г. по описа на ВКС, II н.о., приключило с решение № 26 от 07.06.2016 г., с което поради констатирани съществени процесуални нарушения по чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, допуснати от въззивният съд, осъдителната присъда № 187/28.09.2015 г., на ВтАС е била отменена и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Повторното разглеждане на делото пред Великотърновски апелативен съд е протекло по образуваното ВНОХД № 165/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, НО. Производството при повторното разглеждане на делото от този въззивен съд е приключило с Решение № 208 от 04.10.2016 г., с което постановената от Окръжен съд – Плевен по НОХД № 928/2014 г. оправдателна присъда № 19 от 17.02.2015 г., е била отменена, на основание чл.335, ал.1, т.1, вр. чл.334, т.1, пр.1 от НПК и делото е било върнато на СГП.

По внесен от Софийска градска прокуратура Специализирано звено „Антикорупция“ 01 група на 02.10.2017 г. в Окръжен съд – Плевен нов обвинителен акт, е било образувано НОХД № 976/2017 г. по описа на този съд. Съдебното производство по това дело е прекратено с определение, постановено в разпоредително заседание на 14.12.2017 г., поради констатирано от съдебния състав, допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила и делото е върнато на Софийска градска прокуратура за отстраняването му.

По внесен от Специализирана прокуратура на 29.03.2018 г., в Специализиран наказателен съд нов обвинителен акт, е било образувано НОХД № 896/2018 г. по описа на този съд. Съдебното производство по това дело е приключило с Присъда № 460001 от 26.01.2023 г., подробно описана в началото на настоящото решение. Именно тази присъда е обект на ревизия от страна на настоящият въззивен съдебен състав на САС.

За да реши делото, първостепенният съд е провел всеобхватно съдебно следствие, събирайки възможните доказателствени материали за разкриване на обективната истина по делото, в това число - и за проверка на всички релевирани защитни възражения. СГС е приел за изяснена фактологията, анализирайки събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, проверени и чрез способите за събиране и проверка на доказателствения материал.

Въз основа на събрания доказателствен материал и след неговия анализ Софийски градски съд е възприел вярно относимата за доказателствения предмет фактология. След собствен анализ на събраните доказателста, въззивният съд намира приетата от СГС фактическа обстановка за вярно изведена въз основа на събрания по делото доказателствен материал. Така, от фактическа страна, Софийски апелативен съд също приема, че подсъдимият А. Е. З., роден в •••, Руска федерация, руски гражданин със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р. България, женен, с висше образование, неосъждан, работещ, с адрес в Р.България: •••, към инкриминирания период е изпълнявал длъжността заместник –кмет на Община Плевен, на основание трудов договор № 1980, считано от 10.11.2011 г., с работодател Община Плевен, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, площад „Възраждане“ № 2, представлявана от Кмета на Общината - свидетеля проф. д-р Д. С.. Тази длъжност, подсъдимият заемал до 01.07.2014 година.

Видно от издадената от Кмета на Община Плевен – проф. Д. С. функционална характеристика, подсъдимият З. е изпълнявал длъжността ••• – ••• „Финанси“ при община Плевен от датата на назначаването му – 10.11.2011 година.

През периода на заеманата от него длъжност ••• – •••, от 10.11.2011 г. до 01.07.2014 г., съгласно издаваните от Кмета на община Плевен заповеди, основани на чл.44, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМСМА и чл.126 от КТ, подсъдимият З. периодично е изпълнявал „всички функции, произтичащи от длъжността кмет на община Плевен, във връзка с управлението на същата, като административно-териториална единица“, т.е подсъдимият А. З. е замествал Кмета на община Плевен, по време на отсъствията му.

Съгласно чл.18, ал. 1 от Устройствения правилник на администрацията на Община Плевен /УП/, подсъдимият З. имал задължението да подпомага кмета на Общината, а съгласно ал.2 на чл.18 от УП едно от задълженията му било да ръководи и отговаря за дейността на дирекция „Финансово-счетоводна дейност“. В това си качество, подсъдимият З. осъществявал ръководство и контрол върху всички дирекции от този ресор - „ Финансовосчетоводна дейност", „Бюджет", „Управление на собствеността" със сектор „Нежилищна собственост", „Финансов контрол", „Човешки ресурси" и дирекция „Приходи от местни данъци и такси" със същия сектор. Като •••-••• с направление „Финанси“ на негово пряко подчинение били свидетелите Е. Г. - директор „ФСД и УС“, Л. М. - началник отдел „Финансово - счетоводно обслужване“, както и останалите служители на горепосочената дирекция, между които и свидетелят М. В..

Търговско дружество „Пауер Инженеринг“ ЕООД било регистрирано по фирмено дело № 624/2006 година по описа на Плевенски окръжен съд. Дружеството се управлявало и представлявало от свидетеля С. Х. Р.. Основният предмет на дейност на дружеството бил свързан с изграждане на електрически инсталации.

След проведена процедура по Закона за обществените поръчки, на 18.01.2011 г., между Община Плевен, представлявана от кмета Н. З. и „Пауер Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК 114673096, представлявано от управителя му – свидетелят С. Х. Р., бил сключен договор с предмет „Поддръжка и ремонт на общественото осветление на територията на гр. Плевен“, за срок от четири години. В договора били уредени конкретните права и задължения на страните, начинът на заплащане и необходимите за това документи. Съгласно т.7 от Раздел II „Цени, условия и начин на плащане“ - за извършените услуги от „Пауер Инженеринг“ ЕООД, Община Плевен разплаща с платежно нареждане дължимите суми по банкова сметка на изпълнителя – „Пауер Инженеринг“ ЕООД в срок до 90 календарни дни след представянето на фактура, издадена от търговското дружество, придружена с протоколи обр.19, в който следвало да бъдат описани количествата и видовете дейности като бройки, единични цени и стойност.

При изплащането на дължимите на дружеството суми, за извършените от него дейности, била прилагана следната процедура: Издадените от представителя на дружеството – изпълнител фактури, били представяни на финансовия контрольор - свидетелката Е. Д. Д.. Тя извършвала проверка за съответствие между фактурираното и актуваното и когато такова било налице, го отразявала в контролен лист. Контролният лист, заедно със съпътстващите документи, свидетелката Д. изпращала в отдел „Финансово-счетоводно обслужване“ /ФСО/, ръководен от свидетелката Л. Д .М.. В отдел „ФСО“ фактурата била въвеждана в счетоводен софтуер заедно с платежното нареждане за съответната сума. Платежното нареждане било „неактивно“ /чакащо/ в системата и, за да се „активира“, било необходимо решение за плащане, взето от •••-•••а – подсъдимият З., кмета св.Д. С., от свидетелката Л. М. или свидетеля Е. Г..

Свидетелят М. В., изпълняващ длъжността „старши експерт“ в отдел „ФСО“ при Община Плевен, бил длъжностното лице, което „активирало“ плащането на платежните нареждания, след получаване на съответно нареждане от някое от горепосочените четири лица.

Процедурата по „активирането“ на плащанията се състояла в разпечатване на платежните нареждания на хартиен носител от свидетеля В. и придвижването им за изплащане на сумите по издадените от „Пауер Инженеринг“ ЕООД фактури, за които му било разпоредено и ги представял за първи подпис на свидетелката М.. При отсъствие на М., В. представял платежните нареждания на свидетеля Г.. След полагането на първи подпис, платежните нареждания бил представяни за втори подпис от Кмета, а при негово отсъствия, втория подпис бил полаган от ••• – •••, подсъдимия З.. Платежните нареждания били представяни пред кмета Д. С. за подпис, лично от подсъдимия З., която процедура се осъществявала в кабинета на кмета С..

Договорът от 18.01.2011 г. между „Пауер-Инженеринг" ЕООД и Община Плевен е бил сключен преди встъпването на подсъдимия З. като •••-••• на Община Плевен. От датата на подписване на този договор, до встъпването в длъжност на подсъдимия А. З. на 10.11.2011 г. като •••-••• с ресор „Финанси“, плащанията по договора се извършвали в рамките на един ден от осчетоводяването, т.е. около 15 дни от получаването на фактурата /справка на община Плевен, т.13 от делото/.

След назначаването му за •••-••• на Община Плевен, на неустановена дата през месец ноември 2011 г., подсъдимият З. се свързал със свидетеля С. Р. и го поканил на среща, която се състояла в кафене, находящо се на ул. „Кирил и Методий“ в гр.Плевен. На тази среща, подсъдимият З. заявил на свидетеля Р., че ако иска да продължи дейността по договора му с Общината, следва да предоставя определен процент от сумите, които Общината му превежда, въз основа на издадените от Р. фактури, като определил и размера на процента, който Р. следвало да плаща.

Подсъдимият З. пояснил на свидетеля Р., че в правомощията му било и да разпорежда на служител в отдел „ФСО“ да „активира“ платежните нареждания за изплащане на суми по фактури, издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД, поради което свидетелят Р. следвало да му дава пари. Подсъдимият З. поискал свидетелят Р. да му дава 15 % от фактурираната парична сума, която Община Плевен ще превежда за извършената от дружеството дейност по договора. По време на разговора, подсъдимият З. уточнил, че иска 15 % от всяка преведена сума по договора, включваща и ДДС-то по фактурата. Според показанията на свидетеля Р., думите на подсъдимия З. били: „Ние със С. решихме, че трябва да ни даваш 15, за да работим, иначе не работим…За да ти плащаме, ти трябва да ни даваш… 15% от стойността на фактурата…“ Подсъдимият З. изрично подчертал, че свидетелят Р. следва да плаща 15 % от всяка преведена сума по фактура, защото от Кмета и от него като •••-•••, в чиито служебни правомощия, влизало и разпореждането му на служител в отдел „ФСО“ да „активира“, т.е. пускат платежните нареждания за изплащане на сумите по представените фактури, зависи извършването на каквото и да е плащане, в т. ч. и на плащания по договора между „Пауер Инженеринг“ ЕООД и община Плевен.

Чрез този договор се осъществявала основно стопанската дейност на „Пауер Инженеринг“ ЕООД и в случай на неприемане на поставените от подсъдимия З. условия, било възможно договорът на дружеството да бъде прекратен, което принудило свидетеля Р. да приеме поставените, от подсъдимия З., условия.

След проведения разговор с подсъдимия З., на неустановена по делото дата, свидетелят Р. наредил на свидетелката Й. М. – счетоводител в управляваното от него дружество, да води справка на компютър й, наречена от свидетелката справка „ОБ“, в която да отбелязва какви парични средства свидетелят Р. дава на подсъдимия З., във връзка с поставеното от последния условие, касаещо превеждането на дължимите от Община Плевен, по сметка на дружеството суми, във връзка със сключения с договор.

На 01.11.2011 г., свидетелят Р. издал фактура № 1852 за сумата от 31048,13 лева с ДДС, с основание - по договор от 18.01.2011 г. за „Поддръжка и ремонт на обществено осветление на територията на гр. Плевен“, сключен между „Пауер Инженеринг“ ЕООД и община Плевен. Фактурата заедно с необходимите документи, Р. представил в Община Плевен за извършване на плащания по нея. В отдел „ФСО“ фактурата била въведена в счетоводния софтуер заедно с платежно нареждане за сумата от 31 048,13 лева с ДДС. В началото на месец декември 2011 г. подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане за плащане на сумата по фактурата в полза на получателя „Пауер Инженеринг“ ЕООД. На 08.12.2011 г. сумата от 31048,13 лева с ДДС била преведена по сметката на „Пауер Инженеринг“ ЕООД. Свидетелят Р. изтеглил сумата, поискал пощенски плик от свидетелката Й. М., сложил в него сумата от 4600.00 лева, представляваща 15 % от получената по фактура № 1852/01.11.2011 г. сума и казал на свидетелката М. да отбележи посочената от него парична сума в справка „ОБ“, която водела на компютъра си. На неустановена дата през месец декември 2011 г., свидетелят Р. взел плика, ведно със съдържащата се в него сума в размер на 4600.00 лева и отишъл в кабинет № 56 на подсъдимия З. в гр.Плевен, находящ се на ет.3, в сградата на Общината, на пл. „Възраждане” № 2, в гр.Плевен. Там той предал на подсъдимия А. З. сумата от 4 600 лева.

На 01.12.2011 г., свидетелят Р. издал фактура № 1867 за сумата от 18 200.69 лева с ДДС по договора на дружеството му с Община Плевен. Фактурата, заедно с необходимите документи, свидетелят Р. представил в Община Плевен за извършване на плащания по нея. Тази фактура заедно с плаженото нареждане, била въведена в счетоводния софтуер в отдел „ФСО“. В края на месец декември 2011 година, подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане за плащане на сумата по фактурата в полза на получателя „Пауер Инженеринг“ ЕООД. На 28.12.2011 г. парите били преведени по сметката на дружеството. Свидетелят Р. изтеглил сумата, поискал пощенски плик от свидетелката Й. М., сложил в него сумата от 2730 лева представляваща 15 % от сумата 18 200.69 лева с ДДС, получена по фактура № 1867/01.12.2011 г. и казал на свидетелката М. да отбележи посочената от него парична сума в справка „ОБ“, която водела на компютъра си. На неустановена дата през месец януари 2012 година, свидетелят Р. взел плика, съдържащ сумата от 2730 лева и отишъл в кабинет № 56, където било работното място на подсъдимия З. в сградата на Община Плевен, находяща се на пл.„Възраждане” № 2, в града. Там той предал на подсъдимия З. плика със сумата от 2730 лева.

В периода на новогодишните празници 2011 г. – 2012 г., свидетелят Р. споделил със своя приятел Г. Ц. /починал/, който по това време бил директор на „Инвестбанк“, клон Плевен и имал близки приятелски отношения с подсъдимия А. З. и със свидетеля С., че му е трудно да продължава да работи по този начин, като дава по 15 % от всяка сума преведена от община Плевен на дружеството му. Впоследствие, свидетелят Р. бил уведомен от Ц., че трябва да плаща не по 15 %, а по 10 % без ДДС върху всяка преведена сума по сметка на „Пауер Инженеринг“ ЕООД. Междувременно, Г. Ц. предложил на свидетеля Р. да закупи част от дяловете на дружеството му, което предложение последният бил принуден да приеме, тъй като отново му била спомената възможността за евентуално прекратяване на договора на дружеството с Община Плевен, и съдружник в дружеството станал синът на Ц. - П. Ц.. През месец юни 2012 г., „Пауер Инженеринг“ било пререгистрирано от ЕООД в ООД.

На 01.06.2012 г., свидетелят Р. издал фактура № 2186 за сумата от 27 366.68 лева без ДДС по договора на „Пауер Инженеринг“ ЕООД с Община Плевен. Фактурата, заедно с необходимите документи, били представени в Община Плевен от свидетеля Р., за извършване на плащания по нея. В отдел „ФСО“ фактурата била въведена в счетоводния софтуер заедно с платежно нареждане за сумата от 27 366.68 лева без ДДС. В средата на месец юни 2012 година, подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане за плащане по фактурата в полза на получателя „Пауер Инженеринг“ ЕООД. На 20.06.2012 г., парите били преведени по сметката на дружеството. Свидетелят Р. изтеглил сумата, поискал пощенски плик от свидетелката Й. М., сложил в него сумата от 2700 лева, представляваща, определените му вече 10 % от получената от Община Плевен, по фактура № 2186/01.06.2012 г. сума и казал на свидетелката М. да отбележи тази парична сума в справка „ОБ“, която водела на компютъра си. На неустановена дата през месец юни 2012 година, свидетелят Р. взел плика, съдържащ сумата от 2700 лева и отишъл в кабинета на подсъдимия З., находящ се в сградата на Община Плевен, в гр.Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3. Там той предал на подсъдимия З. плика със сумата от 2700 лева.

На 02.07.2012 г., свидетелят Р. издал фактура № 2197 за сумата от 24 666.34 лева без ДДС по договора на „Пауер Инженеринг“ ЕООД с Община Плевен. Фактурата, заедно с необходимите документи, били представени от него в Община Плевен за извършване на плащания. В отдел „ФСО“ фактурата била въведена в счетоводния софтуер заедно с платежно нареждане за сумата от 24 666.34 лева без ДДС. В средата на месец юли 2012 година, подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане за плащане по фактурата в полза на получателя „Пауер Инженеринг“ ЕООД. На 20.07.2012 г., парите били преведени по сметката на дружеството. Свидетелят Р. ги изтеглил, поискал пощенски плик от свидетелката Й. М., сложил в него 2500 лева, представляваща определените от подсъдимия З. 10 % от сумата, получена от Р. по фактура № 2197/02.07.2012 г. и казал на свидетелката М. да отбележи тази сума в справка „ОБ“, която водела на компютъра си. На неустановена дата през месец юли 2012 година, свидетелят Р. взел плика, съдържащ тези пари и отишъл в сградата на Община Плевен, където посетил кабинета на подсъдимия З., намиращ се на третия етаж, където му предал плика със сумата от 2500 лева.

На 01.08.2012 г., свидетелят Р. издал фактура № 2202 за сумата от 21 002.57 лева без ДДС по договора на „Пауер Инженеринг“ ЕООД с Община Плевен. Фактурата, заедно с необходимите документи, той представил в Общината за извършване на плащания по нея. В отдел „ФСО“ фактурата била въведена в счетоводния софтуер заедно с платежно нареждане, за сумата от 21 002.57 лева без ДДС. В края на месец август 2012 година, подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане за плащане по фактурата в полза на получателя „Пауер Инженеринг“ ЕООД. На 31.08.2012 г., парите били преведени по сметката на дружеството. Свидетелят Р. изтеглил сумата, поискал пощенски плик от свидетелката Й. М., сложил в него 2100 лева, представляващи 10 % от получената по фактура № 2202/01.08.2012 г. сума и казал на свидетелката М. да я отбележи в справка „ОБ“, която тя водела на компютъра си. На неустановена дата през месец септември 2012 година, свидетелят Р. взел плика, със сумата от 2100 лева в него и отишъл в кабинет № 56, находящ се на ет.3, в сградата на Община Плевен, където било работното място на подсъдимия З.. Там той за пореден път предал на подсъдимия А. З. сумата от 2100 лева, представляваща определения от последния процент от сумата по платежното нареждане.

На 03.12.2012 г., свидетелят Р. издал фактура № 1000000142 за сумата от 16 612.70 лева без ДДС по договора на „Пауер Инженеринг“ ЕООД с Община Плевен. Фактурата, заедно с необходимите документи, той представил в Община Плевен за извършване на плащания по нея. В отдел „ФСО“, фактурата била въведена в счетоводния софтуер заедно с платежно нареждане за сумата от 16 612.70 лева без ДДС. В края на месец декември 2012 година, подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане за плащане по фактурата. На 27.12.2012 г., парите били преведени по сметката на дружеството-изпълнител по договора с Община Плевен. Свидетелят Р. изтеглил сумата, поискал пощенски плик от свидетелката Й. М., сложил в него 1700 лева, представляващи 10 % от получената сума по фактура № 1000000142/03.12.2012 г. и казал на свидетелката М. да запише тази сума в справката „ОБ“, която водела на компютъра си. На неустановена дата през месец януари 2013 година, свидетелят Р. взел плика с тези пари и отишъл в сградата на Община Плевен, в кабинет № 56, на ет.3 – кабинета на подсъдимия З., където за пореден път съгласно дадените му от З. указания, му предал сумата от 1700 лева, равняващи се на 10 % от сумата по платежното нареждане.

На 03.01.2013 г., свидетелят Р. издал фактура № 1000000150 за сумата от 26 427.25 лева без ДДС по договора на „Пауер Инженеринг“ ЕООД с Община Плевен. Фактурата, заедно с необходимите документи, Р. представил в Общината, за извършване на плащания по нея. В отдел „ФСО“ фактурата била въведена в счетоводния софтуер заедно с платежно нареждане за сумата от 26 427.25 лева без ДДС. В средата на месец януари 2013 година, подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане за плащане по фактурата в полза на дружествотоизпълнител. На 16.01.2013 г., парите били преведени по сметката на „Пауер Инженеринг“ ЕООД. След като изтеглил тази сума, свидетелят Р. отделил 4 000 лева, представляващи 15 % от получената сума, по фактура № 1000000150 от 03.01.2013 г., сложил ги в пощенски плик, който му дала свидетелката Й. М., като й поръчал да отбележи сумата в справка „ОБ“, която водела на компютъра си. На неустановена дата през месец януари 2013 година, свидетелят Р. взел плика, съдържащ 4000 лева и отишъл в кабинета на подсъдимия З. в сградата на Общината, в гр.Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56. Там той за пореден път, съгласно дадените му указания, предал на подсъдимия А. З. сумата от 4000 лева, представляваща 15 % от сумата по платежното нареждане.

На 01.02.2013 г., свидетелят Р. издал фактура № 1000000160 за сумата от 13 760.18 лева без ДДС по договора на „Пауер Инженеринг“ ЕООД с Община Плевен. Фактурата заедно с необходимите документи, представил в Общината, за извършване на плащания по нея.

На 01.03.2013 г., свидетелят Р. издал фактура № 1000000298 за сумата от 12 424.12 лева без ДДС по договора на „Пауер инженеринг“ ЕООД с Община Плевен. Фактурата заедно с необходимите документи, били представени в Общината за извършване на плащания по нея. В отдел „ФСО“ посочените две фактури били въведени в счетоводния софтуер заедно с платежно нареждане за общата сума от 26 184.30 лева без ДДС. В края на месец май 2013 година, подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане за плащане по цитираните фактури в полза на дружеството-изпълнител по договора. На 31.05.2013 г. парите били преведени по сметката на „Пауер инженеринг“ ЕООД. Свидетелят Р. изтеглил сумата, поискал пощенски плик от свидетелката Й. М., сложил в него 2600 лева, представляваща 10 % от получената сума по фактури № 1000000160/01.02.2013 г. и № 1000000298/01.03.2013 г. и поръчал на свидетелката М. да отбележи тази парична сума в справка „ОБ“, която водела на компютъра си. На неустановена дата през месец юни 2013 година, свидетелят Р. взел плика, с намиращите се в него 2600 лева и отишъл в кабинета на подсъдимия З., намиращ се в сградата на Община Плевен, с адрес: в гр.Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3, където за пореден път, съгласно дадените му указания предал на подсъдимия А. З. сумата от 2600 лева, равняващи се на съответния процент от сумата по платежното нареждане.

На 03.06.2013 г. свидетелят Р. издал фактура № 1000000331 за сумата от 28 746.65 лева без ДДС по договора на „Пауер инженеринг“ ЕООД с Община Плевен. Фактурата заедно с необходимите документи, той представил в Общината за извършване на плащания по нея. В отдел „ФСО“ фактурата била въведена в счетоводния софтуер заедно с платежно нареждане за сумата от 28 746.65 лева без ДДС. В началото на месец юли 2013 година, подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане за плащане по фактурата в полза на дружеството-изпълнител по договора. На 02.07.2013 г., парите били преведени по сметката на „Пауер инженеринг“ ЕООД. Свидетелят Р. изтеглил сумата, поискал пощенски плик от свидетелката Й. М., сложил в него 2800 лева, представляваща 10 % от сумата по фактура № 1000000331/03.06.2013 г. и казал на свидетелката М. да отбележи тази сума в справка „ОБ“, която водела на компютъра си. На неустановена дата през месец август 2013 година, свидетелят Р. взел плика със сложените в него 2800 лева и отишъл в кабинета на подсъдимия З., намиращ се в сградата на Община Плевен, с адрес: в гр.Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3, където за пореден път съгласно дадените му указания предал на подсъдимия А. З. сумата от 2800 лева, равняваща се на съответния процент от сумата по платежното нареждане.

На 02.09.2013 г., свидетелят Р. издал фактура № 1000000341 за сумата от 11 156.45 лева с ДДС, а на 10.09.2013 г., издал фактура № •••••••••• за сумата от 4 423.48 лева с ДДС по договора на „Пауер инженеринг“ ЕООД с Община Плевен. Фактурите заедно с необходимите документи, представил в Общината за извършване на плащания по тях. В отдел „ФСО“ двете фактури били въведени в счетоводния софтуер заедно с платежно нареждане за сумата от 13 277.62 лева без ДДС. В края на месец септември 2013 година, подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане за плащане по фактурите в полза на получателя „Пауер инженеринг“ ЕООД. На 01.10.2013 г., парите били преведени по сметката на дружеството. Свидетелят Р. изтеглил сумата, поискал пощенски плик от свидетелката Й. М., сложил в него 1300 лева, представляващи 10 % от получената сума по фактури № 1000000341 от 02.09.2013 г. и № ••••••••••/10.09.2013 г. и казал на свидетелката М. да отбележи посочената парична сума в справка „ОБ“, която водела на компютъра си. На неустановена дата през месец октомври 2013 година, свидетеля Р., носейки в себе си плика с поставените в него 1300 лева, отново отишъл в кабинета на подсъдимия З., намиращ се в сградата на Община Плевен, с адрес: в гр.Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3, където за пореден път съгласно дадените му указания, предал на подсъдимия А. З. сумата от 1300 лева, равняваща се на съответния процент от сумата по платежното нареждане.

На 08.10.2013 г., свидетелят Р. издал фактура № 1000000347 за сумата от 20 227.03 лева без ДДС по договора на „Пауер инженеринг“ ЕООД с Община Плевен. Фактурата заедно с необходимите документи, Р. представил в Общината за извършване на плащания по нея. В отдел „ФСО“ фактурата била въведена в счетоводния софтуер заедно с платежно нареждане за посочената, във фактурата сума. В края на месец октомври 2013 година, подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане за частично плащане по фактура № 1000000347/08.10.2013 г., а именно за плащане на сумата от 10 000.00 лева с ДДС. На 01.11.2013 г., парите били преведени по сметката на „Пауер инженеринг“ ЕООД. Свидетелят Р. изтеглил сумата, поискал пощенски плик от свидетелката Й. М., сложил в него 1000.00 лева, представляваща процент от получената по фактура № 1000000347/08.10.2013 г. сума и казал на свидетелката М. да отбележи тези 1000 лева в справка „ОБ“, която водела на компютъра си. На неустановена дата през ноември 2013 г., свидетелят Р. взел плика ведно със съдържащите се в него 1000 лева и отишъл при подсъдимия З. в гр.Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3, в кабинет № 56. Там той за пореден път, съгласно дадените му указания, предал на подсъдимия А. З. сумата от 1000 лева, равняващи се на съответния процент от сумата по платежното нареждане.

На 01.11.2013 г., свидетелят Р. издал фактура № 1000000350 за сумата от 27 839.20 лева без ДДС по договора на „Пауер инженеринг“ ЕООД с Община Плевен, която, заедно с необходимите документи, представил в Община Плевен за извършване на плащания по нея. В отдел „ФСО“, фактурата била въведена в счетоводния софтуер заедно с платежно нареждане за посочената сума.

На 04.12.2013 г. свидетелят Р. издал фактура № 1000000354 за сумата от 20 439.08 лева без ДДС по договора на „Пауер инженеринг“ ЕООД с Община Плевен.

На 03.01.2014 г., свидетелят Р. издал фактура № 1000357 за сумата от 32 701.63 лева без ДДС по договора на управляваното от него дружество с Община Плевен. Трите фактури, заедно с необходимите документи, свидетелят Р. представил в Общината за извършване на дължимите плащания по тях. В отдел „ФСО“ двете фактури били въведени в счетоводния софтуер, заедно с платежно нареждане за съответната сума от двете фактури. През месец януари 2014 г., подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане за частично плащане по фактура № 1000347 /08.10.2013 г., на сумата от 13 000.00 лева с ДДС. На 15.01.2014 г., 13 000 лева били преведени по сметката на „Пауер инженеринг“ ЕООД. Свидетелят Р. изтеглил сумата, поискал пощенски плик от свидетелката Й. М., сложил в него 1500 лева, представляваща процент от получената сума по фактура № 1000000347/08.10.2013 г. и казал на свидетелката М. да ги отбележи в справката „ОБ“, която съхранявала в компютъра си. На неустановена дата през януари 2014 година, свидетелят Р. взел плика, съдържащ 1500 лева и отишъл в кабинета на подсъдимия З. в гр.Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3. Там той за пореден път, съгласно дадените му указания, предал на подсъдимия А. З. тази сума, равняващи се на съответния процент от сумата по платежното нареждане.

В края на януари 2014 година, подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежно нареждане за частично плащане по фактура № 1000000347/ 08.10.2013 г. и по фактура № 1000000350/01.11.2013 г., възлизащо в размер на 20000.00 лева с ДДС. На 28.01.2014 г., парите били преведени по сметката на дружеството-изпълнител. Свидетелят Р. изтеглил сумата, поискал пощенски плик от свидетелката Й. М., сложил в него 1000 лева, представляваща процент от сумата, получена по фактури № 1000000347/08.10.2013 г. и № 1000000350/01.11.2013 г. и казал на свидетелката М. да ги отбележи в справка „ОБ“, която водела на компютъра си. На неустановена дата през февруари 2014 година, свидетелят Р. взел плика ведно със съдържащите се в него 1000 лева и отишъл в кабинета на подсъдимия З. в Обшината, находаща се в гр.Плевен, пл.„Възраждане” № 2, ет.3, в кабинет № 56. Там той за пореден път, съгласно дадените му указания, предал на подсъдимия А. З. сумата от 1000 лева, равняващи се на съответния процент от сумата по платежното нареждане.

Поради липса на плащане от страна на Община Плевен по фактури № 1000000354/04.12.2013 г. и № 1000000357/03.01.2014 г., издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД за общата сума от 63 768 лева с ДДС, на неустановена дата през месец март 2014 година, свидетелят С. Р. отишъл в кабинета на подсъдимия З., находящ се в сградата на Община Плевен, на адрес: пл.„Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, за да разговаря с него за възможността да бъде изплатена сумата. В този разговор, подсъдимият З., като •••-••• на Община Плевен с ресор „Финанси“ поискал за пореден път от свидетеля С. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, парична сума в размер на 10 % от общата сума по посочените фактури, издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и ремонт на обществено осветление на територията на гр. Плевен“, сключен на 18.01.2011 г. между Община Плевен като „Възложител“ и дружеството като „Изпълнител“, за да извърши действие по служба, а именно да разпореди на М. К. В. да разпечати на хартия и да пусне за изпълнение платежни нареждания за изплащане на сумите по цитираните фактури, издадени от дружеството на Р.. Уговорили се да се срещнат след като бъде наредена сумата за плащане по сметка на „Пауер Инженеринг“ ЕООД.

В средата на месец март 2014 година, подсъдимият З. разпоредил на свидетеля В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежни нареждания за 19 206.38 лева с ДДС - частично плащане по фактура № 1000000354/04.12.2013 г. и 39 241.96 лева с ДДС - пълно плащане по фактура № 1000000357/03.01.2014 година. На 26.03.2014 г., парите били преведени по сметката на „Пауер Инженеринг“ ЕООД. Свидетелят Р. изтеглил сумата, поискал пощенски плик от свидетелката Й. М., сложил в него 6000 лева, представляващи процент от сумата получена по фактури №1000000354/04.12.2013 г. и № 1000000357/03.01.2014 г. и казал на свидетелката М. да отбележи посочената парична сума в справка „ОБ“, която съхранявала в компютъра си.

На неустановена дата в края на месец март 2014 година, свидетелят Р. взел плика, съдържащ сумата от 6000 лева и отишъл в кабинета на подсъдимия З., находящ се в сградата на Община Плвен на пл.„Възраждане” № 2, ет.3, кабинет № 56, където, за пореден път, съгласно дадените му указания, предал на подсъдимия А. З. сумата от 6000 лева, равняваща се на съответния процент от сумата по платежните нареждания.

Във връзка с изпълнението на договора от 18.01.2011 г. за „Поддръжка и ремонт на обществено осветление на територията на гр. Плевен“, сключен между „Пауер Инженеринг“ ЕООД и Община Плевен, на 03.02.2014 г. свидетелят Р. издал фактура № 100000362 за сумата от 13 631.75 лева с ДДС, на 04.03.2014 г. - фактура № 1000000503 за сумата от 18 165.61 лева с ДДС и на 01.04.2014 г. - фактура № 1000000510 за сумата от 16 688.63 лева с ДДС. По така издадените фактури не постъпило плащане от страна на Община Плевен, поради което на неустановена дата в началото на месец април 2014 година, свидетелят Р. отишъл в кабинета на подсъдимия З., за да разбере кога ще има плащане по фактурите. Тогава подсъдимият З., като •••-••• на Община Плевен, с ресор „Финанси“, поискал отново от свидетеля С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, парична сума в размер на 10 % от общата сума по посочените фактури, издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД, за да разпореди на М. К. В. да разпечати на хартия и да пусне за изпълнение платежни нареждания за изплащане на сумите по цитираните фактури, издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД. Уговорили се да се срещнат след като бъде наредена сумата за плащане по сметка на „Пауер Инженеринг“ ЕООД.

Свидетелят Р. предавал регулярно сумите на подсъдимия З., поискани, съгласно указанията на последния, но вече срещал трудности с отделянето на съответния процент по издадените платежни нареждания от Община Плевен и търсел начин да излезе от така създалата се ситуация. Споделяйки проблемите си, той получил съвет от негов близък да се обърне към правоохранителните органи, което свидетелят Р. и сторил.

На 16.04.2014 г., подсъдимият А. З. разпоредил на М. К. В. да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежни нареждания за плащане по фактури с № 1000000362/03.02.2014 г., № 1000000503 от 04.03.2014 г. и № 1000000510/01.04.2014 г. на обща стойност 40 000 лева. Сумата по първите две фактури била цялата, а по последната фактура имало частично плащане.

На същата дата /16.04.2014 година/ в 13:30 часа, подсъдимият З. от телефона си с номер 08•••••••• се обадил на номер ••••••••••, ползван от свидетеля Р. като поискал да се видят на следващия ден около 09:00 часа.

На 17.04.2014 г., около 10:30 часа, се провела срещата между свидетеля Р. и подсъдимия З., в кабинета на последния, на която се уговорили предаването на парите да стане след великденските празници - на 22.04.2014 година. Междувременно свидетелят Р. изтеглил от сметката на „Пауер Инженеринг“ ЕООД сумата от 4000.00 лева - 40 банкноти с номинал 100 лева, които впоследствие предал доброволно на служител от ДАНС с приемопредавателен протокол, в който били описани номерата на банкнотите, за да бъде извършено белязването им с флуресциращо вещество. След белязването на банкнотите, същите били поставени в бял плик и срещу разписка били върнати на свидетеля Р., за да ги предаде на подсъдимия З. на 22.04.2014 г., съгласно уговорката между тях.

На 22.04.2014 г., около обяд, свидетелят Р. се обадил по телефона на подсъдимия З. и го попитал кога е удобно да се срещнат. Подсъдимият З. знаел, че свидетелят Р. ще му донесе парите, които бил поискал и му казал да отиде в кабинета му, находящ се в сградата на Община Плвен, на пл.„Възраждане” № 2, ет.3, около 14:30 часа. Свидетелят Р. отишъл, изчакал пред кабинета няколко минути и след като бил поканен от секретарката на •••-••• – свидетелката М. Д., влязъл в кабинета на подсъдимия З., като в себе си носел плика, в който били поставени описаните и белязани банкноти. След като влязъл, в кабинета, двамата се поздравили, разменили няколко реплики и свидетелят Р. извадил плика с парите. Подсъдимият З. му казал да остави плика на бюрото, като повдигнал една от лежащите върху бюрото папки. След като оставил плика, съдържащ описаните и маркирани 40 банкноти, в общ размер на 4000 лева, свидетелят Р. излязъл от кабинета.

След излизането на сридетеля Р. от кабинета на подсъдимия З., в сградата на Община Плевен влезли служители на ДАНС и се насочили към кабинета на подсъдимия. След като установили, че го няма, запечатали кабинета му и зачакали, при секретарката му – свидетелката М. Д..

При пристигането на подсъдимия З. на работното му място, служителите на ДАНС го задържали и започнали извършването на съответните процесуално-следствени действия.

В условията на неотложност, в кабинета му, бил извършен обиск на А. Е. З., при който не са били намерени вещи или предмети, свързани с извършеното престъпление и такива, забранени за държане от закона. Това процесуално-следствено действие е извършено в присъствието на поемни лица, материализирано е в Протокол за обиск и изземване с последващо съдебно одобрение от 22.04.2014 г., започнало в 15:00 ч. и завършило в 15:25 часа, и е одобрено с Определение от СГС, на 23.04.2014 г., постановено по ЧНД № С- 100/2014 година.

Веднага след обиска, също в условията на неотложност е било извършено и претърсване в обитавания от А. З. кабинет № 56, находящ на третия етаж в сградата на Община Плевен, на адрес: гр.Плевен, пл. „Възраждане“ № 2, с надпис на входната врата на кабинета „••• ••• А. З.“. При това процесуално-следствено действие:

върху бюро, намиращо се във вътрешната част на кабинета, непосредствено до

множество папки с документи са били намерени и иззети:

два мобилни телефона „Iphone“ и „Nokia“ модел 1020, и двата в работещ

режим. Мобилните телефони са били поставени в прозрачен полиетиленов

плик и запечатани от експерт, с восъчен печат с № 248 РДВР-Плевен;

под кафяв тефтер с документи е бил намерен бял хартиен плик с размери 16 см.

дължина и 11,5 см. широчина. При отварянето на плика, във вътрешността му

са били намерени и иззети 4000 лева - 40 /четиридесет/ броя банкноти с

номинал 100 /сто/ лева, със серийни номера, както следва: АД3117913,

АД3117912, АД6344510, АД2592772, АД5049048, АГ8790291, АД6611106,

АД8375682, АД3790638, АГ5075906, АД6093795, АД3790639, АГ9459779,

АБ8622641, АГ6763193, АВ8730803, АД8337326, АБ6187288, ЯА0513267,

АД5627573, АБ1385266, АДЗ958806, АГ 6759765, АГ9521391, АГ8898568, АА

6120474, АА5070695, АД9604937, АВ1387873, АВ6220857, АД7408023,

АГ5864465, АГ8774193, АГ8282106, АГЗЗ10461, АГ7760724, АБ2536903,

АГ7056974, АВ2123413, АВ 9286560. Пликът, заедно с 40-те броя банкноти, с

номинал от 100 лева е бил поставен и запечатан в прозрачен полиетиленов

плик и подпечатан с восъчен печат с № 248 РДВР-Плевен.

В каса, намираща се в западния ъгъл на кабинета, в близост до работното

бюро, са били намерени 11 /единадесет/ броя банкноти с номинал 100 лева,

защипани с кламер и бележка „В. - Дунав“ ООД. В касата е бил намерен и бял

хартиен, съдържащ: 2 банкноти с номинал от 50 лева, 4 банкноти с номинал от

5 лева, 2 банкноти с номинал от 2 лева, 16 банкноти с номинал от 50 лева, 38

банкноти с номинал от 20 лева и 3 банкноти с номинал от 10 лева, с надпис на

плика „Спартак“. Тези пари са били поставени в прозрачен полиетиленов плик

и запечатани с червен восъчен печат с № 248 РДВР – Плевен. В тази каса са

били намерени и 2 броя технически устройства, поставени в тъмен найлонов

плик, както и 2 броя захранващи устройства. Устройствата били поставени в

хартиен плик и подпечатани с червен восъчен печат с № 248 РДВР – Плевен. В

касата били намерени и 16 броя папки, съдържащи документи, касаещи

обществени поръчки, свързани с Община Плевен, които са били поставени в

хартиен плик и запечатани с червен восъчен печат с № 248 РДВР – Плевен.

Това процесуално-следствено действие е извършено в присъствието на поемни

лица, материализирано е в Протокол за претърсване и изземване с последващо

съдебно одобрение от 22.04.2014 г., започнало в 15:30 ч. и завършило в 17:45

часа. Към протокола е приложен и фотоалбум. Протокола е одобрен с

Определение от СГС, на 23.04.2014 г., постановено по ЧНД № С-92/2014

година.

На същата дата – 22.04.2014 г., от 18:00 ч. до 18:45 часа, след предварително дадено от подсъдимия А. З. съгласие, в затъмнено помещение – предверие към две стаи, находящи се на третия етаж в сградата на Община Плевен е било извършено освидетелстване на З.. При осветяване с УВ – лампа, е било открито и иззето флуресциращо вещество - от горна част на дясна ръка и долната част /хватателната част на дясната ръка, в основата на палеца/ и в долната част на лявата ръка в средата на дланта. В присъствието на поемните лица са били иззети обтривки. Иззета е била и контролна проба от разтвора, с който е било иззето флуресциращото средство. Всяка една от 4-те броя обтривки, е била поставена поотделно в полиетиленов плик и запечатана. Четирите полиетиленови плика, са били поставени в един бял хартиен и запечатани с червен восъчен печат с № 248 РДВР – Плевен. Това процесуално-следствено действие е извършено в присъствието на поемни лица, материализирано е в Протокол за освидетелстване /оглед на лице/, с писмено съгласие на лицето по реда на чл.219, ал.2 от НПК.

Със Заповед за задържане на лице рег. № 3-Пл28-112/22.04.2014 г. на ДА„НС“-ТД „НС“-Плевен, А. З. е бил задържан за срок от 24 часа, като е бил освободен в 14:35 часа на 23.04.2014 година.

С постановление на Софийска градска прокуратура от 23.04.2014 г., подсъдимият З. е бил привлечен в качеството му на обвиняем, с повдигнато срещу него обвинение за престъпление по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК.

При огледа на веществените доказателства – 40 броя банкноти с номинал 100 лева, било установено, че серийните номера на намерените в плика, върху бюрото на подсъдимия, били идентични с тези, предадени доброволно от свидетеля Р. за белязване и впоследствие върнати му, за да ги предаде на подсъдимия З..

Заключението на назначената в хода на досъдебното производство Физикохимична експертиза, материализирано в Протокол № 14 /ФЗХ – 173 от 11.06.2014 г., установява, че по предоставените за изследване – обтривки, взети от лява и дясна ръка на А. Е. З. и 40 броя банкноти с номинал от 100 лева, както и по белия хартиен плик, в който са поставени банкнотите има наличие на флуоресциращо вещество, идентично по химичен състав с веществото от сравнителната проба, използвано за белязване – приложение № 1 към Протокол рег. № RB202010-001-05/5-3283 от 22.04.2014 година. По контролната проба не е установено наличие на такова вещество. По вътрешната страна на белия хартиен плик, в който са били поставени банкнотите, също е било установено наличие на флуоресциращ в оранжево надпис 14 – 1178.

Абсолютно същото заключение е дало и вещото лице изработило назначената в хода на съдебното следствие по НОХД № 896/2018 г. Физикохимична експертиза, материализирана в Протокол за извършена експертиза № 22/ФЗХ – 114 от 01.04.2022 година.

Назначената в хода на досъдебното производство Съдебно-техническа

експертиза е изследвала двата мобилни телефона „Iphone“ и „Nokia“ модел 1020, намерени в касата, находяща се в кабинета на подсъдимия З., е посочила всички телефонни номера и контакти, съдържащи се в тях, включително и телефонният номер на свидетеля С. Р..

След няколкократно прецизиране на обвинението, с постановление на Софийска

градска прокуратура от 21.02.2018 г., А. Е. З. е бил привлечен в качеството му на обвиняем, с повдигнато срещу него обвинение за престъпление по чл.302, т.1 и т.4, б.“а“, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателствени материали: показанията на свидетелите Р., включително и приобщените такива, от ДП по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК от НОХД № 928/14 г.; М.; Б., включително и приобщените й показания от ДП, по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК; В.; М.; Т., включително и приобщените от ДП показания, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; Е., включително и приобщените от ДП показания, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; Г.; Д.; Д., включително и приобщените от ДП показания, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; Х., Д., С.; Г. и П., съдебно-техническа и физикохимична експертизи; приемо-предавателен протокол; протоколи за доброволно предаване; за освидетелстване; за поставяне в очна справка на свидетелите С. и Р.; свидетелство за съдимост, справка от община Плевен, справка „ОБ“, както и от останалите материали от досъдебното и съдебно производства.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че по делото са безспорно установени всички обстоятелства, значими за правилното му решаване, а именно: фактът на извършване на деянията, авторството, обстоятелствата, при които са извършени, обективната и субективната страна на престъплението, поради което САС намира, че не са допуснати сочените от жалбоподателя процесуални нарушения на чл.303 от НПК.

Тези обстоятелства са установени въз основа на направения анализ на всички доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. В тази връзка неоснователни са възраженията на защитника, безкритично кредитиране на противоречивите показания на свидетеля Р., който бил заинтересован от изхода на делото. С оглед визирания в чл.13 от НПК принцип на непосредственост при разкриване на обективната истина, съдът е подложил на внимателна преценка не само доказателствата, подкрепящи обвинителната теза – показанията на свидетелите Р. и Й. М., както и писмените доказателства – протоколите от извършените на 22.04.2014 г. процесуално-следствени действия, но и доказателствата които са в полза на подсъдимия З. – показанията на свидетелите Х., П., С. и др., и е достигнал до верния извод за обосноваността на обвинителната теза.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че съответствието на свидетелските показания, подкрепящи обвинителната теза с останалите доказателства по делото, относими към инкриминирания случай /както към процеса на изготвяне и издаване на платежни нареждания, така и към кръга на ангажираните в този процес лица, но и към подготовката за предаване на всяка отделна сума/, а част от тях и към извършеното последно предаване на паричната сума от 4000 лева.

На първо място, САС намира за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия, че към инкриминирания период „Пауер Инженеринг“ ЕООД, с посочен в обвинителният акт и в мотивите към присъдата, ЕИК 203369435 не е съществувало и не би могло да има договорни отношения с Община Плевен, да извършва дейност и да издава фактури в периода 2011-2014 г., както и да получава суми от община Плевен, защото според публичните данни от Търговския регистър, „Пауър Инженеринг“ ЕООД с ЕИК 203369435, било учредено на 05.01.2015 г., и този факт изключвал, сключването на договор с Община Плевен, поради което цялото обвинение срещу А. З. за престъпления, извършени между 2011 г. и 2014 г. във връзка с „Пауер Инженеринг“ ЕООД с ЕИК 203369435, било фактически невъзможно, поради липса на правосубектност на търговското дружество в инкриминирания период.

Без съмнение, очевидно е, че по отношение на посочения ЕИК /Булстат/ е допусната техническа грешка, като е записан ЕИК 203369435, вместо ЕИК 114673096 и това ясно е видно от приложените по делото ксерокопия на документите, издадени от Търговския регистър. Никъде в приложените документи от Търговския регистър не е посочено каквото и да е отбелязване през 2015 година. Приложените към въззивната жалба, от защитника на подсъдимия З., ксерокопия на Протокол №1 от 05.01.2015 г., за учредяване на Еднолично ООД „Пауър Инженеринг“ и „Учредителен акт – устав на „Пауър Инженеринг” ЕООД, с дата 05.01.2015 г., от една страна са неотносими към предмета на делото, защото касаят дата извън инкриминирания период, а от друга – тези документи, които дори не е ясно дали са регистрирани в Търговския регистър, не само, че съвсем не доказват, че изначалната регистрация в ТР на това ЕООД е именно през 2015 г., а и котегорично противоречат на представените по делото заверени кояпия от ТР, на документите касаещи регистрацията на това търговско дружество, поради което и коментара на тези два документа, които освен всичко не са приложени по делото, по реда на НПК, е безпредметен.

Приложените по делото документи от Търговския регистър с категоричност доказват, че „Пауер Инженеринг“ ЕООД, е регистрирано във фирмено отделение на Плевенски окръжен съд, с Решение № 1267 от 09.08.2006 г., по ф.д. № 624/2006 г. и на същата дата е вписано в Търговския регистър. Едноличен собственик на капитала е С. Х. Р.. Седалището и адреса на управление е гр.Плевен, бул. „Христо Ботев“ № 142, ет.10, ап.49. Булстата е: ЕИК 114673096, издаден на 17.08.2006 година.

На 01.11.2010 г. в ТР е вписано изменение на адреса на „Пауер Инженеринг“ ЕООД – гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ № 300.

Във връзка с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 10.08.2012 г., Р. е прехвърлил 250 дяла от ЕООД-то, на стойност 2500 лева на „ПМ ФИНАНС КОНСУЛТ“ ЕООД, със собственик П. Г. Ц., поради което „ПАУЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД става „ПАУЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД. Тази промяна е регистрирана в ТР на 15.08.2012 г., но Булстата /ЕИК/ си остава същия – 114673096.

По делото е приложен и процесния договор от 18.01.2011 г. между община Плевен и „Пауер инженеринг“ ЕООД, с предмет „Поддръжка и ремонт на общественото осветление на територията на гр. Плевен“, сключен за срок от четири години, съдържащ всички реквизити, обуславящи редовността и валидността на този договор. В самия договор изрично е записано, кога и къде е регистрирано Едноличното дружество и от кого се представлява, като изрично е посочено, че дружеството е с ЕИК 114673096.

Всички издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД фактури, през инкриминирания период, са с посочени ЕИК 114673096 и МОЛ - С. Х. Р.. От 03.09.2012 г. с Ф-ра № 1000000005, вече се плаща на „ПАУЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, защото в ТР са вписани промени в статута на дружеството, но Булстата е същия - 114673096 и МОЛ е същото - С. Х. Р.. Ето защо, твърдяната в тази връзка от защитника на подсъдимия фундаментална грешка, не е налице.

Освен всичко изложено по-горе, САС намира, че възможността за отправяне на това възражение е преклудирана, защото от внасянето на последния преработен вариант на обвинителния акт, въз основа на който е образувано НОХД № 896/2018 г., по описа на СГС, са били проведени две разпоредителни заседания и на нито едно от двете, защитата на подсъдимия З. не е пледирала за допуснати нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК и съответно такива не са били поставени за обсъждане в разпоредителните заседания. Съгласно нормата на чл.248, ал.3 от НПК, в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени.

В настоящият случай, посочването на различен ЕИК съвсем не може да се счита за съществено процесуално нарушение, тъй като няма никакво значение, за предмета на делото, предвид самия вид на инкриминираното деяние. Поради това и изписания в обвинителния акт различен ЕИК, не е основание за връщане на делото на прокуратурата за ново разследване или за постановяване на оправдателна присъда за конкретното обвинение, в каквато насока е и искането на защитника на подсъдимия З..

Вярно е, че постановеното отменително Решение № 26 от 07.06.2016 г., по НД № 1626/2015 г., на ВКС, II н.о., е констатирало посочените от защитника на подсъдимия допуснати от ВтАС съществени процесуални нарушения по чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, при постановяване на Присъда № 187 от 28.09.2015 г., постановена по ВНОХД № 107/2015 г., които според решението на ВКС се изразили в приети от ВтАС фактически положения, очертали деяние на подсъдимия, което в значителна степен се различава от описаното в обвинителния акт по време, място на извършване, механизъм на осъществяване и последици, като съдът сам дефинирал рамките на обвинението, с незаконосъобразно запълване обема му по свое собствено усмотрение с конкретни действия на подсъдимия, обусловили осъждането му по повдигнатото му обвинение. Тези процесуални нарушения обаче не се констатират в мотивите към проверяваната присъда от настоящия въззивен съд, поради което, твърдението на защитника на подсъдимия, за допуснати, съществени нарушения на процесуалните правила, нарушили правото на защита на подсъдимия, изразили се в несъобразяването на присъдата със задължителните указания в отменителното решение на ВКС от 7.06.2016 г., са неоснователни, поради което и са несподеляеми.

Освен това, настоящият въззивен съдебен състав намира за необходимо дебело да подчертае, че многократно цитираното както във въззивната жалба, така и пред настоящият въззивен съд, отменително решение на ВКС № 26/07.06.2016 г., по НД № 1626/2015 г., на II н.о. на ВКС, касае постановената от ВтАС осъдителна Присъда № 187 / 28.09.2015 г., по ВНОХД №107/2015 г., в мотивите на която е приета фактическа обстановка и изложени правни изводи, които не са идентични с изложените такива в мотивите на присъдата, предмет на процесната проверка. Това отменително решение не е с обвързващ характер по отношение на процесната присъда, поради което и неудачни се явяват опитите на защитата на подсъдимия З. да „напасне“ цитираното решение на ВКС към възраженията си спрямо мотивите на обжалваната пред настоящият въззивен състав Присъда № 460001/26.01.2023 г. по НОХД № 896/2018 г., на СГС. Въпреки това, както бе посочено и по-горе в решението, от мотивите на обжалваната присъда, личи, че СГС се е съобразил с изложените в решението на ВКС съображения и препоръки.

Несподеляемо е и твърдението на защитата за липса на мотиви по ключови елементи от престъпния състав. Очевидно е, че първоинстанционният съд не е игнорирал изложените от ВКС препоръки в отменителното решение, защото е спазил процесуалния си ангажимент към очертаната от държавното обвинение обвинителна рамка.

Настоящият съд се съгласява с оплакването на защитника на подсъдимия З., че фактическите изводи са твърде лаконични, тъй като са обосновани от не толкова подробен анализ на приложените по делото доказателства, но, съгласно закона /НПК/, САС, макар и въззивна инстанция е също такава и по фактите, поради което в правомощията й е да санира този недостатък, като извърши собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал и изложи фактическите си изводи, които пък ще обосноват правните такива.

Както първоинстанционният съд, така и настоящият въззивен съд приема, че основният свидетел, установяващ цялата фактология и хронология във връзка с искания от подсъдимия З. и получен от него подкуп, е С. Х. Р. – управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД.

Въззивният съд категорично не се съгласява с възражението на защитника на подсъдимия, че извода на съда за виновността на подсъдимия З. се базира на противоречивите показания на свидетеля Р., който бил заинтересован от изхода на делото. Свидетелят Р., макар и ощетен от инкриминираните действия на подсъдимия З., не твърди, че само подсъдимият З. му е искал подкуп, а твърди, че и свидетелят С. е отправял такива искания. Освен това чисто сърдечно свидетелят Р. заявява, че е имало плащания, без подсъдимият да му е искал подкуп, защото той можеше да твърди обратното за целия инкриминиран период, което обаче Р. не е сторил. Това поведение на свидетелят Р. съвсем не може да се определи като негова заинтересованост от изхода на делото.

На първо място, твърденията на свидетеля С. Р., че на 22.04.2014 г., е дал в работния кабинет на подсъдимия З., поискания от последния подкуп в размер на 4000 лева, представляващ 10 % от стойността на изплатените от Община Плевен суми в размер на 40 000 лева по фактури №№ 1000000362/03.02.2014 г.; 1000000503/04.03.2014 г. и № 1000000510/01.04.2014 г., на обща стойност 40 000 лева, се подкрепят от приложените по делото протоколи, материализиращи процесуално-следствените действия, извършени от разследващите органи, непосредствено след излизането на Р. от кабинета на •••-•••а З.. В приложения към Протокола за претърсване и изземване в кабинета на подсъдимия З. фотоалбум, нагледно е документирано установеното в протокола за претърсване и изземване, местоположение на хартиения пощенски плик, върху бюрото на подсъдимия, съдържащ банкнотите, предмет на подкупа, подробно изброени /със серии и номера/ в този протокол, съставляваща точно сумата от 4000 лева, колкото са били поискани от подсъдимия – тъй наречената „четворка“.

Че тези 4000 лева представляват именно получения от подсъдимия, неследващ се дар, доказват и идентичните заключения на двете Физикохимични експертизи /№ 14 /ФЗХ – 173 от 11.06.2014 г. и № 22/ФЗХ – 114 от 01.04.2022 г./, установили идентичност по химичен състав на установеното /чрез обтривки/ по лявата и дясна ръка на подсъдимия З. флуоресциращо вещество и същото такова по 40-те броя банкноти с номинал от 100 лева, както и по белия хартиен плик.

Възраженията на защитника на подсъдимия З. по отношение заключенията на тези експертизи и направеното искане да се изключи от доказателствената маса физикохимичната експертиза на Р. П., тъй като била базирана на незаконно събрани първични данни, настоящият съд намира за неоснователни. Физико-химичната експертиза по Протокол № 14 /ФЗХ – 173 от 11.06.2014 г. е изработена от специалист в тази област. Вещото лице Р. П. е бил експерт при НИКК-МВР, с което е спазена разпоредбата на чл.147 от НПК. Маркирането на парите и вътрешната част на плика, в който са били поставени, с флуоресциращо вещество, е било извършено при спазване разпоредбите на чл.9 - чл.11 от ЗСРС. В тази връзка отново следва да се приемат за неоснователни възраженията на защитника, че тази експертиза е изработена въз основа на негоден доказателствен материал – взетите обтривки при освидетелстването на подсъдимия З., тъй като, както защитникът твърди, според становището на ВКС, разрешението за използване на СРС по настоящото дело, било дадено от "некомпетентен орган", поради което и тази ФХЕ е била базирана на незаконно събрани първични данни.

Тук обаче, дебело следва да се подчертае, че в цитираното от защитника на подсъдимия З. решение на ВКС, извода на съдебният състав на ВКС, че „Разрешението, дадено от некомпетентен орган, еднозначно води до негодност на събраните посредством СРС веществени доказателствени средства“, касае искания за използването на СРС-та по чл.5, чл.6 и чл.7 от ЗСРС – наблюдение, подслушване и проследяване и то не само по отношение на подсъдимия А. Е. З., но и по отношение на свидетеля С. Х. Р..

В това решение изобщо не се споменава дори за самото белязване на парите, а още по-малко за „некомпетентността“ на органа, който ги е белязал, в каквато насока е и възражението на защитника, поради което възраженията на защитника в тази насока са неоснователни.

Назначаването на нова физико-химична експертиза от СГС по искане на прокурора е била обоснована от смъртта на вещото лице Р. П., преди приемането на тази експертиза от съда.

И двете експертизи представляват валиден важен доказателствен способ по настоящото дело. При назначаването им, стриктно е бил спазен процесуалния закон. При изработването и на двете заключения са били изследвани взетите обтривки от горна част на дясна ръка и долната част /хватателната част на дясната ръка, в основата на палеца/ и в долната част на лявата ръка в средата на дланта на подсъдимия З., в присъствието на поемните лица, след освидетелстването на З. и то след изрично негово писмено съгласие по реда на чл.219, ал.2 от НПК. Поради това и няма никакво основание тези експертизи да бъдат изключени от доказателствения материал.

Въпросното флуоресциращо вещество, което е било предмет на изследване от горепосочените ФХЕ, се явява свързващото звено между твърденията на свидетеля Р. за искания му и получен от подсъдимия З. подкуп и което е било открито по ръцете на З., и по банкнотите в плика, намерен на бюрото му, и без което няма как да бъде доказано престъплението, предмет на повдигнатото на З. обвинение, също е било поставено от компетентните органи и в предвидения от закона ред. Така, според показанията на свидетеля Г. „в началото на месец април 2014г. в Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“ в ДАНС, във връзка с постъпила справка, че лице - бизнесмен С. Р. е подложен на корупционен натиск и му се искат пари от •••-•••на Плевен във връзка с договор“; че „на последния транш е трябвало от община Плевен да му преведат по сметката на фирмата 40000 лв., като имало уговорка между него и •••-•••тогава 10% да им ги върне обратно… С. Р. на предварително уговорена среща и час, отиде на тази среща и даде тези пари.“ Свидетелят Г. твърди, че лично на него свидетелят Р. му е дал негови лични пари – 40 банкноти с номинал от 100 лева, които са били протоколирани, подробно описани и фотографирани. В ДАНС свидетелят Г. лично съставил необходимите протоколи за това, че парите са им били предоставени и маркирани. Свидетелят Г. пояснява, че парите са били маркирани със специално вещество от специалист на ДАТО, при стриктно спазване на чл.9 от ЗСРС, а самото действие по маркирането на парите и физическото им предаване на Р. било документирано, съгласно изискванията на чл.11 от ЗСРС.

Възраженията на защитника на подсъдимия З., за неправилното позоваване от страна на първоинстанционният съд на използваните специални разузнавателни средства, при постановяване на присъдата, независимо от категоричното отрицателно становище на ВКС и дадените в тази връзка указания в отменителното решение, не отговарят на обективната действителност. Невярно е твърдението, че „присъдата продължавала да се базира на данни, събрани чрез СРС, формирали вътрешното съдийско убеждение“. При постановяване на присъдата, СГС никъде в мотивите си, дори не е споменал, че се позовава на използваните СРС-та. Нещо повече, изрично е посочил, че свидетелят Г. „възпроизвежда факти и обстоятелства станали му известни в хода на експлоатирани СРС, които обаче не са изготвени по реда на НПК след издадено разрешение не от компетентен орган - ОС - Плевен, а от СГС.“

Вярно е, че решаващият съд е посочил, че кредитира показанията на свидетеля Г., защото възпроизвеждал факти и обстоятелства станали му известни в хода на експлоатирани СРС, „които обаче не са изготвени по реда на НПК…“, но е посочил, че в конкретния случай няма процесуална пречка неговите показания да бъдат част от доказателствената маса по воденото наказателно производство. Независимо от този довод на първият съд, в мотивите липсва какъвто и да е коментар на показанията на този свидетел, поради което настоящият въззивен съд не може да се съгласи с възражението на защитата, че показанията на свидетеля Г. валидизират негодни доказателства, вследствие на незаконна експлоатация на СРС-та.

Цитираните непосредствено по-горе от настоящият съд показания на свидетеля Г. относно маркирането на парите, предмет на подкупа, представляват възпроизвеждане на негови лични възприятия и лични действия, а не преразказ на СРС-та, поради което и според настоящият съд не е налице процесуална пречка показанията на свидетеля Г., в тази им част да бъдат кредитирани и ценени като част от общия доказателствен материал.

В конкретният случай не е налице провокация към подкуп, в каквато насока е поредното възражение на защитника на подсъдимия. За да е налице провокация към подкуп, по делото следва да са налице доказателства, че свидетелят Р. е създал условия или обстановка да предизвика подкуп; да е сторил това с цел да изобличи, да компрометира, да злепостави или да бъде образувано наказателно преследване срещу подсъдимия З., в качеството му на заместник - кмет, към инкриминирания период, който в качеството му на такъв е бил хванат с маркираните пари. Видно от показанията на свидетеля Р., не той е предлагал срещи с подсъдимия З. в кафе-заведения, и не той е предлагал, за изплащането на сумите по фактурите, условия, различни от отразените в договора от Договорът от 18.01.2011 г. между „Пауер-Инженеринг" ЕООД и Община Плевен, а точно обратно – това е сторил подсъдимия З.. Провокация към подкуп не е налице, ако длъжностното лице, приемащо подкупа, вече предварително го е поискало, ако инициативата за подкупа изхожда от самия получател. Процесният случай е именно такъв. От подробните свидетелски показания на С. Р. става ясно, че подсъдимият З. още при встъпването му в длъжност ••• – ••• „Финанси“ при община Плевен, през месец ноември 2011 година, при инициирана от самия него среща с Р. в кафе-заведение, му е заявил: „Ние решихме… Ние със С. решихме, че трябва да ни даваш 15, за да работим, иначе не работим…За да ти плащаме, ти трябва да ни даваш… 15% от стойността на фактурата.“ На възражението на Р., че това е много, защото заедно с ДДС-то стават 35%, подсъдимият З. отговорил „ако искаш“. Така, подсъдимият З. е дал ясно да се разбере, че Р. не може да очаква благоприятно развитие на договора ако не предостави исканата сума. Както сам Р. пояснява, е бил принуден да се съгласи, защото е бил в безизходица, поради което в продължение на години е давал определените му от подсъдимия суми, за да не му бъде прекратен договора с Община Плевен за поддръжка и ремонт на осветлението и за зарати това, че за тази работа получавал значителни суми. След като е била поискана поредната значителна сума от 4000 лева през месец април 2014 г., свидетеля Р. е сигнализирал правоохранителните органи и се е поставил в тяхна услуга за разкриването на престъпната схема. Това негово поведение не е укоримо или в противоречие със закона и не може да доведе до несъставомерност на инкриминираното деяние, и отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия З., още по-малко пък да представлява провокация към престъплението подкуп.

Че подсъдимият З. не само на 22.04.2014 г. е приел неследващ му се дар, а назад във времето периодично е искал и приемал от свидетеля Р. такъв, което е дало основание извършеното от него престъпление да бъде квалифицирано като продължавано такова, се доказва на първо място от подробните показания на свидетеля Р., според които, последният е получавал дължимите му се пари по издадените от него фактури за извършена работа, след като предварително подсъдимият З. му е определял колко Р. трябва да плати, за да му бъдат преведени дължимите от община Плевен суми, по издадените фактури. В множеството дадени показания пред съда /част от които на 11.06.2018 г. и на 29.09.2022 г./, свидетелят Р. неизменно твърди, че когато при поредното забавяне на парите е питал подсъдимия З., кога ще му бъде платено, З. е отговарял „Ами аз, като влизам за подпис, какво ще правим нататък? Няма ли нещо да се случва?“. В този разпит Р. твърди „...Тези 10 % превеждах само, когато имам превод към мен. Фактурите се забавяха около 3 месеца… От септември месец 2012 г. след превеждане на пари съм отчитал на З.. Водех си една справка, в която, когато имаше преводи, съм отчитал тези пари… На З. съм давал пари до април 2014… Не е имало случай, в който да ми се преведат парите по сметка на края на третия месец или в този срок и след това да не платя 10 %. Никога не е имало такъв случай. Всичко винаги е било свързано с молби и „Какво ще дадеш“ и „Кога ще го дадеш“. По договор ми се полагат тия пари. След като получех по фактурата плащане, на другия ден или два дни след това предоставях сумата на З., не повече. Имало е забавяне, респ. напомняне, нали напомняне в такъв смисъл „всичко наред ли е“, „получи ли ги“, „всичко точно ли е“ - в този ред на думи. Още първия си помислих да не плащам тези проценти и бях си замълчал. Мислех да не плащам, обаче като видях, че „увисват“ още около 90000 лв., реших да платя, за да си получа цялата сума, като се надявах, че ще ги изчистя до януари месец на 2012 г. всичките суми, и аз от 2012 г. да се откажа, нали да продам фирмата. Това е безсмислено да се работи по тоя начин…“ „…Ако аз не съм отишъл, няма да получа… Само два пъти съм получи пари, без да бъда натискан да платя - това е в 2013 г. - август и септември. Тогава не ми е поискан един лев. Освен двата пъти, когато не съм дал, защото не са ми искали, другите пъти винаги са ми искали. Искането ставаше по различни начини - в единия момент казва примерно „Ти как смяташ?“, като влизам за подпис единият път беше, че „ще ти платя“. Последният път беше „Ти какво ще даваш, като ние ти даваме?“, нали „Писахме ти четворка, ти кога ще дадеш нашата?“. Аз казвам, че не ги виждам. „Четворка“ де факто отговаря на сумата, която е преведена или ще бъде преведена. Преди „четворката“ беше „шестица“, тогава ми писаха „шестица“.“ Р. твърди още: „Плащал съм 10%, след като ме попитат как са протекли плащанията. За периода от края на 2011 г. до април 2014 г. винаги съм реагирал по постоянно напомняне. В едните моменти примерно З. ми е напомнял, в други моменти е бил Ц.…“; „Спомням си за две напомняния от страна на З. - за „четворката“, за която говоря и другия път когато каза, че като влиза при С. за платежните „какво ще дадеш“. И преди това също е имало напомняне от страна на З.. Преди „четворката“ имаше „шестица“, отново беше ми я писал и пак се изрази по същия начин - г-н З. беше със „шестицата“ в неговия кабинет. Никога не е имало други хора на тези разговори…“ ; „…З. ми е поискал лично 7, 8, 10 пъти - справката няма как да не кореспондира с това, което се е случило. Сумите, които твърдя, че съм плащал, съм ги вземал от парите, които са ми преведени по фактурата. Аз нямам други пари. Нямам, всичко загубих, всичко ми взеха. Имам сметка на фирмата, по сметката в банката получавам преводи от община Плевен на базата на издаден документ, на издадена фактура. Получавам 20000 лв. и от тези 20000 лв. давам на господин З. или на господин С. …“; Аз много пъти съм комуникирал със З., през цялото време съм комуникирал със З.. Аз започнах да комуникирам със З.… Първо на З. давах парите. От стъпването в длъжност на кмета първите два месеца съм ги давал на З. - декември и ноември 2011 г…. В началото г-н З. каза, че са за него и за С. са тези пари…“

За броя на дадените пликове с пари, както и размера на сумите, съдържащи се в тях, Р. твърди, че си е водил специална сметка: „Имаше една сметка, беше кръстена „ОБ“ - община. В тази сметка „ОБ“ се пишеха тези 10%, както са били. Кой месец е взето и кой месец са поискани да се плаща, се отбелязват датата, номера на фактурата и сумата, която е. Тази практика продължи, докато ми поискаха вече цялата фирма. Това беше преди Великден на 2014 г…“

За разлика от защитата на подсъдимия, настоящият въззивен съдебен състав не намира тези свидетелски показания за противоречиви, а напротив за напълно подредени хронологично, логични и непротиворечиви, както вътрешно, така и еднопосочни при съпоставянето им с останалия доказателствен материал.

В подкрепа на показанията на свидетеля Р. са и тези на свидетелката Й. М. – оперативен счетоводител в „Пауър Инженеринг“ ЕООД в инкриминирания период, която е установила, че „… във връзка с този договор, се забавяха парите от плащанията. Р. изискваше от мен - караше ме да направя, в компютъра имах една справка, в която ме караше да записвам някакви суми пари - „На тази дата запише тука 10000 лв.“. Справката е разбита на дати… той каза да пиша „Справка ОБ“… Мисля, че е било общината. Той не е споделял много неща с мен, но аз се досещах, защото сумите, които ме е карал да пиша, са обикновено около преводите, когато пристигат… виждах парите, които влизат. Това беше няколко дни след плащане от общината в рамките на около 10% от сумата, ако сумата е 60000 лв. - 6000 лв. Тази сума, която е приблизително 10%, през интернет- банкирането не се е предавала. Предполагам, че е кеш. Аз тези 10% като кеш не съм ги виждала, но Р., идваше „Дай ми едно бяло пликче“ и аз съм се досещала, не съм ги виждала. Досещах се, че образно казано, дава подкупи някъде, защото колкото пари влезнат, после да ни трябват толкова пари, но парите просто се губеха… лично съм давала пликче на г-н Р., но почти винаги, когато влезнат пари от плащания от общината - само от общината…с общината имаше проблеми, защото имаше период, когато бяха стигнали доста пари по забавени фактури. Дори си спомням, че бяха станали някъде над 90000 лв. Два-три месеца нямаше плащания, той вече не можеше да си плаща заплатите, не можеше да си плаща материалите и той каза „Нарочно ми бавят плащанията“… Пликът обикновено ми е искан след постъпване на суми от общината, обикновено така се случваше. Тогава отбелязвах в справката „ОБ“ точно, колкото ми каже той и това се случва само, след като от общината преведат суми… В тази справка пишех неща, които той ми каже… Казва ми например: „Запиши днес тази сума“ и аз записвах. Тази сума аз лично си мислех, че е за това, че дава някъде рушвети, но не знам какво е, защото не съм присъствала. Тази справка не беше отразена в счетоводните сметки. Това е извън счетоводството и нямаше никаква връзка със счетоводните сметки. Правех я по нареждане на Р.. Не знаех какво се случва с тази сума. Записвах такива суми всеки месец. Това отбелязване на сума по справката го правех винаги няколко дни след плащането от Общината, като отбелязвах и датата… Не е имало случай да ми е казвал да запиша сума в справката, без да е имало превод преди това от Общината…“

Показанията на свидетелката Л. Б., също служител в „Пауър Инженеринг“ ЕООД, макар и косвени, също подкрепят показанията на Р.. Пред съда тя е разказала, че обикновено са се събирали „… за плащане 2-3 фактури на веднъж и десет процента от сумата, след като е преведена се плащаха.“ Б. свидетелства, че била разбрала от Р. за кого са парите. „Разбрах, че се дават 10% на г-н З., не знам дали на друг се дават, знам за З.. Той ни каза… Това го разбрах, когато започна мандата през декември 2011, когато го извикаха и му казаха, че ще прекратят договора за улично осветление… Тази справка се водеше до април 2013, като за годината не съм сигурна. Р. ни казваше колко трябва да подготвим, като тази сума по спомен беше 10% от фактурата… Водеше се тази справка, за да се знае какво е платил… Принтирах справка ОБ във връзка с делата. Тези суми в справка ОБ се вписваха след преведена сума в общината… Останала съм с впечатление, че колежката ми М. знае за какво са тези 10% в справката… Тези 10 % ги носеше на г-н З., поне ние така знаем…“

Показанията на цитираните свидетели се потвърждават и от приложената по делото справка „ОБ“. Тази справка „ОБ“ е иззета и приложена по делото, като

доказателство, при спазване на предвидената в НПК процедура. За разлика от възражението на защитника на подсъдимия, с което се оспорва автентичността й, датата на съставянето й, както и техническия носител, настоящият съд намира, че отговорите на тези възражения се съдържат в свидетелските показания на Й. М..

Водената в счетоводството на „Пауър Инженеринг“ ЕООД, от свидетелката Й. М., по нареждане на свидетеля Р., справка „ОБ“, нагледно отразява издадените от „Пауър Инженеринг“ ЕООД фактури – № и дата на издаване, основание и сума – с ДДС и без ДДС. Справката отразява и датата и сумата по превода, както и номера на фактурата, по която е извършен превода, както и дали превода е частичен или пълен. Справката съдържа и графи, в които са отразени изплатените суми, но без ДДС, както и суми, представляващи 15% или 10 % от изплатените суми, съответно с ДДС или без ДДС – така, както Р. свидетелства – че първоначално е давал подкуп на подсъдимия З. в размер на 15 % от стойността на изплатените от Община Плевен суми с включено ДДС, а впоследствие - 10 % от стойността на изплатените суми, но без ДДС. Тази справка съдържа данни както за 15-те давания на ръка пари, на подсъдимия З., така и други суми, които, вероятно, по твърденията на Р., са давани на други лица, но тъй като те не са включени в обвинителния акт, те са неотносими към настоящото дело, поради което и не подлежат на коментар.

Всичко изложено по-горе е обосновката, даваща отговор на възражението на защитата, защо настоящият въззивен съдебен състав се е съгласил с първоинстанционният, че по делото са налице достатъчно доказателства, подсъдимият З. да бъде признат за виновен в извършване на 16 –те на брой деяния, предмет на обвинителния акт.

За това, че подсъдимият З. е искал от свидетеля Р. подкуп, за да разпореди изплащането на представените от последния фактури, са и показанията на свидетеля Г., който пред съда е заявил: „В началото на месец април 2014 г. в Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“ в ДАНС постъпи една справка, в която нашите колеги от ТД на НС-Плевен сочеха, че лице - бизнесмен е подложен на корупционен натиск и му се искат пари от •••-•••на Плевен във връзка с договор… коментирахме с лицето- бизнесмен С. Р.. Същият тогава каза пред нас, че са му поискани 10% от сума, която трябва да получава, че има сключен договор с община Плевен, … във връзка със сключения договор, на траншове получавал някакви суми пари. На последния транш е трябвало от община Плевен да му преведат по сметката на фирмата 40000 лв., като имало уговорка между него и •••- •••тогава 10% да им ги върне обратно. На 40000 10% бяха около 4000 лв. Докладвахме на СГП за случая.“

Свидетелят В. - старши експерт в отдел „Финансово-счетоводно обслужване“ в община Плевен, който е разпечатвал платежни нареждания за разплащане, пояснява, че нарежданията за разплащане се давали от различни хора - от главния счетоводител, през директор дирекция до ресорния •••-•••, който бил подсъдимия З.. Уточнява, че изготвял платежното нареждане само, когато някой му каже.

Обяснява, че при наличната в Община Плевен система на двойния подпис – платежното нареждане се подписва първо от главен счетоводител и директор дирекция за втори подпис и после от кмет и •••-••• за първи подпис. След изготвяне на платежното нареждане, ако се подпише веднага, се плаща веднага. От тези обяснения се налага извода, че значение за плащанията има подписът на кмета или ресорния •••-••• – в случая подсъдимия З.. Освен това, в показанията си свидетелят В. прави едно важно уточнение, като казва, че „плащането се активира, след като се направи преглед на доставчиците и по преценка се заплаща“, от което следва, че плащането е било разрешавано именно от подсъдимия З. и то след негова субективна преценка на кого да се плати. Вярно е, че тази преценка е произхождала от правомощията му като •••-••• с ресор „Финанси“, но именно с това правомощие подсъдимият е злоупотребил, като е поискал неследващ му се дар, за да разпореди плащанията по представените от свидетеля Р. фактури. Не случайно В. свидетелства, че „За тези години, в които функционираше договорът, разплащанията с „Пауер Инженеринг“ вървяха различно… За „Пауер Инженеринг“ по принцип от главен счетоводител, директор на дирекция до •••-••• казваха да го разпечатвам, в конкретния случай на 17.04.2014 г. •••-•••ът каза да го пускам. Ресорният •••-••• беше г-н З..“

В същата насока са и показанията на свидетелката Д. - началник отдел „Финансов контрол“, според която „Това кога ще се плати една фактура вероятно зависи от директор на дирекция „финансово-счетоводни дейности", зам.-кмет по финанси, главен счетоводител.“ Тези свидетелски показания обосновават фактическия извод, че тъй като заместник – кметът по финанси, който към онзи момент е бил подсъдимият З., стои най-високо в йерархията на отдела, то и „последната дума“ за плащанията е негова и това е още едно доказателство за възможността му, по негово усмотрение, да разпореди на кого да се плати и на кого не, и колко да се плати.

Свидетелските показания на горецитираните служители на Община Плевен се подкрепят и от показанията на свидетелката М. – служител във финансов отдел - Финансово стопанска дирекция при Община Плевен, според която •••-•••ът З. отговарял за финансовоикономическия ресор, включително и за финансовият отдел. Тази свидетелка твърди, че „… фактурите и съпътстващите документи към фактурите … се осчетоводяват и се съставя платежно в система, което се заключва и се отключва като дойде момента за разплащане… Освен моя, подпис имаше и друг подпис. В публични сектор сме с двоен, но не мога да кажа точно на кого е бил подписа. Към онзи момент право имаше •••-•••а и кмета на общината. Тогава зам. кмет беше З. и кмет беше Д. С.. Първо се полага моя подпис, след което подписа на един от двамата. След това се окомплектоват всички платежни нареждания и се предоставят в банката.“

Възраженията на защитника на подсъдимия З., че по делото не била приложена длъжностна характеристика, установяваща конкретните му права и задължения също са неоснователни. Както в обвинителният акт, така и в мотивите на присъдата изрично е посочено, че функциите на •••-•••а А. З. са били определени от Устройствения правилник на администрацията на Община Плевен /УП/. Този Устройствен правилник е с по-голяма тежест от длъжностната характеристика, защото се приема от Общинския съвет, съгласно чл.21, ал.2 от ЗМСМА и след това се утвърждава от кмета на Общината, съгласно чл.44, ал.1, т.17 от ЗМСМА. Именно в този Устройствен правилник са били документирани правата и задълженията на подсъдимия З.. •••-•••а е част от екипа на кмета и не случайно съгласно чл.18 от този Правилник, подсъдимият З. е имал задължението да подпомага кмета на Общината, а видно от приложените по делото копия на Заповеди, издадени Кмета на Община Плевен, когато последният е отсъствал, функциите на кмет на Общината са били изпълнявани от подсъдимия З., т.е. З. е замествал кмета. А съгласно ал.2 на чл.18 от УП едно от задълженията на З. било да ръководи и отговаря за дейността на дирекция „Финансовосчетоводна дейност“. В това си качество, подсъдимият З. осъществявал ръководство и контрол върху всички дирекции от този ресор - „Финансово-счетоводна дейност", „Бюджет", „Управление на собствеността" със сектор „Нежилищна собственост", „Финансов контрол", „Човешки ресурси" и дирекция „Приходи от местни данъци и такси" със същия сектор. Именно този устройствен правилник /освен ЗМСМА/ определя правата и задълженията, както и отговорността на •••-•••по финанси. Точно този Правилник, в който е било записано, че едно от задълженията му било да ръководи и отговаря за дейността на дирекция „Финансово-счетоводна дейност“, му е дало и правомощието да разпорежда на подчинените му служители какви плащания да се извършват от Община Плевен, кога, на кого и в какъв размер. Това негово правомощие представлява действие по служба, с което той е злоупотребил.

Неоснователни се явяват възраженията на защитника на подсъдимия З., че първоинстанционният съд не се бил съобразил с отменителното решение на ВКС от 7.06.2016 г., където било констатирано, че предходният съдебен състав на въззивната инстанция не бил конкретизирал: "какви конкретни служебни действия е предприел подсъдимият З., които са били свързани с получения дар"; че не било изяснено как точно З. осигурявал „навременното и по-бързо подписване и изплащане на платежни нареждания“, дали е нареждал отделни плащания, дали е действал в отсъствие на кмета и т.н.

Подсъдимият А. З. е искал и приемал подкуп не за да „дава указания“ за „навременно“ или „по-бързо“ плащане, без изясняване на конкретни действия, както защитникът твърди във въззивната жалба, отново с неуместното позоваване на решението на ВКС. Такива действия на З. не са посочени нито в обвинителния акт, нито в мотивите към присъдата. Подсъдимият А. З. е искал и приемал подкуп за да упражни конкретно правомощие, във връзка със службата му и защото е упражнил това правомощие – да разпореди плащане по издадените от „Пауер Инженеринг“ и е приемал подкуп защото е разпоредил плащането. Не е давал указания, нито е следял за навременно или по-бързо плащане. Подсъдимият З. е разпореждал плащане на представените от „Пауер Инженеринг“ ЕООД фактури, което е било едно от правомощията му, защото е знаел, че ще получи поисканият от Р. неследващ се дар, представляващ определен от него процент от изплатената от Община Плевен парична сума, и защото е представял тези платежни за подпис от кмета – свидетеля С.. За това свидетелства Р., който твърди, че когато при поредното забавяне на парите е питал подсъдимия З., кога ще му бъде платено, З. е отговарял „Ами аз, като влизам за подпис, какво ще правим нататък? Няма ли нещо да се случва?“

За разлика от възражението на защитника за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваната присъда, настоящият въззивен съдебен състав намира, че при вярно установената фактическа обстановка, обоснована от събрания и приобщен по реда на НПК по делото доказателствен материал, установената от съда правна квалификация е правилна.

Правилни са и правните изводи на първоинстанционният съд, че подсъдимият А.

Е. З., от обективна страна е осъществил състава на престъплението, в извършването на което е обвинен – по чл.302, т.1 и т.4, б. „а“ вр. чл.301, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като за периода от неустановена дата през месец ноември 2011 г. до 22.04.2014 г. в гр. Плевен, в условията на продължавано престъпление - с 16 деяния, подробно изброени в изложената по-горе в решението фактическа обстановка, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - •••-••• по „Финанси“ при Община Плевен, поискал от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, дар, който не му се следва - парична сума в размер 15 % от общо изплатени сума по фактури, впоследствие намалена на 10 % от изплатените суми по фактури, издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и ремонт на обществено осветление на територията на гр. Плевен“, сключен на 18.01.2011 г., между Община Плевен като „Възложител“ и дружеството като „Изпълнител“, за да извърши действие по служба - да разпореди на М. К. В. да разпечатва на хартия и да пуска за изпълнение платежни нареждания за изплащане на суми по фактури, издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД и приел от С. Х. Р., като управител и представляващ „Пауер Инженеринг“ ЕООД, в кабинета си в Община Плевен, дар, който не му се следва - парична сумата в размер на 40530.00 лева, представляваща част от общата сума, изплатена от Община Плевен по фактури, издадени от „Пауер Инженеринг“ ЕООД по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и ремонт на обществено осветление на територията на гр.Плевен“, сключен на 18.01.2011 г. между Община Плевен като „Възложител“ и дружеството като „Изпълнител“, загдето е извършил действия по служба – изпълнил задълженията си по чл.18, ал.2 от Устройствения правилник на администрацията на община Плевен, свързани с осъществяване на ръководство и контрол върху дирекцията, за която отговаря, а именно „Финансово- счетоводна дейност и управление на собствеността", за да се осигури дължимо плащане по цитираните по- горе фактури, а именно - разпоредил на М. К. В., да разпечата на хартия и да пусне за изпълнение платежни нареждания за изплащане на суми по фактурите в полза на получателя „Пауер Инженеринг“ ЕООД, като подкупът е в големи размери.

Субект на квалифицирания подкуп по чл.302, т.1 от НК е длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение в зависимост от характера, съдържанието и обема на изпълняваната от него длъжност, функциите и правомощията, с които е овластено, мястото, което заема в служебната йерархия и характерът на учреждението, в което работи - т.е длъжностно лице, което има по-широк кръг от права и задължения, заеманата от него служба е на по-високо място в служебната йерархия и служебната дейност има важно значение за учреждението. Такива са длъжностните лица, заемащи ръководни длъжности в министерствата, централните ведомства и другите учреждения, както и тези, на които са възложени ръководни, организационни и контролни функции.

Подсъдимият З. е субект на процесното престъпление, тъй като има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.301, ал.1 от НК и чл.93, ал.1, б. "б", пр. първо от НК. Той е бил назначен на длъжността ••• – ••• на Община Плевен с направление „Финанси“, на основание сключен, между него и Община Плевен, в лицето на кмета на Общината, трудов договор № 1980/10.11.2011 година.

В задълженията му, съгласно чл.18, ал 1 от Устройствения правилник на администрацията на Община Плевен, влизало да подпомага кмета на Общината, а съгласно чл.18, ал.2 от този правилник, в задълженията на З. влизало ръководството и отговорността за дейността на дирекция „Финансово-счетоводна дейност“. В това си качество, подсъдимият З. осъществявал ръководство и контрол върху всички дирекции от този ресор - „Финансово-счетоводна дейност", „Бюджет", „Управление на собствеността" със сектор „Нежилищна собственост", „Финансов контрол", „Човешки ресурси" и дирекция „Приходи от местни данъци и такси" със същия сектор. Следователно, подсъдимият З. пряко е отговарял за финансовите приходи и разходи в Община Плевен, т.е. за изплащането на представените от изпълнителите фактури, по сключените договори на Община Плевен със съответните съконтрагенти – в конкретния случай по сключения договор от 18.01.2011 г. с „Пауер Инженеринг“ ЕООД. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Р. и В. и другите свидетели, обсъдени по-горе в решението. Следователно, подсъдимият З. е заемал отговорно служебно положение.

Подсъдимият З. е осъществил и двете форми на изпълнително деяние по чл.301 -

пр.1 и 2 от НК - „поискал“ и „приел“ дар, който не му се следва.

Поисканият от подсъдимия З. подкуп се е изразил чрез отправеното от него предложение към свидетеля Р., че ще получи парични преводи от Общината, за което обаче, ще следва да му дава неследващ му се дар – определена от подсъдимия З. парична сума в размер на от 10 % - до 15% от стойността на тези парични преводи, която свидетелят Р. е следвало да му предаде. Действията и думите на подсъдимия З. са съставомерни по смисъла на чл.301 от НК, тъй като в закона не съществува изискване искането на дар да стане по точно определен начин. Достатъчно е да се демонстрира желание да се получи предмета на престъплението по ясен и разбираем за адресата на действието гражданин. Това по делото е безспорно установено от показанията на свидетеля Р., който цитира думите на подсъдимия З., при срещата им в кафе-заведението: „Ние със С. решихме, че трябва да ни даваш 15, за да работим, иначе не работим…За да ти плащаме, ти трябва да ни даваш… 15% от стойността на фактурата…“

Приемането на подкупа се е изразило във фактическото приемане на парите от подсъдимия З., давани му от свидетеля Р., след като З. е извършвал вменените му действия по служба, а именно след като е разпореждал на свидетеля В. да разпечата платежните нареждания за изплащане на дължимите се на „Пауер Инженеринг“ ЕООД суми по представените фактури. В случая, на 22.04.2014 г. изпълнителното деяние приемане на подкуп от подсъдимия З., е намерило израз в отправеното указание от З. до свидетеля Р. да остави плика, в който са били поставени белязаните пари, на бюрото му, като повдигнал една от лежащите върху бюрото папки. Фактическото държане на белязаните пари – 40 броя банкноти с номинал от 100 лева от подсъдимия З., е доказано от установеното по двете му ръце флуресциращо вещество, съгласно Протокола за освидетелстване /оглед на лице/, с писмено съгласие на лицето по реда на чл.219, ал.2 от НПК, което е доказателство, че даденият от свидетеля Р. на 22.04.2014 г. подкуп в размер на 4000 лева е преминал във фактическа власт на подсъдимия З., чрез физическото държане на парите от него.

Подсъдимият З. е осъществил и квалифициращия признак „подкуп в големи размери“. С Тълкувателно решение № 1/30.10.1998 г на ВКС е определен критерий по който се преценяват „големите размери“ - размерът на съответната вреда, подкуп и т.н. следва да надхвърля стойността на 70 минимални работни заплати за страната за инкриминирания период. Видно от ПМС № 249/31.10.2013 г., размерът на минималната работна заплата за страната към 22.04.2014 г. е била 340 лева, а общата сума на седемдесет минимални работни заплати е 23 800 лева. Общият размер на получените от подсъдимия З. суми е 40 530.00 лева и надхвърля посочената сума.

Подсъдимият З. е действал при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал, че иска и получава от свидетеля Р. дар, който не му се следва.

Осъщественото от подсъдимия З. престъпление е продължавано, тъй като

шестнадесетте отделни деяния осъществяват поотделно един и същ състав на престъпление по чл.302 вр. с чл.301 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. От показанията на свидетелите Р. и Й. М. /изцяло кредитирани от въззивния съдебен състав по съображения изложени по-горе в решението/, както и от приложената справка „ОБ“, се установява, че през месец ноември 2011 година е било осъществено първото деяние, след като на среща между подсъдимия З. и свидетеля Р., е бил поискан подкуп в размер на 15 % от стойността, с включено ДДС, на издаваните от „Пауер Инженеринг“ фактури. На неустановена дата през месец декември 2011 година е бил даден първия подкуп – парична сума в размер на 4600 лева, като до 22.04.2014 година, на различни дати, в кабинета на подсъдимия З., са му били дадени още 14 подкупа, възлизащи общо в размер на 40 530 лева. По този начин със шестнадесетте отделни деяния / поискан и 15 пъти приет неследващ се дар/ е осъществен състава на чл.302, т.1 и т.4, б.“а“, вр. с чл.301, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. В настоящият случай подсъдимият е поискал и получил облага за действия, които директно произтичат от неговите служебни правомощия и задължения и пряко са свързани с тяхното осъществяване. Поради това правилната и законосъобразна квалификация на престъпната дейност е именно по чл. 302, вр. с чл. 301 от НК.

По наказанието:

За извършеното от подсъдимия А. Е. З. престъпление по чл.302, т.1, и т.4, б. „а“, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, са предвидени наказания „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, „глоба“ до 10 000 лева и „лишаване от права“ по чл.37, ал.1, точки 6 и 7 от НК.

За така осъществените от подсъдимия З. деяния първостепенният съд му е наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване; „глоба“ в размер на 5 000 лева; „лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ за срок от 3 години; „лишаване от право да се упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ за срок от 3 години;

По реда на служебната проверка касателно размера на наложеното на подсъдимия З. наказание, апелативният съд извърши нова внимателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като взе предвид и новонастъпилите такива. При определяне на наказателната санкция за извършеното от подсъдимия А. Е. З. престъпление по чл.302, т.1, и т.4, б. „а“, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, първостепенният съд се е ръководил от правилото на чл.54 от НК, като е отчел, че към момента на постановяване на присъдата, липсват данни за изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и му е наложил наказание „лишаване от свобода” в законоустановения минимален срок от три години.

Законосъобразно и правилно решаващият съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на дееца, семейното му положение, добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност и висше образование.

Макар и да не е посочил изрично, като отегчаващи вината на подсъдимия З., първоинстанционният съд е приел, че извършените от него деяния са с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от длъжността, която е заемал подсъдимия, както и, че с тези деяния са засегнати и сериозно увредени обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица. Тук и във връзка с възражението на прокурора, че като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства не са били взети предвид броя на осъществените от подсъдимия деяния – 16 такива, следва да се посочи, че като говори, че „с тези деяния са засегнати и сериозно увредени обществените отношения…“, първоинстанционният съд е имал предвид именно тази повторяемост на извършените

инкриминирани деяния, поради което това възражение не се споделя от въззивният съд.

В крайна сметка, за да наложи на подсъдимия З. наказание „лишаване от свобода“ в минималния законоустановен срок от 3 години, първоинстанционният съд е приел, че е налице изцяло превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Наред с установените индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, настоящият съд взе предвид и новонастъпилото изключително такова в хода на въззивния процес - изтеклия над 10-годишен срок от извършване на деянията до постановяването на съдебния акт, който се явява изключително продължителен и то по причини извън процесуалното поведение на подсъдимия, за който той няма вина. Налице е сериозно нарушение на принципа за решаване на делото на А. З. в разумен срок, залегнал в чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и чл.22 от НПК. Това обстоятелство следва да бъде компенсирано със смекчаване на размера на определеното му наказание „лишаване от свобода“ и в този смисъл възраженията на защитника на подсъдимия З. са основателни, защото при описаното положение наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при ефективното му изтърпяване, действително се явява прекомерно и несправедливо.

С оглед на обсъдените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства,

апелативният съд прецени, че в случая са налице условията за приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което следва на подсъдимия З. да му се определи наказание под минималния праг от 3 години "лишаване от свобода", което би довело до пълно постигане целите на чл. 36 от НК.

Мотивирана от гореизложените съображения въззивната инстанция намира, че следва да измени обжалвания съдебен акт, като намали наложеното на подсъдимия А. Е. З. наказание „лишаване от свобода“ на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, от 3 /три/ години, на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца.

При тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на това наказание са налице кумулативно изискуемите предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият З., до настоящото наказателно производство не е бил осъждан, а и с оглед изтеклия дванадесет годишен срок от извършване на процесното престъпление, предвидените в чл.36 от НК цели на наказанието и предимно поправянето на подсъдимия, биха били постигнати и без да е наложително той да изтърпи наложеното му наказание в пенитенциарно заведение. Съдът намира, че с отлагане изпълнението на наложеното на З. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, ще се постигне в пълна степен предупредителния и превъзпитателния ефект към спазване законите и добрите нрави.

Независимо от извършеното редуциране на срока на наказанието „лишаване от свобода“ на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, настоящият съд намира, че не следва да намалява срока на наложените наказания „лишаване от право да се заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ и „лишаване от право да се упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“. С това решение, от една страна няма да бъде нарушена нормата на чл.49, ал.2 от НК, тъй като определения от първоинстанционният съд 3-годишен срок на тези наказания не надминава с посочения в чл.49, ал.2 от НК максимален 3-годишен срок, редуцирания от САС срок на наказанието „лишаване от свобода“ от 2 години и 6 месеца и не влошава положението му, а от друга е още една мярка за оказване превъзпитателно и възпиращо въздействие върху личността на дееца.

Настоящият съд намира, че по отношение на определения от първоинстанционният съд размер на наказанието „глоба“ от 5000 лева, който обосновано е съобразен с имотното състояние на подсъдимия и ангажимента му по издръжка на семейството му, не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК, предвид немалкия брой на инкриминираните деяния – 16 на брой и големия размер на поискания и приет подкуп – 40 530 лева, към периода на извършеното престъпление.

С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, правилно решаващият съд е възложил в тежест на подсъдимия З. направените по делото разноски, възлизащи в размер на 385,25 лева.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1, във вр. чл.334, т.3 и чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд