Решение № 5455 от 26.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4821/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК. С Решение № 22698 от 13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 3006/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 123-и състав, е отменено уволнението на И. С. М., извършено със Заповед № 23000047/27.11.2023 г. на Генералния директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на служителя дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 27.11.2023 г., като незаконосъобразно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. С решението И. С. М. е възстановен на длъжността, заемана от него преди уволнението – „Експерт вътрешна сигурност“ в направление „Техническа дейност“ дирекция „Информационни системи“ при Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, гр. София, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Със същото решение Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ е осъдено да заплати на И. С. М. сумата от 89174.52 лв. – парично обезщетение за оставане без работа поради уволнението в периода от 27.11.2023 г. до 27.05.2024 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ; както и сумата от 995.12 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С решението е отхвърлен предявеният от И. С. М. срещу Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над 89174.52 лв. до пълния предявен размер от 90500.52 лв., като недоказан по размер. Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 3726.98 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК, както и сумата от 400 лв. - разноски за възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 77 ГПК. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът, противно на формирания от Софийския районен съд извод, поддържа, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, доколкото от посоченото в нея служителят би могъл да разбере в какво точно се изразява неспазването и неотработването на седмичната норма на продължителност на работното време с променливи граници, при положение че е определена такава в размер на 40 работни часа. Поддържа, че доколкото дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определените в заповедта периоди, а спецификата му позволява неговото довършване и съответно откриване само след изтичане на тези периоди като краен резултат, не е необходимо да се посочва кога ищецът е идвал или си е тръгвал от работа по дни и колко часове е отработил в съответните работни седмици. Сочи, че и поисканите от служителя обяснения са за конкретните работни седмици, дни и дати, като в отговор на предоставените обяснения служителят не е оспорил констатациите за неспазване на работното време и неговото неотработване за посочените дни и/или периоди. Твърди, че работодателят няма задължение да посочва точно определен час на извършване на нарушенията, доколкото подобно изискване не е въведено в закона. По отношение на нарушението, изразяващо се в неспазване на времето за задължително присъствие, установено в Правилника за вътрешния трудов ред, въззивникът сочи, че е без значение часът на осъществяване на нарушенията, доколкото заповедта съдържа обстоятелства относно нарушението и кога е извършено. Посочва, че е заповедта изрично е отбелязано, че за тези дни не са налице дадени писмени разрешения за напускане на работното място. Поддържа, че наложеното наказание е и за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които е не по-малко от час от времето на задължително присъствие и което представлява самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказания „уволнение“. Счита, че извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина обосновават и наличието на хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, а именно системни нарушения на трудовата дисциплина, което е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Твърди, че противно на възприетото в обжалваното решение, не е необходимо да се сумира общото отработено от ищеца време, за да се обоснове неспазването на седмичната норма на продължителност на работното време с променливи граници. В тази връзка счита, че от съдържанието на процесната заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание, е видно фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение. С оглед подробно изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложил становище за нейната неоснователност. Споделя извода на първоинстанционния съд, че с непосочването на часа на извършване на нарушението служителят е затруднен да ангажира адекватна защита в процеса. Поддържа, че е нарушена и процедурата по чл. 333 КТ за предварителна закрила при уволнение. Счита, че работодателят не е посочил и конкретната хипотеза на правната норма за налагане на дисциплинарното наказания, доколкото разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ са уредени две алтернативни основания за налагане на дисциплинарно уволнение., както и че не са доказани фактите, които да осъществят състава на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, като работодателят не е посочил кои са другите тежки нарушения на трудовата дисциплина. Посочва, че от ищеца не са поискани писмени обяснения за конкретно вменените му дисциплинарни нарушения, тъй като обясненията са поискани за неспазване на седмичната норма и за задължителното присъствие в работния ден, но не и за три закъснения и преждевременни напускания на работа в един календарен месец. На самостоятелно основание счита, че и самото искане за предоставяне на обяснения не съдържа необходимите реквизити. Поддържа, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване верността на справките от системата за контрол на достъпа, както и че не е доказал, че системите за контрол на достъпа и за контрол на работното време не могат да бъдат манипулирани. Счита за неправилна преценката на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ответника - Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД), чрез юрк. Д.С., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима. Решението, в частта с която е отхвърлен предявеният от И. С. М. срещу Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над 89174.52 лв. до пълния предявен размер от 90500.52 лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила. Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното: Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на извършеното със заповед № 23000047/27.11.2023 г. на Генералния директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ уволнение за незаконно, възстановяване на уволнение служител на работа и изплащане на обезщетение. Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид юридическа отговорност и се изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици заради извършено и установено дисциплинарно нарушение. Работодателят е дисциплинарнонаказващият орган и притежава дисциплинарна власт, която представлява неразделна част от неговата работодателска власт. Дисциплинараната отговорност се реализира в рамките на дисциплинарно производство, което се развива под формата на сложен динамичен фактически състав - съвкупността от последователно извършвани правни действия, насочени към установяване на правонарушението, определяне и налагане на дисциплинарното наказание. Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността на уволнението, носи ответникът по настоящото дело, като по предявените от ищеца искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225 КТ именно в тежест на ответника е да докаже законосъобразността на извършеното уволнение, а именно: 1/ че заповедта е издадена от компетентно лице; 2/ че са изисквани обяснения преди налагане на наказанието за нарушенията, за които на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; 3/ че е издал мотивирана заповед за уволнение, както и че служителят е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина; 4/ че при определяне на наказанието е съобразена тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени. С оглед поддържаните в исковата молба и отговора на въззивната жалба твърдения за наличие на основание за предварителна закрила (трудоустроен и боледува от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването ) в тежест на ищеца е да докаже основанието за закрила, а в тежест на ответника – че е получил мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши преди да наложи съответното дисциплинарно наказание, е да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Целта на тази законовоустановена процедура е, от една страна, да субектът на дисциплинарната власт да има възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а от друга – да даде възможност на работника или служителя да се защити в рамките на започналата дисциплинарна процедура. В конкретния случай, видно от поканата за писмени обяснения, находяща се на л. 355 от гр. д. № 3006/2024 г. по описа на СРС работодателят е изискал писмени обяснения по следните 2 въпроса: 1/ защо служителят не е спазил и отработил седмичната норма на продължителност на работното време, регламентирана в Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) в ДП РВД за конкретно посочени работни седмици и 2/ защо в посочените периоди не е спазил времето за задължително присъствие, установено в ПВТР за конкретни работни дни. Служителят е получил поканата на 17.10.2023 г., което е удостоверено с неговия подпис. Ето защо, е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за изискване на обяснения относно посочените две нарушения. След приемането на писмени обяснения работодателят следва да обективира волята си за налагане на конкретно дисциплинарно наказание в мотивирана писмена заповед, чиито задължителни реквизити са уредени в чл. 195, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Изискването на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед установеното в чл. 189, ал. 2 КТ правило за еднократност на наказанието, а също така и с оглед необходимостта от преценка на спазване на сроковете по чл. 194 КТ и на възможността работникът или служителят да се защити в производството по отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. От значение за работника или служителя е да има възможност да разбере причината, поради която трудовото му правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да прецени дали законосъобразно е наложено дисциплинарното наказание. Поради това от съдържанието на заповедта е важно да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание. В конкретния случай, видно от приетата Заповед № 23000047/27.11.2023 г. ответникът е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание за следните нарушения: 1/ не е спазил и отработил седмичната норма на продължителност на работното време с променливи граници, регламентирана в чл. 42, ал. 1 и л. 45, ал. 3 и 4 от ПВТР в ДП РВД за периодите на следните работни седмици: 05-09 юни 2023 г., 12-16 юни 2023 г, 19-23 юни 2023 г., 26-29 юни 2023 г., 10-14 юли 2023 г., 31 юли-04 август 2023 г., 07-11 август 2023 г., 14-18 август 2023 г., 21-25 август 2023 г., 28 август-01 септември 2023 г., 04-08 септември 2023 г., 11-15 септември 2023 г.; 2/ както и в посочените периоди не е спазил времето на задължителното присъствие установено в чл. 45, ал. 2 от ПВТР за следните работни дни: за месец юни - 5, 7, 8, 13, 14, 15, 20, 21, 23 и 26; за месец юли -10, 11, 12, 14 и 31; за месец август - 3, 7, 9, 10, 11, 15, 16, 17, 18, 22, 24, 25 и 28; за месец септември - 4, 8, 12 и 14; 3/ като на датите 17, 18 и 25 август 2023 г. са налице три закъснения и преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час от времето на задължителното присъствие." На първо място, с оглед довода на ищеца, поддържан в отговора на въззивната жалба, следва да се посочи, че доколкото са изискани обяснения само за нарушенията, посочени под пункт 1 и 2, като за нарушението по пункт 3, не е изпълнено изискването за искане на обяснения, т.е. нарушен е чл. 193, ал. 1 КТ, трудовият спор за законосъобразността на уволнението следва да бъде решен единствено по отношение на нарушенията, за които са изискани обясненията (Решение № 160 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 2401 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – уволнение, отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото в нея е посочен периодът, включително и конкретните дати, през които работодателят твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които са извършени и в какво се изразяват същите, като са посочени и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения. Изложените в заповедта мотиви за налагане на дисциплинарното наказание са достатъчни, за да удовлетворят изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Законът не поставя изискване в заповедта да бъдат посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, денят и часът на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. При това не може да се изисква от работодателя да извършва анализ на нормативни разпоредби или на длъжностната характеристика, когато с тях са възложени общо формулирани, но конкретно нарушени задължения. В този случай за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно да са посочени нарушенията на тези задължения, а въпросът за изясняване на обема и причините за не упражняването им в конкретната ситуация, е въпрос по същество. (Решение № 309 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 5464 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). В процесната заповед е посочено конкретно за кои седмици не е спазена седмичната норма за отработване на часовете, като е посочено и в кои конкретни дни служителят не е спазил периода на задължително присъствие. В действителност в заповедта не е посочено за всяка от седмиците колко часове е отработил служителят, нито е посочено по отношение на второто нарушение каква е била продължителността на присъствието му в съответните работни дни. В заповедта обаче е посочено, че същата се издава по повод получена информация от началника на отдел „Сигурност и защита“ за резултатите от извършена проверка в системата за контрол на достъпа до ДП РВД. Наред с това в заповедта се съдържа позоваване и на дадените от И. С. М. обяснения, в които последният е заявил, че за посочения период е бил на процедури във връзка със здравословното му състояние. По този начин Заповед № 23000047/27.11.2023 г. препраща към обяснения на служителя, поради което същите следва да се считат за част от нея. Видно от дадените обяснения, служителят е бил наясно за периода, за който се изискват обяснения и за кои нарушения се отнасят. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съобразно установените в чл. 195, ал. 1 КТ изисквания може да бъде изпълнено не само чрез посочване на всички елементи на дисциплинарното нарушение в заповедта, като включително е допустимо и чрез препращане към други изходящи от работодателя актове, които обаче са връчени на работника или служителя преди или най-късно с връчването на заповедта, или към издадени от самия работник или служител частни документи, каквито са обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ. При това, доколкото последните произтичат от работника или служителя, същите не е необходимо да му бъдат изрично връчвани, каквото е изискването за изходящите от работодателя документи ((Решение № 309 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 5464 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение)). В заповедта обаче ясно и конкретно е посочено, че съгласно чл. 45, ал. 1 ПВТР установеното работно време е с променливи граници и е с начало 07: 30 до 09: 30 часа и край от 16: 00 до 18: 00 часа. Времето на задължителното присъствие е от 09: 30 до 12: 00 часа и от 13: 00 до 16: 00 часа, а седмичната норма на работното време в часове се определя като броя на работните дни в седмицата се умножава по нормалната продължителност на работния ден – 8 часа. При тази формулировка и ясно посочване на дните на периода на извършените нарушения, въпросите каква част от седмичната норма е изработил или не, респ. продължителността на отсъствието във връзка с неспазване на задължителното присъствие са въпроси за изясняване на обема и причините за неупражняване на съответните задължения на служителя, които подлежат на обсъждане по съществото на спора. При положение че е регламентирана рамката, през която служителят следва да присъства на работното си място и седмичният брой часове, които следва да отработва, и доколкото в заповедта изрично е посочено, че не е отработил седмичната норма и не е спазил задължителното присъствие за конкретно посочените дни, не е необходимо да бъде посочвана продължителността. Настоящият съдебен състав намира, че така формулирана, заповедта позволява на служителя да разбере за кои конкретни нарушения му се налага дисциплинарно наказание, респ. да организира своята защита във връзка с предприетата дисциплинарна процедура, поради което са спазени изискванията на чл. 195 КТ. Разпоредбата на чл.333 КТ регламентира закрилата при уволнение, като законността на уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително съгласие от Инспекцията по труда или от синдикален орган. Практическото осъществяване на закрилата включва задължения на работодателя и на работника/служителя, определен за уволнение - първият да събере предварителна информация, да поиска мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда, съответно от синдикален орган, а вторият (работника/служителя) - при поискване да представи съответните документи. Тези задължения следва да бъдат изпълнени преди да бъде извършено уволнението, тъй като съгласно разпоредбата на чл.333, ал.7 КТ закрилата се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. Правните последици от неизпълнение на уредената в нормативните актове процедура за осъществяване на предвидената закрила са посочени в разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ - заповедта за уволнение се отменя само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предварителната закрила при уволнение важи спрямо трудоустроени работници и работници и служители, боледуващи от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В производството по делото не е спорно, а и от представеното ЕР на ТЕЛК № 91790 от 27.06.2023 г., се установява, че ищецът страда от „хронична исхемична болест на сърцето, неуточнена“, като е трудоустроен с призната трайно намалена работоспособност. Исхемичната болест на сърцето е болест, при която предварителната закрила е задължителна, предвид изричната разпоредба на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. Ето защо, за служителя е била налице предварителна закрила към момента на уволнението, като заболяването му съставлява основание да бъде поискано мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ и разрешение на Инспекцията по труда по чл. 333, ал.1. В конкретния случай от приложеното по делото искане за издаване на мнение за уволнение на работници или служители, ползващи специална закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, адресирано то ТЕЛК чрез РКМЕ и находящо се на л. 270 от делото е видно, че работодателят е отправил искане за издаване на мнение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, като се позовава на ЕР на ТЕЛК № 91790 от 27.06.2023 г. В даденото мнение от 03.11.2023 г. е посочено, че лицето е защитено от уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ и че за дисциплинарното уволнение решението се взима от работодателя. След получаване на мнението с искане, заведено в деловодната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ под вх. № 23121717/14.11.2023 г., работодателят е представил даденото мнение и е отправил до Инспекцията по труда искане за разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение. В отговор на отправеното искане, с разрешение от 20.11.2023 г., находящо се на л. 279 от гр. д. № 3006/2024 г. по описа на СРС, изрично е посочено, че след прегледа на представената документация (включително мнение на ТЕЛК) се дава предварително разрешение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с И. С. М.. Предвид направените оспорвания в отговора на въззивната жалба, следва да се посочи, че дори в съответните актове да липсва такова изрично посочване на документите, те са волеизявления в отговор на отправено искане и следва да се приеме, че го удовлетворяват така, както е направено, без да е необходимо то да бъде възпроизведено и без да е необходимо да бъдат изрично посочени фактите и обстоятелствата, които са взети предвид (Решение № 224 от 14.11.2019 г. по гр. д. № 2004 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Ето защо и доколкото по делото се установява, че преди уволнението ответникът е получил предварително разрешение от Инспекцията по труда да уволни дисциплинарно ищеца и то за поведението, посочено в уволнителната заповед, съдът приема, че закрилата на ищеца е преодоляна. Съгласно чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ПВТР установеното работно време е с променливи граници и е с начало 07: 30 до 09: 30 часа и край от 16: 00 до 18: 00 часа. Времето на задължителното присъствие е от 09: 30 до 12: 00 часа и от 13: 00 до 16: 00 часа, както и че седмичната норма на работното време в часове се определя като броя на работните дни в седмицата се умножава по нормалната продължителност на работния ден – 8 часа. При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав намира, че работодателят е въвел т.нар. променливо работно време съгласно чл.139 ал.2 КТ, а времето, през което служителите е трябвало задължително да бъдат на работа в предприятието, е от 09: 30 до 12: 00 часа и от 13: 00 до 16: 00 часа, съгласно цитираната по- горе разпоредба на ПВТР. Съгласно чл. 45, ал. 7 ПВТР началникът на отдел „Сигурност и защита“ организира предоставянето по електронен път в първия работен ден на всяка седмица на преките ръководители на структурни звена по Приложение № 2 на информация от Системата за контрол на достъпа в ДП РВД за присъственото време на всеки работник или служител от съответното звено за предходната седмица. Информацията за ръководителите на структурните звена се предоставя на следващите в йерархията ръководители. Съгласно ал. 11 на цитираната разпоредба при системни нарушения от работник или служител на разпоредбите, свързани с работното време в променливи граници, прекият ръководител на структурното звено включва необходимата информация в последния седмичен отчет за текущия месец, предприема действия съгласно вътрешните актове за оценка на индивидуалното трудово изпълнение и при необходимост ангажиране на дисциплинарна отговорност, съгласувано със следващите в йерархията ръководителите. В чл. 56, ал. 1 ПВТР е регламентирано, че присъственото време се регистрира персонално за всеки работник или служител посредством служебен пропуск чрез Системата за контрол на достъпа в ДП на РВД. Съгласно ал. 1 регистрацията се извършва при преминаване на контролните точки на Системата за контрол на достъпа. Следва да се посочи, че и в дадени по реда на чл. 193, ал. 1 КТ обяснения ищецът е посочил, че за посочения период е бил на процедури във връзка със здравословното му състояние. Това извънсъдебно изявление на работника или служителя пред работодателя за това, че са се осъществили неизгодни за него факти, представлява извънсъдебно признание, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл.175 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав изследва направеното изявление с оглед останалия доказателствен материал. На л. 209 от гр. д. № 3006/2024 г. по описа на СРС е представена кореспонденция от ответника, съгласно която генералният директор на ответника изисква информация от системата за контрол на достъпа в ДП РВД за присъственото време на служителите от дирекции КНО и ИС, направление ТД за периода от 01.06.2023 г. до 30.09.2023 г. В изпълнение на задачата е изготвена подробна справка, находяща се на л. 210-л.255 от гр. д. № 3006/2024 г. по описа на СРС, която съдържа информация за датата и часа и мястото за вход/изход на ищеца. Анализът на данните от справката по отношение на вход и изход за следните дни през съответните месеци: юни - - 5, 7, 8, 13, 14, 15, 20, 21, 23 и 26; за месец юли - 10, 11, 12, 14 и 31; за месец август - 3, 7, 9, 10, 11, 15, 16, 17, 18, 22, 24, 25 и 28; за месец септември - 4, 8, 12 и 14, показва, че са налице отклонения от време на задължително присъствие, установено в чл. 45, ал. 2, изр. 2 ПВТР. На л. 461-472 от гр. д. № 3006/2024 г. по описа на СРС са представени и приети ежеседмични справки за периода 01.06.2023 г. – 30.09.2023 г. за ищеца съобразно базата данни на ДП РВД. От данните в отчетите е установимо, че за седмицата 05-09 юни 2023 г. отчетеното работно време за ищеца е 19 часа и 35 минути; 12-16 юни 2023 г. – 24 часа и 54 минути; 19-23 юни 2023 г. – 28 часа и 58 минути; 26-29 юни 2023 г.-17 часа и 03 минути; 10-14 юли 2023 г.-21 часа и 09 минути; 31 юли-04 август 2023 г.-26 часа и 47 минути; 07-11 август 2023 г.-22 часа и 10 минути; 14-18 август 2023 г.- 22 часа и 43 минути; 21-25 август 2023 г.- 25 часа и 03 минути, 28 август-01 септември 2023 г.- 29 часа и 43 минути, 04-08 септември 2023 г.- 21 часа и 43 минути; 11-14 септември – 20 часа и 35 минути. Поради своевременно направено оспорване на достоверността на справките е назначена съдебнотехническа експертиза, чието заключението не е оспорено от страните и е прието от Софийския районен съд. Съдът намира изготвеното заключение по СТЕ на вещото лице инж. Д-р Н.Х. за обосновано, компетентно и обективно дадено, поради което го кредитира с доверие. От заключението се установява, че в анализираната система за отчитане контрол на достъпа, в това число за отчитане в реално време на използването на служебния пропуск, е налице техническа възможност за извършване на справка по дата и час за регистриранията (чекиранията) на ищеца за определен период. Съгласно заключението ищецът е притежавал служебен пропуск с I D 10462942, който е бил регистриран в системата на 29.09.2019 г. с валидност 80 години. След извършена справка в системата за регистрирания на ищеца вещото лице дава заключение, че приложените по делото данни, описани в доказателствата към отговора на исковата молба и становището от 21.06.2024 г., към което са приложени ежеседмичните справки, съответстват на извършената справка в системата за мониторинги и контрол на достъпа в ответната страна. Вещото лице посочва, че предоставените справки за начало и край на работния ден изхождат от модул ДП РВД „Контрол на работното време“ към софтуерния продукт за контрол на достъпа на ДП РВД, както и че софтуерът и модулът са предоставени от „Анди-БГ“ ООД. Вещото лице разяснява, че анализираната и ползвана от ищеца служебна карта се отчита по съответното ID, като данните се вписват автоматично в базата данни на системата, а модулът, служещ за отчитане на работното време, извършва анализ на тези данни и изготвя справка по автоматичен път съгласно заложените си алгоритми на работа само на данните, служещи за отчитане на работното време. Не се отбелязват вътрешните точки на сградата, а картата сама по себе си служи и контролира достъпа на притежателя й, софтуерът извършва анализ на данните по искан критерий. Вещото лице разказва, че от интерфейса, до който е имал предоставен достъп, технологично не може да се установи/извърши манипулации и интервенции в софтуерния продукт. При изслушването му в открито съдебно заседание от 15.11.2024 г. експертът разяснява, че от мястото, където е правил изследването, достъпът до базата данни е бил само на служебно ниво, като не е имал достъп до базата данни на ниво, с което да може да изследва логовете на самите потребители, техните действия, свързани с работата в базата данни, поради което не е отговорил на въпроса кога се е случила промяната в нивото на достъп на картата за чекиране и осигуряване на достъп на ищеца. Вещото лице е посочило, че системата, в която е отразена картата и показва нивата на достъп, е нефункционална към момента и към момента на изследването, като се използва само за информационна цел. По повод направеното в отговора на въззивната жалба оплакване, че от заключението се установявало, че системата за контрол на работното време не е приета с приемо- предавателен протокол от РВД като възложител по договор с „Анди-БГ“ ЕООД и че не са извършени 72-часови проби, следва да се посочи, че в отговор на въпрос № 6 вещото лице е разяснило, че системата „realtime control system ultimate“, произведена от „ПК Софт“ ЕООД към настоящия момент не е активна и се използва само за справочна цел, като данните са интегрирани в новата система за контрол на достъпа, предоставена от „Анди-БГ“ ЕООД. Отделно от това на л. 204 от гр. д. № 3006/2024 г. по описа на СРС като писмено доказателство по делото е приет приемо-предавателен протокол, в който е удостоверено, че е завършена възложената поръчка за предоставяне на услуга с предмет „актуализиране на софтуера на системата за контрол на достъпа“ съгласно оферта от 26.04.2022 г. и в който е посочено, че системата е предадена в работещо състояние спрямо изискванията на възлагателното писмо. При тази фактическа обстановка, изградена въз основа на направеното в писмените обяснения извънсъдебно признание събраните по делото доказателства – писмени доказателства и експертно заключение, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е изпълнил задължението си за седмичната норма на работните часове за посочените в уволнителната заповед седмици, както и че не е спазил периода на задължителното присъствие в посочените в уволнителната заповед дни. От ищеца не се установява да е била налице твърдяната манипулация в системата за достъп на сградата, в която се намира офисът на работодателя, нито се установява да са налице данни за технически неизправности в системата за сигурност на достъпа. Следователно следва да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ. Преценката на тежестта на нарушенията по чл. 189, ал. 1 КТ следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение - характера на изпълняваната работа, включително от това, дали на служителя са възложени функции по ръководство и контрол, което сочи за оказано от работодателя по-високо доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на възложената работа, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. (Решение № 132 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 4552 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Решение № 299 от 09.04.2020 г. по гр. д. № 1503 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; решение №372/01.07.2010 г. по гр.д. №1040/2009 г. IV ГО на ВКС). Съдът, като обсъди вида на нарушението, намира, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е съответно на тежестта на извършените от ищеца нарушения. За преценка на наложеното наказание съдът съобразява заеманата от ищеца към момента на уволнение ръководна длъжност в държавно предприятие, в чийто предмет на дейност влизат значими функции като управление на въздушното движение за постигане на безопасност, ефективност и редовност на полетите в обслужваното гражданско въздушно пространство; управление на въздушното движение на контролирани летища, проектиране на структури на въздушно пространство; разработване на процедури за полети; планиране, осигуряване, внедряване, експлоатация и поддържане на съоръжения, системи и оборудване за комуникационно, навигационно, обзорно, енергийно, метеорологично и аеронавигационно осигуряване на обслужваното въздушно движение и съпътстващата инфраструктура и др. функции, уредени в чл. 53 ЗГВ. Налице е повторяемост на извършените нарушения, като за някои от седмиците се констатират значителни отклонения спрямо средната седмична норма на работните часове. Така например за седмицата 05-09 юни 2023 г. отчетеното работно време за ищеца е 19 часа и 35 минути, а за 26-29 юни 2023 г.-17 часа и 03 минути, което е по- малко и от половината от задължителната седмична норма. Налице е и трайно неспазване на задължителното присъствие в работни дни. Всички тези обстоятелства водят до извод, че тежестта на наказанието е съобразено с критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Поради изложеното, съдът счита, че налагането на дисциплинарното наказание е извършено при спазване на законовите изисквания за това, поради което уволнението на ищеца се явява законосъобразно, а искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ - неоснователен. Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението. Съдът не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което исковете за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа следва да бъдат отхвърлени. Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като бъдат отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ. По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъде присъдена сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски районен съд. На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК на въззивника ответник следва да бъде присъдена сумата от 100 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд и 1886 лева – държавна такса за въззивно обжалване. С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд. Така мотивиран, съдът