РЕШЕНИЕ

№ 1330

•••, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430102090 по описа за 2024 година Пред ПлРС е депозирана искова молба от М. А. Н., чрез •••, против •••, с която се твърди, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, като ищцата е заемала длъжността •••. Твърди се, че поради придобито право на пенсия за навършена възраст и трудов стаж, въз основа на ••• трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 17.07.2023г. Твърди се, че с приемане на ••• е било предвидено увеличение на учителските заплати със задна дата- считано от 01.01.2023г. Твърди се, че на 10.08.2023г. е подписан и ••• предвиждащ увеличение на заплатите на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал- съобразно с увеличението на МРЗ. Посочва се, че в чл. 27, ал.1 и ал.2 на Анекса изрично е записано, че страните по Колективния трудов договор се договарят увеличението на заплатите да бъде със задна дата, считано от 01.01.2023г. Твърди се, че за периода 01.01.2023г.- 16.07.2023г., ищцата е работела на ••• и е била член на Синдиката на българските учители към КНСБ. Твърди се, че по силата на чл. 57 КТ, колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Посочва, че увеличението на заплатите се прави на основание поименно щатно разписание към 01.01.2023г, в което е фигурирала и тя, поради което, повишението от 15% на основната заплата би следвало да важи и за нея. Твърди се, че ищцата е изпратила до ответника писмо от 26.09.2023г., с искане за изплащане, след преизчисляване, на обезщетения чл.224, ал.1 от КТ и по чл. 222, ал.3 от КТ, в съответствие с влезлия в сила Анекс №Д01-192/10.08.203г„ подписан към отрасловия КТД. Твърди се, че от страна на ответника има плащане на начислените обезщетения по издадената заповед за прекратяване на ТД по ••• и ••• Твърди се, че на ищцата не е изплатено дължимото увеличение на основната работна заплата, за периода от 01.01.2023г. до 17, 07.2023г, в размера на от •••, за периода м. януари - м.юни, и в размер на ••• за м. юли.2023г. Твърди се, че в полза на ищцата не е заплатено дължимото й увеличение в обезщетението по ••• и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, в размер на •••. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава за изплащане на дължимото трудово възнаграждение в увеличения му размер, както и на увеличението на обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ, поради което дължи и обезщетение за забава, изчислено от 1-во число на месеца, следващ месеца на обнародване на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ, бр.75/01, 09.2023г. 01.10.2023г, до датата на предявяване на ИМ- 15.04.2024, като дължимата лихва за забава върху всяко едно падежирало вземане е, както следва: върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.01.2023г. обезщетението за забава, в размер на 24, 04лв; върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.02. 2023г.- обезщетението за забава в размер на 24, 04лв; върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.03.2023г.- обезщетението за забава в размер на 24, 04лв.; върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.04 2023г- обезщетението за забава в размер на 24, 04лв; върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.05.2023г.- обезщетението за забава, в размер на 24, 04лв; върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.06.2023г.- обезщетението за забава в размер на 24, 21лв.; върху дължимото увеличение на трудовото възнаграждение за м.07.2023г.- обезщетението за забава в размер на 11, 52лв; върху дължимото увеличение на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ- обезщетението за забава в размер 108, 30лв.; върху дължимото увеличение на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - обезщетението за в размер на 266, 33лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, както следва: 1. На основание чл.128, т.2, вр. чл. 59 от КТ, осъди ответника, да заплати на ищцата сумата от 2103, 62лв, представляваща разликата между изплатеното й трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 17.07.2023г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ и трудовото възнаграждение за същия период, дължимо след прилагане и преизчисление на база договорено увеличение със задна дата, считано от 01.01.2023г., прието с ••• за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр. 75 от 01.09.2023г., и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, обезщетение за забава, в размер на 155, 93лв, за периода 01.10.2023г- 15.04.2024г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. 2. На основание чл.224, ал.1, вр. чл. 59 от КТ, да заплати сумата от 1460, 87лв.- обезщетение за неизползвани 81 дни платен годишен отпуск, представляваща разликата между изплатената сума, начислена в Заповед №РД-15- 569/14.07.2023г. за прекратяване на ТД и дължимата сума след прилагане и преизчисление на база договорено увеличение със задна дата, считано от 01.01.2023г. и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, лихва за забава, в размер 108, 30лв, за периода 01.10.2023г- 15.04.2024г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. 3. На основание чл.222, ал.3, вр. чл. 59 от КТ, да заплати сумата от 3592, 60лв.- обезщетение, представляваща разликата между реално изплатената сума, начислена в Заповед № РД-15- 569/14.07.2023г., в размер на 11 брутни заплати и дължимата сума, след прилагане и преизчисление на база договорено увеличение със задна дата, считано от 01.01.2023г., и на основание чл. 245, ал.2 от КТ, вр чл. 86, ал.1 от ЗЗД, лихва за забава, в размер 266, 33лв, за периода 01.10.2023- 15.04.2024г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. 4. На основание чл.86 от ЗЗД, да заплати обезщетение за забава в плащането на обезщетения, както следва: -сума в размер на 202.41лв.- представляваща лихва за забава върху изплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, в размер на 7212, 73 лева, за периода от 31.08.2023г. /последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено/, до 15.11.2023г. вкл. /денят предхождащ плащането/; -сума в размер на 702, 58лв, представляваща лихва за забава върху изплатеното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на 24715, 46 лева, за периода от 31.08.2023г до 16.11.2023г. вкл. /денят предхождащ плащането/.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът •••, изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че липсва законово основание за заплащане на претендираните от ищцата суми, като при прекратяване на трудовото правоотношение всички дължими и свързани с него суми са изплатени на ищцата в цялост. Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените от ищцата искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото, с протоколно определение от 11.09.2024г, по реда на чл.214 от ГПК, е прието направеното изменение на размера на предявените искове, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на лихва за забава, както следва: Предявения иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 2103, 62лв., предмет на иска с правно основание 128, т.2, вр. чл. 59 от КТ, е приет за разглеждане за сумата от 156, 11лв., за периода 01.10.2023г. - 15.04.2024г. включително. Предявения иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 1460, 87лв.- предмет на иска с правно основание чл. 224, ал.1, вр. чл. 59 от КТ, за 81 дни неизползван платен годишен отпуск, е приет за разглеждане за сумата от 108, 79 лв., за периода 01.10.15.05.2024г. Предявения иск за заплащане на лихва за забава върху главницата от 3592, 60лв.- предмет на иска с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ, е приет за разглеждане за сумата от 267, 71лв., за периода 01.10.2023г.- 15.04.2024г. включително. Предявения иск за заплащане на лихва за забава върху изплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, в размер на 7212, 73 лв., е приет за разглеждане за сумата от 202, 52лв., за периода 31.08.2023-15.11.2023г. Предявеният иск за заплащане на лихва за забава върху изплатеното обезщетение от 24 715, 46лв., по чл. 222, ал. 3 от КТ, е приет за разглеждане за сумата от 702, 71лв., за периода от 31.08.2023г. - 16.11.2023г. Със същото протоколно определение, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, е прието направено изменение на предявения иск, с правно основание чл. 224, ал. 1, вр. чл. 59 от КТ -за заплащане на обезщетение за неизползвани 81 дни платен годишен отпуск, представляваща разликата между изплатената сума, начислена в Заповед №РД-15-569/14.07.2023г. за прекратяване на ТД и дължимата сума, след прилагане и преизчисление на база договорено увеличение със задна дата, считано от 01.01.2023г, като е приет за разглеждане, за сумата от 1460, 19лв.

По делото няма спор между страните, а и се установява от представените доказателства, че ищцата М. А. Н. е заемала •••, въз основа на ••• Безспорно е по делото също, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, въз основа на •••, на основание чл. 325, ал.1, т.10 от КТ- поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.07.2023г. Видно от съдържанието на представената Заповед, е разпоредено, в полза на ищцата да бъдат изплатени обезщетения по чл. 224 от КТ, за 81 дни неизползван платен годишен отпуск, в размер на 8014, 14лв. и по чл. 222, ал.3 от КТ- 11 БРЗ, в размер на 24715, 46лв. Няма спор по делото, че тези обезщетения са изплатени в полза на ищцата.

По делото се установява също, видно от представената служебна бележка, издадена от •••, че ищцата М. Н., е била член на •••, в периода 01.07.2019-31.07.2023г.

По делото се установява също и факта на сключване на •••, на основание чл. 51б от КТ, между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в РБ, Сдружени е на директорите в средното образование в РБ, от една страна- като работодател и от друга •••, с•••, като синдикати, от друга. Установява се също факта на сключване на ••• към •••, въз основа на който е изменен чл. 27 от КТД, като се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г.; за старши учител и старши възпитател е посочена сума от 1763лв. Посочено е също- чл. 1, ал.3, т.2, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите МРЗ или са по- високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15 %.

По делото се установява също, а след извършена служебна проверка от съда, че въз основа на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, oбн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г., в § 2 са приети изменения в Приложение №3, касаещо минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, дадени в табличен вид. В заключителната разпорежда на Наредбата за изменение и допълнение изрично е посочено, че §2 от същата влиза в сила, считано от 01.01.2023г. Установява се също, че Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г., е обнародван ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г. По делото се установява също, че от страна на ищцата е изпратено заявление до ответника, връчено на 26.09.2023г. /входирано на 27.09.2023г/, с искане за преизчисление на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, в съответствие със сключеният Анекс към КТД. По делото се установява също, че до ищцата е изпратен отговор от страна на ответника- изх.№ РД-23-44/13.10.2023г, в който се отказва изплащането на сумите, като се посочва, че липсва юридическо основание за това.

По делото е изслушано и прието заключение по допуснатата ССЕ, от което се установява следното: ВЛ е установило, че ищцата е работила до 17, 07, 2023г., поради което същата фигурира в поименното щатно разписание на •••, към този момент. ВЛ е посочило, че основната заплата за длъжността на ищцата, определена в действащият КТД е била 1533лв., а въз основа на ••• за длъжността й е определена заплата в размер на 1763лв. ВЛ е уточнило, че съответно увеличението на основната заплата се отразява и на клас прослужено време. ВЛ е установило, че разликата между начислената сума основна заплата от 9928лв. + клас прослужено време 4093, 11лв, и сумите с увеличение – съответно 11417, 52лв. и 4707, 21лв., за процесния период 01.01.2023г -17.07.2023г., като е установило разлика от общо 2103, 62лв / вкл. основно ТВ и клас прослужено време/. Посочено е, че общият размер на лихвата за забава върху разликата на ТВ от 2103, 62лв., за периода от 01, 10, 2023г. до 16, 04, 2023г., е сумата от 156, 11лв. /дадена в табличен вид/. ВЛ е посочило, че обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ, за 81 дни неизползван платен годишен отпуск, е начислено в платежната ведомост за м.11, 2023г., в размер на 8014, 14лв. брутна сума. ВЛ е посочило, че при изчисление на същата, е използвана е следната база (м.06, 2023г): основна заплата 1533лв., клас 42 % 643, 86лв.- общо 2176, 86лв./98, 25лв. среднодневно БТВ, съответно за 81 дни съответно сумата от 8014, 79 лв. посочено е също, че сумата от 70лв за ПКС не е включена, като във ведомостта е посочено, че това е постоянно доплащане. ВЛ е посочило, че при указаният начин на изчисляване – с включване на сумата за ПКС, обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ ще е в размер на 9474, 98 лв.. изчислено със следната база: основна заплата сумата от 1763лв, клас 42%- в размер на 740, 46лв. и ПКС от 70, 00- общо сумата от 2573, 46лв. /116, 97лв.- среднодневно / ВЛ е посочило, че формираната разлика между начисленото и изплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, и това изчислено с увеличението и включвайки постоянна добавка за ПКС от 70лв., е в размер на 1460, 19лв. ВЛ е посочило също, че размерът на лихвата за забава върху сумата, представляваща разликата между начисленото и реално изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в Заповед № РД-15- 569/14.07.2023г. и сумата, дължима след преизчисление на база увеличението със задна дата, считано от дата 01.10.2023 година, до датата на подаване на исковата молба е 108, 79лв. ВЛ е посочило също, че обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ, е начислено в платежната ведомост за м.11, 2023г. в размер на 24 715, 46лв. (11 брутни заплати). ВЛ е установило, че на база увеличението със задна дата – от 01.01.2023г, обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ ще е в размер на 28308, 06лв., изчислено със следната база, с увеличението: основна заплата 1763, 00лв, клас 42%, сумата от 740, 46лв, ПКС от 70, 00лв.- общо 2573, 46лв. Формираната разлика между начисленото и изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, и това изчислено с увеличението е в размер на 3 592, 60лв. ВЛ е установило, че размерът на лихвата за забава върху сумата, представляваща разликата между начисленото и реално изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и сумата, дължима след преизчисление на база увеличението със задна дата, считано от дата 01.10.2023 година, до датата на подаване на исковата молба е в размер на 267, 71 лв. ВЛ е посочило също, че ищцата е получила сумата от 7212, 73лв. чистата сума на обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ, на 16, 11, 2023г. Посочило е също, че обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ, е начислено в платежната ведомост за м. 11.2023г. и е получено от ищцата на 17.11.2023г, в размер на 24715, 46лв.- чиста сума.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а заплащането на труда, положен от страна на работника или служителя, от неговият работодател, е едно от основните му задължения, съобразно на което е разпределена и доказателствената тежест между страните. Нормата на чл.270, ал.3 от КТ, предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмени искане- по банков път. Разпоредбата кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 от КТ, съобразно която работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите възнаграждения на работниците/ служителите, за положеният от тях труд.

Съобразно нормата на чл. 50 КТ, с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Съобразно нормата на на чл. 54, ал. 1 КТ, КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. На основание чл. 56 КТ, КТД може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54 КТ. Съобразно нормата на чл. 57, ал.1 от КТ, КТД има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, а по силата на чл. 59 от КТ, при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор, искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.

Безспорно е по делото, че сключеният ••• е изменен с •••, на който е придадено обратно действие- считано от 01.01.2023г, и действащ спрямо работещите в системата на образованието. Съдът намира за безспорно установен и факта, че ищцата е била член на съответната синдикална организация, както и факта, че изменението на КТД, въз основа на посоченият Анекс, има действие спрямо нея, доколкото към 01.01.2023г, същата се е намирала в трудовоправни отношения с ответника. Съдът приема, че в случая, сключеният Анекс има действие и спрямо служители, които към момента на неговото приемане – 10.08.2023г/ какъвто е и процесния случай/, са с прекратено трудово правоотношение, именно по силата на изричната норма от същия, придаваща му обратно действие. Както бе посочено по- горе, в ПЗР на ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023г., обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023г, предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023г. Разпоредбата на § 3 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.202 г., също предвижда, че измененията по §2, с което е изменено Приложение №3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, влиза в сила от 1 януари 2023 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратното действие като правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят постановява настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие, законодателят преурежда вече възникнали в предходен момент правоотношения между правните субекти.

По изложените съображения, съдът приема, че ищцата има право да получи предвиденото с Анекса към КТД увеличение на трудовото й възнаграждение за процесния период от 01.01.2023г. до 17.07.2023гг., поради което предявените искове- за заплащане на трудово възнаграждение, обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ и по чл. 222, ал.3 от КТ, се явяват доказани по своето основание.

Съобразно заключението по приетата ССЕ, съдът намира, че предявените искове са основателни и по своя размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло, като в полза на ищцата, бъдат присъдени следните суми, съобразно увеличението, считано от 01.01.2023г: на основание чл.128, т.2, вр. чл. 59 от КТ, сумата от 2103, 62лв, представляваща разликата между изплатеното трудово възнаграждение, за периода от 01.01.2023г. до 17.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ; на основание чл.224, ал.1, вр. чл. 59 от КТ, сумата от 1460, 19лв.- обезщетение за неизползвани 81 дни платен годишен отпуск, /съобразно направеното изменение на иска/, представляваща разликата между реално изплатената сума, начислена в Заповед № РД-15- 569/14.07.2023г. и дължимата сума, след прилагане и преизчисление на база договорено увеличение със задна дата, считано от 01.01.2023г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ и на основание чл.222, ал.3, вр. чл. 59 от КТ, сумата от 3592, 60лв.- обезщетение, представляваща разликата между реално изплатената сума, начислена в Заповед № РД-15- 569/14.07.2023г., в размер на 11 брутни заплати и дължимата сума, след прилагане и преизчисление на база договорено увеличение със задна дата, считано от 01.01.2023г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ.

По исковете с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед на акцесорния характер на иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, и изхода на главните искове, то същите се явяват основателни. Задължението по чл.128, т.2 от КТ е срочно и следователно с настъпването на падежа му всеки месец, при неизпълнението му работодателят изпада в забава по смисъла на чл.84, ал.1 от ЗЗД. В случая ищецът е заявил начална дата на периода си за заплащане на лихва за забава 01.10.2023г. до датата на ИМ-15.04.2024г. Съобразно заключението на ВЛ, размерът на лихвата за забава, върху главницата от 2103, 62лв, за посоченият период е в размер на 156, 11лв.

По отношение на претенциите за заплащане на лихва за забава върху обезщетенията по чл. 224, ал.1 и чл. 222, ал.3 от КТ, съдът съобразява следното: съобразно нормата на чл. 228, ал.3 от КТ, обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Безспорно е по делото също, че до ответника- работодател е изпратена и покана за заплащане на дължимите суми, получена на 26.09.2023г. /входирана на 27.09.2024г./ и факта на изпадането на ответника в забава.

В случая, ищецът е заявил начална дата на периода си за заплащане на лихва за забава 01.10.2023г. до датата на ИМ-15.04.2024г. Съобразно заключението на ВЛ, размерът на лихвата за забава, върху главницата от 1460, 19лв, за посоченият период е в размер на 108, 79лв., а върху главницата от 3592, 60лв- сумата от 267, 71лв. С оглед изложеното / и съобразно приетото изменение на размера / исковете се явяват изцяло основателни.

По отношение на претенциите за заплащане на лихва за забава върху изплатените – въз основа на Заповед № РД-15-569/14.07.2023г. за прекратяване на трудовия договор- суми по чл. 224, ал. 1 от КТ, в размер на 7212, 73 лв. и по чл. 222, ал. 3 от КТ- в размер на 24 715, 46лв., съдът намира, че същите са изцяло основателни- както по основание, така и по размер. Както бе посочено по- горе, сумите са начислени във ведомостта за м. ноември. 2023г. и изплатени съответно – на 16.11.2023г и на 17.11.2023г., като безспорно е налице забава на ответника. Претенциите за заплащане на лихва за забава, върху сумите- върху главницата от 7212, 73лв, в размер на сумата от 202, 52лв., за периода 31.08.2023-15.11.2023г. и върху главницата от 24 715, 46лв, в размер от 702, 71лв., за периода от 31.08.2023г. - 16.11.2023г., следва да бъдат уважени.

Предвид забраната на чл. 243, ал. 2, пр. 2 ГПК не следва да бъде допускано предварително изпълнение на невлязлото в сила решение, доколкото ответното училище е държавно учреждение.

Следва в полза на ищеца да бъде присъдена сумата от 1000лв.- адв-. възнаграждение, съобразно представеният списък на разноските.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 486, 25лв.- представляваща дължимата държавна такса и сумата от 200лв. —деловодни разноски.

Водим от горното, съдът