Решение № 43 от 18.3.2025 г. на Районен съд - Мадан по дело № 407/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от В. Ф. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр, •, чрез пълномощника си адв. В. П. срещу СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Рудозем със седалище и адрес на управление: гр. Рудозем, ул. „Хан Аспарух“ № 1, представлявано от С.Д.К. - директор, с която са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 59 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми (след допуснато изменение размера на исковете в о.с.з.):

• 2380, 39 лв., - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г., ведно с мораторната лихва върху сумата за периода от 01.08.2023 г. до 16.10.2024 г. - датата на подаване на исковата молба в размер на 396, 02 лева.

• 610, 25 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. възнаграждение, представляващо дължим процент за прослужено време, ведно с мораторната лихва върху сумата за периода от 01.08.2023 г. до 16.10.2024 г. - датата на подаване на исковата молба в размер на 101, 52 лева;

• 501, 58 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл. 224, л.1 от КТ за 31 дни, ведно с мораторната лихва върху сумата за периода от 01.08.2023 г до 16.10.2024 г. - датата на подаване на исковата молба в размер на 83, 45 лева;

• 3916, 44 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с мораторната лихва върху сумата за периода от 01.08.2023 г. до 16.10.2024 г. - датата на подаване на исковата молба в размер на 651, 56 лева.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното училище, което било прекратено на основание Заповед № ФСД- 01-11 от 24.07.2023 г. с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Ищцата била член на синдикалната организация КТ Подкрепа към синдикат „Образование“ до края на м. юли 2023 г. На 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д01-192 към КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г. между МОН от една страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С въпросния Анекс било прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител е предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. от 01.01.2023 г. Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения е заложено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., влиза в сила от 01.01.2023 г. На 18.09.2023 г. ищцата подала заявление до директора на СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Рудозем, е което претендира трудовите възнаграждения, които е получила за периода от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г. /момента на прекратяване на трудовото и правоотношение/ да бъдат актуализирани, съобразно сключения анекс. С писмо е изх.№21/29.09.2023 г. получава отказ от директора на СУ „Св. св. Кирил и Методий“, е което писмо й е отказано получаването на въпросното възнаграждение, преизчислено съобразно Анекса, като е посочено, че не съществува правна възможност да и бъде изплатено възнаграждението. Считано от 01.01.2023г. до 24.07.2023 г. били изминали точно 6 месеца и 24 дни, в които на ищцата е изплащано възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането и спрямо Анекса. Сумите, които претендира ищцата представляват разлика между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса. Същите произтичали от трудовото правоотношение, респективно от прекратяване на същото, както следва: Основно трудово възнаграждение преизчислено е минимум 15% от 1662 лв. - увеличение е 249, 31 лв. За периода от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г. - възлиза на 1695, 60 лв. и процент прослужено време - 684, 81 лв., Обезщетение при пенсиониране от 11 брутни заплати спрямо КТД - 3866, 50 лв., обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ /31 дни/ в размер на 430, 00 лв., обща дължима сума: 6676, 91 лв.

Ищецът сочи, че предвиденото обратно действие на клаузата на Анекса, засягаща размера на минималното трудово възнаграждение законодателят е постановил същите да се прилагат считано от 01.01.2023г като по този начин е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти, без значение дали същите съществуват или не в момента, в който е сключен Анекса за изменение на КТД. Отказът на работодателя в лицето на С.Д.К. да изплати полагащото се трудово възнаграждение след подаденото заявление от страна на М. на 18.09.2023 г. го поставял и в нарушение на чл.8, ал.2 от КТ, който въвежда законовата презумпция за добросъвестност от страна на работодателя. Отказът на С.Д.К. да изплати полагащото се възнаграждение на В. М. било дискриминационно третиране в нарушение на чл.6 КРБ, чл.18 и чл.4 ЗЗДискр., както и чл.14 ЕКЗПЧОС, което било противоправно и е форма на злоупотреба е права по чл. 8 КТ. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на законна лихва от датата на подаване на ИМ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът счита, че ищцата неправилно и превратно е тълкувала клаузите на Анекс № Д01-192 / 10.08.2023 г. и поради това неправилно е приела, че същия Анекс влиза в сила със задна дата, а именно 01.01.2023 г. Сочи, че кодексът на труда точно и ясно урежда момента, в който влиза в сила и действа колективният трудов договор. Текстът на чл. 54, ал. 1 КТ регламентира, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Сочи, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора може да уговорят друго. Под „друго“ законът има предвид друг момент, друга дата, различна от датата на сключването/ подписването му, от която ще влезе в сила. В процесния Анекс няма клауза за обратно действие и в случая не става дума за „обратно действие“ на Анекса към КТД, а за началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигане на договореността - 10.08.2023 г„т.е. основанието за увеличение на заплатите възниква на 10.08.2023 г. с подписването на Анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Към 10.08.2023 г. В. М. не попада сред правоимащите лица, поради безспорният факт, че към датата на подписване на Анекса тя не е в трудови правоотношения с ответното СУ, тъй като трудовото й правоотношение е прекратено, поради пенсиониране и от 24.07.2023 г. Отвентикът счита, че не съществува правна възможност лице с прекратени трудови правоотношения, каквото е В. М. до момента на определяне на новите работни заплати да получи разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период.Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати, както е предвидено в разпоредбата на чл. 118 ал. 3 КТ /в противен случай увеличение ще могат да търсят и работниците е прекратени трудови договори и за предходните години, когато е предвидено такова с предходни бюджети. Кръга на правоимащите лица се определя от наличието на валиден и действащ трудов договор към датата на подписване на Анекса и от членство в синдикалната организация - страна по процесния Анекс. Сочи, че към датата на подписване на Анекс № ДО 1-192 / 10.08.2023 г. ищцата не е член на нито една синдикална организация. След подписване на Анекса и влизането му в сила, с всеки един от педагогическия и непедагогическия персонал на ответното училище е сключено допълнително споразумение, съгласно което е изплатено увеличението. Подписаното допълнително споразумение към трудовия договор е задължително условие за изплащане на увеличението. Тъй като към датата на подписване на Анекса и влизането му в сила - 10.08.2023 г., ищцата няма качеството на работник/служител в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - гр. Рудозем, не е налице механизъм за подписване на допълнително споразумение към трудовия й договор за изплащане на увеличението, тъй като към 10.08.2023 г. М. няма трудов договор- същият е прекратен на 24.07.2023 г. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Липсва спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата В. Ф. М. е работила по трудово правоотношение с ответното училище през исковия период от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г., за длъжността Старши учител начален етап на основно образование. На 24.07.2023 г. е издадена заповед № ФСД-01-11 на директора на ответното училище, с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От представеното заверено копие от служебна бележка изх. № 69/04.10.2024 г. е видно, че ищцата е членувала в синдикат „Образование“ към КТ Подкрепа до месец юли 2023 г. вкл.

Като доказателство по делото е прието заверено копие от колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България от една страна и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България от друга. Съгласно чл. 4 на така посочения КТД постигнатите в него договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите - членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора.

Представен е Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към горепосочения КТД/06.12.2022 г., с който е изменен чл. 27 от него и са определени по-високи размери на минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023 г., като за заеманата от ищцата длъжност старши учител е предвидено минимално основно възнаграждение в размер на 1763 лв. С изменената ал. 2 на чл. 27 от КТД е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно изменението на ал. 3, т. 2 от КТД, индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15 %.

Спорният въпрос между страните се свежда до обстоятелството, дали ищцата попада в кръга от правоимащите лица, които се ползват от договореното увеличение на минималната основна заплата за заеманата длъжност, съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към горепосочения КТД от 06.12.2022 г. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че представените от ищеца Становище от синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, както и представените от ответника Становище на независим учителски синдикат, Становища на МОН, в които се изразява становище по приложението на Анекс № Д01-192/10.08.2023 поначало са относими, но същите съдържат правни доводи по същество на спорния въпрос и не са задължителни за съда, разглеждащ казуса по настоящото дело. Настоящият съдебен състав намира, че изменението на КТД, извършено с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г., следва да намери приложение и за работниците и служителите, които към датата на сключването на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в същия са предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т. е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в преходен момент правоотношения между страните по КТД. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (редакция от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти като за педагогически специалист на длъжността старши учител е предвидена сумата от 1763 лева (до последващото изменение на наредбата от 01.01.2024 г.). Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. С това законодателят е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Също така приетото изменение на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основното възнаграждение за дължността на ищеца на същата стойност - 1763 лева, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА. Затова ищецът, която е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната си заплата. Последващо прекратяване на трудовото му правоотношение, не засяга правното му положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемал ищецът. Щом увеличението е разчетено от 01.01.2023 г., то е разчетено за всички работещи в системата на образованието към тази дата, т. е. за всеки който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., като без значение е фактът, че ТПО е прекратено по-късно. С оглед на това следва да се има предвид ретроактивно действие, а именно увеличение на заплатите със задна дата от 01.01.2023 г., а не датата на сключването на анекса – 10.08.2023 г. Според настоящия съдебен състав, в процесния случай правните субекти, полагали труд като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., се намират в една и съща ситуация в посочения период, независимо от това дали трудовите им правоотношения са прекратени преди 10.08.2023 г. или са съществували и след тази дата. Тези служители са полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности и при едни работодатели. Поради това съдът приема, че според анекса, ефектът на договореното е с обратно действие – считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването му – 10.08.2023 г. Принципно страните по един договор може да се съгласяват за постигане на различни правни резултати, но такива, които са разрешени от закона. В тази връзка следва да се прецени дали законът разрешава правният ефект на преговорите и постигнатите споразумения на синдикално ниво в бранша да бъде отнесен към задна дата. Тук съдът съобразява разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от КТ, който гласи, че КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго и прие, че разпоредбата не е императивна, доколкото разрешава на страните по КТД да договарят относно началния срок, от който ще породи действие договора. Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ са отговаряли на изискванията на закона – да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА. Последващото прекратяване на трудовото му правоотношение, не засяга правното му положение към по- ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. Затова ищцата, който е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата, както и размера на съответните обезщетенията, изчислявани на базата на увеличената работна заплата. /В този смисъл е Решение 40/13.02.2025 по в.гр.д. № 8/2025 г. по описа на ОС Смолян/. Не се споделят изложените от ответника възражения, че трудово възнаграждение в по-висок размер би могло да се изплати въз основа на допълнително споразумение между страните, доколкото по арг. от чл. 118, ал. 3 от КТ сключването на такова споразумение – за увеличение на работната заплата на служителя, не е необходимо.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което разликата между изплатените и изчислени на база Анекс №Д01 - 192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022г по отношение на брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г до 24.07.2023г е 2380, 39 лв., по отношение на процент професионален опит/прослужено време/ е 610, 25 лв., по отношение на обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за 31 дни е 501, 58 лв., по отношение на обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД -3916, 44 лв. Съдът кредитира изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно и неоспорено от страните. От същото се установява размерът на общо дължимото и незаплатено увеличение на месечното трудово възнаграждение на ищцата през исковия период и обезщетенията, изчислени въз основа на увеличения размер на възнаграждението, които съвпадат с исковата претенция. Ето защо предявените главни искове са доказани по основание и размер.

Като доказателство по делото е прието заявление от В. Ф. М. до Директора на СУ Св. св. Кирил и Методий гр. Рудозем съгласно което ищецът е оправил искане да му бъдат преизчислени и заплатени трудовите му възнаграждения от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение, което има характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Видно от положения печат върху заявлението, същото е входирано при ответното училище на 18.09.2023 г. От датата на поканата ответникът е изпаднал в забава съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и от този момент дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За исковия период от 01.08.2023г. до 16.10.2024г. от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че законната лихва върху всяко главно вземане съвпада със исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което искът за присъждане на мораторна лихва е основателен и следва да бъде уважен.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същите се констатираха от съда в размер на 1500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Мадан държавни такси за производството по предявените искове в общ размер на 401, 87 лева, както и сумата от 300 лева – разноски за изготвяне на съдебно счетоводна експертиза.

На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение на ищеца и лихвите върху него.

С оглед изложеното, съдът