Решение № 36 от 30.1.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 614/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 693/23.07.2024 г. по гр. д. № 1583/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, XIII граждански състав, са частично уважени предявените от Г. А. Д., ЕГН ••••••••••, и З. Н. К., ЕГН ••••••••••, срещу Средно училище „Х.С.“, БУЛСТАТ •••, субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ, вр. чл. 128, т. 2 КТ, като ответникът е осъден да заплати на ищците следните суми, представляващи дължимо и незаплатено увеличение на трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г.: 1/ 611, 98 лева в полза на Г. А. Д. /този иск е отхвърлен като неоснователен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 5565, 33 лева/; 2/ 634, 49 лева в полза на З. Н. К. /този иск е отхвърлен като неоснователен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 5565, 33 лева/. За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че с Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, oбн., ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г., "с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.", е преуредено съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на заетите лица в системата на училищното и предучилищното образование към 01.01.2023 г. и след тази дата, като е предвидено увеличаване на възнагражденията им, считано от 01.01.2023 г. Ирелевантно е, че към датата на подписване на анекса ищците са били с прекратени правоотношения. В разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ, законодателят е предвидил изключения от забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение, когато специална правна уредба, уреждаща статута, условията на труд и неговото заплащане на определени категории служители и/или работници, с оглед спецификата на полагания от тях труд, допуска това при определени в съответния нормативен акт предпоставки. Именно такава категория работници са педагогическия и непедагогическия персонал, зает в системата на предучилищното и училищното образование. Приемането на обратното тълкуване на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. Наредба № 4 от 20.04.2017 г. би довело до противоречие с установения в правото на ЕС общ принцип за равно третиране. Ето защо предявените искове следва да бъдат уважени в размерите, посочени в изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, а за горницата над тези суми - да бъдат отхвърлени. Ответникът Средно училище „Х.С.“ е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която предявените срещу него осъдителни искове са уважени. Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Въззивникът счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. ищците имат право да получат увеличение на основната работната заплата. Анекс № Д01-192 е подписан и е влязъл в сила на 10.08.2023 г., като към този момент е определен кръгът на правоимащите лица. Посочената в анекса дата - 01.01.2023 г., не е денят на влизане в сила на договорените клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които към 10.08.2023 г. са заети в системата на предучилищното и училищното образование. В случая не е налице законова възможност за договаряне на изменение на трудовото възнаграждение на ищците, тъй като липсва трудово правоотношение с работодателя към 10.08.2023 г., като това обстоятелство е пречка и за прилагане на разпоредбата на чл. 118, ал. 3 КТ. Предвид изложеното, въззивникът моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковете да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. Претендира присъждане на сторените в настоящото съдебно производство разноски. Въззиваемите Г. А. Д. и З. Н. К. не са подали писмен отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. В проведеното по делото открито съдебно заседание същите са направили искане за присъждане на съдебни разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Ищците не са обжалвали първоинстанционното решение в частта, в която исковете са отхвърлени, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Районен съд – Стара Загора е сезиран със субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ, вр. чл. 128, т. 2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. А според нормата на чл. 59 КТ при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. С осъдителния иск по чл. 59 КТ се иска реално изпълнение на поетите от работодателя, но неизпълнени, задължения по КТД /в този смисъл – решение № 779/22.05.2000 г. на ВКС, III г.о./. Неизпълнението се отнася до конкретни и точно определени задължения на работодателя, като същото може да се изразява в неизплащане на определени възнаграждения или обезщетения по трудовото правоотношение, неосъществяването на определени мероприятия по здравословните и безопасни условия на труда и др. Легитимирани да предявят този иск са както синдикалната организация – страна по договора, така и всеки работник или служител при работодателя, към когото КТД се прилага. Предвид изложеното, основателността на така предявените искове е обусловена от установяване по делото на следните обстоятелства: 1/ наличие на валидно трудово правоотношение през процесния период, по силата на което ищците да са престирали работна сила в качеството си на педагогически специалисти срещу задължение на ответника за заплащане на трудово възнаграждение; 2/ основание за увеличение на размера на трудовото възнаграждение на ищците поради изменение на КТД; 3/ през процесния период ищците да са били членове на синдикалната организация – страна по КТД/; 4/ размера на увеличението на трудовите възнаграждения. По реда на чл. 154, ал. 1 ГПК посочените по-горе правнорелевантни факти подлежат на доказване от ищците. При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения. Предвид доводите, изложени във въззивната жалба, съдът намира, че правният спор пред настоящата въззивна инстанция се концентрира върху въпроса дали клаузите на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. следва да се прилагат по отношение на служители с прекратени трудови правоотношения към датата на неговото сключване -10.08.2023 г. Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите изводи на районния съд, поради което по отношение на тях на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение, като във връзка с доводите във въззивната жалбата е необходимо да се добави и следното: Няма спор между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че през процесния период между СУ „Х.С.“ и ищците са били налице валидни трудови правоотношения, по силата на които последните са заемали длъжността „старши учител“. Основното трудово възнаграждение на З. Н. К. на длъжност старши учител е било определено на 1688 лева с двустранно подписано допълнително споразумение 103/12.09.2022 г., считано от 01.09.2022 г. А основното трудово възнаграждение на Г. А. Д. на длъжност старши учител е било определено на 1688 лева с двустранно подписано допълнително споразумение 98/12.09.2022 г., считано от 01.09.2022 г. Със заповеди от 28.06.2023 г. на Директора на училището, трудовите правоотношения на ищците са били прекратени, на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 03.07.2023 г. Не е спорно по делото и обстоятелството, че през процесния период ищците са били членове на синдикалната организация - страна по КТД. Видно от съдържанието на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., КТД се изменя, като основната работна заплата за педагогически специалисти, заемащи длъжността „старши учител“, е договорена на 1763 лева, считано от 01.01.2023 г. Предвидено е също така, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Съгласно чл. 50, ал. 1 КТ, с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. А според ал. 2 на същата разпоредба КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. Според българската правна доктрина колективният трудов договор в своята основна част представлява нормативно съглашение и правно средство за подобряване условията на труда /по арг. от чл. 50, ал. 2 КТ/. С него се установяват правни правила, а не насрещни облигационни задължения между страните. Страни по него са само работодателя /или работодателска организация/ и съответната синдикална организация, но въпреки това по арг. от чл. 57, ал. 1 КТ той поражда правно действие и по отношение на работниците и служителите, които са членове на тази синдикална организация, от момента на влизането му в сила. Постигнатите договорености, се прилагат спрямо неограничен брой случаи и спрямо неограничен брой работници и служители. Действието на КТД означава, че неговите клаузи и предвидените с тях права и задължения се прилагат в индивидуалните трудови правоотношения на работниците и служителите с работодателя и стават част от неговото съдържание. Същото се отнася и за всички последващи изменения в КТД, извършени по чл. 56 КТ. Според чл. 54, ал. 1 КТ, КТД влиза в сила от деня на сключването му, като принципно има действие занапред и това е приложимо и за неговото изменение, но доколкото страните не са уговорили "друго". Т.е. не е изключена възможността на споразумението да се придаде обратно действие. Както бе посочено по-горе, в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. е уговорено изрично, че увеличението на минималните основни работни заплати на заетите в системата на училищното и предучилищното образование педагогически специалисти следва да се прилага, считано от 01.01.2023 г. Според настоящия съдебен състав по този начин на изменението на чл. 27 КТД, е придадено обратно действие към 01.01.2023 г., което се явява допустимо с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 1 КТ. Ето защо увеличението на възнагражденията следва да се прилага и по отношение на тези лица, които са били заети в системата на образованието към 01.01.2023 г., но са били освободени към 10.08.2023 г. В подкрепа на този извод е необходимо да се съобрази и приемането впоследствие на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която в § 3 предвижда, че Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ /01.9.2023 г./, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. А именно § 2 урежда нови увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични със заложените в процесния анекс за изменение на КТД за системата на предучилищното и училищното образование. По този начин чрез въвеждане на същинско обратно действие по см. на чл. 14, ал. 1 ЗНА, са преуредени правните последици от тези трудови правоотношения, които са съществували към 01.01.2023 г., но са били прекратени към датата на приемане на наредбата - 01.09.2023 г., какъвто е и настоящият случай. Видно от горното следва да се приеме, че целта на Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД и на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. е една и съща, а именно - индивидуалните трудови правоотношения на заетите към 01.01.2023 г. лица в системата на образованието да бъдат изменени в по-благоприятна за тях насока чрез увеличаване на възнагражденията им със задна дата. А по силата на изрично предвидено обратно действие могат да бъдат преуредени по нов начин и вече прекратени трудови правоотношения, но само при условие, че не се засяга неблагоприятно положението на работниците или служителите /в този смисъл - решение № 12/11.11.2010 по конст. дело № 15/2010 г. на КС/. Ето защо неоснователни се явяват доводите на въззивника, че в случая понятието „заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти“ се отнася само за тези лица, чиито трудови правоотношения не са били прекратени към датата на сключване на анекса. В него, а и в наредбата, не е налице изрично изразена воля в този смисъл, поради което съдът приема, че в случая няма основание за прилагане на стеснително тълкуване и кръгът на правоимащите заети лица следва да бъде определен към датата, на която измененията влизат в сила, а именно - 01.01.2023 г. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че обратното становище води до неравно третиране на ищците спрямо заетите лица, които са продължили да работят и след датата на сключване на анекса. Така би се достигнало до съществено увреждане на правата на педагогическите специалисти, чиито трудови правоотношения са били прекратени преди 10.08.2023 г., но реално са полагали труд към 01.01.2023 г. Следва да се посочи, че представеното по делото становище на Министерството на образованието и науката относно приложението на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. и измененията на Приложение № 3 към Наредба № 4 не следва да бъде възприето като официално абстрактно тълкуване, доколкото съгласно чл. 51, ал. 2 ЗНА актовете на официално тълкуване следва да бъдат разгласявани или обнародвани по начина, по който е разгласен и обнародван и тълкувания акт. Освен това, договорите /в случая - КТД и анекса към него/ подлежат единствено на тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД, но не и на автентично тълкуване от законодателя. Ето защо посоченото по-горе становище на МОН не е обвързващо за съда. Предвид изложените правни съждения и доколкото по делото се установява, че през посочения в исковата молба период от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. ищците са полагали труд при ответника-работодател на заеманата от тях длъжност „старши учител“ и същевременно са членували в синдикалната организация – страна по КТД, следва да се приеме, че същите се ползват от договорените с процесните изменения по-високи размери на основаните месечни възнаграждения за длъжността, в сравнение с тези по индивидуалните им трудови договори към 01.01.2023 г. А съгласно чл. 66, ал. 2 КТ индивидуалният трудов договор не може да съдържа по-неблагоприятни условия за съответния работник или служител от тези, уговорени по КТД. В този случай приоритет имат клаузите на КТД и същите следва да намерят приложение в отношенията между страните по трудовото правоотношение, при наличие на останалите посочени по-горе предпоставки, които са установени по настоящото дело. Ето защо ищците разполагат с правото да получат предвиденото с анекса увеличение на трудовите възнаграждения за престираната от тях работна сила през процесния период. В този смисъл е и възприетото в решение № 75/23.06.2022 г. по гр. д. № 2712/2021 г. на ВКС, I I I г.о., правно становище, според което: „Договорната свобода /принцип на гражданското право/, е ограничена единствено от императивните разпоредби на закона и добрите нрави, а при трудовите правоотношения законът в чл. 66, ал. 2 КТ допълнително поставя като забрана страните по трудов договор да уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с повелителни разпоредби на закона или с колективен трудов договор.“ Видно от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, която настоящият съдебен състав намира за компетентно изготвена и обоснована, разликата между брутния размер на изплатеното на ищците трудово възнаграждение за процесния период и следващото им се съобразно увеличението брутно трудово възнаграждение се равнява на: 1/ сумата от 611, 98 лева за Г. А. Д. и 2/ сумата от 634, 49 лева за З. Н. К.. Следователно за тези суми претенциите на ищците следва да бъдат уважени. С оглед изложеното съдът приема, че така предявените искове с правна квалификация чл. 59 КТ, вр. чл. 128, т. 2 КТ се явяват доказани по своето основание и правилно са уважени от районния съд до размерите, посочени в СИЕ. Тъй като крайният правен извод на настоящата въззивна инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемите ищци сторените по въззивното дело разноски в размер на общо 500 лева - адвокатско възнаграждение, съобразно представения от тях договор за правна защита и съдействие от 27.11.2024 г. Така мотивиран, съдът