Решение № 2418 от 22.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12040/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение №11082/27.06.2023г. по гр.д. № 14056 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 63-ти състав е прогласена за недействителна на основание на чл. 74, ал. 4 от КТ клауза на чл. 3 от трудов договор № 22/09.12.2021г., сключен между З. К. К., ЕГН •••••••••• и „Л.С.”ЕАД, ЕИК •••• в частта, с която е предвиден срок за изпитване; е признато за незаконно и е отменено на основание на чл. 344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на З. К. К., ЕГН •••••••••• извършено със Заповед № 87/21.01.2022г. на изпълнителния директор на Л.С.”ЕАД, ЕИК ••••, с която на основание на чл. 71, ал.1 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение; З. К. К., ЕГН •••••••••• на основание на чл. 344, ал.1, т.2 от КТ е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел по икономически анализи и прогнози” в отдел „Финансово и управленческо счетоводство” при Л.С.”ЕАД, ЕИК ••••, като на Л.С.”ЕАД, ЕИК •••• е осъдено да заплати на З. К. К., ЕГН •••••••••• на основание на чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ сумата от 19 785лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 17.03.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 21.01.2022г. до 21.07.2022г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1000лв., представляващи сторените по делото съдебни разноски, като Л.С.”ЕАД, ЕИК •••• е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 951, 40лв. за държавна такса и сумата от 250лв. разноски за възнаграждение за вещо лице. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 202382/14.07.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Л.С.”ЕАД, ЕИК •••• в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че установено било по делото, че ищцата е действала недобросъвестно при сключването на трудовия договор. Знанието на ищцата за недействителността на клаузата за изпитване било от съществено значение, защото разпоредбата на чл. 75, ал.1 от КТ предвиждала при добросъвестно поведение на работника отношението между страните да се уреждат като при действителен договор до обявяването на клаузите за недействителни. В хипотеза, в която работникът е знаел за порока, създал го е или е участвал в създаването му, то правилото на чл. 75, ал.1 от КТ не се прилагало. При сключването на договора ищцата знаела опорочаващия факт за съществуване на предишно правоотношение между страните за същата длъжност, по което също бил уговорен срок за изпитване. Умишлено ищцата искала прекратяване на първото правоотношение считано от 13.12.2021г. и умишлено на 13.12.2021г. подписала новия трудов договор, за да се счита той като втори такъв. Отделно ищцата доброволно била подписала втория договор и се съгласила с клаузите по него, което правело последващите й искания за прогласяване недействителността на клаузата за изпитване, за отмяна на уволнението и възстановяването й на длъжността юридически необосновани. При обявяване на трудовия договор отчасти за недействителен за клаузата за изпитване се прилагала фикцията на чл. 75, ал.1 от КТ и така до обявяване на тази клауза за недействителна тя се прилагала. Така уволнението на основание на клаузата за изпитване било законосъобразно. Ищцата знаела за порока. Длъжностната й характеристика сочела изискване за заемане на длъжността познаване на Кодекса на труда, при изпълнение на ежедневните си задължения ищцата прилагала Кодекса на труда и това опровергавало извода на СРС за липса на знание, че процесната клауза е недействителна. Неправилно СРС приел, че е налице фактическия състав на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ. По двете правоотношения нямало нито едно и също предприятие, нито една и съща длъжност, макар и двете да били с един и същ работодател. Публично известен бил концесионния договор за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София”, сключен между Държавата и „С.К.”АД. Сключването на този договор било описано от ищеца с исковата молба. Предметът на този договор бил описан подробно на стр. 62 от договора и при анализ на разпоредбите му ставало ясно, че много от функции на Л.С.”ЕАД са възложени за изпълнение на С.К.”АД. Това водело до съществена промяна в предмета на дейност на Л.С.”ЕАД, в неговите функции и в цялостния обем на работа, който служителите му ще изпълняват за периода на концесията-от април 2021г. за следващите 35 години. Отделно със заповед № 45-01- 140/19.04.2021г. на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” били прекратени правата на Л.С.”ЕАД по лиценз №1/20.2016г. за летищен оператор; по лиценз 001/29.12.2017г. сертификат за летище и за летищен оператор по Регламент /ЕС/№ 139/2014г., като му били отнети 9 лиценза в качеството му на наземен оператор, наред с определени права, описани в заповедта. Така с влизането в сила на тази заповед Л.С.”ЕАД имало качеството на друто предприятие, макар и със същото наименование, друг бил неговия статут, вече нямал качество на летищен оператор. Така вторият трудов договор от 09.12.2021г. не бил за същата работа, като тази по допълнителното споразумение № 454/7.05.2019г. към трудов договор № 111/04.06.2018г., макар да е със същото наименование, не бил и със същото предприятие. С първия изпитателен срок ищцата била изпитвана за друга работа, за други отговорности, съществували преди концесионния договор, както и с друго предприятие-такова каквото Л.С.”ЕАД е било преди влизане в сила на този договор. С исковата молба ищцата описала промените настъпили за въззивника след концесионния договор. „Работодател” и „предприятие” били различни понятия. Внимателното тълкуване на разпоредбите на §1, т.2 от ДР на КТ, на чл. 123а от КТ и на чл. 15, ал.1 от ТЗ водело до извод, че предприятието е място, обект в който се полага труд, че то или части от него може да се прехвърли, зда се отдаде под наем на ІІІ-то лице или да се отдаде на концесия на ІІІ-то лице. С влизане в сила на концесионния договор предприятието, представляващо част от организационната структура на „Л.С.”ЕАД с което ищцата сключила първия трудов договор било предоставено на концесия на С.К.”АД и станало част от организационната структура на концесионера Така процесният трудов договор макар и сключен със същия работодател, не бил сключен със същото предприятие. СРС не бил посочил в доклада по делото доказателствената тежест за установяване на обстоятелството дали работа по двата договора е една и съща, дали договорите са сключени с едно и също предприятие, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, както и дали концесионния договор е общоизвестно или служебно известно обстоятелството, дали се нуждае от доказване. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски. Въззиваемият-ищец З. К. К., ЕГН •••••••••• е оспорила жалбата. Посочила е, че решението на СРС в тази част е правилно. Не било установено да е била недобросъвестна при сключването на клаузата по чл. 3 от договора в частта за срока за изпитване, недоказани били твърденията на въззивника за умишлени нейни действия във връзка със същото. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ забранявала в едно и също предприятие с един и същ работник да се сключва за една и съща работа клауза за изпитване повече от веднъж. Ищцата вече била изпитана от въззивника за работата по трудовия договор от 17.05.2019г. изменен с допълнително споразумение от 06.12.2019г. Фактът, че ищцата е имала предишен договор с ответника не доказвал недобросъвестността й. Договорът от 09.12.2021г. бил изготвен от ответника, ищцата нямала възможност да влияе върху съдържанието му, поради което и доводи на въззивника, основани на липсата на нейно възражение срещу клаузата за изпитване били неоснователни. Отделно длъжностна характеристика по втория договор така и не й била предоставена, за да може евентуално да съобрази и да знае, че ще изпълнява същата длъжност, за която вече е изпитана. Добросъвестността се предполагала, ответникът не оборил тази презумпция. Сключването на концесионния договор не водело до промяна на предприятие, по двата си трудови договора изпълнявала една и съща длъжност, работата й била в същността си ръководене на цялостната дейност по планиране и анализиране на икономическото състояние на дружеството. Във връчената й длъжностна характеристика по първото правоотношение се сочели дейности по паркинги, реклами, наеми и други търговски дейности, които и към действието на втория й трудов договор въззивникът осъществявал. Ответникът бил собственост на държавата, правата й се упражнявали от 2009г. и до момента от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което имало значение за осъществяването от нея дейности. Нямало промяна на предприятие по смисъла, сочен от въззивника. Твърдението на въззивника, че след сключването на концесионния договор имало ново предприятие било ново, то не било въведено в производство пред СРС, поради което и било преклудирано. Не били допуснати процесуални нарушения от СРС при изготвяне на доклада по делото. Твърденията й по исковата молба във връзка с концесионния договор били признати от ответника по исковете с отговора на исковата молба Претендирала е разноски. С определението по насрочване на въззивното дело и с определение постановено в проведеното публичното съдебно заседание на 22.02.2024г. въззивният съд е отхвърлил исканията на въззивника за приемане на концесионния договор и на Заповед от 19.04.2021г. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 52333/17.03.2022г., уточнена с молба от 21.09.2022г. и изменена на 07.02.2023г. на З. К. К., ЕГН •••••••••• срещу Л.С.”ЕАД, ЕИК ••••, с която е поискала от съда да прогласи за недействителна на основание на чл. 74, ал. 4 от КТ клауза на чл. 3 от трудов договор № 22/09.12.2021г., сключен между З. К. К., ЕГН •••••••••• и „Л.С.”ЕАД, ЕИК •••• в частта, с която е предвиден срок за изпитване; да признае за незаконно и да отмени на основание на чл. 344, ал.1, т.1 от КТ уволнението й, извършено със Заповед № 87/21.01.2022г. на изпълнителния директор на Л.С.”ЕАД, ЕИК ••••, с която на основание на чл. 71, ал.1 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение; на основание на чл. 344, ал.1, т.2 от КТ да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел по икономически анализи и прогнози” в отдел „Финансово и управленческо счетоводство” при Л.С.”ЕАД, ЕИК ••••, като осъди ответника на основание на чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ да й заплати сумата от 19 785лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 17.03.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 21.01.2022г. до 21.07.2022г. Навела е твърдения, че работела при ответника по трудов договор № 22 от 09.12.2021г. на длъжността „ръководител, отдел по икономически анализи и прогнози” в отдел „Финансово и управленческо счетоводство”, който бил със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, на 21.01.2022г й била връчена заповедта от 21.01.2022г. за прекратяване на правоотношението на основание на чл. 71, ал.1 от КТ. Клаузата за изпитване била недействителна, поради което и уволнението било незаконно, договорът бил за неопределен срок, останала без работа за 6 е след уволнението. Работела при ответника от 04.06.2018г., първоначално като счетоводител, но със споразумение от 17.05.2019г. променили длъжността, която заема на „ръководител отдел по икономически анализи и прогнози”, като с това споразумение бил уговорен в полза на работодателя и срок за изпитване от 6 месеца. В срока за изпитване това правоотношение не било прекратено и със споразумение от 06.12.19г. страните се съгласили че този договор се е превърнал в такъв за неопределено време. С Решение от 02.07.18г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията била открита процедура за определяне на концесионер и възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София”, който бил стопанисван от ответника, с Решение от 17.07.2019г. за такъв бил определен С.К.”АД и договор за концесия бил сключен на 22.07.2020г. сключен между Държавата и С.К.”АД. Това не довело до прекратяване на правоотношението между страните. С концесионния договор концесионерът поел задължение да наеме по трудов договор всеки служител на ответника при същите условия и придобивки. Трудовият договор от8. между страните бил прекратен на основание на чл. 325, ал.1 от КТ считано от 13.12.2021г. Причината за прекратяването нямало връзка със сключването на концесионния договор. Сключването на концесионния договор довело до промяна на работодателя й на основание на чл. 123а от КТ, такъв вече бил консорциумът С.К.”. Това трудово правоотношение било прекратено една година след концесионния договор със заповед на „С.К.”АД от 08.12.2021г. считано от 13.12.2021г. по взаимно съгласие. Промяната на работодателя й настъпила на основание на чл. 123 а от КТ, работата й не била променена. Новият трудов договор между страните бил сключен на 09.12.2021г., той уговарял срок за изпитване за същата длъжност и работа, която ищцата изпълнявала при ответника по договора от 04.06.2018г., по който вече имало изтекъл срок на изпитване за тази длъжност по споразумението от 17.05.2019г. Така клаузата по процесния трудов договор противоречала на чл. 70, ал. 5 от КТ и била недействителна, не можела да служи за основание за уволнението й. Претендирала е разноски. Ответникът Л.С.”ЕАД, ЕИК ••••, в предоставения му срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че назначаването на ищеца на същата длъжност но с изпитателен срок било в резултат на изрично изявление на ищеца за същото, ищецът приел условията по договора, настъпилите изменения били желани и искани от ищеца. Основният работодател на ищеца бил „С.К.”АД, правоотношението с него ищцата прекратила по взаимно съгласие по молба от 08.12.2021г., заповедта й била връчена на 13.12.2021г. Л.С.”ЕАД изготвило новият трудов договор на 09.12.2021г. с презумпция, че договорът на ищеца със С.К.”АД вече е прекратен, ищцата умишлено изискала прекратяването на договора да е от 13.12.2021г., като напълно умишлено подписала новия трудов договор на 13.12.2021г., за да се счита той като втори такъв, за да се спази срока по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ. Ищцата била дългогодишен ръководител на отдел, била е наясно че безсрочния характер на договора не може да бъде променен в срочен при подписване на процесната клауза за изпитване. Така още с подписването на трудовия договор ищцата заела, че клаузата е недействителна, можела да иска отмяната й по предвидения в закона ред, но не го направило в срока от 2 месеца от сключването на договора. При подписването на договора действала недобросъвестно и така последиците от недействителността се проявявали от сключването на клаузата-аргумент от чл. 75 от КТ. Длъжностни характеристики и по двата договора й били връчени. Претендирало е разноски. С определение от 06.09.2022г.. районният съд е изготвил доклад по делото като е посочил правна квалификация на исковете, разпределил е доказателствена тежест между страните като е посочил и твърдения и възражения на страните, като е поставил в тежест на ищеца да установи, че за една и съща работа по две правоотношение с ответника в едно и също предприятие е имало уговорен срок за изпитване и процесното е второто по ред във времето. По делото е приет неоспорен от страните носещи подпис, положен за тях трудов договор № 22/09.12.2021г. съгласно който на 13.12.2021г. страните са подписали писмен трудов договор, по който ищцата се е съгласила да изпълнява при ответника длъжността „ръководител, отдел по икономически анализи и прогнози” с работно място в отдел „Финансово и управленческо счетоводство” за неопределен срок при уговорен срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца, продължителност на работното време от 8 ч. и основно трудово възнаграждение от 2500лв. месечно, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 1, 1% за всяка пълна година трудов стаж, като на 13.12.2021г. работникът е получил длъжностна характеристика. Приета е заповед № 87/21.01.2021г. на изпълнителния директор на Л.С.”ЕАД, носеща подпис, положен за него, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание на чл. 71, ал.1 от КТ. На лицевата част на заповедта срещу текст „дата на връчване на заповедта: 21.01.2021г., получил заповедта” е положен подпис, за който не се спори по делото, че е положен от ищеца. Приет е фиш за заплати за януари 2022г. за сумата от 2638лв. при отработени 13 дни, отпуск от 3 дни; за декември 2021г. сумата от 1978, 50лв. за 12 отработени дни. Приет е трудов договор № 111/04.06.2018г. носещ подписи за страните по него, съгласно който ищцата се е съгласила по писмен трудов договор да работи при ответника като оперативен счетоводител за неопределено време с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от 6 месеца. Прието е допълнително споразумение № 454/17.05.2019г. към трудов договор № 111/04.06.2018г, носещ подпис за страните по него, съгласно което страните са се съгласили да се промени длъжността на ищеца като от оперативен счетоводител същата да работи на длъжността „ръководител, отдел по икономически анализи и прогнози, ” в отдел „Икономическо планиране и анализ”, Дирекция „Финанси”, като е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца. Посочено е, че длъжностната характеристика е връчена на 23.05.2019г. Прието е допълнително споразумение от 06.12.2019г. към трудовия договор № 111/04.06.2018г., носещо подписи на страните по него, съгласно което страните са се съгласили, че считано от 01.12.2019г. трудовия договор за длъжността „ръководител, отдел икономически анализи и прогнози” е за неопределено време Приета е длъжностна характеристика за длъжността „ръководител, отдел по икономически анализи и прогнози”, утвърдена през 2013г. от изпълнителния директор на „Л.С.”ЕАД, съгласно която същата е в отдел „Икономическо планиране и анализ”, подчинена е на Директор на дирекция „Финанси”, следва служител да познава Кодекса на труда, основните задължения са за ръководене цялостната дейност по планиране и анализиране на икономическото състояние и дейностите, собствени права на дружеството по: наземно обслужване, безмитна търговия и търговия на стоки в магазини, паркинги, наеми и реклама и други търговски дейности и за публичните услуги-права на държавата, отстъпени на дружеството, по управление и експлоатация на летището. Като характерни за съдържанието на длъжността са посочени трудовите задачи: подготвяне, съставяне, представяне на бизнес- планове, план-програми на парични средства, необходими за изпълнение на публичните права по управление и експлоатация на летището и по изпълнение на „Проекта за развитие, разширение и реконструкция на Л.С.”; ежемесечно изготвяне на отчети за изпълнението на показателите, заложени в бизнес плана и за изпълнението на инвестиционните програми, финансирани със средства на дружеството и средства от летищните такси; ежемесечно изготвяне на разчети за разпределение на средства за работна заплата; отговаря и участва в разработването на разчети по икономическите показатели, разчети, отчети и анализи, свързани с икономическото състояние на дружеството; съставя отчети, разчети, справки и анализи за вътрешни потребности на управлението на предприятието; изготвя отчети и контролира изпълнението на икономическите показатели на предприятието, както и върху изпълнението на разходите по социалната програма; изготвя анализи и участва в изготвянето и доказването на разходо-ориентирани такси и тарифи – за летищния и за наземния оператор; участва в изготвянето на правилници, наредби, методи, вътрешни правила, КТД и други вътрешно нормативни актове отнасящи се за дейността; изпълнява нареждания на изпълнителния директор. На последната страница от длъжностната характеристика срещу текст „ „запознат” са изписани имената на ищеца и е положен подпис за нея, под тях е изписана дата 23.05.2019г., след което е изписан текст „получих длъжностната характеристика” като е изписана дата 23.05.2019г., имената на ищеца и е положен подпис за нея. Прието е писмо от НОИ от 15.02.2023г. съгласно което на ищеца е изплащано обезщетение за безработица за периода от 21.01.2022г. до 20.01.2023г. Прието е копие на трудова книжка на ищеца, констатации по оригинала на която са извършени от СРС в о.с.з. от 04.10.2022г. съгласно която ищцата е започнала да работи при ответника по трудово правоотношение от 04.06.2018г. на длъжността „оперативен счетоводител”, на 23.05.2019г. е преназначена на длъжност „ръководител отдел по икономически анализи и прогнози”, Дирекция Финанси”, записано преназначаване на основание на чл. 123а от КТ, като за периода от 20.04.2021г. до 13.12.2021г. като работодател е вписан „С.К.”, прекратяване на правоотношението с него на основание на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, на 13.12.2021г. е започнала да работи в Л.С.”ЕАД на длъжността Ръководител отдел по икономически анализи и прогнози”, прекратяване на договора на основание на чл. 71, ал.1 от КТ на 21.01.2022г., след прекратяване на процесното трудово правоотношение ищцата не е работила по трудово правоотношение до 04.10.2022г. Приета е молба от 08.12.2021г., носеща подпис за ищеца, съгласно която на 08.12.2021г. е поискала от „С.К.”АД прекратяване на правоотношението й по трудовия договор по взаимно съгласие считано от 13.12.2021г. Приета е Заповед № 154/08.12.2021г. на изпълнителния директор на „С.К.”АД, с която трудовото правоотношение на ищеца по договор № 111/04.06.2018г. е прекратено считано от 13.12.2021г. по взаимно съгласие на основание на молба на работника от 08.12.2021г. С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно- счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ответника е посочило, че договорът е сключен на 09.12.2021г., прекратен е на 21.01.2021г., няма пълен отработен месец, поради което по реда на чл. 19 от НСОРЗ среднодневното й възнаграждение умножено по 20 е в размер на 3297, 50лв. и така за 6 месеца сумата е 19785лв. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната му част: Предявените искове са с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ и чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т. 3 от КТ. Съдът приема за установено по делото, че на 13.12.2021г. страните са сключили писмен трудов договор съгласно който ищцата се е съгласила да работи при ответника на длъжност „Ръководител, отдел по икономически анализи и прогнози” за неопределен срок, че това правоотношение е прекратено от ответника на основание на чл. 71, ал.1 от КТ със заповед от 21.01.2022г. връчена на ответника същия ден, като 6 месеца след прекратяване на правоотношението ищцата не е работела по трудов договор, обезщетението по чл. 225 от КТ за 6 месеца след прекратяване на договора е в размер на 19 785лв. Тези обстоятелства не са спорни по въззивното дело, при обосноваване на изводите за същите районния съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма, същите се установяват от приетите по делото писмен договор, фишове за заплати, уволнителна заповед, записвания по трудовата книжка на ищеца, справка от НОИ, заключение по съдебно- счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. Спорните въпроси по делото са дали клаузата за изпитване за срок от 6 месеца в полза на работодателя по чл. 3 от трудовия договор е валидна, както и дали за работодателят е възникнало валидно право да прекрати трудовото правоотношение между страните на основание за същата. По иска по чл. 74, ал. 4 вр. с ал. 2 и ал. 1 вр. с чл. 357 от КТ: Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 и ал. 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Клауза за изпитване по чл. 70 от КТ в полза на работодателя се сключва в трудовия договор с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената работа. Законодателят с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ е установил еднократност и изключителност на тази клауза. Такава може да се включи в трудов договор между страните само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие – работодател. Целта на законодателя с това ограничение е да препятства възможността работникът или служителят да се държи в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът. Тази цел е съобразена със същността на клаузата за изпитване – да предостави възможност на работодателя да провери годността на работника за изпълнението на определена трудова функция. След като веднъж работодателят е проверил годността на работника/служителя да изпълнява определена работа и се е съгласил, че такава годност съществува /като не е прекратил договора на основание на чл. 71, ал.1 от КТ или в последствие се е съгласил да сключи нов трудов договор за същата трудова функция/, то нов срок за изпитване за тази трудова функция не може д се уговаря. Договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа /трудова функция/, която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя. по окончателен трудов договор. Ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ обхваща и случаите, когато след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция. Законовата забрана за последващо изпитаве води до недействителност на клаузата за изпитване. /В този смисъл Решение № 50262/21.12.2022г. по гр.д. № 621/2022г. на ВКс, ІІІ-то Г.О.; Решение № 26/28.02.2018г. по гр.д. № 2545/2017г. на ВКС, ІІІ-то Г.О; Решение № 118/04.06.2015г. по дело № 6968/2014г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 11/27.01.2015г. по гр.д. № 4911/2014г. на ВКС, ІІІ-то Г.О./. В конкретния случай по делото е установено от приетите по делото писмени доказателства, че по трудов договор № 111/04.06.2018г., изменен по реда на чл. 119 от КТ с допълнително споразумение № 454/17.05.2019г. ищцата считано от 17.05.2019г. е работила при ответника на длъжността „Ръководител, отдел по икономически анализи и прогнози”, по този договор за тази длъжност е бил уговорен срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, като със споразумение от 06.12.2019г. страните са се съгласили, че считано от 01.012.2019г. срокът на този договор е за неопределено време и това правоотношение не е прекратено в срока за изпитване. Така съдът приема, че в случая с договора от 2021г. клаузата за изпитване в полза на работодателя за срок от 6 месеца е недействителна. Това е така, защото работодателят е преценил годността на ищеца да изпълнява трудовата функция по трудовото правоотношение по допълнителното споразумение от 17.05.2019г., съгласил че е ищеца притежава такава годност, защото не е прекратил същото в срока по чл. 71, ал.1 от КТ, сключил е нов трудов договор през 2021г. за същата длъжност, но въпреки това в трудовия договор е включена отново клауза за изпитване а ищеца със срок в полза на работодателя. Съдът приема за установено по делото, че трудовите функции по двата трудова договора са идентични. Приетата по делото длъжностна характеристика е връчена на ищеца на 23.05.2019г. Същата описва задължения, които най-общо са свързани с ръководене на цялостната дейност по планиране и анализиране на икономическото състояние и дейностите, собствените права на дружеството. По делото не е приета длъжностна характеристика за длъжността по трудовия договор на ищеца от 2021г. В тежест на работодателя е било да докаже по делото, че има съществена разлика между трудовите функции по двете длъжности, но това не е направено по делото. Наименованието на длъжностите по двата трудови договора, отделът и дирекцията, в които са те при липса на други доказателства по делото обосновават извод, че трудовите функции по двете длъжности са идентични. Сами по себе си тези обстотялества не биха били достатъчни за да обосноват извод, че длъжностите са различни, но при собрязаве ва липсата на други доказателства, доказателствената тежест на работодателя, то следва извод, че не е установено длъжности да са различни, а доказателства по делото са за обратното – че трудови функции са еднакви. Неоснователни са доводите на въззивника основани на твърденията му, че предприятието, в което ищцата работела по договора по споразумението от 17.05.2019г. и това по договора от 2021г. били различни, че със сключването на концесионния договор дейността на ответника се била променила до степен да обоснове извод, че предприятието му е различно от това през 2019г. По делото е установено че работодател по двата договора е бил ответника, който по първия трудов договор е бил заместен по реда на чл. 123 а от КТ от концсесионер, но това заместване е след като е изтекъл срок за изпитване по споразумението от 2019г. Същественото за разрешаването на спора дали е нарушено ограничението по чл. 70, ал. 5 от КТ е преценката дали трудовите функции по двата договора са идентични. Не е решаващо само по себе си обстоятелството дали предприятието на работодателя в което е престирана работната сила по двата трудови договора е едно и също. Така в кое предприятие на работодателя /ако такива са били обособени / е осъществявана трудовото функция би имало значение камо ако естеството на работата на двете предприятия е предопределила различното съдържание на трудовите функции по длъжността. Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед на естеството на възложената работа. Наименованието на длъжността и задълженията по длъжностната характеристика са индиции за идентичност, но решаващо е естеството на основната трудова функция, съдържанието на трудовите задължения, следващо от естеството на работа. Възможно е едни и същи задължения да имат различно съдържание, отнесени към различно естество на работа. В случая при съобразяване на доказателствената тежест на ответника да установи различни трудови функции на ищеца, липсата на доказателства, че на ищеца през 2021г. е възложена друга работа, различна от тази по споразумението от 2019г., съдът приема, че трудовите функции на ищеца и по двата договора са идентични. Действително, по делото не се спори, че с концесионния договор от 2020г. част от дейностите, които са извършвани от ответника са преминали в предмета на дейност на ІІІ-то лице, което по споразумението от 2019г. по реда на чл. 123а от КТ е заместило ответника като работодател на ищеца. Това обаче само обосновава извод, че предмета на дейност на ответника през 2021г. е бил по-ограничен от този през 2019г. Не се твърди и не се установява този предмет на дейност да е бил разширен или променен по начин, по който е включвал нови или съществено различни дейности в. Така съдът приема, че доколкото по споразумението от 2019г. ищцата е била изпитана за годността й да изпълнява длъжността при по- широк предмет на дейност и обем на дейност на ответника, то тя е била изпитана и годността й да изпълнява длъжността и при по-стеснен кръг и обем на дейност на ответника. Неоснователни са доводите на въззивника, основани на допуснати процесуални нарушения от СРС във връзка с концесионния договор и доказателствените му искания за приемане на същия и на заповедта от 19.04.2021г. Съображения за същото въззивният съд е изложил в определението за насрочване на делото и в проведеното публично съдебно заседание, като е безпредметно същите да бъдат повтаряни. Твърденията на ищеца и мотивите на СРС, свързани с концесионния договор са били само във връзка с приложението на 123а от КТ. С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно районният съд е приел, че клаузата на чл. 3 от договора от 2021г. в частта и за клаузата за изпитване в полза на работодателя е недействителна. По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ: С оглед изхода на делото по иска по чл. 74 от КТ съдът приема, че ика по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е основателен. Това е така, защото уволнението на ищеца е извършено на основание на чл. 71, ал.1 от КТ, но клаузата за изпитване по договора от 2021г. е недействителна. Неоснователни са доводите на въззивника, основани на твърденията, че ищцата е действала недобросъвестно при сключването на съглашението за клаузата за изпитване. Разпоредбата на чл. 75, ал.1 вр. с ал. 2 от КТ сочи, че когато трудовият договор или отделни негови клаузи бъдат обявени за недействителен и работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, съответно него клауза. Добросъвестността по смисъла на чл. 75 от КТ е различна от тази по чл. 8 от КТ. Еднаквото между тях обаче е че добросъвестността се предполага и в тежест на работодателя е да обори тази презумпция, ако твърди недобросъвестност на работника/служителя. Добросъвестността по чл. 75 от КТ се изследва към момента на сключването на договора, като тя означава незнание от работника/служителя на опорочаващите правоотношението факти. /В този смисъл Решение № 237/14.01.2020г. по дело № 695/2019г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 320/26.11.2014г. по дело № 2420/2014г. на ІV-то Г.О.; Решение № 251/25.05.2011г. по гр.д. № 255/2009г. на ІV-то Г.О. на ВКС/. В случая по делото не е установено към момента на сключването на договора от 13.12.2021г. на ищеца да е връчена длъжностна характеристика за длъжността, да е обяснено естеството на работата й в детайли до степен, в която да може да установи идентичност на трудовите функции по длъжностите по споразумението от 17.05.2019г. и по договора от 13.12.2021г. Така по делото съдът приема, че не е установено при сключването на договора от 13.12.2021г. ищцата да е знаела, че двете трудови функции са идентични. Отделно, не е установено по делото и че ищцата е могла да влияе върху съдържанието на трудовия договор от 13.12.2021г. в частта за клаузата за изпитване и така да се обоснове извод, че нейното недобросъвестно поведение е довело до включването на тази клауза в съдържанието на договора от 13.12.2021г. Твърденията на въззивника за умишлено поведение на ищеца във връзка с прекратяването на договора по споразумението от 2019г. и сключването на новия трудов договор на 13.12.2021г. са недоказани по делото. Следва да се посочи, че правните последици, уредени от фикцията по чл. 75 от КТ се отнасят до реализиране на правата и задълженията по трудовия договор. При установена частична недействителност само за клауза за изпитване, действието на фикцията по чл. 75 от КТ не санира порока на клаузата за изпитване, защото последиците на фикцията имат за предмет изпълнението на правоотношението, а не на конкретна клауза-тази по чл. 70, ал.1 от КТ. Приложението на фикцията по чл. 75 от КТ няма за правен резултат запазването на действителността на клаузата по чл. 70, ал.1 от КТ. Този извод следва при съобразяване на целите на законодателя, за постигане на които е въведена фикцията по чл. 75 от КТ. Недействителността на трудовия договор не се приравнява автоматично на нищожност/унищожаемост на договорите по уредбата в ЗЗД. Установен порок на трудовия договор или на отделна негова клауза, които по смисъла на ЗЗД биха довели до нищожността или до унищожаемостта им, при специалната уредба на КТ, също опорочава трудовия договор, но води до недействителността му, а не до нищожността или унищожаемостта му. Последиците от недействителността на трудовия договор са различни от тези на нищожния/унищожаемия договор по ЗЗД. Специалната уредба в КТ се дължи на особения характер на трудовия договор, свързани с правото на труд, с правото на трудово възнаграждение, тоест на средства за живот, отражението на трудовото правоотношение върху социално-осигурителните и пенсионно-осигурителните права на работника/служителя. /В този смисъл Решение № 147/28.11.2017г. по гр.д. № 5534/2016г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение по гр.д. № 4848/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 236/08.05.2000г. по гр.д. № 1199/1999г. на ВКС, ІІІ-то Г.О./. Така съдът приема, че фикцията за действителност на трудовото правоотношение по чл. 75 от КТ няма за правна последица саниране на недействителната клауза по чл. 70 от КТ. Аргумент в подкрепа на този извод е, че правната конструкция на фикцията по чл. 75 от КТ. Ако тази фикция се приложи и към клаузата по чл. 70 от КТ, то би довела до резултат, който противоречи на общия принцип, че никой не може да извлича изгодни последици от недобросъвестното си поведение. Така, ако се приеме, че работникът е действал недобросъвестно при сключването на клаузата по чл. 70 от КТ за срок на изпитване в полза на работодателя, то тази клауза би следвало да не се прилага. Тази клауза обаче е в интерес на работодателя /дава му възможност на провери годността на работника и да прекрати на правоотношението по облекчен ред/, но поради недобросъвестно поведение на работника, тя няма да се прилага и така неизгодните последици ще са за работодателя, а изгодните – за недобросъвестния работник. Същевременно, ако се приеме, че работникът е действал добросъвестно при сключването на клаузата по чл. 70 от КТ за срок на изпитване в полза на работодателя, то тази клауза би следвало да се прилага до обявяване на недействителността. Тази клауза обаче не е изгодна за работника, защото е в интерес на работодателя и му дава възможност да прекрати на правоотношението по облекчен ред. Така в резултат на добросъвестността на работника, за него ще произтекат неблагоприятни последици. С оглед гореизложеното съдът приема, че фикцията по чл. 75 от КТ не води до възможност да се приложи недействителна клауза за изпитване в полза на работодателя и доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. При така възприето съдът приема, че решението на СРС по иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е правилно и следва да бъде потвърдено. По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т. 2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД: В случая уволнението на ищеца е незаконно, трудовото правоотношение е за неопределен срок, установено е по делото че за периода от 6 месеца след уволнението ищцата не е работила по трудово правоотношение, поради което ищцата следва да бъде възстановена за заеманата преди уволнението длъжност и на ищцата се дължи обезщетение на основание на чл. 225, ал.1 от КТ за целия горепосочен период Размер на това обезщетение съдът приема, че е присъдената сума от СРС. При обосноваване на извода за същото СРС не е нарушил императивна правна норма, във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу тези изводи на СРС, правилността им се установява от приетите по делото трудова книжка, заключение по счетоводната експертиза, фиш за заплати. С оглед гореизложеното правилно районният съд е уважил исковете и решението следва да се потвърди. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 2200лв. Същото е съобразено със сложността на делото, броя на предявените искове, цената на оценяемия такъв, възражението за прекомерност на същото е неоснователно. Така мотивиран, Софийският градски съд