Решение № 4941 от 16.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 32770/2025 г.

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК. К. П. С. е предявила искове по искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ срещу „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Екатерина“ ЕАД за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № РД – 19397/26.03.2025г. на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „началник на отделение“ в Отделение по гастроентерология и за заплащане на сумата от 22680 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 07.04.2025г. – 07.10.2025г. (видно от уточнителна молба от 21.07.2025г.). Ищцата твърди, че по трудов договор от 05.03.2023г. била назначена при ответника на длъжност „началник отделение“ в Отделение по гастроентерология, като трудовият договор бил сключен до провеждане на конкурс съгласно чл.68, ал.7 ЗЛЗ, вр. чл.68, ал.1, т.4 КТ. Със заповед № РД – 19397/26.03.2025г. трудовият договор бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ, считано от 07.04.2025г. Заповедта за уволнение била връчена при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Ищцата била в отпуск по болест на 26.03.2025г. и от 09.04.2025г. до 12.05.2025г. въз основа на издаден болничен лист. Счита, че конкурсът, който бил спечелен от друго лице, бил проведен в нарушение на законовите изисквания спрямо конкурсната процедура. Позовава се на нарушения, свързани с надлежно обявяване на конкурса съгласно чл.91, ал.1 КТ, защото конкурсът следвало да се обяви чрез централния и местния печат, а в случая бил обявен единствено във вестник „Труд“. Било допуснато и нарушение на нормата на чл.93 КТ, защото ищцата не била уведомена за допускането й до конкурса, както дата, място и час на провеждането му. В нарушение на чл.95 КТ конкурсът не бил проведен по обявения начин – на три етапа. Ищцата оспорва начина на провеждането на конкурса, оценяването и резултатите от него, констатациите в протокола на комисията, като твърди, че конкурсът е проведен по неясни критерии за оценка, които не били обявени предварително. Освен това в нарушение на чл.95, ал.2 КТ резултатът от конкурса бил съобщен на ищцата едва на 26.03.2025г., т.е. при неспазване на предвидения в закона 3 – дневен срок. Конкурсът не бил проведен по предварително обявения начин и час, като комисията не била оценила кандидатите по тяхната професионална подготовка и качества за заемане на длъжността. Според ищцата посочените обстоятелства целели единствено препятстването й да се яви на конкурса и представлявало злоупотреба с право. Поради незаконосъобразно провеждане на конкурса уволнението било незаконно Поддържа, че в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на права уволнението е предприето поради подаден от нея рапорт до директора, с който изразила несъгласие относно ръководенето и структуриране на отделението, в което е работила. Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че към момента на връчване на уволнителната заповед ищцата не била започнала ползване на отпуск по болест, а болничен лист бил представен на деня, следващ връчването на уволнителната заповед. При това ищцата не се ползвала със закрила при уволнение, защото към момента на връчване на уволнителната заповед ищцата била на работа. Поддържа, че са спазени формалните изисквания за провеждане на конкурса, вкл. относно начина на обявяване на конкурса и провеждането му по обявения начин – по документи и събеседване. На ищцата била съобщено, че е допусната до участие в конкурса, както и писмено била уведомена за мястото и часа на провеждането му. За провеждане на събеседването с допуснатите кандидати работодателят назначил комисия от специалисти съгласно изискването по чл.94 КТ. Съгласно съдебната практика решението на комисията относно качествата на кандидатите не било предмет на съдебен контрол, а въпрос на целесъобразност. На 26.03.2025г. между работодателя и лицето, спечелило конкурса – д – р И.Л., било сключено споразумение по чл.107 КТ и съгласно същото последният се задължил да постъпи на работа на 07.04.2025г., т.е. от датата, на която бил прекратен трудовият договор с ищцата. Софийски районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното: Не спори по делото, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по трудов договор № РД – 19852/05.01.2023г. ищцата К. П. С. е назначена при ответника „УМБАЛ „Проф д- р Александър Чирков““ ЕАД, ЕИК 831605845 (настоящо наименование „УМБАЛ „Света Екатерина““) на длъжност „началник отделение“ в Отделение по гастроентерология. Трудовият договор е сключен за срок до провеждане на конкурс съгласно чл.68, ал.7 ЗЛЗ, вр. чл.68, ал.1, т.4 КТ. Не се спори също така, че със заповед № РД – 19397/26.03.2025г. (приета като доказателство по делото – л.11) трудовият договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ, считано от 07.04.2026г. Заповедта за прекратяване на трудовия договор е връчена на ищцата на 26.03.2025г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Съгласно чл.325, ал.1, т.8 КТ трудовият договор се прекратява с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса. За законосъобразното упражняване на правото на уволнение по чл.325, ал.1, т.8 КТ следва да се установи, че преди уволнението е проведен конкурс за заемане на длъжността, която е определена като конкурсна на някое от основанията на чл.90, ал.1 КТ, че конкурсът е проведен при спазване на правилата по чл.91 – чл.95 КТ, както и че лицето, класирано на първо място в конкурса, е постъпило на работата на конкурсната длъжност. Неоснователно е позоваването на закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.4 КТ, защото уволнителното основание по чл.325, ал.1, т.8 КТ е извън приложното поле на чл.333, ал.1 КТ и при него не се изисква предварително разрешение от инспекцията по труда. При това спорът за законността на уволнението следва да се разгледа по същество (арг. от противното на чл.344, ал.3 КТ). От събраните доказателства се установява, че със заповед № РД18-250/10.12.2024г. на изпълнителния директор на ответното дружество (приета като доказателство по делото – л.32) е обявен конкурс за длъжност „началник на отделение“ в Отделение по гастроентерология. Със същата е наредено конкурсът да се проведе по документи и събеседване, установени са конкретни изисквания спрямо кандидатите относно професионална квалификация и трудов стаж. Назначени са комисия за допускане на кандидатите до конкурс и комисия за провеждане на конкурса. От приетото като доказателство обявление във вестник „Труд“ (л.30) се установява, че на 11.12.2024г. е публикувана обява, съгласно която ответната болница обявява конкурс за процесната длъжност, обявени са изискванията, на които следва да отговарят кандидатите относно професионална квалификация и трудов стаж и е посочено, че конкурсът ще се проведе на база представените документи и събеседване. В обявлението се сочи, че документи се приемат в срок до 30 дни след деня на публикуване на обявата. При това съдът приема, че са спазени изискванията на чл.91, ал.1 и ал.2 КТ относно оповестяването на конкурса. Нормата на чл.91, ал.1 КТ изисква публикуване на обявата в централен или местен печат, поради което с публикуването й в централен ежедневник е удовлетворено императивното изискване на закона относно публичното оповестяване на конкурса. Приет като доказателство е протокол от 20.01.2025г. (л.34), съгласно който комисията, назначена за допускане на кандидатите в конкурса, е констатирала, че до изтичане на крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса – 9.01.2025г., са постъпили заявления за допускане до участие от ищцата - д – р К. С., и от д – р И.Л., като комисията е взела решение и двамата да бъдат допуснати на конкурса. Неоснователно е възражението на ищцата за опорочаване на конкурсната процедура поради това, че към 09.01.2025г. не е изтекъл 1 – месечния срок по чл.91, ал.2, т.3 КТ за подаване на заявление за участие в конкурс. Срокът за подаване на заявления за участие в конкурса е изтекъл на 11.01.2025г., считано от публикуване на обявата в печата. Неправилната констатация на комисията по допускане на участниците в конкурса, че срокът за подаване на документи е изтекъл два дни преди законоустановения срок, а именно на 09.01.2025г., не е препятствало правото на кандидатите да подадат документи за участие. Кандидат, който е искал да вземе участие в конкурса и е подал документи до 11.01.2025г., вкл., ако не е бил допуснат до участие, има право да възражение пред работодателя в 7 – дневен срок от съобщението за недопускане – чл.93, ал.2 КТ. В конкретния случай няма данни да е било подадено заявление и от друг кандидат в срока до 11.01.2025г. При това не може да се приеме, че етапът по допускане на участници в конкурса е опорочен. От събраните доказателства се установява, че на 20.01.2025г. на основание чл.93, ал.3 КТ ищцата е била уведомена писмено за допускането до конкурса и за това, че конкурсът ще се проведе на 20.01.2025г. от 11:00ч. в кабинета на зам. – директора по икономически въпроси на работодателя на адрес, който съответства на местоработата на ищцата. Неоснователно е възражението, че на ищцата не е предоставен подходящ срок от съобщението до провеждането на конкурса. В закона няма предвиден минимален срок от съобщаването за допускане до участие до провеждането на конкурса. В конкретния случай предвид начина на провеждане на конкурса (документи и събеседване) не се изисква специална подготовка на участника като например защита на проект, представяне на концепция, предварително проучване или разработка на дадена тема. При това съдът приема, че не представлява нарушение на конкурсната процедура обстоятелството, че конкурсът е проведен в деня на съобщението за провеждането му. Отделно от това, конкурсът е проведен по месторабота на ищцата и същата се явила на същия, от което следва, че правото й на участие не е препятствано. От приетия като доказателство протокол от 20.01.2025г. (л.36) се установява, че назначената комисия за провеждане на конкурс е провела такъв по обявения начин, като при събеседването е прието, че кандидатите ще бъдат оценявани по шестобалната система и че при получаване на оценка над „добър 4“ ще се счита, че кандидатът е издържал изпита. Отразено е, че комисията е провела събеседване, при което на ищцата е поставена оценка „3,50“ и на д – р И.Л. – „5,50“. В протокола е обективирано взето от конкурсната комисия решение, с което кандидатът д-р Л. е обявен за издържал конкурса. При това съдът приема, че е спазено изискването на чл.95, ал.1 КТ. Следва да се посочи, че преценката на назначената от работодателя комисия относно професионалнната подготовка на кандидатите и другите качества, необходими за изпълнение на длъжността, не подлежи на съдебен контрол, като това е преценка по целесъобразност – така е прието в решение № 796 от 22.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2002 г., III г. о., решение № 637 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 883/2010 г., IV г. о., ГК. Извън правомощията на съда е да проверява правилността на оценката на работодателя относно професионалните качества на кандидатите, поради което не може да бъдат разглеждани доводи за това, че оценката, дадена от комисията, е необективна. В случая се касае за подбор, който в условия на провеждан от работодателя конкурс, не подлежи на съдебен контрол. Не подлежи на съдебен контрол не само резултатът от конкурса – дадените оценки, но и критериите, по които е извършено оценяването, защото изцяло в дискрецията на работодателя е да подбере кандидати за изпълнение на конкурсната длъжност въз основа на избрани от него критерии. Основателно е оплакването на ищцата, че не е спазен срокът по чл.95, ал.2 КТ за съобщаване на резултата от конкурса в 3 – дневен срок от провеждането му. Ищцата е била уведомена за резултата от конкурса, обективиран в протокол от 20.01.2025г., едва на 26.03.2025г. (видно от писмено уведомление на л.37). Това обаче не опорочава конкурсната процедура, доколкото в закона съобщаването на кандидата за резултата на конкурса не е свързано с право на оспорване на резултата и не би имало за последица промяна в решението на конкурсната комисия. Предвид горното съдът приема, че конкурсната процедура е законосъобразно проведена, като не са допуснати нарушения на императивните правила относно разгласа на конкурса, осигуряване на достъп до участие в конкурса, достъп до провеждане на конкурса на допуснатите кандидати и конкурсът е бил проведен по обявения начин – на база документи и събеседване, в резултат на който е обявен единствен кандидат, успешно издържал конкурса. Прието като доказателство по делото е споразумение по чл.107 КТ от 26.03.2025г. между единствения кандидат, успешно издържал конкурса – д-р И.Л., и ответника за заемане конкурсната длъжност. На стр. 2 – ра от споразумението е посочено, че д – р Л. е постъпил на работа на 07.04.2025г. При условие, че уволнителната заповед на ищцата е издадена и връчена на 26.03.2025г., макар в същата да е записано, че договорът ще се счита прекратен на 07.04.2025г., към датата на връчване на уволнителната заповед все още не е имало фактическо заемане на длъжността от спечелилото конкурса лице, а само очакване длъжността да се заеме на предстояща дата – 07.04.2025г. Това означава, че към датата на прекратяване на трудовия договор с ищцата спечелилият конкурса кандидат не е постъпил на работа. Във фактическият състав на уволнителното основание по чл.325, ал.1, т.8 КТ е предвидено прекратяването да настъпи с постъпване на спечелилия конкурса кандидат. Трудовото правоотношение с кандидата, спечелил конкурса, възниква от писменото съобщаване (чл.96, ал.1 КТ), като съгласно чл.96, ал.2 КТ той е длъжен да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението, а при уважителни причини – до срок от 3 месеца. Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа на лицето – чл.96, ал.3 КТ. Съгласно чл.96, ал.4 КТ ако лицето не постъпи на работа в предвидения срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. Постъпването на работа е начало на изпълнението на трудовия договор, като то се изразява в изпълнение на задължения или упражняването на права по трудовото правоотношение от работника/служителя (в такъв смисъл е решение № 360 от 8.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2011 г., IV г. о.). Целта на предвиденото в нормата на чл.325, ал.1, т.8 КТ изискване спечелилият конкурса кандидат да е постъпил на работа е свързано със стабилизирането на трудовото правоотношение, което се счита за възникнало от деня, в който лицето, класирано на първо място, е получило съобщението за резултата, но възникването на трудовото правоотношение може да се отмени с обратна сила, ако това лице не се яви в предвидения срок да заеме длъжността и да започне ефективно изпълнение на трудовия договор. Едва с постъпване на работа на спечелилия конкурса кандидат става невъзможно заемащият същата длъжност работник/служител да продължи да я изпълнява и именно тогава възниква основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.8 КТ. При това в случая към момента, към който се преценява законността на уволнението – връчването на уволнителната заповед – 26.03.2025г. (арг. чл.335, ал.2, т.3 КТ), спечелилият конкурса кандидат не бил постъпил на работа, това се е очаквало да стане по – късно – на 07.04.2025г. Без значение е, че в уволнителната заповед е посочено, че трудовият договор се счита прекратен на 07.04.2025г., на която дата се очаква спечелилият конкурса кандидат да заеме длъжността. Ако същият не се яви да заеме длъжността на 07.04.2025г., трудовото правоотношение с него се счита за невъзникнало (чл.96, ал.4 КТ), а уволнението вече е извършено (чл.335, ал.2, т.3 КТ). При това към датата на уволнението не е бил налице завършен фактически състав на уволнителната заповед по чл.325, ал.1, т.8 КТ, защото към момента на връчване на уволнителната заповед, с която се упражнява потестативното право за прекратяване на трудовия договор, спечелилият конкурса кандидат не е постъпил на работа, не е бил започнал ефективно изпълнение на длъжността. От изложеното следва, че уволнението е незаконно и следва да се отмени. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че не се доказа доводът за злоупотреба с право в нарушение на чл.8, ал.1 КТ. Не се установи (при тежест на ищцата за това – арг. чл.8, ал.2 КТ) уволнението да е било предприето поради изразено от ищцата несъгласие пред ръководството на болницата относно практики в отделението, на което ищцата е началник. В тази връзка като доказателство бе ангажиран единствено рапорт от ищцата до директора на болницата от 12.08.2024г., с който се съобщават за нередности и неправилни според ищцата практики, допускани в отделението, на което тя е началник. Само въз основа на посочения рапорт не може да се приеме за оборена презумпцията по чл.8, ал.2 КТ и да се приеме, че работодателят е предприел уволнението единствено с цел ищцата да бъде освободена от работа. Предвид изложеното по – горе искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и следва да се уважи. По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ : Процесният трудов договор е сключен на основание чл.68, ал., т.4 КТ – за срок до провеждане на конкурс. При условие че се установи, че срокът на договора не е надлежно изтекъл, доколкото незаконосъобразно е било извършено прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ и междувременно не са настъпили други факти, които да водят до прекратяване на трудовия договор, то ищцата следва да бъде възстановена на предишната длъжност. При това искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ е основателен и следва да се уважи. По иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ : При незаконно уволнение работникът/служителят има право на обезщетение за оставането си без работа, но не за повече от 6 месеца. В конкретния случай не е доказано при доказателствена тежест на ищцата за това (съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГК), че ищцата е останала без работа през процесния период. При това искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. По разноските : Предвид изхода на делото право на разноски има ищцата, но същата не претендира такива, поради което разноски не следва да се присъждат. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати държавна такса за уважените искове в размер на 100 лева. Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро. Така мотивиран, съдът