Решение № 279 от 9.6.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 328/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК. С Решение №36/09.03.2023г., постановено по Гр.д.№790/2022г. по описа на РС – С., са отхвърлени изцяло предявените от А. Г. П., с ЕГН ••••••••••, от гр.С., ул.“И.Д.", против СУ „Д.Б.“ с адрес гр.С., ул.“П.А.", с ЕИК •••, първоначално обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението й, извършено със Заповед №488/24.11.2022г. на Директора на училището, за незаконно и неговата отмяна, иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „Главен прогимназиален учител“ и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 23 703, 60 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение в размер на БТВ за период от 6 месеца, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 15.12.2022г. до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани, както и е осъдена ищцата да заплати на ответника сумата от 780лв., представляваща съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба против първоинстанционното решение от ищеца по делото А. Г. П., чрез пълномощника й адв.Б. Г. – ВТАК, което обжалва изцяло, като са наведени оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като противоречащо на материалния закон. Сочи се, че съдът е направил превратно тълкуване на доказателствата и е изопачил тяхното правно значение. Твърди се, че първостепенният съд е поставил изисквания за необходимото съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, каквито не се съдържат в закона, както и че не е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Сочи се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, т.к. съдът механично и без да се съобразява с правната уредба на чл.326 ал.1 КТ, е придал правно значение на молбата на ищцата от 27.10.2022г., каквото всъщност тя няма, като не е съобразил, че молбата на ищцата до работодателя не съдържа съществените характеристики на предизвестието по чл.326 ал.1 КТ и затова й е придал правно значение, каквото тя няма. Сочи се, че молбата на ищцата от 27.10.2022г. по правната си същност съставлява предложение до работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, с което работодателят се е съгласил и е поставил резолюция „Да“ в горния ляв ъгъл, само че не е уведомил за това ищцата в изискуемия 7 - дневен срок. Твърди се, че впоследствие работодателят е счел, че му е отправено предизвестие от ищцата и е прекратено ТПО на основание чл.326 ал.1 КТ, без да има такава изразена воля от страна на служителя. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендира направените съдебни разноски. В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника СУ „Д.Б.“ гр.С., чрез пълномощника му адв.Ц. С. Д., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, необоснована и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение потвърдено изцяло като правилно, обосновано и законосъобразно. В СЗ въззивникът А. Г. П. лично и чрез пълномощника си адв.Б. Г. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по съображения, изложени в жалбата. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В СЗ ответникът СУ „Д.Б.“ гр.С., чрез пълномощника си адв.Ц. Д. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. първоинстанционното решение потвърдено. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо. При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното: Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – С. са били предявени от А. Г. П. против СУ „Д.Б.“ гр.С. първоначално обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението й, извършено със Заповед №488/24.11.2022г. на Директора на ответното училище, за незаконно и неговата отмяна, иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „Главен прогимназиален учител“ и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 23 703, 60лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за срок от шест месеца, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 15.12.2022г. до окончателното изплащане. Претендирала е разноски. С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът СУ „Д.Б.“ гр.С., чрез пълномощника си адв.Ц. Д. – ВТАК, е заел становище за процесуална недопустимост, а по същество – неоснователност на предявените искове, които е оспорил изцяло по основание и размер. Изложил е твърдения, че ТПО на ищцата е прекратено, считано от 29.11.2022г. по силата на закона с изтичане срока на отправеното от ищцата писмено предизвестие по смисъла на чл.326 ал.1 КТ и същата не разполага нито със субективното потестативно право на възстановяване на предишната работа, нито с правото на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. Релевирал е евентуално възражение за прихващане на обезщетението по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ с насрещно вземане на ответника срещу ищцата за възстановяване на полученото от същата обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в пълен размер. Претендирал е разноски. Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните: Между страните по делото не е спорен факта, че помежду им е съществувало ТПО, възникнало от сключен трудов договор №71/25.08.1989г. за неопределено време, по силата на което първоначално ищцата е заемала длъжност „учител по физика“, впоследствие длъжността „старши прогимназиален учител“, а по силата на подписано Допълнително споразумение №12/19.09.2017г. към трудов договор №71/25.08.1989г. съответно длъжността „Главен прогимназиален учител“ в ответното СУ „Д.Б.“ гр.С.. По делото е приобщено ЛТД на ищцата. С молба с вх.№347/27.10.2022г. до Директора на СУ „Д.Б.“ гр.С. ищцата А. Г. П. е помолила да бъде освободена от длъжността „Главен учител“, т.к. смята, че работата й като такава е недостатъчно оценена за уч. 2021г. – 2022г. от страна на директора на училището. Върху горния ляв ъгъл на подадената от ищцата молба с вх.№347/27.10.2022г. е поставена резолюция „Да!“ от 28.10.2022г. С писмо с изх.№107/02.11.2022г., адресирано до ищцата, връчено й на същата дата 02.11.2022г. в 10, 00ч. Директорът на ответното СУ „Д.Б.“ я е уведомил, че във връзка с нейна молба с вх.№347/27.10.2022г. я уведомява, че ТПО ще бъде прекратено на основание чл.326 ал.1 КТ след изтичане на предвидения в чл.326 ал.2 КТ 30 – дневен срок, като същият е започнал да тече на 28.10.2022г. и изтича на 28.11.2022г. При връчване на писмо от Директора на СУ „Д.Б.“ с изх.№107/02.11.2022г. ищцата писмено в 12ч. е изразила несъгласие с направеното предизвестие, тъй като по КТД срокът на предизвестието е два месеца – чл.328 ал.1 т.2, т.3 и т.10 КТ. Ищцата е депозирала до Директора на ответното СУ „Д.Б.“ гр.С. молба с вх. №367/02.11.2022г., с която моли да бъде оттеглена молбата й с вх.№347/27.10.2022г., както и е помолила да бъде освободена от длъжността „Главен учител“ и преназначена в „Старши учител по математика“, т.к. смята, че работата й като такъв е недостатъчно оценена за уч. 2021г. – 2022г. от страна на директора на училището, върху левия горен ъгъл на която молба от ищцата с вх.№367/02.11.2022г. е поставена резолюция „Не!“ от 02.11.2022г. С писмо с изх.№133/10.11.2022г. до ищцата Директорът на ответното училище я е уведомил във връзка с нейна молба с вх.№367/02.11.2022г., че на основание чл.326 ал.4 КТ предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му, както и че молбата й за оттегляне на предизвестието на ищцата е депозирана след получаване на предизвестието и че като работодател Директорът на ответното училище не приема изразеното в молба от ищцата с вх. №367/02.11.2022г. желание за оттегляне на молба, депозирана с вх.№347/27.10.2022г. С писмо с изх.№133/10.11.2022г. до ищцата Директорът на ответното училище й е напомнил, че ТПО ще бъде прекратено на основание нейна молба по реда на чл.326 ал.1 от КТ /основание, което не е предвидено в КТД, по което предизвестието е два месеца/, за което в чл.326 ал.2 КТ е предвидено предизвестие от 30 дни., като срокът на предизвестието е започнал да тече на 28.10.2022г. и изтича на 28.11.2022г. По повод възражение от ищцата с вх.№506/17.11.2022г. до Директора на ответното СУ, с което П. счита за незаконосъобразно връченото й „предизвестие изх. №107/02.11.2022г.“, тъй като молба с вх.№367/02.11.2022г. е депозирала в 10, 45ч., комисия в състав е потвърдила, че молба с вх.№367/02.11.2022г. е депозирана в 10, 45ч. С атакуваната от ищцата Заповед №488/24.11.2022г. на Директора на ответното СУ „Д.Б.“ гр.С., връчена й срещу подпис на 24.11.2022г., е прекратено ТПО на ищцата, считано от 29.11.2022г., като е налице разминаване между посочените в заповедта правно основание за издаването й – на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ и приета молба с вх.№347/27.10.2022г. за прекратяване на ТПО, и фактическо такова – заповед за прекратяване на трудов договор във връзка с изтекъл срок на предизвестие, отправено от служител. Със Заповед №498/28.11.2022г. за изменение на Заповед №488/24.11.2022г. на Директора на СУ „Д.Б.“, връчена на ищцата срещу подпис на 28.11.2022г., е наредено на ищцата да бъдат изплатени следните обезщетения, дължими към датата на прекратяване на трудовия договор: - за неизползван платен годишен отпуск по ТПО за 2022г. – 52 дни, за 2021 – 29 дни или общо 81 работни дни, сумата от 10 032, 24лв., както и да й бъде удържана за представително облекло на учителите частта от получената сума, установена пропорционално на неотработените месеци за годината, съгласно чл.4 ал.2 от Наредба за представителното облекло на учителите – сумата от 41, 67лв., като всички останали точки от уволнителна Заповед №488/24.11.2022г. остават непроменени. В първоинстанционното производство са приети заверен по чл.32 ЗА препис от стр.26, 27 от трудова книжка на ищцата с.Р, №693275, видно от която след прекратяване ТПО с ответника няма вписвания за възникнало ново ТПО с друг работодател, служебна бележка от 21.02.2023г. от Дирекция „Бюро по труда“, че ищцата, считано от 29.11.2022г. е безработна, т.е. регистрирана като търсещо работа лице. Видно от приетия като писмено доказателство в първоинстанционното производство фиш за изплатена работна заплата на ищцата за м.10.2022г. – 21 р. дни, й е начислена общо сума в размер на 3 950, 60лв., включваща: 1 723, 57лв. – основна заплата, 586, 01лв. - % професионален опит, 45, 24лв. – клас квалификация, 1 321, 60лв. – диференцирано заплащане, 28, 05лв. – лекторски – висше образование, 246, 13лв. – платен годишен отпуск. Видно от фиш за работна заплата на ищцата за м.11.2022г. – 21 р. дни, на същата й е начислено обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в размер на 10 032, 24лв., върху който фиш е налице отбелязване, че сумата на начисления е изплатена по банков път. Във въззивното производство са събрани писмени доказателства. Видно от Служебна бележка от 22.05.2023г., изд. от Дирекция „Бюро по труда“ - С., ищцата, считано от 29.11.2022г. е безработна. Видно от Справка за актуално състояние на трудовите договори на ищцата към 22.05.2023г., изд. от НАП, в същата фигурира прекратеното й ТПО с ответното СУ, считано от 29.11.2022г. Въззивният съд в проведеното открито СЗ на 23.05.2023г. извърши констатация с трудова книжка на ищцата с.Р, №693275, видно от която след прекратяване ТПО с ответника няма вписвания за възникнало ново ТПО на П. с друг работодател. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявените първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването им. По конститутивният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна: Разгледан по същество искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. В тежест на работодателя е да докаже законността на уволнението на ищцата на приложеното от същия прекратително основание. В процесният случай основният спорен въпрос между страните по делото, обуславящ и изхода по иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, е правен и е относно правната същност на подадената от ищцата до ответния работодател молба с вх.№347/27.10.2022г. и се свежда до това дали същата съставлява предложение на служителя – ищца по делото за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие по смисъла на чл.325 ал.1 т.1 КТ или съставлява писмено предизвестие от работника/служителя – ищца за прекратяване на трудовия й договор по смисъла на чл.326 ал.1 КТ. Съдържанието на волеизявлението на ищцата по делото, обективирано в нейна молба с вх.№347/27.10.2022г., с която същата моли да бъде освободена от заеманата длъжност „Главен учител“, а не заявява, че прекратява трудовия си договор с изтичането на срока на отправено предизвестие, категорично характеризира молбата й с вх.№347/27.10.2022г. като писмено предложение на ищцата до работодателя за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие по смисъла на чл.325 ал.1 т.1 КТ, а не като писмено предизвестие за прекратяване на трудовия й договор по смисъла на чл.326 ал.1 КТ, доколкото процесната молба с вх.№347/27.10.2022г. не съдържа двата основни елемента на писменото предизвестие по чл.326 ал.1 КТ: 1/волеизявление, с което работникът или служителят упражнява правото си на прекратяване на трудовия договор и 2/известяване на работодателя, че след изтичане на определен срок трудовият договор се прекратява. Молбата на ищцата с вх.№347/27.10.2022г. и изразената с нея воля не съдържа ясно и безусловно решение на П. за прекратяване на трудовия й договор с отправяне на писмено предизвестие до работодателя, а употребеният от ищцата словесен израз „моля“ да бъде освободена от заеманата от нея длъжност „Главен учител“ категорично придава на молбата й с вх.№347/27.10.2022г. правна същност и значение на писмено предложение до ответния работодател за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие по смисъла на чл.325 ал.1 т.1 КТ. На основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7- дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на общото основание за прекратяване на ТПО по чл.325 ал.1 т.1 КТ, по взаимно съгласие ТПО може да бъде прекратено само, ако и доколкото и двете страни по него са изразили волята си за това. Волеизявленията трябва да бъдат направени в писмена форма. Взаимното съгласие е постигнато в момента, в който съвпаднат двете волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Съвпадане означава, че волеизявленията и на двете страни имат едно и също съдържание. Необходимо е и уведомяване на насрещната страна за даденото съгласие в преклузивния 7- дневен срок по чл.325 ал.1 т.1 КТ. /Така, Решение №525/26.04.2006г., III г.о. на ВКС/. Веднъж отправено от работника /служителя писменото предложение до работодателя за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие не може да бъде оттеглено след получаването му от работодателя, поради което молба от ищцата с вх.№367/02.11.2022г. за оттегляне на молба с вх.№347/27.10.2022г. не произвежда правно действие. В процесният случай ответният работодател, като страна, към която е отправено предложението по смисъла на чл.325 ал.1 т.1 КТ, е поставил на 28.10.2022г. писмена утвърдителна резолюция „Да!“ в горния ляв ъгъл върху съдържащата се в ЛТД молба на ищцата с вх.№347/27.10.2022г., но с оглед отправено до ищцата писмо от работодателя с изх.№107/02.11.2022г., от което е видно, че работодателят е възприел неправилно молба с вх.№347/27.10.2022г. от ищцата като писмено предизвестие по смисъла на чл.326 ал.1 КТ, то не може да се направи категоричен и еднозначен извод за постигнато взаимно съгласие между страните за прекратяване на ТПО на ищцата по взаимно съгласие по смисъла на чл.325 ал.1 т.1 КТ, доколкото не би могло да се приеме, че волеизявленията и на двете страни по ТПО имат едно и също съдържание – за прекратяването му по взаимно съгласие, а от там не може да се приеме и че е налице съвпадане на двете насрещни волеизявления на страните. Дори и да се приеме обаче, че утвърдителната резолюция на работодателя „Да!“ върху молба от ищцата с вх.№347/27.10.2022г. в 7 – дневния срок от получаване на предложението на ищцата за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие е волеизявление на работодателя за прекратяване на ТПО на ищцата по взаимно съгласие и че е налице постигнато между страните взаимно съгласие по смисъла на чл.325 ал.1 т.1 КТ, то по делото липсват както твърдения, така и каквито и да било доказателства работодателят да е уведомил ищцата за становището си по писменото й предложение в 7 – дневния преклузивен срок по чл.325 ал.1 т.1 КТ, поради което и на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, смята се, че предложението на ищцата за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие не е прието, т.е. не е осъществен ФС на общото основание за прекратяване на трудовия договор на ищцата по чл.325 ал.1 т.1 КТ и прекратяването на ТПО на ищцата от работодателя с атакуваната негова Заповед №488/24.11.2022г. се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което конститутивният иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Действително, няма законови пречки уведомяването на другата страна по смисъла на чл.325 ал.1 т.1 КТ да стане и с връчване на самата заповед за прекратяване на ТПО, но в случая атакуваната Заповед №488/24.11.2022г. на работодателя е издадена и връчена на ищцата на 24.11.2022г., т.е. след изтичане на преклузивния 7- дневен срок от получаване на писменото предложение от ищцата за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, обективирано в нейна молба с вх.№347/27.10.2022г. Към този момент – 24.11.2022г. вече е съществувала необорима презумпция за отказ на предложението, т.е. за липса на общо съгласие. Подписът на ищцата под заповедта на прекратяване на ТПО удостоверява единствено връчването на същата, но не и съгласие по направено ново предложение – този път от страна на работодателя. Това е така, защото в заповедта не се съдържа такова ново предложение, а единствено се констатира постигнато съгласие за прекратяване на трудово правоотношение с приета молба с вх.№347/27.10.2022г. Атакуваната уволнителна заповед страда и от друг порок, водещ до незаконосъобразност на уволнението на ищцата, признаването му за незаконно и неговата отмяна по реда на чл.344 ал.1 т.1 КТ – несъответствие между посочено в заповедта фактическо – заповед за прекратяване на трудов договор във връзка с изтекъл срок на предизвестие, отправено от служител, и правно основание за издаването й – на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ и приета молба с вх.№347/27.10.2022г. Към момента на връчване на уволнителната заповед не е осъществено и посоченото в същата фактическо основание за прекратяване на ТПО от работника или служителя с предизвестие на основание чл.326 ал.1 КТ, доколкото ищцата с нейна молба с вх.№347/27.10.2022г. не е упражнила субективно преобразуващото си /потестативно/ право на прекратяване на трудовия договор по реда на чл.326 ал.1 КТ, т.к. по правната си същност нейна молба с вх.№347/27.10.2022г. съставлява не писмено предизвестие за прекратяване на ТПО по инициатива на ищцата, а, както беше посочено по - горе представлява писмено предложение на служителя – ищца за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие. Доколкото ищцата не е отправяла до работодателя писмено предизвестие за прекратяване на трудовия й договор по чл.326 ал.1 КТ, ТПО не е прекратено на това основание с изтичане на срока на предизвестието, каквото не е отправяно до работодателя от ищцата, което обуславя незаконосъобразност на атакуваната заповед за уволнение, признаването на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна, т.е. уважаване на предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ. След като издадената от работодателя заповед за прекратяване на ТПО на ищцата не съответства на изразената от ищцата изрична воля в молбата й с вх.№347/27.10.2022г., която не съставлява предизвестие по смисъла на чл.326 ал.1 КТ, а от там не е налице и прекратяване на ТПО на ищцата на основание чл.326 ал.1 КТ и след като не е осъществено и посоченото в заповедта правно основание за прекратяване на ТПО по чл.325 ал.1 т.1 КТ, и при допуснато в уволнителната заповед разминаване между фактическо и правно основание за прекратяване на трудово - правната връзка, прекратяването на ТПО на ищцата от работодателя с атакуваната заповед е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. За пълнота съдът излага и че законът не позволява волеизявлението по чл.325 ал.1 КТ да се конвертира във волеизявление по чл.326 ал.1 КТ, защото основанията за прекратяване на трудовия договор са законоустановени, те са уредени с императивни правни норми. Поради това, когато не се осъществи основанието за прекратяване по взаимно съгласие, какъвто е процесният случай, поради неуведомяване другата страна в 7-дневния срок от получаване на предложението, работникът или служителят е необходимо да направи изрично волеизявление по чл.326 ал.1 КТ, при условие, че желае да упражни това право, каквото в случая не е налице. /Така, Решение №193/28.11.2019г. по гр.д.№767/2019г. на ВКС, I I I гр.о./. От писмените възражения на ищцата върху връчено й от работодателя уведомление с изх. №107/02.11.2022г. и по - конкретно от израза „не съм съгласна с направеното предизвестие“ изрично следва не че ищцата счита нейна молба с вх.№347/27.10.2022г. като предизвестие по чл.326 ал.1 КТ, а че е възприела уведомление с изх.№107/02.11.2022г. като предизвестие от работодателя за прекратяване на ТПО, каквато правна същност последното не притежава. С оглед изложеното, предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като уволнението на ищцата, извършено със Заповед №488/24.11.2022г. на работодателя, бъде признато за незаконно и атакуваната заповед за прекратяване на ТПО отменена. По иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ: Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. С оглед основателността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и предвид акцесорния му характер и наличието на субективно преобразуващо право на ищцата на възстановяване, доколкото е престирала труд по ТПО за неопределено време, искът й по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност "Главен прогимназиален учител" в СУ „Д.Б.“ гр.С., следва да бъде уважен. При уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ ищецът се възстановява на заеманата до уволнението длъжност, поради което е ирелевантно дали ответното училище разполага към настоящият момент с незаети щатни бройки за друга, предходно заемана от ищцата длъжност „Старши прогимназиален учител“ и дали съществува като длъжност длъжността „Старши учител по математика“. По иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ: Разгледан по същество искът се явява частично основателен и доказан. С оглед изхода на делото по главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и извода за незаконност на уволнението на ищцата се явява частично основателен и акцесорния й осъдителен иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение. Тежестта за доказване на този иск е върху ищеца. За да уважи иск на посоченото правно основание съдът следва да установи, че в резултат на незаконното уволнение ищецът е останал без работа и е претърпял имуществена вреда, съизмерима с пропуснатото БТВ за периода на оставане без работа. В процесният случай безспорно от събраните, вкл. и пред въззивната инстанция, писмени доказателства, а именно служебна бележка от 22.05.2023г., изд. от Дирекция „Бюро по труда“ - С., както и от констатация с трудова книжка на ищцата в оригинал се установи, че същата в резултат от незаконното уволнение е останала без работа и е претърпяла имуществена вреда, съизмерима с пропуснатото БТВ за периода на оставането й без работа от 5 месеца и 24 дни, а именно за периода от 29.11.2022г. до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция – 23.05.2023г. На основание чл.228 ал.1 КТ, база за определяне на дължимото на ищцата обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ е БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, а именно за м.10.2022г., който е пълен отработен месец за ищцата. На основание чл.17 ал.1 от НСОРЗ, в БТВ за определяне на обезщетенията по чл.228 от КТ се включват основната работна заплата за отработеното време, възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с КТД или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер, както и тези по чл.17 ал.1 т.4, 5, 6, 7 от НСОРЗ. Съгласно чл.15 ал.1 от НСОРЗ, допълнителните трудови възнаграждения по чл.11 /за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“, свързана с изпълняваната работа на работника или служителя/ и чл.12 /за придобит трудов стаж и професионален опит/ са с постоянен характер, а според чл.15 ал.2 от НСОРЗ, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. За м.10.2022г. ищцата има всичко начисления в размер на 3 950, 60лв., като, съобразно чл.15 ал.1 и ал.2 от НСОРЗ, в БТВ по чл.228 ал.1 КТ, служещо като база за определяне на следващото й се обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, съобразно и чл.17 ал.1 от НСОРЗ, се включват: основна заплата – 1 723, 57лв., % професионален опит – 586, 01лв., клас квалификация – 45, 24лв. или БТВ на ищцата по смисъла на чл.228 ал.1 КТ е в доказан размер от 2 354, 82лв. В БТВ на ищцата по смисъла на чл.228 ал.1 КТ не се включват начислените й за м.10.2022г. допълнително трудово възнаграждение по чл.8 ал.1 т.6 от „Наредба №1/04.01.2010г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета“ за постигнати резултати от труда през учебната година съгласно раздел IV от наредбата, а именно за диференцирано заплащане – 1 321, 60лв., както и лекторски – висше образование – 28, 05лв., доколкото не съставляват допълнителни възнаграждения с постоянен характер по смисъла на чл.15 ал.2 от НСОРЗ, т.к. не се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и не са в зависимост единствено от отработеното време. Диференцираното заплащане, независимо, че средствата за него са включени в единните разходни стандарти за едно дете или ученик /чл.13 ал.1 от Наредба №1/04.01.2010г./, е допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда по смисъла на чл.13 ал.1 т.1 от НСОРЗ и зависи от постигнатите от лицето от педагогическия персонал, заемащо учителска длъжност, в случая ищцата, резултати от труда през учебната година, респ. възлагането на лекторски часове за изпълнение от педагогическия персонал в училището не е нито задължително, нито предвидимо и зависи от различни фактори през учебната година, не се заплащат постоянно и не зависят единствено от отработеното време, както изисква нормата на чл.15 ал.2 от НСОРЗ, за да имат постоянен характер, т.е. не са предвидими и сигурни плащания, които се заплащат постоянно и чието заплащане зависи единствено от отработеното време. С разпоредбата на чл.15 ал.1 НСОРЗ изрично са изключени получаваните възнаграждения по реда на чл.13 от НСОРЗ от допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Трайна е съдебната практика, че допълнителните възнаграждения, които се изплащат по преценка на работодателя според качеството на положения труд или чието предназначение е да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. /Решение №847/14.01.2011г. по гр.д.№1558/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение №55/12.03.2014г. по гр.д.№4256/2013г. на ВКС, I V г.о./. Не се включва в БТВ по смисъла на чл.228 ал.1 КТ като база за определяне на обезщетението по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ и начислената на ищцата за м.10.2022г. сума от 246, 13лв. – платен годишен отпуск. С оглед изложеното, и при БТВ на ищцата по чл.228 ал.1 КТ за м.10.2022г. в размер на 2354, 82лв., следващото й се парично обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за периода на оставането й без работа от 5 месеца и 24 дни, поради незаконното уволнение – от 29.11.2022г. до датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция - 23.05.2023г. вкл., е в доказан размер от 13 597, 14лв. / 2354, 82лв. : 31 дни = 75, 96лв. за 1 ден, 2354, 82лв. х 5 месеца = 11 774, 10лв., 75, 96лв. х 24 дни = 1823, 04лв., 11 774, 10лв. + 1823, 04лв. = 13 597, 14лв./, в който предявеният осъдителен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с претенцията за законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на предявяване на ИМ – 15.12.2022г. до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер, респ. отхвърлен за разликата от 10 106, 46лв. над уважения до пълния предявен размер от 23 703, 60лв., като неоснователен и недоказан. С оглед частично уважаване на осъдителният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ въззивният съд следва да се произнесе по направеното от ответника с писмения отговор на ИМ евентуално възражение за прихващане на присъденото обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ с изплатеното в полза на ищцата обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в размер на 10 032, 24лв. На първо място, макар и със Заповед №498/28.11.2022г. на работодателя да е наредено изплащането на ищцата на обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 032, 24лв. и същото в този размер да й е начислено с фиша й за м.11.2022г., липсват писмени доказателства, които да подкрепят отразяването в същия, че сумата е изплатена на ищцата по банков път. Дори и предвид липсата на оспорване от ищцата на факта на плащане от работодателя на обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в размер на 10 032, 24лв. същият да се приеме за доказан, то ответното възражение за прихващане на присъденото в полза на ищцата обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ с изплатеното й обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в размер на 10 032, 24лв. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, доколкото съгласно трайната практика на ВКС не се прихваща обезщетение по чл.224 ал.1 КТ с обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. Визираното обезщетение по чл.224 ал.1 КТ се дължи безусловно към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане на работа работникът или служителят, според константната практика на ВКС, вече не може да претендира реалното ползване на отпуска. Отношенията между страните са уредени в съответствие с правата им към един предходен момент и въпросът за отпадането на правото не стои. Поради това ответното възражение за прихващане на присъденото обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ с изплатеното в полза на ищцата обезщетение по чл.224 ал.1 КТ е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. /Така, Решение №174/27.06.2013г. по гр.д.№964/2012г., IV г.о. на ВКС, Решение №18/08.02.2013г. по гр.д. №1211/2012г. на ВКС, IV гр.о., Определение №60759/10.11.2021г. по гр.д.№2520/2021г. на ВКС, III гр.о. и др./. Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и е частично отхвърлен искът по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за сумата от 13 597, 14лв., ведно със законната лихва от ИМ до окончателното изплащане, вместо което постановено друго, с което предявените от ищцата искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ бъдат уважени като основателни и доказани, както и бъде уважен частично осъдителният иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата от 13 597, 14лв., ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от датата на предявяване на ИМ – 15.12.2022г. до окончателното изплащане. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен осъдителният иск чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за разликата от 10 106, 46лв. над уважения с въззивното решение до пълния предявен размер от 23 703, 60лв. По разноските: Изходът на делото обуславя преразглеждане на отговорността на страните за съдебни разноски за първоинстанционното производство, което налага отмяна на решението на СвРС и в частта за разноските. Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 ГПК обуславят основателност на претенцията на ищцата за съдебни разноски за първоинстанционното и въззивното производства за заплатено адвокатско възнаграждение за всяко едно от тях в доказан размер от по 729, 20лв., съразмерно с уважените искове. С представените от ищцата Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2023г. в първоинстанционното и Договор за правна защита и съдействие от 23.05.2023г. във въззивното производства договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е от по 850лв. за осъществено процесуално представителство в съответното производство, поради което съдът приема, че договореният размер адвокатско възнаграждение е по равно за всеки един от предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, 2, 3 вр. чл.225 ал.1 КТ, т.е. по 283, 33лв. за всеки иск, като на ищцата се следват изцяло направените разноски за адвокатско възнаграждение за уважените искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 КТ и съразмерно уважената част – за частично уважения осъдителен иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ. Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 ГПК обуславят основателност на претенцията на ответника за съдебни разноски за първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в доказан размер от 110, 86лв., съразмерно с отхвърлената част от иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, доколкото с представения Договор за правна защита и съдействие от 18.01.2023г. договореното и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение е уговорено за процесуално представителство по делото, поради което съдът приема, че договорения размер адвокатско възнаграждение е по равно за всеки от предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, 2, 3 вр. чл.225 ал.1 КТ, т.е. по 260лв. за всеки иск, от което на ответника, съразмерно отхвърления иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ, се следват разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 110, 86лв. Независимо от изхода по спора, на въззиваемата страна СУ „Д.Б.“ гр.С. не се следват съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство и претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена, доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие от 29.03.2023г. изрично е предвидено, че уговореното такова е само по чл.7 ал.1 т.1 НМРАВ, т.е. само за неоценяемите искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, но не и за оценяемия иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ. На основание чл.78 ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена дължимата, съгласно чл.72 ал.2 ГПК, ДТ за първоинстанционното производство /определена от съда за иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ – 80лв., за иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ – 30лв., за иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ – 543, 89лв./, съразмерно с уважените искове, в общ размер на 653, 89лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СвРС, както и ДТ за въззивното производство в размер на 326, 95лв., платима в полза на ВТОС, ведно с по 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ. Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.3 от ГПК, Великотърновският окръжен съд,