Решение № 830 от 6.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 10773/2025 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на Глава ХХV ГПК. Ищцата П. Д. Г., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес :•••, чрез: адв. П. И. К., от АК - Варна, ,с адрес за връчване на книжа: •••,e-mail: •••••••••• е сезирала РС Варна с искова молба с рег.№ 79633/19.09.2025 г. С исковата молба П. Г. е предявила искови претенции с правно основание чл.344, ал.1,т. 1 , т. 2 и т.3 КТ против ответника “•••” ЕООД, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление :•••, представлявано от П. И. Т. - управител. Ищцата е основала исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства : На 16.06.2025 г. въз основа на сключен трудов договор № 934 от същата дата възникнало трудово правоотношение между “•••” ЕООД, ЕИК ••• - работодател и П. Д. Г. - работник / служител. По силата на договора на Г. било възложено да изпълнява длъжност „продавач- консултант“ (с код по националния класификатор на професиите и длъжностите 5223 -2001) в магазин в •••, или друг от посочените в договора обекти на работодателя. Уговорено било пълно работно време 8 часа на ден; основно месечно трудово възнаграждение (минимално за страната) - 1077.00 лв. Срокът на договора бил определен на 6 месеца за изпитване, като по-надолу било посочено, че договорът е в полза на работодателя /ищцата счита, че се има предвид срока за изпитване/. Твърди се от ищцата, че в период от два месеца страните добросъвестно изпълнявали дължимото. Работната сила на ищцата твърди, че била престирана съобразно изготвен график на смени от по 12 часа дневно, съответно от 8.00 до 20.00 ч., 10.00 до 22.00 ч. и от 11.00 до 23:00 ч. т.нар. график “2 работи 2 почива”. На 17.08.2025 г. по време на работна смяна ,сочи ищцата Г., че почувствала силно общо физическо неразположение, болки в коремно - стомашната област. Уведомила незабавно колегите си на смяна с нея и г-жа З. Н., изпълняващ функциите на управител на обекта на работодателя. При тези обстоятелства ищцата напуснала работното си място преди края на смяната. По повод на оплакванията ищцата посетила спешен център на МБАЛ „•••“ гр. Варна. На регистратура инфор•••али ищцата, че нямало да я приемат скоро и че е по-добре да си вземе болкоуспокояващи от аптеката и да се прибере в дома си. Следващия и по -следващият ден по график били почивни за ищцата дни. На първия възможен работен за ищцата ден, според изготвения за месец август график - 20.08.2025 г., ищцата твърди, че се явила на работното си място и започнала да изпълнява вменените й с трудовия договор задължения. В същия ден, около 16:00 ч. , ищцата била извикана от г-жа З. Н. в офиса на обекта, за да й предаде месечната заплата. При представяне на сумата и на фиша за работна заплата ищцата забелязва перо, наименовано “глоба” с посочен размер 50 лв. При въпрос за какво са тези 50 лв. ищцата получила уклончив отговор, че било заради това, че не си завършила смяната на 17.08.2025г. В исковата си молба ищцата сочи, че Законът не урежда възможност работодател да определя и начислява глоби на работниците и служителите. Изчерпателно били изброени видовете наказания за Дисциплинарни провинения. Предвидена била имуществена отговорност на работника/служителя за причинени на работодателя вреди, която отговорност се ангажирала при определените в КТ условия и ред. Тъй като били налице и други нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя, включително, но не само - неспазване на работни графици, възлагане на задължения извън определените в трудовата характеристика и пр. , сочи ищцата, че възникнал спор. В този спор на ищцата Г. било заявено :“от утре не си на работа”, поради което ищцата заявила, че не желае да довърши работната смяна. След това изявление на същия ден - 20.08.2025 г. от ищцата било поискано обяснение. След представянето на обяснение в писмен вид в същия ден, копие не й било дадено, ищцата не била уведомена, че било започнато дисциплинарно производство, не било пояснено това обяснение във връзка с какви нарушения на трудовата дисциплина се изисква. Ищцата била инфор•••ана, че документите й ще са готови след няколко дни за прекратяване на трудовото правоотношение и ще й се обадят да се върне до обекта да си ги вземе. След получено телефонно обаждане, ищцата се явила на 29.08.2025 г. да получи готовите си документи. За нейна изненада ищцата получила Заповеди № 805 и № 806 от 28.08.2025г., с което й било наложено най-строгото дисциплинарно наказание - уволнение. Твърди се от ищцата П. Г., че по никакъв начин, в качеството й на работник / служител не била уведомена, че по отношение на нея се провежда дисциплинарно - наказателно производство. Едва при явяването си в обекта за да получи готовите си документи, от текста на заповедта за прекратяване Г. разбрала, че е издаден дисциплинарно - наказателен акт. От съдържанието на връчените й заповеди ищцата не разбрала за извършването на какво нарушение на трудовата дисциплина била обвинена и наказана. Тази неяснота произлизала от обстоятелствата, че: от една страна от съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330 от КТ, ставало ясно, че дисциплинарно наказание - уволнение било наложено за неявяване на работа през два последователни дни, а от друга, че обяснения (за това твърдяно нарушение) са искани на 20.08.2025 г., когато обективно не би могло да е осъществено такова двудневно неявяване /самоотлъчка/ и в съдържанието на първата заповед - за налагане на дисциплинарно наказание - било посочено, че работникът не се е явил на работа през периода от “20.08 до момента” (до 28.08.2025 г. датата на издаване на процесните заповеди, според процесуалния представител на ищцата). Обяснения били искани на 20.08.2025г., а в процесните заповеди - конкретно № 805/28.08.2025 г., било посочено, че се наказва “защото на 20.08.2025 г. е напуснала работното си място в 16:00 ч. и не се явява на работа и до момента... ”. Също така било вписано, че ищцата дължи на работодателя обезщетение в размер на три брутни заплати за неспазено предизвестие. След вида на тази информация и описаната сума, твърди ищцата Г., че изпаднала в състояние на афект, поради което подписала всички предоставени й документи без да се запознае със съдържанието им и излязла от “офиса” и обекта на работодателя. Впоследствие ищцата установила, че подписала и споразумение за прихващане между дължимото й възнаграждение за изработените дни от месец август с индивидуално определено от работодателя обезщетение, дължимо в срок до 29.09.2025 г. При така стеклите се обстоятелства, уточнява ищцата, че потърсила правна помощ от настоящия си процесуален представител. При преглед на казуса ищцата била посъветвана да проведе разговор с “управителката” на обекта, която да предаде на Управителя на работодателя предложение за споразумение. На 03.09.2025 г. г-ца Г. заедно с процесуалния си представител - адв. К., посетили обекта в който обикновено ищцата престирала работна сила. Изчакали г-жа З. Н., която ги уведомила, че собственика на дружеството - работодател е извън града на “почивка” и им предоставила електронния адрес на счетоводството на фирмата •••. На посочения електронен адрес била изпратено предложение за споразумение. Предвид краткия срок за регистрация на безработно лице, ищцата и адв.К. определили срок за отговор до 05.09.2025г., но такъв не последвал .С цел да се уреди доброволно възникналия спор, ищцата и адв.К. отново изпратили кореспонденция до счетоводството на работодателя, за да предостави нова възможност за отговор, но писмен такъв отново не последвал. На 11.09.2025 г. по почин на г-н Т. /управител на ответното дружество/ бил проведен разговор с адв. К. в платформа WhatsАpp в опит да се постигне споразумение. Такова не било постигнато. От всичко изложено счита ищцата, че било видно, че работодателят не е провел законосъобразно дисциплинарно производство, като не е съобразил поведението си с повелите на : чл. 193, ал.1 от КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени доказателства. Дори да се приемело, че е изпълнено вмененото му задължение с исканите обяснения на 20.08.2025 г., то следвало да се приеме за преждевременно - преди извършване на самото нарушение. Ищцата се позовава на нормата на чл.195, ал.1 от КТ - по отношение на съдържателните изисквания за редовност на акта за налагане на дисциплинарно наказание - посочване на нарушителя, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Налице повтаря твърденията си ищцата, че били две отделни заповеди, като нито една от тях не отговаряла на законовите изисквания за да породи целения от работодателя ефект. За да бъде законосъобразно прекратяването на трудово правоотношение посредством дисциплинарно уволнение, законодателят подчертава ищцата, че предвидил ред за прилагането на това найтежко дисциплинарно наказание. Първо, това било установяването на извършено нарушение от страна на работник или служител на трудовата дисциплина, като законодателят дал ясна дефиниция в чл. 186 от КТ, а в чл. 187 от КТ били изброени нарушения приети от нормотвореца за тежки. Съгласно чл. 195, ал. 1 и следващите от КТ дисциплинарното наказание се налагало с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Последната се връчвала на работника или служителя срещу подпис. В допълнение, предвид тежестта на прилаганата последна дисциплинарна мярка, а именно уволнение, в чл. 190 от КТ били изрично посочени основанията за налагане на това дисциплинарно наказание. С цел по-висока защита на работника или служителя били предвидени конкретни задължения за работодателя преди прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 193 от КТ. При неспазване на ал. 1 от посочената разпоредба в следващата алинея било предвидено, че когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Твърди се от ищцата, че Работодателят мотивирал заповед № 805 издадена на основание чл. 190 от КТ, по следният начин: “защото на 20.08.2025 г. е напуснала работното си място в 16:00 ч. и не се явява на работа и до момента... ( предполага ищцата до датата на издаване на заповедта - 28.08.2025г. ). Работникът е дал писмени обяснения на 20.08.2025 г. ” В настоящия случай работодателят, счита ищцата, че не изпълнил вменените му с разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ задължения. Обяснения били взети предварително, преди да бъде извършено вмененото на работника/служител нарушение, дало основание за издаване на процесните заповеди № 805 и № 806 и двете от 28.08.2025 г. Видно на•••а ищцата , че в дисциплинарното производство водено срещу нея са налице незаконосъобразни действия от страна на работодателя. Не било ясно как били искани и дадени писмени обяснения за нарушение, което още не е извършено. По-нататък в заповед № 805 било посочено, че: “С поведението си в този случай работникът е нарушил един основен принцип на трудовото право. Той е установен чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда съгласно който: “ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите ”. той важи и за двете страни по трудовото правоотношение и за работодателя и за работника или служителя. работникът не е поискал разрешение от работодателя да ползва неплатен отпуск по член 160 от Кодекса на труда. Така той е поставил работодателя в неизвестност относно състоянието на трудовото си правоотношение като е постъпил по този начин Той е действал недобросъвестно при изпълнение на трудовите си задължения с работодателя и е предпочел продължителното самоволно отсъствие от работа без да са известни причините за това. Това е негово виновно поведение.С това свое поведение работникът е нарушил още две свои трудови задължения. Задължението му да бъде лоялен към работодателя (чл. 126, т.9 от КТ)... ”. При така изложеното по-горе за ищцата оставало неясно за какво деяние / нарушение на трудовата дисциплина е наказана . В Заповед № 806/28.08.2025 г ., пък било посочено, че се издава : “На основание член 330 алинея 2,т.6 от Кодекса на труда поради неявяване на работа на работника в течение на два последователни работни дни / без да било посочено кои са тези дни/ прекратявам трудовото правоотношение с П. Д. Г. от “•••” ЕООД, с място на работа магазин ••• от длъжност продавач консултант считано от 28.08.2025 година от която дата отпадат всички права и задължения във връзка със заеманата от лицето длъжност. “ В заповедите , счита ищцата, че не се съдържат изискуемите реквизити. Не било ясно за какво нарушение е наказан работника, то не било конкретизирано по време /период/. Не било ясно кои законови текстове са нарушени. Не били посочени мотиви, защо било определено именно това дисциплинарно наказание. Предвид оставането си без работа , ищцата сочи, че в законоустановения срок се регистрирала в бюро по труда, като лице активно търсещо работа. При така изложените фактически твърдения, ищцата е уточнила, че искът по чл. 344, ал. 1 , т.3 от КТ е акцесорен спрямо този по т. 1 на същия, поради което моли съда да определи дължимо обезщетение на основание чл. 225 от КТ от датата на незаконосъобразното уволнение до датата на влизане в сила на съдебен акт по повдигнатия пред спор, но за не повече от 6 - месеца, като ежемесечното брутно трудово възнаграждение, съгласно трудов договор и последен фиш за работна заплата било в размер на 1077.00 лева. Настоящата претенция ищцата е заявила в исковата си молба и формулирала така с оглед на обстоятелството, че 6-месечни срок не е изтекъл към момента на завеждане на исковата молба пред съда. От всичко по-горе изложено обобщава ищцата, че е видна незаконосъобразността на двете оспорвани заповеди. В уточнителната си молба ищцата е подчертала, че оспорва двете процесни заповеди пред съда, тъй като ако някоя от тях остане да съществува като законосъобразна в правния •••, би се достигнало до един и същ правен резултат, а именно прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответниковото дружество, поради наложено дисциплинарно наказание - уволнение. Твърди се от ищцата, че налагането на дисциплинарно наказание-уволнение и прекратяване на ТПО са обективирани в двете отделни заповеди. На второ място в уточнителната си молба ищцата е посочила, че претенцията е отправена в неконкретизиран, но определяем размер /както допуска в практиката си ВКС/, тъй като до изтичането на преклузивния срок за завеждане на исковата молба не е изтекъл максимално определения от закона срок, за който се дължи обезщетение за оставане без работа на незаконосъобразно уволнен работник/служител. Също така, макар закона да определял по-кратък срок за разглеждане на трудовите спорове, то той можело да бъде удължен по обективни причини, като - съдебни указания, срокове за връчване на книжа, неуспешна процедура по медиация, обжалване на първоинстанционно решение и/или изчакване на срок за влизането му в сила и пр. Поради изложеното ищцата моли съда да приеме, че се претендира обезщетение в размер на шест брутни месечни заплати (6 х 1077 лева) = 6 462 лева или до влизане в сила на съдебен акт по същество на спора, но за не повече от 6 месеца. Изрично е посочено в уточнителната молла , че ищцата П. Д. Г. моли да бъде възстановена на длъжност “продавач- консултант (с код по националния класификатор на професиите и длъжностите 5223 -2001) с място на работа в магазин в •••” в “•••” ЕООД, ЕИК ••• - работодател. С оглед на горните уточнения , ищцата е прецизирала и исканията си до съда както следва : Да бъде постановено съдебно решение , по силата на което съдът : 1.Да признае за незаконно уволнението на П. Д. Г., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес в •••, и да бъдат отменени Заповеди № 805 и № 806 от 28.08.2025 г. на П. И. Т. - управител на “•••” ЕООД, ЕИК ••• , със седалище и адрес на управление в •••, с които е наложено дисциплинарно наказание - уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т.2 от КТ и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение помежду им, на основание чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ ; 2.Да бъде възстановена П. Д. Г., ЕГН •••••••••• на длъжност “продавач- консултант „ (с код по националния класификатор на професиите и длъжностите 5223 -2001) с място на работа в магазин в •••” в “•••” ЕООД, ЕИК ••• - работодател, на основание чл. 344. ал. 1, т.2 КТ; 3.Да бъде осъден “•••” ЕООД, ЕИК •••, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Г., ЕГН ••••••••••, обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 ал.1 от КТ за периода от 29.08.2025 г. до 29.01.2026 г., в общ размер на 6 462 лева или до постановяване на влязъл в сила съдебен акт, в размер на брутното й трудово възнаграждение в месечен размер на 1077,00 лв. за времето, през което е останала без работа поради незаконосъобразно уволнение, но за не повече от 6 месеца, заедно със законната лихва, считано от 29.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Обективирано е искане съдът да осъди “•••” ЕООД, ЕИК •••, да заплати в полза на Районен съд Варна държавна такса върху предявените искове, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Обективирано е и искане “•••” ЕООД, ЕИК •••, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на адвокат П. И. К., ЕГН •••••••••• възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата - по справедливост и в ориентировъчен размер предвиден за съответната правна услуга в НВАР, размер съгл. чл. 36 от ЗА, за всички предявени искове поотделно. Съгласно чл. 127, ал.4 ГПК ищцата е представила удостоверение за банкова сметка с титуляр П. Д. Г., по която може да бъде изпълнено задължението, а именно:IBAN: •••, “•••” АД. На последно място в уточнителната си молба ищцата е посочила, че поради пропуск не са представени описаните в исковата молба доказателства за невъзможност от провеждане на процедура по медиация, а именно: Препис от електронни документи, съдържащи кореспонденция между страните по електронна поща и приложение за отдалечена комуникация Wats app. В допълнение прилага нововъзникнали такива, след проведена и на 14.10.2025 г. среща с едноличния собственик и управител на дружеството ответник П. Т., като уведомява настоящия съдебен състав, че се водят активни преговори за доброволно уреждане на спора. От страна на ищцата се твърди, че бил предложен проект на споразумение, изпратен по електронна поща и достигнал до собственика и управляващ ответното дружество. Твърди се , че ищцата и процесуалния й представител били инфор•••ани, че проекта на споразумение ще бъде прегледан от юриста на „•••“ ЕООД и ще получат евентуално отговор до 24.10.2025 г. При така изложеното ищцата е предоставила на преценка на съдебния състав възможността да бъде проведена процедура по медиация, като изразява желание и готовност за такава. С уточнителната си молба ищцата е представила доказателства по делото ,а в подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила искания за събиране на доказателства. В срока по чл.131 ГПК адвокат М. К. от ВАК, като пълномощник на „••• „ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, упълномощена от управителя П. И. Т., със съдебен адрес : ••• е депозирала по ел.път отговор на исковата молба предявена от П. Д. Г.. Ответникът намира предявената искова молба за процесуално допустима, но неоснователна . Обстоятелствата, заявени в исковата молба определя ответника като неверни и неотговарящи на действителността. Единственото вярно твърдение в исковата молба и уточняващата такава, твърди ответната страна, било това , че бил сключен трудов договор между страните по делото на дата 16.06.2025г., който трудов договор е прекратен със Заповед на управителя № 805 от дата 28.08.2025г. Изцяло неверни били твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, че ищцата изпълнявала съвестно и отговорно трудовите си задължения, че се явявала на работа в дните, определени й по график. Ответникът оспорва тези твърдения, като заявява, че ще докаже, че П.Г. извършвала системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неоснователно неявяване на работа и / или напускане на работното място по своя инициатива, което от своя страна довело и до налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание- дисциплинарно уволнение. Ответникът твърди, че не отговоря на действителността фактическата обстановка, описана от процесуалният представител на Г.. След като постъпила ищцата на работа на дата 17.06.2025г., твърди ответника, че тя била включена в графика за работа в обекта, в който била назначена в •••. Скоро след постъпване на работа, още на 29.06.2025г., когато била на работа по график на смяна от 11:30ч. до 23:00ч., Г. не се явявала изобщо - не отговаряла и на многократните телефонни обаждания от страна на магазина - г-жа З. Н.. На 03.07.2025г. сочи ответника, че ищцата била на смяна, като устно й били поискани обяснения по повод неявяването й на работа на 29.06.2025г.- такива не били дадени ( ответника прилага Докладна от Супервайзора- З. Н..) На 17.08.2025г., П. Г. била по график на смяна от 08:00ч. до 19:30ч. Отново изобщо не се явила на работа, не отговаряла на телефонните повиквания от З. Н.. Така, на 20.08.2025г., когато ищцата била на смяна 11:30ч. до 23:00ч., още при отиването й на работа , й били поискани устно обяснения по реда на чл. 193 от КТ защо не е отишла на работа на 17.08.2025 г. Които обяснения ответникът прилага като доказателство към писмения отговор на искова молба. В тях сочи ответникът , че ищцата потвърждавала, че не се явила на работа на 17.08.2025г., но не можела да представи болничен, както и заявявала, че отново ще напусне работното си място и няма да представи болничен лист! (ответникът Докладна от същата дата, както и Обяснения от ищцата). Извън реалността ,според ответника , били съжденията в исковата молба по повод саморъчно дадените обяснения по реда на чл. 193 от КТ на 20.08.2025г., преди да напусне работното си място, заявявайки обаче, че ще го направи ( напусне преждевременно работа), служителят дал обясненията, поискани по повод предходно неявяване на работа без уважителна причина. Така, в два последователни работни дни (на 17.08.2025г. и на 20.08.2025г.) работникът без основателна причина отсъствал изцяло и напуснал по свое решение работното си място,което логично довело до решение на Работодателя, да прекрати трудовия договор, като наложи на П. Г. дисциплинарно наказание- дисциплинарно уволнение. Категорично неприемливо било за работодателя ( в конкретиката на казуса, а и по принцип), напускането на работа едностранно, неуведомяване и/или други подобни отклонения от предварително утвърденият график на дружеството и конкретни за този обект. Ответникът отбелязва, и че след 20.08.2025г., когато самоволно и без основателна причина в началото на работната си смяна ищцата напуснала работа, и в следващите дни - въпреки, че била по график на работа, Г. не се явила ( на дати 21, 24, 25 и 28.08). Заповедта за прекратяване на трудовото отношение на посоченото основание от своя страна твърди ответникът в отговора на искова молба, че била изготвена на 28.08.2025г. и връчена на 29.08.2025г. И тъй като Г. била със знанието и разбирането, че е прекратила едностранно трудовият си договор, след разговор с Управителя, било достигнато споразумение за обезщетението за неспазен срок на предизвестие, което тя дължала на дружеството. Предвид изложеното по- горе ответникът моли съда да отхвърли исковите претенции изцяло, като неоснователни и недоказани.В отговора на искова молба ответникът е изразил становище по доказателствата, ангажирани от ищцата и е обективирал искания за събиране на доказателства . По същество ответникът моли за отхвърляне на исковата молба ведно с присъждане сторените съдебно - деловодни разноски, съобразно списък по чл. 80, който е обективиран в отговора. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 20.02.2026 г. ищцата не се е явила, представлява се от адв. П.К.. Процесуалният представител на ищцата адвокат П.К. в хода на спора по същество счита, че ответното дружество не доказали чрез пълно и главно доказване тезата си , че оспорените от ищцовата страна Заповеди са законосъобразно съставени , съответно моли съда да уважи изцяло предявените исковите претенции , вкл. и уточненията , направени от ищцовата страна с уточнителна молба.Адв.П.К. е помолила за срок за писмени бележки , като желае и съдът да присъди възнаграждение за адвокат на база на предоставена безплатна правна помощ по съображение на съда. В същото открито съдебно заседание ответното дружество, представлявано от адв.М.К. моли съда да постанови Решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции на госпожица П., като сочи че ще анализира целия казус в писмени бележки, на кратко маркира: Вероятно има казуси, в които работникът е прав, но не така обаче ,според ответника било в настоящия. Категорично според ответника било установено, че П. по свое решение, без да потърси каквато и да е оправдателна причина, не й се стояло на работа, имала болки в корема, не й се чакало, ако било така, и в Спешния център, след това още 2 дни не намирала начин да мине през лекар, за да удостовери своето недобро здравословно състояние. Категорично за ответника било налице нарушение на трудовата дисциплина както по т. 1, така и по т. 2 - неявяването в продължение на повече от 2 работни дни, както и 3 закъснения или преждевременни напускания на работа. Свидетелите според адв.М.К. доказали в о.с.з. на 06.02.2026 г., че са били достатъчно добронамерени Управителите на магазина към П. и допускали подобно поведение, тъй като разчитали на нея, че ще остане в по-дълъг период от време на работа. От друга страна, независимо от разпределената доказателствена тежест ответникът да докаже предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по дисциплинарен ред, във всички случаи от страна на работника било в тежест да докаже, че е изпълнявал съвестно и отговорно своите задължения по време на изпълнение трудовите си задължения. Такова доказване не беше сторено под никаква форма, твърди адв.М.К. .Ответникът чрез адв.М.К. моли за постановяване на Решение в този смисъл, с присъждане на разноски, като бъде съобразена актуалната разпоредба на Закона за адвокатурата, вече в сила, за това, че при определянето на разноските се съобразяват включително и фактическата и правна сложност, както и стажът на адвоката. Категорично адв.М.К. се противопоставя за присъждане на разноски на процесуалния представител на ищцата, предвид, че не е представен списък или не е договорено такова възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и моли за Решение в този смисъл. Адв.П.К. е репликирала адв. М.К., че в тежест на ответника е била доказателствената тежест да установи законосъобразността на оспорените от ищцата Заповеди. В тях никъде не се споменавало за закъснения, тоест цитираните от ответника разпоредби на чл. 190, а ставало въпрос само и единствено по отношение на неявяване на работното си място два последователни дни в едната Заповед и защото на 20.08.2025 г. напуснала работното си място в 16 ч. и не се явява на работа и до момента, така че адв.П.К. моли за Решение в този смисъл. По отношение на присъждане на разноските и адвокатското възнаграждение, адвокатското възнаграждение подчертава процесуалният представител на ищцата , че се определя към датата на сключване, съответно нормативната разпоредба, която действала към онзи момент, а не актуалната към момента. След приключване на съдебното дирене съдът е предоставил 7 дневен срок на ищцовата страна и 10 дневен срок на ответната страна, считано от 20.02.2026 г. за писмени бележки и е обявил на страните, че ще постанови Решението си на 06.03.2026 г. от която дата ще започне да тече двуседмичният срок за обжалване с Въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна. Писмени бележки по ел.път са депозирани от адв. П.К. на 02.03.2026 г. СЪДЪТ, въз основа на становищата на страните, на база събраните по делото доказателства, съгласно приложимия закон и разпоредбите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА : С разпореждане № 44758 / 11.12.2025 г., съдът на основание чл.312, ал.1, т.2 във вр. с чл.146, ал.1 и 2 от ГПК е изготвил ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , като е очертал предметната рамка на спора,дал е правна квалификацията на исковете с които е сезиран, разпределил е доказателствената тежест между страните и е отделил безспорните от спорните между страните факти и обстоятелства . Спор относно квалификацията на исковете по чл. 344, ал.1 т.1 , т.2 и т.3 КТ няма. Безспорно е и обявено за ненуждаещо се от доказване между страните,че : “•••” ЕООД, ЕИК ••• и П. Д. Г. ЕГН ••••••••••, са били страни по трудово правоотношение ; че ищцата е заемала при ответника - работодател длъжност “продавач- консултант „ (с код по националния класификатор на професиите и длъжностите 5223 -2001) с място на работа в магазин в •••”; че на 28.08.2025 г. в писмен вид работодателя е изготвил уволнителна заповед/ заповеди според ищцата / ; че ТПО е прекратено считано от 29.08.2025 г. и че размера на последното БТВ на ищцата е бил 1077 лв. СЪДЪТ на осн. чл.314а, чл. 140, ал.3 и чл. 140 а, ал. 3 т. 7 ГПК не е задължил страните да участват в информационна среща по процедура по медиация , т.к. изложените в исковата молба и отговора обстоятелства насочват към обосновано предположение , че медиацията не би довела до положителен резултат. При така отделените безспорни факти и с оглед събраните по делото доказателства съдът следва да даде отговор на първо място основателна и доказана ли е исковата претенция на ищцата по чл.344, ал.1 т.1 КТ , като с оглед изхода на спора по този иск и в случай, че искът е доказан и основателен , то тогава съдът следва да се произнесе по същество и по исковите претенции по чл.344 , ал.1 т.2 и т.3 КТ. От представеното от ищцата и приложено на л. 7 копие от трудов договор се установява и доказва факта, че на 16.06.2025 г. ищцата П. Г. и ответникът „•••“ ООД, ЕИК ••• са сключили трудов договор № 934 по силата на който са встъпили в трудово правоотношение. Съгласно трудовия договор ищцата е приела да изпълнява длъжност „ продавач – консултант „с шифър по НКП 5223 2001 , за пълно работно време 8 часа, с основно месечно възнаграждение 1077 лв. , платимо ежемесечно до 25 –то число на следващия календарен месец , с допълнително възнаграждение на осн. чл. 12, ал.9 и 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата 0,6 % върху основната заплата за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит . Видно е трудовия договор, че същият е сключен на основание чл. 67 , ал.1 , т.1 КТ , във вр. с чл. 70, ал.1 КТ и в т.2 от същия е посочено , че договорът е сключен да определено време – със срок на изпитване 6 месеца . Съгласно т. 6 от договора работникът се е задължил да постъпи на работа в магазин – ••• , а при необходимост в изброените в т.1 от договора други обекти на работодателя в гр.Варна, в срок до 7 дни от сключване на договора. Трудовият договор е сключен в писмена форма и носи подписи на страните - работник и работодател, като не е оспорен от страните. От отбелязването върху трудовия договор се констатира, че работникът е постъпил на работа на 17.06.2025 г. Съдът намира за доказани твърденията на ищцата , че работодателят е издал две отделни заповеди Заповед № 805 и 806 от 28.08.2025 г., т.к. същите са представени в копия към исковата молба –лист 8 гръб и л. 9 от делото. От копието на Заповед № 805 /28.08.2025 г. е видно , че тази заповед е издадена от ответното дружество, подписана от управителя на „••• „ ЕООД – Пл.Т., от гл.счетоводител Ил.К. и връчена на ищцата П. Г. срещу подпис на 29.08.2025 г. Посочената заповед е съставена на основание чл. 190, ал.1 , т. 2 от КТ и обективира налагане на наказание на работника П. Г. дисциплинарно уволнение поради неявяване на работника на работа два последователни дни. На второ място в заповедта се съдържат и мотиви : П.Г. напуснала работното си място на 20.08.2025 г.в 16 ч. и не се явила на работа до момента ( т.е.до 29.08.2025 г.) ; работникът не подал молба за платен или неплатен отпуск , с което нарушил правилника за вътрешния ред в предприятието, КТ и подзаконовите актове по неговото прилагане ; работникът нямал подадена молба за прекратяване на ТПО ; работникът дал писмени обяснения на 20.08.2025г. С поведението си в този случай, се сочи в цитираната заповед, че работникът нарушил един основен принцип на трудовото право , установен в чл. 8 КТ / цитиран/. Посочено е още в заповед № 805/28.08.2025г., че принципа на чл. 8 КТ важи и за работодателя , и за работника или служителя – страни по ТПО ; работникът не поискал разрешение от работодателя да ползва неплатен отпуск по чл.160 КТ и така той поставил работодателя в неизвестност относно състоянието на ТПО. Посочено е още в същата заповед, че като постъпил по този начин , работникът действал недобросъвестно при изпълнение на трудовите си задължения и предпочел продължително самоволно отсъствие от работа , без да са известни причините за това, и това било неговото виновно поведение. С оглед на това свое поведение, се сочи в заповед 805, че работникът нарушил още две свои трудови задължения : задължението му да бъде лоялен към работодателя / чл. 126,т. 9 КТ / „Лоялността „ на работника или служителя изисквала от него да уведомява работодателя , като го известява своевременно, когато му се налага да отсъства или желае да отсъства от работа, като поиска ползването на платен / съгл.чл. 173, ал.1 КТ/ или неплатен отпуск / съгласно чл. 160 КТ/. На последно място в заповед № 805 / 28.08.2025 г. е вписано , че работникът дължи на работодателя обезщетение по чл. 221 ,ал.2 КТ в размер на БТВ за срока на предизвестие. На 28.08.2025 г. от работодателят - ответник издал и писмена Заповед № 806 , приобщена по делото на л. 9 -ти в копие. Видно е от приложената на л. 9-ти Заповед № 806/28.08.2025г., че на основание чл. 330, ал.2 т.6 КТ, поради неявяване на работа на работника в течение на два последователни дни, работодателят „••• „ЕООД е прекратил трудовото правоотношение с работника П. Г. с място на работа магазин в ••• ,на длъжност продавач – консултант , считано от 28.08.2025 г., като е посочено, че от тази дата отпадат всички права и задължения във връзка със заеманата от лицето длъжност . Вписано е изрично в заповед № 806/28.08.2025г., че работникът дължи на работодателя обезщетение по чл. 221,ал.2 КТ в размер на БТВ за срока на предизвестието на трудовия договор. От копието на Заповед № 806/28.08.2025 г. се констатира, че заповедта е издадена в писмена форма, подписана от управителя на дружеството работодател, от главния счетоводител при ответника и е връчена срещу подпис на ищцата на 29.08.2025 г. За цялостното изясняване на фактическата страна на спора по делото са допуснати и събрани и гласни доказателства в полза и на двете страни чрез показанията на по двама свидетели при режим на водене. Свидетелката В. Г., водена от ищцата, два показания пред съда, че при ответника е работила на каса, но не може да се сети точно длъжността, на която била, защото имало някакви разминавания. Св.Г. е уточнила, че е работила в ответното дружество до началото на август месец, края на юли, нещо такова, 2025 г. По взаимно съгласие била освободена от работното си място, като смените били от 12-часови до 15-часови, в зависимост от това дали има работа в магазина, или не. На конкретно поставен въпрос от процесуалния представител на ищцата, при предявяване на присъствена ведомост за м. юли 2025 г., свидетелката е отговорила ,че не е виждала такова нещо. Вторият допуснат до разпит в полза на ищцата свидетел А. А. , живущ на семейни начала с ищцата, изрично е заявил, че желае да дава свидетелки показания. Пред съда свидетелят А. твърди, че на 17.08. П. била на работа, първа смяна, от 8 ч. сутринта. Следобед П. се обадила на свидетеля и споделила , че не се чувства добре, св.А. отишъл да я вземе от работа и забелязал, че тя направо се била свила на касата, в смисъл не изглеждала въобще добре. П.Г. била свита, казала, че корема много я боли и св.А. я взел, отишли в Спешното в Окръжна болница, понеже било неделя и само то работело във Варна,имало много хора, сигурно около 20-25 човека на опашка да чакат, като свидетелят и ищцата казали какъв е проблемът и от спешното ги посъветвали да не чакат, понеже било следобед, към 3 ч. и щяло да отнеме повече от 2-3 часа може би, докато дойде реда им , като ги посъветвали да отидат до някоя аптека и да вземат някакви обезболяващи - течен аналгин за болките в корема. След това св.А. обяснява, че заедно с П. двамата минали през аптека, взели лекарствата и се прибрали вече П. да се лекува и да си почива. Работното място на П. уточнява св.А., че е на ул. „•••”, не знае кой номер се води, в магазин „•••” на ул. „•••” и от този обект я взел. Св.А. разказва още , че следваща смяна на ищцата била на 20-ти, тя в неделя била на работа, два дена почивала и на 20-ти й бил първият работен ден, отишла си нормално на работа, първа смяна, и към 4 ч. следобед ищцата се обадила на св.А., плачела и общо взето била много притеснена и свидетелят отишъл да я вземе, като ищцата му казала просто: „Ела да ме вземеш, не съм на работа вече, казаха ми, че от утре не съм на работа, гонят ме, уволняват ме”.Св.А. твърди, че отишъл да вземе П.Г. и като пристигнал на работното й място тя била много афектирана, плачела , събирала си нещата, споделила че имала някакво пререкание с управителката й - З., шефката й, и се скарали за някаква въпросна глоба, на въпросния ден им давали заплатите и те следобед я извикали в офиса да си получи паричките и тогава П. видяла, че има някаква глоба. Възникнал спор, тя попитала, поинтересувала се защо е глобена , не и било дадено обяснение, възникнал спор и й казали: „От утре не си на работа”, и тя отказала да си довърши смяната, обадила се на приятеля си св.А. и той отишъл до магазина и си я прибрал и си я взел вкъщи. В показанията си пред съда св.А. е обяснил, че П. и друг път, всеки месец, когато има такива проблеми / тежък цикъл /знаела горе-долу какви лекарства да пие, какво й помага. Свидетелят е повторил твърденията си , че ходили в Спешното, защото П. била много зле, не се чувствала добре, не останали там, а взели лекарства без рецепта от аптеката, като следващите дни П. не потърсила лекарска помощ, лекувала се вкъщи с нещата, които взела. На 20-ти твърди св.А. , че П. нямала болки, не му споделила на 20-ти какво написала на работодателя, понеже била супер афектирана, чувствала се притисната и под натиск я накарали, извикали я в офиса, не се чувствала в приятелска и спокойна среда и написала... даже била толкова афектирана и притеснена, че даже не си и спомняла какво написала. Според показанията на свидетеля А. прекият ръководител на ищцата – З. казала на ищцата : „От утре не си на работа”, и тогава ищцата откзазла да си изкара смяната до края на деня, на 20-ти . Извън изложеното по-горе , на конкретно поставени от съда въпроси, свидетелят е отговорил , че П. работила два месеца при ответника, това не било първата й работа, а в момента П. не работела. Св.А. е отговорил и на поставени от адв.М.К. въпроси като е потвърдил, че през м. юни или юли ходили двамата заедно с ищцата на почивка, но нямал спомен и не може да каже в кои дни. Третият разпитан по делото свидетел в о.с.з. З. Н., допусната в полза на ответника при режим на водене заявява пред съда, че се казва З. Д. Н., от 15 г. работи във фирма „•••”. От миналата година, април месец се прехвърлила в новия магазин на фирмата на длъжност „Супервайзър”, отговаряла за самия обект - Управител на магазина, на обекта, изготвяло графици, поръчвала стока, комуникирала пряко със служителите в магазина. З.Н. твърди пред съда , че лично тя назначила П. на длъжност „Продавач- консултант” в средата на месец юни - младо момиче, сторило й се енергично. Още в края на първия месец, обаче, на 17.06., в края на месеца , П. не се явила на работа. Веднага З.Н. започнала да я търси по телефона, многократни повиквания имало от страна на Н. , но П. нито вдигнала телефона, нито върнала обаждане. На 03.07. била следващата работна смяна, П. отишла на работа, а св.Н. я попитала: „П., какво се случи, трябваше да бъдеш на работа, опитвах се многократно да ти звъня, нито ми вдигна, нито ми върна обаждането”, и тогава св.Н. поискала от ищцата устно писмени обяснения за неявяването, защото св.Н. трябвало да ги представи на собственика, защо даденият служител в този ден не се е явил на работа. На следващата работна смяна, която била на 03.07., се случило това. Св.Н. е уточнила, че П. започнала работа юни, на 17- и, на 29-ти не се явила на работа, след това 2 дена почивала, защото работели на график „2 на 2” - 2 дена работели, 2 дена почивали, на 11 ч. и половина били , като едната смяна била от 8 ч. до 19:30 ч., първа смяна се водела. Магазинът отварял в 8 ч., от 8 ч. сутринта до 19:30 ч. била първа смяна, втора смяна била от 11:30 ч. до 23 ч. Самият магазин бил с работно време от 8 ч. до 23 ч., в периода от 11:30 ч. до 19:30 ч. имало двама касиери, като касиерите работели на 11 ч. и половина, единият отивал сутринта от 8 ч. и бил до 19:30 ч., а другият отивал в 11:30 ч. и бил до 23 ч. и тогава затварял магазинът. На 3-ти юли, като П. отишла на работа по график, св.Н. твърди, че й поискала обяснения, П. не й дала такива, категорично отказала на З.Н. да дава обяснения , а З.Н. написала докладната до Управителя същия ден, след като П. отказала, в същия ден.Самия месец юли, в интерес на истината, твърди св.Н., че П. ходела на работа, но този месец протекъл страшно тежко за Н., тъй като постоянно, за всяка нейна смяна П. закъснявала, случвало се св.Н. да й напомня: „П., днес си на работа”,на което ищцата отговаряла по телефона : „Ами аз съм още в леглото и се чудя дали да дойда”, последвал въпрос от Н. към Г. : „Защо, проблем ли има?”, а отговора бил „Ами вчера бях на мигли” (почивен ден) , „бях на мигли и са ми надути клепачите и не искам да идвам”. Св.Н. заявява пред съда, че не можела насила да накара ищцата да отиде на работа, но въпреки всичко, П. отишла на работа … От показанията на св.Н. става ясно, че докато ищцата работела в магазина, чийто управител е св. З.Н. ищцата постоянно звъняла на св.Н. и казвала по време на смяната си: „Боли ме корема, мога ли да си тръгна?”, поради което , естествено след като имало проблем, св.Н. освобождавала ищцата, да отиде на лекар и така що-годе го „изтикали този месец юли „ . Даже ищцата помолила св.Н., ако може, август месец да излезе в платен годишен отпуск и въпреки всичко, което св.Н. изживяла с ищцата, молбата й била уважена от Н. и от собственика на фирмата и я пуснали една седмица в началото на август. На 17-и август , твърди св.Н., че П. отново не се явила на работа, нито...Многократно св.Н. звъняла този ден, да види какво се случва, но ищцата нито върнала обаждане, нито вдигнала телефона и отново последвало разместване, промяна на график, неудобство за колеги, защото всеки си бил направил някакъв план в почивните дни. На 20-ти , сочи св.Н. , че била следващата смяна на П. . П. твърди св.Н., че отишла на работа, св.Н. отново поискала да напише писмени обяснения, П. отново отказала и се запътила направо към работното си място. Към 4 ч. някъде сочи свидетелката Н., че П. пристигнала в магазина за втора смяна на работа.Към 16 ч. ищцата влязла в офиса, носейки един лист, хвърлила го на св.Н. така на бюрото с думите :„ Ето ти обяснението, стига си ме тормозила с твоите обяснения защо не съм дошла и си тръгвам”, а св.Н. й казала : „П., ти си до 11 ч. на работа”, но последвал отговор : „Не ме интересува, заминавам си, който иска, да Ви работи във вашия шибан магазин”, въпреки, че за това момиче св.Н. винаги била насреща, винаги й била влизала в положението, дори сама Н. ходила на работа, когато трябвало да освободи ищцата да си тръгне защото има болки , но после , след като ищцата си тръгнела я виждали някои колеги как се смее, като си тръгва, а св.Н. отивала, поемала й самата смяна, за да не затрудни другите й колеги, да ги кара посред нощ да ходят на работа и и накрая св.Н. просто получила това …. При разпита на св. Н. адв.М.К. е предявила на свидетелката докладна от 03.07.2025 г., като св.Н. е заявила, че тя е съставила този документ, уточнявайки , че вече споменала , че когато някой не се яви на работа, тя трябва да напише докладна защо не се е явил, това било на 03.07., след като ищцата не отишла на работа и св.Н. й поискала устно да й напише писмено обяснение защо не се е явила на 29-и. Свидетелите били : М. Х., колежка с която работели в офиса, тя също била свидетел на разговорите на З.Н. и поведението на П., Р. - това било момичето, което присъствало, тя също била колежка, касиерка. Това нещо/докладна / обяснява още св.Н., че веднага се предавало, задвижвало към счетоводството, съставено било същия ден: 03.07. При предявяване на следващата докладна от адв.М.К. на св.Н. свидетелката Н. е заявила, че на 20-ти се превеждат заплатите йм, П. по график си била на работа, просто съвпадение, по принцип заплатите по договор били от 20-то до 25-о число, но работодателите никога не чакали 25-о число.Във връзка с дата 20.08. свидетелката Н. твърди, че тогова госпожица Р. С. била на смяна и поради това била в магазина и Р. останала да изкара смяната на П. в този въпросен де да изкара нейната смята в този въпросен ден. Св.Н. потвърждава пред съда, че тя направила докладната на 20-ти август, защото П. не се явила на 17-и август. В разпита си пред съда при предявяване на собственоръчно обяснение св.Н. обяснява, че към 16 ч. П. й го дала, когато й хвърлила листа ( въпросният л и с т ) и тогава св.Н. помолила ищцата да си изкара до край смяната , но ищцата отказала,като свидетелката мисли , че дори ищцата го написала , че си тръгва . На свидетелката Н. в о.с.з. са предявени от страна на процесуалния представител на ответника и графици за работа в магазина , като свидетелката Н. е потвърдила, че тя съставя тези графици и така изглеждат, съставяла ги за тримесечие и се поставяли на видно място в магазина (в който офис с достъп служителите, в момента имало график закачен в битовката, , дори имало и в кухнята на магазина ). Графиците е уточнила св.Н., че предварително се изготвят, а кой бил на работа отразявала с присъствена форма, а ако работник не се яви на работа св.Н. отразявала това на графика . По време на разпита на св.Н. адв.М.К. е предявила на свидетелката присъствени форми за месеците юли и месец август, като свидетелката Н. е потвърдила ,че това са присъствените форми и че след 20 -ти П. не отишла на работа, категорично казала на св.Н. , че повече няма да ходи на работа, св.Н. изчакала ,т.к. ищцата можело да си промени решението и на 21-ви бил вторият работен ден на П.Г. , 22-ри, 23-ти по график ищцата почивала, св.Н. изчакала и 24-ти и 25-и, три дена я чакала, да види дали си е променила решението, но ищцата не отишла на работа и тогава св.Н. подала сигнал към счетоводството да й бъдат подготвени документите за освобождаване. Това се случило на 27- и август, на 28-и документите бяха приготвени, и веднага когато св.Н. ги получила, звъннала на П., в интерес на истината веднага й вдигнала и на 29-и, казала: „Аз ще дойда на следващия ден”. НА 29-и били връчени документите. Св.Н. сочи, че връчила на ищцата : „ Заповед за освобождаване, споразумение, но едното... дисциплинарно уволнение имало, споразумение, че дължи на фирмата еди-колко си заплати, фирмата какво дължи на нея, приспадат се това, което фирмата й дължи, и това, което тя дължи, три документа“.Изброявайки трите документа свидетелката Н. не може да се сети освен Заповед за освобождаване и споразумение третия документ кой е бил, но си спомняла, че когато П. си тръгнала свидетелката прегледала документите и установила, че единият документ останал в ищцата в двата екземпляра, помолила я да се върне да прегледаме комплекта, но ищцата й казала : „Какво ме занимаваш с твоите глупости?”, и свидетелката Н. повече не притеснявала ищцата . В края на показанията си св.Н. отново твърди , че на 17.08. ищцата изобщо не била ходила на работа и веднага на 20.08. когато ищцата отишла на работа св.Н. и поискала обяснения. На конкретно поставени въпроси съда св.Н. е отговорила, че й е трудно да сметне колко време П. работила реално при ответника , като изброява : На 17.06. св.Н. назначила ищцата на работа ; ищцата имала неявявания - на 29.06. не се явила на работа, на 17.08. не се явила и на 28-и й били изготвени документите.Т.е.до 28.08. за времето, в което П. работела в магазина при ответника, точно св.Н. не можела да се сети колко касиери работили в обекта, но имало задължително първа смяна един служител от 8 ч. до 19:30 ч., втори служител от 11:30 ч. до 23 ч., в момента били шест човека и нямало текучество, като моделите тип „П. „ се изчистили, П. почнала на 17.06., август я пуснали в отпуск. От показанията на св.Н. се установява, че заплатите на служителите се превеждали по банков път, служителите се разписвали на ведомостта, че ги взели, но се превеждали по банка. Четвъртият разпитан по делото свидетел М. Х., водена от ответника сочи пред съда, че работи във фирма „•••”, в магазин който се на•••а на ул. „•••” ••• от 2011 г., била в други магазини и последно работела в магазина на ул.••• , той работел от април 2025 г., преди това св.Х. била кратко в майчинство и преди това във всички други магазини на фирмата. Св.Х. сочи , че заема длъжност Супервайзър в момента, работното й време било на 5- дневна работна седмица с два почивни, като се занимавала предимно с документация, фактури, доставки, ценообразуване. В показанията си пред съда св.Х. сочи, че работи в магазина, в офиса със З. Н. и само в офиса се случвало връчването и получаването на книжа от работниците . Според свидетелката Х. някъде средата на месец юни ищцата П. започвала работа, след това към края на месеца , на 29-и юни , тя не се явила на работа, след многобройни повиквания по телефона от З. Н. П.Г. така и не отговорила, нито върнала обаждане, след това на следващата й работна смяна - 03.07., се явила на работа, госпожа Н. й поискала обяснения, но тя нито каза защо не била на работа, нито устни, нито писмени обяснения. Във фирмата, обяснява св.Х., че трябвало, след като се случи нещо такова, да се напише докладна до Управителя. Докладната З. Н. я написала и я препратила на 03.07., същия ден, след като П. отказала да напише каквито и да е обяснения или да даде устни, а св.М.Х. подписала докладната. След явяването на работа на П. Г., твърди св.Х. , като не се сеща точно коя смяна, ищцата отишла в офиса и З. Н. й искала обяснения, но тя „ просто се врътнала“ и не дала такива, след това се пишела тази докладна и се изпращала към Управителя на фирмата. След това юли месец твърди св.М.Х., че П. Г. ходела на работа, имало пак някакви закъснения през смяната, която трябвало да бъде, нещо все й се случвало, било й лошо искаше или искала да си тръгне порано, малко да си почине, после да се върне, някакви козметични проблеми имала , които си правила, разкрасителни и не можела да отиде на работа /слагала си е мигли в случая и й били подули клепачите и казала, че не може така да се яви пред клиентите, да я виждат, даже си спомняла свидетелката Х., че когато й се обадила З. в 11 ч., защото П. не отива на работа в часа, П. казала, че още е в леглото и се чудела дали да ходи на работа, а това било в 11 ч. на обяд, когато й започвало работното време, и се чудела дали да ходи на работа, защото не можела така да се покаже пред клиентите, да я виждат, но по-късно ходила за някакви кремчета, мехлемчета, нещо в аптеката, след което мисли св.Х. , че П. отишла на работа . После, в началото на август, си спомняла свидетелката , че П. била в отпуск заедно със свидетелката Х., защото тогава по едно и също време били двете отпуск, след това , на 17-и , ищцата пак не се явила на работа, като не си вдигала телефона. На 20-ти по график, сочи св.Х., че П. трябвало да бъде на работа, тя отишла за втора смяна, били ий поискани обяснения защо не се е явила на 17-и на работа, тя не дала такива, като казала, че не може да представи и болничен и си отишла на работното място. По- късно през деня , твърди св.Х., че ищцата отишла в офиса, към 16:30 ч., дала някакви обяснения, написани от нея собственоръчно, казала, че си тръгва и че няма повече да идва на работа и си тръгнала, преди да й свърши работната смяна. След това на следващия ден също по график трябвало ищцата да бъде на работа,т.к.работела последователно „ два на два „, пак не се явила и така било до 27-и август, където след разговор със З. Н. и Управителя на фирмата решили да бъде освободена и по-късно на следващия ден й били изпратени документите в офиса, понеже от счетоводството ги изготвяли и на следващия ден ищцата отишла до местоработата си, разписала документите и си тръгнала и повече касателство с ищцата свидетелката нямала.На поставени конкретни въпроси свидетелката Х. е отговорила , че на 17-ти видяла З. да звъни на П., тя постоянно звъняла по телефона, пишела във „Вайбър”-а, но П. или не вдигала телефона, или не връщала обаждане , или на „Вайбър”-а не получавала съобщения, предполага.Св.Х. е категорична, че З. Н. съставила документа на 03.07., като се явила П.Г. на работа, като и че този документ отивал към Управителя на фирмата.В хода на разпита на св.Х. адв. М. К. е предявила на свидетеля посочена от нея докладна, като свидетелката е заявила , че този документ е съставен на 20- ти от З. Н.. Адв. М. К. е предявила на св.Х. обясненията дадени от ищцата, като е задала въпрос към св.Х. дали това е листът, който П. оставила с офиса, а св.Х. е отговора утвърдително , като е пояснила , че ищцата го оставила на бюрото на З. и казала , че си тръгва. Извън събраните по делото гласни доказателства по делото е приобщено и заверено за вярност с оригинала копие от личното трудово досие на ищцата, като съдът е направил сравнение между оригинала носен от процесуалния представител на ответника и приобщеното по делото копие от личното трудово досие на ищцата /ЛТД/. Сред материалите от ЛТД на ищцата листи от 84 до 105 е видно, че е представена Заповед № 805 /28.08.2025 г. с която на ищцата на основание чл.190, ал.1 т.2 КТ е наложено наказание ДИСЦИПЛИНАРНО УВОЛНЕНИЕ поради неявяване на работа два последователни дни. / Тази заповед е представена от ищцата и приобщена на лист 8-ми гръб /. Видно от така представеното в заверено копие ЛТД на ищцата, че същото не съдържа Заповед № 806/28.08.2025 г. с която работодателят прекратява ТПО с ищцата на основание чл. 330,ал.2 , т. 6 КТ .Липсва спор , че тази Заповед съществува в правния мир, представена е от ищцата с исковата молба и приобщена на л.9-ти като писмено доказателство, неоспорена от ответника . В тази връзка от показанията на св.З. Н. може да се изведе логичен извод, че вероятно това е третият документ от връчените на ищцата , за който З.Н. не може да се сети, и може би тази заповед е останала в ищцата в двата екземпляра. Сред материалите от ЛТД се съдържа едно писмено собственоръчно обяснение дадено от ищцата , приложено на л. 99 от делото в заверено копие. От вписаното в това обяснение става ясно, че на 20.08.2025 г. ищцата по график е на работа, но поради здравословни причини си тръгва , преди 3 дена също не била добре, не може да представи болничен лист, т.к. личния й лекар не е в гр.Варна, а в Бургас.Ищцата написала още, че за нея се твърдят лъжи и е по-добре да си обърне внимание на здравето отколкото да се товари повече и да спорят . Така дадените обяснения носят дата 20.08.2025 г. и подпис. Други обяснения от ищцата П.Г. сред трудовото й досие няма . Част от ЛТД са два броя докладни приобщени на листи 100 и 101 , оспорени от ищцата. Видно от докладна приложена на л.100 от делото , докладната е съставена в писмена форма от З. Н. – супервайзър , подписана от З.Н. и свидетелите М. Х.- супервайзър и Р. С. – продавач консултант. В докладната се съдържа информация затова, че на 17.08.2025 г. П. Г. е по график на смяна от 08:00 до 19:30 ч. в обекта на ул.••• във Варна, но не се явила въобще , не отговоря на многократни обаждания .Посочено е , че на 20.08.2025 г. П.Г. е на смяна от 11:30ч. до 23:00 ч. като устно и е поискано обяснение от супервайзъра по чл.193 КТ, защо не е била на работа на 17.08.2025 г.Посочено е, че към 16ч. на 20.08.2025г. П.Г. спонтанно взела решение и казала, че си щи тръгне и повече няма да ходи на работи .На последно място е вписано , че П.Г. много често решава през работно време , че й е лошо и си тръгва , без да дава обяснения. Прочита на докладната записка и вписаното в същата „днес 20.08.2025 г.“ води до извод, че докладната е съставена на 20.08.2025 г., като в подкрепа на този извод са показанията на двамата свидетели водени от ответника . Втората докладна записка, част от ЛТД на ищцата е приложена на лист 101 –ви от делото в заверено за вярност с оригинала копие . В самата докладна няма вписана дата, но се съдържа информация за съставител и свидетели – вписано е докладвал : супервайзър З. Н. и свидетели М. Х. – супервайзър и Р. С.-подавач консултант , като и тази докладна е в писмена форма и съдържа подписите на съставителя и двамата свидетели. От текста в докладната се извлича информация затова, че на 29.06.2025г. П.Г. по график е на смяна от 11:30 ч. до 23:00ч.в обекта, но не се явява въобще , не отговоря на многократни обаждания от страна на З.Н. , на 03.07.2025 г.П.Г. отново е на смяна от 08:00ч. до 19:30 ч. , като З.Н. й поскала устно писмени обяснения по чл. 193 КТ защо не се явила на работа на 29.06.2025 г. Сравнителния анализ направен от съда на данните от докладните обосновава извод, че ищцата П.Г. не се явила въобще на работа на датите 29.06. 2025г.и 17.08.2025 г. В тази връзка от представените на листи 102- 105 /част от ЛТД/ график за м.юли 2025 г. , присъствена ведомост за м.юли 2025 г. , график за м.август 2025 г., присъствена ведомост за м. август 2025 г. , е очевидно че липсва информация за това през м.юни 2025 г. какви смени е следвало да отработи по график ищцата . Информацията за м. август 2025 г. съдът съпоставя и с показанията на свидетелите разпитани по делото и данните от личното трудово досие на ищцата . Свидетелите са посочили че през м.август 2025 г. ищцата била пусната отпуск и вероятно това е било така, но в ЛТД няма нито молба за отпуск нито акт на работодателя за да се установи кога и колко дни от м.август 2025 г. ищцата е ползвала платен годишен отпуск . Представеното от работодателя в заверено копие ЛТД основен, че не съдържа оспорената уволнителна заповед , очевидно е непълно и само на това основание следва да бъде приложена нормата на чл.161 ГПК. Част от личното трудово досие е подписано споразумение между П. Г. и П. Т. , съставено на основание чл.272, ал.2 КТ на 29.08.2025 г.,но пряко неотносимо към предметните предели на спора. При така изложеното от фактическа страна съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ : Ищцата е сезирала съда с обективно кумулативно съединени искове по чл.344,ал.1, т.1 , т.2 и т.3 ГПК . По предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ съдът намира, че искът е доказан и следва да бъде уважен. Установено е по делото, че със Заповед № 805/28.08.2025 г. издадена от ответника - работодател „••• ••• „ЕООД , връчена на ищцата на 29.08.2025 г. , на основание чл. 190, ал.1 , т.2 от КТ на ищцата е наложено наказание ДИСЦИПЛИНАРНО УВОЛНЕНИЕ . /л.8,гръб и л. 98/. Със Заповед № 806/28.08.2025 г. , издадена от ответника – работодател“ ••• ••• „ ЕООД , връчена на ищцата на 29.08.2025 г.,на основание чл. 330, ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата / поради неявяване на работа на работника в течение на два последователни дни / /л. 9 от делото /. Приобщени на л. 99-ти от длото са собственоръчно дадени обяснения от П. Г., в които е написала, че на 20.08.2025г. по график е на работа и не се чувства добре , както и че преди 3 дни също не била добре, но не може да представи болничен лист, т.к. личния й лекар не е във Варна, а в Бургас и т.к. се твърдели лъжи за нея било по-добре да си обърне внимание на здравето . Представени по делото са два броя докладни записки изготвени от З. Н. – супервайзор и пряк ръководител на ищцата . Докладните са приобщени на листи 100 и 101 като и двете нямат дата , но съдържат информация затова, че на дати 17.08. и 29.06.2025г. ищцата въобще не се е явила на работа , изискани били устно по чл.193 КТ обяснения от З.Н. от ищцата съответно на 03.07.за неявяването на работа на 29.06. и на 20.08.2025 г. за неявяването на ищцата на работа на 17.08.2025 г. Данни по делото затова ищцата да е разбрала, че срещу нея е образувано дисциплинарно производство няма . Липсват писмени доказателства затова през м. август 2025 г. ищцата през кои дни е ползвала отпуск . В представеното от ответника лично трудово досие на ищцата- оригинал и копие не се съдържа въобще Заповед № 806/28.08.2025 г.Сред материалите по личното трудово досие на ищцата липсват доказателства работодателят да е изпълнил на първо място задължението си да прецени тежестта на извършено нарушение на трудова дисциплина от ищцата, каквото нарушение безспорно представлява неявяване на работа. Трайна е съдебната практика / Решение № 257/22.05.2012 г. по гр. дело № 985/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК / че в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Съдебната практика приема, че виновно поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него (193, ал. 3 от КТ), е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения, както и когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения./Решение № 493/21.01.2013 г. по гр. дело № 1771/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 379/24.06.2010 г. по гр. дело № 410/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС./ В случаите в които , след като обясненията са дадени и са достигнали до работодателя преди налагането на дисциплинарното наказание, е осъществена хипотезата на чл. 193, ал. 1 от КТ и въпрос за приложението на чл. 193, ал. 2 и ал. 3 от КТ изобщо не стои. Писмени обяснения на ищцата за неявяването й на работа на 29.06.2025 г. и 17.08.2025г.очевидно не са надлежно поискани съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ. Обстоятелството, че писмените обяснения не са обсъдени в процесната за дисциплинарното уволнение на ищцата, е без значение, след като обясненията са дадени и са достигнали до работодателя преди връчването на заповедта на 29.08.2025 г. до който момент работодателят е могъл да я ревизира. От друга страна, съгласно съдържанието на Заповед № 805/28.08.2025 г. , ищцата е наказана за неявяване на работа два последователни дни , като е посочено , че същата напуснала работното си място на 20.08.2025 г. в 16 ч. и не се явява на работа до момента /т.е. до 28.08.2025 г./. Обяснения са дадени на 20.08.2025 г. от ищцата. В Заповед № 805/28.08.2025 г. липсва яснота на конкретното нарушение, което се твърди да е извършено от ищцата, а именно в кои дни не се явила на работа или поне в какъв период от време, каква е степента на това нарушение, респективно защо именно най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение следва да се наложи на ищцата . Нещо повече – сред листи 84-105 /копие на личното трудово досие на ищцата, представено от ответника / няма и индиции от дата 17.06.2025 г., когато ищцата е приела да престира труд за ответника и до връчването на двете заповеди ищцата да е имала каквото и да констатирано нарушение на трудовата дисциплина, да й са били налагани наказания като забележка или предупреждение за уволнение , т.е. не са налице доказателства за съобразяване от страна на работодателя с тежестта на извършено от ищцата нарушение на трудова дисциплина в разрез с императивните разпоредби на КТ. Факт е, че работодателят е издал и Заповед № 806/28.08.2025 г., връчена на ищцата на 29.08.2025 г. с която на осн. чл.330, ал.2, т.6 КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата поради неявяване на работа два последователни дни . Т.е. с двете Заповеди № 805 и 806 от 28.08.2025 г. работодателят е наложил дисциплинарно наказание на ищцата дисциплинарно уволнение на осн. чл.190 , ал.1 т.2 КТ и прекратил на основание чл. 330, ал.2 т.6 КТ ТПО с ищцата именно поради неявяване на работа на работника в продължение на два последователни работни дни . Така извършеното от работодателя уволнение и наложено наказание според настоящия съдебен състав са незаконосъобразни , поради което и искът по чл.344 , ал.1 т.1 КТ следва да бъде уважен. Както за дата 29.06.2025 г. , така и за дата 17.08.2025г. ответникът работодател не е ангажирал годни доказателства които да обосноват извод, че от ищцата са искани по надлежния ред, съгласно чл.193, ал.2 КТ обяснения, което води до извод , че дисциплинарното наказание е незаконосъобразно наложено. Работодателят не е доказал при условията на пълно и главно доказване , вмененото на ищцата с процесната заповед 805/28.08.2025 г. нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което дисциплинарното й уволнение, като незаконосъобразно наложено, следва да бъде отменено – по предявения по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Съобразявайки практика на ВКС , напълно относима към процесния казус при издадени две отделни Заповеди от работодателя с какъв диспозитив следва да се произнесе съда,съдът намира, че увовлението на ищцата е обективирано в две , а не в една заповед , издадени от работодателя, поради което и следва да се произнесе в съответствие с искането заявено в петитума на иска по чл.344,ал.1 т.1 КТ. ( така Решение № 440/14.12.2011 г. постановено от ВКС , Трето гражданско отделение ,с докладчик съдията Таня Митова , постановено по гр.д. № 960/2010 г. в производство по чл.250 ГПК; Решение № 111 / 05.07.2016 г. постановено от ВКС , Четвърто гражданско отделение, по гр.дело № 4935/2015 год. по чл.290 ГПК, с докладчик съдията Василка Илиева , последното препращащо към Решение № 440/14.12.2011 г. по гр.д.№ 960/2010 г. на ВКС, III г.о., съгласно което : „ искът е за отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение. Този извод е в съответствие с нормата на чл.344, ал.1, т.1 КТ, която визира иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради това е достатъчно да е ясно от исковата молба, че е предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.) .С оглед горното съдът в настоящия спор уважава иска, така както е предявен по чл.344 , ал.1 т.1 КТ . Този извод съдът прави в съответствие и разпоредбата на чл.344 , ал.2 КТ и измененията в Закона за медиацията и с цел пълнота на произнасянето по спора с който е сезиран . Изхода на спора по иска по чл. 344 , ал.1 т.1 КТ обуславя и сбъдването на условието за разглеждане по същество и на иска с прана квалификация чл. 344 , ал.1 , т.2 КТ. Този иск е конститутивен и с него незаконно уволненият работник упражнява потестативното си право да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа. Този иск е и акцесорен по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, защото уважаването му предпоставя признаване преди това на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая уволнението на ищцата е незаконно и подлежи на отмяна. Следователно предявеният от нея иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й на предишната работа, също се явява основателен и като такъв следва да се уважи. Във всички случаи и в тези хипотези работникът или служителят има интерес от възстановяването, защото, евентуалното му ново уволнение ще следва да се съобрази с изискванията за законното му упражняване от работодателя, ще подлежи на нов съдебен контрол, ще се дължат обезщетения на съответните основания и ще се зачита трудов и осигурителен стаж по чл. 354, т. 1 КТ. При тези мотиви съдът уважава и иска по чл. 344 ал.1 т.2 КТ като основателен и доказан. По третия предявен от ищцата иск с правна квалификация чл.344, ал.1, т. 3 КТ СЪДЪТ намира , че и този иск е основателен и доказан . Страните не спорят, видно и от отговора , че за исковия период от незаконното уволнение на ищцата до подаване на исковата й молба в съда , ищцата е останала без работа поради това й уволнение. Следователно, е претърпяла от същото и имуществена вреда, съизмерима в случая с пропуснатото за този период трудово възнаграждение, пряко и непосредствено от незаконното й уволнение. При това положение, предявеният от нея иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетяването й, се явява напълно доказан в своето основание .Уволнението на ищцата е незаконно, а в резултат на същото тя е останала без работа по трудов договор за посочената част от исковия период , за който поради това ответникът й дължи обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за същия период, определено по реда на чл. 228 КТ.Спор няма и за размера на трудовото възнаграждение 1077 лв. , като съдът е отделил този факт и за безспорен,поради което и не е било необходимо провеждане на ССчЕ за пресмятане на сбора от шестмесечно трудово възнаграждение от по 1077 лв. При така изложеното съдът уважава и този иск по начина по който е предявен . За пълнота на мотивите съдът отчита , че до края на съдебното дирене от страна на ответника не са ангажирани доказателства които да сочат , че ищцата е встъпила в ТПО с друг работодател или други доказателства които да изведат различен правен извод от извода, че искът и по чл.344 ал.1 т.3 КТ е доказан и по основание и по размер . И на последно място съдът не обсъжда спорните въпроси между страните относно наложена на ищцата глоба от 50 лв. от страната на работодателя и постигнато между страните споразумение за прихващане на насрещни вземания, т.к. тези спорове са предмет на друго производство водено между същите страни . Изхода на спора налага съдът да определи и възложи в тежест на ответника работодател дължимата се държавна такса в полза на бюджета на РС Варна по исковете по чл. 344 , ал.1 т. 1 , т.2 и т.3 КТ, т.к. ищците по трудови спорове ех Lege са освободени от плащане на държавни такси. С оглед уважаването на исковете и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските по делото за държавна такса, като за предявените уважени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 следва да се заплати д.т. в размер на общо 160.00 лева, тъй като двата иска са неоценяеми. За иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ , с оглед цената на иска, дължимата се д.т. възлиза на 258.48 лв. Общия сбор на дължими д.т. , които ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС варна възлиза на 418.48 лева или 213.97€. В полза на процесуалният представител на ищцата съдът следва на основание чл.38,ал.2 ЗАдв да определи и присъди дължимо се адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищца при условията на чл.38,ал. 1 ЗАдв. Размера на възнаграждението дължимо от ответника към адв.П. К. съдът определя по правилата на Наредба № 1 /2004 г. , а именно – чл. 7, ал.1 т.1 - в размер на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ / видно от л. 11- ти 18.09.2025 г./- 550.66 € - равностойност на 1 077.00 лв. На последно място съгласно чл.242 , ал.1 , т.1 предложение последно съдът допуска предварително изпълнение на Решението в частта по уважения иск по чл.344 , ал.1 т. 3 КТ . При постановяване на съдебния акт по същество съгласно измененията настъпили в страната, считано от 01.01.2026 г. и чл.11- 13 ЗВЕРБ, съдът превалутира всички парични суми от лева в евро . Воден от горното , Варненският районен съд