Решение № 131 от 4.2.2025 г. на Районен съд - Плевен по дело № 5135/2024 г.

производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници; изграждане на фотоволтаични централи и централи от възобновяеми енергийни източници; проектиране и изграждане на енергийни съоръжения; търговия с електрическа енергия; консултантски услуги. Посочва, че при извършената проверка е установено, че В. В., същевременно е и управител и притежава дялове в две юридически лица, чиито основен предмет на дейност включва производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници; изграждане на фотоволтаични централи и централи от възобновяеми енергийни източници; проектиране и изграждане на енергийни съоръжения; търговия с електрическа енергия; консултантски услуги - „•••“ ЕООД, с ЕИК ••• и „•••“ ООД, с ЕИК •••. Посочва се, че „•••“ ЕООД, за което дружество В. е и едноличен собственик на капитала, е производител по смисъла на ЗЕ. Посочва се, че В. е придобил дяловете в двете дружества от своята майка, въз основа на договор за покупко-продажба, но не е уведомил свой ръководител за тези обстоятелства. Посочва се, че в качеството си на служител, заемащ ръководна длъжност, ищеца е разполагал с достъп до информация, относно състоянието на мрежата, планирани реконструкции, развитие и ремонти по мрежата, предстоящи изключвания и налагани ограничения, която информация, има изключителна търговска стойност за ползватели на мрежата, респективно може да даде предимства на разполагащо с нея лице при упражняване на търговска дейност в областта на производството на електрическа енергия, изграждане на енергийни съоръжения, търговия с електрическа енергия и консултантски услуги в сферата. Твърди се, че тази информация, има характера на „търговски чувствителна информация” или „търговска информация” по смисъла на Програмата за съответствие на „ЕСО“ ЕАД. Твърди се, че установените в „ЕСО“ ЕАД вътрешноразпоредителни документи, правила и политики, установят принципи за недопускане на конфликт на интереси, препятстване използването на служебна информация за лична облага и с търговски цели и възпрепятстване на поведение от страна на служители на дружеството, което би дало предимство на един търговски участник пред друг. Посочените принципи са отразени в Програмата за съответствие на ЕСО ЕАД и в Етичния кодекс на дружеството. Посочва се, че Програмата за съответствие е документ, който съгласно чл. 81к, ал. 1 от ЗЕ, независимият преносен оператор разработва и изпълнява; същата съдържа мерки за недопускане на дискриминационно поведение на преносния оператор, както и конкретните задължения на служителите на оператора за постигане на тази цел. Програмата за съответствие влиза в сила след одобрение от КЕВР. Твърди се, че ответното дружеството е разработило Програма за съответствие на ЕСО ЕАД, която е одобрена с Решение № Ц- 5/30.07.2015г. на КЕВР и е задължителна за преносния оператор и неговите служители. Твърди се, че Програмата съставлява и част от вътрешноразпоредителните документи на дружеството, които служителят се е задължил- чрез подпис, да спазва с подписването на трудовия си договор. Твърди се, че с поведението си, ищеца В. В. не е спазил и конкретни разпоредби на Етичния кодекс на ЕСО ЕАД, като е нарушил чл. 16, чл. 17, чл. 18. чл. 19 и чл. 21 на Етичния кодекс. Твърди се, че са нарушени и чл. 9, т. 8, 9 и 16 от Правилника за вътрешния трудов ред на ЕСО ЕАД. Твърди се, че упражняването на търговска дейност като производител на електрическа енергия от страна на служител на преносния оператор, използването на служебна информация за лични и търговски цели и безспорно установеният конфликт на интереси са обстоятелства, които потенциално могат да повлияят негативно на публичния образ на независимия преносен оператор. Твърди се, че на ищеца е връчено искане за обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ. Твърди се, че действията си ищеца е нарушил задълженията си по т. 3 от длъжностната му характеристика, за опазване на фирмена и поверителна информация. Твърди се, че ищеца е злоупотребил с доверието на работодателя си, тъй като предвид заеманата от него ръководна длъжност, е имал достъп до информация касаеща текущото състояние на електропреносната мрежа в мрежови експлоатационен район Плевен. Твърди се, че действията на ищеца съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 от КТ, както и тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ и пълно неизпълнение на неговите задължения, съгласно разпоредбите на чл. 126, т. 7, т. 9 и т. 10 от КТ. Посочва, че съобразно чл. 189, ал. 1 от КТ, определяйки вида на дисциплинарното наказание, работодателят е взел предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Посочва, че заповедта е мотивирана и съдържа изискуемите реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ. Посочва също, че са спазени сроковете за издаване на процесната заповед, тъй като за извършените дисциплинарни нарушения работодателят е уведомен на 03.06.2024 г. и от тази дата е започнал да тече двумесечният срок за налагане на наказанието. Представят се доказателства. Претендират се разноски. Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: По делото безспорно се установява, че въз основа на сключен трудов договор №209/21.08.2013г, и допълнително споразумение към него №ЧР- 73/15.02.2018г., ищецът е заемал длъжността „•••” ЕАД. По делото се установява, че от страна на ръководител управление Правно, до изп. директор на ЕСО ЕАД, е депозиран доклад от 03.06.2024г, в който е посочено, че след извършена справка в ТР е установено, че лицето В. Г. В. фигурира като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството „•••“ ООД, ЕИК •••. Посочено е, че основен предмет на дейност на дружеството е производство на ел. енергия от възобновяеми източници, изграждане на фотоволтаични централи и централи от възобновяеми енергийни източници; проектиране и изграждане на енергийни съоръжения; търговия с ел.енергия; консултантски услуги. Към доклада е приложен договор за продажба на дружествени дялове от 13.03.2024г., с нотариална заверка на подписите, въз основа на който ищецът В. е придобил 20 дружествени дяла от „•••“ ООД. Докладът няма входящ номер, но съдът констатира, че същият е резолиран на 03.06.2024г. По делото се установява, че до ищеца е изпратено искане за писмени обяснения, с изх.№ЦУ-ЕСО-5765/03.06.2024г., връчени на 04.06.2024г. Установява се, че от страна на В. са дадени писмени обяснения от 06.06.2024г. Установява се, че до ищеца е изпратено повторно допълнително искане за писмени обяснения от 11.06.2024г., връчено на 12.06.2024г. Допълнителни писмени обяснения от В. са представени на 14.06.2024г. В депозираните от страна на ищеца обяснения, същият е посочил, че от 2024г. притежава дялове в търговски дружества- производители на ел.енергия „•••“ ЕООД и „•••“ и е управител на същите. Посочено е, че в предмета на дейност на „•••“ от 2022г. е включена дейността – изграждане на съоръжения за производство на ел.енергия. По делото се установява, че на ищеца В. е изпратено предложение с №ЧР164/14.06.2024г., с пр. осн. чл.331 от КТ, за прекратяване на трудовият му договор, считано от 17.06.2024г., с предложение на заплащане на осем брутни месечни работни заплати. Установява се, че от страна на В. е депозирано уведомление – отговор на същия, с което същото се отхвърля. По делото се установява, че въз основа на процесната Заповед №•••. на изпълнителния директор на „ЕСО“ ЕАД, на ищецът В. В. е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, за извършени нарушения от него тежки нарушения на трудова дисциплина, по чл. 187, т.8, предл. първо- поради злоупотреба с доверието на работодателя и по т.10 от КТ, за неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение, изразяващи се в нарушение на т. 7.4 и т.8.1, предложение първо от Програмата за съответствие на „ЕСО“, във връзка с чл. 81, б „к“ от ЗЕ, чл. 16, чл. 17, чл. 18, чл.19 и чл. 21 от Етичния кодекс на „Електроенергиен системен оператор“, и чл. 9, т. 8, т. 9 и т. 16 от Правилника за вътрешния трудов ред в „Електроенергиен системен оператор“ ЕСО ЕАД; заповедта е връчена на 09.07.2024г. В мотивите на процесната заповед за уволнение е посочено, че ищецът В. е управител и притежава дялове в две юридически лица, чиито основен предмет на дейност включва производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници; изграждане на фотоволтаични централи и централи от възобновяеми енергийни източници: проектиране и изграждане на енергийни съоръжения; търговия с електрическа енергия; консултантски услуги- „•••$ ЕООД, ЕИК••• и „•••“ ООД, ЕИК•••. Посочено е, че дружеството „•••“, ЕООД, на което ищецът се явява и едноличен собственик на капитала, е производител по смисъла на ЗЕ. Посочено е също, че работодателят „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, е независим електропреносен оператор на РБ и оперира в условията на естествен монопол, като притежава и експлоатира електропреносната мрежа на страната, управлява националната електроенергийна система и нейната паралелна работа с електроенергийните системи на държавите от синхронната зона на Континентална Европа. Посочено е, че ищецът, в качеството на заемащо ръководна длъжност лице, разполага с достъп до информация относно състоянието на мрежата, планирани реконструкции, развитие и ремонти, предстоящи изключвания и налагани ограничения, която информация би имала изключителна търговска стойност за настоящи и потенциални ползватели на мрежата, респ.- може да даде предимства на разполагащо с нея лице, при упражняване на търговска дейност в областта на производството на електрическа енергия, изграждане на енергийни съоръжения, търговия с електрическа енергия и консултантски услуги в сферата. Посочено е, че тази информация има характера на „търговски чувствителна информация“ или „търговска информация“ по смисъла на Програмата за съответствието на ECO ЕАД. Посочено е също, че от страна на ищеца са нарушени правила и принципи, установени в Програма за съответствието на ECO ЕАД, Етичен кодекс и ПВТР. В мотивите е посочено също, че наличието на договорни отношения между ищеца- като служител на преносния оператор и производител на електрическа енергия, използването на служебна информация за лични и търговски цели, водят до конфликт на интереси са обстоятелства, и потенциално може да повлияят негативно на публичния образ на независимия преносен оператор. служителят заема ръководна длъжност, която изисква допълнителна отговорност при изпълнение на служебните задължения. ДНО е посочил също, че при определяне на наказанието е отчетено обстоятелството, е действията на ищеца В. са извършвани съзнателно и напълно умишлено, като той не е предприел действия за отстраняване на обстоятелствата, несъвместими със служебното му качество, дори след като работодателят му е узнал за тях, което е довело да налагане на най- тежкото ДН. По делото се установява, че в представената длъжностна характеристика, утвърдена 01.08.2022г., на длъжността „Ръководител“ на Сектор „РЗА, Телемеханика и Телекомуникации“, са посочени –в т. 2, основните функции на длъжността, основно свързани с планиране, организиране, ръководене и контрол на работата по изпълнението на настройките и експлоатацията на устройствата за релейна защита и автоматика, устройства за телемеханика и телекомуникации и всички устройства към вторичните вериги на ел. подстанциите в управлението; да събира и обработва информацията за техническите параметри и схемите на основните съоръжения на ЕЕС в управлението. Длъжностната характеристика е връчена на ищеца на 15.08.2022г. и подписана от същия. По делото се установява, видно от представената действаща Програма за съответствие на „ЕСО“ ЕАД, разработена на основание чл.81к от ЗЕ, че в т.7.4- посочена като основание за издаване на процесната заповед, е разпоредено, че служители, заети с експлоатацията, поддръжката и развитието на мрежата, консултанти, пълномощни представители и членове на управителните органи на дружеството имат пълна забрана за разпространение на „търговски чувствителна информация“, както по време, така и до три години след изтичане на трудовите им договори или др.правоотношения с дружеството. Точка 7.1. дава описание на понятието „търговска чувствителна информация“, като по смисъла на програмата същата е информация за експлоатацията, поддръжката и развитието на преносната система; факти, които по своето естество представляват търговска тайна, както и др. чувствителна в търговско отношение информация, която дружеството получава в резултат на извършване на дейността си; друга информация от търговски, финансов или технически характер, която би могла да осигури търговско предимство на определен правен субект пред останалите участници на пазара. Съобразно посочената т.8.1., предл.1, от Програмата, при изпълнение на трудовите си задължения служителите на независим преносен оператор /НПО/, са задължени да недопускат, да декларират и да предотвратяват конфликт на интереси с физически и юридически лица, включително и такива от вертикално интегрираното предприятие при и по повод осъществяване на основните си трудови задължения. По делото се установява също, че в действащият Правилник на вътрешен трудов ред- цитираните норми на чл. 9, т. 8, 9 и 16, са разпоредени следните задължения към служителите: т.8- да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на дружеството; да не разпространява информация, свързана с възнаграждението, което получава; т. 9- да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения, т.16- да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от КТД, от индивидуалния трудов договор, от заповед на-работодателя и от характера на работата. Видно от приложеният действащ Етичния кодекс на „ЕСО“ ЕАД, с посочените като нарушени норми от същия се установяват следните задължения: по чл. 16- служителите следва да избягват ситуации, при които с действията си използват професионалните си правомощия и статут в личен интерес или в интерес на свързани лица; по чл. 17- служителите не трябва да използват или да разрешават използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или служебните им задължения, докато заемат длъжността и една година след напускането им; по чл. 18- служителите не трябва да извършват консултантска дейност в полза на физически и/или юридически лица, които са заинтересовани от решенията им; чл. 19 -при възлагане на служебна задача, чието изпълнение може да доведе до конфликт между служебните задължения и частните интереси на служителите, същите следва своевременно да уведомят своя ръководител и чл. 21- служителите не допускат да бъдат поставяни във финансова зависимост или в друга обвързаност от външни лица или организации, както и да искат и да приемат подаръци, услуги, пари, облаги или други ползи, които могат да повлияят на изпълнението на служебните им задължения, на техните решения или да нарушат професионалния им подход по определени въпроси. По делото с протоколно определение от 26.11.2024г. е открито производство по оспорване на подписа, положен за ищеца В. върху списъци със запознат КТД за 2022 г. и новият Етичен кодекс на „ЕСО“ и върху списък на запознати с КТД на „ЕСО“ за 2024г. и всички негови приложения. В рамките на откритото производство по чл.193, ал.1 от ГПК, е изслушано заключение по допуснатата СГЕ, от заключението по която се установява, че подписът върху оспорените писмени доказателства е положен от ищеца В. В.. По делото, от страна на ответника, въз основа на нарочно съдебно удостоверение е представен списък, съдържащ опис на всички реализирани процедури по присъединяване към разпределителната ел.мрежа на обекти за производство на ел. енергия от ВЕИ- фотоволтаични електрически централи със сключени договори за достъп до електроразпределителната мрежа и отдаващи енергия в мрежата на „•••“ ЕООД, и „•••“ ООД, с посочени данни за местонахождение и капацитет. Съдът констатира, че списъкът съдържа 42 позиции за фирма „•••“ЕООД и 2 позиции за „•••“ ООД. Представен е и списък, съдържащ описа на всички обекти за съхранение на електрическа енергия на „•••“ ЕООД, с посочени данни за местонахождение, капацитет и сключено споразумение към договор за достъп и пренос по реда на чл.116, ал.11 от ЗЕ. Списъкът съдържа 19 позиции за дружество „•••“. По делото, като свидетели са разпитани М.Д.В. и И.А.С., от показанията на които се установява следното: Св. М.В., сочи, че понастоящем директор на Дирекция “Правно административно обслужване“ на при ответника. Посочва, че на 03.06.2024г. при справка в ТР е установил, че Вл. В. фигурира като управител в двете дружества, при което незабавно е депозирал доклад до директора на дружеството. Свидетелят посочва, че не е имало конкретен избора на дата, като към онзи момент на първи път е направена такава проверка. Св. В. сочи, че в Етичния кодекс и Програмата за съответствие не съществува пряка текстова забрана за извършване на търговска дейност, но същата може да се изведе по тълкувателен път. Свидетелят посочва, че такава пряка забрана има в стандартизираните трудови договори на дружеството, но в случая ищецът е със стар трудов договор преди сертифицирането на „ЕСО“ ЕАД като преносен оператор и преди въвеждане на Програмата за съответствието, в него не е разписана такава забрана. Свидетелят сочи също, че с оглед на заеманата от ищеца длъжност е разполагал с чувствителна търговска информация, като е имал подробна информация за състояние на мрежата, оперативни изключвания, ремонти на мрежата, прогнозиран трафик, като реално на база на тази информация е могъл да направи прогноза за цена за ел. енергия. Св. С. сочи, че заема длъжност „заместник- директор на „Централно диспечерско управление“ на ЕСО. Свидетелят сочи, че ищецът, с оглед на заеманата от него длъжност, би могъл да има достъп до цялата информация, която е в дружеството- особеностите на съответния район - състояние на мрежата, състояние на съответните подстанции на територията, състояние на съоръженията, необходими за присъединяване. Св. С. посочва, че задълженията на съответния ръководител-сектор са да планира, организира, ръководи, отговаря за експлоатацията на всички устройства за релейна защита, автоматика, както и телемеханика и съответните устройства във вторичните вериги. Посочва, че това означава, че отговаря за всичко, което е в един енергиен обект, който е собственост на „ЕСО“ ЕАД, включително и електромери, средства за предаване на данни, телекомуникация и телемеханика. Свидетелят сочи, че тази информация може да бъде използвана по всякакъв начин. Сочи, че информацията, която има за състояние на мрежата, предстоящи изключвания, предстоящи профилактики на съответните съоръжения, може да се използва като изпреварваща информация по отношение на присъединяване и къде е необходимо да се инвестира. Св. С. сочи, че тяхното задължение да присъединяват съответни производители, като където е необходимо, се правят промени в мрежата, което от своя страна се явява цена за присъединяване. Свидетеля сочи, че според него това може да се яви като изпреварващо предимство. Свидетелят сочи, че всяка седмица техният център дава предварителна прогноза и очаквания, които имат за състоянието на електроенергийната система като цяло и тази информация се разпространява в дружеството и всички служители, особено на ръководните позиции, биха могли да се възползват. Свидетелят сочи, че тази изпреварваща информация по отношение на състояние на мрежата, при предстоящи реконструкции и модернизации би могла да даде изпреварващо търговско предимство по отношение на номинации, пазарно поведение. Свидетеля сочи, че ищецът като ръководител би могъл да си набави и данни за количествата произведена електроенергия от останалите производители в района, тъй като цялата информация е в съответния район на територията на гр. Плевен. Сочи също, че Структурата на Управление и мрежови експлоатационни райони/УМЕР/ - Плевен включва около 30 подстанции, на територията на област Плевен и област Ловеч. Св. С. сочи, че посочените в дл. характеристика „всички вторични вериги“, включват всички съоръжения в подстанцията, които са свързани към вторичните вериги, включително и електромери. По делото е изслушана ССЕ, от която се установява, следното: Съобразна платежна ведомост за м.юли 2024 г. на ищеца се установява следното БТВ – основна заплата 3562 лв. и клас прослужено време 25, 3% - 901, 18лв. – общо сума 4463, 18лв. ВЛ е посочило, че обезщетението за оставане без работа, за шестмесечения период 10.07.2024г. – 10.01.2025г., е в размер на 26 779, 08лв. С протоколно определение от 26.11.2024г. е прието изменение по чл.214, ал.1 от ГПК на предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ и е приет за сумата 26 779, 08лв., за периода 10.07.2024г. – 10.01.2025г. С протоколно определение от същото с.з., съдът е извършил констатация с представената в оригинал трудова книжка на ищеца, с която е констатирано, че на стр.19 е отбелязано прекратяване на последният действащ трудов договор, считано на 10.07.2024г., като е констатирано че на следващите страници от ТК няма извършени вписвания и отбелязвания. При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, предмет на настоящия правен спор- с №579/08.07.2024. на изп. директор на „ЕСО“ ЕАД, е издадена от компетентен орган и при спазване на правилата, установени в КТ. По делото безспорно се установява спазването на изискването по чл. 193, ал. 1 от КТ- работодателят е изискал писмени обяснения от служителя преди налагане на дисциплинарното наказание. Съдът намира, че процесната заповед е издадена в сроковете по чл. 194, ал.1 от КТ. Съобразно цитираната норма, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението, в рамките на едногодишен срок от извършването. Така установените срокове са преклузивни – с изтичането им се погасява правото на дисциплинарно- наказващият орган да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя. Принципът на закона е адекватност на дисциплинарното наказание спрямо дисциплинарното нарушение и това включва изискването за своевременно налагане на санкцията. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение./ арг. решение №231/13.06.2011г. по гр. дело №858/2010 г., ВКС, ІV г.о./. В случая, съдът приема за дата за узнаването- 03.06.2024г- датата на депозираният доклад от служител /св. В./ до изп. директор, като дисциплинарно- наказващ орган, от когато е започнал да тече и преклузивният двумесечен срок. С оглед изложеното, съдът намира, че процесната заповед е издадена в законоустановният срок по чл. 194, ал.1 от КТ, а възраженията на ищеца в тази насока са неоснователни. Съдът намира за установено съобразно изложеното от фактическа страна, че процесната заповед отговоря на изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ, а именно: заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да е мотивирана и да съдържа: нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният тест, въз основа на който се налага. Това е предвидено, с оглед възможността за осъществяване правото на защита на работника и на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на изявленията на работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. За законосъобразността на наказанието, от значение е текстовото индивидуализиране нарушението – т.е. фактическото основание на дисциплинарното наказание, чрез посочване на извършените от работника действия, респ. бездействия, които са в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични изисквания, при осъществяване на трудовата си функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел. При преценка законността на дисциплинарното уволнение, съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение. Установените с чл.195, ал.1 от КТ изисквания са предвидени с оглед възможността за осъществяване правото на защита на работника или служителя и на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на изявленията на работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Трайна и неизменна е практиката на съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение е текстовото индивидуализиране на нарушението /т.е.фактическото основание на дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от работника или служителя действия /бездействия/, в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел. Целите на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ се считат за постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарно наказание и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която е дисциплинарно наказан, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали наказанието е законосъобразно. С оглед изложеното, съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, че атакуваната заповед е немотивирана. Освен, че дава легално определение за понятието нарушение на трудовата дисциплина, Кодексът на труда установява и съставите на основните дисциплинарни нарушения. Съдържащото се в чл.187 от КТ изброяване на съставите на нарушенията на трудовата дисциплина е своеобразен „огледален образ” на разпоредбата на чл.126 от КТ, установяваща задължения на работниците и служителите при изпълнение на възложената работа. В КТ липсва легална дефиниция на понятието „злоупотребата с доверие на работодателя“, съдебната практика приема, че следва да е налице поведение на „използване на оказаното доверие от работодателя и с цел неправомерно извличане на облага за служителя или негов близък”. Съдът приема, че за да е налице злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо да е установено извличане на такава материална облага за служителя или негов близък. Динамиката на съвременните взаимоотношения по повод изпълнението на определена трудова функция, се уреждат от по- широк кръг задължителни в рамките на съответната система правила и норми на поведение и изгодата от определено поведение, което е в разрез със същите, не винаги е под формата на облага, особено когато са нарушение правилата на етичното поведение, какъвто е и настоящия случай. Злоупотребата с доверието на работодателя съставлява всяко действие, което е израз на несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност и доверие в отношенията служител и работодател. /в т. см. Решение № 80/ 26.03.2010 година № 4679 /2008г на ВСК, I г.о., Решение №86 от 25, 05, 2011 г. по гр.дело №1734/2009 г., ВКС, ІV г.о.; Решение №242 от 21, 05, 2012 г. по гр.дело №932/2011 г., ВКС, ІV г.о./. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема, че ищецът В. В., е извършил описаните в процесната заповед нарушения, при осъществяване на трудовата си функция, изразяващи се в злоупотреба с доверието на работодателя и едновременно с това- нарушение на правилата за поведение, установени в Програмата за съответствие на ЕСО ЕАД, Етичния кодекс и Правилник на вътрешен трудов ред. По делото съдът намира за установено, с оглед на установяване предмета на дейност на двете дружества – „•••“ ЕООД и „•••С“ ООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала се явява ищеца, че е налице конфликт на интереси, като проявна форма на злоупотребата с доверие на работодателя. Двете дружества са производители на ел. енергия и ползват електропреносната мрежа, собственост на работодателя, съобразно представеният списък, съдържащ опис на всички реализирани процедури по присъединяване към разпределителната ел. мрежа. Съдът счита, че в случая двете нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищеца В., са взаимосвързани. Съдът счита, че за да е налице злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо да има нарушение на конкретно разписана законова норма или разпореждане на работодателя, респ. не е необходимо да има забрана в писмен вид за участие в търговски дружества, със сходен предмет на дейност, каквито твърдения се излагат в представената писмена защита. Съдът счита, че установеният по делото конфликт на интереси- заемане едновременно на ръководна длъжност в дружество, притежаващо електропреносната мрежа в РБ и притежаването на дружества, чийто основен предмет на дейност е производството на ел. енергия и ползването на същата ел. мрежа, сочи едновременно на нарушение на принципите на етично поведение и на злоупотреба с оказаното доверие. При преценката относно законосъобразността на наказанието, съдът е длъжен и без наведени доводи на страните в тази насока да вземе отношение по въпросите по чл.189, ал.1 от КТ - за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършените нарушения, като вземе предвид и обстоятелствата, при които са извършени тези нарушения, както и поведението на работника или служителя във връзка с тях. Така следва да процедира съдът във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му – забележка, предупреждение за уволнение или уволнение. Анализът на всеки от тези критерии има важно практическо значение с оглед това опорочено ли е уволнението, или не. Тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа; с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с по- висока степен на отговорност при изпълнение на работата./ арг. решение №163/13.06.2012г. по гр.д. №564/2011г. на ІV г.о. и с решение №227/29.06.2012г. по гр.д. №1417/2011г. на ІІІ г. о., на ВКС/. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя; доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. В случая съдът приема, че от страна на дисциплинарно- наказващият орган правилно при издаване на процесната заповед е съобразил законовите критерии по чл.189, ал.1 от КТ и наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че „тежко” нарушение по смисъла на чл.190, ал. 7 от КТ, може да бъде всяко едно от нарушенията, по чл.187, ал.1 от КТ /като изброяването им е примерно/. В случая съдът отчита вида и характера на дейност на работодателя „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, като независим електропреносен оператор на Република България, в условията на естествен монопол, който притежава и експлоатира електропреносната мрежа на страната, от една страна и ръководната длъжност, заемана от ищеца В., която предпоставя по- високи изисквания спрямо него. На основание гореизложеното, съдът намира, че издадената заповед за дисциплинарно наказание е законосъобразна, а предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаването й за незаконосъобразна и нейната отмяна, следа да бъде отхвърлен като неоснователен. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. С оглед изхода по главният иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ-като акцесорен, за възстановяване на ищеца на заеманата от преди уволнението длъжност •••. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр чл. 225, ал.1 от КТ. С оглед изхода по главният иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ-като акцесорен, за заплащане на обезщетение за времето, в което ищецът е останал без работа, в размер на 26 779, 08лв., за периода 10.07.2024г. – 10.01.2025г. По отношение на разноските – с оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, като в полза на същия бъдат присъдени разноски в размер на 545лв., съобразно представеният списък на разноските /от които 240лв депозит за ВЛ, 5 лв.- за съд. удостоверение и 300лв –юрк. възнаграждение, определено от съда/. Водим от горното, съдът