Решение № 145 от 10.3.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 1957/2025 г.

за да се произнесе, съобрази:

В исковата молба от М. П. Х., срещу ОУ „Св.С.О.“ с.П.И. се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ОУ „Св.Св. К. и М.“ с. Б., общ. Сс, на длъжност старши учител, до прекратяване на трудовото й правоотношение считано от 01.07.2023 г. поради закриване на училището. Последната й начислена брутна работна заплата към месеца с напълно отработено време - м. юни е в размер 2145,54 лева. Тъй като ОУ „Св.Св. К. и М.“ с. Б. е закрито със Заповед № РД 14- 12/07.03.2023 г. на Министъра на образованието и науката, с Решение на Общински съвет - СС № 909/24.11.2022 г., за правоприемник на училището е определено ОбУ „Св. К. О.“ ЕИК ...................., с. Пр. И..

С Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. подписан между МОН и СРСНПБ от една страна и СБУ към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа и НУС към КНСБ, от друга страна в сила от 01.01.2023 г. са се договорили, че текста на чл.27 се изменя, като в т. 2, буква "а" на същия е предвидено, че за педагогическите специалисти, в случая старши учител и старши възпитател считано от 01.01.2023г. минималната основна работна заплата е 1763 лева. В чл. 27, ал. 3, т. 2 от анекса е предвидено, че: „Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимално РЗ или са по-високи от тях се увеличават с не по- малко от 15%“. В конкретния случай ищцата е работила като старши учител в ответното учебно заведение, поради това за нея е действала разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от анекса и основното й месечно трудово възнаграждение следвало да бъде увеличено с 15%, или с 230,00 лева, за да се получи стойност на минималната основна работна заплата от 1763,00 лева. Към тази основна работна заплата следва да се прибави сумата отговаряща на 39% за трудов стаж и професионален опит, а именно 687,55 лева. и други допълнителни начисления в размер на 117,49 лева._В такъв случай брутната й работна заплата месечно, заедно с класа и другите допълнителни начисления е равна на 2568,04 лева.

От Заповед № 5744-257/28.06.2023 г. на директора на ОУ „Св.Св. К.и М.“ с. Б. се установява, че за основна заплата и клас прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. са й заплатени 12 873,24 лв. вместо 14 703,30 лв. Разликата между дължимото възнаграждение за периода и реално полученото е равна на сумата от 1 830,06 лв.- главница.

Освен посоченото, работодателят й дължи сумата в общ размер на 4 647,50 лв. главница, представляваща разлика между изплатените й обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ и реалното дължимите й такива, сумата от 345,60 лв. - главница, представляваща разлика между изплатените й обезщетения по чл. 224 от КТ и реалното дължимите й такива, сумата от 845,00 лв. - главница, представляваща разлика между изплатените й обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ и реалното дължимите й такива.

Съгласно чл. 54 от КТ Колективен трудов договор и анексите към него влизат в сила от деня на сключването му „доколкото в него не е уговорено друго“, а в случая е посочена датата 01.01.2023 г. Поради обратното действие всички учители и непедагогически специалисти, включително и тези с прекратени трудови правоотношения към момента на сключване на анекса, но които са били в трудови правоотношения към 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на своите трудови договори имат право да получат договорения размер на възнаграждението.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Обединено училище „Св. К. О.“ ЕИК................, с. Пр. И., общ. Сс, обл. Сс, ул. „Г. Д.“№ .... представлявано от Г. В. - Директор, да заплати на М. П. Х., ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр. Сс, ж.к. „С.“ № ........, ет. aп. ..... общата сума от .....10310.06 лв., както следва:

1. 1830,06 лв. - главница, представляваща разлика между изплатените й трудови възнаграждения за периода от месец януари 2023 г. до м. юни 2023 г. (вкл.) и реалното дължимите й такива за същия период а именно: м. януари 2023 г. - 305,01 лв.; м. февруари 2023 г. - 305,01 лв.; м. март 2023 г. - 305,01 лв.; м. април 2023 г. - 305,01 лв.; м. май 2023 г. - 305,01 лв.; м. юни 2023 г. - 305,01 лв., ведно с лихвата за забава до момента на подаване на исковата молба (16.12.2025г.), а именно: януари 2023 г. - 117,87 лв.; м. февруари 2023 г. - 115,16 лв.; м. март 2023 г. - 112,16 лв.; м. април 2023 г. - 108,26 лв.; м. май 2023 г. - 106,26 лв.; м. юни 2023 г. - 103,36 на обща сума от 663,07 лв., или общо 2493.13 лв.

2. 4647.50 лв. - главница, представляваща разлика между изплатените й обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ и реалното дължимите й такива, ведно с лихвата за забава, считано от 01.07.2023 г. до момента на подаване на исковата молба (16.12.2025 г.) на стойност 1575,28 лв. или общо 6222.78 лв.

3. 345.60 лв. - главница, представляваща разлика между изплатените й обезщетения по чл. 224 от КТ и реалното дължимите й такива, ведно с лихвата за забава, считано от 01.07.2023 г. до момента на подаване на исковата молба (16.12.2025 г.) на стойност 117,14 лв. или общо 462.74 лв.

4. 845.00 лв. - главница, представляваща разлика между изплатените й обезщетения по чл. 224 от КТ и реалното дължимите й такива, ведно с лихвата за забава, считано от 01.07.2023 г. до момента на подаване на исковата молба (16.12.2025 г.) на стойност 286,41 лв. или общо 1131.41 лв.

Ведно със законната лихва върху главницата по горепосочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Претендира и направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът изразява следното становище по предявените искове:

Оспорва се изцяло по основание и размер исковата молба.

Счита, че не са налице предпоставките училището да бъде конституирано като ответник в производството, тъй като същото не се явява задължено лице по предявените от ищцата искове.

Ищцата М. П. Х. не е била в трудовоправни отношения с О.У „Св. К. О.“ - с. П.И., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със заповед на директора на ОУ „Св. Св. К.и М.“ - с. Б., считано от 01.07.2023 г., като мотивите са закриване на училището. Посоченото правно основание за прекратяване на трудовия договор е чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ - закриване на предприятието, както и заповед на министъра на образованието и науката № РД14-12/07.03.2023 г., обнародвана в ДВ бр. 24/17.03.2023 г. Посочените причини за прекратяване на трудовия договор - закриване на ОУ“Св. Св. К. и М.“ с. Б..

Правното основание, по което е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с работодателя й - чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ - закриване на предприятието - не предполага правоприемство.

Твърди се, че по иска за лихва в размер на 663,07 лв. не е посочена начална дата. Също не става ясно от ИМ защо се претендират две обезщетения по реда на чл. 224 от КТ.

Няма доказателства и за момента на придобиване на право на пенсия по смисъла на чл. 222, ал. 3 от КТ, нито за годините, работени при конкретен работодател.

Няма данни и за правното основание и размерите на обезщетенията, които ищцата е получила при прекратяване на трудовото си правоотношение.

Счита, че за дължимите възнаграждения за забава за всяка от разликите за месеци януари 2023 до юни 2023 вкл. не е посочена начална дата, от която е изчислено всяко едно от тези възнаграждения за забава - поради което не може да се прецени правилно ли е изчислен размерът.

Отделно от това счита, че всяко от тези обезщетения следва да бъде предявено като отделна претенция за всеки месец - тъй като касае различен период.

Моли съда да отхвърли исковите претенции.

Претендира направените по делото разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото

доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Установява се от Заповед №5744-257 от 28.06.2023 г., че ищцата М. П. Х., е била в трудово правоотношение с ОУ „Св.Св. К. и М.“ с. Б., общ. Сс, на длъжност старши учител, до прекратяване на трудовото й правоотношение считано от 01.07.2023 г. поради закриване на училището.

С Решение на Общински съвет - Сс № 909 взето на заседание с протокол №42 от 24.11.2022 г., за правоприемник на движимото и недвижимото имущество на училището е определено ОУ „Св. К. О.“, с. Пр. И..

Установява се от Заповед № РД 14- 12/07.03.2023 г. на Министъра на образованието и науката, публикувана в ДВ бр.24 от 2023 г., че имуществото, което е общинска собственост се предоставя за управление със заповед на кмета, а имуществото, което е собственост на ОУ „Св.Св. К.и М.“ с. Б., се предоставя на ОбУ „Св. Кл.О.“, с. Проф. И..

С Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. подписан между МОН и СРСНПБ от една страна и СБУ към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа и НУС към КНСБ, от друга страна в сила от 01.01.2023 г. са се договорили, че текста на чл.27 се изменя, като в т. 2, буква "а" на същия е предвидено, че за педагогическите специалисти, в случая старши учител и старши възпитател считано от 01.01.2023г. минималната основна работна заплата е 1763 лева. В чл. 27, ал. 3, т. 2 от анекса е предвидено, че: „Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални РЗ или са по-високи от тях се увеличават с не по-малко от 15%“.

Установява се от служебна бележка, че ищцата е била член на синдикалната организация към СБУ при ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ с. Брадвари, общ. Силистра, като членския внос е бил редовно внасян.

От Заповед № 5744-257/28.06.2023 г. на директора на ОУ „Св.Св. К. и М.“ с. Б. се установява, че на ищцата са заплатени обезщетения:

По чл.220 ал.1 КТ за неспазено предизвестие (2 месеца) в размер на 4291,08лв.

По чл.222 ал.3 КТ в размер на 11 брутни заплати в размер на 23600,94лв.

По чл.224 ал.1 КТ за неизползван отпуск (18 дни) в размер на 1755,36лв.

Установява се от същата заповед, че последната и начислена брутна работна заплата към месеца с напълно отработено време - м. юни е в размер 2145,54 лева, върху който размер са изчислени обезщетенията.

В исковата молба се признава, че за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. на ищцата е заплатена сумата 12873,24 лв.

От фиш за работна заплата за месец юни 2023 г. се установяват елементите на работната заплата, начисленията, работните дни и удръжките.

От разпореждане за отпускане на пенсия от ТП на НОИ и копията на трудови книжки се установява осигурителния стаж на ищцата.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Не е спорно по делото, че ищцата е била в трудово правоотношение с ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ с. Брадвари, общ. Силистра, на длъжност старши учител, до прекратяване на трудовото й правоотношение считано от 01.07.2023 г. поради закриване на училището.

Ищцата е активно легитимирана да предяви исковете за заплащане на дължимо трудово възнаграждение и обезщетение срещу бившия работодател.

Предвид закриване на училището, на първо място спорно по делото е дали ответника е правоприемник на закритото училище, съответно дали отговоря за заплащане на дължими на ищцата суми.

Съгласно чл.304 ал.2 ЗПУО При закриване на държавно или общинско училище, детска градина или център за подкрепа за личностно развитие имотите и вещите по ал. 1 преминават в собственост на училището, детската градина или центъра за подкрепа за личностно развитие, определени за правоприемник на имуществото по чл. 322, ал. 1, т. 4 ЗПУО.

Съгласно Решение на Общински съвет - Силистра № 909 взето на заседание с протокол №42 от 24.11.2022 г., за правоприемник на движимото и недвижимото имущество на училището е определено ОбУ „Св. Кл. О.“, с. П. И..

В Заповед № РД 14- 12/07.03.2023 г. на Министъра на образованието и науката, публикувана в ДВ бр.24 от 2023 г. е посочено, че имуществото, което е собственост на ОУ „Св.Св. К. и М.“ с. Б., се предоставя на ОбУ „Св. Кл. О.“, с. Пр. И..

Предвид взетото решение на ОбС-Сс и издадената заповед на Министъра на образованието и науката и на базата на принципа "комуто ползите - нему и вредите", съдът приема, че приемащото имуществото училище е надлежен ответник в настоящото производство и дължи заплащането на суми, които не са били заплатени от предходният работодател на ищцата.

Не е спорно по делото, че ищцата е била член на синдикалната организация към СБУ при ОУ „Св.Св. К.и М.“ с. Б., общ. Сс, като членския внос е бил редовно внасян.

В системата на предучилищното и училищното образование към 01.07.2023 г. - момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата действа колективен трудов договор № Д001-269/06.12.2022 г., подписан от министъра на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България като работодатели и синдикални организации.

С Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. е договорено изменение в чл. 27, ал. 1 от КТД, предвиждащо увеличение на минималните основни заплати на работещите в системата на предучилищно и училищно образование, като за педагогически специалист Старши учител е определен минимален размер на основната работна заплата в размер на 1763 лева и е договорено изменение в чл. 27, ал. 3, т. 2, като индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Измененията са приети с обратно действие, считано от 01.01.2023 г.

Съдът приема, че изменението с анекса е приложимо и за педагогическите специалисти с прекратени трудови правоотношения поради пенсиониране преди датата на подписване на анекса, но полагали труд към 01.01.2023 г. Анексът като неразделна част от КТД има действие от момента на неговото подписване, но анексът от 10.08.2023 г. предвижда приложение на изменението от минал момент - считано от 01.01.2023 г. по отношение на всички работили и работещи през 2023 г. лица в системата на образованието по трудови правоотношения, съществували към 01.01.2023 г., касаещо увеличение на трудовите възнаграждения на заетите в сферата на образованието. Посочената в анекса задна дата - 01.01.2023 г. е приложима за настъпването на по-благоприятни последици за "заетите" и "работещите" в системата на образованието лица, отговарящи на условията за заеманата длъжност към момента на сключването на анекса, независимо от времето, през което са работили, считано от 01.01.2023 г. до момента на прекратяването на трудовото правоотношение и независимо кога е станало прекратяването. Приемането на противен извод ще противоречи пряко на забраната за дискриминация при упражняване на правото на труд, уредена в чл. 6, ал. 2 от КТ и в чл. 8, ал. 3 от КТ и съответно на принципа на равно третиране при заплащане на труда на работещите при еднакви условия в един и същи времеви период.

По отношение на дължимите суми за разлики за трудово възнаграждение - в исковата молба е посочено, че на ищцата за основна заплата и клас прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. са й заплатени 12873,24 лв., което обстоятелство не е спорно.

Ищцата е работила като старши учител, поради това за нея е действала разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от анекса и основното и месечно трудово възнаграждение следва да бъде увеличено с 15%, при което минималната основна работна заплата от 1533лв. става 1763,00 лв. Към тази основна работна заплата следва да се прибави сумата отговаряща на 38% за трудов стаж и професионален опит, за периода месец 01 до 05 2023 г., а именно 669,94лв., а за месец 06.2023 г. - 687,55 лв., т.к. трудовото правоотношение се прекратява към 01.07.2023 г., а за месец 06.2023 г. ищцата вече е имала клас прослужено време от 39%. Следва да се добавят и другите начисления с постоянен характер (без да се вземат предвид начисленията с променлив характер) – клас квалификация ПКС – 30лв., СБКО 3% - 52,89лв. В такъв случай месечната брутна работна заплата на ищцата е става общо на 2515,83лв. за месеците 01 до 05 2023 г., а за месец 06.2023 г. – 2533,46лв., като същата е била в размер на 2191,53лв. (без начисленията с променлив характер) за месеците 01 до 05 2023 г., а за месец 06.2023 г. – 2206,86лв. Съответно разликата е в размер на 324,30лв. (2515,83- 2191,53) за месеците 01 до 05 2023 г., а за месец 06.2023 г. – 326,60лв. (2533,46- 2206,86)

Предвид заявената претенция в размер на 305,01лв. месечно или общо в размер на 1830,06лв., същата следва да бъде уважена изцяло.

По отношение на обезщетенията при прекратяване на трудовият договор - не е спорно между страните, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата са изплатени обезщетения:

По чл.222 ал.3 КТ в размер на 11 брутни заплати;

По чл.224 ал.1 КТ за неизползван отпуск (18 дни).

По чл.220 ал.1 КТ за неспазено предизвестие (2 месеца);

Съдът извърши следните изчисления: обезщетенията, които са изплатени на ищцата са изчислени върху начислена брутна работна заплата към месеца 06.2023 г. в размер от 2145,54 лева, който размер се получава като към основното възнаграждение от 1533лв. се прибавят клас прослужено време 582,54лв. (38%), клас квалификация ПКС – 30лв. При прилагане на увеличението в основната заплата от 15%, прието с процесният анекс на КТД, същата става в размер на 1763лв., към която сума се прибавят клас прослужено време 687,57лв. (39% предвид горепосочените мотиви), клас квалификация ПКС – 30лв., както и според съда следва да се прибави СБКО 3% в размер на 52,89лв., като по този начин се получава обща брутна работна заплата от 2480,57лв.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е в размер на 11 брутни заплати, т.е. 27286,27лв. (2480,57лв.*11). Като се приспадне изплатеното на ищцата обезщетение в размер на 23600,94лв. се получава разлика в размер на 3685,33лв. до който размер този иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълният предявен размер от 4647,50лв. – отхвърлен.

Съдът извърши следните изчисления по отношение на обезщетението по чл. 224 от КТ - начислената брутна работна заплата, върху който са изчислени обезщетенията при прекратяване на трудовият договор е размер от 2145,54лв., както е посочено погоре. При разделяне на този размер на броя работни дни – 22 се получава среднодневно брутно трудово възнаграждение в размер на 97,52лв., което като се умножи по броя дни неизползван платен годишен отпуск - 18 се получава изплатеното на ищцата обезщетение в размер на 1755,36лв. При прилагане на анекса начислената брутна работна заплата, върху която следва да бъде изчислено обезщетението е в размер от 2480,57лв. (съгласно горепосочените мотиви) и среднодневно брутно трудово възнаграждение в размер на 112,75лв. (2480,57лв./22), което като се умножи по броя дни неизползван платен годишен отпуск - 18 се получава сумата от 2029,56лв. Разликата между тази сума и изплатената на ищцата сума е в размер на 274,20лв. до който размер този иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълният предявен размер от 345.60 лв. – отхвърлен.

По отношение на обезщетението по чл. 220 от КТ - начислената брутна работна заплата, върху който са изчислени обезщетенията при прекратяване на трудовият договор е размер от 2145,54лв., а при прилагане на анекса начислената брутна работна заплата, върху която следва да бъде изчислено обезщетението става в размер от 2480,57лв. Съответно това обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения е в размер на 4961,14лв. Разликата между тази сума и изплатената на ищцата сума (4291,08лв.) е в размер на 670,06лв. до който размер този иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълният предявен размер от 845лв. – отхвърлен.

По отношение на исковете за лихва за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД – при неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът счита, че съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ, законната лихва се дължи за периода от 30.09.2023 г. - последния ден на месеца, следващ месеца, в който е прието ретроактивното действие на чл. 27 на КТД /10.08.2023 г./ и до 16.12.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, доколкото не се установи в КТД да е договорен друг срок.

Съдът извърши изчисления с онлайн калкулатор на НАП, като по отношение на разликите в трудовото възнаграждение, върху сумата от 1830,06лв. за периода 30.09.2023 г. до 16.12.2025 г. е дължима лихва в размер на 538,56лв. до който размер иска за лихви следва да бъде уважен, а за разликата до пълният предявен размер от 663,07лв. – отхвърлен.

Лихвата за забава, дължима върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ за периода 30.09.2023 г. до 16.12.2025 г. е в размер на 1084,54лв., до който размер този иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълният предявен размер от 1575,28 лв. – отхвърлен.

Лихвата за забава, дължима върху обезщетението по чл. 224 от КТ за периода 30.09.2023 г. до 16.12.2025 г. е в размер на 80,69лв., до който размер този иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълният предявен размер от 117,14 лв. – отхвърлен.

Лихвата за забава, дължима върху обезщетението по чл. 220 от КТ за периода 30.09.2023 г. до 16.12.2025 г. е в размер на 197,19лв., до който размер този иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълният предявен размер от 286,41 лв. – отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски за настоящото производство, но по делото няма данни за сторени такива.

На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1180 евро, като съобразно посоченото в списъка с разноски по чл.80 ГПК уточнение за кой иск какво е платено и съразмерно с отхвърлената част от всеки иск следва да се присъдят разноски в размер на 223,11 евро.

Така мотивиран, районният съд