Решение № 873 от 11.12.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1205/2022 г.

Производството е образувано по искова молба подадена от „Соларпро Кънстракшън“ АД, с ЕИК 205194721, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“Иван Михайлов“ 58Д, представлявано от М. В. В. - изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. П. В., съдебен адрес гр.С., , ул.“Г." № срещу И. А. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Б., ул.“П.“ №, ет.. Твърди се от ищеца, че въз основа на сключен трудов договор № 300995/28.07.2021г. ответникът И. А. Д. е назначен на длъжност „Работник в строителството“ при ищеца. Сочи се, че трудовият договор е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, вр. с чл.70 КТ, като е уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 650 лв., като предвид липсата на изрична уговорка относно срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор, то той е 30 дни, съгласно чл.326, ал.2 КТ. Твърди се, че с допълнително споразумение № 300995-2/11.01.2022г. ответникът е бил командирован в Ирландия при условията на чл.121а КТ, като съответно е договорено и трудово възнаграждение, както следва: за Ирландия - 10, 50 евро на час. Така последното трудово възнаграждение на ответника за пълен отработен месец е в размер на 2860, 00 лв., тъй като е полагал труд в Ирландия. Твърди се, че на 20.03.2022г. ответникът е депозирал молба до работодателя си за прекратяване на трудовия договор, в която изрично е записал, че няма да спази уговореното в трудовия договор предизвестие и след тази дата не се е явил повече на работа. Във връзка с подаденото заявление работодателят е издал Заповед № 0965/20.03.2022г., с която на основание чл.326, ал.1, вр. с чл.220, ал.1 КТ трудовото правоотношение с ответника е прекратено. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за отработване на 30 дневното предизвестие, предвидено в чл.326, ал.2 КТ. При поддържане на фактически твърдения в горната насока се иска, на основание чл.220, ал.1 КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размера 2860, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на иска до изплащането. Претендират се разноски. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба е връчена на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който се оспорва като неоснователен предявения иск, без посочване на конкретни съображения и основания за това. Ответникът е депозирал и насрещен иск срещу ищеца по първоначалния иск. С насрещния иск И. А. Д. иска осъждане на „Соларпро Кънстракшън“ АД, с ЕИК 205194721 да му заплати следните суми и на следните основания: - сумата в размер на 224, 00 / двеста двадесет и четири евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 438, 00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС - 300995 - 2 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за четиринадесет работни дни, положени през месец януари 2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; - сумата в размер на 320, 00 / триста и двадесет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 626, 00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995- 2 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за двадесет работни дни положени през месец февруари 2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; - сумата в размер на 208, 00 / двеста и осем евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 407, 00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за тринадесет работни дни положени през месец март 2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; - сумата в размер на 505, 00 / петстотин и пет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 987, 00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец януари 2022 година, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; - сумата в размер на 720, 00 / седемстотин и двадесет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 1 408, 00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец февруари 2022 година, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; - сумата в размер на 468, 00 / четиристотин шестдесет и осем евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 915, 00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец март 2022 година, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; - сумата в размер на 2 485, 00 /две хиляди четиристотин осемдесет и пет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 4 858.00 лева, представляващи неизплатени дневни пари за командироване в чужбина, съгласно чл.5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ, за 71 дни, за времето от 11.01.2022 година включително до 19.03.2022 година включително, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; - сумата в размер на 9 230, 00 / девет хиляди двеста и тридесет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 18 044, 00 лева, представляващи неизплатени квартирни пари за командироване в чужбина, съгласно чл.5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ, за 71 дни, за времето от 11.01.2022 година включително до 19.03.2022 година включително; - сумата в размер на 1 575, 00 / хиляда петстотин седемдесет и пет евро/, или тяхната равностойност в лева, в размер на 3 079, 00 лева, представляваща неизплатен извънреден труд за 10 дни, положен през почивни дни / подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба/ за целия период на командироване - 11.01.2022 година до 19.03.2022 година ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума, - сумата в размер на 168, 00 / сто шестдесет и осем евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 328, 00 лева, представляваща неизплатен извънреден труд за един ден положен през официален празник — 03.03.2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума; - сумата в размер на 1 080, 00 / хиляди и осемдесет евро/, или тяхната равностойност в лева в размер на 2 111.00 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на девет дни. Претендира се присъждане на направените разноски по делото. Твърди се в насрещния иск, че И. Д. е започнал работа при ответника на 28.07.2021г. по трудово правоотношение, на основание сключен трудов договор № 300995/28.07.2021г. на длъжност „Работник в строителството“, която изпълнявал до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед № 0965 от 20.03.2022 г. Сочи се, че трудовия договор бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, вр. с чл.70, ал.1 от КТ - срочен трудов договор до завършване на определена работа със срок за изпитване от шест месеца уговорен в полза на работодателя, при пълно работно време -8 часа при петдневна работна седмица. Основно задълженията по длъжността се състояли в извършване на монтаж на соларни елементи. Твърди се, че с Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022г. към трудовия договор бил командирован на работа в Ирландия за изграждане на фотоволтаични електроцентрали според приложен график /точка 1 от допълнителното споразумение/. Съгласно точка 2 от допълнителното споразумение командироването било за срок от 11.01.2022г. до 15.04.2022г. Съгласно точка 3 от допълнителното споразумение размера на брутното трудово възнаграждение бил определен на 10.50 евро за всеки изработен час с включен транспорт и настаняване в държавата на командироване. Сочи се, че на 11.01.2022г. Д. пристигнал заедно с други работници в Ирландия, графство Уотърфорд, а считано от 12.01.2022г. започнал изпълнение на трудовите си задължения съгласно сключеното допълнително споразумение, като работата се състояла в извършване на монтаж на соларни елементи на фотоволтаични електроцентрали. Твърди се от ищеца, че през целия период на командироването полагането на труда се извършвало от понеделник до събота с продължителност на работния ден от осем часа за времето от понеделник до петък включително, и шест часа в събота, както и по време на националния празник - трети март. Местата, в които бил настанен да живее заедно с другите работници обикновено се намирали извън населено място, а полагането на труд се извършвало на няколко различни обекта, които били значително отдалечени от местата, в които живеели и се налагало всеки ден да пътува до работното място в рамките от тридесет минути до повече от един час. Независимо от уговорката по точка 3 от допълнителното споразумение за заплащане на сумата в размер на 10.50 евро за всеки изработен час, за целият период на командироването се твърди, че работодателят заплащал значително по - ниско възнаграждение, както и че положения извънреден труд също не е бил заплащан. Освен това обаче от договореното възнаграждение работодателят се твърди, че е удържал и суми за транспорт и за настаняване. Твърди се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 20.03.2022г. с предизвестие от ищеца е имал неползван платен годишен отпуск в размер на девет дни, за които ответника не е изплатил парично обезщетение. При поддържане на фактически твърдения в горната насока от ищеца по насрещните искове се обосновава правен интерес от предявяването им, както и искане за осъждане на ответника да му заплати неизплатената част от трудовото възнаграждение договореното съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300366 - 7 от 11.01.2022 година за положен труд за целия период на командироване, като се позовава на разпоредбата на чл.121а, ал.4 и ал.5 от КТ вр. с чл.6, ал.2 от НУРКИРСРПУ работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят не могат да договорят размер на трудовото възнаграждение по-нисък от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общо приложими по съответния ред. Предвид това и изложените по — горе фактически твърдения, се сочи, че ответника дължи заплащането на разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС — 300995 - 2 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, което е в размер на над 15 евро за всеки отработен час. Твърди се също така, че и съгласно чл.5а от НУРКИРСРПУ работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, заплаща пътни, дневни и квартирни пари в размерите, определени в законодателството на приемащата държава членка, когато работникът или служителят изпълнява част от работата си извън населеното място, на което първоначално е командирован или изпратен. Съгласно точка 33 от Приложение № 2 към Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в Ирландия размера на дневни пари е определен на 35.00 евро на ден, а размера на квартирните пари е определен на 130.00 евро на ден. Предвид това и изложените по-горе фактически твърдения, ответника дължи заплащането и на дневни и квартирни пари за всеки ден от командироването в Ирландия, в размерите посочени в насрещния иск. Претендира се заплащане и на положения извънреден труд, като и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. В законоустановения срок ответника по насрещния иск е депозирал писмен отговор. С отговора не се оспорва допустимостта на насрещните искове. Възразява се по основателността им и се оспорват. Не се оспорва твърдението, че ищецът по НИ е бил служител на ответника, съгласно подписан трудов договор № 300995/28.07.2021г., като впоследствие с допълнително споразумение № 300995-2/11.01.2022г. е бил командирован в Ирландия при условията на чл. 121а КТ, като съответно е договорено и трудово възнаграждение както следва: За Ирландия - 10, 50 евро на час. По иска с правно основание чл.128, ал.2 КТ вр. с чл.242 КТ ВР чл.245, ал.2 КТ - оспорват се изцяло твърденията направени в насрещния иск относно неизплатено трудово възнаграждение, както следва: за м. 1.2022г., за м.2. 2022г.; за м.3. 2022г. В депозирания иск се оспорва, че не става ясно по какъв начин са формирани претендираните суми за месеците 1, 2 и 3 на 2022г. и от къде и как са изчислени тези работни дни, за които се дължат, не става ясно кои са тези работни дни, които не са заплатени. Предвид горното се посочва, че ответника по тези искове не може да ангажира доказателства и да опровергае твърденията на ищеца, тъй като не става ясно как е формирана цената на този иск и съответно какво точно се претендира, че не е изплатено. Обобщава се, че не е налице твърдяно задължение за изплащане на претендираното трудово възнаграждение. Иска с правно основание чл.121, ал.4 и 5 КТ вр. с чл. 6, ал.2 от НУРКИРСРПУ - също се оспорва като неоснователен и по основание, и по размер. Сочи се, че минималната часова ставка за Ирландия е 10.50 евро на час, а не 15.00 евро на час, както твърди ищецът и този факт може лесно да се установи от официалните сайтове на правителството на Ирландия. В тази връзка се сочат доказателства - разпечатки от официалният сайт на правителството на Ирландия, от който се установява, че минималната часова ставка е в размер на 10.50 евро, а продължителността на работната седмица е 48 часа. Като невярно се определя твърдението, че това възнаграждение касае само нискоквалифициран труд, в който не попада ищеца. От изложеното в насрещния иск не става ясно от къде стига до извод, че е следвало да бъде назначен на по - високо възнаграждение и как е определил категорията на неговия труд. В насрещния иск е посочена някаква часова ставка от 15.00 евро на час, която не кореспондира с нормативно установените минимални часови ставки за Ирландия. Иска с правно основание чл.5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ за дневни пари и квартирни пари също се оспорва по основание и размер. Твърди се, че съгласно Допълнително споразумение № 300995- 2/11.01.2022г., сключено между страните по делото, неразделна част от Трудов договор № 300995/28.07.2021г. на основание чл. 119 КТ, вр. 121а КТ и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда на командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, работодателят е командировал И. Д. в Ирландия за изграждане на фотоволтаични електроцентрали за процесния период. В цитираното допълнително споразумение е уговорено, че работодателят ще поеме разходите за квартирни и пътни разходи на служителя и това е сторено. Сочат се доказателства, от които се твърди, че се установява фактът, че на ищеца работодателят е осигурил квартира, която е заплатил за целия период на командироването, а през времето на изпълняване на трудовите си задължения в Ирландия на ищеца е осигурен служебен транспорт от квартирата до мястото на работата му. Тези твърдения на ищеца се определят като неверни, както и че е неясно по какъв начин са изчислени претендираните суми за квартирни пари, като не са представени и никакви доказателства, които да доказват извършването на твърдените разходи от ищеца. Оспорва се като неоснователно искането за заплащане на дневни пари, съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/. По силата на чл. 121а КТ и допълнителното споразумение, в процесния случай приложимата наредба е: Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, която не регулира изплащане на дневни пари, а предвижда сключване на допълнителни споразумения /чл. 2 от наредбата/, по силата на които се договарят финансовите условия при командироването. В процесните допълнителни споразумения няма уговорени плащания за дневни пари за периода на командировката. Подробно се обосновава тезата за неприложимост на наредбата, на която ищецът се е позовал, за да претендира тези плащания. Изтъква се, че в чл. 1 от Наредбата е постановено, че с нея се уреждат условията и редът за командироване и изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121 а от КТ, а в чл. 2, ал. 2 е посочено съдържанието на допълнителното споразумение, като изрично е визирана и необходимостта от данни за финансовите условия на командироването. Именно предвид правната възможност за сключване на допълнителни споразумения към трудовия договор при командироване в чужбина, в чл. 215 от КТ са различни и предпоставките по aл. 1 и по ал. 2 за заплащане на дневни. В случая поради сключване на допълнителни споразумения за командироване на господин Д. претендираните от него дневни по Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ не се дължат, тъй като посочената наредба е неприложима. Исковете с правно основание чл.143 КТ във вр. с чл.262, ал.1, т.2 и т.3 от КТ - също се оспорват по основание и размер - Твърди се, че не е налице полагане на извънреден труд от ищеца, тъй като работната седмица в Ирландия е 48 часа, а не както е в България 40 часа. В доказателство на изложеното е и приложената информация от сайта на правителството на Ирландия, като тази регламентация е установена и в чл.15 от Закон за организация на работното време от 1997г. в Ирландия. От тук следва, че положения труд през събота не се явява извънреден, а предвид разпоредбата на чл.121а, ал. 5 КТ, т.е. работниците освен, че получават възнаграждението съгласно разпоредбите на приемащата държава, то те следва да работят и съгласно нейните норми относно работно време, работна седмица, почивки и т.н., което се отнася и до полагането на труд през официален за България празник, а именно 03.03.2022г. На този ден в Ирландия не е предвидено по - високо заплащане на труда, поради което не следва да се заплаща и от страна на работодателя в настоящия случай. На следващо място се изтъква, че не става ясно извънредния труд въз основа на кой нормативен акт е установен и се претендира. Нещо повече, заявява се от ответника, че ищецът не е полагал труд на 18.02.2022 и на 19.02.2022г., както и на 12.03.2022г. както твърди в насрещния иск. По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ - този иск се оспорва само по размер. Признава се от ответника по този иск, че ищецът има начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1673, 10 лв., като от работодателя се изразява готовност това вземане да му се изплати при посочване на сметка от ищеца, но се оспорва, че такова обезщетение се дължи за разликата над тази сума до поисканата в НИ в размер от 2111 лв. С определение № 1207/05.09.2022г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора. В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани, се представляват от процесуален представител – адвокат П. В., който поддържа депозираната искова молба, като оспорва депозирания насрещен иск. По същество на делото се иска от съда да уважи предявената искова молба и отхвърли насрещния иск. Претендират се сторените в производството разноски. Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва предявения иск и поддържа депозирания насрещен иск. Ангажира гласни доказателства чрез разпита на един свидетел. По същество на делото се иска от съда да уважи предявения насрещен иск, както и да им се присъдят сторените в производството разноски. По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушано е заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като същото е прието и приобщено към доказателствения материал по делото, разпитан е в качеството на свидетел А. Д.. Съдът с протоколно определение от 18.05.2023 година е допуснал изменение на предявените искове, както следва: По предявения иск за заплащане на сумата в размер на 320.00 евро или тяхната равностойност в лева в размер на 626.00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС - 300995 - 2 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за двадесет работни дни положени през месец февруари 2022 година, размерът на иска е увеличен от сумата в размер на 626.00 лева /320.00/ евро на сумата в размер на 629.31 лева /321.76 евро/. По предявения иск за заплащане на сумата в размер на 208.00 евро, или тяхната равностойност в лева в размер на 407.00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС - 300995 - 2 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за тринадесет работни дни положени през месец март 2022 година размерът на иска е намален от сумата в размер на 407.00 лева /208.00 евро/ на сумата в размер на 330.81 лева /169.14 евро/. По предявения иск за заплащане на сумата в размер на 720.00 евро, или тяхната равностойност в лева в размер на 1408.00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС - 300995 - 2 от 11.01.2022 размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец февруари 2022 година размерът на иска е увеличен от сумата в размер на 1 408.00 лева /720.00 евро/ на сумата в размер на 2 086.93 лева /1 067.03 евро/. По предявения иск за заплащане на сумата в размер на 468.00 евро или тяхната равностойност в лева в размер на 915.00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС - 300995 - 2 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец март 2022 година, размерът на иска е увеличен от сумата в размер на 915.00 лева /468.00 евро/ на сумата в размер на 1 519.73 лева /777.03 евро/. По предявения иск за заплащане на сумата в размер 1 575.00 евро или тяхната равностойност в лева, в размер на 3 079.00 лева, представляваща неизплатен извънреден труд за 10 дни, положен през почивни дни за целия период на командироване - 11.01.2022 година до 19.03.2022 година размерът на иска е намален от сумата в размер на 3 079.00 лева /1 575.00 евро/ на сумата в размер на 2 486.52 лева /1271.44 евро/. По предявения иск за заплащане на сумата в размер 168.00 евро или тяхната равностойност в лева в размер на 328.00 лева, представляваща неизплатен извънреден труд за един ден положен през официален празник — 03.03.2022 година, размерът на иска е увеличен от сумата в размер на 328.00 лева /168.00 евро/ на сумата в размер на 467.20 лева /238.88 евро/. По предявения иск за заплащане на сумата в размер на 1 080.00 или тяхната равностойност в лева в размер на 2 111.00 лева представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск размерът на иска е намален от сумата в размер на 2 111.00 лева /1 080.00 евро/ на сумата в размер на 1 690.00 лева /864.00 евро/. Предвид допуснатото намаление на една част от предявените искове съдът с протоколно определение № 923/18.05.2023 година е прекратил производството по исковете по т. 2.2 и т. 2.5. и 2.7 от молбата на адвокат К., над измененият им в съдебно заседание размер до първоначално предявения такъв, а именно по т.2.2 за сумата над 330, 81 лева до първоначално предявения иск от 407, 00 лева, по предявения иск по т. 2.5 от молбата за сумата над 2486.52 лева до пълния размер от 3079.00 лева и по т.2.7 над сумата от 1690, 00 лв. до сумата от 2111, 00 лв. С протоколно определение № 922/18.05.2023 година съдът е прекратил производството по настоящото гражданско дело № 1205/2022 г. по описа на РС Благоевград, в частта по отношение на предявените насрещни искове, а именно: за сумата в размер на 224.00 евро или тяхната равностойност в лева в размер на 438.00 лева, представляваща неизплатена част от договорено съгласно Допълнително споразумение № ДС - 300995 - 2 от 11.01.2022 година трудово възнаграждение за четиринадесет работни дни, положени през месец януари 2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума. За сумата в размер на 505.00 евро, или тяхната равностойност в лева в размер на 987.00 лева, представляващи разликата между договорения съгласно Допълнително споразумение № ДС - 300995 - 2 от 11.01.2022 година размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец януари 2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума. За сумата в размер на 2 485.00 евро или тяхната равностойност в лева в размер на 4 858.00 лева, представляващи неизплатени дневни пари за командироване в чужбина, съгласно чл. 5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ, за 71 дни, за времето от 11.01.2022 година включително до 19.03.2022 година включително, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на цялата дължима сума. За сумата в размер на 9 230.00 евро или тяхната равностойност в лева в размер на 18 044.00 лева, представляващи неизплатени квартирни пари за командироване в чужбина, съгласно 5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ, за 71 дни, за времето от 11.01.2022 година включително до 19.03.2022 година включително. След съвкупен анализ на представените от страните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните в настоящото производство, че същите са се намирали в трудово правоотношение. Това обстоятелство се установява от приетото по делото лично трудово досие на ответника И. А. Д.. От приетия като писмено доказателство трудов договор № 300995/28.07.2021г., се установява, че ищецът е заемал при ответника длъжността „работник строителство“ при 8 часов работен ден, петдневна работна седмица. Уговореното основно месечно брутно трудово възнаграждение било 650 лв.. Съгласно чл. 3 от договора, същият е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 – до завършване на определена работа на фотоволтаични обекти, във вр. с чл. 70 от КТ, с изпитателен срок от 6 месеца, уговорен в полза на Работодателя, считано от датата на постъпване на работа. От представеното по делото Допълнително споразумение № ДС-300995-2/11.01.2022 година, се установява, че при условията на чл. 121а от КТ работодателят е командировал работника-служителя в Ирландия, Нидерландия, Франция и Дания за изграждане на фотоволтаични електро централи според приложен график с договорени параметри. От текста на това допълнително споразумение се установява, че продължителността на командироването била от 11.01.2022г. до 15.04.2022. Страните се съгласили, че дължимото на ответника брутно трудово възнаграждение за полагания от него труд за всеки изработен час, с включени транспорт и настаняване в държавата на командироване в Ирландия бил 10, 50 /десет евро и петдесет евроцента/; за Нидерландия по 9, 85 евро за всеки изработен час; за Франция: заплащане според френското законодателство средно 10, 48 евро за отработен час; за Дания – 17, 40 евро за всеки изработен час, с включени транспорт и настаняване в държавата на командироване. С чл.4 от допълнителното споразумение страните се уговорили възнаграждението да се изплаща ежемесечно от 25-30 число на месеца следващ положения труд, като е уговорено, че работникът няма да полага извънреден и нощен труд, а квартирните разходи са за сметка на работодателя. Видно от приложеното по делото Заявление от 20.03.2022 година И. Д. е депозирал молба до работодателя на основание чл. 326, ал. 1 КТ да бъде прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ във вр. с чл. 220, ал. 1 КТ, като е заявил че няма да отработи уговореното в трудовия договор предизвестие. От представената по делото Заповед № 0965/20.03.2022 година на основание чл. 326, ал. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с И. Д., поради подадено заявление от лицето на 20.03.2022г. без отработване на уговореното предизвестие. Отразено е в заповедта, че работникът дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за срока на неспазено предизвестие – в размер на брутно трудово възнаграждение. Работодателят е представил и копие на ЛТД на работника И. Д., ведно с длъжностна характеристика на същия. От страна на ответника са представени ведомостите за заплати за месец януари 2022 година, февруари и март 2022 година, както и фактури за настаняване на наетите на работа в Ирландия за периода от 11.01.2022 година до 12.03.2022 година, сред които е и ответника. По делото е проведен разпит на един свидетел А. Д., който заявява, че познава И. Д. от 2-3 години, тъй като са работили заедно в Ирландия. Сочи, че заминали за Ирландия на 11.01.2022 г. и работили до месец март 2022 г., заедно. И. извършвал същата трудова дейност, както и свидетеля Д. и Б. С.. Работата им се изразявала в излизане на терен, пускане конци за нивелация, след което набивали колците, вдигали конструкция, като цялата работа се извършвала по нивелация, по размери, след което се монтирали соларни панели. Сочи, че за целия период, в който били в Ирландия, работното им време било от понеделник до петък от 08: 00 ч. до 17: 00 ч. с 1 час почивка, събота от 08: 00 ч. до 14: 00 ч. без почивка. Заявява, че за работното време пътували с осигурен от фирмата превоз, като от фирмата имали и осигурена квартира. Заявява, че фирмата им давала някакви пари за храна, които не стигали. По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която е приета към доказателствения материал по делото. От заключението на вещото лице С. Т. се установява, че ответникът И. А. Д. е бил командирован за периода от 11.01.2022г. до 19.03.2022г. вкл. в Р. Ирландия. Размерът на дължимото обезщетение от ответника на основание чл. 220, ал.1 от КТ възлиза в размер на 2 860, 00 лева, от които основна работна заплата - 2 860, 00 лева; и -процент за прослужено време - 0, 00 лева. Вещото лице е посочило, че договореното в т. 3 от Допълнително споразумение № ДС-300995-2/11.01.2022г., сключено между страните е заплащането на брутно трудово възнаграждение: за Ирландия да се извършва по 10, 50 евро/час с включени транспорт и настаняване. Размерът на брутното трудово възнаграждение, съгласно отработените от И. Д. дни и съгласно договореното в точка 3 от допълнителното споразумение възнаграждение, за месец януари, февруари и март 2022 година е общо за 4 452, 00 евро (8 707, 35 лева), от които: за месец януари - 1680, 00 евро (3 285, 79 лева; за месец февруари - 1680, 00 евро (3285, 79 лева) и за месец март - 1 092, 00 евро (2 135, 77 лева), които подробно са описани в Справка № 6 на експертизата. Извършените удръжки от РЗ за Д. са за ДОО - 8, 3 % - лична вноска - 656, 14 лева, за ДЗПО в УПФ - 2, 2 % - лична вноска - 172, 26 лева; -За 30 - 3, 2 % - лична вноска - 250, 56 лева; за ДОД - 10 % - 728, 98 лева; и -за две задължителни обучения - 488, 96 лева, или общо удръжки - 2 296, 90 лева, по отделни месеци е отразено в Справка 07. Вещото лице сочи, че възнаграждението, във вид на нетна РЗ, което е следвало да получи Д. по РПВ-ти, изготвени от „Соларпро” АД за месец януари, февруари и март 2022 година е както следва: обща сума за получаване за м.01.2022 -2 696, 11 лева: На 17, 01-превод 600, 00 лв. аванс; на 04.03-превод 1573, 00 лева; На 07.03-превод 523, 11 лева; Обща сума за получаване за м.02 - 1 955, 84 лева: На 17.02-превод 600, 00 лв. аванс; На 6.04.- превод 814, 00 лева; На 21.04 - превод 406, 38 лева. Общо изплатена сума - 1 820, 38 лева. Остатък непреведена сума - 135, 46 лева; обща сума за получаване за м.03 - 1419, 92 лева: На 04.05 - превод 709, 00 лева; На 20, 05 - превод 142, 20 лева; На 26, 05 - превод 568, 72 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на основната работна заплата по данни на Интрастат от 01.01.2022г в Ирландия е 1 775 евро, като максималното работно време, което работник или служител следва да работи в средна работна седмица е 48 часа, като във възнаграждението може да включва следните надбавки за храна и/или квартирни, когато работодателят ги предоставя на наетото лице: -само за храна - 0, 94 евро за всеки отработен час; -само за настаняване - 24, 81 евро седмично, или 3, 55 евро дневно. Вещото лице е установило, че в случай, че в брутното трудово възнаграждение се включат следните надбавки за храна и/или квартирни, когато работодателят ги предоставя на наетото лице: - само за храна - 0, 94 евро за всеки отработен час; -само за настаняване - 24, 81 евро седмично, или 3, 55 евро дневно, размерът на брутното трудово възнаграждение би бил за 5 185.57 евро, по отделни месеци посочени в Справка № 11. Според вещото лице при командироване и изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121а от Кодекса на труда е неприложима НСКСЧ. Командироването се извършва по реда на Наредбата за условията и реда на командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ) - ДВ бр.6/22.01.2021 г. Вещото лице посочва, че ищецът претендира дневните пари за командироване в Ирландия от 11.01.2022 година до 19.03.2022 година, включително в размер на 2 485 евро, като изчислението, което е направил е следното: 71 дни х 35 евро/ден = 2 485, 00 евро, като в случая конкретизира, че дните не са 71, а 68, от които: от 11.01.2022г-31.01.2022г - 21 дни; м.02.2022г. - 28 дни и от 01.03.2022г до 19.09.2022г. вкл. - 19 дни. Размерът на дневните пари за командироване в Ирландия за времето на командироване на ищеца от 11.01.2022 година до 19.03.2022 година, включително по НСКСЧ би бил 2 047, 50 евро (4 004, 56 лева), като изчислението е следното: -30 дни х 35 евро = 1 050, 00 евро; -38 дни х 26, 25 евро = 997, 50 евро; ОБЩО: 68 дни за 2 047, 50 евро. Вещото лице установява, че не е извършвано изплащане на дневни пари за командироване на Д. в чужбина, както и по делото липсват документи, удостоверяващи плащането на квартирни пари от командированото лице. Вещото лице сочи, че максималното работно време, което работник или служител следва да работи в средна работна седмица е 48 часа, като счита, че в Ирландия не е предвидено увеличение на работната заплата при полагане на извънреден труд в събота. Допълнително заплащане (или платен отпуск) е предвидено за полагане на труд в неделя. Според вещото лице, работната заплата за пълен месец е 1 775.00 евро (3 471, 60 лева). През м.03.2022г са отработени 13 дни от общо за месеца работни дни 22. Работната заплата за отработените 13 дни е в размер на 2 051, 40 лева (3 471, 60 лева: 22 р дни х 13 р дни). Средночасовото ТВ за м.03.2022г. е в размер на 19, 725 лева (2 051, 40 лева: 104 часа). Сумата от 19, 725 лева представлява 10, 09 евро и поради приетото заплащане не по-малко от 10, 50 евро (20, 54 лева на час), експертизата е приела същата ставка, както при вариант първи на изчисление - 20, 54 лева/час. Размерът на сумата на положеният извънреден труд за 1 ден положен през официален празник - 03.03.2022 година и при двата варианта на изчисление е за 21, 00 евро (41, 08 лева). Вещото лице посочва, че не е извършвано изплащане на положен извънреден труд. Вещото лице посочва, че Д. е работил в ответното дружество за периода от 28.07.2021г до 19.03.2022г. вкл., за което му се полага платен годишен отпуск в размер за 13 работни дни, посочени в справка № 16. Стойността на полагаемия се платен годишен отпуск от 13 работни дни е за 1690 лв. По делото е допусната и назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която съдът намира, че не следва да бъде обсъждана, тъй като е ирелевантна за спора. Съдът кредитира заключението на вещото лице по основната екпертиза, като компетентно и обосновано. От правна страна: По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ наличието на трудово правоотношение, породено от процесния трудов договор, по силата на който ищецът има качеството на работодател, а ответникът - на работник или служител; 2/ ответникът е прекратил процесното трудово правоотношение на правно основание, което изисква спазване на предизвестие; 3/ ответникът не е спазил срока на предизвестието; 4/ размер на дължимото обезщетение и 5/ неизпълнение на ответника да заплати претендираната сума. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение. Не е спорно между страните в настоящото производство, че същите са се намирали в трудово правоотношение. Това обстоятелство се установява от приетото по делото лично трудово досие на ответника И. Д., както и от представения трудов договор. От приетия като писмено доказателство трудов договор № 300995/28.07.2021г., се установи, че ищецът е заемал при ответника длъжността „работник в строителството“. Уговореното основно месечно брутно трудово възнаграждение е било 650 лв. Съгласно чл. 3 от договора, същият е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 – до завършване на определена работа на фотоволтаични обекти, във вр. с чл. 70 от КТ, с изпитателен срок от 6 месеца, уговорен в полза на Работодателя, считано от датата на постъпване на работа. От представеното по делото Допълнително споразумение № ДС-300995-2/11.01.2022 година, се установява, че при условията на чл. 121а КТ работодателят е командировал работника-служителя в Ирландия, Нидерландия, Франция и Дания за изграждане на фотоволтаични електро централи според приложен график с договорени параметри. Става ясно от текста на това допълнително споразумение, че продължителността на командироването била от 11.01.2022г. до 15.04.2022. Страните се съгласили, че дължимото се на ответника брутно трудово възнаграждение за полагания от него труд за всеки изработен час, с включени транспорт и настаняване в държавата на командироване в Ирландия бил 10, 50 /десет евро и петдесет евроцента/; за Нидерландия по 9, 85 евро за всеки изработен част; за Франция: заплащане според френското законодателство средно 1, 48 евро за отработен час; за Дания – 17, 40 евро за всеки изработен час, с включени транспорт и настаняване в държавата на командироване. От събрания по делото доказателствен материал, включващ и показанията на свидетеля А. Д. (служител на ищеца и колега на ответника), се установява, че ищецът е заминал за Ирландия на 11.01.2022г., където е работил до 20.03.2022г. Работата на ответника в Ирландия се изразявала в изграждането на соларни паркове. На 20.03.2022г. ответникът депозирал заявление до ищеца, с което на основание чл. 326, ал. 1 КТ е направил изявление за прекратяване на трудовия договор. Със заявлението ответникът изрично е заявил, че няма да отработи уговореното в трудовия договор предизвестие и че желае прекратяването му да е считано от 20.03.2022 г. Безспорно е между страните, че считано от 20.03.2022г. посочената трудовоправна връзка е била прекратена със Заповед № 0965/20.03.2022 година за прекратяване на трудово правоотношение по трудов договор № 300995/28.07.2021г., като в заповедта било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 1 КТ поради подадено заявление на ответника от 20.03.2023г. Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ответника за пълния отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение (месец февруари 2022г.) е 3285, 79 лв. Ответникът не е представил доказателства да е заплатил горепосочената сума. С оглед изложеното са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 220, ал. 1 КТ. В тази връзка следва да се има предвид и следното: Предизвестието по естеството си представлява уведомление отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ, трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. Неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие. При това положение работодателят има право съгласно чл. 220, ал. 1 КТ да получи от работника обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Срокът на предизвестието в случая е 30 дни. Брутното трудово възнаграждение на ответника, което съгласно чл. 228 КТ служи за основа за определяне на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, е в размер на 3285, 79 лв. Следователно размерът на дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ следва да е 3285, 79 лв. Доколкото ищецът не е изменил иска по размер, следва му бъде присъдена претендираната от него сума в размер на 2860, 00 лв. В обобщение следва да се изтъкне, че предявеният иск се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване. Относно насрещните осъдителни искове по чл.128, т. 2 КТ, чл.121, ал.4 и 5 КТ вр. с чл. 6, ал.2 от НУРКИРСРПУ, чл.5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ, чл. 143 КТ вр. с чл.262, ал.1, т.2 и т.3 КТ на ответника И. А. Д. срещу ищеца "Соларпро Кънстракшън” АД. Уважаването на тези искови претенции в настоящия случай е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищецът да е работил при ответника, да установи каква е била заеманата длъжност, какви са били конкретните права и задължения, респ. трудова функция, която е изпълнявал; 2/ че ищецът е бил командирован, за процесния период; 3/ какъв е бил размерът на уговореното трудово възнаграждение, както и при какви условия е бил командирован; 4/ че ищецът е положил труд през всеки от месеците, през които твърди, че не е получил заплащане и разлика в заплащането, както и че е положил извънреден труд и на кои дни и 5/ неизпълнение на ответника да заплати претендираните суми. Както стана ясно от изложението относно първоначалния иск ищецът е бил командирован в Ирландия, където е работил като работник в строителството на соларни паркове за периода от 11.01.2022г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 20.03.2022г. Страните се съгласили, че дължимото се на ответника брутното трудово възнаграждение за полагания от него труд за всеки изработен час, с включени транспорт и настаняване в държавата на командироване в Ирландия е 10, 50 /десет евро и петдесет евроцента на час/. Основният спорен въпрос по отношение на насрещните искове е дали е трябвало работодателят да заплащал по-голяма минимална часова ставка от първоначално уговорената от 10, 50 евро на час, а именно твърдяната от работника или служителя в размер на над 15 евро на всеки отработен час. В тази връзка и вещото лице е изготвило и два варианта за размера на дължимите се суми по насрещните искове съответно с минимална часова ставка от 10, 50 евро и 15 евро на час. Настоящият съдебен състав намира, че работодателят е дължал заплащането на уговорената от страните с допълнителното споразумение минимална часова ставка в размер на 10, 50 евро на час. Аргументите за този извод са следните: От представената по делото справка от сайта на правителството на Ирландия е видно, че минималната часова ставка е в размер на 10, 50 евро, а продължителността на работната седмица е 48 часа. Това възнаграждение не касае само нискоквалифициран труд, както смята работникът или служителят. По делото не се установява по категоричeн начин, че трудът полаган от насрещния ищец е изисквал специална квалификация. Същият е работил като работник в строителството, като работата е касаела извършването на подготвителни операции и монтаж на различни електрически инсталации (видно от приложената към делото длъжностна характеристика). Следователно става въпрос за професия, която не изисква специална квалификация. Предвид горното, исковете за присъждане на разликата между договорения съгласно ДС размер на трудовото възнаграждение и размера на основната работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, следва да бъдат отхвърлени, тъй като са неоснователни. По отношение на исковете за неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари и март 2022г., съдът като съобрази заключението на вещото лице, и като извърши самостоятелни изчисления, намира, че за периода февруари и март 2022г. ищецът е работил в Ирландия, като дължимото му трудовото възнаграждение, като се съобрази ставката от 10, 50 лв. е в 2098, 35 лв., за месец февруари, от която сума 1820, 38 лв. е платена от работодателя и неплатената сума възлиза на 277, 97 лв. За месец март в който са отработени 13 работни дни дължимата нетна сума е в размер на 1658, 85 лв., от която е платена сумата от 1419, 92 лв. като неплатения остатък е в размер на 238, 93 лв. Предвид това, съдът намира, че предявените искове за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари и март 2022г. са частично основателни, и следва да бъдат уважени, като за месец февруари следва да бъде присъдена сумата в размер на 142, 12 евро или 277, 97 лв., а за месец март 2022г. сумата от 122, 16 евро или 238, 93 лв., над тези размери до предявените исковете следва да бъдат отхвърлени. По делото не се установи насрещният ищец да е полагал извънреден труд, поради което претенциите за такъв се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По отношение на иска с правно основание чл.224 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Фактическият състав на иска обхваща няколко елемента в съвкупност: валидно трудово правоотношение, което е прекратено, право на платен годишен отпуск по чл. 155 КТ, който не е използван. Следователно субективното право на обезщетение възниква при наличието на две предпоставки: положителна – прекратяване на трудовото правоотношение и отрицателна – неизползване от работника или служителя на полагащия му се платен годишен отпуск, правото за които не е погасено по давност. В тежест на работника- ищец е да установи по настоящото производство, че трудовият му договор с ответника е прекратен на посоченото основание, поради което му се дължи претендираното обезщетение по чл.224 от КТ, а в тежест на ответника е да установи че е заплатил същите или са погасени или недължими по други причини. Ищецът следва да установи прекратяване на трудовото правоотношение, наличие на неизползван платен годишен отпуск и размера на обезщетението. По делото се установи, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, с цитираната по горе Заповед от 20.03.2022г. Ползването на платения годишен отпуск е формална процедура, за която закона е предвидил специален ред. Разпоредбата на чл.173 ал.1 от КТ въвежда принципа, че платеният годишен отпуск като субективно право на работника се упражнява чрез волеизявление от негова страна, обективирано в писмена молба. Същият започва с писмена молба от работника или служителя до работодателя, която следва да е подписана от подателя, като искането за разрешаване на отпуск следва да съдържа ясно изразената воля на работника или служителя за вида на поискания отпуск, началната дата от която същият ще се ползва и периода на неговата продължителност. Ползването на полагаемия се платен годишен отпуск е право на работника или служителя, поради което неговото упражняване задължително следва да бъде инициирано от него чрез подписана лично писмена молба, като същото не може да се извърши само на издадена заповед на работодателя, с която ползването на поискания отпуск се разрешава. Създадената с императивните разпоредби на закона уредба на тази задължителна процедура, е гаранция за защита правата на работника и служителя, като преграда за работодателя да създаде без подписите на работника или служителя, писмени доказателства които да удостоверяват ползване на отпуск, което реално не се е състояло. В тази връзка не е оборено твърдението на ищеца, че същият не е ползвал полагаемия му се годишен отпуск. Следва да се отбележи, че работодателя в отговора на насрещния иск, е оспорил иска по чл.224 от КТ единствено по отношение на неговия размер, като е изразил готовност при посочване на сметка от страна на Д. за му заплати обезщетение в размер на 1673, 10 лв. Съдът намира, че работодателят по делото не доказа по реда на пълното и главно доказване, че ищецът реално е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск. Не бяха представени доказателства за искането, респ. разрешаването на ползването на отпуска или за упражняване на правото на работодателя да предостави отпуска при условията на чл.173, ал.4 от КТ. Следователно при прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е имал право на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, което обезщетение би следвало да бъде в размер на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, както сочи разпоредбата на чл.224, ал.2 във вр. с чл.177 от КТ. В тази връзка съдът кредитира заключението по основната съдебно- счетоводна експертиза, съобразно което размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни, които му се полагат за времето в което е работил в ответното дружество за периода от 28.07.2021г. до 19.03.2022г. вкл. е в размер на 1690 лв. В случая обаче, Д. е претендирал обезщетение за 9 дни неизползван платен годишен отпуск. Като съобрази заключението на вещото лице, както и че през месец март 2022г. ищецът е работил в Ирландия, за което му се полага БТВ 2135, 77 лв., дължимото обезщетение за 9 дни по изчисление на съда е в размер на 756, 00 евро или 1478, 61 лв., до която сума искът е основателен, като над този размер до предявения същия следва да бъде отхвърлен. По делото ответникът, чиято е доказателствената тежест не доказа, че след прекратяване на трудовото правоотношение е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползвания платен годишен отпуск. Относно разноските: При този изход на спора ищцовата страна "Соларпро Кънстракшън” АД има право да получи от ответника съдебните разноски, като в тази връзка се претендира сумата в размер на общо 4155.60 лв., от които 114.40 лв. заплатена държавна такса, 200 лв. за заплатено възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, 517.20 лв. - представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по исковото производство, както и сумата от 3324, 00 лева – представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с депозираната насрещна искова молба, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по насрещните искове. В тази връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 3324 лв. за защита по насрещните искове, , като с оглед цената на всички искове минималният размер на адвокатския хонорар е 3306, 08 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата). Договореното възнаграждение е само с 17, 92 лв. повече от минималното, поради което то не е прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. С оглед уважаване на предявения главен иск, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 831, 60 лв., както и сумата от 2603, 57 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърления размер на насрещните искове. Ищецът по насрещните искове е претендирал присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. Предвид уважаване на част от предявените насрещни искове, следва да бъда осъден ответникът да заплати на ищеца по тях сумата от 866, 93 лв. /осемстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/ направени разноски съобразно уважения размер от исковете; На основание чл.78, ал.6 от ГПК с оглед уважения размер на част от предявените насрещни искове, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда сумата от 109, 14 /сто и девет лева и четиринадесет стотинки/ дължима държавна такса върху уважения размер от исковете за трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224 от КТ, както и сумата от 75, 85 лв. възнаграждение за вещо лице. Водим от горното, съдът