Решение № 57 от 12.2.2026 г. на Районен съд - Нова Загора по дело № 1348/2024 г.

Постъпила е искова молба от адв.М. Д., пълномощник на Д. К. Й. ЕГН •••••••••• с адрес •••••• против „СТРОЙЕКСПЕРТ ИНЖЕНЕРИНГ-ЕЛ“ ООД ЕИК •••••• със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“603-та“ № 8, представлявано от Л.С.К. с правно основание чл.128, т.1 и т.2, чл.154, чл.220, ал.1, чл.221, ал.1, чл.262, ал.1, т.3, чл.328, ал.1, т.4 и чл.414, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е бил в трудовоправни отношения с ответника с място на работа „МВЕЦ Караново и МВЕЦ Събрано до 01.10.2024г.. Трудовият договор бил прекратен със заповед № 34/02.10.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, като причината за освобождаването била - спиране на работата за повече от 15 работни дни. Ищецът счита, че издадената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение била незаконосъобразна, защото „МВЕЦ Караново и МВЕЦ Събрано не били спирали работата си за време повече от 15 дни преди 01.10.2024г..

Твърди се, че ответникът не бил изплатил дължимото трудово възнаграждение, обезщетения за неползван платен годишен отпуск за 2024г., както и обезщетения за нощен, празничен и извънреден труд за 2022г., 2023г. и 2024г., както и му дължал обезщетение за времето, през което бил останал без работа поради незаконното прекратяване на трудовия му договор. Сумите възлизали на общо на 1094,06 лв. за неизплатено трудово възнаграждение за времето от м.юни 2021г. до м.октомври 2024 г.; 896.22 лв. за обезщетение за 17 дневен неползван платен годишен отпуск за 2024г.; 1159.82 лв. за обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради незаконното му уволнение; 1159.82 лв. за обезщетение за прекратяването на трудовия договор от страна на работодателя без предизвестие; 2184 лв. за незаплатен нощен труд за 2022г., 2023г. и 2024г.; 1243 лв. за незаплатен празничен труд за 2022т.,2023г. и 2024г.; 59.20 лв. за незаплатен извънреден труд за 2024г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да го възстанови на предишната му работа, да му заплати на посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба до пълното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Моли съда след като изслуша становището на ответника да назначи съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото да даде заключение какъв е размера на дължимите суми от ответника на ищеца по съществувалото между тях трудовоправно отношение и представляваща неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения по КТ, така както са посочени в исковата молба.

Ищцът е направил на осн.чл.214, ал.1 от ГПК изменение на исковата молба, като е пояснил претенцията му към ответника да се счита заведена, както следва: за сумата от 7452.48 лв., представляваща чиста сума за получаване подробно описана по месеци и години за дължими обезщетения за времето, през което е бил без работа, за неизплатен годишен отпуск, за неизплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на исковата молба до пълното им изплащане. Ищецът е посочил, че общата цена на иска била 7452.48 лв.,от които 6796.32 лв. - главница и 656.16 лв.- законна лихва за забава.

Направено е искане да му се предостави възможност да сочи и други писмени и гласни доказателства в зависимост от становището на ответника. Представени са с исковата молба трудов договор, допълнително споразумение към него и заповед за прекратяване на договора.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор по исковата молба.

С нарочна молба с вх.№ 2001/23.04.2025г., преди началото на насроченото открито съдебно заседание, ответното дружество е направило възражение за разглеждане на делото по гл. XXV ГПК, предвид правната квалификация на съединените искове, възражение относно размера и основанието на паричните претенции на ищеца и възражение за изтекла погасителна давност за вземането за трудово възнаграждение.

Съдът като прецени, че исковата молба е редовна и предявения с нея иск е допустим, е намерил, че делото следва да се насрочи за разглеждане по реда на гл. XXV ГПК - БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО, но в открито съдебно заседание с призоваване на страните, с протоколно определение от 25.04.2025г. е приел че производството следва да продължи по общия ред

Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими, и следва да бъдат допуснати за събиране.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че между страните са съществували трудовоправни отношения, предвид сключения Трудов договор № 26/ 12.05.2018 година. Съгласно договорът ищецът бил назначен на длъжността „Техник централи и мрежи“, КИД 7112, НКПД 31133007, с място на работа МВЕЦ Караново и МВЕЦ Събрано на безсрочен трудов договор по чл.67, ал.1, т.1 от КТ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 600.00 лева. С Допълнително споразумение № 26/12.05.2018г. е договорена промяна на трудовото възнаграждение, което е било променено на 1 159.82 лева. Със Заповед № 34/ 02.10.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, било прекратено трудовото му правоотношение поради спиране на работа за повече от 15 работни дни, с определено обезщетение по чл.224 от КТ - 6 дни неизползван платен отпуск в размер на 337.35 лева. Ищецът претендира да се признаване на уволнението му за незаконосъобразно, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност и да бъде осъжден ответника да му посочените в исковата молба суми, представляващи неизплатени обезщетения по КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.

По делото са събрани множество писмени доказателства: Трудов договор № 15/26.04.2018г., Допълнително споразумение от 12.05.2018г., Заповед за прекратяване на трудов договор № 34/02.10.2024г; 3 бр. протоколи на ЕВН; общо 26 бр. листа включващи протоколи на ЕВН, справки са изпратени уведомления до НАП, болнични листи, длъжностна характеристика и график за дежурствата

За изясняване на обстоятелствата по делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на следните въпроси:

1.Какви са неизплатените възнаграждения съгласно трудовия договор за месеците юни 2021 г., юли 2021 г., август 2021 г., септември 2021 г., октомври 2021 г., ноември 2021 г., юни 2022 г., юли 2022 г., август 2022 г., септември 2022 г., октомври 2022 г., ноември 2022 г., декември 2022 г., януари 2023 г., февруари 2023 г., март 2023 г., април 2023 г., май 2023 г., юни 2023 г., юли 2023 г., август 2023 г., септември 2023 г., октомври 2023 г., ноември 2023 г., декември 2023 г., януари 2024 г., февруари 2024 г., март 2024 г., април 2024 г., май 2024 г., юни 2024 г., юли 2024 г., август 2024 г., септември 2024 г., октомври 2024 г.?

2.Какъв е размерът на неизползвания платен годишен отпуск на ищеца към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и какъв е размерът на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда?

3.Какъв е размерът на обезщетението за времето, през което ищецът е останал без работа след прекратяването на трудовия договор?

4.Какъв е размерът на обезщетението за прекратяване на работа без предизвестие?

5.Какъв е размерът на незаплатения нощен труд за 2022 г., 2023 г. и 2024 г.?

6.Какъв е размерът на незаплатения празничен труд за 2022 г., 2023 г. и 2024 г.?

7.Какъв е размерът на незаплатеният извънреден труд?

Съгласно представеното подробно експертно заключение и допълнително такова, подкрепено с таблици, което заключение е изготвено добросъвестно и професионално и настоящият състав кредитира напълно, се установява следното:

1. „…Общият размер на дължимата главница за неизплатени трудови възнаграждения е в размер на 2 423,04 лв.; Общата сума на изчислените лихви за забава е в размер на 323,94 лв.“

2.“… при прекратяване на трудовия договор ищеца няма неизползван платен годишен отпуск и не следва да се начисли и изплати обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда…“

3.“ Размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, изчислено на база последния отработен месец - септември 2024 г. е 1 218,50 лв. Съгласно чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда обезщетението се изплаща не по- късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. Датата на прекратяване на трудовото правоотношение е 02.10.2024 г., следователно срокът за изплащане на обезщетението е 30.11.2024 г., а исковата молба е подадена в съда на 20.11.2024 г. На 17.02.2025 г. от ответното дружество на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на 1 257,55 лв. Лихвата за забава, изчислена от 01.12.2024 г. до 17.02.2025 г. е в размер на 36,45 лв.“

4. „Размерът на обезщетението по чл. 221 от Кодекса на труда, изчислено на база последния отработен месец - септември 2024 г. е 1 218,50 лв. Датата на прекратяване на трудовото правоотношение е 02.10.2024 г., следователно срокът за изплащане на обезщетението е 30.11.2024 г. а исковата молба е подадена в съда на 20.11.2024 г.“

5. „Общата сума на дължимата главница за неизплатен нощен труд е 1 408,02 лв. Законовата лихва за забава върху неизплатените възнаграждения за нощен труд, посочени в горната таблица, изчислена от 26-то число на месеца, следващ месеца на тяхното възникване до датата на подаване на исковата молба в съда 20.11.2024 г. е в размер на 253,76 лв.“

6.“ ..Общата сума на неизплатените възнаграждения за работа по време на официални празници е 1 232,87 лв. Законовата лихва за забава върху неизплатените възнаграждения за труд по време на официални празници, изчислена от 26-то число на месеца, следващ месеца на тяхното възникване до датата на подаване на исковата молба в съда 20.11.2024 г. е в размер на 193,60 лв…“

7. „Извънредният труд, положен през 2024 г., за който се претендира с исковата молба е неразделна част от резултата от изчисленията във връзка с отговора на въпрос 1, и възникването му и възнаграждението полагащо се за него е включено в таблиците с изчисленията.“

От така събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.2 от КТ във вр. с чл.220, ал.1, чл.222 ал.1, чл.224, ал.1, чл.261, чл.262, ал.1, чл.264 КТ и чл. 86 от ЗЗД, относно претенцията за лихва.

Предявен е иск за възстановяване на работника на предишната му работа по чл.344, ал.1 , т.2 от КТ, който иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като за да бъде уважен предявения иск следва да е признато извършеното уволнение за незаконосъобразно и да бъде отменено. По делото ищецът не е предявил иск за признаване на незаконността на уволнението и неговата отмяна, както и не е представил доказателства да има прознасяне по такъв предявен иск в друго производство. Правото да се иска възстановяване на предишната работа е едно субективно преобразуващо право, а предявеният иск има конститутивен характер, защото се иска възстановяване на прекратеното правоотношение между работника и работодателя. Това право на работника възниква от незаконното уволнение, което от своя страна изисква признаване на уволнението за законно и неговата отмяна. Искането за възстановяване на работа включва в себе си и искането на за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, защото логически и юридически не може да се предяви и уважи иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ без да е предявен и уважен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Разгледани по същество, другите предявените искове за изплащане на обезщетения по КТ в резултат на прекратеното трудово правоотношение между страните са частично основателни по следните съображения и като такива следва да бъдат уважени:

За безспорни са обявени следните обстоятелства: че за процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „техник централи и мрежи", като е престирал съобразно уговореното; че ищецът е полагал труд на смени без оглед наличието на почивни дни и дни на официални празници; че е било уговорено сумарно изчисляване на работното време.

Съгласно допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза /изготвено след предоставяне от страна на ответното дружество на работните графици за м.октомври и м.ноември 2021г./, в процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумарно отчитане на работното време, като въведеният от работодателя съгласно чл.142, ал.2 КТ отчетен период за сумарно отчитане на работното време е едномесечен, както и че ищецът е работил дневни и нощни смени.

I.По иска по чл.262, ал.1 във връзка с чл.128, т.2 от КТ:

От допълнителното заключение на ССчЕ се установява, че „общият размер на дължимата главница за неизплатени трудови възнаграждения е в размер на 2 423,04 лв.; Общата сума на изчислените лихви за забава е в размер на 432,94 лв,, като съгласно отговорите на въпрос 7 от експертизата, „извънредният труд, положен през 2024 г., който се претендира с исковата молба е неразделна част от резултата от изчисленията във връзка с отговора на въпрос 1, и възникването му и възнаграждението полагащо се за него е включено в таблиците с изчисленията.“. Следва предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения, в т.ч. и положен извънреден труд, в тази му част да бъде уважен частично, до размера на 2 423,04 лв. главница и 432,94 лв. лихва за забава, както и законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2024г., като искът в останалата му част бъде отхвърлен като недоказан.

II.По иска за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като ал.2 на чл.224 от КТ предвижда, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че ищецът е ползвал общо 130 дни платен годишен отпуск и при прекратяване на трудовия договор няма неизползван платен годишен отпуск. Следва искът за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

III.По иска за заплащане на обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1 от КТ при уволнение поради спиране на работата за повече от 15 работни дни /какъвто е настоящият случай/ работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. От заключението на в.л. се установява, че ответникът дължи обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ в размер на е 1 218,50 лв. На 17.02.22025г. на ищеца е била изплатена сума в размер на 1 257,55 лв., с основание чл.221, ал.1 от КТ, като следва исковата претенция в тази й част да бъде отхвърлена поради отпадане на основанието за дължимостта й в хода на гражданското производство.

IV.По иска за заплащане на обезщетение по чл.220 от КТ:

Обезщетението за прекратяване на работа без спазване срока на предизвестието според чл. 220 от Кодекса на труда е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което според трудовия договор подписан между ищеца и ответното дружество е 30 дни. Съгласно експертното заключение, размерът на дължимото обезщетението по чл. 220 от Кодекса на труда, изчислено на база последния отработен месец-септември 2024г. е размер на 1218,50 лв. Съгласно депозираната искова молба, ищцовата претенция в тази й част е в размер на 1 159,82 лв. Следва така предявеният иск да бъде уважен изцяло, до предявения размер от 1 159,82 лв. както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба.

V.По иска за заплащане на положен нощен труд по чл.261 от КТ:

Съгласно посоченото експертно заключение, от предоставените разчетно-платежно ведомости на дружеството е видно, че възнаграждение за отработени нощни часове е начислено и и изплатено единствено за м.септември 2024г.. Общата сума на дължимата главница за неизплатен нощен труд е 1408,02 лв. Законовата лихва за забава върху неизплатените възнаграждения за нощен труд, посочени в горната таблица, изчислена от 26- то число на месеца, следващ месеца на тяхното възникване до датата на подаване на исковата молба в съда 20.11.2024 г. е в размер на 253,76 лв., или сума в общ размер на 1 661, 78лв. С оглед ищцовата претенция по тази част от иска, която е в размер на 2 279,06 лв., то следва и този иск да бъде уважен частично, до размера на сумата 1 408,02 лв. –главница и 253,76 лв. лихва за забава, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2024г.;

VI.По иска за заплащане на положен труд през официални празници по чл.264 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл.264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

Установява се от заключението на ССчЕ, че за процесния период ищецът е полагал труд в дни на официални празници, като общата дължима сума за положен труд на официални празници е в размер на 1 232,87 лв., като сумата за лихва за забава върху посочената сума е в размер на 193,60 лв., или сума в общ размер на 1 426,47 лв., като ищцовата претенция по тази част от иска е в същия размер. Ответникът не доказа погасяване на задължението, поради което искът следва да бъде изцяло уважен в размер на 1 232,87 лв. – главница, 193,60 лв. мораторна лихва, както и законната лихва върху сумата 1 232,87 лв., считано от подаване на исковата молба – 20.11.2024г..

Отхвърля предявените искове над уважената сума от 7 104,05 лв.. до предявената с исковата молба сума в размер на 7 452,48 лв. като недоказани.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Предявената искова претенция е в размер на 7 452,48 лв., като исковете са уважени частично, до размера на 7 104,05 лв.. Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, за разноски в размер на 900,00 лв. – адв.хонорар, докато ответникът е представил списък за разноски в общ размер на 2 645,06лв., от които – 2 546,40 лв. – адв.хонорар и 98,66 лв. – разноски за явяване в съдебно заседание. Предвид изложеното, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноски в общ размер на 857,88 лв.,съответстващи на 95,32 % от уважената част от иска, а ищецът да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ размер на 123,79 лв., съответстващи на 4,68 %, от отхвърлената част от иска.

Следва да бъде осъден ответника да заплати на осн. чл.78, ал.6 от ГПК направените разноски по делото и дължимата държавна такса по предявените искове в размерна 4% върху уважения материален интереса, а именно – 539.72 евро/ 1055.60 лева разноски по изготвената съдебно-счетоводна експертиза и държавна такса от 147.13 EUR /сто четиридесет и седем евро и 13 цента/ по всички уважени искове.

Водим от горното, съдът